РЕШЕНИЕ №
Гр.** , 20.02.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
**ски окръжен
съд ,първи граждански състав , в публично съдебно
заседание на четиринадесети
февруари , през две хиляди
и деветнадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
При секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в
присъствието на
Прокурора................., като разгледа докладваното от
Съдията Данчев в.гр.д.№43 /
2019г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
Въззивно производство .
С решение №
1722/09.11.2018г. по гр.д.№ 1863/2017г. **ски районен съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 от ГПК, че ****
*** ****- ****, БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес на управление:
гр. **, ****, ул. „***“ № *, представлявано от В.А. П. ДЪЛЖИ на „****“ ЕООД, ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: гр. *, **, Район В*, ул. „Е*Ч* №
** сумата
10572,00лв., представляваща частично вземане от общо дължима сума в
размер на 23880,00лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
14.12.2016год., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
9424/2016год. по описа на **ски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК **** *** ****- ****, БУЛСТАТ: ********,
със седалище и адрес на управление: гр. **, ****, ул. „***“ № *, представлявано
от В.А. П. ДА ЗАПЛАТИ на „****“ ЕООД,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *, **, Район В*, ул. „Е*Ч*
№ ** разноски по делото в исковото
производство – 211,44лв. държавна такса
и адвокатско възнаграждение 900лв., както и разноски за заповедното
производство - 211,44лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение 400лв.
Препис от това
решение е бил връчен на **** *** ****- **** ,чрез пълномощника му адв.В.П. на 19.11.2018г.
Постъпила е на 03.12.2018г. въззивна жалба от **** *** ****- **** ,чрез
пълномощника му адв.В.П. против решението на РС-**.
Жалбата е подадена в законоустановения срок за въззивно
обжалване по чл. 259 от ГПК.Внесена е дължимата държавна такса. Жалбата съдържа
твърдения в какво според жалбоподателя
се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането.Подписана
е от представителя на
жалбоподателя. Представен е бил
препис от жалбата за връчване на другата страна по делото, който е бил връчен.В
нея не са направени искания за събиране на нови доказателства пред въззивната
инстанция.
Постъпил е
писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна- „****“ ЕООД,според
който обжалваното решение на ПлРС е правилно и обосновано .С писмения отговор
също така не са направени нови доказателствени искания.
**ски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при
условията на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга
на правомощията си по чл. 269 от ГПК ,намира ,че обжалваното решение на ПлРС е
валидно и допустимо ,но по съществото на правния спор е неправилно ,поради което
се налага да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение.
Основният порок на обжалваното решение на ПлРС
,според въззивната инстанция се състои в неточното прилагане на нормата на чл. 300 от ГПК според която
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд
,който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието
,неговата противоправност и виновността на дееца.
В конкретния случай е налице одобреното от
съда споразумение по нохд № 617/ 2018г. на **ски окръжен съд с което страните В. И. Н. и Окръжна прокуратура –** са се споразумели
за следното :
„ 1. Страните приемат за безспорно
установено от фактическа страна и обвиняемият се признава за виновен в това,
че:
На неустановени дати
през периода от 14.09.2015г. – 29.09.2015г. в гр. **, в качеството си на
длъжностно лице - Директор на
** – **:
- Превишил властта -
без да са му делегирани права от Общински съвет – гр. ** за участие като
партньор по проект „***– Общо минало, настояще и бъдеще“ – Програма за
трансгранично сътрудничество „***** 2014-2020 г.“ в нарушение изискванията на
програмата, сключил договор за услуга от
14.09.2015 г. - с „*******, ЕИК ***** - на стойност 23 880 лв. с ДДС,
като със сключването му направил разход непредвиден в целевата държавна
субсидия на ** в нарушение на Закона за културното наследство и чл.20, т. 9 от
Закона за публичните финанси.
- Не изпълнил служебните си задължения - да направи
искане/заявка до отдел „Финансов Контрол“ на Община – ** за упражняване на предварителен контрол - за необходимостта на задължаването по договора за услуга от
14.09.2015 г. с „******* и за извършване на разхода по него - съгласно т.7А на
от Работна инструкция № 01-01/2014 г. „Поемане задължения и ангажименти“ и т.4
от Работна инструкция № 01-02 от 2014 г.
за извършване на разход – двете утвърдени от Кмета на Община – **.
- Не изпълнил служебните си задълженията произтичащи от чл.
17 ал.1 от ЗОП - да обяви процедура по Закона за обществените поръчки за
определяне изпълнител по договора, който е сключен с „***,
- Нарушил служебните си задължения да осъществява отчетност,
контрол и законосъобразност, при разходването на бюджетни средства - установени
в длъжностна характеристика на Директора на ** – ** и чл.20 т.2 и т.9 от Закона
за публичните финанси, като без да е налице реално изпълнение по договор за
услуга от 14.09.2015 г., подписал два приемо–предавателни протокола – от
21.09.2015 г. и 23.09.2015 г., с които приел без забележки, изпълнението на
услугата от „*******, с цел да набави за „*******, облага и от това са могли да
настъпят немаловажни вредни последици за
*– гр. **, в размер на 23 880 лв. - стойността по неизпълнения договор. -
престъпление по чл.282, ал.1 от НК.
За престъплението
законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, като съдът може
да постанови и лишаване от правото по чл.37, ал.1, т.6 или пробация.
Престъплението е
извършено при форма на вината – пряк умисъл.
Щети от
престъплението не са настъпили.
2. Страните се
споразумяват за извършеното престъпление, на обвиняемия да бъде наложено
наказание на основание чл.57, ал.1 във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно 6
месеца „лишаване от свобода”, което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде
отложено с 3-годишен изпитателен срок.
На основание чл.55 ал.3 от НК страните се съгласиха на обв. Н.да
не бъде налагано по-лекото наказание, което законът предвижда, наред с
наказанието „лишаване от свобода”, а
именно лишаване от право да се заема определена държавна или обществена
длъжност или пробация.“
Съгласно
чл. 383 ,ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда . С оглед на това за **ски районен съд по
гр.д.№ 1863/2017г. е възникнало задължението да зачете задължителната сила на
влязлата в сила присъда ,респ. на одобреното споразумение. Гражданският съд е
следвало да съобрази какво е деянието заради което на осъденото лице В. Н.е
наложено наказание ,като приеме безусловно установените от наказателния съд
действия,които осъществяват съответния престъпен състав за чието изпълнение
подсъдимият е бил осъден. Гражданският съд няма право самостоятелно да обсъжда
отново в гражданското дело тези въпроси по отношение на които присъдата /
споразумението / имат задължителна сила. В кръга на тези въпроси попада напр. и това дали В. Н.не е изпълнил
служебните си задълженията ,произтичащи от чл. 17 ал.1 от ЗОП - да обяви
процедура по Закона за обществените поръчки за определяне изпълнител по
договора, който е сключен с „***. Това обстоятелство е прието като елемент от
изпълнителното деяние на престъплението за което на В. Н.е наложено наказание
със споразумението от 03.07.2018г. нохд № 617/ 2018г. на **ски окръжен съд и то
не може да бъде игнорирано от гражданския съд ,нито пък да се приеме нещо
различно в това отношение – напр. ,че е била обявена процедура по Закона за
обществените поръчки преди сключването на процесния договор за услуга от
14.09.2015г. ,т.е гражданският съд е
обвързан да приеме ,че посоченият елемент от изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 282, ал.1 от НК се е осъществил така, както е посочено в
споразумението ,без да има право самостоятелно да обсъжда този въпрос в
гражданското дело и да извършва нова самостоятелна преценка на събраните по
този въпрос писмени доказателства. Необявяването на процедура по Закона за
обществените поръчки преди да бъде сключен процесният договор за услуга от 14.09.2015г. , обаче ,
представлява порок на този договор по смисъла на чл. 26, ал.1 предл. 1 от ЗЗД
,т.е. налице е нищожност на същия
договор поради противоречие със закона. В т.см. е решение № 183 от 02.11.2011г. по т.д.№ 209/ 2011г. на ВКС
,т.к. ,ІІ т.о. в което се приема ,че опорочената процедура ,съответно
непровеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка води до
нищожност на сключения договор с предмет обект на обществена поръчка по чл. 3
от ЗОП. Също така се приема ,че двете решения – за откриване и за определяне на
изпълнителя на обществената поръчка ,представляват индивидуални административни
актове и се явяват предпоставки за сключването на този договор , а липсата на
тези актове води до начална нищожност на договора поради противоречие със
закона. В конкретния случай между страните по делото няма спор ,че е било
необходимо обявяването на процедура по ЗОП за възлагане на конкретната
обществена поръчка ,но тъй като с посоченото по –горе споразумение по нохд
№ 617/ 2018г. на **ски окръжен съд е прието ,че такава процедура не е била обявена от В. Н., то и гражданският
съд е длъжен да приеме за безспорно установено това обстоятелство ,като част от
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 282 от НК и на тази база пък
вече да направи извода ,че и сключеният без спазване на посочената процедура по
ЗОП договор за услуга е нищожен. Като не е направил този извод , **ски районен
съд е постановил едно неправилно решение
по спора ,тъй като е приел, че ищецът има
парично вземане срещу ответника произтичащо от един нищожен договор.
Сходни съображения
следва да бъдат изложени и по отношение на друго обсъждано от **ски районен съд
обстоятелство – дали **е изпълнило задълженията си, произтичащи от договор за услуга от
14.09.2015г. ,като при това ПлРС е обсъждал както двата приемо-предавателни
протокола от 21.09.2015г. и от 23.09.2015г.,така също и писмени доказателства ,
вложени в папка т.1-3 от досъдебното производство ,като е направил извод ,че е налице
надлежно изпълнение от страна на **на
задълженията, поети с договора за услуга. В това отношение според въззивната
инстанция **ски районен съд отново не е
зачел задължителната сила на споразумението по нохд № 617/ 2018г. на **ски
окръжен съд в частта му с която е прието ,че В. Н.е „ нарушил служебните си
задължения да осъществява отчетност, контрол и законосъобразност, при
разходването на бюджетни средства - установени в длъжностна характеристика на
Директора на ** – ** и чл.20 т.2 и т.9 от Закона за публичните финанси, като без да е налице реално изпълнение
по договор за услуга от 14.09.2015 г., подписал два приемо–предавателни
протокола – от 21.09.2015 г. и 23.09.2015 г., с които приел без забележки,
изпълнението на услугата от „*******, с цел да набави за „*******,
облага и от това са могли да настъпят
немаловажни вредни последици за *– гр. **, в размер на 23 880 лв. -
стойността по неизпълнения договор. - престъпление по чл.282, ал.1 от НК“. Това
обстоятелство също така се явява част от изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 282 , ал.1 от НК и не може да бъде подлагано на
самостоятелна преценка от гражданския съд ,след като вече е прието от
наказателния съд за осъществено от подсъдимия . Недопустимо е наказателния съд да приеме ,че към момента на
подписването на процесните два протокола- от 21.09.2015 г. и 23.09.2015 г. не е
било налице реално изпълнение на договора за услуга , а гражданският съд да
приеме, че към същия момент третото по
отношение на наказателния процес лице всъщност е изпълнило тези задължения по
договора за услуга и че тези два протокола не отразяват неверни обстоятелства. Според въззивната инстанция би могло да се
обсъжда въпроса за това дали е настъпило реално изпълнение на задълженията на „*******
по договора за услуга само въз основа на факти и обстоятелства ,които да се
твърди ,че са настъпили след датата на процесното споразумение по нохд № 617/ 2018г. на **ски окръжен съд,т.е
само такива нови факти и обстоятелства ,които да са настъпили след 03.07.2018г. /след одобряването на
процесното споразумение по наказателното дело/, и да са въведени в предмета на
гражданския спор, за да могат да бъдат самостоятелно обсъждани от гражданския
съд като новонастъпили.Такива новонастъпили факти, обаче,не са налице и не са
обсъждани от ПлРС.
Поради тези
съображения , **ски окръжен съд намира ,че обжалваното решение на **ски районен
съд действително страда от някои от посочените във въззивната жалба пороци
,което налага неговата отмяна и вместо това постановяването на друго решение с
което предявеният от „******* против ****
*** ****- ****, БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес на управление: гр. **,
****, ул. „***“ № *,иск на основание
чл.422 от ГПК, че **** *** ****- ****, БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. **, ****, ул. „***“ № *, представлявано от В.А. П. ДЪЛЖИ на „****“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление: гр. *, **, Район В*, ул. „Е*Ч* № ** сумата 10572,00лв., представляваща частично
вземане от общо дължима сума в размер на 23880,00лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 14.12.2016год., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 9424/2016год. по описа на **ски районен съд , да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед този изход на делото ,следва ***“
ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *, **, Район В*, ул.
„Е*Ч* № ** да бъде осъдено да заплати
на **** *** ****- ****, БУЛСТАТ: ********,
със седалище и адрес на управление: гр. **, ****, ул. „***“ № *, представлявано
от В.А. П. направените от него деловодни разноски ,които пред първата инстанция
са в размер на 850 лв. адвокатско възнаграждение за адв.В.П. , а пред
въззивната инстанция са в размер на 450 лв. адвокатско възнаграждение за адв.В.П.
и 105,72 лв. държавна такса за въззивното обжалване. Съдът намира ,че тъй като се касае за спор ,произтичащ от
договор за обществена поръчка ,то съгласно чл. 365 т. 2 от ГПК е налице
търговски спор, с оглед на което и
съгласно чл. 280 , ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивния съд не подлежи на
касационно обжалване, тъй като искът е с цена
под 20 000 лв.
Поради изложеното , **ски
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло обжалваното решение № 1722/09.11.2018г., постановено
по гр.д.№ 1863/2017г. на **ски районен
съд ,като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „****“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес
на управление: гр. *, **, Район В*, ул. „Е*Ч* № ** против
**** *** ****- ****, БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. **, ****, ул. „***“ № *, представлявано от В.. А.. П.., иск
за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 от ГПК, че ****
*** ****- ****, БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес на управление: гр. **,
****, ул. „***“ № *, представлявано от В.А. П. ДЪЛЖИ на „****“ ЕООД, ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: гр. *, **, Район В*, ул. „Е*Ч* № ** сумата
10572,00лв., представляваща частично вземане от общо дължима сума в размер
на 23880,00лв.по договор за услуга от 14.09.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 14.12.2016год.до окончателното и изплащане , за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9424/2016год. по описа
на **ски районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „****“
ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *, **, Район В*, ул.
„Е*Ч* № ** да заплати на **** *** ****-
****, БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес на управление: гр. **, ****, ул.
„***“ № *, представлявано от В.А. П. направените от него деловодни разноски
,които пред първата инстанция са в размер на 850 лв.- адвокатско възнаграждение
за адв.В. П. , а пред въззивната
инстанция са в размер на 450 лв.- адвокатско възнаграждение за адв.В.П. ,както и
105,72 лв. държавна такса за въззивното обжалване.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на осн. чл.280, ал. 3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :