Р
Е Ш Е
Н И Е
№797
05.11.2019г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на девети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова
и в присъствието на прокурор Валентина Радева -
Ранчева,
като разгледа докладваното от съдия Митрушева
АНД (К) № 824
по описа на Административен съд – Хасково за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „СТЕЛА 2014“ ЕООД гр.Свиленград,
подадена чрез пълномощника адв.В.К., против Решение № 61/19.04.2019г.,
постановено по АНД № 192 по описа на Районен съд – Свиленград за 2019г.
Касационният жалбоподател сочи, че обжалваният съдебен
акт е незаконосъобразен поради нарушения на материалния закон, допуснати
съществени нарушения на процесуални правила и явна несправедливост на
наложеното наказание. Твърди, че приетото за установено от съдебния състав не
кореспондирало със събраните по делото доказателства. Обжалваното наказателно
постановление не отговаряло на изискванията на чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН, тъй
като санкционната норма на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвП предвиждала две форми на
изпълнително деяние – назначаване и допускане до работа. При условията на чл. 18,
както и чл. 23 – 26 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, когато с едно деяние били
осъществени няколко нарушения, следвало да бъдат наложени отделни наказания. В
случая от справката се установявало, че Т. М. няма издадено удостоверение за
психологическа годност още към сключването на трудовия договор от 01.10.2017г.
Но това не означавало, че не е бил психически годен по смисъла на Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 20.12.2006г., като преминал
всички нормативно установени изследвания на страната – членка на ЕС, явяваща се
от по-висока степен по смисъла на чл. 15 от ЗНА. От друга страна, вмененото в
НП деяние – „извършване на международен превоз“ не отговаряло на никоя от
посочените разпоредби.
В жалбата се сочи още, че наложената имуществена
санкция била наложена на основание чл. 96г, ал. 1, предл.2 от ЗАвП поради
съществено нарушение по чл. 57 ал. 1 от Наредба № 11 за международен
автомобилен превоз на пътници и товари. Цитираната норма от ЗАвП предвиждала
налагане на глоба или имуществена санкция в размер на 3 000 лева на онзи,
който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон или с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари. Разпоредбата на посочената за нарушена
норма на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, от своя страна, предвиждала задължение за лицата по чл. 2,
ал. 1 да допускат до управление на превозните средства само водачи, които са
психологически годни. За да бъде осъществен съставът на това нарушение от
обективна страна, следвало посочените в чл. 2, ал. 1 от Наредбата субекти да са
допуснали до управление на превозно средство за международен транспорт водач,
който не е психологически годен. Съответно, за да се приемело, че е налице
адекватно описание на нарушението, в АУАН и НП следвало да се съдържа посочване
на всеки един от тези признаци. В случая тези признаци не били установени от
съдебния състав, нямало и изложени мотиви относно неприемането на възраженията
и доводите за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Обсъдени били единствено доказателствата, ангажирани от контролния орган, и не
била извършена пълна проверка дали са спазени процедурите по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание.
Недоказано останало обстоятелството, че на
06.03.2018г. с процесния автомобил било допуснато осъществяване именно на
международен превоз, като не били събрани относими доказателства,
удостоверяващи факта дали в случая с конкретното МПС е преминавана държавна
граница, респективно е осъществен международен превоз. В дигиталната карта на
водача не бил визиран какъв е бил маршрутът, по който се е движело превозното
средство, липсвали представени товарителници и командировъчни заповеди. Този
факт не се установявал и от събраните гласни доказателства.
Жалбоподателят претендира отмяна на обжалваното съдебно
решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба - ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ
„АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ – ХАСКОВО, не изразява становище по жалбата.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО изразява
становище, според което съдебното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна поради следните
съображения:
С Решение № 61/19.04.2019г., постановено по АНД № 192/2019г.,
Районен съд – Свиленград е потвърдил обжалваното пред него Наказателно
постановление № 45-0000056/14.02.2019г.,
издадено от А. С. С. - Началник Областен отдел "Автомобилна
администрация" гр.Х., издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 258429/23.01.2019г., с което на „СТЕЛА 2014“ ЕООД
гр.С. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3
000 лв. на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр за нарушение на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. на МТС, като законосъобразно и обосновано.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че описаната в акта и
издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка
се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Посочил е,
че същите са издадени от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия,
при спазване изискванията на закона и с посочване на всички изискуеми
реквизити. От приложената по делото справка се установявало санкционното
релевантно поведение на жалбоподателя. Не били допуснати съществени процесуални
нарушения на проведената административно-наказателна процедура, като било
налице единство между словесното описание
на нарушението, посочената за нарушена разпоредба и съответстващата хипотеза на санкционната разпоредба. Отсъствали
нередовности в акта и НП и не било накърнено правото на защита на жалбоподателя.
Сочи се, че административно-наказващият орган е изпълнил задължението си по чл.
52, ал. 4 от ЗАНН – преди да се произнесе по преписката, да провери акта с
оглед неговата законосъобразност, редовност и обоснованост и да прецени
възраженията и събраните доказателства.
При касационната проверка настоящата инстанция намира,
че oспореното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като
относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред. Липсват съществени нарушения, които така
да опорочават съдебното производство, че с това да се засяга правото на защита
на нарушителя. Както актът за установяване на административно нарушение, така и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при спазване на
сроковете по чл. 34 ЗАНН. Не са налице допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение
и при издаването на наказателното постановление, като те съдържат всички
необходими реквизити, визирани в съответните разпоредби на ЗАНН.
В тази връзка съдът приема за неоснователно наведеното
в касационната жалба възражение, че наказателното постановление не отговаря на
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като санкционната норма
предвиждала две форми на изпълнително деяние – назначаване и допускане до
работа, за всяко от които следвало да бъде наложено отделно административно
наказание, като, от друга страна, вмененото с наказателното постановление
деяние “извършване на международен превоз“ не отговаряло на никоя от посочените
разпоредби. В случая е изрично и ясно посочено, че дружеството е допуснало до
управление лице, извършващо международен превоз на товари, което не отговаря на
изискванията за психологическа годност. Тоест налице е отбелязване на всички
релевантни за процесното нарушение факти. Органът не е длъжен при описанието на
нарушението да цитира текста на закона, а следва да посочи конкретни факти от
обективната действителност, които съдът следва да прецени дали реално имат
своето проявление и дали описват конкретен фактически състав на нарушение, което
да бъде и административно наказано.
От ангажираните по делото доказателства в тази връзка по
категоричен и безспорен начин се установи, че дружеството-жалбоподател, в
качеството на лицензиран превозвач, е допуснало осъществяването на процесното
административно нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на
МТИТС. Съгласно цитираната норма, лицето по чл. 2, ал. 1 от същата наредба, а
именно еднолични търговци и търговски дружества, които притежават лиценз на
Общността и заверени копия от лиценза, издаден от министъра на транспорта или
упълномощени от него длъжностни лица и могат да извършват международен превоз
на пътници и товари, допускат до управление на превозните средства за
международен превоз на пътници и товари само водачи, които са психически годни.
Установи се от доказателствата по делото, че дружеството-жалбоподател притежава
лиценз на Общността № 12282 за международен автомобилен превоз на товари,
валиден до 06.08.2024г., и извършва международен превоз на товари. Именно такъв
превоз е осъществен по възлагане от дружеството на 06.03.2018г. с МПС марка
„ДАФ“ с рег.№ СТ ………ВХ, управлявано от водача Т. К. М., видно от ЧМР от същата
дата. Установено е, чрез Регистър на психологическите изследвания на водачите
за явяванията на психологическо изследване за лицето Т. М., че е допуснат да
управлява посочения товарен автомобил, без да притежава валидно удостоверение
за психологическа годност, като се приема, че не е психологически годен по
смисъла на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като в информационната система
няма информация да се е подлагал на изследване за психологическа годност и не
се представя валидно удостоверение за психологическа годност за това лице. По
делото и към момента няма налични доказателства водачът да е притежавал такъв
валиден документ към момента на проверката и съответно да е бил представен на
проверяващите. Допускайки осъществяването на този превоз и от това лице,
дружеството-жалбоподател безусловно е осъществило състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на
МТИТС от обективна страна.
При така направените фактически констатации, съдът
счита, че с атакуваното наказателно постановление законосъобразно е ангажирана
имуществената отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение,
доколкото, съгласно разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП, при осъществяването
на превоз на пътници и товари от водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени със ЗАвПр и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, законодателят е предвидил виновните лица да бъдат санкционирани
за допуснато административно нарушение с наказание глоба или имуществена
санкция в размер на 3 000 лева. Доколкото в случая се касае за нарушение,
извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е безвиновна и обективна, деянието не следва да се изследва от субективна
страна. В случая административно-наказаващият орган правилно е приложил
санкционната норма, като е наложил законоустановеното по вид наказание в
неговия императивно установен размер от 3 000 лева за първо нарушение. Именно
последното обстоятелство обуславя и извода, че така наложеното наказание е
съобразено с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. Предвид засегнатите с
административното нарушение важни обществени отношения, касаещи осъществяване
на международен превоз на товари, съдът намира за неприложима разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН и случаят не може да бъде квалифициран като маловажен.
По повод наведените в касационната жалба възражения, следва
изрично да се посочи че съгласно легалното определение на понятието
„международен превоз“, дадено в параграф 1, т. 14 от ДР на ЗАвтП „международен
превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. В този смисъл от
събраните в хода на административното производство доказателства е видно, че на
06.03.2018г. водачът Т.М. е управлявал МПС - ДАФ с рег.№ СТ …… ВХ, като на
посочената дата е тръгнал от И. и се е отправил към Ш., съгласно CMR № 17-1715.
Фактът на преминаване през държавната граница на която и да било страна в тази
на друга, изпълва признака за международен превоз. Ето защо доводите за липса
на осъществен международен превоз с процесното МПС не се споделят от настоящия
състав.
Не се споделят и съображенията, изложени от
жалбоподателя относно това, че водачът е отговарял на изискванията, предвидени
в Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември
2006 година относно свидетелствата за управление на превозни средства. Тази
директива урежда правилата за свидетелствата за управление на превозни
средства, съответно минималните изисквания за физическа и психическа годност за
управление на превозно средство, залегнали в Приложение II и Приложение III от
същата, които касаят само издаването, валидността и подновяването на
Свидетелства за управление на превозно средство, тоест придобиването на
правоспособност за управление на превозно средство за определена категория, но
са ирелевантни към психологическата годност на водача, визирана в процесното
наказателно постановление.
С оглед на така изложените доводи, настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната
жалба пороци, които да водят до отмяната му. Същото е валидно, допустимо и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 61/19.04.2019г.,
постановено по АНД № 192 по описа на Районен съд – Свиленград за 2019г.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.