№ 676
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330205187 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Сити Хотел Пловдив“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Владая“ № 3,
представлявано от *** Т.К., чрез адв. Г.В. против Наказателно
постановление № 16-003169 от 23.07.2021 г., издадено от ***. А.А.Ч. – ***, с
което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда
(КТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1
500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 152 от КТ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като представляващият дружеството не владее в достатъчна степен
български език, поради което е следвало да бъде назначен преводач.
Поддържа, че в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив няма лице с
фамилно име Б., каквото име е посочено в НП за актосъставителя. Взема
становище, че в хода на проверката не е установена обективната истина.
Посочва, че „Сити Хотел“ се намира на административен адрес гр. Пловдив,
ул. „Владая“ № 3, а не на ул. „Владая“ № 1, на който адрес да се води целият
поземлен имот. Твърди още, че след изготвянето на графика за работа за
месец май 2021 г. управителят на дружеството е издал заповед, съгласно
която *** А.С.А. е полагал труд на дата 02.05.2021 г. за времето от 10:30 ч. до
18:30 ч. вместо от 14:00 ч. до 22:00 ч., както първоначално е било предвидено
в графика. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията
1
на евентуалност поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай по чл.
415в от КТ или по чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят се представлява от адв. Г.В., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от старши юрисконсулт П.Т., която
оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита, а извършването на нарушението от страна на дружеството
жалбоподател да е доказано по категоричен начин. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Сити Хотел Пловдив“ ООД, спрямо което
юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект
с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 27.07.2021 г., установено от
приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена на
30.07.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на
административнонаказващия орган (АНО), поради което приложимият към
датата на подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в
редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 01.10.2020 г. бил сключен трудов договор № 118 между
жалбоподателя „Сити Хотел Пловдив“ ООД като работодател и А.С.А. като
***. С допълнително споразумение № 8 от 01.06.2021 г. страните по трудовия
договор се съгласили длъжността на *** А. да бъде променена на „***“, код
по НКПД ***, в *** и с място на работа гр. П..
Със Заповед № 110/03.01.2021 г. на управителя на „Сити хотел Пловдив“
ООД било въведено сумирано изчисляване на работното време на
работниците и служителите. Продължителността на първа смяна била от
07:00 ч. до 15:00 ч. и с почивка от 12:00 ч. до 13:00 ч., а продължителността
на втора смяна – от 14:00 ч. до 22:00 ч. с почивка от 18:00 ч. до 19:00 ч.
На 02.05.2021 г. /неделя/ *** А.С.А. се явил на работа и отработил реално
7 часа при втора смяна от 14:00 ч. до 22:00 ч. и с един час почивка. *** А.
приключил работа на 02.05.2021 г. в 22:00 часа.
На 03.05.2021 г. /понеделник/ *** А. се явил на работа в 07:00 часа и
отработил времето, съответстващо на първа смяна – до 15:00 ч. и с един час
почивка. Осигурената от жалбоподателя междудневна почивка на *** А.
между 02 и 03 май 2021 г. била с продължителност от 9 часа.
2
На 14.05.2021 г. свид. В. П. Б. – ***, участвала при извършването на
проверка за спазването на трудовото законодателство в „Сити хотел“,
намиращ се в гр. Пловдив и стопанисван от дружеството жалбоподател. При
проверката била връчена призовка, с която били изискани документи,
свързани включително с разпределението и отчитането на работното време на
работниците и служителите.
На 19.05.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив се явил
*** Т.К. заедно с А.М.Х.. Те представили на свид. Б. правилник за вътрешния
трудов ред, заповед за сумирано изчисляване на работното време, график за
работа и присъствена форма за явяване на работещите в обекта за месец май
2021 г. От така представените документи свид. Б. установила
неосигуряването на необходимата непрекъсната междудневна почивка с
продължителност не по-малко от 12 часа на *** А.С.А. на 02 и 03 май 2021 г.
На място свид. Б. съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) против дружеството жалбоподател, в присъствието на
свидетел и на управителя на „Сити хотел Пловдив“ ООД. Съдържанието на
акта било преведено на *** К. от явилата се с него А.М.Х., за което било
извършено нарочно отбелязване в акта. Управителят получил препис от
АУАН и го подписал без възражения. Свидетелката Б. се убедила, че *** К.
разбрал съдържанието на акта, като последният отговорил утвърдително на
така поставения му въпрос, както и заявил, че за в бъдеще ще се постарае да
не допуска такива нарушения.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. В. П. Б.. От тях се установяват
обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на АУАН. На
първо място изяснява се, че при извършена на място проверка в „Сити Хотел“
в град Пловдив, стопанисван от дружеството жалбоподател, е връчена
призовка, с която са изискани документи, свързани с работното време на
работниците и служителите в обекта. Изяснява се още, че по така връчената
призовка на 19.05.2021 г. от упълномощено лице са представени правилник за
вътрешния трудов ред, заповед за сумирано изчисляване на работното време,
график за работа и присъствена форма за явяване на работещите в обекта за
месец май 2021 г. Показанията на свид. Б. са източник на доказателствена
информация и за резултатите от проверката след проучването от контролните
органи на представените документи. В тази връзка изяснява се, че е
констатирано, че *** А.С.А. е работил втора смяна до 22:00 часа на
02.05.2021 г. и е започнал работа на 03.05.2021 г. от 07:00 часа, като по този
3
начин не му е осигурена необходимата междудневна почивка от 12 часа, като
в случая размерът на почивката е бил от 9 часа. От показанията на свид. Б. се
установяват и обстоятелствата по съставяне на АУАН, като свидетелката
изяснява, че актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството и
на упълномощен представител, който е извършил превод на съдържанието на
акта. Свидетелката изяснява още, че на управителя е връчен препис и е
разяснено правото на писмени възражения, а последният е заявил, че разбира
преведеното му съдържание на акта и че няма възражения. Показанията на
свид. Б. се ползват изцяло с доверие от съда. Ценят се като подробни,
хронологически и логически последователни, вътрешно непротиворечиви и
добросъвестно дадени от незаинтересован свидетел. В частта им относно
събитията при съставянето на АУАН свидетелката възпроизвежда свои
непосредствени възприятия като очевидец. Показанията на Б. са и проверени
по делото, като и в двете им условно разграничени части – по установяване на
нарушението и по съставянето на АУАН, намират изцяло подкрепа в
писмените доказателства, кредитирани от съда.
От трудов договор № 118/01.10.2020 г. между „Сити Хотел Пловдив“
ООД и А.С.А. и допълнително споразумение № 8/01.06.2021 г. към него се
установява, че между дружеството жалбоподател в качеството му на
работодател и *** А. е възникнало трудово правоотношение, по силата на
което работникът приема да изпълнява длъжността „***“, код по НКПД *** в
*** и с място на работа гр. П..
От График на работните смени за май 2021 г. на „Сити Хотел Пловдив“
ООД се изяснява, че за *** А.С.А. е предвидено да отработи „втора смяна“ на
дата 02.05.2021 г. и „първа смяна“ на дата 03.05.2021 г. Установява се още, че
първата смяна е с продължителност от 07:00 ч. до 15:00 ч. и с почивка в
периода 12:00 ч. – 13:00 ч., а втора смяна е с продължителност от 14:00 ч. до
22:00 ч. и с почивка в периода 18:00 ч. – 19:00 ч.
От Таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месец май
2021 г. се изяснява, че *** А.С.А. се е явил на работа на 02.05.2021 г. и на
03.05.2021 г., като и през двата дни е отработил по 7 часа.
От писмо с вх. № 56169/01.10.2021 г. от директора на Дирекция „ИТ“ гр.
Пловдив (лист 18 от делото) и служебна карта № *** (лист 19 от делото) се
изяснява, че свид. В. П. Б. е ***.
От Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, т. 4 се установява, че
наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице,
което е действало в рамките на своята материална компетентност.
Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл. 21,
ал.4, т.3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ (приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г. Обн. ДВ, бр. 6 от
21.01.2014 г.).
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
4
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват
основание за отмяна на обжалваното постановление. При съставянето на
АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Издадено е от материално и териториално компетентен
орган. Съдът намери и че е налице съответствие между установените факти и
правни изводи в АУАН и в НП.
Неоснователно е възражението по жалбата АУАН да е съставен от лице,
което не е служител на Дирекция „Инспекция по труда“. По делото се доказа,
че свид. Б. изпълнява длъжността ***, установено от представените служебна
карта № ***, от справката от директора на Дирекция „ИТ“ гр. Пловдив на
лист 18 от делото, както и от показанията на самата свидетелка. Тези факти по
несъмнен начин обосновават извода, че актът за установяване на
нарушението е съставен от компетентно лице. Както беше изяснено,
компетентността на актосъставителя произтича от правилото по чл. 21, ал. 4,
т. 3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“. Обстоятелството, че при изписването на фамилното име на свид. Б.
в наказателното постановление е допусната техническа грешка, не опорочава
съществено съдържанието на НП, противно на твърдяното от жалбоподателя.
В постановлението при изписването на фамилното име на актосъставителя е
пропусната предпоследната буква /буква „к“/, довело до изписване на името
като „Б.“. Посочването на името на актосъставителя в съдържанието на
наказателното постановление преследва определени цели – да се провери
компетентността на това лице да съставя АУАН за такъв вид нарушения,
както и индивидуализация на конкретния акт, който е съставен, за да се
провери връзката между него и наказателното постановление. Съдът намира,
че в настоящия случай всяка от тези цели е изпълнена в пълнота, което
определя, че съществено процесуално нарушение не е допуснато. Въпросът за
компетентността на свид. Б. да съставя АУАН за такъв вид нарушения беше
изследван по делото, а материалната и териториалната й компетентност
несъмнено доказани. По категоричен начин се установява и че обжалваното
наказателно постановление № 16-003169 от 23.07.2021 г. е издадено въз
основа на АУАН със същия номер, съставен на 30.06.2021 г. от свид. Б.. В
тази връзка в съдържанието на НП актът е индивидуализиран не само чрез
фамилното име на Б., но и чрез номера и датата си на съставяне, данните за
нарушителя, както и останалите имена на актосъставителя. Този обем от
информация е достатъчен, за да бъде направена ясна и несъмнена връзка
между процесните АУАН и НП. По тези съображения съдът приема, че
правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е ограничено от
5
допуснатата техническа грешка при изписването на фамилното име на
актосъставителя в наказателното постановление, нито това представлява
нарушение от категорията на съществените.
Относно конкретния номер от ул. „Владая“ в град Пловдив, на който се
намира „Сити Хотел“, съдът приема, че посочването в наказателното
постановление на № 1 вместо № 3 не е съществено процесуално нарушение.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление надлежно е вписан
ЕИК на дружеството жалбоподател, което е достатъчно за несъмнената му
индивидуализация, дори и да не бъдат посочени седалище и адрес на
управление. Въззиваемата страна сочи, че се е позовала на информация,
предоставена от самия жалбоподател в идентификационната карта,
приложена на лист 25 от делото, в която действително като адрес по
местонахождение на предприятието/обекта е записан гр. Пловдив, ул.
„Владая“ № 1. Посочването на конкретна улица и на номер от нея не е
задължително изискване при описанието на нарушението, като отбелязването,
че същото е извършено в град Пловдив, само по себе си е достатъчно, за да
бъде спазен този реквизит. В случая се касае за два съседни административни
адреса, като сам жалбоподателят изяснява, че на вписания адрес ул. „Владая“
№ 1 „се води целият поземлен имот“. При тези факти съдът приема, че нито
правото на защита е съществено ограничено, нито е препятствано
разкриването на обективната истина, поради което съществено процесуално
нарушение липсва.
Не се споделя и възражението за нарушено право на защита поради липса
на назначен преводач, тъй като по делото се доказва, че съдържанието на
АУАН е преведено на представляващия жалбоподателя и то по време на
предявяването на акта, с което е охранено правото на възражения. Фактът на
извършения превод се доказва от вписаното удостоверяване: „преведох вярно
и точно съдържанието на акта“ от лицето А.М.Х.. Това обстоятелство се
установява и от показанията на свид. Б.. Доказва се по делото още, че Х. се е
явила заедно с *** Т.К., доведена от него. Фактът, че преводът е извършен от
преводач, избран от самия жалбоподател, по никакъв начин не ограничава
правото на защита. Релевантното обстоятелство за тази преценка е дали
превод е бил извършен и тъй като по делото това се доказва по категоричен
начин, то липсва съществено процесуално нарушение. Представляващият
дружеството жалбоподател е подписал акта, както и разписката за връчването
на препис, което също показва, че е разбирал какви действия извършва –
съзнавал е, че трябва да се подпише, къде точно в бланката на акта и с каква
цел. От показанията на свид. Б. се установява, че е проведена и комуникация,
като *** Т. е заявил, че ще се постарае занапред да не допуска такова
нарушение спрямо работниците. Това ясно демонстрира и че той е разбрал за
какво точно деяние се съставя АУАН. Не са направени никакви възражения
нито срещу превода, нито управителят е оспорил, че работният график не
отразява действителната фактическа обстановка, не е заявил и за
съществуването на заповеди, с които да е определяно някой от работниците
6
да полага труд през различно време спрямо предвиденото в графика.
Причината, поради която управителят е ползвал превода на доведеното от
него лице, не е съществена за делото /например това може да се дължи на
заявено по-голямо доверие и сигурност в познатото лице/, щом е доказано, че
превод действително е извършен, че той е извършен при съставянето и
предявяването на АУАН и че е осъществена комуникация, от която
актосъставителят се е убедил, че *** Т. разбира извършваните действия.
Следва да се отбележи и че актът е съставен не против физическото лице
Т.К., а против търговското дружество, регистрирано на територията на
страната. По гореизложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, а
разгледаното възражение е неоснователно.
По приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява жалбоподателят „Сити
хотел Пловдив“ООД да е извършил административното нарушение по чл. 152
от КТ. Посочената разпоредба регламентира, че работникът или служителят
има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-
малко от 12 часа. В тази връзка по делото по категоричен начин се доказва, че
между жалбоподателя „Сити хотел Пловдив“ ООД и лицето А.С.А. е
възникнало трудово правоотношение от сключения трудов договор №
118/01.10.2020 г., което е съществувало и към 03.05.2021 г., когато
нарушението е било довършено. Дружеството жалбоподател е имало
качеството на работодател по това правоотношение, а *** А. е притежавал
правото по чл. 152 от КТ. От събраните и проверени писмени доказателства
се установява, че в графика за работните смени за месец май 2021 г.
жалбоподателят е предвидил *** А. да работи втора смяна на дата 02.05.2021
г. и първа смяна на следващия календарен ден – 03.05.2021 г. Следователно с
оглед характера на производствения процес работата в предприятието е
организира на смени съгласно чл. 141 от КТ. За първа смяна по делото се
установява да е с начало 07:00 ч. и да продължава до 15:00 ч., а втората смяна
обхваща времето от 14:00 ч. до 22:00 ч. При тези факти се налага извод, че от
приключването на втора смяна в 22:00 часа на 02.05.2021 г. до започването на
първа смяна в 07:00 часа на 03.05.2021 г. са изминали 9 часа, както правилно е
констатирано в АУАН и в наказателното постановление. Тези 9 часа
представляват осигурената непрекъсната междудневна почивка на *** А.С.А.
между 02 и 03 май 2021 г. Продължителността на така осигурената
непрекъсната междудневна почивка в нарушение на чл. 152 от КТ е по-малка
от 12 часа. По делото се установява, че не само предвиждането за
организацията на работния процес е било *** А. да започне работа на
03.05.2021 г. след междудневна почивка от 9 часа, но и че реално той се е
явил на работа и е спазил предвижданията в графика за работните смени. От
таблицата за отчитане на явяването и неявяването на работа за месец май
2021 г. се доказва, че А. се е явил на работа както на 02.05.2021 г., така и на
следващия 03.05.2021 г., като и двата дни е отработил реално 7 часа.
7
Жалбоподателят не оспорва обстоятелствата, че се е намирал в
трудовоправна връзка с *** А., като е бил негов работодател към периода 02-
03.05.2021 г., както и че А. се е явил на работа и е полагал труд и на двете
посочени дати. Спорът по делото се концентрира около обстоятелството кои
са били часовете, през които *** А. е работил през тези два дни, а оттам и
каква е била продължителността на междудневната почивка на работника.
Жалбоподателят обосновава тезата си, позовавайки се на Заповед №
210427/27.04.2021 г. на управителя на дружеството и на писмени обяснения
от *** А.С.А.. Досежно тези материали съдът намира на първо място, че
посочената заповед, приложена на лист 12 от делото, не доказва тезата на
жалбоподателя и от нея не се установява през кои конкретно часове е полагал
труд *** А. на интересуващите делото дати 02 и 03 май 2021 г. Съгласно
съдържанието на заповедта тя съдържа определяне на работното време на
служителя А. за дата 27.04.2021 г. – „На 27.04.2021 г. А.С.А., който по график
е втора смяна – от 14:00 до 22:00 ч. да работи от 10,30 до 18,30 ч., като му
се осигури необходимата почивка за хранене“. Съдът намира, че с посочената
заповед не се определя в кои часове *** А. да полага труд на дата 02.05.2021
г. Единствената относима информация в заповедта за 02.05.2021 г. е, че при
изчисляването на месечното трудово възнаграждение на работника за тази
дата следва да се определи възнаграждение за 8 часа работа. В нея не е
записано нареждане промяната в графика и полагането на труд вместо при
обичайната втора смяна да бъде извършено за времето от 10:30 ч. до 18:30 ч.
именно на 02.05.2021 г. Напротив – изрично е посочено, че тази промяна в
работното време следва да бъде осъществена на 27.04.2021 г., която дата стои
извън рамката на обвинението от фактическа страна. На следващо място
съдът приема, че не следва да бъде призната и доказателствена стойност на
коментираната Заповед № 210427/27.04.2021 г. Тя представлява частен
документ, изходящ от жалбоподателя, в който се твърди да са удостоверени
изгодни за него факти. Същевременно заповедта не само че не е представена
пред контролните органи в хода на проверката, а и след нейното приключване
в срока за писмени възражения, но дори не се е и твърдяло такава заповед да
съществува, установено от показанията на свид. Б.. Вместо това свидетелката
изяснява, че управителят се е съгласил с нарушението при съставянето на
АУАН и е заявил, че ще се постарае занапред да не бъде допускано такова
нарушение. Заповедта не се ползва и с достоверна дата, като на
жалбоподателя беше указано да представи доказателства за установяване на
такова обстоятелство, но сочената Заповед № 210330 от 30.03.2021 г. не
изпълнява това изискване. Заповед № 210427/27.04.2021 г. на управителя на
„Сити Хотел Пловдив“ ООД се представя, а и за съществуването й се
споменава за пръв път едва в съдебното производство. Съдът приема, че се
касае за документ, съставен за целите на настоящото съдебно производство.
Аналогичен казус е разгледан в Решение № 119 от 21.01.2022 г. по к.а.н.д. №
2376/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
321 от 15.02.2018 г. по к.а.н.д. № 3185/2017 г. на XX състав на
8
Административен съд – Пловдив.
Относно писмените обяснения от А.С.А., представени с жалбата, съдът
приема, че същите представляват свидетелски показания в писмена форма. Те
не са годно доказателствено средство за възпроизвеждане на доказателства в
процеса и са процесуално недопустими. В този смисъл е трайната съдебна
практика - така Решение № 10222 от 03.10.2016 г. по адм. д. № 2188/2015 г.
на ВАС; Решение № 4377 от 14.05.2004 г. по адм. д. № 2344/2004 г. на ВАС ;
Решение № 1542 от 02.07.2018 г. по к.а.н.д. № 1418/2018 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 886 от 23.04.2018 г. по
к.а.н.д. № 485/2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 572 от 17.03.2016 г. по адм. д. № 2826/2015 г. на
Административен съд – Пловдив. Независимо от това и за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че самите твърдения в тези писмени
обяснения, доколкото са в пряко противоречие с писмените доказателства и
същевременно са дадени от лице, намиращо се в трудово правоотношение със
санкционираното дружество, то на самостоятелно основание това би им
придало ниска доказателствена стойност и същите следва да се възприемат
като изграждане на защита теза за жалбоподателя - така Решение № 921 от
23.04.2019 г. по к.а.н.д. № 447/2019 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 321 от 15.02.2018 г. по к.а.н.д. № 3185/2017 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив.
Съдът споделя становището на защитата, че от значението за делото е
установяването на обективната истина – това, което действително се е
случило, но не подкрепя застъпената теза, че писмените доказателства
подменят обективната с формалната истина. Напротив, според настоящия
състав точно на писмените доказателства – график на работните смени и
таблица за отчитане на явяването на работа, следва да бъде призната
доказателствена стойност с най-висок интензитет. Същите не са нарочно
съставени документи за целите на процеса. При твърдяната от жалбоподателя
промяна в конкретните часове, през които работникът е полагал труд, не се
установява това да е било предвидено или отбелязано в графика.
Същевременно при преглед на графика в неговата цялост е видно, че
предвиждането за *** А. да полага труд втора смяна в неделните дни, след
което на следващия ден – понеделник, да работи първа смяна, е повтаряща се
тенденция за целия месец. Освен на интересуващите делото 02 и 03 май 2021
г. същото предвиждане е направено в графика и за следващите 4 календарни
седмици, а именно на 9 и 10 май, на 16 и 17 май, на 23 и 24 май и на 29 и 30
май. Ако жалбоподателят действително е установил този порок при
изготвянето на графика и преди полагането на труд от работника още на
първите две от така изброените дати, то същият е могъл своевременно да
извърши необходимите промени в графика. От защитата дори се твърди, че
този порок при определяне на работните смени в графика е установен още
през месец април, т.е. преди началото на месеца, за който се отнася графикът.
Представената по делото заповед, както беше изяснено, не установява
9
твърдяното обстоятелство на 02 май 2021 г. *** А. да е полагал труд в
различен интервал от време от първоначално предвидения, но по-
същественото е, че тя се цени от съда като документ, нарочно съставен за
целите на настоящия процес и за отблъскване понасянето на
административнонаказателна отговорност.
С наказателното постановление е ангажирана
административнонаказателната отговорност на търговско дружество, което е
юридическо лице. Имуществената санкция е отделен правен институт,
въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение
на техни задължения към държавата или общината при осъществяване на
дейността им (така Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по
тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСК на ВАС). Следователно въпросът за
вината не подлежи на изследване.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ за извършеното нарушение
от жалбоподателя – юридическо лице, е предвидена имуществена санкция в
размер от 1 500 до 15 000 лева. Правилно е определена приложимата
санкционна норма. Наложената с наказателното постановление имуществена
санкция е индивидуализирана в минималния предвиден размер от 1 500 лева.
Санкцията е съобразена със степента на обществена опасност на деянието и
на дееца и се явява справедлива. Настоящото производство е образувано по
жалба на санкционираното лице, поради което съдът не може да отегчава
положението му, същевременно не е налице и хипотеза, която да допуска
определяне на санкцията под предвидения най-нисък размер. Следователно
не е допуснато нарушение нито при определянето, нито при
индивидуализацията на имуществената санкция.
Съдът намира, че допуснатото административно нарушение не
представлява маловажен случай. Настоящият съдебен състав приема, че
правилата за маловажност не са приложими предвид констатираната
повторяемост при предвиждането в работния график на неспазване на
нормативно дължимата междудневна почивка на *** А.. Следва да се
отбележи, че обвинение за извършени други нарушения не е предявено и
евентуално установени такива деяния могат да се ценят единствено като
отегчаващи обстоятелства. В случая тези обстоятелства обаче завишават
интензитета на обществената опасност до такава степен, че правят
неприложими правилата за маловажен случай, доколкото процесното деяние
не може да се определи като изолирана, инцидентна проява, а като част от
множество еднотипни случаи в хода на целия месец май 2021 г. Липсата на
осигурена междудневна почивка в минимално изискуемата й
продължителност води и до вредни последици за конкретния работник, тъй
като пряко рефлектира върху възможността за възстановяване на работната
му сила.
По гореизложените съображения съдът намери жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно и
10
обосновано, поради което то трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
разноски възниква единствено за въззиваемата страна. В полза на
юридическите лица – страна в процеса, се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. Съдът
намира, че с оглед извършените следствени действия справедливият размер
на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с
правилата за неговото определяне.
Разноските по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат
присъдени в полза на това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а в случая това е Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“. За заплащане на разноските следва да бъде
осъдена ответната страна в процеса – жалбоподателят „Сити хотел Пловдив“
ООД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-003169 от
23.07.2021 г., издадено от ***. А.А.Ч. – ***, с което на „СИТИ ХОТЕЛ
ПЛОВДИВ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Владая“ № 3, представлявано от *** Т.К. на основание чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл.
152 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „СИТИ ХОТЕЛ ПЛОВДИВ“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Владая“ № 3,
представлявано от *** Т.К. да заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
„ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“, ЕИК: ********* сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
11
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12