РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Попово, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Илияна Д. Белчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20223520100805 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с чл.
9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът- „*****“ АД, гр.С., действащо чрез адв. Р. Д. от САК, твърди, че че между
него и ответника бил сключен онлайн Договор за потребителски кредит на граждани без
поръчителство „Екстра“ № 118792/26.07.2021 г., в размер на 1500.00 лв. във формата на
електронен документ, при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните
системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). След подадена от А. А. А.
онлайн заявка за отпускане на кредит чрез електронния сайт на дружеството, същата била
одобрена и чрез партньорски офис на *** й била преведена исканата сума срещу надлежно
издадена и получена от нея разписка.
Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит, на длъжника била
предоставена преддоговорна информация, като същата се запознала и приела Общите
условия на предлагания й кредит, като потвърдила и получила на посочения от нея имейл
адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“.
Съгласно условията на сключения договор, „*****“ АД поело задълженията да
предостави на кредитополучателя заем под формата на потребителски кредит, а
кредитополучателят поел задължението да върне предоставения кредит на 12 месечни
вноски, платим и от 26.08.2021г. до 26.07.2022г.
Към 13.09.2022г. кредитополучателят не бил погасил нито една от вноските по
кредита, падежите на които били настъпили, считано от 26.08.2021г. до 26.07.2022г.
Служителите на дружеството няколкократно осъществили връзка с длъжника посредством
изпращане на напомнителни имейли на посочения в заявката електронен адрес, но
длъжникът не бил осъществил никакво плащане. Съгласно чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължал
и лихва за забава в размер законната лихва по просрочена главница, която към датата на
1
подаване на заявлението била в размер 130.56 лв.
Тъй като ответникът не погасил задълженията си съгласно договореното, ищеца
депозирал пред Районен съд - гр. П. заявление по реда на чл.410 от ГПК и било образувано
ч.гр.д. №681/2022г. По същото било издадена заповед за изпълнение срещу ответника
възразил, поради което ищеца предявява и настоящия иск.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца 1377.75лв. - главница, сумата
99.00лв. - договорна лихва за периода 26.08.2021г. - 26.07.2022г., сумата 130.56лв. - лихва за
забава за периода 27.08.2021г. - 13.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.09.2022г. до изплащане на вземането - всички суми дължими по Договор за
потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ № 118792/26.07.2021г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
681/2021г. на ПпРС. Претендират се разноски.
Редовно призован за с.з. не се явява представител. Депозирана е молба, в която се
излагат доводи по същество на спора, и молят съда да уважи изцяло така предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника- А. А. А. от гр.П., с който оспорва иска само в частта за претендираната лихва.
Редовно призован за с.з. се лично, като поддържа депозирания отговор, в който счита,
че неоснователно е претендира лихва.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 681/2022г. на ПпРС, по подадено от дружеството-
ищец заявление по чл.410 от ГПК срещу А. А. А. била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №275/30.09.2022г. за заплащане на следните суми: 1377.75лв. -
главница, сумата 99.00лв. - договорна лихва за периода 26.08.2021г. - 26.07.2022г., сумата
130.56лв. - лихва за забава за периода 27.08.2021г. - 13.09.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 27.09.2022г. до изплащане на вземането - всички суми
дължими по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ №
118792/26.07.2021г.
След връчване на заповедта за изпълнение, на осн.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на
заявителя бил даден едномесечен срок за предявяване на настоящия иск.
От приложената заповед №БНб-23940/21.02.2020г., издадена от Българска народна
банка, се установява, че „*****“ АД било вписано като финансова институция в регистъра
по чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции, с рег.№ BGR00428.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че със заявка № 118792 подадена на 26.07.2021 г. и потвърдена на същата дата,
адресирана до ищцовото дружество избраният от А. А. А. (ответника в настоящото
производство) продукт бил заем „Екстра“ с искана сума в размер от 1500.00 лв., сума за
връщане в размер от 3120.00 лв., срок за връщане 26.07.2022 г. и с поискана банкова
гаранция.
В подадената заявка е налице препратка към договора, за който е отбелязано, че е
видян от потребителя на 26.07.2021 г. в 10:41 ч., заедно със стандартен европейски
формуляр. Избраният метод за плащане от страна на ответника бил „***“. Видно от
отбелязване върху заявката, искането на А. А. за отпускане на кредит било одобрено на
26.07.2021 г.., а договорът бил със статус „подписан“. В заявката са вписани трите имена на
заявителя -ответника, ЕГН, заемана позиция и получавани доходи на ответника.
От приетия по делото договор за потребителски кредит „Екстра“ №
118792/26.047.2021г., сключен между ищеца „*****“ АД, в качеството му на заемодател и
2
ответника А. А., в качеството му на заемополучател, се установява, че отпуснатата по
договора заемна сума в размер от 1500.00 лв. за задоволяване на текущи потребителски
нужди, следвало да бъде върната в срок до 12 месеца, считано от датата на подписване на
договора, или с краен срок за издължаване 26.07.2022г. Договорено е, че кредита ведно с
дължимата лихва се издължава на равни месечни вноски, в зависимост от срока на ползване
на кредита. Уговорения годишен лихвен процент от 36 % , а годишен процент на разходите
е 49,7 %. Дължимата вноска включва главница, лихви и „такса гарант“, която не е предмет
на иска, съгласно погасителен план, представляващ приложение № 1 към договора. Видно
от това приложение 12-те вноски са в размер на 224.00лв., включваща: 125.00лв.-главница,
9.00 лв. лихва и 90.00лв.-такса гарант
В чл. 6 от договора е предвидено, че при неплащане от страна на заемополучателя на
две поредни месечни вноски на падежа заемодателят има правото да направи кредита
предсрочно изискуем и да претендира всички суми по него.
По делото са представени и приети като доказателство Общи условия на „*****“ АД,
приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит. От клаузата на т. 4.1
от Раздел IV на същите следва, че кандидатът избира вида, сумата и периода на кредита,
като се информира за размера на дължимите от него лихви чрез обявената на сайта на
кредитодателя информация, като чрез приложената в сайта регистрационна форма изпраща
заявка за избрания вид услуга. Установено е, в клаузата на т. 4.3, че кандидатът попълва
публикуваната форма за кандидатстване като въвежда в нея личните си данни – имена, ЕГН,
адрес, лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер, актуален e-mail. Кандидатът
потвърждава заявката си, като в случай на онлайн кандидатстване същият следва да получи
електронно писмо на посочената от него електронна поща, с което да бъде уведомен дали е
одобрен за отпускане на кредит за сумата и условията, за които е кандидатствал и което
трябвало да съдържа линк към договор за потребителски кредит, с който кандидатът да се
запознае и да го потвърди. След потвърждаването на посочения договор се считало, че
между кандидата и „*****“ ООД има сключен договор за потребителски кредит – т. 4.11 от
ОУ. Изяснява се, че с потвърждаването на изпратения договор кредитополучателят изразява
желание за незабавното превеждане на сумата по кредита по банковата му сметка или
получаването в брой, съобразно посочения от него начин при попълване на
регистрационната форма – т. 4.13 Съгласно клаузата на т. 4.14 от ОУ кредитополучателят
трябвало да потвърди сключването на договора в срок до 48 часа от получаване на линка
към индивидуалния договор.
В т.9.1. от ОУ към Договора било предвидено, че при забава на плащането (пълно
или частично) на погасителни вноски по кредита, на кредитополучателя се начислява върху
неиздължените (просрочените) суми за времето на забава до окончателно изплащане на
задължението, обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забава върху всяка погасителна вноска.
Ответникът не оспорва сключването на този договор, както и получаването на
сумата от 1500.00 лв. Не оспорва и това, че не е плащал нито една вноска по кредита.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е установителен, след указания на съда на осн. чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и предвид
обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен по следните съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже качеството си
на кредитор, факта, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер,
т.е. следва да докаже, качеството си на кредитор, факта, от който произтича вземането му,
3
както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключен договор за заем; че е бил
изправна страна по договора за заем, като е изпълнил всички свои задължения по договора
за заем; че е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответника; настъпилата
изискуемост на кредита и забавата на длъжника.
В настоящия случай ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от
Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ №
118792/26.07.2021г.. сключен между страните по делото
От събраните по делото доказателства се установи, че на 26.07.2021г. между
ищцовото дружество и А. А. е сключен Договор за потребителски кредит на граждани без
поръчителство „Екстра“ № 118792, по силата на който дружеството е предоставило на
ответника за потребителски цели паричен заем в размер на 1500.00лв., срещу задължението
на последния да я върне на 12 месечни вноски, считано от 26.08.2021г. до 26.07.2022г. Не се
спори, че кредитополучателя е подписал договорът за кредит, както и че сумата, предмет на
договора е преведена по посочен от ответника начин, чрез „***“.
От изложеното съдът намира, че ищецът доказа по безспорен начин възникналото
облигационно правоотношение между ответника и „*****“ АД основано на цитирания по-
горе договор за заем, както и изпълнение на задължението на заемодателя да предаде
реално паричната сума, което предпоставя насрещната престация на заемополучателя-
ответник да върне предоставената му сума.
Няма спор и за това, че ответника и към настоящия момент не е изпълнил
задължението си да върне така предоставената му заем.
След изследване съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени
изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в ЗПК,
тъй като процесния договор попада в приложното поле на чл. 9 от ЗПК.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, подписан от заемателя, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита (чл. т.10.1 от ОУ към договора), право да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания (т. 7.1.4 от ОУ към договора), право
да се откаже от договора (т.7 от Договора); предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация.
Видно от договора за заем, в т.3.1 е посочен фиксиран годишен лихвен процент по
заема от 36 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за
целия период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му.
Няма допълнителни фактори, от които да зависи размерът на възнаградителната лихва, тя е
фиксирана, поради което не е необходимо да се посочват условията по прилагането й,
защото такива липсват. В т.3.1 е посочен годишния процент на разходите на заема 49.7 % –
реквизит по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Действително в договора не е посочено как е формиран
ГПР, но това не е и поставено като изискване в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Предмет на доказване е дали ГПР, посочен в договора е реален и дали същият включва
съответните вземания по чл.19, ал.1 ЗПК. В случай, че вземания по чл.19, ал.1 ЗПК се
претендират, а не са включени в ГПР и не формират (надхвърлят) стойността на ГПР,
посочена в договора, съответна тази по чл.19, ал.4 ГПК, ще се отрази на недействителността
на тези отделни вземания, а не на договора като цяло.
Видно от договора за кредит към него има изготвен погасителен план, в който е
4
посочен размерът на вноските, техния брой, периодичност на плащане и падежна дата. Тъй
като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички
вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК- за посочване
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми в
това число главница и лихви, е неприложимо. В погасителния план са разграничени
вноските и за такса гарант, която обаче не е предмет на настоящия иск, доколкото по ч.гр.д.
№681/2021г. по описа на ПпРС това искане на заявителя не е уважено, и е отхвърлено от
съда.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен, поради което и
предявения иск се явява доказан по основание.
По размер така предявения иск се явява доказан досежно претендираната главница по
Договора за заем. В конкретния случай ответника не оспорва, че не е върнал така
предоставената му сума от 1500.00 лв. Както в отговора си, така и в с.з. същия заявява, както
получаването, така и невръщането на тази сума. Т.е. налице е признание от страна на
ответника за това вземане на ищеца. Поради което, съдът приема, че искането за признаване
за установено, че ответника дължи на ищеца сумата за главница в размер на 1377.75лв., се
явява основателно.
Основателно се явява и искането за договорна лихва в размер на 99.00лв.,
претендирана за периода от 26.08.2021г. до 26.07.2022г., което съответства на целия срок на
договора. По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 36 %. Няма пречка
страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая
съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до
който извод достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на
договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на
кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на предоставено обезпечение,
както и автономията на волята. Размерът на договорната лихва за целия период на договора
е в размер на 108.00 лв., размерът на отпуснатия кредит е 1500.00 лв., кредитът е отпуснат за
срок от 12 месец – не малък период от време, не е обезпечен, поради което съдът приема, че
размерът на лихвата е съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който
поема същият като небанкова институция, която се самоиздържа от собствената си печалба,
която в случая не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност.
В този смисъл съдът приема, че така претендираната договорна лихва в размер на
99.00лв., за периода от 26.08.2021г. до 26.07.2022г. не е завишена (прекомерна), поради
което същата се дължи от ищеца. Още повече, че при кандидатстване на този заем и
подписване на този договор, същия е бил наясно, че ще дължи и договорна лихва, с която се
е съгласил.
По отношение на лихвата за забава, съдът намира, че такава се дължи тъй като
обезщетение за забава се претендира и е дължимо на основание т.9.1 от ОУ към договора за
потребителски кредит. Уговорено е, че в случай на забава, на която и да е погасителна
вноска, кредитополучателя дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава,
за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно
погасяване. Тъй като обаче в погасителната вноска се включва главницата, договорната
лихва и такса гарант, съдът приема, че в случая обезщетение за забава следва да се дължи
само и единствено върху неплатената главница. Това е така тъй като лихва върху лихва не се
дължи. Не се дължи и лихва за забава върху такси. Още повече, че в случая, те изобщо не са
предмет на иска. В този смисъл и с оглед характера на обезщетението за забава, съдът
намира, че такова се дължи, но само върху главницата, която по погасителен плана е
разделена на 12 вноски, всяка в размер на 125.00лв., дължима до 26-то число на съответния
месец.
Така след използването на он-лайн калкулатор - www.calculator.bg, съобразно датата
5
следваща падежа на всяка отделна неплатена вноска, която е 27-мо число (в конкретния
случай от 27.08.2021г. до 27.07.2022г., вноска от 1 до 12 по погасителен план) и съобразно
размера дължим по всяка неплатена главница в размер на 125.00 лв., съдът определи и
размера на обезщетениeто за забава до претендирания пероид-13.09.2022г., в общ размер
на 89.76лв. :
Или общият размер на обезщетението за забава за 27.07.2021 г. –13.09.2022 г. е 89.76
лв. До този размер искът ще се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от
130.56 лв. ще се отхвърли, като неоснователен.
Въз основа на изложените мотиви съдът следва да признае за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата 1377.75лв.-главница, сумата 99.00лв.-договорна лихва за
периода от 26.08.2021г. до 26.07.2022г., сумата 89.76лв.-обезщетение за забава за периода от
27.08.2021г. до 13.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.09.2022г. до изплащане на вземането - всички суми дължими по Договор за
потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ № 118792/26.07.2021г, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
681/2022г. на ПпРС,като за разликата над 89.76лв. до пълния предявен размер от 130.56 лв.,
която се претендира като лихва за забава иска следва се отхвърли.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за разноските,
които ответникът дължи ищеца, както за тези направени в заповедното производство, така и
в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да заплати на ищцовото дружество сумата
от 263.54лв, представляващи разноски по ч.гр.д. № 681/2022г. на ПпРС, съразмерно на
уважената част, както и сумата от 536.04лв., представляващи разноски в настоящото
производство в т.ч. за заплатена д.т. и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част
на иска. Съдът счита, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е съобразено с Наредба №1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, и фактическата и правна сложност
на делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. А. А., ЕГН **********, от гр.*******,
ДЪЛЖИ на „*****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *******,
представлявано от М. Г. А., СУМАТА 1377.75лв. (хиляда триста седемдесет и седем лева
и 75ст.) - главница, СУМАТА 99.00лв. (деветдесет и девет лева и 00ст.) - договорна лихва
за периода от 26.08.2021г. до 26.07.2022г., СУМАТА 89.76лв. (осемдесет и девет лева и
76ст.) - обезщетение за забава за периода от 27.08.2021г. до 13.09.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.09.2022г. до изплащане на вземането - всички суми
дължими по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ №
118792/26.07.2021г, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 681/2022г. на ПпРС, КАТО за разликата над 89.76лв. до пълния
предявен размер от 130.56 лв. претендирана като лихва за забава ОТХВЪРЛЯ ИСКА.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, от гр.******* ДА ЗАПЛАТИ на „*****“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от М. Г. А.,
СУМАТА 263.54лв. (двеста шестдесет и три лева и 54ст.), представляваща разноски по
ч.гр.д. №681/2022г. по описа на ПпРС, съобразно уважената част, както и СУМАТА
536.04лв. (петстотин тридесет и шест лева и 04ст.), представляващи разноски настоящото
дело, съобразно уважената част.
6
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7