РЕШЕНИЕ
№ 944
гр. Бургас, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120109012 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на СТ. Г. ИВ. с ЕГН **********,
с адрес: гр. Бургас, *****, действаща чрез пълномощника си адвокат Н.Р., против
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, бизнес сграда „Люлин 6“, ет. 2,
представлявано заедно от всеки двама измежду ****** и ****, с която се претендира
установяването в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от общо 3 264. 23 лева, включваща 3 124 лв. – главница по договор
за кредит, 90 лв. – арбитражни разноски и 50 лв. – държавна такса, за събирането на
които е издаден изпълнителен лист от 16.05.2013 г. на СГС, Т.О., по т.д. № 2251/2013
г., въз основа на решение № 657/12.03.2010 г. по вътрешно арбитражно дело №
657/2010 г. по описа на арбитър *****, поради погасяването му по давност. Моли се и
за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че въз основа на горното решение бил издаден изпълнителен
лист за принудително събиране на сумите във връзка с което било образувано изп.
дело от страна на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД, което било висящо до
10.10.2018 г., когато било прекратено от ЧСИ *****, поради бездействие от страна на
взискателя. В същото време последното валидно извършено действие по него датирало
1
от 16.09.2013 г. На 08.08.2018 г. „Профи Кредит България“ ЕООД цедирало вземанията
си към ищеца в полза на ответното дружество, което на 19.02.2019 г. образувало ново
изпълнително дело № 294/2019 г. по описа на ЧСИ ****, въз основа на същия
изпълнителен лист, инициирано след изтичането на петгодишния давностен срок,
поради което и търсените вземания били погасени по давност.
Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал.
1 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който искът се оспорва като неоснователен, като се излагат подробни доводи в тази
връзка. Сочи се за съществуването на сключен между ответника и „Профи Кредит
България“ ЕООД договор за цесия, чрез който били придобити вземанията към
ищцата, за което и същата била надлежно уведомена с изпратено писмо. Излагат се
доводи относно това, че вземанията не са погасени по давност, като по издадения
изпълнителен лист от 16.05.2013 г. било образувано изп. дело № 1225/2013 г. по описа
на ЧСИ *****, в което по молба на взискателя „Профи Кредит България“ ЕООД бил
наложен запор върху банковите сметки на длъжника, като на 16.09.2013 г. били
изпратени множество запорни съобщения до различни банки, с което и давността била
прекъсната. След това за събирането им било образувано ново изпълнително дело №
294/2019 г. по описа на ЧСИ **** на 19.02.2019 г., когато вземането още не е погасено
по давност, като се излагат и отделните извършени действия по същото, които също
прекъсвали давността. В заключение се излага, че вземанията не са погасени па
давност и се моли за отхвърлянето на иска, като се сочи и за наличието на съществени
разлики между перемпционния и давностния срок, като се анализира и съдебна
практика в тази насока. Също търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че на 16.05.2013 г., по т. д. № 2251/2013 г. на СГС на основание
решение № 657/12.03.2010 г. по вътрешно арбитражно дело № 657/2010 г. по описа на
арбитър *****, е издаден изпълнителен лист. Видно от същия, ищцата СТ. Г. ИВ. е
осъдена да заплати на "Профи Кредит България" ЕООД сума в размер от 3 124,23 лева
– главница, ведно със законната лихва, начиная от 12.03.2010 г. до окончателното й
изплащане, сумата 90 лева – разноски по арбитражното дело, сумата 50 лева,
представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по издаване
на изпълнителен лист, както и сумата 327,45 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори, че за принудителното събиране на посочените вземания на
10.07.2013 г. е било образувано изп. д. № 1225/2013 г. на ЧСИ *****, рег. № ***, с
район на действие района на Софийски окръжен съд. Не се спори, че единственото
2
действие, извършено по делото е изпращане на запорни съобщения на 16.09.2013 г. до
банки, като запори са наложени на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД
и в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
Установява се, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8, ГПК, при съобразяване с
факта, че последното изпълнително действие е извършено на 16.09.2013 г. -
основанието за прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция е настъпило
на 16.09.2015 г. – с изтичане на две години от последното изпълнително действие.
Установява се също така, с договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г.,
сключен между "Профи Кредит България" ЕООД и ответника, „Профи Кредит
България" ЕООД е цедирало вземането си спрямо ищцата СТ. Г. ИВ., произтичащо от
договор за револвиращ заем № **********/11.08.2008г. в полза на ответното
дружество.
На 19.02.2019 г., по гореописания изпълнителен лист е образувано ново
изпълнително дело - № 2019**0400294 на ЧСИ, рег. № ** ****, с район на действие
района на Бургаски окръжен съд, по молба на ответника "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" – ЕАД.
С настоящата искова молба, депозирана на 22.12.2021 г. по пощата, ищцата С.И.
отрича дължимостта на посочените в изпълнителния лист парични вземания, като се
позовава на погасителна давност, изтекла на 16.09.2018 г.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
На основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността прекъсва с предприемане
на действия по принудително изпълнение. Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980
г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на ВС погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Едва с
т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, бе дадено различно тълкувание по отношение на погасителната
давност – когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. С това решение всъщност е обявено за изгубило сила
постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Касае се за т.нар. последващ
тълкувател акт, който няма подобно на първоначален такъв обратно действие и започва
да се прилагат от момента, в който е постановен и обявен по съответния ред. В случая
тълкувателно решение на ВКС се състои от две части. В първата от тях се дава новото
тълкуване на правната норма, а във втората се обявява за загубил сила предшестващ
3
тълкувателен акт, като втората част поражда действие от момента на постановяването
на новото тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващия
тълкувателен акт – в случая постановлението на Пленума на ВС престава да се
прилага.
Съобразно посоченото н горното постановление на Пленума на ВС
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес, относно
принудителното осъществяване на вземането. Цитираната т. 10 от тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС поражда действие, считано от датата на
обявяването на тълкувателното решение - 26.06.2015 г. по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства, каквото е било и.д. № 1225/2013 г. В този
смисъл от образуването му на 10.07.2013 г. до 26.06.2015 г., давност не е текла. Същата
е започнала да тече считано от датата на влизане в сила на тълкувателното решение,
т.е. от 26.06.2015г. и е следвало да изтече на 26.06.2020 г., но е прекъсвана
многократно чрез извършването на изпълнителни действия по новообразуваното
изпълнително дело № 294/2019 г. по описа на ЧСИ ****, което поради изложените
съображения се явява образувано преди изтичането на петгодишния давностен срок. В
тази връзка и съгласно т. 10 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Прието е, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
При съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
посоченото тълкувателно решение, съдът установи, че в хода на образуваното
изпълнително производство давността за погасяване правото на принудително
изпълнение на вземането, предмет на изпълнителното производство, се е прекъсвала
многократно и към настоящия момент не може да се направи извода, че вземането по
изпълнителния лист е погасено по давност.
4
Както беше отбелязано, до датата на обявяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК приложение намира ППВС № 3/18.11.1980 г.,
съгласно което погасителната давност спира да тече в хода на изпълнителното
производство. Следователно от образуването на изпълнителното дело на 10.07.2013 г.
до постановяване на тълкувателното решение давността е била спряна. Започнала е да
тече от 26.06.2015 г., като на 26.09.2018 г. е постъпила молба от взискателя „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с искане да бъде конституиран като взискател по
делото, което действие също прекъсва давността. На 10.10.2018г. изпълнително дело
№ 1225/2013 по описа на ЧСИ ***** е прекратено с постановление на съдебния
изпълнител и изпълнителния лист е изтеглен. Ответникът е образувал ново
изпълнително дело № 294/2019 г. по описа на ЧСИ ****. Образуването на
изпълнително дело не е действие, което прекъсва давността, но на 10.05.2019г.
съдебният изпълнител е наложил запор на банкови сметки, притежавани от длъжника в
„Райфайзенбанк България“ ЕАД и в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. На
07.06.2019 г. е изпратено съобщение от ЧСИ **** до Служба по вписвания – гр. Бургас
за вписване на възбрана върху ½ ид. ч. от недвижимо имущество, собственост на
длъжника И., находящо се в гр. Бургас, ****. На 26.08.2019 г. е изпратено съобщение
от ЧСИ **** до Служба по вписвания – гр. Елхово за вписване на възбрана върху 1/4
ид. ч. от недвижимо имущество, собственост на длъжника И., находящо се в с. ****,
общ. ****, обл. Ямбол. За наложените възбрани ищцата И. е уведомена чрез
съобщение, получено лично от нея на 13.12.2019г. На 24.08.2021 г. е подадена молба от
взискателя за извършване на справки за наличие на банкови сметки на длъжника и
налагане на запори върху новооткритите такива, както и за насрочване и извършване
на опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на ищцата.
Съдебният изпълнител е насрочил на 24.01.2022г. опис на движими вещи на И..
Всички тези действия, извършени във времето, са прекъсвали давността спрямо
длъжника, като към момента на подаване на исковата молба - 22.12.2021г. тя не е
изтекла. Искането на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ само
по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по
реализирането му са предприети от ЧСИ, въпреки, че по делото има и доказателства за
извършвани във времето не малко на брой такива. Между всеки две последователни
действия от така изброените не е изтекъл период от пет години, което да доведе до
погасяване на задължението по давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора се явява основателна претенцията на ответника за
присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди ищцата на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да му заплати сумата от 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от
5
Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и
степента на фактическа и правна сложност по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля иска на СТ. Г. ИВ. с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, *****,
против "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, бизнес сграда „Люлин 6“, ет. 2,
представлявано заедно от всеки двама измежду ****** и ****, за установяването в
отношенията между страните, че не му дължи сумата от общо 3 264. 23 лева,
включваща 3 124 лв. – главница по договор за кредит, 90 лв. – арбитражни разноски и
50 лв. – държавна такса, за събирането на които е издаден изпълнителен лист от
16.05.2013 г. на СГС, Т.О., по т.д. № 2251/2013 г., въз основа на решение №
657/12.03.2010 г. по вътрешно арбитражно дело № 657/2010 г. по описа на арбитър
*****, за събирането на която е образувано изпълнително дело № 2019**0400294 по
описа на ЧСИ ****, с рег. № ** в Камарата на КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд –Бургас, поради изтекла погасителна давност.
Осъжда СТ. Г. ИВ. с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, *****, да заплати на
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, бизнес сграда „Люлин 6“, ет. 2,
представлявано заедно от всеки двама измежду ****** и ****, сумата от 150 лв. /сто
и петдесет лева/ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6