Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
Гр.Оряхово,03.07.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Оряховският
районен съд, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти юни
две хиляди и четиринадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:В.ЖИВКОВА-ОФИЦЕРСКА
при
секретаря А.Б., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 524
по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
С Решение №44/18.02.2014г. по настоящото
дело, Оряховският районен съд е допуснал съдебна делба между М.Х.К.,с
ЕГН **********, с постоянен адрес с. Костелево, общ. Враца, ул. „Христо Ботев”
№ 8 и Р.Х.К., с ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Селановци, обл. Враца, ул. „Андрей Николов“ № 34 на
съсобствен недвижим имот - Дворно място с площ от 2 640,9 кв.м. - по документ за собственост от 2 594
кв.м., представляващо УПИ № 501.1741, урегулиран в парцели X и XI, пл. № 1741 в
кв. 381 по кадастрален план на с. Селановци, одобрен със Заповед № 2212/29.12.1984
г. на ОНС гр. Враца и по ПУП – Застроително регулационен план на с. Селановци,
одобрен със Заповед № 2212/29.12.1984 г. на ОНС гр. Враца, заедно с построените
в него полумасивна жилищна сграда с
кад. № 501.1741.1 със ЗП – 85.3 кв.м.м, строена през
Решението е
влязло в законна сила.
В първото по делото открито заседание след
влизане в сила на решението по допускане на делбата и двете съделителки са
заявили възлагателни претенции. Ищцата е поискала възлагане на целия имот и да
уравни дела на сестра си в пари, но признава, че не е живяла в имота при
откриване на наследството на майка и, починала през 2012г.
Ответницата е предявила две претенции- за
поставяне в нейн дял на целия имот, позовавайки се на обстоятелството, че е
живяла в него към момента на смъртта на майка си и не притежава друго жилище и
претенция за извършени от нея и синовете и в делбения имот подобрения. Заявява
искова претенция по чл. 12 ал.2 ЗН по съображения, че приживе на общия
наследодател, с нейни и тези на синовете и средства и труд, са извършени
следните подобрения / конкретизирани в писмената молба и устно в с.з. на
15.05.2014г./:
1. Сушини – навеси – 3 броя, едната построена 1990 г., а друите две преди
това, находящи се в Парцел ХІ, на стойност 100 лв.
2.Баня, изградена самостоятелно до къщата,
построена през 1989 г. на стойност 300 лв;
3. Лятна кухня до селскостопанската сграда
от 1 стая, построена през 1990 г., на стойност 300 лв;
4. Остъкление на терасата на къщата с
алуминиева дограма, направено през 2012 г. на стойност 250 лв;
5. Пристройка – външно остъкление на
лятната кухня, построено през 2010 г., на стойност 300 лв.
6. Ламиниран паркет в две стаи от къщата,
направен през 2012 г., на стойност 400 лв;
7. Теракот в една стая от къщата, на
терасата на остъклението, поставен през 2012 г., на стойност 250 лв.;
8. Алуминиева дограма на цялата жилищна
сграда, поставена през 2012-2013 г., на стойност 3 900 лв.
Общата стойност, която се претендира от
другата съделителка за извършените подобрения, е 5 800 лв.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Изслушано е заключение на съдебно-техническа и оценителна
експертиза относно пазарната стойност на имота, поделяемостта му, стойността на
претендираните подобрения.
Изискано е и становище от Главния архитект
на Община-Оряхово на осн. чл. 201 ал.1 ЗУТ относно поделяемостта на имота.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно
способа за извършване на делбата и предявените възлагателни претенции: Съсобствеността
между страните е възникнала на оригинерно правно основание-по давност и
наследство-видно от нотариален акт № 135, т.ІV, дело № 946/1997 г. на РС
Оряхово, с който двете съделителки и тяхната майка Тотка Игнатова Костова, поч.
на 12.02.2012г. са признати за собственици на
допуснатия до делба имот по давност и наследство, без да е вписано по
наследство от кого. От друга страна, съделителките по наследство са придобили
собствените на майка им Тотка Игнатова Костова 4/6 ид.ч. от имота. В този
смисъл приложението на чл.349 ал.2 от ГПК е недопустимо – Тълкувателно Решение
№ 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Поради това и възлагане
на неподеляем жилищен имот в случай на смесена съсобственост е недопустимо. От
друга страна, за нито една от съделителките не са налице предпоставките за
възлагане на жилищния имот, визирани в чл.349 ал.2 ГПК – нито една от тях не е
живяла в жилището към момента на откриване на наследството – що се отнася до
Тотка Игнатова Костова – към 12.02.2012 г. ответницата Р.Х.К. твърди, че е
живяла в имота към този момент, но както тя самата обяснява, а и
доказателствата по делото сочат – към този момент тя е живяла в друг имот
съпружески с друг мъж, но е навестявала болната си майка в имота и при необходимост от полагане на постоянни
грижи за нея е преспивала там. Това обаче в никакъв случай не може да се счете
за постоянно живеене в имота на наследодателите към момента на смъртта им, тъй
като законът има предвид съвместно съжителство с наследодателя преди и до
смъртта му, а не полагане на грижи за него в дома му. Поради това и двете
възлагателни претенции са неоснователни и делбата не може да бъде извършена по
реда на чл.349 ал.2, 4,5 и 6 ГПК.
В настоящият случай способът, по който
следва да бъде извършена делбата е по чл.353 ГПК. До делба е допуснат един
поземлен имот, урегулиран в два парцела - парцели Х и ХІ и както
съобразно становището на главния архитект, така и съобразно заключението на
вещото лице, имотът се явява поделяем, тъй като е разделен към момента на два
самостоятелни уреулирани поземлени имота – Х с площ от 1 367 кв.м. и ХІ с
площ от 1 276 кв.м. Възможно е и друго деление на имота, което да доведе
до изравняване площите на двата новообразувани УПИ, но страните не са изразили
желание за това.
Видно от удостоверението за факти и
обстоятелства по УТ и представената скица на Община Оряхово, в парцел Х се
намира полумасивна жилищна сграда, строена през 1955 г. Другият парцел ХІ е с
площ от 1 276 кв.м. и в него са построени полумасивна второстепенна сграда
– Лятна кухня с кад.№ 501.1541.2 със ЗП от 26.5 кв.м., строена през 1983 г.;
полумасивна второстепенна сграда, с кад. № 501.1741.3 със ЗП от 19.4 кв.м.,
строена през 1982 г. и паянтова второстепенна сграда с кад.№ 501.1741.4, със ЗП
от 41 кв.м., строена през 1982 г.
Ищцата изразява желание в последното
съдебно заседание, на ответницата да бъде възложен парцел Х, ведно със жилищната
сграда в нея, тъй като там от години живеят нейния син и семейството му, а на
самата ищца да се възложи другия парцел – ХІ. Такова разпределяне на
съсобствените имоти между съделителите съдът счита за най-удачно и справедливо.
На първо място, установи се от доказателствата по делото, а и за това няма спор
между страните, че в имота живее синът на ответницата и семейството му, а и
както ще стане ясно по-долу, там са извършени от ответницата и него част от
претендираните подобрения, които са на значителна стойност. Тегленето на жребии в този смисъл е неудобно,
тъй като между страните биха се създали допълнителни облигационни отношения, а
и съдебната практика е постоянна в смисъл, че когато в някой от съсобсттвените
имоти са извършени подобрения от някой от съделителите, този имот се поставя в
дял на съделителя, който ги е сторил.
В горния смисъл съдът намира, че на ищцата М.Х.К. следва да се постави в дял
парцел ХІ с находящите се в него сгради, а на ответницата Р.Х.К.-парцел Х с находящите се в него къща и
подобрения.
Относно претендираните подобрения: Подобренията
в имота са такива нововъведения, които изменят общата вещ и увеличават
стойността на имота, без обаче да са необходими за запазването и съхраняването
му.
Предмет на спора е присъждане стойността на подобрения, извършени
в съсобствен имот. Възможни са няколко фактически и правни положения, при които
един съсобственик извършва подобрения в общата вещ. Възможно е да не се
съобразява с правата на останалите съсобственици и да владее целия имот само за
себе си , като манифестира това свое намерение спрямо останалите съсобственици
и отблъсква тяхното владение. В този случай той би имал качеството на
недобросъвестен владелец и може да иска ликвидация на облигационните отношения,
породени при извършване на подобренията, по реда на чл.74 от ЗЗД. Когато
съсобственикът не е установил владение за себе си върху целия имот, то той
извършва подобренията в качеството си владелец на своята част и държател на
частите на останалите съсобственици. В този случай, както е разяснено с ППВС №
6/1974 г., ликвидацията се извършва по следните начини: при условията на чл.30,
ал.3 от ЗС, ако подобрението е извършено с изричното съгласие на останалите
съсобственици; по правилата на водене на чужда работа без пълномощие по чл.60 и
сл. от ЗЗД, когато подобренията са извършени със знанието и без
противопоставяне от страна на останалите съсобственици; при условията на чл.59
от ЗЗД, ако останалите собственици са се противопоставили на извършването на
подобренията.
Като взема предвид тези общи принципи и изхождайки от направените
от страните изявления и
събраните гласни доказателства, според
които ответницата
е владяла цялата съсобствена вещ
като своя –
там са заживяли синът и и семейството му, отблъсквала е владението на ищцата, правили са подобренията със знанието и без противопоставянето на другия
съсобственик и като отчита, че тези подобрения са извършвани и в собствен интерес, настоящият съдебен състав
намира, че правното основание на претенциите по иска е чл.
74 ал.2 вр. чл. 72 ЗС.
По делото са разпитани свидетели, от показанията на които се установява
следното:
Свидетелката Цветана Костова казва, че чичо
и – баща на страните, е починал през м.юли 1985 г., към който момент всички
сгради в имота са били построени. Тя казва, че след смъртта на майката на
страните е правена само терасата на къщата, остъклението, както и подобренията
вътре в къщата. За банята твърди, че е строена от бащата на страните преди
смъртта му. Съдът няма основание да дискредитира показанията на тази
свидетелка- тя е първа братовчедка и на двете страни, а освен това показанията
и съвпадат с останалите събрани по делото доказателства- писмени, че
второстепенните сгради са строени в периода 1982-1983г.
Свидетеля Малина К. заявява, че всички
подобрения в имота са извършени от родителите на страните приживе, но
показанията на тази свидетелка съдът определя като твърде общи и придобити от
непреки впечатления, тъй като тази свидетелка живее в гр. Оряхово.
От показанията на свидетеля Йордан Тошев се
установява, че ответницата, мъжът и и синът и, са сменили дограмата на къщата и
са направили ремонт на същата след смъртта на наследодателката. Той заявява, че
те са направили една грамадна сушина в двора срещу къщата и още една край пътя,
но не може да конкретизира за кои постройки именно става въпрос, кога са
правени. Заявява, че лятната кухня е била започната, но недовършена, когато
починал бащата на страните, а банята била направена от ответницата, мъжът и и бащата на страните. Не уточнява
конкретното участие на всеки с труд, разходи и материали, поради което съдът не
приема за доказано обстоятелството, че банята е построена само от ответницата и
синът и- т.е. че тя лично или чрез другиго е спомогнала да се увеличи
наследството на баща и и майка и, построявайки без тяхно участие баня, довела
до увеличаване стойността на наследственото имущество.
Свидетеля Ваньо Николов заявява, че когато
е починал бащата на страните, в имота е имало построена една лятна кухня –
стаичка, ремонтът на къщата е направен от ответницата и синът и, а банята
направили Р. и нейния мъж, също без да уточнява кога и дали бащата на страните
е участвал в построяването на банята.
Показанията на св. Тошев, че ответницата и
синовете и са направили 2 сушини след смъртта на бащата на страните през 1985
г., се опровергават от писмено доказателство по делото- от документите,
издадени от Община-Оряхово е видно, че всички второстепенни постройки са
строени 1982-1983г.
От така анализираните поотделно и в тяхната
съвкупност показания на разпитаните свидетели, съдът счита за доказани като направени лично от ответницата и нейното семейство
следните подобрения: Външното остъкление на лятната кухня; Остъклението на
терасата на къщата;Поставянето на ламинирания паркет;Теракот и Алуминиева дограма
на цялата къща, които подобрения са извършени след смъртта на бащата на страните и с изключение на остъклението
/предявено като пристройка-външно остъкление на лятна кухня/ са извършени и след смъртта на майката на страните
през 2012 г. В този смисъл за претенция по чл.12 ал.2 ЗН може да се приеме само
тази за пристройката - външно остъкление, извършена приживе на майката на
страните, от ответницата и нейния син, а останалите доказани подобрения изброени
по-горе, не следва да се квалифицират като такива по чл.12 ал.2 ЗН, но
съобразно чл. 72 ЗС съсобственикът също може да
иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила
стойността на вещта вследствие на тези подобрения.
Според заключението на вещото лице,
остъклението пристройка към лятната кухня е на стойност 144 лв. и се намира в
УПИ Х. Остъклението на терасата на къщата, ламинирания паркет, теракота и
алуминиевата дограма са на обща стойност 3 028 лв. или общата стойност на
извършените от ответницата, признати от съда като доказани подобрения възлиза
на сумата от 3 172 лв., а
припадащата се на ищцата част от тези подобрения е в размер на половината – 1 586 лв. Вещото
лице е категорично, че стойността, с която се е увеличила общата пазарна
стойност на делбения имот вследствие направените подобрения е равна на
стойността на самите подобрения, тъй като при оценяването не е включило като
подобрение самата стойност на вложените строителни материали и т.н., а е
включило овехтяване и възможност за закупуване. Ето защо, сумата която ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответницата
за направените от последната подобрения в съсобствения недвижим имот, е в
размер на 1 586 лв. Неоснователно е искането на
ответницата претенциите за подобрения да се уважат изцяло, а не съобразно правата
на съсобствениците във вещта. Съсобственикът може да търси само размера на
разноските си до размера на обогатяването на другия съсобственик. Това
обогатяване е съизмеримо с правата на съсобственика върху увеличената
стойност на имота вследствие извършените подобрения.
Според заключението на вещото лице общата
пазарна стойност на допуснатия до делба имот е 14 540 лв. , а стойността
на един дял е 7 270 лв.
Вещото лице посочва, че стойността на дял
І, включващ парцел Х с находящите се в
него сгради, който следва да се възложи на ответницата Р.К. е 9 904 лв., а стойността на
дял ІІ, включващ парцел ХІ с
второстепенните сгради в него, който следва да се възложи на ищцата М.К. е 4 636 лв., т.е. ответницата
Р.К. следва да заплати на ищцата М.К.
за уравнение на дела и сумата от 2 634 лв.
За признатите подобрения, ищцата М.К. следва да заплати държавна такса в
размер на 63.44 лв.
Страните следва да заплатят и държавна
такса върху стойността на дяловете си, в размер на всяка по 290.80 лв.
Ищцата е поискала да и бъдат присъдени направените по делото разноски по
списък в размер на: 16.32 лв. за вписване на ИМ и 400 лв.-адвокатски хонорар.
Действително съобразно чл. 355 ГПК страните
заплащат разноски съобразно стойността на дяловете си, поради което ответницата
ще следва да заплати на ищцата припадащите и се разноски – половината от
заплатената такса вписване- 8.16 лв.
Що се отнася до адвокатското възнаграждение-
Съобразно нормата на чл. 355 ГПК /чл.293а ГПК /отм./ всеки от
съделителите участва в направените по делото разноски съобразно дела си. Същата
се отнася, обаче, само за тези разноски, които са били направени във вразка с
прекратяването на собствеността – възнаграждения за вещи лица, извършване на
оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод
признаване и ликвидиране на съсобствеността. При липса на оспорване на правата
на съделителителите, респ. способа за извършване на делбата всеки съделител
понася сам направените от него разноски за процесуално представителство.
Последните не попадат в хипотезата на
чл. 355 ГПК /чл.293а ГПК /отм./. Само при
спор относно наличието на съсобственост, квотите в съсобствеността, способа за
извършване на делбата, както и при
предявени претенции по сметки за направените във връзка с тези оспорвания
разноски намира приложение правилото на чл. 78 ГПК /чл.64 ГПК /отм./. В този смисъл са задължителните указания,
дадени в т.9 от ППВС № 7/1973г. В случая разноски за
адвокатско възнаграждение е направила и претендира ищцата М.К., която се явява
ответник по предявените искания за подобрения и приложимо е правилото на чл.78
ал.3 ГПК, при което съразмерно с отхвърлената част от иска ответницата - ищца
по претенцията по сметки/ следва да заплати на ищцата М.К. направените от нея
разноски за адвокат, възлизащи на сумата от 290.62 лв. /отхвърлената част от претенцията по разноските върху
предявения размер на иска/.
Мотивиран от горното и на основание чл.353
и чл.346 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на съделителката Р.Х.К.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Селановци,
обл. Враца, ул. „Андрей Николов“ № 34 УПИ X /десет/, пл. № 1741
в кв. 381 по кадастрален план на с. Селановци, одобрен със Заповед №
2212/29.12.1984 г. на ОНС гр. Враца и по ПУП – Застроително регулационен план
на с. Селановци, одобрен със Заповед № 2212/29.12.1984 г. на ОНС гр. Враца,
заедно с построените в него полумасивна
жилищна сграда с кад. № 501.1741.1 със ЗП – 85.3 кв.м.м, строена през
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на съделителката М.Х.К.,с
ЕГН **********, с постоянен адрес с. Костелево, общ. Враца, ул. „Христо Ботев”
№ 8 УПИ XІ /единадесет/, пл. № 1741 в кв. 381 по кадастрален план на с.
Селановци, одобрен със Заповед № 2212/29.12.1984 г. на ОНС гр. Враца и по ПУП –
Застроително регулационен план на с. Селановци, одобрен със Заповед №
2212/29.12.1984 г. на ОНС гр. Враца, заедно с построените в него полумасивна
второстепенна сграда „лятна кухня” с кад. № 051.1741.2 със ЗП
от 26.5 кв.м., строена през 1983 г., полумасивна второстепенна срада
с кад. № 501.1741.3 със застроена площ 19.4 кв.м., строена през 1982 г.
и паянтова второстепенна сграда с кад.
№ 501.1741.4, строена през
ОСЪЖДА
Р.Х.К., с
ЕГН **********, с постоянен адрес с. Селановци, обл. Враца, ул. „Андрей
Николов“ № 34 да заплати на М.Х.К.,с ЕГН **********, с постоянен адрес
с. Костелево, общ. Враца, ул. „Христо Ботев” № 8 за
уравнение на дяловете сумата от 2 634
лв. /две хиляди шестстотин тридесет и четири лева/.
ОТХВЪРЛЯ иска
на Р.Х.К., с
ЕГН **********, с постоянен адрес с. Селановци, обл. Враца, ул. „Андрей
Николов“ № 34 за възлагане на целия допуснат до делба
имот по реда на чл.349 ал.2 ГПК като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Х.К.,с ЕГН **********,
с постоянен адрес с. Костелево, общ. Враца, ул. „Христо Ботев” № 8 да заплати на Р.Х.К.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Селановци,
обл. Враца, ул. „Андрей Николов“ № 34 припадащата и
се ½ ид.част от направените от Р.К. подобрения в съсобствения имот в
размер на 1 586 лв./хиляда петстотин осемдесет и шест лева/, като
ОТХВЪРЛЯ иска за подобрения над уважения размер до предявения от 5 800 лв.
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
М.Х.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес
с. Костелево, общ. Враца, ул. „Христо Ботев” № 8 да
заплати държавна такса върху признатия размер на подобренията в размер на 63.44 лв., както и държавна такса върху
стойността на дела си в размер на 290.80
лв.
ОСЪЖДА Р.Х.К., с
ЕГН **********, с постоянен адрес с. Селановци, обл. Враца, ул. „Андрей Николов“
№ 34 да
заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 290.80 лв.
ОСЪЖДА Р.Х.К., с
ЕГН **********, с постоянен адрес с. Селановци, обл. Враца, ул. „Андрей
Николов“ № 34 да заплати на М.Х.К.,с ЕГН **********, с постоянен
адрес с. Костелево, общ. Враца, ул. „Христо Ботев” № 8 направените от нея разноски за адвокат, съразмерно с отхвърлената част от
претенцията по сметки в размер на 290.62
лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: