Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
За да се произнесе , съобрази следното: С Решение от 09.12.2011г., постановено по гр.д. № 3530/2011г. по описа за 2011г. на ВТРС е признал уволнението на М. Т. А. от гр.П. Т. за незаконно и е отменил като незаконосъобразна Заповед № * /03.06.2011г.,с която е прекратен трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. М. Т. А. е възстановена на заеманата от нея длъжност “ старши специалист касиер-счетоводител”, която длъжност да се заеме в 14 дневен срок от получаване на съобщението.Ответникът О. П. Т. е осъден да заплати на М. Т. А. сумата 2470,51,представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 06.06.2011 г. – 28.11.2011 г., която сума е с приспаднати удръжки, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 08.08.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата 491,14 лева, представляваща направени разноски, съразмерно с уважената част от исковете, като е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата до 2608,86 лв., като неоснователен. Ответникът О. П. Т. е осъден да заплати в полза на ВТРС държавна такса в размер на 198,82лева. Против това решение е постъпила въззивна жалба от О. П. Т., представлявана от кмета Г. Ч. чрез пълномощник адв. И.И. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и недопустимост. Твърди се, че изводите на районния съд, че е налице преструктуриране на общинската администрация, а не закриване на предприятието е неоснователен и необоснован. Посочва се, че ОП”О. п.” е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирано от общинския бюджет или от извънбюджетни сметки и фондове. Същото се създава и закрива от Общинския съвет.В тази връзка се твърди, че това структурно звено е самостоятелен правен субект със самостоятелна сметка и второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Неправилно районния съд е изтълкувал разпоредбата на & 1 от ДР на КТ и е приел, че работодател на ищцата е кмета, доколкото трудовите договори се подписват от него, а не е разгледан представения по делото Правилник за организация и управление на общинското предприятие „О. п.”. В Правилника е определен предмета на дейност на предприятието и функциите на неговия ръководител- Директора.Посочва се, че ОП”О. п.” е притежавал самостоятелна банкова сметка, за него се е водило и отделно поименно щатно разписание. Твърди, че с Решение № 693 по протокол № 60 от 17.02.2011г. на Общинския съвет- гр.П. Т. е прекратена дейността на общинското предприятие и то е изчезнало като правен субект, поради което е прекратило трудовите договори с работниците на основание чл. 328,ал.1,т.1 КТ.Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно, алтернативно, ако въззивния съд констатира, че същото е недопустимо да го обезсили. В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от адв. Т. Т., в качеството си на пълномощник на въззиваемата М. Т. А.. Счита жалбата за неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа подадената жалба по съображения, изложени в същата. Претендира разноски. Въззиваемата излага съображения, инкорпорини в писмения отговор. Твърди, че е налице преструктуриране, като щатните бройки от ОП”О.п.” са прехвърлени в икономически отдел. Моли да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят разноски по делото. Пред въззивна инстанция като доказателство е прието заверено копие от Удостоверение на банка У. Б., видно от което е закрита бюджетната сметка на ОП”О. п”. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. От фактическа страна: Безспорно по делото е, че страните са били в трудово правоотношение, видно от приложеното трудово досие на М. Т. А., като тя е заемала длъжност “старши специалист касиер-счетоводител”,с място на работа Общинско предприятие „О. п.”. Последното е създадено с решение на Общински съвет П. Т., видно от препис извлечение от протокол № * г. По делото е представено Решение № */* г., в което е определена структурата на общинската администрация към 01.03.2011 г., в която ОП „О. п.” фигурира като структурно звено, с численост на персонала 6 бр. заети лица. С Решение № * на Общинския съвет е закрито общинското предприятие „О. п.”, като дейността на хотела и щатните бройки са прехвърлени в дейност „Други дейности по икономиката”. Въз основа на това решение е издадена Заповед № ОА-* на Кмета на О. П. Т., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, поради закриване на ОП „О. п.”. Въз основа на така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи, приемайки, че уволнението на ищеца е незаконно. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344,ал.1, т. 1,т. 2 и 3 КТ вр. с чл. 225,ал.1 КТ, които според настоящата инстанция са основателни и доказани, като наведените в жалбата оплаквания са неоснователни. Съгласно & 1 от ДР на КТ: "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение", а "предприятие" по смисъла на КТ съобразно & 1,т.2 от ДР на КТ, е: "... всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, обект и други подобни, където се полага наемен труд". Или, съпоставяйки легалните дефиниции на двете правни понятия, би могъл да се направи извод, че в случаите, когато предприятието самостоятелно наема работници/служители по трудово правоотношение, между тях може да има съвпадение, т. е. работодател да е самото предприятие, но може и да няма в случаите, когато не е налице някой от елементи на дефиницията за "работодател". Така е и в процесния случай - работодател на ищцата е бил кметът на О. П. Т., видно от Трудов договор № */21.09.2007г., Допълнително споразумение към трудов договор № * /30.09.2010г. и Заповед № ОА-*/03.06.2011г.,с която е прекратен трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, а ОП „О. п.”е било мястото, където М. А. е престирала работната си сила. При произнасянето си по гр. д. № от 2002 г. с решение № 1242 от 05.12.03 г. ВКС на трето гр.отделение, е приел, че по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ закриване на предприятието означава прекратяване съществуването на правния субект - работодател.Действително закриване на предприятие е налице не само когато се закрива дейността на цялото предприятие –ЮЛ, но и когато се закрива негово поделение, което обаче следва да се явява работодател.В настоящия случай ОП „О. п.” е икономически и организационно обособено, но същото не наема самостоятелно работници ислужители по трудово правоотношение.Според приложеното заверено копие от Правилника за организация и управление на Общинско предприятие- не са предоставени правомощия на директора на ОП „О. п.” да наема самостоятелно работници, като длъжностните характеристики и щатните разписания се утвърждават от кмета на Общината. Закриване на предприятието означава прекратяване съществуването на правния субект-работодател. В конкретния случай работодател е О. П. Т., представлявана от кмета, а закриването на О. може да се реализира само по реда и при условията на глава IV, раздел II ЗАТУРБ, като такава процедура в случая не е налице. Следва да се има предвид и това, че Общински съвет- гр. П. Т. е приел Решение № 693 от 17.02.2011г.,съгласно което ОП „О. п.” се закрива, като дейността му/ в частност за хотел Есперанто/, ведно с 6 щатни бройки се прехвърлят в дейност 898 „Други дейности по икономиката”. В процесния случай е налице хипотезата на чл.123,ал.1,т.4 КТ- преминаване на обособена част от едно предприятие към друго. С оглед на горното, настоящият състав приема, че към датата на връчване на заповедта за уволнение - правнорелевантния момент, към който следва да се преценява законосъобразността на уволнението, не се е осъществило соченото от жалбоподателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което уволнението е незаконно и предявеният иск, с правно основание чл.344, ал.1,т.1 КТ, правилно е уважен от първоинстанционния съд.Тъй като другите два предявени иска са обективно кумулативно съединени с иска по чл. 344,ал.1,т.`1 КТ, уважаването на първия иск води автоматично до уважаване и на тези искове. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.Този иск е акцесорен и зависи от изхода по главния иск. Констатираната незаконност на уволнението и неговата отмяна предпоставят основателност на така заявената претенция.По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ – за присъждане на обезщетение за оставяне без работа вследствие незаконно уволнение.Искът е осъдителен и с него се търси осъждането на работодателя да удовлетвори определено вземане на работника, за заплащане на обезщетение, поради незаконно уволнение по смисъла на чл.225, ал.1 КТ. Кодексът определя тази сума като равна на размера на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест месеца.Присъденият от първоинстанционния съд размер се явява доказан и основателен, правилно е присъдена и законната лихва върху обезщетението считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извода за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, с което предявените от ищеца претенции са уважени. Решението следва да се потвърди. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответник жалба М. Т. А., сторените от нея разноски за въззивна инстанция –адвокатски хонорар в размер на 250 лв. Водим от гореизложеното , Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.12.2011г. по гр.д. № 3530/2011г. по описа на Великотърновски районен съд. ОСЪЖДА О. П. Т. с ЕИК *, гр. П. Т., ул.”Ч. М.” №* представлявана от Кмета Г. А. .Ч. да заплати на М. Т. А. с ЕГН * от гр.П. Т., ул.”Л.”№ * разноски за въззивна инстанция в размер на 250 лв./ двеста и петдесет лева/. Решението по отношение на исковите претенции по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от деня на обявяване на решението- 28.02.2012г. На основание чл. 280, ал.2 ГПК в останалата част решението не подлежи на обжалване пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. |