Решение по дело №1248/2018 на Районен съд - Харманли

    Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.Харманли,  07.05.2019 год.

 

Харманлийски районен съд в открито съдебно заседание на  двадесет и трети април  две хиляди и  деветнадесета  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на гл.XXV - "Бързо производство"от ГПК  на основание чл. 310, т.6 ГПК  вр. с чл. 146, ал.2 СК

Производството е образувано по искова молба от А.Д.А., ЕГН **********, лично и като баща и законен представител на малолетното дете Х. А.А., ЕГН ********** роден на *** год с правно основание чл. 143, ал. 2, вр. чл. 149 от Семейния кодекс /СК/ против  Б.Т.Ж. с ЕГН  ********** ***  за заплащането на  ищец А.Д.А., ЕГН **********, в качеството му на родител и законен представител на Х. А.А., ЕГН ********** роден на *** год, месечната издръжка в размер на 150.00 лева /сто и петдесет лева/ считано от подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка пресрочена вноска, както и за заплаща издръжка за минало време, считано една година назад от датата на предявяване на исковата молба 05.12.2018 год. месечно в размер на 150.00 лева, в общ в размер на 1800.00 лева /хиляда и осемстотин лева/.

Ищецът твърди, че от съвместното им съжителство с Б.Т.Ж. имат родено едно дете Х.А.А., ЕГН **********. След като ищецът  постъпил в затвора за изтърпяване на наказанието „ лишаване от свобода”, ответницата заминала за Холандия, като напълно се дезинтересирала от детето Х. А.. За детето Х. А.А., ЕГН ********** полагала грижи неговата майка, която била възрастна. До момента всички разходи свързани с отглеждането и възпитание на детето, свързани със закупуването на храна, дрехи се поемали изцяло от бабата на детето, по бащина линия.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Б.Т.Ж. с ЕГН  ********** ***  да заплащането на А.Д.А., ЕГН **********, в качеството му на родител и законен представител на Х. А.А. , ЕГН ********** роден на *** год, месечната издръжка в размер на 150.00 лева считано от подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка пресрочена вноска, както и да заплаща издръжка за минало време, считано една година назад от датата на предявяване на исковата молба 05.12.2018 год. месечно в размер на 150.00 лева, общо в размер на 1800.00 лева /хиляда и осемстотин лева/, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

В срокът по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В него се твърди, че заведените искове с правно основание чл.143 вр.чл.149 СК са допустими. Не се оспорва предявения иск за заплащане на издръжка в размер на 150.00 лева месечно, тъй като този размер бил близък до минималния размер на размера издръжката определен по чл.142 ал.2 СК.В настоящия случай се касаело за дете, което е на шест години, предстояло му започване на училище, поради което  нуждите на това детето били в по-голям размер. Не се  оспорва размера на издръжката вкл. и този за минало време,още повече, че се претендира размер на издръжката  в минималния предвиден в закона. Не се оспорват следните факти и обстоятелства: страните по делото са родители на малолетния Х. А.А. с ЕГН-**********, род.на *** год.

След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Удостоверение за раждане  от *** ***, съставено въз основа на акт за раждане №0082 от 27.04.2012г. малолетния Х.А.А. , ЕГН ********** е роден на *** год., като негова майка е Б.Т.Ж. с ЕГН  ********** *** и негов баща е А.Д.А., ЕГН **********, за което е съставен Акт за раждане №   / ***г.

За детето Х. А.А., ЕГН ********** полагала грижи неговата баба по бащина линия, която до момента поемала всички разходи свързани с отглеждането и възпитание на детето, свързани със закупуването на храна, дрехи.

От представените по делото декларация за семейно положение и членове на семейството се установява, че страните нямат родени и други деца отсъвместното си съжетелство, освен детето  Х..

От справка издадена от  ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково се установява, че ответникът Б.Т.Ж. с ЕГН  ********** *** няма регистрирани трудови договори.

Представен е социален доклад по делото от Д „СП”-Харманли, в който е посочено, че  детето се отглежда от своята баба по бащина линия, докато бащата изтърпява наказание „ лишаване от свобода” Жилището, в което живее бабата и детето Х.и детето Д. представлява къща на един етаж и е собственост на брата на бабата по бащина линия – А.. Жилището се състои от три стаи. Първата стая е обзаведена със спален комплект, два дивана, маса, секция и печка на твърдо гориво. Втората стая е обзаведена с детска кошара, спалня, гардероб, маса, телевизор и пералня и се ползва от детето Х.и бабата Д.. Третата стая с в процес на ремонт. В жилището се поддържа добра хигиена. След като бащата е постъпил в затвора за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", майката заминала за Холандия и напълно се дезинтересирала за детето Х.. За детето Х.и неговата сестра Д.полага грижи бабата по бащина линия – Д.. До момента всички разходи свързани с отглеждането и възпитанието на детето Х. А., свързани със задоволяване на потребностите от храна, дрехи, лекарства били поети от бабата Д.. Майката Б. била в чужбина от пет години. През лятото на 2018 година майката е била в Република България за около един месец, но  не  потърсила детето Х.. От време на време звъни по телефона на по голямото дете-Д.. Питала я дали са добре нахранени и облечени. Майката не е изпращала парични средства за издръжката на двете деца. Веднъж е направила подаръци на двете деца. На момичето е изпратила телефон, а на детето Х. колело по случай рожденния му ден. През месец септември 2019г. детето Х.ще бъде редовен ученик в първи клас ОУ "Иван Вазов", гр.Харманли. По информация на бабата Д.бащата през месец юни 2019г. следва да е изтърпял наказанието си. По информация на детето Д.майката живее в Германия. В телефонен разговор споделила на детето, че ще се прибира в РБългария за да присъства на делото. В същия се излага  становище за необходимостта от заплащане на месечна издръжка за детето от страна на майката  предвид материално положение на майката.

Ангажирани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля  Х.М. М.който живеел на семейни начала с бабата на детето Х. А.А.. От показанията на който се установява, че страните по делото живеели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство се е родило детето Х. А.. Твърди още, че ответникът не е предоставял средства за издръжка на детето Х.. Сочи, че ответникът  не е осъществявал лични контакти с детето, напълно се е дезинтересирал от него. Преди А.Д.А. да постъпи в затвора за изтърпяване на наказанието „ лишаване от свобода”,преди около две години, последният се е грижил за детето Х. А.. Свидетелят М. твърди, че детето се отглежда и за него полагат грижи той и баба му, по бащина линия.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените обективно съединени искове с правно основание  чл.142, ал.2 от СК и чл.149 от СК съдът намира за доказани по основание и размер, съответно искът по чл.142, ал.2 СК за сумата от 150,00 лв.месечно,  а  искът по чл.149 СК следва да се уважи за сумата до 1800,00 лв., за периода от 05.12.2017г. до 05.12.2018г.

Съгласно чл. 143, ал. 2  СК "родителите дължат издръжка на своите малолетни деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си" (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната работоспособност и имущество, а не за родителите - ППВС № 5/1970 г., т. 2), като според чл. 142, ал. 1  СК "размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи", но размерът на издръжката на едно дете не може да бъде по-нисък от ¼ от  минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2  СК), която от 01.01.2019г. е в размер на 560,00, съгласно ПМС № 320/ 20.12.2018 г. Следователно минималният размер на издръжката е 140,00 лева. Възможностите на родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да живее детето, да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката (чл. 142, ал. 1  СК - 2009 г.), но и за основанието на иска (арг. чл. 140, ал. 2  СК - 2009 г., така - ППВС № 5/1970 г., т.ІV).

Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живея, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Следователно майката следва да поеме по-висок размер на паричната издръжка на детето. Съобразно законовият критерий на чл. 49, ал. 2 и чл. 50, ал. 1 ППЗЗДет. относно осигуряваните от държавата на средства диференцирано според възрастта на детето, когато то е настанено за отглеждане при роднини, близки или в приемно семейство, които се равняват на необходимите средства за издръжка на дете  до 7 години  е  3.0-кратния размер на гарантирания минимален доход. Размерът на гарантирания минимален месечен доход е 75,00 лв., определен с член единствен, ал. 1 на ПМС № 305/2017 г. Следователно съобразно посочения критерий минимално необходимите средства за издръжка на детето Х. са в размер на 225.00 лева, а и по делото не се събраха доказателства за допълнително необходими разходи за издръжката на детето.Този извод на съда не се опровергава и от събраните гласните доказателства на свидетеля Х. М.. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности. Тук следва да се преценяват нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло,  занимания, като за дете на 6 години без да са налице установени специални нужди на детето, свързани  с неговото здравословно състояние, изискващи непрекъснат прием на скъпо струващи лекарства и същевременно разходи за лекарства и лечение за детето или изключителни възможности и дарби, поради което са необходими средства в размер на 225,00 лв., съобразени с критерия на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ППЗЗД. Като за възможностите на родителя, който дължи издръжка, съдът намира, че независимо, че същия е обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, следва да се  има в предвид, че задължението за даване на издръжка на малолетното дете е безусловно, тъй като и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно. При определяне на размера на издръжката следва да се съобразят, както непосредствените грижи на родителя при когото живее детето, така и изцяло интереса на детето, което следва да живее така, както ако живее и с двамата си родители. При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят и възможностите на дължащия издръжка и за който по делото не се установява да е нетрудоспособен или за него да са налице обективни причини да не полага труд и да не разполага с никакви доходи и конкретните реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени ако родителите живееха заедно.

В конкретния случай от събраните писмени и гласни доказателствени средства се установи, че ответникът Б.Т.Ж. с ЕГН  ********** *** е реализира доходи, като полага труд в Холандия. Действително от събраните по делото доказателства не бе установено какви доходи реализира майката, но предвид факта, че същата постоянно пребивава в страна, със значително по-висок стандарт от този в България, то следва да се приеме, че същата е в състояние да реализира доходи, около средномесечната работна заплата за страната.

От  ангажираните гласни доказателства  се установи, че както за периода от една година преди датата на завеждане на исковата молба от 05.12.2017г. до 05.12.2018г., така и от момента на завеждането и, ответникът не е предоставял на детето  Х.А.А. парични средства за издръжка или по какъвто и начин да е осигурявала средства за облекло, храна или по-някакъв начин да е подпомагала отглеждането на детето. В тежест на ответната страна бе да докаже, че е изпълнявала задължението си да предоставя издръжка на малолетното си дете и да представи доказателства за това по делото. В тази връзка не са и направени твърдения от ответника за заплащане на издръжка на детето, както за претендирания минал период, така и след завеждане на исковата молба в съда.

Съдът след като определи издръжка по отношение на малолетното дете в размер на 225,00 лв., съобразен с критерия на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ППЗЗД и установи, че ответникът е в трудоспособна възраст, няма задължения към други деца намира, че  следва да заплаща издръжка в размер на 150 лв., който размер е съобразен с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, а останалата част от издръжката следва да се поеме от бащата на детето, който полага непосредствени грижи по отглеждането на детето, като издръжката се дължи считано от 05.12.2018г.

По отношение на иска по чл.149 СК за присъждане на издръжка за минало време  в размер на 150,00 лв. месечно или общо 1800,00 лв., считано от 05.12.2017г. до 05.12.2018г., датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, съдът намира, че следва същият да бъде уважен за сумата от 1800,00 лева.

Периодът, за който се търси издръжка попада в рамките на допустимия съгласно чл.149 СК, а и  по делото няма спор, че преди тази дата страните са се разделили и ищецът е поел всички грижи, свързани с оглеждането на детето. На следващо място, не се твърди, а и липсват доказателства през релевантния период ответникът да е давал финансови средства за издръжката му. При определянето на размера й следва да се използва посочената вече месечна база.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът  следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса по настоящото производство в размер на общо 288,00 лв., от които 216,00 лв. по иска по чл.143, ал.2 СК и 72,00 лв. по иска по чл.149 СК съгласно чл.7, т.2 и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати  по сметката на РС- Харманли платено от бюджета на съда възнаграждение за назначения му особен представител в производството в размер на 300,00 лева.

На основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Б.Т.Ж. с ЕГН  ********** *** на основание чл.143, ал.2 СК да заплаща на А.Д.А., ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетното дете Х.А.А., ЕГН ********** роден на *** год, месечната издръжка в размер на 150.00 лева /сто и петдесет лева/, считано от предявяване на иска на 05.12.2018г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка пресрочена вноска до окончателното й плащане.

 

ОСЪЖДА Б.Т.Ж. с ЕГН  ********** *** на основание чл. 149 СК да заплаща на А.Д.А., ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетното дете Х. А.А., ЕГН ********** роден на *** год, издръжка в размер на общо 1800,00 лв.  за минало време, считано от  05.12.2017г.  до  05.12.2018г.,  ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й плащане.

 

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението по отношение на присъдената издръжка.

 

ОСЪЖДА Б.Т.Ж. с ЕГН  ********** ***,  на основание чл.78, ал.6 ГПК,  да заплати по сметка на РС-Харманли държавна такса по настоящото производство в размер на общо 288,00 лв., от които 216,00 лв. по иска по чл.143, ал.2 СК и 72,00 лв. по иска по чл.149 СК.

 

ОСЪЖДА Б.Т.Ж. с ЕГН  ********** *** да заплати по сметка на РС-Харманли сумата от 300 /триста / лева, платено от бюджета на РС- Харманли възнаграждение за назначения и особен представител в производството.

 

Решението може да се обжалва пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 07.05.2019г. на основание чл. 315, ал.2 от ГПК.

 

 

 

                                                                   СЪДИЯ: