Р Е Ш Е Н И Е
№ 2387
гр. Пловдив, 22 декември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми
състав, в открито заседание на шестнадесети декември, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа
административно дело №2985 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
И.Г.С., ЕГН **********, както и Д.И.С., ЕГН **********,
и двамата със съдебен адрес: ***, офис 7, представлявани и двамата от адвокат М.Б.-
пълномощник, обжалват Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) №20-1030-003018 от 05.11.2020г., издадена от началник на група в
Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр.
Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, на жалбоподателя И.С.
е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо товарен автомобил
“ФИАТ ДУКАТО“, собственост на жалбоподателя И.Г.С., за срок от 6 месеца, както
и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №*****.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради
незаконосъобразност, присъждане на направените по делото разноски, както и
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М.Б., на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), в минимален размер, определен по
реда на чл.36, ал.2 от ЗАдв, респективно по реда Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер от по 300,00 лева за
всеки един от двамата жалбоподатели, съгласно приетия по делото списък на разноските
(лист 45).
Освен това, с жалбата е заявено особено искане за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
оспорената заповед.
Ответникът- М.В.М.- началник на група в С”ПП” при ОД
на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
На 18.11.2020г. по делото постъпва молба-становище с
Вх.№18901 (лист 2) от началника на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, в която се
изразява становище за неоснователност на жалбата; изрично се възразява за
прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение при
евентуално уважаване на жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед,
с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване
на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност,
както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед
(лист 7, 23) е връчена на И.С. на 10.11.2020г., според нарочна разписка,
обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 3-6) е подадена чрез ОД
на МВР- Пловдив на 12.11.2020г. или в рамките на законоустановения срок. Освен
това, жалбоподателите са сключили граждански брак на 11.10.1997г., за което по
делото е прието заверено копие на Удостоверение за сключен граждански брак,
Серия ГБ 90г., №059080 (лист 9). Според приетото по делото заверено копие на
Свидетелство за регистрация (голям талон), Част І (лист 8) с №********* от
15.10.2012г., процесният товарен автомобил “ФИАТ ДУКАТО“, с Рег.№***** е
собственост на И.С.. А според чл.21 от Семейния кодекс СК, в сила от
01.10.2009г.), озаглавен Съпружеска имуществена общност (СИО), (1) вещните
права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Предвид
посоченото, процесният автомобил е притежаван в режим на СИО от двамата
жалбоподатели, поради което и за двамата е налице правен интерес по отношение
на заявеното оспорване.
Следователно, като подадена в законоустановения срок и
при наличието на правен интерес, жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.11.2020г., около 17:30ч. е извършена проверка от
служители в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, на място, в гр. Пловдив, на ул.
“Стефан Стамболов“ до №83. В рамките на проверката е прието за установено, че Е.С.К.,
ЕГН **********, управлява собствения на И.С. товарен автомобил, “ФИАТ ДУКАТО“,
с Рег.№*****. Прието е за установено, след извършена справка в ОДЧ (оперативна
дежурна част), че Е.К. управлява автомобила без да притежава свидетелство за управление
на моторно превозно средство (СУМПС), за което по делото е приета и нарочна
справка за нарушител/водач (лист 25).
За установеното в рамките на проверката П.Д.Д.- мл.
автоконтрольор в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), Серия АА, бл.№731399 от 05.11.2020г. (лист
24), с който деянието на Е. С., изразяващо се в управление на моторно превозно
средство (МПС), без да притежава СУМПС, респективно без да е правоспособен
водач, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.150 от ЗДвП. Според отразеното в процесния АУАН, същият е подписан от Е. С. без да
впише възражение в акта.
Пак според процесния АУАН, при съставянето му от Е.К. са
иззети: СРМПС, част ІІ-ра (малък талон) №*********; както и два броя табели с Рег.№****.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, противно на направеното в тази
връзка възражение от жалбоподателите.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ
по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 32) на министъра на вътрешните
работи, с която са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по
ЗДвП, между които служби са и Областните дирекции на МВР (точка 3. от
заповедта). Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед
№317з-391 от 06.02.2017г. (лист 31) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която
заповед началниците на групи в С“ПП“ са оправомощени да прилагат с мотивирана
заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.7.
от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-6152 от 07.05.2020г.
(лист 33) на министъра на вътрешните работи, с която заповед М.В.М., издал
оспорената в настоящето производство заповед, е преназначен на длъжност
НАЧАЛНИК НА ГРУПА „Административно-наказателна дейност,
информационно-аналитична дейност и отчет на пътно-транспортни произшествия и
водачите“ (Г“АНДИАДОПТПВ“) към Отдел “Охранителна полиция“ (О“ОП“) при ОД на
МВР- Пловдив, считано от датата на встъпване в длъжност.
Така посочените определяне на служби за контрол по
ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на
ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол,
настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената
заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което
обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Според посочената като правно основание за прилагане
на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за срок от 6
месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на
собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и на собственик, чието МПС е управлявано
от лице, за което са налице тези обстоятелства.
С разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове /АУАН/ по закона се ползват с
доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената
разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната
отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на
ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната
уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в
тежест за жалбоподателя.
В случая, обстоятелството, че Е.С.К. е неправоспособен
(не притежаващ СУМПС) водач се явява установено по делото, посредством
посочената по-горе справка за нарушител/водач (лист 25), и не е спорно между
страните.
Освен това, изслушан като свидетел по делото, П.И.И.,
обяснява следното (лист 46а): “С
жалбоподателя И.С. сме приятели. През ноември месец помагах на И.. Трябваше да
отидем до гр. Асеновград с г-н Е.К.. И. ми даде да управлявам автомобила “Фиат
Дукато“, 3,5 тона, аз има шофьорска книжка с “Б“ категория. Закарах Е.К. до
Асеновград да си свърши работа. Е.С.К., мисля, работи във фирмата на сина на И.С..
Оставих ключовете на Е. и той без мое знание и без знанието на И. е тръгнал в
нетрезво състояние да кара буса. И. не знае, че съм оставил ключовете на Е..
Имам уговорка със сина му. Знам, че Е.К. няма книжка и на своя собствена
отговорност е подкарал буса. Винаги давам ключовете на Е.К., тъй като работи в
тази фирма. И.С. с този автомобил си върши работата и сега е с вързани ръце.
Синът на И., Г. С., също го използва автомобила. Занимават се с монтиране на
кабелни мрежи на Виваком. Този автомобил им е нужен, те без него не могат да
работят. Съпругата на И.С. не знам какво работи. Исках да свърша услуга, но тя
стана “мечешка“. Аз не давам автомобила на други лица, а той (Костов) на
собствена отговорност го е направил. В обобщение: На 05.11.2020г. И.С. ми
предостави автомобила си да го шофирам. След като приключих шофирането, оставих
ключовете от автомобила на Е.С.К., за който знам, че работи във фирмата на сина
на И.- Г. С.. Паркирах буса в кв. “Кичюка“, където винаги го паркирам. Дадох ключовете
от автомобила на Е.С.К., който по мои представи е работник във фирмата на сина
на И.С. – Г. С., за да ги предаде на шефа. Три пъти съм карал този бус и три
пъти давам ключовете от автомобила на Е.К.. Оттам насетне не знам какво е станало“.
Съответно, налице е фактическо основание за издаване
на оспорената по делото заповед, а именно, управление на МПС от водач, който е
неправоспособен (не притежава СУМПС).
Нещо повече, според приетото по делото заверено копие
на АУАН, Серия АА, бл.№731398 от 05.11.2020г. (лист 27), в рамките на
извършената на място проверка на 05.11.2020г. Е.К. е тестван за евентуална
употреба на алкохол от негова страна с техническо средство, представляващо
“Дрегер Алкотест 7410“ с №0022, при което е отчетена концентрация на алкохол в
издишания въздух от 2,08 ‰ (промили).
Собственият на жалбоподателя И.С. (по регистрационни
данни (лист 26)) товарен автомобил “ФИАТ ДУКАТО“, с Рег.№*****, се явява обект
на оспорената по делото ПАМ по смисъла на ЗДвП, тъй като именно този автомобил
е управляван от неправоспособен водач.
А субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП е
собственикът на ППС, какъвто в случая несъмнено се явява жалбоподателят И.С. по
регистрационните документи на автомобила.
При това положение, настоящият състав на съда намира
оспорената заповед за издадена без противоречие с относимите материалноправни
разпоредби, противно на направеното в тази връзка възражение от жалбоподателите.
Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за
издадена и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по
смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на
фактическите и правни основания, послужили за издаването ѝ, както и редът
за нейното обжалване. Разбира се, в оспорената по делото заповед не е конкретно
посочена хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, представляваща фактическото
основание за издаване на заповедта, но това обстоятелство, макар и да представлява
нарушение на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59
от АПК, не е съществено такова, тъй като не препятства правото на
жалбоподателите да разберат съдържанието на обективираното от административния
орган волеизявление, с което се засягат техните права и законни интереси, нито
пък препятства съдебния контрол.
Написа се, че ПАМ от вида на оспорената по делото се
прилага за срок от 6 месеца до 1 година, като органът, прилагащ мярката,
действа при условията на обвързана компетентност.
От своя страна, принципът за съразмерност, нормативен
израз на който са нормите на чл.6 от АПК, установява следното: (1)
административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно
и справедливо; (2) административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта,
за която актът се издава.
В случая, оспорената по делото ПАМ е наложена за
минимално предвидения от закона срок, поради което следва да се приеме за
установено, че разглежданата ПАМ е наложена при спазване на принципа за съразмерност.
Що се отнася до възражението, че процесният автомобил
е притежаван в режим на СИО от двамата жалбоподатели и процесната ПАМ се явява
несъразмерна спрямо жалбоподателката Д.С., то същото е неоснователно.
Съдебната практика е константна, че
за законосъобразността на издадена заповед за прилагане на ПАМ от вида на
процесната е ирелевантно обстоятелството, дали ППС обект на ПАМ, е в режим на
СИО. Разглежданата ПАМ не е приложима само в случай, че ППС е еднолична
собственост. Да се приеме обратното означава, че притежаваните ППС от лица,
сключили граждански брак или придобили ППС в дялова съсобственост, могат да
бъдат управлявани в нарушение на императивните законови изисквания, без риск от
приложението на ПАМ по смисъла на ЗДвП по отношение на собствениците, каквато
очевидно не е целта на закона. Не е допустим диференциран подход при
прилагането на мярка от вида на процесната, тъй като би поставил в дискриминационно
положение едноличните собственици на ППС- участници в движението, което е в
противоречие с принципа за равенство на гражданите пред закона (чл.6, ал.2 от
конституцията на Република България (КРБ)).
Макар и гарантирано от КРБ, правото на лична
собственост може да бъде законодателно ограничавано по изключение в случаите,
когато следва да бъдат охранени особено важни обществени интереси, а такива несъмнено
са осигуряване на безопасността на движението по пътищата и животът и здравето
на останалите участници в движението. Следователно, регламентираните ПАМ от
нормите на ЗДвП са при законово установен приоритет на обществения интерес пред
правото на собственост, като законодателно установеният превес на обществените
интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на несъразмерност, а е
функция на действащия правов ред.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената
по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да
се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят
административните нарушения.
Следователно, като издадена от компетентен орган, при
липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и
в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и
законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и
като такава не следва да бъде уважена.
Предвид гореизложеното, заявеното особено искане за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗППАМ
№20-1030-003018 от 05.11.2020г. се явява неоснователно и като такова не следва
да бъде уважено.
А с оглед очерталия
се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателите,
както и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М.Б.
са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.С., ЕГН **********, и на Д.И.С.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, офис 7, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №20-1030-003018 от
05.11.2020г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ при
Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, на жалбоподателя И.С. е наложена ПАМ- “прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство, представляващо товарен автомобил “ФИАТ ДУКАТО“, собственост
на жалбоподателя И.Г.С., за срок от 6 месеца, както и отнемането на два броя
табели с регистрационен номер №*****.
ОСТЯВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното особено искане за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №20-1030-003018 от
05.11.2020г.
Решението не подлежи на обжалване, а в частта му, с
която е оставено без уважение искането за спиране на допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-1030-003018 от 05.11.2020г., имаща характер на определение, може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Адм. съдия:../П/.......................
/Н.Бекиров/