№ 5590
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ Н. ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110149745 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
07.04.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
петнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Силвия Велкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №49745 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от „фирма“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. адрес, представлявано от Ал. А. и И. Е.- Изпълнителни
фирмаори, срещу Р. А. Ч., с която се моли ответникът да бъде осъден да заплати следните
1
суми: сума от 394,55 лв., представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна
енергия, /ТЕ/, за обект, находящ се в гр.София, ж.к. ....., за отчетен период от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 13.09.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, сума от 49,11 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2020
г. до 16.06.2022 г., сума от 54,16 лв., представляваща сума за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., и сума от 11,07 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 30.06.2019г. до 16.06.2022г. Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответницата, чрез
адв.И. Ч., с който се оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани по
размер. Прави възражение за настъпила погасителна давност. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните. Посочва се, че при покупко-продажбата на
недвижимият имот продавачът е запазил правото на ползване за себе си, с оглед на което
ответницата се явява гол собственик на имота. Оспорва се дължимостта на сумите за дялово
разпределение и да е настъпила забава относно главниците, като ищецът не е представил
доказателства да е публикувал фактурите, касаещи процесния период, на сайта на
дружеството. Поддържа се, че срокът на договора, подписан между етажната собственост и
„фирма“ ЕООД е изтекъл към датата на съдебното сезиране.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение „фирма“ ЕООД.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са препис на Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот от 26.10.1999г., с който Р. Д. Ч., А.П.Ч. и Е.П. Ч.- И.а продават на
непълнолетната Р. А. Ч. своите идеални части от правото на собственост върху процесното
жилище, като продавачката Р. Д. Ч. запазва за себе си пожизнено и безвъзмездно правото да
ползва имота, като е налице представено удостоверение а идентичност на адреси от ГИС
София.
Тротото лице- помагач представя писмени доказателства с посочен абонат за имота
ответницата.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. Титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабден имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и
трето лице- ползвател. Няма данни за новонастъпило впоследствие обстоятелство, което да
променя задълженото за ТЕ лице. Правилата на доказателствената тежест изискват
недоказаният факт да се приема за ненастъпил. Няма данни за надлежно изпълнена
процедура за посочването на титуляр на партидата чрез подаването на молба- декларация от
ответницата, за да е налице основание за начисляването в нейна тежест на задълженията за
ТЕ. Ищецът не взема отношение по делото, като предвид правния характер на наведеното от
ответната страна възражение в тази насока и с оглед процесуална икономия не са допуснати
експертни изследвания съобразно исканията в исковата молба. Служебното попълване на
делото с доказателства противоречи на принципите на гражданския процес и нарушава
правата на насрещната по делото страна. От представените по делото писмени
доказателства настоящият съдебен състав не може да направи извод за установено
2
качеството „потребител на ТЕ“ на ответницата по делото. Горното е в доказателствена
тежест на ищеца по делото. На това основание следва да се приемат предявените искови
претенции срещу ответницата за неоснователни, като с оглед изхода на спора в тази му част
не следва да се обсъждат останалите наведени възражения от ответната страна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. В полза на
ответника следва да се възложат разноски за сумата от 400 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на
страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски,
респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора в полза
на ответника следва да се присъди сумата от общо 400 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. адрес, представлявано от Ал. А. и И. Е.- Изпълнителни фирмаори,
срещу Р. А. Ч., ЕГН: **********, осъдителни искове за заплащане на следните суми: сума от
394,55 /триста деветдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/ лв., представляваща
изискуемо задължение за доставена топлинна енергия за обект, находящ се в гр.София, ж.к.
....., за отчетен период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сума от 49,11 /четиридесет и девет
лева и единадесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2020г. до 16.06.2022г., сума от 54,16 /петдесет и четири лева и шестнадесет стотинки/
лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.
и сума от 11,07 /единадесет лева и седем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 30.06.2019г. до 16.06.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
адрес, представлявано от Ал. А. и И. Е.- Изпълнителни фирмаори, на основание чл.78, ал.3
от ГПК, да заплати на Р. А. Ч., ЕГН: **********, сума в размер на 400 /четиристотин/ лв.,
представляваща сторени деловодни разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на „фирма“ ЕООД, като трето лице- помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3