Решение по дело №112/2023 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 82
Дата: 19 октомври 2023 г.
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20235150200112
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Момчилград, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20235150200112 по описа за 2023 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Х.
Ф. М. с ЕГН- **********, против Наказателно постановление № 23- 0303-
000082/ 08.03.2023г. на ВПД Началник на РУ- Момчилград към ОДМВР-
Кърджали, което на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя са били
наложени административни наказания- “глоба” в размер на 100 лева, както и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца, за допуснато
нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.
В жалбата се изразява недоволството от процесното наказателно
постановление, като жалбоподателят изтъква, че не e извършил нарушението,
същото било незаконосъобразно, необосновано и издадено в противоречие с
закона, като му било накърнено правото на защита. НП не съдържало
задължителните реквизити по чл.57 ал. от ЗАНН. Иска отменяването на
наказателното постановление. Претендира разноски.
В съдебно заседание –жалбоподателят, редовно призован- не се явява,
и се представлява от адв.Н. М. от АК- Кърджали, който поддържа жалбата, по
изложените в съдебно заседание подробни съображения.
Ответната страна- АНО /ПОСОЧЕН ПО-ГОРЕ/, не се явява в съдебно
1
заседание, като от същият е постъпило писмено становище, в което оспорва
жалбата и моли съда да остави същата без уважение, а атакуваното
наказателно постановление да бъде потвърдено, по изложените доводи.
Постъпило е молба от главен юрисконсулт на ОД на МВР- Кърджали,
с която се иска жалбата да се остави без уважение, а нак.постановление да
бъде потвърдено. Претендира ю.к. възнаграждение, и респ.прави възражение
за прекомерност на адв.възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
На 22.02.2023г.. мл.автоконтрольор ви РУ- Момчилград при ОДМВР-
Кърджали- Р. М., в присъствието на св.Р. С.- служител в РУ- Момчилград, е
съставил АУАН № GA 866 284 против жалбоподателят Х. Ф.М., за това, че
последният на 22.02.2023г. в 15,10 часа в община Момчилград, на път I-5, км.
349+800 метра, на разклон с.Балабаново, като водач на МПС и управлявайки
мотоциклет „ЯМАХА ИЗФ Р6“ с рег.№ ********, като не е спрял на подаден
ясен и разбираем сигнал със стоп-палка, и умишлено е увеличил скоростта и
продължил към ГКПП- „Маказа“. Бил установен около 15,30 часа в
гр.Момчилград, на ул.“Гюмюрджинска“ № 74, бил изпробван за употреба на
алкохол и наркотични вещества със технически средства- описани в акта,
които отчели нулеви резултати. В Акта е отразено е, че това съставлява
нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Актът е бил предявен за връчване на жалбоподателя същата дата, и
същият го подписал и посочил, че няма възражения.
Въз основа на посоченият по-горе акт, ВПД-Началник на РУ-
Момчилград при ОД на МВР- Кърджали, е издал процесното
Нак.постановление № 22- 0303- 000082/ 08.03.2023г., с което на осн.чл.175
ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателят са били наложени административни
наказания- “глоба” в размер на 100 лева, както и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 месеца, за допуснато нарушение на чл.103 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Установи се, че нак.постановление е
връчено на жалбоподателя на 05.06.2023г.
В процесното наказателно постановлени е описана фактическата
обстановка, посочена в АУАН, като АНО на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, е
наложил посочените по-горе наказания “глоба” и “лишаване от право да
2
управлява МПС”- в съответните размери и срокове- за това, че не спира на
посоченото място при подаден сигнал за спиране от контролните органи-
нарушението е квалифицирано като такова по чл.103 от ЗДвП. Т.е, в
процесното наказателно постановление, административно-наказващия орган е
посочил нарушените норми и следващата се от това санкция.
По делото като доказателства са приложени; процесното
нак.постановление, АУАН, Заповед № 8121-з- 1632/ 02.12.2021г. на МВР /за
упълномощаване на определени длъжностни лица да издават АУАН и
нак.постановления по ЗДвП/, с които се описват действията на жалбоподателя
на процесната дата/.
При установяването на нарушителя, жалбоподател в настоящото
производство, са били снети от него писмени обяснения на същата дата-
приложени по делото, в същият е заявил, че на посочената дата и място е
управлявал мотоциклета, посочен конкретно, и на завоя е имало патрулка,
като полицай е дигна палката с дясната ръка и помахнал, като той си
помислил, че го предупреждава да кара бавно и затова продължил по пътя.
Твърди, че не е разбрал, защото ако го бил разбрал щял да се върне обратно.
В тази насока актосъставителя Р.М. е изготвил докладна записка от
същата дата, в която е посочил, че около 15,10 часа на път I-5, км.349+800
метра, на разклон с.Балабаново, посока на движение от Кърджали за ГКПП-
Маказа, мотоциклет „ЯМАХА ИЗФ Р6“ с рег.№ ********, при подаден ясен
и разбираем сигнал със стоп-палка на мотоциклет „ЯМАХА ИЗФ Р6“ с рег.№
********, не е спрял и рязко е увеличил скоростта и продължил движението.
Водача е бил установен около 15,30 часа в гр.Момчилград, на
ул.“Гюмюрджинска“ № 74, бил изпробван за употреба на алкохол и
наркотични вещества със технически средства- описани в акта, които отчели
нулеви резултати.
Представени са и допълнителни писмени доказателства по искане на
защитата на жалбоподателя, а именно АУАН № GA 866 2282/22.02.2023г.,
съставен против лицето И. Х. С.- за извършено нарушение от последният на
същата дата в 15,09 часа и на същото място- път I-5, км.349+800 метра, на
разклон с.Балабаново, посока на движение от Кърджали за ГКПП- Маказа-
Приложено е и копие на НП № 23-0303- 0000083/ 08.03.2023г., издадено
срещу това лице за нарушение по чл.133 ал.2 от ЗДвП, предмет на акта.
3
В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Р.М. и
св.Р.С., от чиито показания се установява описаната в АУАН и в обжалваното
Нак.постановление фактическа обстановка. В своите показания
актосъставителят Р.М. и св.Р.С. потвърждават описаното в акта и сочат, че
Р.С. е подал ясен сигнал, като водачът на мотициклета ги е видял, но е
продължил пътя си към ГКПП „Маказа“. Бил установено към 15,30 часа в
гр.Момчилград, на ул.“Гюмюрджинска“, където бил изпробван за алкохол и
наркотици, и е обяснил на полицаите, че е бързал. Категорични са, сигналът е
бил подаден със стоп палка от пол.служител Р.С., като пол.служител Р.М. по
това време е извършва проверка на друг спрян водач, но е видял достатъчно
ясно подаденият сигнал. Св.Р.С. заявява, че е видял на мотоциклета и затова
веднага е бил подаден сигнал до ОД в РУ- Момчилград за справка за
собственост.
Съдът, като съобрази горните доказателства и разпоредбите на ЗДвП,
намира, че процесното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно, като наложеното наказание е определено с оглед
допуснатото нарушение и конкретната личност на нарушителя, и поради това
следва да бъде потвърдено.
Аргументите са следните; административно-наказващия орган, при
издаването на акта за установяване на административно нарушение, е
установил правилно фактическата обстановка, събрал е необходимите
доказателства, поради и което е било издадено процесното наказателно
постановление.
В същото е описана фактическата обстановка, при която е
осъществен съставът на административното деяние по 103 от ЗДвП- за
неизпълнение на разпореждане за спиране от контролни органи. Съдът
намира, че наказващият орган е установил правилно съдържанието на това
деяние и привел под съответният текст деянието на жалбоподателят, като
след това и съобразил материално-правната норма със санкционата, т.е., със
санкционните норми, съдържащи наказанията за допуснатите нарушения на
посочените текстове от ЗДвП- където изрично са посочени санкциите, които
се налагат за така установените от административно-наказващия орган и
допуснати от жалбоподателят, нарушения.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,
4
съдът намира, че описаната в обжалваното наказателно постановление
фактическа обстановка се установи по безспорен начин. Съдът счита, че при
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, не е накърнено правото на защита на наказаното
лице, самото нарушение е описано подробно с неговите обективни и
субективни белези, нарушителят е имал правото да се запознае с АУАН и да
направи възражения в законоустановеният срок, да представи доказателства
или да оспорва действията на полицейските служители по съответния ред. В
същото време съдът счита, че наложените санкции са съобразени с деянието
на жалбоподателя, т.к. същият дори и в един по-късен момент не е спрял
мотоциклета, който е управлявал, а е продължил своят път и съответно е бил
установен 20 –минути по-късно в Момчилград.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за
спиране /стоп палка по образец/ от контролните органи водачът на пътното
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение. При неизпълнение на това задължение в хипотезата на чл.175 ал.1
т.4 от ЗДвП е предвидена съответната административна санкция– "глоба" в
размер от 50 до 200 лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 1 до 6
месеца
От горното е видно, че описаното в процесното наказателно
постановление, респ., в акта за установяване на административно нарушение,
административно деяние е установено по безспорен начин и представлява
несъобразяване поведението на даден правен субект със административните
разпоредби на специалния закон, и същото е наказуемо деяние, т.е. в нормата
чл.103 от ЗДвП, са дадени съответните задължения или забрани, като
неизпълнението им се скрепява със съответна санкция.
Санкционната норма на чл.175 ал.1 т.4 от Закона сочи, че на водач на
МПС, който не изпълнява разпорежданията на контролен орган, се
санкционира със глоба от 50 до 200 лева, както и със лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. Т.е., Наказващият орган, налагайки
на жалбоподателя описаните в процесното наказателното постановление
санкции в размери, клонящи към средно предвидените е съобразил закона
като граници на наказанията, като е индивидуализирал същите съобразно
деянието на наказаното лице.
5
Съдът, при извършената проверка на компетентността на
актосъставителя установи, че същият е оправомощен по силата на закона да
съставя такива- в този смисъл е нормата на чл.189 от ЗДвП, която предвижда,
че актовете за установяване на нарушенията по ЗДвП се съставят от
длъжностни лица на службите за контрол по смисъла на закона- визирания.
Безспорно е обстоятелството, че актосъставителят има такова качество на
полицейски служител към ОДМВР- Кърджали, и като такъв е именно
служител във служба, която е контролира движението по пътищата по силата
на Закона/. В същото време свидетелят по АУАН- а именно Р.С. е
пол.служител, който е контролен органи по смисъла на ЗДвП, и и право да
извършва проверки, вкл.и чрез спиране на движещите се по републиканската
пътна мрежа МПС /а управляваното от жалбоподателя МПС се е движело
именно по такъв път/. Административно-наказващият орган / началникът на
РУ към ОДМВР- Кърджали/, също е оправомощен по силата на Заповед на
Министъра на вътрешните работи, да издава наказателни постановления по
ЗДвП/.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че процесното наказателно
постановление е правилно, законосъобразно и обосновано, но наложеното
наказание /наказания не съответстват на извършеното деяние поради и което
нак.постановление следва да бъде изменено.
В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят, на посочената
дата и час, е управлявал описаният по-горе МОТОЦИКЛЕТ, и при подаден
сигнал на контролните органи за спиране по смисъла на чл. 103 от ЗДвП, не е
спрял на посоченото от тях място за извършване на проверка.
В същото време съдът намира, че наложените с процесното
нак.постановление санкции, като вид са съобразени с нормата на чл.175 ал.1
т.4 от ЗДвП за допуснатото от жалбоподателят нарушение на чл.103 от ЗДвП,
и техният размер е съобразен с тежестта на самото нарушение, както и с
подбудите и мотивите за извършването на същото, и личността на
нарушителя. По делото се установи, че жалбоподателят не е спрял на подаден
от полицейските служители за сигнал за спиране със стоп-палка за проверка.
Предвид това съдът счита, че следва да се потвърди наказателното
постановление изцяло, като не следва да се намалява размера/срока на
6
наложените санкции, т.к. същите са определени, съобразно изискванията за
справедливост и обективност, като се приема наказващият орган се е
съобразил със всички обстоятелства по административното деяние, така и със
личността на дееца. Прочее следва да се потвърди наказателното
постановление, с което за допуснато нарушение на чл.103 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени санкции по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, както следва;
наказание „глоба“ в размер на 100 лева, и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 месеца. Така определените размери на
наказанията за нарушението по чл.103 от ЗДвП, съдът счита, че ще изиграят
своята роля за превенция и поправяне.
С други думи казано, по отношение на размера на конкретно
наложените наказания съдът намира, че наказващият орган правилно и
обосновано ги е определил към средно предвидените в закона размери.
Предвид горното съдът потвърждава обжалваното нак.постановление изцяло.
При този изход на делото на страните не се дължат разноски, т.к.
нак.постановление не е отменено, а АНО не се представлява в съдебното
производство, като от гл.юк. на ОДМВР- Кърджали е постъпила молба, с
почти бланкетно съдържание, без да се конкретизира дори обжалваното
нак.постановление, деянието, което е посочено като извършено, наказаното
лице, и оплакванията в жалбата и др.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23- 0303-
000 082/ 08.03.2023г. на ВПД Началник на РУ- Момчилград при ОД на МВР-
Кърджали, с което на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, на Х. Ф. М. с ЕГН-
**********, са били наложени административни наказания- “глоба” в размер
на 100 лева, както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2
месеца, за допуснато нарушение на чл.103 от Закона за движение по
пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийския
административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7
8