Р Е
Ш Е Н И Е
Номер
33 20.03.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На четвърти
март
2020
година
В публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
при участието на секретаря Иванка
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 816 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 225 от КТ.
Производството е образувано по искова молба на Д.Н.М. срещу „Рудник
Трояново – север” с. Ковачево, клон на „Мини Марица - изток” ЕАД, с която се
предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 от КТ и чл. 225 от КТ. Ищецът твърди, че е работил при ответното дружество в
изпълнение на длъжността „машинен оператор вулканизиране на каучукови изделия –
ГТЛ” в участък „Вулканизации”. Твърди, че със Заповед № 05/26.11.2019г. на
Управителя на рудника трудовото му правоотношение било прекратено на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ - дисциплинарно уволнение, поради допуснато тежко
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал 1, т. 7 КТ. Твърди, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 194 КТ и чл. 195 КТ, не било посочено ясно и точно в какво се състои тежкото
нарушение на трудовата дисциплина, били цитирани
множество текстове от закона, които е нарушил, но не му ставало ясно, на какво
точно основание и за какво му е наложено дисциплинарното наказание –
„уволнение”. Твърди, че в заповедта за уволнение е посочено, че извършеното от
него представлява „тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.
190, ал. 1, т. 7 от КТ”, като обръща внимание, че същото това деяние в същата
заповед е посочено, че е извършено от лицето П.М.Д. и представлява нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 7 от КТ. Твърди, че в мотивите
към заповедта са цитирани множество заповеди на управителя, някои от които
издадени през
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника „Рудник Трояново – север” с. Ковачево, клон на
„Мини Марица - изток” ЕАД, в който взема становище, че исковете са допустими,
но неоснователни и недоказани. Твърди, че между страните бил сключен трудов
договор № 185 от 24.07.2014 г. за изпълнение на длъжността „машинен оператор
вулканизиране на каучукови изделия – ГТЛ” в участък „Вулканизации”. Твърди, че било установено, че ищецът на
26.10.2019 г. изнесъл от дружеството
Съдът,
като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни
изводи:
С протоколно определение от 10.02.2020 г. е обявен за
окончателен проекта на доклад, обективиран в определението от 17.01.2020 г., с
което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите: сключения между страните
трудов договор № 185 от 24.07.2014 г. за изпълнение на длъжността „машинен
оператор вулканизиране на каучукови изделия – ГТЛ” в участък „Вулканизации”; връчената
на ищеца заповед № 05 от 26.11.2019г. на управителя на рудника за прекратяване
на трудовото правоотношение чрез дисциплинарно уволнение.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
За
да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за
незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е
работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е било прекратено с
оспорената заповед /тези обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от
доказване/, като оттук насетне в тежест на ответника е да установи
законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от
компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната
власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана,
че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения
преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в
разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Константна
е съдебната практика, постановена в решения по чл. 290 ГПК от ВКС /например решение № 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. №
7424/2013 г. III г.о./, че съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на
въведените с исковата молба факти и не може служебно да разширява предмета на
делото по отношение на факти, които не са въведени в процеса като част от
обстоятелствената част на исковата молба, поради което съдът ще разгледа
единствено фактите, посочени в исковата молба и които най-условно биха могли да
се групират както следва: липса на мотиви в заповедта /чл. 195 КТ/; липса на
извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина /чл. 186, чл. 187 и чл. 190 КТ/.
По
отношение на първото въведено с исковата молба твърдение за незаконосъобразност
на заповедта /чл. 195 КТ/:
Заповедта
е съставена в изискуемата от закона писмена форма и е посочен като нарушител
ищецът Д.Н.М. /чл. 195 КТ/. В оспорената заповед са изложени достатъчно
обстоятелства относно вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина чрез
техните фактически и правни описания, нарушените норми и правила /заповед/,
дата на извършване на нарушението на трудовата дисциплина, т.е. заповедта е
мотивирана съобразно формалните изисквания на закона. Поради това съдът намира
възражението на ищеца, че заповедта не е мотивирана за неоснователно.
Посочени
са конкретните нарушения на трудовата дисциплина, наложеното наказание и
законните текстове, въз основа на които е наложено същото.
Ясно
и точно е посочено в заповедта в т.I нарушението на трудовата дисциплина, което
е вменено във вина на ищеца. Посочена е точната дата и час на извършване на
нарушението, как е извършено същото и в какво се състои – ищецът е изнасял в
личния си багаж /раница/, намираща се автобуса 2 бр. туби от по
Посочените
в заповедта обстоятелства са достатъчни както за осъществяване на защита от
страна на ищеца срещу нея, така и за проверка от съда на нейната
законосъобразност (в този смисъл Решение № 322 от 07.11.2012 г. на ВКС по гр.д.
№ 278/2011 г., ІІІ г.о.; Решение № 432 от 07.11.2011 г. на ВКС по гр.д. №
65/2011 г., ІV г.о.; Решение № 126 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1060/2012
г., ІІІ г.о.; Решение № 205 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 236/2010 г., ІV
г.о.; Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 999/2009 г., ІV г.о.).
Поради
всичко изложено до тук съдът намира, че не е допуснато нарушение на нормата на
чл. 195 КТ при ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца.
По
отношение на второто и третото въведено с исковата молба твърдение за
незаконосъобразност на заповедта /липса на извършени тежки нарушения на трудовата
дисциплина съгласно чл. 186, чл. 187 и
чл. 190 КТ и несъответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушенията
съгласно чл. 189 КТ/:
Била налична и друга заповед, която се намира
на страница 70 с №144 от същата дата 26.11.2019г., но съществуването на същата
не се отразява на законността на уволнението, тъй като тя нито е връчвана на
ищеца, нито е взета предвид от работодателя при преценката на наложеното
наказание.
За
изясняване на тези обстоятелства са събрани по делото значителен обем писмени и
гласни доказателства, които установяват с нужната за гражданския процес
сигурност, че въпросното гориво е изнесено от ответното дружество от ищеца без
надлежно разрешително от управителните органи. Не се установи твърдяното от
ищеца намерение да се предаде горивото на охранителите. Напротив, точно
обратното. Охранителите потвърдиха при разпита си в съдебно заседание, че
изобщо не е направен опит за предаване на горивото и това изявление е израз на
защитната позиция на ищеца.
По
делото е разпитан като свидетел лицето И.С.И., който работи като охранител във
ВИП „Секюрити”. От неговите показания е видно, че е бил на КПП-то, че с
колегите си Ж.И.Ж. и С.И.Д. са започнали да правят проверка на автобусите и че от
автобуса, в който е бил ищецът са свалили голяма раница, в която е имало две
туби с гориво. Заявява, че след като са свалили раницата от автобуса са я
внесли в КПП-то, и че той лично е дръпнал ципа на раницата и видял в нея две
туби с течност, с мирис на гориво.
По
делото е разпитан като свидетел лицето С.И.Д., който е бил охранител във „ВИП
Секюрити“ ЕООД, който заявява, че помни датата на случилото се - 26.10.2019г., тъй като тогава е било
Димитровден. Установява, че бил в назначението вечерта, когато коменданта П.П.се обадил на
началник смяната Ж.Ж. и му казал, че е получен сигнал за изнасяне на гориво, след което
двамата с началник смяната отишли на КПП-то, при колегата им И.С. и започнали да проверяват автобусите. При проверката в единият от автобусите, в който е пътувал ищецът свидетелят Д. е влязъл първи и започнал да извършва проверка отзад напред на автобуса, а началника му /Ж.Ж./ започнал проверката обратно, при която
проверка Ж. установил, че в сака на ищеца има две туби гориво, с цвят като гориво – леко червеникаво-жълтеникаво. Свидетелят заявява пред съда, че
в момента, в който отишъл до седалката на Д.М. лично
установил, че от дясната
страна на ищеца, на същата седалка има сак, който отворили и видели, че в него има две големи шишета, пълни с течност, след което свалили ищеца от
автобуса за проверка, който не оказал съпротива. След извършената проверка ищецът М. само помолил проверяващите да го пуснат, но те му отговорили, че не зависи нищо от тях, след което му бил отведен в РУ-Раднево, където
бил изготвен протокол за случилото се. Всички факти, установени до
тук рязко противоречат на тезата на ищеца, че намерил горивото и имал намерение
да го предава.
От разпита
на свидетеля Ж.И.Ж. – началник смяна, се установява, че на Димитровден /26.10.2019г/ същия със свой колега извършвал
проверка на излизащите автобуси от територията
на рудник „Трояново-север”, след получен сигнал за изнасяне на гориво. В един от автобусите забелязали, че на една седалка до един от работниците има голяма раница, в която
според обяснението на ищеца имало шишета
с вода. Последният бил задължен да отвори раницата за проверка(като
преди това нищо не им е казал), при което замирисало на гориво, след което
ищецът бил свален от автобуса и заведен до най-близкото КПП, където били записани данните му по лична карта. След разговор с началника си свидетелят Ж. отвел ищеца до полицейското управление в гр. Раднево, поради ангажираността в този
ден на полицейските служители, поради провеждащите се избори. На място в полицията в присъствие на охранителите бил изготвен протокол за
доброволно предаване на сака с тубите.
В показанията
си разпитаният свидетел С.К.С. – завеждащ смяна „Вулканизации” в ответното
дружество, посочва, че е бил пряк свидетел на извършената проверка от
служителите на охранителната фирма. Заявява, че се качили в автобуса да се прибират, когато на КПП трима мъже нахлули в автобуса и свалили ищеца Д.Н.М., след „някакво ровене”, като към момента на
извършваната проверка той нищо не е разбрал. Спомня си, че е чул само
викове от страна на охранителите: „Той е, той е, гола глава, голяма
раница”. По отношение организацията на
работа, свидетелят заявява, че при постъпване на работа всеки нов работник се запознава от
отдел „Трудова безопасност” с начините и условия на
работа в рудника, което продължава три дни, както и с всички заповеди. Същият заявява, че е назначен на тази длъжност от
година и няколко месеца и през този период той
запознава подчинените си с всяка нова заповед, като в специална тетрадка всички
присъстващи се подписват лично. Заявява, че с всички заповеди и вътрешни
нормативни актове в дружеството, с които са запознати работниците, те се подписват на отделна тетрадка, като пояснява, че освен за ежедневния инструктаж има и допълнителна тетрадка за тези заповеди. Във връзка със случая от 26.10.2019г. свидетелят заявява, че не е констатирана липса на гориво, но по принцип
съдът намира, че горивото може да е отнето, след евентуално реализиран излишък.
Категорично горивото е оцветено, каквото ноторно известно на съда е, че е само
предоставеното за ползване на територията на Рудниците, към Мини „Марица
Изток”. Като завеждащ смяна същият е отговарял като цяло за работниците - за трактористи, за вулканизатори, като уточнява, че никой не е ходил /и към настоящия момент/ при него за да го уведоми, че липсва нещо. Не е необходимо да се осъществи състава на
нарушението на трудовата дисциплина, като се увреди имуществото на
работодателя- като обвърже осъществения опит за отнемане на горивото именно от
участъка, където е работил ищеца. Той би могъл да се сдобие с това гориво и от
друг участък на същия Рудник и в този смисъл няма наведени твърдения нито от
работодателя, нито от ищеца. Достатъчен е факта, че горивото е било оцветено,
т.е. категорично не е от бензиностанция, а принадлежи на Рудник „Трояново-
север”. Заявява, че същия ден са правени няколко
вулканизации и той лично е участвал пряко в работата на подчинените си и до късно са били на местата, където им е казано да
се работи. Той като завеждащ смяна е разпределил хората и си е тръгнал с тях, и се прибрал последен към 19,40ч, за да е
сигурен, че всичко е наред, като уточнява,
че това не е само за въпросния ден, а е практика.
Изразява становище относно работата на ищеца, че същият е бил добър
работник и не е имало ситуация, в която да бъде наказван от него. Бил е сигурен
винаги, че работата, която е поверена на ищеца ще бъде свършена. Заявява, че не е бил уведомен от ищеца за
намереното гориво.
По делото са разпитани като свидетели
и двама от колегите на ищеца Д.М., с които последния е работил заедно през
деня. Така св. Б.Ж. М., който работи като вулканизатор в рудник „Трояново –север” с. Ковачево посочва, че на 26.10.2019г. са били в участъка и са имали задачи, които да свършат. По някое време Митко /ищеца/ му казал, че е намерил гориво, но конкретно нищо не споделил, а само, че ще бъде предадено на пазачите. Твърди, че не е виждал горивото. Заявява, че основно тяхната работа е свързана с използване на
бензин - за лампите да
нагряват лентите, които отремонтират, като няма спомен за същия ден някой да е вземал гориво. По отношение на твърдението на свидетеля М., че
ищеца му бил казал, че е намерил гориво и щял да го предаде на пазачите, съдът
не дава вяра, тъй като то остана изолирано и неподкрепено с нито едно
фактическо действие, нито доказателство. Направено е от колегиалност, в услуга
на защитната теза на ищеца, тъй като двамата са колеги от дълги години.
Последният разпитан свидетел Д.Д€И., който работи като машинен оператор на
каучукови изделия, колега е на Д.М. и работят в една смяна, твърди, че на 26.10.2019г. е разбрал, че са задържали
ищеца на пункта. Заявява, че след края на работния ден Д.М. му споделил, че е намерил бензин и че ще го вземе
да го предаде на охраната, която е там. Твърди, че не е бил пряк свидетел на проверката, тъй като при напускане на
работното място не е пътувал с автобуса на ищеца, а е пътувал с камион. Твърди,
че е видял ищеца да носи
раница и го питал какво става, на което М. му отговорил, че е намерил бензин и ще го
носи да го предава на охраната. На този свидетел съдът дава вяра, тъй като навярно М., за да оправдае
изнасянето на гориво от територията на Рудника е измислил тази теза, че ще го
предава, което всъщност изобщо не е имал намерение да стори. Заявява, че не е виждал някой да е точил бензин и че това не
може да стане, защото са постоянно
заедно и не е видял кога е намерил горивото. Вътрешно противоречиви са показанията на този свидетел: интересно как с
абсолютна увереност свидетелства, че няма как да е точено гориво, защото били
през цялото време и в същото време с такава лекота установява, че всъщност не е
видял намирането на горивото.
По
делото са събрани множество писмени доказателства, които са в пълен синхрон с
посоченото до тук от свидетелите.
По
повод посоченото от ищеца на двамата свидетели, че е намерил чанта с две
бутилки с гориво, съдът намира, че това обстоятелство противоречи пряко на
казаното от него на охранителите (че иска да го пуснат). Тоест няма нито едно доказателство, подкрепящо тезата на
ищеца, че е намерил горивото и смятал да го предаде. Голословното му твърдение
за това пред двамата свидетели, не правят достоверна тезата му. Още повече, че
липсата на каквито и да е действия в тази посока пред охранителите и по време
на проверката опровергават напълно тази теза.
По
делото е изискано и приложено за послужване преписка вх.№327ЗМ-229 от 28.10.2019г. по описа на
РУ Раднево. Д.Н.М. е дал сведение на 26.10.2019 г. /л.8/, което съвпада напълно с последвалата теза на
защитата му – а именно че е намерил бутилките. Самият той обаче сочи, че са с
бензин категорично. Поради това съдът не кредитира направеното оспорване от
страна на адв. М. в исковата молба, че не било ясно за какво точно гориво
ставало въпрос. Съдът счита, че обстоятелството, че става въпрос за бензин е
напълно безспорно тъй като е установено и от ищеца в предоставеното от него
сведение по проверката. Отделно от това противоречи на всякаква житейска логика
да намериш гориво и вместо веднага да се
обадиш на охраната да ги напъхаш в собствената си чанта, като ги скриеш и ги
положиш на седалката до себе си и чак след като охраната ги открие да започнеш
да твърдиш, че си имал намерение да ги предаваш. От друга страна тая защитна
теза на ищеца е тотално оборена от показанията на свидетелите, които посочват,
че от доста време имат информация, че ще се изнесе гориво. Това е и причината
да се извърши въпросната проверка на охранителите.
Затова
и съдът намира, че с оглед на цялостната преценка на събраните по делото
доказателства е видно, че ищецът е изнесъл въпросните две бутилки от по
Самото
нарушение е от такава категория, че за да бъде квалифицирано като нарушение на
трудовата дисциплина, не е необходимо да бъде посочено в някакъв вътрешен акт
на работодателя като такова. Винаги кражбите и присвояванията на
стоково-материални ценности /СМЦ/ от работодателя представляват дисциплинарно
нарушение. Кражбата, обсебването и длъжностното присвояване, са престъпления
съгласно НК, което неминуемо обосновава тези деяния да представляват нарушения
на дисциплината като част от обществените отношения, свързани с полагането на
труд. В този смисъл и съдът не споделя нито едно от наведените възражение от
страна на ищеца и неговия адвокат, че понеже не бил запознат със вътрешните заповеди на работодателя не можел
да носи дисциплинарна отговорност. В противен случай съдът би следвало да
приеме, че работниците, които не са запознати с вътрешната нормативна уредба
при Рудника, биха могли безпрепятствено да извършват престъпления, докато ги
запознаят с точните заповеди за това.
Поверяването
на СМЦ на работника във връзка с извършваната от него работа е неизменна част
от процеса по престиране на труд, което изисква доверие на работодателя, че
работника ще използва поверените му СМЦ за изпълнение на трудовите си
задължения. Кражбата, присвояването на СМЦ от работника поради това
представлява накърняване на доверието, което работодателят му има. Едно от
изрично предвидените в чл. 187, ал. 1 КТ нарушения на трудовата дисциплина е
именно злоупотреба с доверието на работодателя /т.8/ във вр. чл. 126, т. 9 КТ -
при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е
длъжен да бъде лоялен към
работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие.
В
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ са примерно изброени онези нарушения на
трудовата дисциплина, които могат да са основание за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“. В т. 4 изрично е посочено „злоупотребата с
доверието на работодателя”. Константна
е практиката на ВКС, че кражбата на материални активи на работодателя е
злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ.
В
случая деянието на ищеца е в пряко нарушение и на заповед № 84/12.04.2006 г. на
управителя на ответното предприятие , с която е строго забранено изнасянето на
какъвто и да е инвентар, горива, смазочни материали, оборудване, средства за
аварийни и пожарна безопасност и други от работниците и служителите на рудника
без да имат надлежно разрешително за това, като в заповедта е посочено, че при
нарушение ще се налага дисциплинарно наказание „уволнение”. Нарушението на
заповедта попада в обхвата на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ - други тежки нарушения
на трудовата дисциплина.
Константна
е съдебната практика, че и примерно изброените нарушения на трудовата
дисциплина в чл. 190, ал. 1 КТ не са абсолютна предпоставка за налагане на
дисциплинарно уволнение, а същите трябва да представляват тежко нарушение на
трудовата дисциплина /аргумент от т.7 на ал. 1/ и че следва да се съобразят във
всеки конкретен случай критериите по чл. 189, ал. 1 КТ /виж чл. 190, ал. 2 КТ/.
Съгласно съдебната практика (Решение № 551 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
64/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д.
040/2009 г., IV г. о., ГК, ) тежестта на конкретното нарушение следва да се
преценява с оглед обстоятелствата дали работникът спазва изискванията за
безопасни условия на труд; тази преценка е комплексна и обхваща всички
обстоятелства, свързани с дисциплинарното нарушение, вкл. и значимостта на неизпълнените
трудови задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни последици за
работодателя, съпътстващите нарушението обстоятелства, както и субективното
отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и отношението му
към трудовия процес. Законосъобразността на дисциплинарното уволнение се
преценява и с оглед на поведението на санкционирания служител /в този смисъл
решение № 791/2005 г. по гр.д. № 328/2003 г. на ІІІ ГО на ВКС/.
Така
констатираното нарушение на трудовата дисциплина е тежко по смисъла на чл. 190,
ал. 1 КТ, тъй като за дейността на ищеца по изнасяне на материални активи от
ответното предприятие имало данни от доста време, като за случая с оглед
неговото поведение се е наложило по необходимост съдействие от органите на полицията
в гр. Раднево. Кражбата на активи от работодателя винаги разстройва работният
процес и влага липса на сигурност и загуба на доверие от страна на
работодателя, който не е длъжен да търпи подобни деяния.
Деянието
е извършено умишлено от ищеца и с користна цел, а ищецът не изразява съжаление
за стореното.
Имуществените
последици от дисциплинарното нарушение може и да не са големи, но същото е
тежко с оглед поведението на работника, което е насочено срещу доверието, което
следва да съществува между ответник и работодател поради личния характер на
трудовото правоотношение. Присвояването/кражбата на СМЦ, в частност на
процесното гориво от страна на
работника, винаги е било преценявано в съдебната практика като тежко нарушение
на трудовата дисциплина, тъй като представлява най-тежката форма на злоупотреба
с доверието на работодателя /например решение № 62 от 18.02.2011 г. на ВКС по
гр.д. № 955/2010 г. на 3-то ГО; решение № 32/15.02.2012 г. на ОС-Стара Загора
по в.гр.д. № 14/2012 г. на 1-ви гр.с-в, необжалвано; решение № 68 от 23.02.2018
г. на ОС-Стара Загора по в.гр.д. № 1529/2017 г. на 1-ви гр.с-в, недопуснато до
касационно обжалване/. То освен, че носи пряка материална вреда, носи и други
нематериални вредни последици за работодателя. Вредните последици, които
квалифицират нарушението като тежко нарушение на трудовата дисциплина могат да
са не само материално съизмеримите, но и такива, които са дали отрицателно,
разстройващо отражение върху трудовия процес /в този смисъл решение № 305 от
01.06.2010 г. по гр.д. № 620/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение №
461/17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Липсата на
наказване на такъв вид нарушения на трудовата дисциплина от страна на
работодателя носи не само спад в авторитета му спрямо работниците, но и носи
като пряка последица отрицателно въздействие върху трудовия колектив и
цялостния трудов процес. Липсва критично отношение на ищеца към извършеното
нарушение.
От
изложеното следва извод, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание
„уволнение” съответства на тежестта на извършеното нарушение на трудовата
дисциплина и законосъобразно е упражненото от работодателя правото му по чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ.
Поради
изложените съображения съдът намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание „уволнение” е законосъобразно, а предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната му е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Отхвърлянето на иска с правна квалификация чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ обуславя неоснователност на иска за възстановяване на работа,
поради което също следва да бъде отхвърлен.
Следва да се отхвърли и иска с правно основание в чл.344,
ал.1 т. 3 от КТ а именно: така както е изменен след приемането на експертизата
– за сумата от 7 482,92 лева, представляващи обезщетението за оставане без
работа за периода от 27.11.2019г. , ведно със законните лихви върху тази сума,
считано от 10.12.2020г., като неоснователен и недоказан.
По
разноските:
При този
изход на спора ответникът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.
Такива са сторени от ответното дружество в размер на 150 лв., платени
възнаграждения за разпитани свидетели. Следва на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. чл. 37 ЗПП във вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правна
помощ на ответното дружество да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 225 лв. общо за трите иска /по 75 лв. за всеки иск с оглед правната и
фактическа сложност по делото/.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д.Н.М. с ЕГН
********** *** със съдебен адрес за
връчване на книжа и съобщения град Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики” №97,
вх.А, ет.1 офис 9, адв. Р.М., срещу Рудник „Трояново-север”, клон на „Мини
Марица-изток” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес
на управление с. Ковачево, община Раднево, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т.3 КТ за признаване за незаконно
на наложеното със заповед № 05 от 26.11.2019 г. на
управителя на рудника, дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца Д.Н.М. и за отмяна на заповедта, и за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност „Машинен оператор вулканизиране на
каучукови изделия -ГТЛ“ в участък „Вулканизации” при ответното дружество, както
и иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа с правно основание в
чл.344, ал. 1 т. 3 във връзка с чл.225, ал.2 КТ - сумата от 7 482,92 лева, за периода
от 27.11.2019г., ведно със законните лихви върху тази сума, считано от
10.12.2020г.
ОСЪЖДА Д.Н.М.
с ЕГН ********** ***, да заплати на Рудник „Трояново-север”, клон на
„Мини Марица-изток” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с
адрес на управление с. Ковачево, община Раднево, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 225 лв./ двеста двадесет и пет лева/ платени възнаграждения за
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 120 лева, изплатени
възнаграждения на свидетелите.
ОСЪЖДА Д.Н.М.
с ЕГН ********** *** да заплати на Районен съд Раднево по сметка на ВСС
сумата от 260 (двеста и шестдесет лева), представляваща размера на разноските
за пратено възнаграждение на вещо лице.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от съобщаването
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: