Р Е Ш Е Н И Е
гр.Д. 17.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ ,
четиринадесети състав , в публично
заседание на двадесет и първи септември
през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА
При участието на секретаря Р.Р. ,
разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 4127/2017 год. по описа на ДРС
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба с вх. № 18969/07.11.2017 г. от „А.„ АД ГР. Б. с ЕИК ** , с която срещу „Б.А.Ф.„ ООД с ЕИК ** със седалище с. П. , община Д. е предявен иск по реда на чл. 415 от ГПК за
установяване на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. гр.д. № 3001/2017 г. по описа на Д. районен съд за сумата от 6221,24 лв. /шест хиляди двеста двадесет и
един лв. и двадесет и четири ст./ - цена на доставени стоки – риба, рибни и
морски продукти, за което са издадени
фактура №**/26.02.2015г. за сумата от 1254,00 лв.; фактура №**/26.02.2015г.
за сумата от 160,92 лв.; фактура №**/11.03.2015г. за сумата от 219,55 лв.;
фактура №**/17.03.2015г. за сумата от 116,26 лв.; фактура №**/07.04.2015г. за
сумата от 309,51 лв.; фактура №**/06.08.2015г. за сумата от 198,00 лв.; фактура
№**/27.10.2015г. за сумата от 3800,00 лв.; фактура №**/28.03.2016г. за сумата
от 163,00 лв.
Исковите претенции са с правно основание чл. 327, ал. 1 ЗЗД за заплащане цена на
доставена стока.
Претендират се разноските в
заповедното производство и по настоящото гражданско дело .
Ищецът твърди,че между страните
са били установени трайни търговски взаимоотношения и е доставял на ответното дружество риба
,рибни и морски продукти. Излага още,че стоката по процесните фактури е
получена от ответника без възражения и последният е останал задължен с
плащането на продажната цена .
Ответникът депозира писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК.Оспорва основателността на исковите
претенции.Твърди,че фактури с № , № **/26.02.2015 г. на стойност 1254.00 лева ,
№ **/26.02.2015 г. на стойност 160.92 лева и № **/27.10.2015 г. не са получени
в счетоводството на дружеството и не са осчетоводени .
Излага се ,че „Б.А.Ф. „ ООД е
извършвало услуги на ищцовото дружество-преработка на доставена от „А. „ АД
замразена риба .За извършената работа „Б.А.Ф. „ ООД е издало фактури на обща
стойност 656.07 лева , от която : -321.56 лева за преработено 65.680 кг филе
талисман по фактура № **/16.03.2015 г. и 334.51 лева за преработено 67.660 кг
филе талисман по фактура № **/14.05.2015 г.
Заявено е възражение за
прихващане на сумата от 656.07 лева
,дължима от „А. „ АД със сумите :
- 219.55 лева ,претендирана от
ищеца по фактура № **/11.03.2015 г. ;
- 116.26 лева , претендирана от
ищеца по фактура № **/17.03.2015 г. ;
-309.51 лева , претендирана от
ищеца по фактура № **/07.04.2015 г. ;
-10.75 лева ,претендирана от ищеца по фактура № **/06.08.2015
г. на обща стойност 198.00 лева .
Претендират се разноските в производството .
Д. районен съд , като прецени събраните по делото доказателства
намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Образувано е ч. гр.д. № 3001/2017
г. по описа на Д. районен съд по подадено заявление по чл. 410 от ГПК от „А. „
АД срещу „Б.А.Ф. „ ООД.
Издадена е заповед за изпълнение
на парично задължение с № 1871/18.09.2017 г. за процесните вземания .
Присъдени са разноски в заповедното производство в размер на 124.42
лева държавна такса и 450.00 лева адвокатско възнаграждение .
В срока по чл. 414 , ал.2 от ГПК
длъжникът е подал възражение срещу заповедта
с вх. №16524/03.10.2017 г.
С разпореждане от 03.10.2017 г.
съдът е указал на заявителя,че следва да предяви установителен иск за вземането
си в едномесечен срок , като следва да
довнесе дължимата държавна такса .
В указания срок е предявен искът по настоящото дело,черпещ
правното си основание от разпоредбата на чл. 327,ал.1 от ТЗ .
Установява се по
делото от представените фактура
№**/26.02.2015г. за сумата от 1254,00 лв.; фактура №**/26.02.2015г. за сумата
от 160,92 лв.; фактура №**/11.03.2015г. за сумата от 219,55 лв.; фактура №**/17.03.2015г.
за сумата от 116,26 лв.; фактура №**/07.04.2015г. за сумата от 309,51 лв.;
фактура №**/06.08.2015г. за сумата от 198,00 лв.; фактура №**/27.10.2015г. за
сумата от 3800,00 лв.; фактура №**/28.03.2016г. за сумата от 163,00 лв.,както и стокови разписки № **/26.02.2015
г. и № **/26.02.2015 г. ,че между страните са възникнали облигационни отношения
по сключени договори за търговска продажба
по чл. 318 от ТЗ .
„А. „ АД е продало
на ответното дружество риба,рибни и морски продукти на обща стойност 6 221.24.
Продавачът е
изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху описаната стока и да предаде същата на купувача , което е
изрично отразено в представените фактури и стокови разписки чрез подписа на
получател .
Ответникът е възразил ,че фактури
с № , № **/26.02.2015 г. на стойност 1254.00 лева , № **/26.02.2015 г. на
стойност 160.92 лева и № **/27.10.2015 г. не са получени в счетоводството на
дружеството и не са осчетоводени .
Вещото лице Е.Й. по
назначената икономическа експертиза установява следното :
Представените фактури № **/11.03.2015
г. , № **/17.03.2015 г. , № **/07.04.2015г., № **/06.08.2015г.,№**/27.10.2015г.
и № **/28.03.2016г. са включени в дневника за
покупки на ответното дружество , както и
в подадените за съответните периоди справки до НАП за определяне право на
данъчен кредит.
Фактура № **/26.02.2015 г. и № **/26.02.2015
г. не са осчетоводени .
Съдът кредитира заключението на
вещото лице , изговено от лице ,притежаващо необходимата квалификация и знания
и при извършена документална проверка .
Липсата на осчетоводяване на
посочените две фактури при ответното дружество не води на извода,че не е осъществена
сделката по продажбата на описаните в тях стоки ,както и предаване на
стоката на купувача .
Представените стокови разписки № **/26.02.2015
г. и № **/26.02.2015 г. изрично установяват получаване на стоката по двете
фактури .
Горното налага извода,че ответникът
има задължение към ищцовото дружество за заплащане на продажна цена на
продадена стока по процесните фактури в
размер на 6 221.24 лева .
Доказателства за плащането и не
се ангажират .
По заявеното от ответното
дружество възражение за прихващане,черпещо правното си основание от разпоредбата
на чл. 258 от ЗЗД :
Ответникът се е позовал на
настъпило извънсъдебно прихващане по чл. 103,ал.1 от ЗЗД .
Твърди се ,че „Б.А.Ф. „ ООД е
извършвало услуги на ищцовото дружество-преработка на доставена от „А. „ АД
замразена риба .За извършената работа „Б.А.Ф. „ ООД е издало фактури на обща
стойност 656.07 лева , от която : -321.56 лева за преработено 65.680 кг филе
талисман по фактура № **/16.03.2015 г. и 334.51 лева за преработено 67.660 кг
филе талисман по фактура № **/14.05.2015 г.
Вещото лице Е.Й. установява в
заключението си следното : - посочените
две фактури са осчетоводени при ответника „Б.А.Ф. „ като
вземания от ищеца и не са
осчетоводени при „А. „ АД .
-в счетоводството на ответника по
осчетоводеното задължение за заплащане на доставени стоки за част от процесните
фактури - **/11.03.2015 г. , № **/17.03.2015
г. , № **/07.04.2015г., № **/06.08.2015г.,№**/27.10.2015г.
и № **/28.03.2016г.,възлизащи в размер на общо 1006.32 лева е съставена стопанска операция за прихващане
на вземане от ищеца със сумата от 656.07 лева
без първичен счетоводен документ , удостоверяващ документална
обоснованост на тази стопанска операция по смисъла на чл. 4,ал.3 от ЗСч/отм./ .В
тази част съгласно заключението на вещото лице счетоводството на ответника „Б.А.Ф.
„ ООД не е водено редовно .Към фактурите,осчетоводени при ответника- № **/16.03.2015
г. № **/14.05.2015 г. на обща стойност 656.07 лева , липсват приложени складови
разписки .
Така установеното по делото не
доказва извършване на работата от ответника
, за която се претендира възнаграждение в размер на 656.07 лева и настъпило извънсъдебно прихващане,заявено
като възражение в настоящия процес .
С оглед горното предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени .
Съгласно т. 12 на ТР № 4/13 съдът следва да
се произнесе по разноските в заповедното производство .
В заповедта за изпълнение са включени
разноски в размер на 124.42 лева държавна такса и 450.00 лева адвокатско възнаграждение ,които
съобразно изхода на спора следва да се присъдят в полза на ищеца .
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на „А. „ АД съобразно изхода на спора следва да се присъдят и разноските
в настоящото производство, както следва: 124.42 лева държавна такса и 120.00 лева хонорар вещо лице .
На ответника не се следват
разноски в производството .
Водим от горното , Д. районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между „А.„
АД ГР. Б. с ЕИК ** и „Б.А.Ф.„ ООД с ЕИК ** със седалище с. П., община Д. ,че „Б.А.Ф.„ ООД с ЕИК ** дължи на „А.„ АД ГР. Б. с ЕИК ** по
заповед за изпълнение на парично задължение № 1871/18.09.2017 г. , издадена по
ч. гр.д. № 3001/2017 г. по описа на Д. районен съд сумата от 6221,24 лв. /шест хиляди двеста двадесет и
един лв. и двадесет и четири ст./ - цена на доставени стоки – риба, рибни и
морски продукти, за което са издадени
фактура №**/26.02.2015г. за сумата от 1254,00 лв.; фактура №**/26.02.2015г.
за сумата от 160,92 лв.; фактура №**/11.03.2015г. за сумата от 219,55 лв.;
фактура №**/17.03.2015г. за сумата от 116,26 лв.; фактура №**/07.04.2015г. за
сумата от 309,51 лв.; фактура №**/06.08.2015г. за сумата от 198,00 лв.; фактура
№**/27.10.2015г. за сумата от 3800,00 лв.; фактура №**/28.03.2016г. за сумата
от 163,00 лв.
ОСЪЖДА Б.А.Ф.„ ООД с ЕИК ** със седалище с. П., община Д. да заплати на „А.„ АД ГР. Б. с ЕИК ** разноски
в заповедното производство по ч. гр.д. №
3001/2017 г. по описа на Д.
районен съд в размер на 124.42 лева
държавна такса и 450.00 лева адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА Б.А.Ф.„ ООД с ЕИК ** със седалище с. П., община Д. да заплати на „А.„ АД ГР. Б. с ЕИК **
разноски в производството по гр.д. № 4127/2017 г. по описа на Д. районен
съд в размер на 124.42 лева държавна такса и 120.00 лева хонорар вещо лице .
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Д. окръжен съд .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :