№ 492
гр. Сливен, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20222230200662 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от А. Д. Ч. с ЕГН ********** от
гр. Сливен, чрез процесуален представител, против Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
серия К № 5533470 на ОД на МВР – Сливен, с който е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 650,00 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182,
ал. 2, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр.
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденият електронен фиш
да бъде отменен и претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено
становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което се изразява
становището по съществото на делото, моли издадения електронен фиш да бъде
потвърден, прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
1
На 05.01.2022 год. в 14,58 часа в Област Сливен, по път IІ-53, км. 126.500, до
пътен възел с I-6, при ограничение 50 км./ч., въведено с пътен знак В-26, в извън
населено място, с автоматизирано техническо средство ARН CAM S1 № 11743сс, било
заснето движение на лек автомобил „Волво С 90”, с рег. № *****, със скорост от 109
км./ч. – над разрешената скорост от 50 км./ч.
След обработване на данните от мобилната камера, служителите на ОД на МВР
– Сливен установили чия собственост е автомобила, а именно А. Д. Ч. от гр. Сливен.
Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба,
серия К № 5533470, в който като нарушител бил вписан А. Д. Ч. от гр. Сливен. В
издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че за констатираното
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл.
189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 650,00 лева.
От приложената по делото служебна справка от ОПУ – Сливен и схема към нея
се установява хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация в участъка от
км. 125+745 до км. 126+918 на път IІ-53 (Елена – Сливен - Ямбол) (л. 36 - 40 от
делото).
От показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че снимките
към справката от ОПУ, касаят знака поставен в самия пътен възел „Детелина“, а
камерата била поставена извън пътния възел, на равното, на прав участък, където има
ограничение за 50 км./ч. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото
свидетел, тъй като същият пресъздава това което е възприел лично и показанията му се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 год.)
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП
законодателят е предвидил, че автоматизирани технически средства и системи са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
ЗДвП, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
2
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015
год.), издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е определен реда и начина за ползването
им.
В настоящия случай видно от представените по делото писмени доказателства са
били спазени изискванията на цитираната Наредба, а именно: било е използвано
автоматизирано техническо средство ARН CAM S1 № 11743сс, одобрено по реда на
Закона за измерванията и преминало проверка по надлежния ред (л. 10 – 13 от делото)
и е бил попълнен протокол за използването на мобилно АТСС за контрол (л. 8 - 9 от
делото). Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 7 от цитираната наредба,
съгласно която мястото за контрол с мобилни автоматизирани технически средства и
системи трябва да е обозначено с пътен знак Е24, поставен преди мястото за контрол и
документирано със снимка, е отменена с ДВ, бр. 6/2018 год., в сила от 16.01.2018 год.
Поради което към датата на извършване на нарушението – 05.01.2022 год.,
разпоредбата на чл. 7 от цитираната Наредба не е приложима. Освен това с ДВ, бр. 54
от 05.07.2017 год. е отменена й разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, която
задължава при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра
на вътрешните работи служби да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР
работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата
за движение чрез автоматизирани технически средства или системи.
От приложеното към преписката копие на снимка № 11743СС/0208150,
безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по - висока скорост от
разрешената, а именно 113 км./ч., като с електронния фиш е приспаднат толеранс от 3
км./ч. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената
административнонаказателна отговорност.
Съдът не констатира нарушения на процедурата при издаване на Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, който съдържа всички необходими реквизити по ЗДвП.
Размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание е в
предвидения от закона минимален размер и отговарят в пълна степен на вината и на
допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакувания
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, като законосъобразен.
В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва
3
да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на
чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1
от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лева. С
оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба, серия К №
5533470 на ОД на МВР – Сливен, с който на А. Д. Ч. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 650,00
лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА А. Д. Ч. с ЕГН ********** от гр. Сливен, да заплати в полза на
Областна дирекция на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4