Р Е
Ш Е Н И Е
№ 367/12.5.2022г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІІ
състав, в открито съдебно заседание на двадесети април, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. МАРИЯ ХУБЧЕВА
2. СВЕТОМИР БАБАКОВ
При
секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА и с участието
на
прокурора ДАНИЕЛА ПЕТЪРНЕЙЧЕВА изслуша
докладваното
от
съдия ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
по
к.адм. дело № 244 по описа на съда за
2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна
жалба на С.А.Я. с ЕГН **********,***, подадена чрез адв.Г. М.
*** и касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.
София против Решение №888 от 01.12.2021 г. постановено по адм. дело № 406/2021
г. описа на Административен съд гр. Пазарджик.
С подадената от С.А.Я. жалба се обжалва
решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на причинени
му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер до претендирания
такъв, като от касационната жалба се извеждат основания за неговата
неправилност като постановен в нарушение на материалния закон. Иска отмяната му
в оспорената част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се
уважи предявения от него иск в претендирания размер.
В съдебно заседание Я.- редовно
призован, с него се извършва видеоконферентна връзка чрез Skype. По делото е постъпила молба с вх.
№3608/20.04.2022 г., с която адв. М. уведомява съда, че се е отказал от представителството
спрямо касатора.
Касаторът - Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител мл.
юрисконсулт Р., счита оспореното решение за неправилно и
незаконосъобразно в частта, с която е уважен частично предявеният иск. Моли
решението да бъде отменено частично и искът да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан.
Представителят на Окръжна прокуратура
дава заключение за неоснователност на подадените касационни жалби. Счита
оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се
остави в сила.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.
211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в
обжалваната част, поради което са процесуално допустими.
Производството пред Административен съд
– Пазарджик е образувано и се е развило по исковата молба на С.А.Я., ЕГН **********,***,
чрез упълномощен адвокат – Г.М., против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл.
285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС), е предявил иск за заплащане на обезщетение в размер
на 20 000 лева, за причинени неимуществени вреди по време на престоя за
периода от 14.07.2014г. до 07.04.2021 г. в Затвора Пазарджик, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 07.04.2021 г.
върху главницата до окончателното ѝ изплащане.
Претърпените неимуществени вреди е
основавал на лошите санитарно-битови условия в Затвора гр. Пазарджик, като през
посочения период е претърпял болки и страдания, поради бездействие на
затворническата администрация, която е била длъжна да му предостави условия,
които да отговарят на критериите, зададени в чл. 3 от ЗИНЗС. Твърди се, че във
всички затворнически килии, в които е пребивавал в посочения период, нетната
площ предоставена му от затворническата администрация не са надвишавали 3 кв.
м. Твърди, че килиите са били претъпкани, липсвала е каквато и да е била
вентилация, както и липса на недостатъчно светлина. Посочва, че тоалетната в
килията му към момента е с неработещи казанчета, счупени плочки, липса на
работещи чешми или умивалници. Изолация на външните стени на Затвора Пазарджик
е липсвала в периода преди 2019 г., вследствие на това, отоплението зимата е
било много трудно, като е имало случаи, в които Язов не е могъл да заспи поради
ниските температури. Твърди, че в килията му липсват достатъчно шкафове, а
мебелите, които са налични, са изпочупени и изтърбушени. В килията му има
гризачи и насекоми, най-често хлебарки и дървеници и постоянно е с обриви и
рани, поради ухапванията на насекомите. Ищецът счита, че спрямо него не е
извършвана индивидуална и корекционна работа от страна на отговорните лица в
Затвора Пазарджик. Не му е била дадена възможност да участва в програми за
въздействие за индивидуална и групова работа, като това довело при него до
поведенческа и личностна криза, която е налице и към този момент.
Ищецът счита, че с непредприемане на
действия от страна на затворническата администрация да му осигури условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в една нормална среда, са му
причинени неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с
твърдяните бездействия, респ. действия и ангажират отговорността на държавата.
С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета
на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото
административният съд е уважил частично предявения иск за сума в размер на 4000
лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 20 000
лева като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че исковата
претенция претенция е частично основателна по отношение на
твърденията за лошо състоянието на килиите, течове, състоянието на банята и
тоалетните помещения, както и пренаселеност в килиите, но само за периода преди
извършвания ремонт в Затвора Пазарджик и настаняването на Язов в ремонтираното
крило на 11.01.2019 г. или с оглед посоченото в исковата молба – само за
периода от 18.08.2014 г. до 10.01.2019 г. Счел е за неоснователни претенциите
на ищеца, че с него не се води индивидуална и корекционна работа от страна на
администрацията в Затвора Пазарджик. В тази насока са били събрани множество
писмени и гласни доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че
администрацията на Затвора Пазарджик полага необходимите усилия за поправяне и
реинтегриране на осъдения в обществото.
Горните обстоятелства,
първоинстанционният съд е преценил комплексно, като е взел предвид това, че от
една страна настоящият случай не се отличава от обичайните такива характерни за
разглежданата затворническа среда. Коментирал е, че поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС следва да представлява третиране способно да породи у
него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство, каквито той твърди
и поддържа. Като това е дало основание на съда да приеме, че неизпълнението на
законови задължения, касаещи лошото състоянието на килиите, състоянието на
банята и тоалетните помещения, както и отоплението, е само за периода преди
извършвания в затвора ремонт, а именно преди 2019 г. След извършения ремонт в
Затвора Пазарджик, е намален и капацитета на килиите, като след 2019 г. не се
установява и пренаселеност.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в
тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в претърпени болки и
страдания у него. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периода от
14.07.2014 г. до 07.04.2021 г. в Затвора Пазарджик. Правилно е посочил, че
искът следва да бъде уважен само за времето от 18.08.2014 г. до 10.01.2019 г., без периодите от 03.04.2017 г. -
13.04.2017 г., 26.05.2017 г. - 01.06.2017 г., 21.08.2018 г. - 28.08.2018 г. и
28.08.2018 г. - 07.09.2018 г., или общо за около 4 години и три месеца, тъй
като за периода 14.07.2014 г. – 17.08.2014 г. искът следва да се отхвърли
поради това, че ищецът не е пребивавал въобще в Затвора Пазарджик, а за периода
от 11.01.2019 г. до 07.04.2021 г. – за това, че ищецът е пребивавал в
отременотираното крило на Затвора при добри битови условия и без пренаселеност.
Несъстоятелно е твърдяното в касационна
жалба на ГД "ИН", че решението е необосновано. Първоинстанционният
съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е
изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба
обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на
съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания
орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е
приел за доказани твърдени в исковата молба факти.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им
осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения, а именно осигуряване на условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в една нормална среда, без болки
и страдания, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователни са доводите в касационната
жалба на ГД "ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен
обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца
на условията в Затвора - Пазарджик, където е изтърпявал наказание ищеца. Налице
е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на
условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно
засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство.
Липсата на установени по делото умишлени
действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на
предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват
минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Установената от доказателствата по делото липса на условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в една нормална среда несъмнено предпоставят
унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в
обжалваното решение.
Неоснователни са доводите в касационните
жалби за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен
размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди.
От установеното по делото неизпълнение
не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на
дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са
преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към
увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху
състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на
условията, при които е пребивавал в Затвора - Пазарджик. Преценката на
кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено
с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от
закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена
сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационните
жалби като неоснователни - без уважение.
При този резултат от касационното
обжалване, искането за присъждане на разноски от С.А.Я. е неоснователно.
Водим от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пазарджик, XII – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 888/01.12.2021
г., постановено по адм. дело № 406/2021 г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/