П Р О Т О К О Л
Гр. Варна, 22.05.2020 г.
Варненският районен съд, ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на 22.05.2020 г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
При участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА сложи за разглеждане гр. Дело № 10652 по описа за 2019 г., докладвано от съдията.
На поименното повикване
в 14:01 часа се явиха:
Ищецът Я.С.Ш., редовно уведомена по
телефона, не се явява лично, представлява се адв.К.,
редовно преупълномощена от адв.Й.А.,
и приета от съда от днес.
Ответникът З. „Б.И." АД, нередовно
призован/призовката върната в цялост, с отбелязване, че е върната съгласно
АС-166/13.05.2020 г. на Председателя на СРС, получена от призовкаря
на 14.05.2020 г./, представлява се от адв. СС.С., редовно упълномощен и
приет от съда от днес.
СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. СС.: Да се даде
ход на делото. Не правя възражение по
нередовното призоваване.
СЪДЪТ, като съобрази липсата на вързажение срещу нередовното
призоваване на отв.страна, както и липсата на други
процесуални пречки за развитие на производството, след спазване разпоредбата на
чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл.143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата
страна по спора, като дава възможност на ищеца да поясни и допълни исковата
молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и представи нови
доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата
молба.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА постъпила на 16.03.2020 г.
молба от ответника З. „Б.И." АД, чрез адв.ВА.,
АК-София, с която заявява че производството по гр.д. №
55/2019 г., по описа на РС-Варна, 31 състав, и в.т.д. №2126/2019 г., по описа
на ОС-Варна е приключило с Решение от 12.02.2020 г. по в.т.д. №2126/2019 г., по
описа на ОС-Варна. Изразява становище по същество, като моли да им бъдат
присъдени сторените всички съдебни
деловодни разноски, вкл. адв.хонорар, за което с
отговора на ИМ са представили списък по чл.80 ГПК.
АДВ. К.: Моля да прекратите производството по делото, оттеглям иска.
АДВ. СС.: Оспорвам ИМ, както и поддържам депозираната молба от
16.03.2020 г., т.к. към настоящият момент вече е приключило с окончателен
съдебен акт по т.д. №2126/2019 г. т.о. наВОС. Давам съгласие за прекратяване на производството.
СЪДЪТ след изясняване на предварителните въпроси по делото,
като съобрази невъзможността за постигане на спогодба, на основание чл. 146 ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ ДОКЛАД на постъпилата
искова молба:
Производството
по делото е с правно основание чл.86 вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД.
Ø ИСКОВА ПРЕТЕНЦИЯ
НА ИЩЦОВАТА СТРАНА
Производството по делото е образувано по
повод предявен от ищеца Я.С.Ш. ЕГН ********** срещу ответника З. „Б.И." АД, ЕИК *********, със седалище:***, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов, осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за ОСЪЖДАНЕ НА
ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА , както следва: сумата в размер на
50.00лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на 169,59 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от
5355,00лв. за периода от 04.12.2017г. до 27.03.2018г.
Претендират се с исковата молба и
направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: На 04.12.2017г., около 18.10 часа, в
гр.Варна, на ул.Девня до фабрика Христо Ботев, автомобилът на ищеца марка
Тойота Ярис с ДК № В ***, се
сочи, че е бил ударен от л.а. Фолксваген голф с ДК № ***,
управляван от ***.
ПТП настъпило при следните
обстоятелства:
Управлявайки автомобила си ,ищецът се е
движел по ул.Девня посока кв.Вл.Варненчик.
В района на фабрика Христо Ботев се спукала гумата на автомобила, поради което
се наложило ищеца да спре. Пуснал аварийния сигнал на автомобила и малко преди
да слезе от автомобила, отзад го ударил л.а. Фолксваген голф с ДК № ***, управляван от ***. От удара автомобилът му се
отклонил наляво, преминал през бордюра на разделителният остров и останал там.
За настъпилото ПТП са били уведомени
контролните органи, които след като посетили мястото на произшествието
установили участниците в произшествието и механизма на настъпване на ПТП и
съставили Протокол за ПТП с пострадали лица № 3229. В Протокол за ПТП е бил посочен като виновен водача ***,
управлявал л.а. Фолксваген голф с ДК № ***,
а като причина за настъпване на произшествието, че същият при избиране на
скоростта не се съобразил със състоянието на пътя и интензивността на
движението, поради което е загубил контрол над автомобила и блъснал л.а. Тойота
Ярис.
Сочи се,
че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност" със застрахователна полица № BG/02/117001933461 от застрахователна компания ЗК „Бул Инс" АД, със срок на действие 10/07/2017г. - 09/07/2018г.,
която полица е действаща към датата на ПТП.
За настъпилото ПТП, ищецът е уведомил
застрахователя на виновния водач, като същият извършил оглед и заснемане на автомобила,
както и съставил Опис заключение с № **********. В описа, като увредени детайли са били
описани: Облицовка задна броня, лайсна дясна задна броня, панел заден
десен, капак заден, стоп десен, отдушник багажник десен, джанта предна лява,
престилка задна, основа калник заден десен, дъно багажник, основа стоп десен,
облицовка багажник ПВС дясна, рог заден десен, спойлер задна броня /метален/ и
джанта задна дясна.
Тъй като застрахователя не изплатил необходимото застрахователно
обезщетение, на 28.03.2018г. ищецът е предявил
съдебен иск срещу него за изплащане на застрахователно обезщетение необходимо
за възстановяване на автомобила. С Решение № 3626/03.08.2018г. постановено по гр.д № 4458/2018г. по описа на ВРС, 17 състав, ответното дружество е било осъдено да заплати
на ищеца сумата в размер на 5 355 лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считани от предявяване на иска 28.03.2018г. до окончателното й изплащане. –
Съгласно чл. 86, ал.1
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. На осн.
чл. 84, ал.З от ЗЗД „При задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана.", поради
което ответникът е в забава от датата на увреждането - 04.12.2017г. Ответникът при изложеното се настоява че дължи на ищеца
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането до
датата на исковата молба, то за мен се явява правен интерес от завеждането на
настоящия иск. След направени изчисления с електронен калкулатор, за сумата 5 355
лв., с
която ответното дружество е изпаднало в забава,
ищецът сочи, че същото следва да му заплати законната лихва за периода
от 04.12.2017г., /датата на ПТП/ до 27.03.2018г. /ден преди депозиране
на исковата молба/, която е в размер на 169.59 лв.
Вследствие на изложеното , се моли да
бъде уважена предявената искова претенция и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Заявява се желание обезщетението да бъде изплатено в брой.
С молба от
09.12.2019г. ищецът е отправил искане за спиране на делото на основание чл.229
ал.1 т.4 от ГПК до приключване на т.д.
пред Окръжен съд гр-.Варна.
Ø ОТГОВОР НА
ОТВЕТНАТА СТРАНА:
Ответното дружество в срока по чл. 131 от ГПК,
е депозирало отговор
на исковата молба, в който
се изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция.
С отговора се прави възражение за недопустимост на исковата претенция.
Сочи се , че Между ищцата и ответното дружество е налице предходно висящо
към настоящия момент дело на същото основание и за същото искане, а именно
гр.д. № 55/2019г.
на 31
с-в, по описа на PC Варна като гр.д. № 10652/2019г. на 33 с-в, отново по
описа на PC Варна се явява на основание чл. 126 ГПК по-късно заведено дело и следва служебно да бъде прекратено.
Счита се, че не е налице и посоченото в чл. 126 от ГПК изктючение, т.к. настоящия иск дословно
преповтаря петитума на този по гр.д. № 55/2019г.
на 31
с-в, но описа на PC Варна, видно е че настоящата претенция
не за присъждане на първоначално непредявената част от вземането , предмет на дело
по вече висящ частичен иск.
Поради изложеното, се настоява, че
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 126 от ГПК и производството по настоящото дело да бъде прекратено служебно от
съда.
В условията
на евентуалност твърди, че ответното
дружество не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не му е дадена
възможност да заплати претендираната сума,
представляваща лихва за забава, включително не му дадена възможност да определи
и изплати обезщетението предмет на предходното дело, върху която сума съответно
се претендира лихва за забава. Ищцата е можела да предяви иска си за присъждане
на обезщетение за забава за посочения период в приключилото гражданско
производство, поради което забавата не е следствие от виновно поведение на
ответната страна.
Видно от постановеното решение исковете
предмет на гр.д. 4458/2018г., по описа на Районен съд Варна, 17 с-в са
предявени по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, като съответно за тях са относими нормите на Кодекс за застраховането обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016год., тъй като отговорността на доверителя ми се е
претендирала на основание Договор за застраховка -полица No BG/02/117001933461,
със срок на действие от 10.07.2017г. до 09.07.2018г..
При действието на Кодекс за
застраховането обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015г. в сила
от 01.01.2016год., е предвидена допълнителна,
специална предпоставка за допустимост на прекия иск (чт. 432, ал. 1, чт. 493, вр чл.
380 КЗ) на
пострадалия срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на виновния водач на МПС, уредена в нормата на чт.498, ал.З от КЗ.
Тази норма обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен
срок, въведен от законодателя с новия КЗ с цел предотвратяване или намаляване
на съдебните производства. Следователно, изтичането на рекламационния
срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. / В тази насока е определение №29711 от 15.11.2017год.
на СГС по гр.дело № 7479/2017год., определение №165 от
24.03.2017год. по ч.т.дело №306/2017год. ТК, II Т.О. на ВКС/.
Ищцата е входирала
на 06.12.2017г. Искане за оценка по застраховка ГО на МПС, като е образувана
щета №
**********/06.12.2017г. В 3 месечни срок за
произнасяне с писмо изх. №
ОК-30722/12.01.2018г., получено от ищцата по данни от предходното дело на
25.01.2018г. дружеството е
изискало допълнително документи -удостоверение, от което е видно, че процесното МПС е снето от регистрация, каквото е
изискването съгласно чл. 390 от
Кодекса на застраховането при наличие на тотална щета.
В случая, има данни за това, застрахователя да изискват конкретни документи по
реда на чл. 106 от КЗ.
Не става ясно тези документи, дали са му представени в 3 месечния срок
за произнасяне рий са стигнали до неговото знание с подадената искова молба-
28.03.2018г. От приложеното решение става ясно, че регистрацията на МПС-то е
прекратена на 30.01.2018г., като няма данни, дали и кога
ищцата е уведомила за това застрахователя.
Според чл. 497, ал. 1 от КЗ, ако обезщетението не е определено или изплатено, законната лихва за
забава се дължи или от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3, или от изтичането на срока по чл.
496, ал.
1, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Именно поради горното във всеки случай,
началната дата, от която следва да се претендира лихва не е датата на увредата/на ПТП. /6 тази насока
Решение № 728
от 11.10.2018
г. по т. д. № 215/2018 г. на Окръжен съд - Варна; Решение М? 93 от 04.10.201S г. по т. д. № 54/2018 г. на Окръжен
съд -
Хасково; Решение № 812 от 26.10.2018 г. по т. д. № 414/2018 г. на Окръжен
съд -Варна/.
Наистина изпълнението или неизпълнението
на административната процедура по дерегистрация и
представянето пред застрахователя на доказателства за това само обуславя
доброволното плащането и не касае установяването на задължението по съдебен ред
и последващото го изпълнение на влязлото в сила
решение, но има значение за началния срок на забавата и задължението за
компенсаторна лихва /Решение № 44/02.06.2015 г., постановено
по т. д. № 775 по описа за 2014 г. на ВКС, I т.
о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Решение № 588 от 18.07.2018 г. по т. д. № 668/2018 г. на Окръжен
съд -Варна;
Решение № 567
от 13.07.2018
г. по т. д. № 865/2018 г. на Окръжен съд - Варна/.
С оглед посочените съдебни решения и
трайната съдебна практика по въпроса началната дата на обезщетението за
забава следва да се постави в зависимост от това, кога са представени на
застрахователя доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС. Ако
същото е било представено едва с входираната искова
молба по предходното дело и предвид, че лихва се е претендирала от подаване на
въпросната искова молба съвсем нормално е ответникът да не е взел становище по
иска за забава или събиране на конкретни доказателства в тази връзка предвид
безпредметността им на този етап, най-вече предполагайки едно недобросъвестно
поведение от страна на процесуалния представител на ищцата.
Горното е от значение за определяне на
момента, от които ищцата може да претендира законна лихва за забава върху
определеното обезщетение. Възразявам и считам за неоснователно искането от
страна на ищцата в настоящото производство за присъждане на законна лихва от
датата на непозволеното увреждане.
Оспорва се изцяло иска за присъждане на
лихва по претенцията предмет на влязлото в сила решение - като недопустим
и неоснователен.
Изрично се прави и възражение за изтекла погасителна давност. При
условията на евентуалност, ако се
приеме, че ответното дружество следва да дължи лихва от датата на настъпване на
процесното ПТП, то от името на ответното дружество
изрично се прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на лихвите, предхождащи с 3 /три/ години датата на подаване на исковата молба.
В тази насока е трайната съдебна
практика по чл. 226 от КЗ, в това число и по чл.290 от ГПК,
която приема, че вземането за .лихва освен че е акцесорно,
има самостоятелен характер, то е периодично и се погасява с тригодишна давност
като при направено такова възражение се погасяват вземанията за лихва за
периода, по-стар от 3 години преди датата на исковата молба.
Вследствие на
изложеното се моли да се отхвърли предявената искова претенция и да се присъдят
сторените по делото разноски.
С молба от
27.01.2020г., ответното дружество е изразило становище за неоснователност на
отправеното от ищцата искане за спиране
по чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
Ø РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно
правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе
си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
В тежест на
ИЩЦОВАТА СТРАНА е да установи
следните правнорелевантни факти, а именно:
-твърденията си за наличие
на постановено съдебно решение, присъждащо в негова полза главница за щета по
застраховка ГО.
В тежест на
ОТВЕТНИКА по делото е да установи
от своя страна онези свои твърдения и правоизключващи
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици. ОТВЕТНИКА предвид
характера на иска не носи доказателствена тежест.
СЪДЪТ
предостави по реда на чл.146, ал.3 от ГПК възможност на страните по делото да изразят становище по доклада и
дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия във
връзка с указанията.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада.
АДВ.СС.: Нямам
възражения по доклада.
СЪДЪТ намира ангажираните със сезиращата го молба и
отговора на ИМ преписи от писмени документи за релевантни към установяване на
обстоятелства от предмета на спора, поради което и на основание чл. 146, ал. 4
от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И
ПРИЛАГА всички представени с ИМ
писмени доказателства, в заверен вид: решение по гр.д.
4458/2018г., по описа на Районен съд Варна, 17 с-в.
ПРИЕМА И
ПРИЛАГА всички представени с отговора
на исковата молба писмени доказателства,
в заверен вид: съобщение по гр.д.№ 55/2019 г., по описа на ВРС, 31 с-в, Искова молба, съобщение
по гр.д.№ 55/2019 г., по описа на ВРС, 31 с-в,
и Решение по гр.д. № 55/2019г. на 31 с-в, по описа на PC Варна, както и
извлечение от информационната система на PC Варна, Искане
за оценка по застраховка ГО на МПС от 06.12.2017г., Опис заключение от
06.12.2017 г., Свидетелство за управление, контролен
талон, Уведомление за
необходими документи, Опис на щета 2 от 06.12.2017- 2бр., Опис на щета 2 от
1.12.2017 г., Калкулация на щета, Писмо от Бул Инс с
изх.№ ОК-30722/12.01.2018 г., Покана за доброволно изпълнение по
и.д.20188950402005, Изпълнителен лист от 05.10.2018г. но гр.д.4458/2018, PC Варна, 17с-в,
Платежно нареждане от 12.12.2018г., Съобщение за
приключване на и.д.20188950402005 г., Фактура ********** от 13.12.2018г.
ПРИЕМА И
ПРИЛАГА като доказателство в
настоящото производство служебно изготвеното копие на Решение по в.т.д.№ 2126/2019
г., по описа на ВОС.
АДВ. СС.: Представили
сме списък на разноските по чл.80 ГПК.
Претендираме разноски съдебни и деловодни.
АДВ. К.: Не правя възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, в минимален размер е.
СЪДЪТ, като съобрази заявеното в днешно с.з. от страна на
процесуалният представител на ищеца искане за оттегляне на предявената искова
претенция, както и изразеното съгласие за това от процесуалния представител на
ответника, счита, че производството по делото следва да се прекрати на осн.чл.232 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д.№ 10652/2019 г., по описа на ВРС, ХХХІІІ състав, на основание чл.232 ГПК.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.4 ГПК, Я.С.Ш.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на З. „Б.И." АД, ЕИК *********, със седалище:***, сумата от 360,00
лв. представляваща разноски по делото за заплатено адв.възнаграждение
с ДДС, съгласно списък по чл.80 от ГПК, приложен на л.23 по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба
пред ВОС, в едноседмичен срок, считано от датата на днешното с.з., за което
страните се считат уведомени от датата на днешното с.з. чрез проц.си представители.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:06
часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: