Р
Е Ш Е Н И Е
№
56
град
Добрич, 30.09.2014 г.
В
ИМЕТО
НА
НАРОДА
Добричкият
районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното
заседание на десети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При
участието на секретаря П.Х., разгледа докладваното от съдия Димитров АНД № 829
по описа на Добричкия районен съд за 2014 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от А.М.Х. с ЕГН ********** ***, представляващ “ТУЛИКА” ЕООД, ЕИК *********,
срещу НП № 101320/15.04.2014 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП – Варна,
с което на “ТУЛИКА” ЕООД с БУЛСТАТ 202464535 със
седалище и адрес на управление: гр. гр. Добрич, ул. „Люле Бургаз” № 46,
представлявано от А.М.Х. с ЕГН **********, за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118,
ал. 4, т. 4 от ЗДДС и чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500.00 /петстотин/ лв.
С
жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата
страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а
наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.
Добричкият
районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
Жалбата
е допустима като депозирана в законоустановения седемдневен срок и от лице,
което има правен интерес.
Независимо
от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка
процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната
проверка, при което констатира следното:
В
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице,
съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ - 28/06.01.2010 г. на
изпълнителния директор на НАП, съставен е в присъствие на представляващия
санкционираното юридическо лице, документирано с подписа му и в присъствието на
двама свидетели, връчен е на представляващия и съдържа необходимите реквизити
по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта представляващият е изписал: „Оште един
път щете напиша нов съм в работата. сега се уча и щте внимавам всичко да е
наред. но искам и вие да ме разберете”. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
депозирано писмено възражение по акта.
В действителност в АУАН не са посочени
единните граждански номера на свидетелите. Съдът намира обаче, че това
процесуално нарушение не е съществено, тъй като е посочен адрес по
местоработата им и установяването на самоличността им от наказващия орган и
съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление №
5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Наказателното
постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния за
това административнонаказващ орган, съгласно приложената по делото Заповед №
ЗЦУ - 28/06.01.2010 г. на изпълнителния директор на НАП, съдържа необходимите реквизити
по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Предвид
изложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По
отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи
следното:
Съгласно
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице
е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
/фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/,
независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно ал. 3 на същия текст,
фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи
продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в
брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други
заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално
устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност.
Прилагането
на чл. 118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки,
както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от посочената наредба, всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Текстът на чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата,
съгласно който лицата, задължени да използват ФУ или ИАСУТД, издават фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Ал. 3 на същия член сочи, че
фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.
Лице,
което не издаде фискална касова бележка /фискален бон/, се наказва с глоба – за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или с
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2 000 лв. /чл. 185, ал. 1 от ЗДДС/.
Жалбоподателят
е санкциониран за това, че за сумата от 403.31 лв., представляваща стойността на извършените в обекта продажби
на стоки за периода 01.01.2014 г. – 31.01.2014 г., не е изпълнил задължението
си да издаде фискални касови бележки от ЕКАФП, с което е нарушил реда и начина
за отчитане на оборотите от продажби в търговския обект, чрез фискално
устройство, с което е осъществил състава на нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118,
ал. 4, т. 4 от ЗДДС и чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
От събраните доказателства се
установява следното:
При извършена проверка на 12.03.2014
г., обективирана с Протокол за извършена проверка № 0048222/12.03.2014 г. на търговски
обект – павилион за цигари и алкохол, находящ се в гр. Добрич, ул. “Димитър
Ковачев” № 8, стопанисван от „ТУЛИКА” ЕООД, органът по приходите е констатирал
следната фактическа обстановка: В обекта – павилион за цигари и алкохол се
водят 4 бр. тетрадки с малък формат, меки корици, в които се записват по дни
получения приход от продажби на цигари, алкохол и кафе. Същите се съхраняват на
бар плота на павилиона и са иззети на основание чл. 40 от ДОПК. След извършен
анализ на информацията в иззетите тетрадки, в касовата книга на обекта за 2013
г. и 2014 г. и данните в информационния масив на НАП – от справка за изпращане
на данни за фискалните устройства, органът по приходите е установил, че
записванията в тетрадките се отнасят за павилиона за цигари и алкохол, находящ
се в гр. Добрич, ул. “Димитър Ковачев” № 8, стопанисван от „ТУЛИКА” ЕООД с
БУЛСТАТ **********, както и че тетрадките представляват ежедневен регистър на
реализирания оборот в обекта по дати от 14.10.2013 г. до 08.03.2014 г.
включително. Съгласно приложена към АУАН справка, оборотът, посочен в
тетрадката за периода 01.01.2014 г. – 31.01.2014 г. е в общ размер 1001.27 лв.,
съответно за същия период оборотът по ЕКАФП /видно от касовата книга и от
справка за изпращане на данни за фискалните устройства/ е в размер на 597.96
лв., като разликата е на стойност 403.31 лв.
В хода на съдебното производство
не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните
обстоятелства по нарушението са установени от св. св. Е.С. и А.А., който
пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и
чийто показания са последователни и логични и се подкрепят от приетите по
делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка сер. АА № 0048222
от 12.03.2014 г., периодичен отчет на ФП на ЕКАФП за периода 01.01.2014 г. –
31.01.2014 г., тетрадка малък формат - 1 бр. и справка за оборотите по тетрадка
и ЕКАФП.
Видно от приложения протокол за
извършена проверка сер. АА № 0048222/12.03.2014 г., на основание чл. 40 от ДОПК
е иззета процесната тетрадка, както и документи, касаещи дейността на
търговеца, при което изземване, съдът не констатира допуснати нарушения при
извършване на действията от страна на органа по приходите, предвид следното:
Съгласно чл. 84 от ЗАНН това действие – изземване на вещ би следвало да се
извърши съгласно разпоредбите на НПК. Конкретно за данъчните органи обаче
законодателят в чл. 40 от ДОПК е предвидил възможността при извършване на
проверка да предприемат мерки за обезпечаване на доказателства, включително
чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители
на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически носители,
даващи възможност за възпроизвеждането й. ДОПК се явява специален закон спрямо
НПК, поради което следва действията на органите по приходите, относно тяхната
законосъобразност при съдебен контрол да се проверяват първо съгласно нормите
на специалния закон. Важи правилото, че специалният закон отменя приложението
на общия такъв. Следователно, данните от процесната тетрадка са допустими
писмени доказателства, събрани по установения ред за установяване на
правнорелевантните факти и обстоятелства по спора. За страната, която ги е
създала те представляват извънсъдебно признание на фактите, които са отразени в
тях и се ползват с доказателствена сила /когато удостоверяват неизгодни за
страната факти/, която важи за издателя им, докато не бъде опровергана, като се
докаже тяхната невярност. Действително извънсъдебното признание няма абсолютно
доказателствено значение и следва да се преценява с оглед на всички
обстоятелства по делото.
От теорията е
известно, че експертизата не съставлява средство за установяване на
доказателства, а само способ за изясняване на някои обстоятелства по делото, за
които са нужни специални знания. В случая показанията на свидетелите С. и А., доколкото са били необходими специални
научни знания от областта на счетоводството, са проверени посредством
назначената и изготвена в хода на съдебното следствие Съдебно-счетоводна
експертиза /ССЕ/. Видно от заключението на вещото лице по изготвената,
неоспорена и приета от съда Съдебно – счетоводна експертиза „...направените
записвания в процесната тетрадка, предвид дейността на търговския обект
представляват приходи от извършените продажби на стоки във връзка с дейността
на търговеца. Общият размер на сумите по стойностите, посочени в така
приложената тетрадка за периода 01.01.2014 г. – 31.01.2014 г. е 1007.57 лв. От
приложения по делото отчет от фискалната памет на „Тулика” ЕООД за периода
01.01.2014 г. до 31.01.2014 г. се установява, че отчетения оборот от фискалната
памет на касовия апарат е 597.96 лв. След съпоставка на сумите, посочени в
процесната тетрадка и тези от ЕКАФП се установява разлика общо в размер на 409.61
лв. Експертизата счита, че същата представлява реализиран оборот от търговеца
за периода от 01.01.2014 г. до 31.01.2014 г.”
Т.е., въз основа на заключението
на вещото лице по изготвената ССЕ се установява, че сумата, за която търговецът
не е изпълнил задължението си да издаде фискални касови бележки от ЕКАФП е
409.61 лв., а не 403.31 лв., както е посочено в АУАН и в НП.
Тъй като за установената със ССЕ
по-висока разлика между оборота, посочен в тетрадката и този по ЕКАФП няма
повдигнато по надлежния ред /с нов АУАН/ обвинение, то съдът следва да приеме,
че сумата, за която търговецът не е изпълнил задължението си да издаде фискални
касови бележки от ЕКАФП е 403.31 лв., за която с АУАН му е повдигнато обвинение
и която сума е по-ниска, респективно – по-благоприятна за нарушителя.
Предвид изложеното, анализирайки
записванията в процесната тетрадка, съдът намира, че законосъобразно данъчните
органи са приели, че записванията в тетрадката представляват обороти на
търговеца „ТУЛИКА” ЕООД за визирания в наказателното постановление обект -
павилиона за цигари и алкохол, находящ се в гр. Добрич, ул. “Димитър Ковачев” №
8 за периода 01.01.2014 г. – 31.01.2014 г., с оглед на което нарушението е
безспорно установено.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на
разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Е.С. и А.А., заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, както и от приложените и приети
по делото писмени доказателства: протокол за извършена проверка сер. АА № 0048222 от
12.03.2014 г., периодичен отчет на ФП на ЕКАФП за периода 01.01.2014 г. –
31.01.2014 г., тетрадка малък формат – 1 бр. и справка за оборотите по тетрадка
и ЕКАФП.
С оглед
изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал.
4, т. 4 от ЗДДС и чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за доказано.
При
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на
доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна,
безвиновна. Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни
прояви. Законосъобразно, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,
административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на
търговеца.
По
отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена санкция по чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС е в размер от 500 до 2 000 лв. Наложената от административнонаказващия
орган имуществена санкция е в минимален размер, а именно – 500.00 /петстотин/
лв. и не подлежи на преразглеждане от съда.
Предмет
на настоящото производство е обжалваното наказателно постановление, но не и
заповедта за налагане на принудителна административна мярка, поради което
искането от страна на жалбоподателя „за спиране на предварителното изпълнение”
се явява процесуално недопустимо.
Съдът
намира, че нарушението не представлява маловажен случай по следните
съображения:
Съгласно
чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /респективно
нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
/нарушение/ от съответния вид. В конкретния казус се касае до така нареченото в
теорията “формално нарушение”. Фактът на неиздаване на фискални касови бонове
за сумата от 403.31 лв., осъществява състава на самото нарушение, поради което
не е необходимо да има или да няма вредни последици. В действителност липсват
доказателства, че жалбоподателят е
извършил и други нарушения, за които да е бил санкциониран по
административен ред, поради което следва да се приеме, че нарушението е първо
по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се
касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл.
28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния
текст от ЗДДС, респ. всяко първо нарушение при формално осъществяване на
деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен случай,
което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния.
От
друга страна съдът намира, че конкретното нарушение не би могло да бъде
квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с
нарушената материално правна норма обществени отношения – облагането
на данъчно задължените лица с данък върху добавената стойност.
По
горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК,
“ТУЛИКА” ЕООД с БУЛСТАТ 202464535 със седалище и адрес на
управление: гр. гр. Добрич, ул. „Люле Бургаз” № 46, представлявано от А.М.Х. с
ЕГН **********, следва да заплати по сметка на РС - Добрич разноските по делото
в размер на 100.00 /сто/ лв., представляващи възнаграждение на вещо лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза в съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 101320/15.04.2014 г., издадено от зам. директор на ТД на
НАП – Варна, с което на “ТУЛИКА” ЕООД с БУЛСТАТ 202464535 със
седалище и адрес на управление: гр. гр. Добрич, ул. „Люле Бургаз” № 46,
представлявано от А.М.Х. с ЕГН **********, за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118,
ал. 4, т. 4 от ЗДДС и чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500.00 /петстотин/ лв.
ОСЪЖДА “ТУЛИКА” ЕООД с БУЛСТАТ 202464535 със
седалище и адрес на управление: гр. гр. Добрич, ул. „Люле Бургаз” № 46,
представлявано от А.М.Х. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
гр. Добрич сторените по делото разноски в размер на 100.00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – гр.
Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия:
/Данчо
Димитров /