№ 34
гр. Пловдив , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20215000500246 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
С Решение № 254/24.02.2020 г. по гр.д. 1586/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив са осъдени КР. К. Т. с ЕГН ********** с адрес: с. К.,
общ. М., ул. "Г.Д." № ..., К. КР. К. с ЕГН ********** и ГР. П. К. с ЕГН
**********, двамата с адрес: с. К., общ. М., ул. „К.“ № ... и ИВ. АТ. Б. с ЕГН
********** с настоящ адрес - З. в гр. Б., солидарно да заплатят на К.
"В.к.к.ч.з.с. . М.И.“, ЕИК - ********* със седалище град П. и адрес на
управление ул. „Б.“ № ..., ет. ..., сумата от 39 996,72 лв., представляваща
дължима главница по договор за заем № **** от ... г, сключен между КР. К. Т.
и К. "В.к.к.ч.з.с. . М.И.“, обезпечен с договори за поръчителство с К. КР. К.,
ГР. П. К. и ИВ. АТ. Б. от същата дата, ведно със законната лихва върху
главницата от 06.07.2017 г. - датата на получаване на исковата молба и
приложенията от КР. К. Т., до окончателното плащане на задължението, като
е отхвърлил акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на исковата молба - от
1
22.06.2017 г. до 05.07.2017 г. включително. КР. К. Т., К. КР. К., ГР. П. К. и
ИВ. АТ. Б. са осъдени да заплатят на „В.к.к.ч.з.с. - М. И.“ разноски в
производството пред Окръжен съд – Пловдив в размер на 4356.87 лева.
Недоволни от така постановеното решение са останали
жалбоподателите КР. К. Т., ГР. П. К. и К. КР. К., които чрез пълномощника си
адв. П.Т. са го обжалвали като неправилно. В жалбата са изложени конкретни
доводи за неправилност на обжалваното решение, претендира се отмяната му
и отхвърляне на първоначалните искове. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна К. "В.к.к.ч.з.с. . М.И.“ е депозирала чрез
пълномощника си адв. Н.Р. писмен отговор на въззивната жалба със
съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимирани лица – ответници, засяга изцяло неблагоприятно за тях
първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложения е редовна,
поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Ищецът - К. "В.к.к.ч.з.с. . М.И.“ с ЕИК - *********, седалище град П. и
адрес на управление ул. „Б.“ № ..., ет. ... твърди, че на ... г. с първата ответница
КР. К. Т. с ЕГН - **********, в качеството й на член на кооперацията, след
подадена от нея молба за кредит, придружена от декларации от поръчителите
е сключен договор за заем № **** под формата на целеви кредит за
зеленчукопроизводство в размер на 20 450 евро. Сумата е усвоена еднократно
в левова равностойност, а именно - 39 996,72 лева, като погасителният план
за връщане на заетите средства също е бил уговорен и изготвен в евро и в
левови вноски по изрично писмено изразено желание на кредитополучателя.
Въз основа на уговореното в чл. 3, ал. 8 от договора, след прихващане на
вземанията за такса за управление на заема, такса за разглеждане и
произнасяне по молбата за заем и оформяне на кредитно досие, разходи по
2
договора и дялова вноска за довнасяне в капитала или общо сумата от 2
164,93 лева, на ... г. на заемополучателката по банков път е преведена сумата
от 37 831,79 лева, като от момента на усвояване на кредита започнали да се
начисляват и дължимите договорни лихви. Вземането съгласно чл. 12, ал. 1 от
договора било обезпечено с поръчителството на ИВ. АТ. Б., К. КР. К. и ГР. П.
К., както и с учредена договорна ипотека върху недвижим имот, намиращ се в
село К., ул. "Г.Д." № ..., обективирана в нотариален акт № ..., том. ..., рег. №
..., н.д. № ... от ... г. на нотариус В.Б., рег. № ... в НК и район на действие -
Пловдивски районен съд, вписан в С.в. под № ..., том ..., дело № .../... г.
Ищецът твърди, че съобразно уговореното в договора за заем и погасителния
план, който представлява неразделна негова част, ответницата Т. е следвало
да погаси цялото си задължение до 20.05.2022 г. по схема от 120 вноски, като
по отношение погасяване на главницата са били определени 8 равни вноски
от по 4 500 лв. със следните падежи: на 20.12.2014 г., на 20.12.2015 г., на
20.12.2016 г., на 20.12.2017 г., на 20.12.2018 г., на 20.12.2019 г., на 20.12.2020
г., на 20.12.2021 г. и една последна изравнителна вноска в размер на 3 996,729
лева с падеж 20.05.2022 г. Ищецът сочи, че Т. не е спазила погасителния план,
заемът не е обслужван редовно, тъй като не се заплащали своевременно
дължимите погасителни вноски за главницата и лихвите, което довело до
начисляване на неустойки за забава. Твърди, че до 05.03.2017 г. вкл. по
обслужване на заема са направени общо 10 банкови превода, както следва: на
... г. сумата от 3 063,50 лева; на 21.06.2013 г. - сумата от 60,59 лева; на
11.07.2013 г. - сумата от 99,14 лева; на 09.08.2013 г. - сумата от 80 лева; на
06.12.2013 г. - сумата от 148,72 лева; на 03.01.2014 г. - сумата от 93,64 лева;
на 06.02.2014 г. - сумата от 144,21 лева; на 15.05.2014 г. - сумата от 120,66
лева; на 04.06.2014 г. - сумата от 91,23 лева; на 13.08.2014 г - сумата от 22,64
лева на обща стойност 3 924,33 лева, като периодично заемополучателката е
изпадала в забави, подробно описани по периоди в исковата молба. Ищецът
сочи, че с неплащане на три последователни вноски от главницата, всяка от
които от по 4500 лева, както и невнасянето на 50 поредни погасителни вноски
за договорни лихви в размер на 21 251,31 лева, считано от 20.01.2013 г. до
всяко следващо 20 -то число на месеца до 20.02.2017 г., както и невнасяне на
погасителни вноски за начислените и дължими неустойки за забава на
просрочените и дължими главници в размер на 5717.42 лв. за периода от
20.12.2014 г. до 05.03.2017 г., както и невнасяне на погасителни вноски за
3
начислените и дължими неустойки за забава на просрочените и дължими
договорни лихви за 15440.44 лева за периода на забавата от 20.01.2013 г. до
05.03.2017 г. ответницата Т. виновно нарушила договорните си задължения, в
резултат на което и на основание чл. 14 от процесния договор същият е бил
обявен от заемодателя за предсрочно изискуем с писмо изх. № 48 от
07.03.2017 г., връчено на 13.03.2017 г. на Г.К., на 13.03.2017 г. на К.К. и К.Т. и
на 29.03.2017 г. на И.Б.. В предоставения срок доброволно изпълнение не
последвало, поради което ищецът подал две заявления по чл. 417 от ГПК до
Районен съд - Пловдив, първото от които въз основа на учредената в негова
полза ипотека, а второто въз основа на издадения запис на заповед от
ответницата К.Т.. Сочи, че от двете заявления било уважено само второто, въз
основа на издадения запис на заповед и по ч.гр.дело № 5180/2017 г. на II гр.
състав при Районен съд - Пловдив и била издадена заповед № ... за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с
която четиримата длъжници - ответници в първоинстанционното
производство, солидарно са осъдени да заплатят на ищцовата кооперация
сумата от 28 448,83 евро с левова равностойност от 55 641,08 лева,
представляваща сбор от задълженията по договора за заем, извън главницата
или конкретно сумата от 32 955,95 лева - дължима договорна лихва при
условията на предсрочна изискуемост, сумата от 6 170,51 лева -
представляваща начислени, неплатени и дължими неустойки по чл. 92 ЗЗД и
чл. 15 от договора за периода върху просрочените и неплатени вноски за
главници, сумата от 16 154,62 лева, представляваща начислени, неплатени и
дължими неустойки по чл. 92 ЗЗД и чл. 15 от договора за заем върху
просрочените и неплатени вноски за договорна лихва и сумата от 360 лева -
разноски по договора за заем. Другото заявление по реда на чл. 417 от ГПК е
било внесено против ответницата К.Т., като е претендирана от кооперацията
левовата равностойност на главницата по договор за заем № ****/... г. в
размер на 39996.72 лева. По образуваното ч.гр.д. 5179/2017 г. на Районен съд
– Пловдив е постановено разпореждане от 18.04.2017 г., с което било
отвърлено заявлението с аргумент, че представеният ипотечен нотариален не
отговарял на външни критерии и не могла да се проследи изискуемостта, като
поради това не удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане. Това
разпореждане било потвърдено от Окръжен съд – Пловдив и било влязло в
сила на 23.05.2017 г., като по този начин претенцията на кооперацията за
4
присъждане на дължимата главница по договора за заем не била уважена в
заповедното производство. Въз основа на тези си твърдения ищецът е твърдял
пред първа инстанция, че за него е налице правен интерес от предявяване на
осъдителен иск срещу ответниците, които при условията на солидарност да
му заплатят сумата от 39 996,72 лв., представляваща дължима главница по
договор за заем № **** от ... г. ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска в съда до пълното й изплащане. Претендира
разноски.
Предявените искове са обективно съединени с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В писмен отговор ответниците К. КР. К. и ГР. П. К. заявяват, че считат
предявения иск за недопустим, неоснователен и недоказан. Оспорват да е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за
заем, като твърдят, че е налице неизпълнение на уговореното в чл. 14, ал. 2 от
договора задължение за известие, тъй като никога не са получавали писмена
покана. Твърдят, че обратните разписки, представени от ищеца, не са
получени от тях. Сочат, че в качеството им на поръчители по договора въз
основа на учредената от тях в полза на кредитора ипотека е бил издаден
изпълнителен лист по ч. гр. дело № 5182/2017 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, състав, поради което смятат, че за ищцовата кооперация липсва
интерес от водене на настоящия процес, тъй като вече разполага с
изпълнителен титул.
Подаден е писмен отговор и от ответницата КР. К. Т., в който оспорва
исковата претенция като неоснователна и недоказана с мотиви, че не е
настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на вземанията по
процесния договор за заем, както и че не е била надлежно поканена по
смисъла на чл. 14, ал. 2 от договора, тъй като обратната разписка към писмото
не е получена от нея. Излага твърдения, че първоначално платената от нея
сума на дата ... г. в размер на 3063,50 лв. представлява частично погасена
първа вноска от главницата в размер на 4 500 лв.
Не е подаден отговор на исковата молба от ответника ИВ. АТ. Б. с ЕГН
********** с настоящ адрес - З. в гр. Б. в месечния срок по чл. 131 от ГПК.
5
Не е последвало изявление или становище от него по предмета на делото.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел наличието
на сключен договор за заем между кооперацията като заемодател и заемател -
ответницата К.Т., предоставена еднократно и усвоена сума в размер на 20 450
евро. В договора за заем са определени дължимите от заемателката лихви и
такси. Уговорен е погасителен план, като дължимите суми по договора за
заем трябва да бъдат върнати в срок до 20.05.2022 г. За обезпечаване на
вземанията на ищцовата кооперация, включително и главницата по договора
за заем са поръчителствали останалите трима ответници - ГР. П. К., К. КР. К.
и ИВ. АТ. Б.. Вземането си кооперацията е обезпечила и чрез учредяване на
договорна ипотека и запис на заповед. Уговорени са условия, при
настъпването на които заемодателят има право да обяви за предсрочно
изискуем целия заем - главници, договорни лихви, разноски по договора,
наказателни лихви - чл. 14. По искане на заемателя от ... г. разрешеният
кредит е отпуснат в лева, за което е изготвен и погасителен план. В покана -
уведомление изх. № 48 от 07.03.2017 г., адресирана до кредитополучателя с
копия до поръчителите, ищецът е посочил, че към 05.03.2017 г. по заема му е
регистрирана забава в погасяване на три поредни месечни вноски за главница,
както и забава по отношение на още 50 поредни погасителни вноски за
договорни лихви, с което са нарушени задълженията по чл. 3, ал. 5, чл. 4, чл.
5, чл. 6, чл. 7, чл. 8, чл. 9 и чл. 12 от договора, като общият размер на
задължението към 05.03.2017 г. и при условията на предсрочна изискуемост
на заема е в размер на 94477.58 лв. Даден е седемдневен срок за погасяване на
посочената сума, считано от получаване на поканата. Същата е изпратена по
пощата с писмо с обратна разписка, като на 13.03.2017 г. е получена от името
на Г.К., от името на К.К. и от името на К.Т., всички чрез Б. Т.. Изпратеното до
И.Б. писмо с обратна разписка е останало непотърсено.
С разпореждане № 32874 от 18.04.2017 г., постановено по образувано
ч.гр.д. № 5179/2017 г. на Районен съд – Пловдив, потвърдено с определение
№ 1218 от 23.05.2017 г., по в.ч.гр.д. № 1224/17 г. по описа на Окръжен съд -
Пловдив, претенцията на ищцовата кооперация по чл. 417 от ГПК за
осъждането на заемателката КР. К. Т. за сумата от главницата по договор за
заем в размер на 20 450 евро е отхвърлена.
6
С оглед наличие на развило се производство между същите страни по
реда на чл. 422 от ГПК по повод дължими суми по същия договор за заем е
било образувано т.д. 448/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като
производството пред първоинстанционния съд по настоящето дело е било
спряно.
След възобновяване на производството пред Окръжен съд – Пловдив по
настоящето дело съдът е констатирал допустимост на така предявения
осъдителен иск, като претендираната сума не е била предмет на заповедното
производство и развилото се исково по т.д. 44/2018 г. на Окръжен съд –
Пловдив.
От първоинстанционния съд са разгледани като допустими две групи
възражения на ответниците, с изключение на ответника Б. който не е подал
възражение, а именно: за липса на предсрочна изискуемост на вземането и за
частично плащане от страна на заемателката. Разгледал е по силата на
служебното начало и евентуалното наличие на видими от външна пороци,
които биха довели до нищожност на сделката. Поради неспазване на срока по
чл. 131 от ГПК за излагане на възражения от ответниците е приел за
преклудирани, респ. недопустими за разглеждане в процеса на твърденията и
възраженията, че преведените в полза на заемополучателя заемни средства са
върнати по сметка на ищеца 15 минути по-късно, поради което не е налице
валидно сключен договор за заем, евентуално, че същият е нищожен като
привиден и сключен с друга цел, прикривайки договор за рефинансиране на
кредити; евентуално, че противоречи на добрите нрави по съображения,
свързани с привидността и водеща като резултат до неморално
облагодетелстване на икономически по-силната страна; че са извършени
плащания в много по-голям размер от твърдения от ищеца, като
заемополучателят е заплатил сумата от общо 41 755,99 лева.
Окръжният съд е приел за неоснователно възражението на заемателката
Т. за частично погасяване на главницата с оглед приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, като е установено, че сумата
по заемния договор е усвоена от ответницата, а с твърдяната от нея сума от 3
063,50 лева е погасена част от договорната лихва, която не е предмет на
делото. Установил е че непогасената главница съвпада с исковата сума - 39
7
996,72 лева, като заемополучателят не твърди и не се установява да е
извършил други плащания. Прието е от първоинстанционния съд за частично
основателно възражението на ответниците, че кредитът не е надлежно обявен
за предсрочно изискуем, тъй като не са получили по надлежен начин
поканите на ищеца за това. Според съда ответниците по делото са уведомени
за предсрочната изискуемост по договора за кредит с получаване на
преписите от исковата молба, към която са приложени поканите. С
получаване на посочените книжа от заемателката – ответницата Т. на
06.07.2017 г. е настъпила и предсрочната изискуемост на задълженията й по
договора за заем, като от този момент тече и срока по л. 147 от ЗЗД, както и
законната лихва за забава върху главницата. Съдът е счел исковете за
основателни, като претенцията за законна лихва следва да бъде уважена от
06.07.2017 г. Присъдил е на ищцовата кооперация и претендираните разноски
по делото общо в размер на 4 356.87 лева.
При осъществяване на служебната проверка по чл.269 от ГПК
настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Безспорно е сключването между "В.к.к.ч.з.с. - М.И." и КР. К. Т. на
договор за заем № **** от ... г., с който са предоставени заемни средства в
размер на 20 450 евро с левова равностойност 39 996.72. Сумата е усвоена на
същата дата от заемателката Т.. Постигнато е съгласие заетата сума да бъде
върната в срок до 20.05.2022 г., като по отношение на главницата, която е
предмет на настоящето дело е приложен график – погасителен план към
договора, освен в евро и в лева, съгласно който заемателката ще изплати на
кооперацията-заемодател 8 равни годишни вноски от по 4500 лева с падежи
на дата 20 декември през годините от 2014 до 2021 г. включително, както и
последна вноска от 3996.72 лева на дата 20.05.2022 г. За обезпечаване
главницата, лихвите, таксите, неустойката и разноските по договора са
поръчителствали останалите трима ответници - ГР. П. К., К. КР. К. и ИВ. АТ.
Б..
Поради неизпълнение на задължението, изразяващо се в невнасяне на
дължимите суми по приложения погасителен план на заемателката Т. е
издадена от кооперацията-заемодател покана - уведомление изх. № 48 от
07.03.2017 г., адресирана до кредитополучателя, с копия до поръчителите. В
8
нея ищецът е посочил, че към 05.03.2017 г. по заема е регистрирана забава в
погасяване на три поредни месечни вноски за главница, както и забава по
отношение на още 50 поредни погасителни вноски за договорни лихви, с
което са нарушени задълженията по чл. 3, ал. 5, чл. 4, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 8,
чл. 9 и чл. 12 от договора, като общият размер на задължението към
05.03.2017 г. и при условията на предсрочна изискуемост на заема е в размер
на 94 477.58 лева. Даден е седемдневен срок за погасяване на посочената
сума, считано от получаване на поканата. Поканата не е връчена редовно на
заемателката и на поръчителите. Исковата молба е внесена в съда на
22.06.2017 г. Настоящият състав напълно споделя мотивите в тази им част на
първоинстанционното решение и приема за правилен извода, че връчването
на нарочното съобщение за предсрочната изискуемост е осъществено в
момента на връчването на исковата молба с приложенията на главния
длъжник – ответницата К.Т. и това е станало на 06.07.2017 г. На тази дата
цялата неплатена по договора главница е станала изискуема.
В срока за отговор на исковата молба пред окръжния съд своевременно
от ответниците Т. и К.и са направени възражения само за липса на
предсрочна изискуемост на вземането, както и за частично плащане от страна
на заемателя. К. и Г. К.и излагат и довод, че вече има издаден изпълнителен
лист въз основа на нотариален акт за ипотека, с който също са обезпечили
вземането на кооперацията срещу Т.. Това са допустимите възражения
направени в срок от посочените ответници, на които първоинстанционният
съд е дал изчерпателен отговор. Не се установява издаване на изпълнителен
лист въз основа на ипотечния нотариален акт. Имало е издаден изпълнителен
лист в друго производство въз основа на запис на заповед, приключило с
решение по т.д. 448/2018 г. на Окръжен съд - Пловдив, но той не е относим и
не обхваща сумите претендирани в настоящето производство, които са само и
единствено от главницата по договора за заем. Видно от приетата по делото
ССЕ заемателката – ответницата Т. е платила сумата от 3063.50 лева, с която
е погасила само част от дължимата договорна лихва, но не и главницата. От
неоспореното заключение по ССЕ е видно пълното усвояване на главницата
по кредита от ответницата Т.. Предсрочната изискуемост е настъпила с
връчването на 06.07.2017 г. на исковата молба и приложенията на ответницата
Т.. Останалите възражения на ответниците, подадени извън срока, не
9
подлежат на обсъждане.
След постановяване на ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, т. 4б, еднозначно в съдебната практика е прието, че шестмесечния
срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, в който поръчителят остава задължен и след
падежа, при условие, че кредиторът е предявил иск против длъжника е
преклузивен, а не давностен. Бездействието на кредитора в този срок води до
прекратяване на „самото поръчителство“, за което съдът следи служебно.
В конкретния договор за заем от ... г., който е обезпечен с
поръчителството на ответниците К. КР. К., ГР. П. К. и ИВ. АТ. Б. е уговорено,
че главницата на задължението ще се погасява от ответницата КР. К. Т. с
отделни погасителни вноски с различни последователни падежи. „Несъмнено
погасяването на всяка от тези вноски води до погасяване на съответната част
от главното задължение. Когато дадена вноска не бъде погасена (чрез
плащане или по друг начин) на съответния падеж (срок, дата), от този момент
тя става изискуема и кредиторът успешно може да проведе иск срещу главния
длъжник за плащането на същата вноска. От това ясно следва и изводът, че от
същата дата - падежът на вноската - започва да тече и шестмесечният срок по
чл. 147, ал. 1 от ЗЗД (който е преклузивен, прекратява поръчителството и за
него съдът следи служебно - т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС)
и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в
рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на
поръчителя за плащането на същата вноска, т.е. - преклудира се
отговорността му за съответната част от главното задължение. При това
положение е очевидно, че не е необходимо да настъпи падежът и на
последната погасителна вноска, респ. - не е необходимо целият дълг да е
станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният преклузивен срок по
чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на предходните вноски, чиито падежи вече
са настъпили.“ – Решение № 83 от 26.05.2017 г. по т.д. 50394/2016 г. на ГК, IV
го на ВКС, така и Решение № 44 от 05.06.2017 г. по гр.д. 60073/2016 г., ГК, III
го на ВКС. В посочената актуална практика на ВКС, която настоящия състав
напълно споделя, се приема, че упражняването на правото на предсрочна
изискуемост от кредитора води до изискуемост и на вноските с ненастъпили
падежи, като по отношение на вноските с настъпили падежи към същата дата
положението отново остава непроменено и за тях срокът тече от съответната
10
дата на падежа на всяка една от тях.
Ето защо с оглед датата на предявяване на иска – 22.06.2017 г.
задълженията на ответниците К. КР. К., ГР. П. К. и ИВ. АТ. Б. като
поръчители по договор за заем № ****/... г. по отношение на дължимите от
главния длъжник – ответницата К.Т. вноски за главница, а именно: първа
вноска за сумата от 2301 евро с левова равностойност 4500 лева и падеж на
20.12.2014 г.; втора вноска за сумата от 2301 евро с левова равностойност
4500 лева и падеж на 20.12.2015 г. и трета вноска за сумата от 2301 евро с
левова равностойност 4500 лева и падеж на 20.12.2016 г. – на обща левова
равностойност от 13500 лева, са преклудирани, поради изтичане на
шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и не се дължат от тях в качеството
им на поръчители. Не е погасено задължението им като поръчители по
отношение на останалите вноски в общ размер на 26496.72 лева, обявени за
предсрочно изискуеми и дължими в условията на солидарност с главния
длъжник – ответницата К.Т..
С оглед изложеното следва да се потвърди първоинстанционното
решение в осъдителната му част спрямо ответницата КР. К. Т.. По отношение
на ответниците К. КР. К., ГР. П. К. и ИВ. АТ. Б. в качеството им на
поръчители решението на окръжния съд следва да бъде отменено за сумата от
13500 лева, като искът спрямо тях за тази сума следва да се отхвърли, а
решението в останалата обжалвана част над тази сума до предявения размер
от 39996.72 лева по отношение на главница и лихва остане в сила.
За пълнота при произнасянето следва да се отбележи, че настоящата
инстанция приема, че исковете в това производство са предявени спрямо
ответниците в лично качество – като главен длъжник-заемател и като
физически лица – поръчители. В настоящето производство не се коментира и
не се засяга обезпечението – ипотека върху недвижим имот с ипотекарни
длъжници - ответниците Г. и К.К.и, което обезпечение е с друг правен режим,
следва имота, независимо от това кой е неговият последващ собственик
съгласно чл. 173, ал. 1 от ЗЗД и няма привилегията по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
Затова и кредиторът има право да се удовлетвори от цената му съгласно
уговореното в договора за ипотека във формата на нотариален акт,
независимо от промените в собствеността, т.е. липсва личния момент, както е
11
при поръчителството.
Този изход по спора при въззивното му разглеждане налага коригиране
на обжалваното решение и в частта му относно присъдените с него разноски.
Съдът съобрази, че пред първоинстанционният съд само ответниците Г.К. и
К.К. са направили разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на
800 лева за един адвокат, а пред въззивна инстанция са налице отделни
договори за представителство и правна помощ с друг адвокат за всеки от
двамата ответника – Г.К. и К.К. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.,
като с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 1700 лева за всеки един от двамата посочени
ответника. С оглед съразмерността на дължимите разноски, с оглед
разделната отговорност на всеки от ответниците и различните направени от
тях разноски съобразно уважената и отхвърлената част на иска, следва
същите да се присъдят както следва: за производството пред
първоинстанционния съд следва да се осъди ответницата Г.К. да заплати на
ищцовата кооперация сумата от 721.16 лева, ответникът К.К. да заплати на
ищеца сумата от 721.16 лева, ответникът И.Б. да заплати на ищеца сумата от
721.16 лева и ответницата К.Т. да заплати на ищеца сумата от 1088.71 лева, а
кооперацията-ищец да заплати на ответницата Г.К. сумата от 135 лева и на
ответника К.К. сумата от 135 лева. За производството пред въззивния съд
следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцовата кооперация
суми за разноски както следва – ответницата Г. К. – 397.44 лева, ответникът
К.К. – 397.44 лева, ответникът И.Б. – 397.44 лева и ответницата К.К. – 600
лева, а кооперацията да бъде осъдена да заплати на процесуалния
пълномощник на ответниците Г. К. и К.К. – адвокат П.С. Т. вписан в А.к. - П.,
адрес: град А., ул. „Ю.“ № ..., общо сумата от 1147.50 лева.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 254/24.02.2020 г. по гр.д. 1586/2017 г. по описа на
12
Окръжен съд – Пловдив, В ЧАСТТА, с която К. КР. К. с ЕГН **********, ГР.
П. К. с ЕГН **********, двамата с адрес: с. К., общ. М., ул. „К.“ № ... и ИВ.
АТ. Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес - З. в гр. Б., са осъдени солидарно
да заплатят на К. "В.к.к.ч.з.с. . М.И.“, ЕИК ********* със седалище гр. П. и
адрес на управление ул. „Б.“ № ..., ет. ..., сума в размер над 26496.72 лева до
пълния присъден размер от 39996.72 лева, представляваща дължима главница
по договор за заем № **** от ... г, сключен между КР. К. Т. и К. "В.к.к.ч.з.с. .
М.И.“, ЕИК *********, със седалище гр. П. и адрес на управление ул. „Б.“ №
..., ет. ..., обезпечен с договори за поръчителство с К. КР. К., ГР. П. К. и ИВ.
АТ. Б. от същата дата, ведно със законната лихва върху главницата от
06.07.2017 г. - датата на получаване на исковата молба и приложенията към
нея от ответницата КР. К. Т. до окончателното плащане на задължението,
КАКТО И В ЧАСТТА, с която КР. К. Т., К. КР. К., ГР. П. К. и ИВ. АТ. Б. са
осъдени да заплатят на „В.к.к.ч.з.с. - М. И.“ разноски в производството пред
Окръжен съд – Пловдив в размер на 4356.87 лева., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. "В.к.к.ч.з.с. . М.И.“, ЕИК *********, със
седалище гр. П. и адрес на управление ул. „Б.“ № ..., ет. ..., против К. КР. К. с
ЕГН **********, ГР. П. К. с ЕГН **********, двамата с адрес: с. К., общ. М.,
ул. „К.“ № ... и ИВ. АТ. Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес - З. в гр. Б., за
солидарно заплащане на сума в размер над 26496.72 лева до пълния предявен
размер от 39996.72 лева, представляваща дължима главница по договор за
заем № **** от ... г, сключен между КР. К. Т. и К. "В.к.к.ч.з.с. . М.И.“, ЕИК
*********, със седалище гр. П. и адрес на управление ул. „Б.“ № ..., ет. ...,
обезпечен с договори за поръчителство с К. КР. К., ГР. П. К. и ИВ. АТ. Б. от
същата дата, ведно със законната лихва върху главницата от 06.07.2017 г. -
датата на получаване на исковата молба и приложенията към нея от
ответницата КР. К. Т. до окончателното плащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 254/24.02.2020 г. по гр.д. 1586/2017 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив в останалата му част.
ОСЪЖДА КР. К. Т. с ЕГН ********** с адрес: с. К., общ. М., ул. "Г.Д."
№ ... да заплати по съразмерност на К. "В.к.к.ч.з.с. . М.И.“ с ЕИК *********
със седалище гр. П. и адрес на управление ул. „Б.“ № ..., ет. ... разноски в
13
размер на 1088.71 лева за производството пред Окръжен съд – Пловдив и 600
лева за въззивното производство.
ОСЪЖДА К. КР. К. с ЕГН - **********, с адрес: с. К., общ. М., ул. „К.“
№ ..., да заплати по съразмерност на К. "В.к.к.ч.з.с. . М.И.“, ЕИК *********,
със седалище гр. П. и адрес на управление ул. „Б.“ № ..., ет. ... разноски в
размер на 721.16 лева за производството пред Окръжен съд – Пловдив и
397.44 лева за въззивното производство.
ОСЪЖДА ГР. П. К. с ЕГН ********** с адрес: с. К., общ. М., ул. „К.“ №
..., да заплати по съразмерност на К. "В.к.к.ч.з.с. . М.И.“, ЕИК *********, със
седалище гр. П. и адрес на управление ул. „Б.“ № ..., ет. ... разноски в размер
на 721.16 лева за производството пред Окръжен съд – Пловдив и 397.44 лева
за въззивното производство.
ОСЪЖДА ИВ. АТ. Б. с ЕГН - ********** с настоящ адрес - З. в гр. Б. да
заплати по съразмерност на К. "В.к.к.ч.з.с. . М.И.“ с ЕИК ********* със
седалище гр. П. и адрес на управление ул. „Б.“ № ..., ет. ... разноски в размер
на 721.16 лева за производството пред Окръжен съд – Пловдив и 397.44 лева
за въззивното производство.
ОСЪЖДА „В.к.к.ч.з.с. - М. И.“ с ЕИК ********* със седалище гр. П. и
адрес на управление ул. „Б.“ № ..., ет. ... да заплати по съразмерност на К. КР.
К. с ЕГН - **********, с адрес: с. К., общ. М., ул. „К.“ № ... разноски в размер
на 135 лева за производството пред Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „В.к.к.ч.з.с. - М. И.“ с ЕИК ********* със седалище гр. П. и
адрес на управление ул. „Б.“ № ..., ет. ... да заплати по съразмерност на ГР. П.
К. с ЕГН ********** с адрес: с. К., общ. М., ул. „К.“ № ... разноски в размер
на 135 лева за производството пред Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „В.к.к.ч.з.с. - М. И.“ с ЕИК ********* със седалище гр. П. и
адрес на управление ул. „Б.“ № ..., ет. ... да заплати на адвокат П.С. Т. вписан
в А.к. - П., адрес: град А., ул. „Ю.“ № ..., общо сумата от 1147.50 лева за
адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
14
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15