РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Белоградчик, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20211310100559 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове - за сумата по 1 790.00 лв. – имуществени
вреди и 3 000.00 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди с пр. осн. чл. 49 ЗЗД
Ищеца Л. В.Ц. излага в предявената искова молба : На 16.08.2019 г. нарушил по
невнимание ЗДвП като се движел с малко по-висока скорост от позволената на участък от
път Е-79 около разклона за с. И., обл. В.. Осъзнал извършеното нарушение и очаквал да
получи електронен фиш за налагане на глоба
На 14.10.2019 г. посетил отдел „АНД“ към сектор „Пътна полиция“ – Видин и
разбрал, че не само има издаден фиш, но и същият му е „връчен“ на 05.10.2019 г., като
връчването е извършено от служител на ответника – „Стар пост“ ООД.
На 05.06.2020 г. ищеца заплатил глобата в пълен размер – 300 лв.
Поради неистинското връчване на фиша бил в невъзможност да ползва правото по чл. 189
ал.9 ЗДвП – в 14-дн. срок от връчването да заплати глобата в р-р 70% - 210 лв.
По този начин на ищеца са причинени имуществени вреди в р-р 90 лв. – платени в повече от
възможното по чл. 189 ал.9 ЗДвП
В производство пред КЗЛД с Решение № ППН – 01-64/23.01.2020 г. е установено, че
при отбелязване на обстоятелства, че е получил пратка – ел. фиш, това не е извършено
реално, а на известието за доставяне е изписано неговото име и е положен подпис,
имитиращ неговия и е извършено нарушение на принципа на поверителност на ЛД по чл. 5,
§ 1, б. „е“ от ОРЗД
1
За периода 14.10.2019г. – 05.06.2020 г. не управлявал собствения си автомобил,
поради реална възможност да попадне под санкцията на чл. 171 т.1, б. „д“ и т.2, б „к“ от
ЗДвП – временно отнемане на СУМПС и временно спиране от движение на ППС и по
поради това ответника е причинил имуществени вреди на ищеца в р-р и на : - 300 лв. –
таксиметрови услуги до работа; - 1056 лв. - таксиметрови услуги до с. К. при родителите му;
- 300 лв. – за гориво на автомобила на колега до с. О. при баба му и дядо му
Притесненията около разходите и пътуванията се отразили неблагоприятно на
личния му живот : - дисхармония в отношенията с приятелката му; - чувствал се депресиран
и безпомощен от невъзможността да управлява собственото си МПС, да посещава
родителите и баба си и дядо си, пропускал срокове за доставка на храни и лекарства; - не
можел да си почива пълноценно и се чувствал изтощен, приемал медикаменти с
успокоително действие
Поради това на ищеца са причинени неимуществени вреди в р-р на 3 000 лв.
Моли да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди в размер съответно 1790.00 лв. и 3 000.00 лв., ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното му изплащане.
Представя писм. доказателства, претендира разноски. Посочен е и е разпитан св. И. А. Д
Процесуалния представител на ответното дружество е оспорил предявените искове.
Брани се с правни доводи :
Санкцията по чл. 182 ал.4, т. 4 ЗДвП не предвижда временно отнемане на СУМПС и
временно спиране от движение на ППС, поради което : - не е било необходимо да изполва
такси; - не е било необходимо да ползва чужди автомобили до родителите си и баба си дядо
си; - неоправдани са притесненията на ищеца за периода 14.10.2019г. 05.06.2020 г., тъй като
нормативно не е бил ограничен от правото да управлява собственото си МПС, респ. не е
налице причинна връзка м/у твърдените за причинени на ищеца вреди и действия на
служител на ответника
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба, събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и
становищата на страните, приема за установено следното :
От фактическа страна :
Не се спори м/у страните, че на 16.08.2019 г. ищеца нарушил по невнимание ЗДвП
като се движел с по-висока скорост от позволената на участък от път Е-79 около разклона за
с. И., обл. В., поради което очаквал да получи електронен фиш за налагане на глоба. На
14.10.2019 г. посетил отдел „АНД“ към сектор „Пътна полиция“ – Видин и разбрал, че не
само има издаден фиш, но и същият му е „връчен“ на 05.10.2019 г., като връчването е
извършено от служител на ответника – „Стар пост“ ООД
На 05.06.2020 г. ищеца заплатил глобата в пълен размер – 300 лв.
От заключението на в. лице по СГЕ се установява, че подписа в разписка за
получаване на пратка № 4734520 на „Стар пост“ ООД в горната част на бланката не е
изпълнен от лицето посочено като негов автор – ищеца Л. В. Ц..
2
Не се установи ищеца да е изполвал такси до и от месторабота и да е заплащал
ползваните услуги. Установи се, че ищеца е ползвал чужд автомобил за пътуване до
родителите си и баба си дядо си, но не и че е заплащал разходите във вр. с това.
Св. Д. твърди в показанията си, че ищеца бил видимо притеснен и тих – нещо
непривично за него, не смеел да шофира зарада невръчен фиш/акт. Най-притеснен бил за
посещенията при баба си и дядо си в с. О., общ. Б. тъй като били в доста напреднала възраст,
а той се грижел за тях – снабдявал ги с храна и лекарства. Не се установиха други твърдяни
в иск. молба психически преживявания, респ. страдания вследствие на увреждането.
От правна страна :
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е с гаранционно-обезпечителен характер и цели да
обезщети пострадалия за виновно извършените действия или бездействия от лицето, на
което е възложена работа при и по повод на която са настъпили вреди.
За да се ангажира отговорността по чл. 49 ЗЗД, ищеца следва да докаже извършеното
деяние, неговата неправомерност, претърпените имуществени и неимуществени вреди,
техния размер и причинна връзка между деянието и твърдяните от ищеца вследствие на
него вреди. Освен това ищеца следва да докаже и : - наличие на договор м/у ответника и
прекия причинител на вредата, по силата на който последния е натоварен с извършването на
определена работа; - че причинителя на вредата е извършил вредоносното деяние виновно; -
че вредите са причинени при или по повод изпълнение на възложената с договор на
причинителя работа
Имуществените вреди са два вида – претърпени загуби и пропуснати ползи.
Претърпяната загуба се изразява в намаление на имущественото състояние на увредения/
повреждане-намаляване стойността, унищожаване на вещи, извършване на разходи за
лечение, ремонт и др./
Съдът приема, че от страна на ищеца не са доказани всички изикуеми по закон
представки относно предявения иск за причинени имуществени вреди.
Наистоина подписа в разписка за получаване на пратка № 4734520 на „Стар пост“ ООД в
горната част на бланката не е изпълнен от лицето посочено като техен автор – ищеца Л. В.
Цв.
Пратката, с приложен електронен фиш не е връчена на ищеца, поради неправомерни
действия на служители при ответника.
В конкретния случай обаче ищеца не е бил поставен в невъзможност да ползва
правото по чл. 189 ал.9 ЗДвП – в 14-дн. срок от връчването да заплати глобата в р-р 70% -
210.00 лв.
За „връчването“ на фиша/ 05.10.2019 г./, ищеца е узнал на 14.10.2019 г. и е могъл да плати в
усл. на чл. 189 ал.9 ЗДвП до 21.10.2019 г. включително, което не е сторил.
Поради това на ищеца не са причинени имуществени вреди в р-р 90.00 лв. – платено в
повече от възможното по чл. 189 ал.9 ЗДвП.
Не се установиха имуществени вреди и в размер по-висок от 90.00 лв. - че ищеца е
заплащал за таксиметрови услуги и за закупуване на гориво. Дори да бе установено, че
ищеца е заплащал за това, то иска и в разликата до 1 790.00 лв. е също неоснователен.
3
Санкцията по чл. 182 ал.4, т. 4 ЗДвП - при превишаване на скоростта извън населено място
от 31 до 40 км/ч е глоба - 300 лв. и не предвижда временно отнемане на СУМПС и
временно спиране от движение на МПС. За периода 14.10.2019г. - 05.06.2020 г., при
неплатена глоба и управление на МПС ищеца е могло да бъде санкциониран по чл. 171 т.1,
б. „д“ и т.2, б „к“ от ЗДвП
Претендираните от ищеца вреди в размер над 90.00 лв. до 1 790.00 лв. в случая обаче са
също изцяло резултат от пасивното поведение на ищеца – незаплащане на глобата до
05.06.2020 г. – почти осем месеца по-късно от узнаването/14.10.2019 г./ за издадения и
„връчен“ ел. фиш.
Същият е могъл да плати глобата в р-р 210.00 лв. и да не извършва допълнителни разходи/
каквито и не се доказаха – показания на св. Димитров/ дори с „цената“ на кредит, лихвите
по-който подлежат на репариране като претърпени имуществени вреди.
Поради изложеното предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер 1 790.00 лв. е неоснователен и като такъв, съдът го отхвърля
изцяло.
Неимуществените вреди са винаги свързани с психически преживявания и морални
ценности. Обезщетението за неимуществени вреди възмездява главно страданията
вследствие на увреждането.
Съгл. чл. 51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
В случая пострадалият не е допринесъл за настъпване на самото противоправно деяние, но с
поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на
вредата.
Такова поведение е - заплащането на глобата почти 8 м. след узнаването за влезлия в сила
електронен фиш - то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по
отношение на когото е налице знание за този факт. Поведение изразяващо се в неоправдано
игнориране на задължението за заплащане на глобата. Това поведение съставлява обективен
принос, който е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от действията
на служители на ответника.
Степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен случай, но не може да доведе
до пълен отказ от обезвреда. Съдът определя съпричиняването на вредоносния резултат от
ищеца на 80 %, като с този процент следва да се намали обезщетението за неимуществени
вреди.
Поради изложеното предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди е основателен и доказан в размер по 600.00 лв., като в разликата до 3
000.00лв., съдът отхвърля иска като неоснователен.
В случай на непозволено увреждане лихви се дължат от момента на увреждането,
4
поради което от 05.10.2019 г. на ищеца се следват мораторни лихви.
С оглед изхода на спора ответника следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски съразмерно на уважената част от предявените искове в размер на 24.01 лв.
– държавна такса, 250.00 лв. – възнаграждение на в. лице и 62.65 лв. - адв. възнаграждение.
Ищеца следва да заплати на ответника направените разноски съразмерно на отхвърлената
част от предявените искове в размер на 472.34 лв. - адв. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от Л. В. Ц. ЕГН ********** със съд. адрес гр. В., ул. „....“ № ..,
ет .., офис .. срещу „Стар пост“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., кв. “....”.., бул. „“ № 73 иск за сумата 1 790.00 лв. - обезщетение за причинени
имуществени вреди с пр. осн. чл. 49 ЗЗД като неоснователен.
Осъжда „Стар пост“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., кв. “...”., бул. „...“ № .. да заплати на Л. В. Ц. ЕГН ********** със съд. адрес гр. В., ул.
„...“ № .. ет . офис ..сумата 600.00 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 05.10.2019 г. до окончателното и изплащане.
В разликата до 3 000.00 лв. отхвърля предявения иск с пр. осн. чл. 49 ЗЗД като
неоснователен.
Осъжда „Стар пост“ ООД ЕИК *********, да заплати на Л. В. Ц. ЕГН **********
направени по делото разноски в размер на 24.01 лв. – държавна такса, 250.00 лв. –
възнаграждение на в. лице и 62.65 лв. - адв. възнаграждение.
Оставя без уважение искането на Л. В. Ц. ЕГН ********** за присъждане на разноски по
настоящото дело в разликата съответно до 191.60 лв. – държавна такса и до 500.00 лв. - адв.
възнаграждение.
Осъжда Л. В. Ц. ЕГН ********** да заплати на„Стар пост“ ООД ЕИК *********,
направените по делото разноски в размер на 472.34 лв. - адвокатско възнаграждение
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на ответника - В.
В. В. ЕГН ********** и Т. Ц. В. ЕГН **********
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5