Р Е Ш Е Н И Е
№ 553
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 07.10.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при секретаря Боряна Костанева, като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 3
0 0 по описа за 2 0 1 9 г., намери за установено следното:
Производството по делото е образувано
по исковата молба, подадена на 10.04.2019 год. от Кооперация „ВСККЧЗС – Марица
Инвест“ против М.П.Т., с която са предявени обективно съединени осъдителни
искове за присъждане в полза на ищеца сумата в общ размер на 38 116,69 лв.,
представляваща сбор от вземанията за главница, договорна лихва и неустойки,
дължими по силата на договор за заем № 3842 / 19.03.2015 год.
Исковите претенции се основават на
следните фактически обстоятелства:
На 19.03.2015 год. между ищцовата
кооперация, от една страна, в качеството на кредитор и М.Т., в качеството му на
заемополучател, бил сключен договор за заем с № 3842, по силата на който
кредиторът се съгласил да предостави на заемополучателя целеви заем за
животновъдство в размер на 19 000 евро, при условията и сроковете на договора.
Неразделна част от договора съставлявал погасителен план, съставен в два
варианта - в лева и в евро. По нарочно писмено искане на заемополучателя
отпуснатата в заем сума била предоставена в лева, като било дадено съгласие от
кредитора кредитът да се погасява в левовата равностойност на погасителните
вноски. Вземанията по договора за заем били обезпечени с учредена в полза на
заемодателя договорна ипотека.
Сумата по кредита била усвоена
еднократно на 20.03.2015 год.
Съгласно чл. 3, ал. 8 от договора
кооперацията начислила следните такси:
за управление на заема 2% от главницата или 743,22 лв.; за разглеждане и
произнасяне по молбата за заем и оформяне на кредитното досие – 10 лв.; такса
за консумативни разходи по договора – 5 лв.; дялова вноска за довнасяне на
дялов капитал според съотношението на заема – 2 300 лв.; така таксите и
вноските били в общ размер на 3 058,22 лв., която сума със съгласието на
заемополучателя била прихваната от
сумата на отпуснатия заем, с оглед на което по банковата сметка на М.Т. бил
преведен остатъкът от 34 102,55 лв.
По силата на договора кредитът
следвало да бъде погасен до 20.02.2018 год. с 36 погасителни вноски, описани по
размер в погасителния план, последната от които с падеж 20.02.2018 год.
Заемът не бил обслужван редовно, а
правените вноски не били в сроковете и размерите, посочени в договора, което
довело до начисляването на неустойки за
забава на просрочените главници в описаните в исковата молба размери и за
посочените периоди.
На 19.12.2017 год. бил сключен анекс
към договора за заем, с който били предоговорени размерите на погасителните
вноски, но последната вноска останала с падеж 20.02.2018 год.
Последното плащане датирало от
15.02.2018 год. в размер на 4 000 лв., но с него били погасени натрупаните
задължения за неустойки и лихви, като частично била погасена главницата със
сумата 3 310,82 лв. До тази дата общият размер на платените вноски за главница
бил 10 299,16 лв., съответно неплатената главница останал в размер на
26 861,61 лв.
В договора между страните било
уговорено възнаграждение за кредитора – договорна лихва от 14% годишно. За
периода, за който е бил отпуснат заема, дължимата лихва е била 10 255,48 лв. В
исковата молба подробно са описани вноските за лихва, по отношение на които
заемополучателят е допуснал просрочие. Дължимата и неплатена лихва по заема за
периода от 20.03.2015 до 20.02.2018 год. била в размер на 196,83 лв.
На основание чл. 15 от договора били
начислени неустойки по чл. 92 ЗЗД в размер на 35% годишна лихва върху
просрочените и неплатени погасителни вноски за главници, които за периода от
20.02.2018 год. до 09.04.2019 год. били в размер на 10811,03 лв., към която се
добавяла и сумата 226,52 лв. неустойка за забавеното плащане на главницата в
размер на 226,52 лв. за периода от 20.03.2016 год. до 19.12.2017 год., като
общодължимата неустойка била в размер на 11 037,55 лв. Дължима била и неустойка
в размер на 20,70 лв. за просрочени и неплатени договорни лихви за периода от
20.11.2017 год. до 09.04.2019 год.
Поради изложеното е формулиран петитум за осъждане на ответника М.П.Т.
да заплати на ищцовата кооперация следните суми:
Сумата
26 861,61 лева главница, дължима по договор за заем №
3842/19.03.2015 год., представляваща остатък от просрочена и неплатена главница
в размер на 37 160,77 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба до окончателното плащане;
Сумата
196,83 лева
неизплатена и дължима договорна лихва
за периода от 20.03.2015 год. до 20.02.2018 год.;
Сумата
11 037,55 лева
представляваща начислени и неплатени неустойки
по см. на чл. 92 ЗЗД и чл. 15 от договора за заем за забава на неплатените и
просрочени вноски за просрочени главници
за периода на забавата от 20.03.2016 год. до 09.04.2019 год.;
Сумата
20,70 лева неплатени неустойки за забава, начислени по чл. 15
от договора за заем върху размера на неплатените просрочени вноски за договорни
лихви за периода на забавата от 20.11.2017 год. до 09.04.2019 год.
Ангажирани са доказателства.
Претендират се разноските, сторени по делото.
Предявените искове са предявени с
редовна искова молба, същите са процесуално допустими. На исковете ищецът е дал
точна правна квалификация, която се възприема и от съда.
Ответникът М.Т., в законовия
двуседмичен срок не е подал отговор на
исковата молба. Съобщенията по чл. 367 ГПК, ведно с преписи от исковата
молба и доказателствата са му връчени лично на 17.04.2019 год. Срокът за
отговор е изтекъл на 02.05.2019 год. В първото по делото съдебно заседание Т.
се е явил лично, не е оспорил исковете по основание и размер. Изложил пред съда
е твърдения за причините, поради които е преустановил плащанията – погиване на
отглежданата стока.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, като разгледа събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното:
На 17.02.2015 год. в кооперацията е постъпило
искане от М.П.Т. за отпускане на кредит в размерна 19 000 евро с
предназначение – животновъдство, със срок на издължаване – 36 месеца. На същата
дата е подадена и молба от Т. да бъде приет за член на кооперацията.
Установява
се, че на 19.03.2015 год.
между ищцовата кооперация, от една страна, в качеството на кредитор и М.П.Т., в
качеството му на заемополучател, е сключен договор за заем с № 3842, по силата
на който кредиторът се съгласил да предостави на заемополучателя целеви заем
/за животновъдство/ в размер на 19 000 евро, при условията и сроковете на
договора и погасителен план, неразделна част от договора. Предвидено е
вземанията на кредитора по договора да бъдат обезпечени с ипотека, каквато е
учредена с Нотариален акт № 68 от 20.03.2015 год. на нотариус Веселина
Благоева.
Срещу предоставения заем
заемополучателят се е задължил да заплаща договорна
лихва върху главницата на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД в размер на 14%
годишно. Разяснено е, че този лихвен процент е формиран от БЛП на кооперативен
съюз „Евростарт“, който в момента на договора е бил 5%, както и надбавка от 9%.
Срокът за погасяването на заема е
определен в чл. 4 - до 20.02.2018 год., съгласно погасителен план. Според
двустранно подписания погасителен план, вноските по главница се правят веднъж
годишно, с падежна дата 20.03. от съответната година, а ежемесечно се дължат
вноски по лихвите в посочен в плана размер. Последното плащане според
погасителния план е дължимо на 20.02.2018 год. и е в размер на 6 291,63 евро,
от които 6 217,70 евро вноска за окончателното погасяване на главницата и 73,93
евро лихви.
Предвидено е, че по искане на заемателя,
за негово удобство при усвояване на заема, той може да усвои договорения заем в
лева, като предметът на кредита не се променя и остава валутен заем и се връща
в евро. Предвидено е също в чл. 5, ал. 4, че заемателят е длъжен да погасява
заема в договорената валута – евро, но по съгласие на страните и улеснение на
заемателя, той може да погасява заема и в левовата равностойност на вноските в
евро, съгласно фиксинга на БНБ в деня на плащането и съгласно втори
допълнителен погасителен план, който е в левов вариант.
В тази връзка, установява се, че на
20.03.2015 год. кредитополучателят е отправил писмено искане да усвои кредита в
лева и да го обслужва в лева, поради което е поискал изготвянето на
допълнителен погасителен план в лева. Такъв е изготвен, двустранно подписан и
приет по делото. Според него две от годишните вноски по главница са в размер на
по 12 500 лв., а последната трета изравнителна вноска по главница – 12 160,77
лева. Дължимите за целия тригодишен период лихви са в размер на 10 255,48 лв.
В чл. 15 от договора е предвидена
отговорност на кредитополучателя за забава. Според текста на тази разпоредба
при просрочване и наплащане на погасителни вноски, както за главница, така и за
договорни лихви, както и предсрочна изискуемост на заема, заемодателят
начислява без предизвестие наказателна
лихва /неустойки по чл. 92 ЗЗД/ в размер на 35% годишна лихва върху
дължимата сума, начиная датата на забава на всяка вноска с настъпил падеж до
изплащането й, за което заемателят е дал своето предварително съгласие.
Съгласно чл. 3, ал. 8 от договора е
постигнато съгласие кооперацията да начислява следните такси: за управление на заема - 2% от главницата или 743,22 лв.; за
разглеждане и произнасяне по молбата за заем и оформяне на кредитното досие –
10 лв.; такса за консумативни разходи по договора – 5 лв.; дялова вноска за
довнасяне на дялов капитал според съотношението на заема – 2 300 лв. Постигнато
е съгласие, че така описаните такси в общ размер на 3058,22 лв. ще бъдат прихванати
от сумата на отпуснатия заем, с оглед на което по банковата сметка на заемателя
да бъде преведен остатъкът от отпуснатия заем.
Прието по делото е платежно нареждане от
20.03.2015 год., от което се установява, че на тази дата кооперацията е
наредила плащане по сметка на М.Т., в изпълнение на договор за заем № 3842 от 19.03.2015
год., на сумата 34 102,55 лв., съставляваща левовата равностойност на отпуснатия
кредит, редуцирана с размера на начислените такси, описани в чл. 3, ал. 8 от
договора. От констативната част на заключението на вещото лице по счетоводната
експертиза също се установява, че заемът е изцяло усвоен на 20.03.2015 год. по
банков път, като е заверена банковата сметка на заемателя със сумата 34 102,55
лв. /левовата равностойност на 19 000 евро, която е 37 160,77 лв. минус
удръжките за такси и дялов капитал – 3 058,22 лв./.
На 19.12.2017 год. е подписан Анекс към
договора за заем, по силата на който са внесени промени в погасителния план за
погасяване на главницата, като е приет нов погасителен план, според който не са
дължими периодични /годишни/ вноски по главница, същата подлежи на издължаване
посредством две плащания по лихви – на 20.12.2017 год. и на 20.01.2018 год. и
едно окончателно плащане на сума в размер на 31 281,63 лева, от които
погасителна вноска за главницата – 30 543,55 лв. Видно е, че с анекса не се
променя крайния срок за връщането на заема.
За установяване на размера на дълга по
пера и непогасените към датата на исковата молба задължения, по делото е прието
неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Според в.л. И.С. от левовата
равностойност на отпуснатия заем – 37 160,77 лв. са удържани сумите, посочени в самия договор
– за такса управление, такса за разглеждане на молбата, такса консумативни
разноски, както и довнасяне на дялов капитал и на 20.03.2015 год. сметката на
кредитополучателя, открита в „УниКредит Булбанк“ АД, е заверена със сумата 34 102,55
лв. Първото начисление на договорни лихви, според погасителния план е сторено
на 20.03.2015 год. и е в размер на 14,25 лв. По заема са констатирани
погасявания в общ размер на 30 650,24 лв., като последното плащане в размер на 4
000 лв. датира от 15.02.2018 год.
С извършените плащания е погасена
главница в размер на 10 299,16 лв.; договорна лихва в размер на 10 465,88 лв.,
лихва по просрочена лихва – 779,87 лв. и лихва по просрочена главница в размер
на 9 105,30 лв.
Видно е, че плащанията по договора от
страна на Т. не са извършвани на датите и в размерите, предвидени в
погасителния план. Просрочие е било допуснато още при плащането на първата вноска
по главница, поради което върху падежиралата на 20.03.2016 год. първа вноска за
главница са начислявани неустойки за просрочена главница. Начисленията
кореспондират на уговореното в договора. Просрочия са допускани и при внасянето
на вноските по лихви, поради което и върху тях също са начислявани неустойки. В
табличен вид вещото лице е проследило начисленията и плащанията. Констатирало
е, че общият размер на просрочената главница е 27232,82 лв.; на просрочената
договорна лихва - 52,23 лв.; дължимата неустойка върху просрочена договорна
лихва е 20,70 лв., а дължимата неустойка върху просрочената главница – 10 811,01
лв. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото.
Въз основа на
така събраните доказателства съдът достига до следните фактически и правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемателят се задължава да върне
заетата сума. Договорът за заем е реален договор. Той се счита сключен от
момента, в който заемодателят реално предостави в държане на заемателя
определената парична сума. Според ал. 2 на същата разпоредба заемателят дължи
лихва ако това е уговорено писмено, а писмена уговорка за лихва в случая е
постигната. Налице е и клауза в договора, валидността на която не се оспорва,
предвиждаща обезщетение при допускане на забава в плащанията на погасителни
вноски. Обезщетението е наименовано наказателна лихва, тъй като е определяемо в
процент от просрочената вноска, а по същността си е неустойка по чл. 92 ЗЗД.
Установи се по
делото, че заемодателят-ищец е изпълнил поетото в писмения акт парично
задължение и е предал на заемополучателя сумата, предмет на писмения договор за
заем, като е заверил банковата му сметка с нея. С получаването на сумата е
финализиран фактическия състав на сключването на реалния по характера си
договор за заем. От този момент за заемателя е възникнало задължение да върне
заетата сума /в лева, по взаимно съгласие на страните/, ведно с договорна лихва
в определения в писменото съглашение размер от 14% годишно.
Крайният падеж
на задължението за връщане на заема, ведно с лихвите е настъпил на 20.02.2018
год. – повече от година преди подаването на исковата молба. Поради това цялата
непогасена главница е изискуема. Същата се установи от вещото лице в размер на
27 232,82 лв. Поради това искът за сума в по-малък размер - 26 861,61 лв. е
доказан както по основание, така и изцяло по размер и следа да се уважи, като
главницата се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба до окончателното плащане.
Въз основа на
заключението по експертизата се установяват по размер и акцесорните вземания,
предмет на настоящото производство.
Просрочената
неплатена договорна лихва се установи в размер на 52,23 лева, до който размер
искът е доказан по размер и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата
до пълния претендиран размер от 196,83 лева.
Заемателят е
допуснал значителни просрочия в изплащането на вноските, както и след
настъпването на окончателния падеж, поради което е в забава и при наличие на
предвиденото в договора основание му е начислявана неустойка за просрочена
главница. Според вещото лице дължимата неустойка е в размер на 10 811,01 лв.,
до който размер искът е доказан по размер и следва да се уважи, като се
отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 11 037,55 лв. А
изчислената от експерта неустойка върху просрочени лихви е в размер на 20,70
лв., поради което претенцията по това перо следва да бъде уважена изцяло.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовата страна следва да се присъдят направените
по делото разноски, пропорционално на уважената част от исковете. Разноските са
в размер на 1 615,96 лв. внесена държавна такса, 300 лв. депозит по изслушаната
ССЕ и 2 520 лв. договорено и изплатено по банков път адвокатско възнаграждение
с включен ДДС /2 100 лв. без ДДС/. Разноските за държавни такси и депозити са
доказани като реално извършени. Ето защо, в полза на ищцовата страна ще се
присъдят разноски в общ размер на 4 395,76 лв., пропорционално на уважената
част от исковете.
Водим от
гореизложеното, Окръжен съд - Пловдив
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А М.П.Т., ЕГН ********** *** да
заплати на КООПЕРАЦИЯ “ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ НА ЧАСТНИ
ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ – МАРИЦА ИНВЕСТ“, ЕИК 115 013 944, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 8, ет. 1, ап. 4, представлявана от
председателя Р. П. Б., следните суми, дължими по силата на договор за заем
№ 3842/19.03.2015 год.
и Анекс към него, сключен на 19.12.2017 год.:
Сумата
26 861,61 лева главница, представляваща остатък от
просрочена и неплатена главница в размер на 37 160,77 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 10.04.2019 год. до
окончателното плащане;
Сумата
52,23 лева
неизплатена и дължима договорна лихва
за периода от 20.03.2015 год. до 20.02.2018 год.,
като за разликата над уважения размер
до пълния претендиран размер от 196,83
лв. ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва;
Сумата
10 811,01 лева
представляваща начислени и неплатени неустойки
по см. на чл. 92 ЗЗД и чл. 15 от договора за заем за забава на неплатените и
просрочени вноски за главници за
периода на забавата от 20.03.2016 год. до 09.04.2019 год.,
като за разликата над уважения размер
до пълния претендиран размер от 11
037,55 лева ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка;
Сумата
20,70 лева неплатени неустойки за забава, начислени по чл. 15
от договора за заем върху размера на неплатените просрочени вноски за договорни
лихви за периода на забавата от 20.11.2017 год. до 09.04.2019 год.;
Сумата 4 395,76 лева разноски по делото,
пропорционално на уважената част от исковете.
Решението
е неокончателно и подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: …………………………………………