МОТИВИ:
Плевенска районна прокуратура е
повдигнала обвинение против А.С.К. *** за това, че на 07.11.2015 година, в ***,
причинил лека телесна повреда на Г.Т.Г. *** в качеството му на длъжностно лице
– *** в кооперация *** при изпълнение на службата му, изразяваща се в
разстройство на здравето, временно и неопасно за живота – престъпление по чл.
131 ал. І т. 1 във вр. с чл. 130 ал. І от НК.
Срещу А.С.К.
е повдигнато обвинение и за това, че на 07.11.2015 година, в ***, се заканил с
убийство спрямо Г.Т.Г. *** в качеството му на длъжностно лице – *** в
кооперация *** при изпълнение на службата му, с думите: „***”, като това
заканване възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.
144 ал. ІІІ във вр. с ал. ІІ във вр.
с ал. І от НК.
Внесено
е обвинение и против Д.С.К. *** за това, че на 07.11.2015 година, в ***, се
заканил с убийство спрямо Г.Т.Г. *** в качеството му на длъжностно лице – *** в
кооперация *** при изпълнение на службата му, с думите: „***”, като това
заканване възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.
144 ал. ІІІ във вр. с ал. ІІ във вр.
с ал. І от НК.
До
откриване на съдебното следствие в наказателното производство са предявени и
приети за съвместно разглеждане граждански искове както следва:
Граждански
иск от Г.Т.Г., ЕГН ********** против подсъдимия А.С.К., ЕГН ********** за
сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на
престъплението по чл. 144 ал. ІІІ във вр. с ал. ІІ
във вр. с ал. І от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане.
Граждански
иск от Г.Т.Г., ЕГН ********** против подсъдимия А.С.К., ЕГН ********** за сумата
от 2 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на
престъплението по чл. 131 ал. І т. 1 във вр. с чл.
130 ал. І от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Граждански
иск от Г.Т.Г., ЕГН ********** против подсъдимия Д.С.К. за сумата от 4000 лева, представляваща
обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението по чл. 144 ал. ІІІ
във вр. с ал. ІІ във вр. с
ал. І от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Конституиран като граждански ищец
и частен обвинител Г.Г. се представлява от повереник в лицето на адвокат И.М., ПлАК.
Представителят на РП – Плевен
подържа изцяло така повдигнатото против двамата подсъдимия обвинения за извършени от страна на А.К. престъпления
по чл. 131 ал. І т. 1 във вр. чл. 130 ал. 1 НК и
такова по чл. 144 ал. 3 НК, както и за извършено престъпление по чл. 144 ал. 2 НК от страна на подсъдимия Д.К.. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен
начин с помощта на всички събрани по делото доказателства. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда като
предлага на съда да определи и наложи на
всеки от подсъдимите наказание в
рамките на същото, предвидено в разпоредбата на закона и то около средата
за всяко от извършените престъпления. Като съобрази, че деянията извършени от А.К.
се намират в условията на реална съвкупност да му приложи разпоредбата на чл.
23 НК и му наложи общо наказание, чието ефективно изтърпяване да бъде отложено по
реда на чл. 66 НК с тригодишен изпитателен срок. По отношение на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия Д.К.,*** предлага наказание към
минимума на предвиденото за конкретния престъпен състав като няма пречка отново
да бъде приложен института на условното осъждане. Представителят на РП - Плевен
намира гражданските искове за основателни и доказани и счита, че следва да
бъдат уважени изцяло.
Повереникът на гражданския ищец и частен
обвинител подържа обвинението като доказано и пледира за постановяване на
осъдителна присъда. Моли съда да уважи изцяло и предявените граждански искове
като основателни и доказани както по основание, така и по размер.
Подсъдимите А.К. и Д.К. се
представляват от защитници в лицето на адвокат К.В. и адвокат И.В..
Подсъдимият
А.К. дава обяснения по така повдигнатото му обвинение. Не се признава за
виновен. Твърди, че причина за установяване на обтегнати отношения между
семейството му и пострадалия било именно неговото поведение. Същият оказвал
психически тормоз на брат му Д. на работното му място в кооперацията в ***,
където и Г. работел. Твърди, че няколко дни преди датата посочена в
обвинителният акт нанесъл без причина побой над майка им, в деня на възникналия
пожар го набедил, че е автор на палежа. Ето защо заедно със свои приятели
отишъл до стопанския двора на кооперацията, за да му поиска сметка за
поведението му. Отрича да го е удрял, обиждал или заплашвал. Моли да бъде
оправдан.
Подсъдимият Д.К. се възползва
от правото си да не дава обяснения. Не се признава за виновен и моли да бъде
оправдан.
Адвокат И.В. и адвокат К.В. в
качеството им на защитници на двамата подсъдими молят съда да постанови
присъда, с която да признае и двамата за невинни. Считат, че събраните в хода
на делото доказателства не обосновават обвинителната теза по категоричен и
несъмнен начин, а се базира единствено на показанията на свидетели, които не са
очевидци на инцидента/ ако изобщо е имало такъв/ и тези на пострадалия Г..
Считат, че показанията на последния не следва да се кредитират с доверие, тъй
като изхождат от лице пряко заинтересовано от изхода на делото и за което
безспорно има данни, че е във влошени
отношения не само с двамата подсъдими, но и със семейството им въобще.
Защитниците на подсъдимите А.К. и Д.К. пледират за оправдателна присъда, тъй
като според тях доказателствата по делото не установяват авторството на което и
да е от вменените им деяния в тяхно лице. И двамата защитници намират
предявените граждански искове като неоснователни и недоказани, поради което
молят съда да ги отхвърли изцяло като такива.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият
А.С.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен – живее на семейни начала, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
Д.С.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен – живее на семейни начала, не работи, неосъждан, ЕГН **********.
Двамата подсъдими са братя. И двамата имат местоживееното си в ***, Плевенска област.
Към
месец ноември на 2015 година подсъдимият Д.К. *** като общ работник. По същото
време въз основа на сключен трудов договор в кооперацията полагал труд и
пострадалия Г.Т.Г., назначен като ***. Между двамата съществували обтегнати
взаимоотношения, възникнали след смяната на ръководството на кооперацията и
назначаването на новия и председателя – свидетелят И.В. от една страна и в
резултат на разпра между двамата за това кой трябвало да събере разпиляно жито
в стопанския двор на кооперацията, от друга.
На 04.11.2015
година свидетелката Ф. К. – майка на
подсъдимите се отправила към *** в ***,
за да занесе издаден за сина и Д. болничен лист. По път била настигната от
управляван от свидетеля Г.Г. лек автомобил. Същият не
спазил достатъчно дистанция при преминаването си покрай пешеходката, в резултат
на което между автомобила и К. настъпило съприкосновение. На същата била
причинена травма, наложила освидетелстването и от съдебен лекар. На Г. бил
съставен акт за извършено нарушение по ЗДП, впоследствие санкционирано с
наказателно постановление. К. от своя страна решила да търси правата си пред
съда по реда на частното обвинение.
На
07.11.2015 година в *** се провеждал ежегодния празник на града. По този повод
двамата подсъдими и свидетелите М.А., К.М.,
Г.Я., Б.Я. и С.М. били на гости в дома на свой приятел свидетеля Р.Б.. Черпели
се по повод на празника.
Същата
вечер, в двора на *** *** възникнал пожар. Свидетелят Г.Г.
сигнализирал председателя на кооперацията И.В., той от своя страна уведомил
служителите Г.К. и Т.Т.
и тримата се отправили към двора на кооперацията.
На
място пристигнала пожарна кола на РСПБЗН
град Плевен. Оказало се, че гори сеновал, което наложило идването на втора
такава. Свидетелят И.В. наредил на Г.Г. да отиде на
входа на града, за да пресрещне пожарната кола и да я упъти за мястото на пожара.
Свидетелят Г.Г. се отправил
със служебната кола към изхода на ***. При навлизането на пожарната кола в
града се появила друга малка лека кола, марка „ ***“, синя на цвят и препречила
пътя и, както и този на автомобила, управляван от пострадалия Г.Г.. Свидетеля Б.Р. *** видял случващото се, както и че от
синьото „ ***“ излязъл подсъдимият А.К., който започнал да се разправя нещо със
служителя от охраната на кооперацията, който ги чакал. Впоследствие, след
подаден сигнал от пожарната кола непознатият влязъл в автомобила си и заминал.
Междувременно,
приятелите на подсъдимия А.К. - М.А., К.М., Г.Я., Б.Я. и С.М., както и брат му Д.
си тръгнали от дома на Р.Б.. Решили да чакат А.
в центъра на града, непосредствено до разположен там музеен комплекс.
Когато пристигнал на място, подсъдимият А.К. им разказал как не той, а
пострадалият Г.Г. му препречил пътя с колата си,
обиждал го и го набедил, че е запалил сеновала в кооперацията. Решил да отиде
на място и да му поиска обяснение за думите му.
Към
кооперацията потеглили два автомобила. В едната, управлявана от подсъдимия А.К.
се возили приятелката му ***Я., свидетелят М.А. и подсъдимият Д.К.. В другият
автомобил се качили свидетелите С. ***и Г.Я., управляван от съпруга на
последната К.М..
След
като упътил пожарната кола до мястото на пожара, пострадалият Г.Г. и свидетелката Г.
К. се отправили съм портала на
кооперацията, за да затворят тъй като вратите били широко отворени, за да се
обслужват пожарните коли. Отдалече свидетелят Г. видял приближаването на две
коли и в едната разпознал тази, собственост на подсъдимия А.К.. Свидетелката К.
била много притеснителна, затова Г. и
казал да изостане зад него на около 10 - тина метра,
а самият той се отправил към портала където спрели двете коли. Свидетелката К.
видяла от разстояние от около 2 – 3 метра как от едната кола излизат
подсъдимите А.К. и брат му Д..
На портала на кооперацията, където бил
разположен и кантара било осветено добре. Оградата на двора на кооперацията
била изпълнена от телена мрежа с височина
150 см с поставена над нея на височина от 20 см бодлива тел. Свидетелят Г.
останал вътре в двора на кооперацията зад оградата, двамата подсъдими останали
от външната и страна.
Двамата подсъдими стоели един до
друг с лице срещу пострадалия Г.Г.. Д.К. държал в
ръката си брадва, гледайки заплашително Г.. Двамата подсъдими започнали да
заплашват Г.Г.
че ще го убият, заколят и запалят. Подсъдимият А.К. казал на Г., че е
боклук и щял да му отсече главата. Подсъдимият Д.К. на свой ред му казал„***”,
като през цялото време удрял по мрежата с носената брадва. Докато тримата се
наговаряли през оградата подсъдимият А.К. се пресегнал над делящата ги ограда и
нанесъл с ръка два удара в лицето на пострадалия Г.. В този момент се намесил и
свидетеля М.А., който излязъл от
автомобила на А.К. и настоял и двамата да си тръгват, за да не се разраства
възникналият конфликт. Подсъдимите се качили в автомобила на А.К. и си
тръгнали.
Веднага
след това свидетелите Г.К. и И.В. видели пострадалия Г.Г..
Видели, че лицето му е охлузено и окървавено, последният им разказал за
случилото се.
Пострадалият
Г.Г. потърсил медицинска помощ. При проведеният на
същия на 08.11.2015 година медицински преглед били установени масивен отток /
подуване/ на горната и долната устна, кръвонасядания и разкъсно
- контузни рани по лигавицата им, разклащане на първи
горен ляв и първи горен десен зъби, кръвотечение от носа.
Демонстрираното
от страна на подсъдимите заплашително поведение, отправените реплики, съчетани
с ударите от страна на А.К. разклатили в значителна степен психологическото
състояние на пострадалия Г.. Същият изпитвал постоянен страх за собствената си безопасност
и тази на семейството си. Дълго време не можел да спи нощем, дишал учестено, получил сърцебиене, краката му треперели. Помолил
ръководството на кооперацията да му осигури втори човек, с който да дежури
нощем в стопанският и двор, тъй като дълго време изпитвал сериозен страх за
живота си.
След
депозирана от страна на Г.Г. жалба е започнато и
наказателно производство срещу двамата подсъдими. Същото е проведено и финализирано спрямо подсъдимия А.К. за извършено
престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 1 във вр. чл. 130
ал. 1 НК и такова по чл. 144 ал. 3 във вр. ал. 2 във вр. ал. 1 НК и против Д.К. за извършено престъпление по чл.
144 ал. 3 във вр. ал. 2 във вр.
ал. 1 НК.
Горната
фактическа обстановка, като последователност и хронология от събития
установяват по несъмнен начин събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства. Същите са обективирани в показанията на свидетелите Г.Г., Т.Т., Г.К., И.В., С.Г., Д.К., Б.Р., И.Г., Т.С., Н.Т., дадени
непосредствено в съдебно заседание, както и тези, депозирани в досъдебната фаза
на наказателното производство и присъединени към доказателствата по делото чрез
прочитането им по реда на чл. 281 ал. 4 във вр. ал. 1
НПК. Показанията на всички изброени по горе свидетели са еднопосочни, последователни
и непротиворечиви, възпроизвеждан една и същата фактическа обстановка като
хронология от събития и действия. Съдът даде вяра на показанията на тези
свидетели и ги възприе като достоверни и безпристрастни, предвид липсата на
данни по делото за каквато и да е заинтересованост на същите от изхода на
делото.
В
противовес на същите показания са показанията на свидетелите Б.Я. – съпруга на
подсъдимия А.К., М.А., С.М. и Р.Б. – всички близки приятели на двамата
подсъдими. Съдът не даде вяра на тези показания предвид тяхната лаконичност, непоследователност и вътрешна противоречивост.
Същите се опровергават категорично от останалите, събрани по делото гласни
доказателства. Показанията на тези свидетели са изпълнени с противоречия,
насочени единствено към изграждането на защитна теза на подсъдимите, че не били
сторили нищо нередно. Показанията на пострадалия, кореспондиращи си и с тези на
свидетелите К., В. и Т. установяват по категоричен начин, че именно при
посещението на двамата подсъдими до оградата на кооперацията възникнал
конфликт, изразяващ се в отправяне на обидни думи и заплахи от тяхна страна по
адрес на Г., както и че непосредствено след като те си тръгнали по лицето на пострадалия
имало следи от нанесен побой.
Горният
извод, относно механизма на извършване на посегателството над личността на
пострадалия Г. обосновава, макар и по косвен път и заключението по назначената
и изготвена по делото строителнотехническа експертиза. Съгласно заключението на
експерта по същата, изготвено след непосредствен оглед в стопанския двор на ***,
мястото на престъплението се локализира на кантара на ***. Същият е разположен
непосредствено до главния вход, пред ограда, изпълнена от телена мрежа с
височина 150 сантиметра, като на разстояние 0,20 метра над същата е поставена
бодлива тел по протежението на цялата ограда. Предвид тези констатации на
експерта, съпоставени с останалия доказателствен материал по делото,
обективиран в показанията на свидетелите И.В., Г.К., Т.Т.
и на самия пострадал Г.Г. СЪДЪТ прие, че
непосредствена причина за констатираните по лицето на последния травматични
увреждания са нанесени два удара с юмрук от страна на А.К. чрез
непосредственото му пресягане през оградата.
Заключението
по изготвената съдебномедицинска експертиза досежно характера и механизма на
причиняване на конкретното травматично увреждане установява, че на Г.Г. е причинено масивен отток / подуване/ на горната и
долната устна, кръвонасядания и разкъсно - контузни рани по лигавицата им, разклащане на първи горен
ляв и първи горен десен зъби, кръвотечение от носа. Същите увреждания са
резултат от удари с твърди, тъпи предмети с ограничена удряща повърхност и са
довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. Според установените
юридически критерии този вид увреждания представляват лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130 ал. 1 НК.
Предвид
горното съдът прие за установено по несъмнен начин, че извършител на противоправното посегателство спрямо личността на Г.Г. е именно подсъдимия А.К.. На този категоричен и несъмнен
извод навежда съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства –
разпит на посочените по горе свидетели, Медицинско удостоверение № 649/08.11.2015
година на лекар в съдебна медицина МУ Плевен, както и останалите писмени доказателства
по проведеното досъдебно производство, приобщени към доказателствата по делото
по реда на чл. 283 НПК.
Подсъдимият
А.К. осъществил състава на престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 1 във в р.чл. 130
ал. 1 НК.
От
обективна страна - на 07.11.2015 година, в ***, причинил лека телесна повреда
на Г.Т.Г. *** в качеството му на длъжностно лице – *** в кооперация *** при
изпълнение на службата му, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота.
От
субективна страна деянието е извършено
при наличието на всички интелектуални и волеви признаци на прекият умисъл по
чл. 11 ал. 2 НК.
Ето
защо съдът призна А.К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 131 ал. 1
т. 1 във в р.чл. 130 ал. 1 НК.
Съвкупната
преценка на всички обсъдени по-горе доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност обосновават и категоричния извод за извършен от страна на
подсъдимите А.К. и Д.К. престъпление по чл. 144 ал. ІІІ във вр.
с ал. ІІ във вр. с ал. І от НК.
Безспорно
установено в хода на производството е, че именно двамата подсъдими пристигнали
в двора на кооперацията за да се саморазправят с пострадалия Г.Г., провокирани от предшестващи датата на инкриминираното
деяние влошени лични взаимоотношения между него и семейството им. Категорично
установен е и факта, че при пристигането си двамата подсъдими застанали от
външната страна на оградата на кооперацията като в ръката си Д.К. носел брадва,
с която афиширал желанието си за физическа саморазправа. В подкрепа на този
факт пряко са показанията на пострадалия Г.Г.. СЪДЪТ
даде вяра на тези показания, държейки сметка за двуяката
им природа – едновременно източник на доказателство и средство за защита.
Същите показания кореспондират с показанията на напълно незаинтересованите от
хода на делото свидетели И.В. и Г.К., които непосредствено възприели идването
на двамата подсъдими и наблюдавали, макар и за кратко, тяхното поведение.
Свидетелят В. е категоричен, че подсъдимия Д.К. е държал нещо в ръката си,
подобно на дърво и именно с него е отправял заплашителни движения. И двамата
свидетели непосредствено и чули отправените от двамата подсъдими заплахи по
адрес на пострадалия и използваните от тях изрази „***“, „***!“. В противовес
на тези показания са дадените такива от страна на свидетелите М.А., Б.Я. и С.М.,
които обаче СЪДЪТ възприе като недостоверни и пристрастни. Същите изхождат от
лица, намиращи се в изключително близки приятелски отношения с двамата
подсъдими, свидетелката Б.Я. пък е съпруга на подсъдимия А.К..
СЪДЪТ
прие, че така демонстрираното от страна на двамата подсъдими поведение, намерило
израз в отправените от тяхна страна закани по адрес на личната неприкосновеност
на свидетеля Г. и неговото семейство, са възбудили основателен страх за
осъществяването им у пострадалия. Съгласно заключението по изготвената и приета
към доказателствата по делото съдебнопсихиатрична експертиза у пострадалия са
били формирани убеждения, че е застрашена физическата безопасност – неговата и
на семейството му, както и че е застрашено личното му имущество. Понесените
обиди и закани за физическото му унищожение, за повреждане на имуществото му и
склоняване към проституция на жените в семейството му е довело до неудобство,
изпитване на унижение и тревога за безопасността му. Тези заплахи са довели до
реакция на стрес с първоначална тревога, свързана с обективно чувство за
безизходица, последвана от нарушен контрол на поведението в някаква степен с
или без паника и в последствие до чувство за намалена физическа и психическа
активност. Пострадалият Г.Г. дълго време изпитвал
силно нервно напрежение, опресия в гърдите, проявявал
мнителност и предпазливост и на работното си място и във времето извън него.
Дълго време бил постоянно „на щрек“, но се справял с рутинните си задължения и
отговорности. Според експерта криминализираната
ситуация е довела до паника при Г.Г. и поради
натрупването на стрес е бил в емоционално състояние, в което възприел
отправените закани за убийство болезнено и с реални опасения за осъществяването
му.
Предвид
горните съображения СЪДЪТ прие, че двамата подсъдими осъществили престъпния
състав на престъпление по чл. 144 ал. ІІІ във вр. с
ал. ІІ във вр. с ал. І от НК.
От
обективна страна – на 07.11.2015 година,
в ***, А.К. се заканил с убийство спрямо Г.Т.Г. *** в качеството му на
длъжностно лице – *** в кооперация *** при изпълнение на службата му, с думите:
„***”, като това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му.
От
обективна страна подсъдимия Д.С.К. ***, се заканил с убийство спрямо Г.Т.Г. ***
в качеството му на длъжностно лице – *** в кооперация *** при изпълнение на
службата му, с думите: „***”, като това заканване възбудило основателен страх
за осъществяването му.
От
субективна страна двамата подсъдими извършили горното деяние при наличието на
ясни представи в съзнанието им за обществената опасност и противоправността на
извършваното и на неговият резултат, като искали настъпването на последния, т.
е при наличието на пряк умисъл по
смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК, водени от желанието да си отмъстят, демонстрирайки
своето пренебрежение и незачитане на обществените порядки и личната
неприкосновеност на
свидетеля Г.Г., грубо игнорирайки установените
правила за обществен ред и спокойствие.
Ето защо СЪДЪТ призна подсъдимите А.К. и Д.К. за виновни по
така повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал. ІІІ във
вр. с ал. ІІ във вр. с ал.
І от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимите, СЪДЪТ взе предвид
както смекчаващите отговорността им обстоятелства – доброто им процесуално поведение, причината за извършване на престъплението – натрупаните
конфликтни взаимоотношения между пострадалия и семейството на подсъдимите,
чистото им съдебно минало, както и отегчаващите я такива – незачитането на установения правов ред.
Преценявайки горните обстоятелства, в процеса на
индивидуализация на наказанието СЪДЪТ намери, че на всеки от подсъдимите следва
да бъде определено и наложено наказание в рамките, предвидени в разпоредбата на
чл. 144 ал. ІІІ във вр. с ал. ІІ във вр. с ал. І от НК и на чл. 131 ал. І т. 1 от НК във вр. с чл. 130 ал. І от НК за подсъдимия А.К., при превес на
смекчаващите отговорността им обстоятелства. Ето защо СЪДЪТ определи и наложи
на всеки от тях наказание при условията на чл. 54 от НК, както следва:
На подсъдимия
А.С.К. на основание чл. 131 ал. І т. 1 във вр. с чл.
130 ал. І от НК във вр. с чл. 54 от НК - ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието
ефективното изтърпяване отложи с ТРИГОДИШЕН
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
На подсъдимия
А.С.К. на основание чл. 144 ал. ІІІ във вр. с ал. ІІ
във вр. с ал. І от НК във вр.
с чл. 54 от НК - ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, чието ефективното изтърпяване отложи с ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
Предвид
факта, че двете деяния са извършен от страна на подсъдимия А.К. при условията
на идеална съвкупност СЪДЪТ на основание чл. 23 от НК му определи и наложи едно
общо най-тежко наказание измежду наложените му по-горе, а именно - ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид
изминалия дълъг период от момента на извършване на деянието и чистото съдебно
минало на подсъдимия А.К. СЪДЪТ намери, че спрямо същия целите на наказанието
могат да се постигнат и посредством института на условното осъждане. Ето защо и
на основание чл. 66 ал. І от НК СЪДЪТ отложи ефективното изтърпяване на така
определеното общо най-тежко наказание на подсъдимия А.К. наказание с ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
На подсъдимия
Д.С.К. СЪДЪТ определи и наложи наказание на основание чл. 144 ал. ІІІ във вр. с ал. ІІ във вр. с ал. І от
НК във вр. с чл. 54 от НК - ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието ефективно изтърпяване отложи
с ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
По така
предявените граждански искове, съдът съобрази следното:
Гражданските
искове, предявени от Г.Т.Г., ЕГН ********** против подсъдимия А.К. за сумата от
4 000 лева и против подсъдимия Д.К. за сумата от 4 000 лева,
представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението по чл.
144 ал. ІІІ във вр. с ал. ІІ във вр.
с ал. І от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане е основателен. Налице
е извършено виновно, противоправно деяние от страна на подсъдимите, в резултат
на което е причинена вреда на пострадалия Г.Г..
Същите се намират в пряка причинно – следствена връзка помежду си, поради което
и в съответствие с разпоредбата на чл. 45
ЗЗД възниква задължението подсъдимите А.К. и Д.К. да овъзмездят
причинената вреда.
При
определяне на дължимото на Г.Г. обезщетение съдът взе
предвид както характера и степента на причиненото и увреждане, претърпените от негова
страна болки и страдания, данните по делото за това, че дълго време след
инцидента е изпитвал панически страх, който нарушавал ритъма на обикновеното му
ежедневие.
След
случилото, се Г.Г. бил притеснен, не спял нощем, не
можел да осъществява нормално трудовите си задължения, помолил за съдействие от
колега по време на нощните дежурства в ***.
Преценявайки горните обстоятелства и воден от
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът намери, че така предявеният граждански иск е
доказан до размера от 500 лева. Ето защо съдът осъди всеки от подсъдимите А.К.
и Д.К. да заплатят на Г.Г. същата сума като
обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението по чл. 144 ал. ІІІ
във вр. с ал. ІІ във вр. с
ал. І от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на увреждането до окончателното и изплащане, като за
разликата до 4 000 лева отхвърли гражданските искове като неоснователни.
Гражданският
иск, предявен от Г.Г. против подсъдимия А.К. за
сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в
резултат на престъплението по чл. 131 ал. І т. 1 във вр.
с чл. 130 ал. І от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане е основателен
и доказан. Налице е извършено виновно, противоправно деяние от страна на
подсъдимия А.К., в резултат на което е причинена вреда на пострадалия Г.Г.. Същите се намират в пряка причинно – следствена връзка
помежду си, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД възниква задължението подсъдимия А.К. да овъзмезди причинената вреда. Ето защо съдът осъди
подсъдимия А.К. да заплати същата сума на пострадалия Г.Г..
При този
изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди
подсъдимия А.С.К. да заплати сумата от 176,25 лева, представляваща направените
разноски по делото за възнаграждение на вещи лица, както и сумата от 130 лева,
представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в
полза на Районен съд – Плевен.
При този
изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия
А.С.К. да заплати сумата от 120,78 лева, представляваща направените разноски в
досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР
- Плевен.
При този
изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия
Д.С.К. да заплати сумата от 176,25 лева, представляваща направените разноски по
делото за възнаграждение на вещи лица, както и сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в полза
на Районен съд – Плевен.
При този
изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия
Д.С.К. да заплати сумата от 120,78 лева, представляваща направените разноски в
досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР
- Плевен.
При тези
доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: