№ 10
гр. Ямбол, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Я. В. А.
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20232300500431 по описа за 2023 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Й. Д. Б. от гр.*******
чрез пълномощника й адв.С., АК-Ямбол против решение № 21/14.03.2023 г., постановено по
гр.д.№ 239/2020 г. по описа на РС Тополовград, постановено във втора фаза на делбата и
приключващо производството, с което съдът е разпределил имотите, обособени в дялове
между съделителите и е присъдил уравнение на дяловете.
Иска се отмЯ. на това решение като незаконосъобразно – противоречащо на
материално-правните разпоредби, да бъде обявена делбата за нищожна и да бъдат
присъдени разноски пред втората инстанция. Счита се, че делбата е нищожна, тъй като в нея
не са участвали всички съделители и по-конкретно Ж.И.Ж., пряк наследник на В.М.Г.,
починала преди завеждане на иска на 17.03.2019 г. Налице е предпоставката на чл.75 ал.2 от
ЗН за нищожност на делбата и поради това се желае да бъде прогласена за такава.
В законоустановения срок останалите съделители не са депозирали отговор на
въззивната жалба.
В съдебно заседание, страните редовно призовани не се явяват и не изпращат
представител.
Съделителят М. Г. В. чрез пълномощника си адв.Н. Я. е депозирал писмено становище
по въззивната жалба преди съдебно заседание, с което е заявил искане за оставянето й без
уважение и присъждане на разноски пред настоящата инстанция.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
1
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно. В отговор на доводите
на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да
изложи следното:
Производството по гр.дело № 239/2020 г. по описа на РС – Тополовград е образувано по
искова молба на М. Г. В. от гр. ******, с която се претендира да бъде допусната делба
между него и ответниците всички в качеството им на наследници на общата наследодателка
Т.М.Г., б.ж. на с.*******, починала на 18.02.1923 г., по отношение на оставените в
наследство от нея пет земеделски имота в землището на с.*******. Съдът е изпълнил
задължението си по чл.344, ал.1 от ГПК като с постановеното по приключване на първата
фаза на делбата, влязло в сила решение – № 17/27.04.2022 г. е посочил между кои страни се
допуска делбата, по отношение на кои имоти, както и какви са квотите на всеки един от
съделителите по делото. След влизане в сила на това решение съдът е осъществил съдебната
процедура по провеждане на втората фаза на делбата, а именно назначена е съдебна
експертиза, която е обособила реалните дялове от имотите съобразно квотите на
съделителите и е постановено от съда обжалваното в настоящото производство решение, с
което е ликвидирана съсобствеността чрез разпределяне на делбените имоти между
съделителите.
От представеното в първата фаза на делбата удостоверение за наследници №
10/30.06.2022 г. се установява, че общата наследодателка Т.М.Г. е починала през 1923 г. и е
оставила преки наследници три деца – Н.М.К., починала 1958 г., В.М.Г., починал 1948 г. и
М.М.Г., починал 1944 г., а всеки от тях е оставил свои собствени преки наследници.
Действително сред наследниците на сина на М.Г. – М. М. М., който е починал през 1961 г. е
и неговата дъщеря В.М.Г., за която в удостоверението за наследници е посочено, че е
починала на 17.03.2019 г., но липсват данни, както за това кои са нейните наследници, така
и за това респективно, че няма наследници. Друго удостоверение за наследници преди
допускане на делбата не е представено по делото и съдът е извел изводите си относими към
чл.344 от ГПК изцяло въз основа на данните на това удостоверение за наследници.
Въззивният съд счита, че в настоящото производство не са налице предпоставки за
отмЯ. на решението по извършване на делбата и прогласяване нейната нищожност изобщо.
Дори да се приеме, че в делбеното производство не е участвал съделител, а това е така, към
момента е налице влязло в сила решение по допускане на делбата и след него същата е
извършена. Неучастието на съделител в делбата в случая не може да се отрази и да е
предпоставка за отмЯ. на решението по извършване на тази делба предвид фазата, в която се
2
намира същата. За да бъде прогласена допусната делба за нищожна поради наличието на
предпоставките на чл.75, ал.2 от ЗН, е необходимо да бъде проведено съвсем отделно исково
производство с предмет установяване нищожността на допуснатата делба. Такъв иск би
могъл да заведе, както неучаствалия в делбата съделител, така и който и да е от участвалите
съделители, тъй като разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗН е относима до делбата и нейната
нищожност във връзка с неучастие на някой от съделителите и защото нищожната делба не
поражда действие. Както е приел и ВКС в определение от 25.10.2012 г. по ч.гр.д. №
490/2012 г., във втората фаза на висящото делбено производство неучаствалият
съсобственик не може да встъпи, за да установи правата си поради това, че вече е
постановено решението, с което е определено между кои лица, по отношение на кои имоти и
при какви квоти ще бъде извършена делбата. Още по-силен аргумент за това е и че на това
основание – неучастие на съделител в делбата не може да бъде отменяно постановено
решение за фактическото извършване на делбата, тъй като същото е резултат от влязло в
сила решение по допускане на делбата и проведено съдебно производство във втората фаза
на делбата въз основа на влязлото в сила решение по допускането й.
При това положение въззивният съд счита, че атакуваното в настоящото производство
решение по извършване на делбата е правилно и законосъобразно постановено, съобразено
изцяло с влязлото в сила решение по нейното допускане с всичките му компоненти – страни,
имоти, квоти. Поради това обжалваното решение по извършване на делбата следва да бъде
потвърдено, тъй като пороците, изтъкнати във въззивната жалба не водят до неговата отмЯ..
Във въззивното производство единствено съделителят М. Г. В. чрез пълномощника си
адв. Я. е изразил становище по въззивната жалба макар и не в срока за отговор на същата,
както и е поискал присъждане на разноски във въззивното производство в размер на 600 лв.
Искането за присъждане на разноски направено от В. е основателно предвид представеното
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 11.12.2023 г., съгласно които адв.
Я. оказва правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално представителство и
защита в настоящото дело. В договора за правна защита и съдействие е отразено още, че
сумата за адвокатско възнаграждение е заплатена в брой.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/14.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 239/2020 г. по
описа на РС Тополовград.
ОСЪЖДА Й. Д. Б., ЕГН ********** от гр.*******, ул.**** №**** да заплати на
основание чл.78 ал.3 във връзка с чл.81 от ГПК на М. Г. В., ЕГН ********** от гр.******,
ул**** вх.**ап.** направените в настоящото производство разноски в размер 600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
на страните пред ВКС.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4