№ 911
гр. Плевен, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска А.
при участието на секретаря Калина В. Д.
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска А. Гражданско дело №
20234430101993 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.
Иск с правно основание чл.242, вр.чл.128 от КТ.
Пред *** е депозирана искова молба от Е. Г. Д., чрез адв. М. М., против
*** ЕИК ***, с която се твърди, че въз основа на трудов договор с ответника,
ищцата е заемала длъжността „***“. Твърди се, че трудовият договор е
прекратен на 16.03.2020г, на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ. Твърди се, че
част от трудовото й възнаграждение- за м. март. 2020г.- в размер на 300лв. и
за м. април.2020г—в пълен размер от 1553,62лв., не й е изплатено. Моли
съда, на основание чл. 242, ал.1 от КТ, да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати сумата от общо 1853,52лв.- трудово
възнаграждение за м.март и м.април. 2020г, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на ИМ, до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
По делото, по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, е прието направено
изменение на размера на предявеният иск, като същия е приет за разглеждане
за сумата от 599,10лв.- нетно трудово възнаграждение, за м.март и м.април.
2020г
Ответникът *** ЕИК ***, в срока за отговор, не изразява становище по
1
предявения иск.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото се установява, съобразно представените с ИМ писмени
доказателства, че между страните са съществували трудовоправни
отношения, въз основа на сключен трудов договор, по който ищцата е заемала
длъжността „***“, прекратен със заповед ***, считано от 17.04.2020г. По
делото, с ИМ са представени фишове за работна заплата, за м. март и м.
април. 2020г.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: По делото, съобразно разпределената доказателства на
тежест, няма представени доказателства от ответника, за заплащане на
претендираната сума- трудово възнаграждение.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното: ищцата е работила на длъжност ***, с основно ТВ от 610лв.
и допълнително ТВ за трудов стаж от 31,20 % ВЛ е констатирало, че в
платежната ведомост за м. март. м. април. 2020г, са начислени съответно
суми от 646,66лв. и 1553,62лв., вкл. трудово възнаграждение и обезщетение
за неизползван пратен годишен отпуск. ВЛ е констатирало, че за м. март.-
2020г, за ищцата е останали неизплатена сума от 286,66лв.- брутно ТВ /сума
от 197,55лв- нетно/, и за м. април.2020г.- 465,48лв.- брутно ТВ /сума от
401,33лв- нетно/. ВЛ е констатирало също, че на ищцата е начислено и
неизплатено и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което не
е предмет на настоящето дело.
По делото, съобразно разпределената доказателства на тежест, няма
представени доказателства от ответника, за заплащане на претендираната
сума.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Съобразно нормата на чл.242 от КТ, положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден, а заплащането на труда, положен от страна на
работника или служителя, от неговият работодател, е едно от основните му
задължения, съобразно на което е разпределена и доказателствената тежест
между страните. Нормата на чл.270, ал.3 от КТ, предвижда, че трудовото
2
възнаграждение се изплаща лично на работника, по ведомост или срещу
разписка, или по писмени искане- по банков път. Разпоредбата кореспондира
с чл.128, ал.1, т.1 от КТ, съобразно която работодателят е длъжен в
установените срокове, да начислява във ведомостите за заплати, трудовите
възнаграждения на работниците/ служителите, за положеният от тях труд.
Тази норма въвежда задължение за работодателя да води такива ведомости,
като начисляването означава вписване на размерът на дължимото
индивидуално трудово възнаграждение на работника, поименно, като с това,
работодателят признава своето задължение към работника, и то става
ликвидно.
В случая безспорно по делото е установено, че е налице дължим
остатък от ТВ на ищцата, от общо 752,14лв.- брутно ТВ / сума от 598,88лв-
нетно/, съставляващ дължимо ТВ, за м.март и м. април. 2020г. По делото,
съобразно заключението на ВЛ се установява, както бе посочено, че в полза
на ищцата е начислено и незаплатено, обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. Съдът не е сезиран с иск по чл. 224, ал.1 от КТ, поради което
не дължи произнасяне спрямо установените като дължими суми, обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск. Съобразявайки търсената защита и
искът, предявен в настоящето производство, с правно основание чл. 242 от
КТ, за заплащане на трудово възнаграждение, съдът е приел и изменението
на иска, по реда на чл. 214 от ГПК, като е приел иска за разглеждане за
сумата от 599,10лв.-чиста сума за получаване, съобразно заявеното в
депозираната по делото молба. Няма пречка ищцата да предяви правата си за
заплащане на обезщетението по чл. 224 от КТ в отделно производство.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 242, ал.1, вр. чл.128, ал.1 от КТ, е частично основателен
и следва да бъде уважен, като в полза на ищцата бъде присъдена сумата от
598,88лв, дължимо ТВ за м. март, м. април. 2020г, като за разликата до
пълният предявен размер от 599,10лв, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Съдът намира, че не са налице основанията за постановяване
на неприсъствено решение, по реда на чл. 238 от ГПК, тъй като не са налице
предпоставките, визирани от закона, в кумулативна даденост. Съдът приема,
че е налице само първата предпоставка по т.1- на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и за
неявяването им в с.з., Съдът намира, че в случая не е налице втората визирана
3
от закона предпоставка, а именно, искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства, с оглед на
установената частична неоснователност на иска.
Следва, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът да бъде осъден да
заплати на ищецът, сумата от 399,85лв.– разноски по делото, съобразно
уважената част от иска.
Следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът да бъде осъден да
заплати, по сметка на ***, сумата от 50лв.- държавна такса и сумата от
100лв.-- деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 238, ал.3 от ГПК, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за постановяване на неприсъствено решение, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА, на основание чл.242, ал.1, вр. чл.128, ал.1 от КТ, *** ЕИК
***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА Е. Г. Д., ЕГН **********, от ***, сумата от 598,88лв.- чиста
сума за получаване, съставляваща дължимо трудово възнаграждение, за м.
март, м. април. 2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-
12.04.2023г, до окончателното й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до
пълния предявен размер от 599,10лв, ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, *** ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА Е. Г. Д., ЕГН **********, от ***, сумата от 399,85лв.- разноски по делото
.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, *** ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ***, сумата от 50лв.- държавна такса и сумата от 100лв.--
деловодни разноски..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от дата
27.юни.2023г., обявена на страните в с.з., с въззивна жалба, пред ПлОС.
4
Решението, в частта му, с която е оставено без уважение искането за
постановяване на неприсъствено решение, има характер на определение и не
подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5