МОТИВИ по НОХД 5056/2010г.
по описа на Софийски градски съд – Наказателна колегия, 2 състав
В
Софийски градски съд – Наказателна колегия е внесен обвинителен акт срещу Е.Р.М. за това, че в периода 06.11.****г. - 15.05.2009г. като длъжностно лице - М.НА Т.И С.П. политика,
при условията на продължавано престъпление, като извършител и в съучастие с М.Б.М.
- съизвършител и В.И.Д. - помагач, присвоила, заедно с другите двама
съучастници, пари на държавата в размер на 11 038 405.55 лв., връчени в
качеството й на м. и поверени й да ги управлява и на М.М., в качеството му на
управител и представител на изпълнителя по договор № ПК-14/155 от 18.12.****г.
- „С.З.****” ООД, като за улесняване на присвояването е извършила престъпление
по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1 и 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което не се предвижда по-тежко наказание, а именно:
- в периода
06.11. до 18.12.****г., в гр. С., като длъжностно лице - М.НА Т.И С.П.
политика, при условията на продължавано престъпление, в ролята на извършител и
в съучастие с Д.Н.Д. - заместник
- м. на М. на Т. и С.П., който за периода 06 - 09. 11. ****
г. изпълнявал функциите на М.НА Т.И С.П. политика, съгласно заповед №821/**** г. - съизвършител,
И.К.П. - главен секретар на М. на Т. и С.П. -
съизвършител и В.И.Д. - помагач, нарушила служебните си задължения,
регламентирани в чл. 2, ал. 1, чл. 15, ал. 7, чл. 40, чл. 41, ал. 2, чл. 84, т.
2 и чл. 86, ал. 3 от Закона за обществените поръчки и чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал.
1 и чл. 7, ал. 1 от ЗФУКПС, като на 09.11.****г. одобрила документация за
участие в процедура на договаряне с обявление, на 09.11.****г. взела Решение №
ЗОП 04/4 за открИ.е на процедура за възлагане на обществена поръчка, на 20.11.****г.
издала заповед № 872, на 22.11.**** г. взела Решение № ЗОП 07/1 и на 18.12.****
г. сключила договор № ПК-14/155 за възлагане на обществена поръчка със „С.З.****”
ООД, с цел да набави за себе си и за В.И.Д. облаги под формата на пари, от
деянието са настъпили значителни вредни последици в размер на 11 038 405.55 лв.,
извършено е от лице, заемащо отговорно служебно положение - м. и представлява
особено тежък случай, длъжностното
присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай –
престъпление по чл. 203, ал.1 вр. чл. 202, ал.1, т.1 вр. чл. 201 вр. чл. 20,
ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20,
ал.1 и 2 вр. чл. 26, ал.1 НК.
С обвинителния акт е предявено
обвинение и на Д.Н.Д. за това, че на 06.11.****г. в гр. С.,
като длъжностно лице, изпълнявайки за периода 06 - 09.11.****г. функциите на М.НА
Т.И С.П. политика, съгласно заповед № 821/**** г., в ролята на извършител и в
съучастие с други две длъжностни лица - Е.Р.М.
- М.НА Т.И С.П. политика и И.К.П. - главен секретар на
М. на Т. и С.П. - и двамата като съизвършители и в нарушение
на служебните си задължения, регламентирани в чл. 2, ал. 1, чл. 15, ал. 7, чл.
40 и чл.84, т.2 от ЗОП и в чл.3, ал.1, чл.6, ал.1 и чл.7, ал.
1 от ЗФУКПС, на 06.11.**** г. издал заповед № 825, с която определил вида на
обществената поръчка - договаряне с обявление, съгл. чл.25, ал.4 и чл.84, т.2
от ЗОП по отношение на обект „Административна сграда за нуждите на регионалните
структури на МТСП - реконструкция, преустройство и пристройка на работническа
поликлиника, гаражи и ограда в УПИ II, кв. 93, гр. С.з.”, с цел да набави за
себе си, за Е.Р.М. и за В.И.Д. облаги под формата на пари, от деянието са
настъпили значителни вредни последици в размер на 11 038 405.55 лв., извършено
е от лице, заемащо отговорно служебно положение – заместник - м. и представлява
особено тежък случай - престъпление
по чл. 282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.1 и 2 НК.
Софийски градски съд е сезиран и с обвинение спрямо
И.К.П. за това, че на 06.11.****г. в гр.С. като
длъжностно лице - главен секретар на М. на Т. и С.П. като извършител и в
съучастие с други две длъжностни лица - Е.Р.М. - М.НА Т.И С.П. политика и Д.Н.Д.
– заместник - м. на М. на Т. и С.П., който за периода 06 - 09.11.****г.
е изпълнявал функциите на М.НА Т.И С.П. политика съгласно заповед № 821/**** г.
- и двамата като съизвършители, в докладна записка до заместник - м. Д.Н.Д. с
дата 06.11.****г. предложил да се започне процедура за възлагане на
обществената поръчка - договаряне с обявление, съгл. чл. 84, т. 2 от ЗОП по
отношение на обект „Административна сграда за нуждите на регионалните структури
на МТСП - реконструкция, преустройство и пристройка на работническа
поликлиника, гаражи и ограда в УПИ ІІ, кв. 93, гр. С.з. в нарушение на
служебните си задължения, регламентирани в чл.2, ал.1, чл.15, ал.7, чл.40 и
чл.84, т.2 от Закона за обществените поръчки с цел да набави за Е.Р.М., Д.Н.Д.
и В.И.Д. облаги под формата на пари, от деянието са настъпили значителни вредни
последици в размер на 11 038 405.55 лв., извършено е от лице, заемащо отговорно
служебно положение - главен секретар на МТСП и представлява особено тежък
случай - престъпление по чл. 282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.
20, ал.1 и 2 НК.
Със същия обвинителен акт прокуратурата обвинява и В.И.Д.
в това, че в периода 18.12.**** - 15.05.2009г. в гр. С.з. и гр. С., при
условията на продължавано престъпление и в съучастие като помагач на Е.Р.М. - М.НА
Т.И С.П. политика - извършител, а също и подбудител и помагач на другия
извършител М.Б.М. - управител и представител на изпълнителя “С.З.****” ООД по
договор № ПК-14/155 от ****г., присвоил заедно с другите двама съучастници пари
на държавата в размер на 11 038 405.55 лв., връчени на Е.М. в качеството й на м.
и поверени й да ги управлява и на М.М. в качеството му на управител и
представител на изпълнителя по договор № ПК-14/155 от 18.12.****г. - „С.З.****”
ООД, като за улесняване на присвояването е извършил две престъпления:
- по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал.
4 НК, за което не се предвижда по-тежко наказание, а именно:
на 18.12.****г. в гр. С. като
помагач и в съучастие с длъжностното лице Е.Р.М. - М.НА Т.И С.П. политика й
помогнал тя да наруши своите служебни задължения, регламентирани в чл. 2, ал.
1, чл. 15, ал. 7, чл. 40, чл. 41, ал. 2, чл. 84, т. 2 и чл. 86, ал. 3
от Закона за обществените поръчки и чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от
ЗФУКПС при сключването на договор № ПК-14/155 за възлагане на обществена
поръчка със „С.З.****” ООД, с цел да набави за себе си, за Е.Р.М. и за Д.Н.Д.
облага под формата на пари, от деянието са настъпили значителни вредни
последици в размер на 11 038 405.55 лв., извършено е от лице, заемащо отговорно
служебно положение - м. и представлява особено тежък случай;
- и по чл. 212,
ал. 5 вр. ал. 1 пр. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което не
се предвижда по-тежко наказание, а именно:
в
периода 15.04.2008 - 15.05.2009
г. в гр. С.з. и гр. С., при условията на продължавано престъпление и в
съучастие като подбудител и помагач на извършителя - М.Б.М. - чрез използване
пред съответните длъжностни лица при М. на Т. и С.П. на документи с невярно
съдържание, както следва:
Фактура **********/16.04.2008 год. на стойност 3
907 040.23 лева и приложен към нея Протокол №1/15.04.2008 г. на стойност 3 592
783.50 лева и Протокол № 2/15.04.2008
г. на стойност 314 256.73 лева,
Фактура **********/04.07.2008 год. на стойност 3
376 933.59 лева и приложен към нея Протокол №3/04.07.2008 г. на стойност 3 376
933.59 лева,
Фактура **********/18.08.2008 год. на стойност 1
188 305.77 лева и приложен към нея Протокол № 4/без дата/ на стойност 1 188 305.77 лева,
Фактура 00000000010/10.10.2008 год. на стойност 1
134 262.62 лева и приложен към нея Протокол №5/30.09.2008 г. на стойност 1 134 262.62
лева,
Фактура **********/24.10.2008 год., представляваща
Дебитно известие към фактура № **********
от 16.04.2008 год.
Фактура **********/24.10.2008 год., представляваща
Дебитно известие към фактура № **********
от 04.07.2008 год.
Фактура **********/24.10.2008 год., представляваща
Дебитно известие към фактура № ********** от 18.08.2008 год.
Фактура **********/24.10.2008 год., представляваща
Дебитно известие към фактура № ********** от 10.10.2008 год.
Фактура 00000000019/04.11.2008 год. на стойност 2
25 7 737.97 лева и приложен към нея Протокол № 6/04.11.2008 г. на стойност 2 257
737.97лева,
Фактура 00000000020/16.12.2008 год. на стойност 2
207 621.94 лева и приложен към нея Протокол № 7/15.12.2008 г. на стойност 2 207 621.94
лева,
Фактура 00000000021/16.12.2008 год. на стойност 461
821.20 лева и приложен към нея Протокол № 8/15.12.2008 г. на стойност 461 821.20 лева,
Фактура 00000000022/2602.2009 год. на стойност 2
330 830.32 лева и приложен към нея Протокол № 9/25.02.2009 г. на стойност 1 549 939.71
лева и Протокол N9 10/25.02.2009 г. на стойност 780 890.61
лева,
Фактура 00000000024/10.04.2009 г. на стойност 1 583
291.95 лева и приложен към нея Протокол №11/10.04.2009 г. на
стойност 1 092 280.12 лева и Протокол № 12/10.04.2009 г. на стойност 491 011.83
лева,
Фактура 00000000025/15.05.2009 год. на стойност 357
161.20 лева и приложен към нея Протокол №13/13.05.2009 г. на стойност 357161.20
лева, (всички фактури на обща стойност 18 805 006.79), получил чрез М. без
правно основание:
на 22.04.2008г. сумата от 497 946,23 лева,
представляващи държавно движимо имущество под формата на пари;
на 17.07.2008г. държавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 2 634 008.20 лева
на 10.09.2008г. държавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 926 878.50 лева
на 13.10.2008г. държавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 884 724.84 лева
на 17.11.2008г. дьржавно движимо имущество
под формата на пари в размер на 561
000.00 лв.
на 16.12.2008 г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 150 856.81 лв.
на 04.11.2008 г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 1 773 613.00 лева
на 22.12.2008
г. дьржавно движимо
имущество под формата на пари в
размер на 2 108 860.08 лева
на 22.12.2008 г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 133 472.16лева
на 09.03.2009 г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 1 841 355.94лева;
на 23.03.2009 г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 116 541.52 лева.
на 16.04.2009 г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 1 250 800.65 лева,
на 27.04.2009 г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 79 164.59 лева и
на 07.05.2009 г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 65 835.66 лева.
на 15.05.2009 г. г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 221 028.48 лева - всичко на общата стойност 13 246
086,66 лева, от които след приспадане на дължимия ДДС в размер на 2 207 681.11
лева, с намерение да присвои, получил сумата от 11 038 405.55 лева., като
документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък
случай, длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява
особено тежък случай - престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т.1 вр. чл. 201 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 вр. чл. 26, ал.
1, вр. чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2 вр. вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 и
във вр. чл. 212, ал. 5 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Прокуратурата е предявила обвинение и на М.Б.М. за това,
че в периода 15.04.2008г. - 15.05.2009г. в гр. С.з. и гр. С., при условията на
продължавано престъпление, като длъжностно лице - управител и представител на „С.З.****”
ООД - изпълнител по договор № ПК-14/155 от 18.12.****г., сключен с М. на Т. и С.П.
като извършител и в съучастие с Е.Р.М. - съизвършител и В.И.Д. - подбудител и
помагач, присвоил, заедно с другите двама съучастници, пари на държавата в
размер на 11 038 405.55 лв., връчени на Е.М. в качеството й на м. и поверени й
да ги управлява и на М.М. в качеството му на управител и представител на
изпълнителя по договор № ПК-14/155 от ****г. - „С.З.****” ООД, като за
улесняване на присвояването е извършил престъпление по чл. 212, ал. 5 вр. ал.
1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което не се предвижда
по-тежко наказание, а именно:
В периода 15.04.2008г. - 15.05.2009г. в гр. С.з. и
гр. С., при условията на продължавано престъпление, като управител и
представител на изпълнителя по договор № ПК-14/155 от **** г. - „С.З.****”
ООД, в ролята на извършител и в съучастие с В.И.Д. - подбудител и помагач, чрез
използване пред съответните длъжностни лица при М. на Т. и С.П. на документи с
невярно съдържание, както следва:
Фактура **********/16.04.2008 год. на стойност 3
907 040.23 лева и приложен към нея Протокол №1/15.04.2008 г. на стойност 3 592
783.50 лева и Протокол №2/15.04.2008
г. на стойност 314 256.73 лева,
Фактура **********/04.07.2008 год. на стойност 3
376933.59 лева и приложен към нея Протокол №3/04.07.2008 г. на стойност 3 376 933.59
лева,
Фактура **********/18.08.2008 год. на стойност 1
188 305.77 лева и приложен към нея Протокол № 4/без дата/ на стойност 1188 305.77 лева,
Фактура 00000000010/10.10.2008
год. на стойност 1 134 262.62 лева и приложен към нея Протокол № 5/30.09.2008
г. на стойност 1 134 262.62 лева,
Фактура **********/24.10.2008
год., представляваща Дебитно известие към фактура № ********** от 16.04.2008
год.
Фактура **********/24.10.2008 год., представляваща
Дебитно известие към фактура № **********
от 04.07.2008 год.
Фактура
**********/24.10.2008 год., представляваща Дебитно известие към фактура №
********** от 18.08.2008 год.
Фактура **********/24.10.2008 год., представляваща
Дебитно известие към фактура № ********** от 10.10.2008 год.
Фактура 00000000019/04.11.2008 год. на стойност 2
257 737.97 лева и приложен към нея Протокол № 6/04.11.2008 г. на стойност 2 257 737.97
лева,
Фактура 00000000020/16.12.2008 год. на стойност 2
207 621.94 лева и приложен към нея Протокол № 7/15.12.2008 г. на стойност 2 207 621.94
лева,
Фактура 00000000021/16.12.2008 год. на стойност 461
821.20 лева и приложен към нея Протокол № 8/15.12.2008 г. на стойност 461 821.20 лева,
Фактура 00000000022/2602.2009 год. на стойност 2
330 830.32 лева и приложен към нея Протокол № 9/25.02.2009 г. на стойност 1 549 939.71
лева и Протокол № 10/25.02.2009
г. на стойност 780 890.61 лева,
Фактура 00000000024/10.04.2009 г. на стойност 1 583
291.95 лева и приложен към нея Протокол №11/10.04.2009 г. на
стойност 1 092 280.12 лева и Протокол № 12/10.04.2009 г. на стойност 491 011.83
лева,
Фактура 00000000025/15.05.2009 год. на стойност 357
161.20 лева и приложен към нея Протокол №13/13.05.2009 г. на стойност 357161.20 лева,
(всички фактури на обща стойност 18 805 006.79 лева), получил в соченото
по-горе длъжностно качество без правно основание:
на 22.04.2008г. сумата от 497
946,23 лева, представляващи дьржавно движимо имущество под формата на пари;
на 17.07.2008 г. дьржавно
движимо имущество под формата на пари в размер на 2 634 008.20 лева
на 10.09.2008г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 926 878.50 лева
на 13.10.2008г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 884 724.84 лева
на 17.11.2008г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 561 000.00 лв.
на 16.12.2008г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 150856.81 лв.
на 04.11.2008г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 1 773 613.00 лева
на 22.12.2008 г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 2 108 860.08 лева
на 22.12.2008 г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 133 472.16 лева
на 09.03.2009 г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 1 841 355.94 лева;
на 23.03.2009 г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 116 541.52 лева.
на 16.04.2009 г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 1 250 800.65 лева,
на 27.04.2009 г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 79 164.59 лева и
на 07.05.2009 г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 65 835.66 лева.
на 15.05.2009 г. дьржавно движимо имущество под
формата на пари в размер на 221 028.48 лева –
всичко получено на обща стойност 13
246 086,66 лева, от които след приспадане на дължимия ДДС в размер на 2 207
681.11 лева, с намерение да присвои, получил сумата от 11 038 405.55 лева, като
документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък
случай, като длъжностното присвояване е в особено големи размери
и представлява особено тежък случай - престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл.
202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 20, ал. 1 и 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр.
чл.212, ал.5 вр. ал.1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 1 и 2 вр. чл. 26, ал.1 НК.
С обвинителния акт е агажирана и наказателната
отговорност на Р.Г.С. за това, че в периода от 04.11.2008г. до 10.04.2009г. в
гр. С.З. и в гр.С., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави
за „С.З.****” ООД имотна облага, възбудил заблуждение у съответните длъжностни
лица при МТСП, че по отношение на обект „Административна сграда за нуждите на
регионалните структури на МТСП - реконструкция, преустройство и пристройка на
работническа поликлиника, гаражи и ограда в УП II кв. 93 С.з.” е извършил
действителен контрол за СМР, предварително е проверил актовете за действително
извършеното строителство от фирмата - изпълнител, по които е станало
разплащането и на място е установил завършването и подлежащи на заплащане
натурални видове строително-монтажни работи, отразени в протоколите образец 19,
както следва:
-
в протокол № 6/04.11.2008 г.
вписал, че към 31.10.2008г. били извършени и подлежат на заплащане СМР на
стойност 2 257 737.97 лв. вместо действително извършените СМР на стойност 969
987.10 лв., в резултат на което е причинена имотна вреда на МТСП в размер на 1
287 750.87лв.
-
в протокол №
7/15.12.2008 г. вписал, че към 15.12.2008г. били извършени и подлежат на
заплащане СМР на стойност 2 207 621.94 лв. вместо действително извършените СМР
на стойност 877 893.64 лв., в резултат на което е причинена имотна вреда на
МТСП в размер на 1 329 728.30 лв.
-
в протокол № 8/15.12.2008 г.
вписал, че към 15.12.2008г. били извършени и подлежат на заплащане СМР на
стойност 461 821.20 лв. вместо действително извършените СМР на стойност 160
041.90 лв., в резултат на което е причинена имотна вреда на МТСП в размер на
301 779.30 лв.
-
в протокол № 9/25.02.2009 г.
вписал, че към 24.02.2009г. били извършени и подлежат на заплащане СМР на
стойност 1 549 939.71лв. вместо действително извършените СМР на стойност
293 409.11 лв., в резултат на което е причинена имотна вреда на МТСП в размер
на 1 256 530.60 лв.
-
в протокол №
10/25.02.2009 г. вписал, че към 24.02.2009 г. били извършени и подлежат на
заплащане СМР на стойност 780 890.61 лв. вместо действително извършените СМР на
стойност 311 827.50лв., в резултат на което е причинена имотна вреда на МТСП в
размер на 469 063.11 лв.
-
в протокол №11/10.04.2009 г.
вписал, че към 09.04.2009 г. били извършени и подлежат на заплащане СМР на
стойност 1 092 280.12 лв. вместо действително извършените СМР на стойност 293
260.13лв., в резултат на което е причинена имотна вреда на МТСП в размер на 799
019.99лв.
-
в протокол № 12/10.04.2009г. вписал, че към
09.04.2009 г. били извършени и подлежат на заплащане СМР на стойност 491 011.83
лв. вместо действително извършените СМР на стойност 268 808.69 лв., в резултат
на което е причинена имотна вреда на МТСП в размер на 222 203.14 лв., (общият
размер на причинената вреда е 5 666 075.31 лева) и измамата е извършена от
пълномощник съгласно пълномощно № РД 08/192/21.10.2008 г. с упълномощител Е.Р.М.
като М.НА Т.И С.П. политика и упълномощен Р.Г.С., в кръга на неговото
пълномощие и длъжност, регламентирани с Договор № Р 823/21.10.2008г.,
допълнително споразумение № 1/21.10.2008г. и допълнително споразумение № 2 №
Р/042/12.01.2009г., измамата е в особено големи размери и представлява особено
тежък случай - престъпление по чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 3 вр. чл. 209,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа обвиненията срещу подсъдимите. В своята пледоария
прокурорът твърди, че ще отграничи фактите, описани в обвинителния акт, които
не са претърпели промяна в хода на съдебното следствие от тези, които чрез събраните
доказателствени източници, са претърпели промяна. Прокурорът излага хронология,
възприета от него и във внесения за разглеждане обвинителен акт и касаеща уведомяването
от страна на областния управител на област С.з. за нуждата от осигуряване на
помещения на служби към МТСП, осеммесечното бездействие от страна на
ръководството на МТСП и обявяване на обществена поръчка, която била проведена
при липса на предпоставки за приложение на процедурата „договаряне с обявление“
при вече започнала „открита процедура по договаряне“. Прокурорът акцентира на
показанията на свидетеля А.Т. – управител на „Е.“ ООД, в които той
потвърждавал, че притежавал количествената сметка, изготвена преди това от св. П.К.
и предадена му от подсъдимия М. в период преди да бъде обявена процедурата по
ЗОП. Прокурорът коментира и дейността на комисиите, ангажирани с подготвяне на
документацията и провеждане на процедурата по обществената поръчка, изразявайки
позицията си, че тяхната дейност е единствено подпомагаща тази на м.а, но не и
заместваща при вземане на решения от него, които могат и да не бъдат съобразени
с решението на комисията. Поддържа и изразената в обвинителния акт позиция за
налични семейни и приятелски връзки между подсъдимите М., Д. и Д.,
доказателство за което е съдържимата в томове 180-180в от материалите по
досъдебното производство информация за провеждани множество телефонни разговори
между тях. Прокурорът обръща внимание на твърдяната в обвинителния акт роля на
подсъдимия Д. в извършване на деянията и базира становището си за безспорна
доказаност на обвиненията спрямо този подсъдим от депозираните от свидетелите З.
и Н. показания в досъдебната фаза на процеса, противоречащи на изнесеното в
хода на съдебното следствие, заявявайки, че следва да бъдат кредитирани
изнесените данни от тях в момента, когато са депозирали показания в близост до
обстоятелствата, за които депозират твърдения и за които не са подготвени, а не
тези, изнесени след няколко години пред съда и то след обмисляне на отговорите
си. В предоарията си апелира към съда да обърне специално внимание в мотивите
към присъдата на показанията на св. П.Н., според които той е разбрал за
вакантната длъжност „инвеститорски контрол“ на обекта от подсъдимия Д. в
началото на ****г. – много преди да бъде обявена обществена поръчка за обекта и
преди да бъде подписан и договор с него – на 09.01.2008г. за заемане на тази
позиция. Освен на показанията на св. Н., прокурорът аргументира позицията си за
ролята на подсъдимия Д. и на изнесеното от свидетелите Н.К., К.Т. и Т.Х., на
документите, касаещи договорни отношения с търговско дружество „М.“ ООД, на
наличен общ офис, общо счетоводство, общи служители, обща каса и общи справки
на търговски дружества, в които Д. не е нито управител, нито съдружник, но
намиращи се в ползвани от него и негови собствени търговски дружества,
помещения. Към тези констатации прокурорът добавя и приобщена като веществено
доказателство по делото „справка за приходите и разходите на фирмата“, в която
е обективирана дейността на шест търговски дружества – „А.“ ЕООД, „Т.“ ООД, „К.Е.Р.“
ЕООД, „ДБМ Т.“ ЕООД, „К.“ ЕООД и „С.З.****“ ООД, както и множеството финансови
отношения по предоставяне на заеми между тези дружества, изследвани от банкова
експертиза по делото. Представителят на обвинението поддържа позицията си за
стройни, последователни и взаимни действия на подсъдимите М., Д. и П.,
покриващи престъпния състав на престъпление по чл.282 НК и свързани с нарушения
на законово регламентирани техни задължения. Незаконосъобразни действия
прокуратурата поддържа за извършени и при набавяне на финансиране на обекта от
страна на Е.М.. В пледоарията си отделя място и за неизпълнение от страна на „С.З.****“
ООД на ангажимент при участие в конкурса да не бъдат използвани подизпълнители,
тъй като почти изцяло строителната дейност на дружеството, управлявано от
подсъдимия М., е била извършена от подизпълнители или подизпълнители на
подъизпълнителите и на практика спечелилото дружество се явявало единствено
посредник, който префактурирал на много завишени цени /за което дава и
конкретни примери/ от тези на подизпълнителите, на МТСП и получавало съответно
дължимото по договора. В пространната си пледоария прокурорът заявява, че част
от представените от МТСП средства за обект „Административна сграда за нуждите на регионалните
структури на МТСП - реконструкция, преустройство и пристройка на работническа
поликлиника, гаражи и ограда в УПИ II, кв. 93, гр. С.з.”, наричана за краткост Сградата
/б.м./, не са били използвани за ремонтни дейности по нея. Аргументи за този
свой извод прокурорът извежда от доказателствения материал по отношение
дейността на търговско дружество „В.К.“ ООД с управител свидетеля Т.Х. –
прокурорът сочи свидетелските показания на Х. и множеството първични счетоводни
документи и актове – образец 19, аргументирайки позицията си, че управляваното
от Х. дружество е извършвало строителна дейност на три еднофамилни къщи в с. Л.
за физическото лице В.Д., но е фактурирал извършеното на „С.З.****“ ООД, което от
своя страна чрез своя управител М. е представяло пред МТСП дейността като осъществена
на сградата без Х. или неговото дружество да е извършвало каквато и да било строителна
дейност там. Именно от преведените от МТСП пари за ремонт на Сградата, св. Т.Х.
е получавал цената за предоставяните от неговото дружество строителни дейности
в с. Л.. Именно тези дейности на стойност 287 752.11 лева са представени
от подс. М. пред МТСП като извършени на Сградата, за които е получил и
заплащане, въпреки че те са осъществени на трите еднофамилни къщи на подс. В.Д.
в с. Л.. Подобна ситуация прокурорът обрисува и по отношение на договорните
отношения с търговско дружество „У.“ с управител Н.К. и с ЕТ „Д-М-М. К.“ и
неговият пълномощник К.Т.. И двата субекта се твърди, че са работили единствено
на друг обект, различен от Сградата – хотел „Р.“ на СтаР.горски минерални бани,
но осъществяваните от тях строително-ремонтни дейности са отразявани като
извършени на Сградата и респективно за тях е заплащано от „С.З.****“ ООД от
сумите, превеждани по договора с МТСП. В подкрепа на изявленията си посочват
както свидетелските показания на Х. и Т., така и множеството писмени
доказателства – констативни протоколи, договори, фактури, обективиращи, че договореностите
и респективно плащанията са осъществявани от „С.З.****“ ООД, а не от
действителните собственици на еднофамилните къщи и хотел „Р.“. В контекста на
своето изложение прокурорът заявява, че частично следва да бъдат кредитирани
показанията на свидетелите П.К. и Х.Р., както и обясненията на подсъдимия М.
относно обема на строителните дейности, тъй като действително такива били
извършвани, но не в обема, в който е платило МТСП и на цени, декларирани от М.
в акт образец 19, а те били извършвани на цените, визирани от св. Т., намерили
отражение и в заключението на комплексната строително-техническа експертиза,
изготвено от вещи лица В., П., К. и Х.. Представителят на обвинението анализира
и доказателствените източници, касаещи договорни отношения между „С.З.****“ ООД
и „М.“ ООД, посочвайки, че освен за Административната сграда второто дружество
е изработвало и доставяло обзавеждане и за хотел „Р.“, което, обаче, е било
заплащано с пари, депозирани от МТСП по повод обект „Административна сграда за нуждите на регионалните
структури на МТСП - реконструкция, преустройство и пристройка на работническа
поликлиника, гаражи и ограда в УПИ II, кв. 93, гр. С.з.”. В пледоарията на прокурора не
са подминати и заключенията на банковите експертизи по делото, за които той
претендира, че установяват, че единственият източник на средства в патримониума
на „С.З.****“ ООД е МТСП по повод на сключения договор, а действията на
управителя М. по превеждане на сумите от разплащателна сметка на дружеството в
депозитна са индикация както за липса на необходимост от пълния размер на
преведенето от М.то суми за ремонта, така и за присвояване, белег за което е и
трикратно теглене на каса от страна на подсъдимия М.М. и св. П.В. на суми по
50 000 лева и 20 000 лева, които не са внесени в касата на
управляваното от него дружество. Прокурорът спира своето внимание и върху
заключенията на няколкото комплексни съдебно-счетоводни технически експертизи,
две от които /условно определени така заедно с допълненията към тях/ са назначени
в хода на съдебното следствие. Съпоставяйки извършения от различните експерти
анализ и съдържимите множество документи по делото, изразява становището, че заключението
на експертизата, изготвено от Л., М., Д. и К., освен, че не притежава
констативно – съобразителна част, позволяваща да се прецени на какво основание
се достига до съответните правни изводи, не се основава на писмените
доказателства по делото, като не дава отговор и на част от поставените от съда
задачи, имащи значение за предмета на доказване по делото. Тази своя позиция
прокурорът обосновава с конкретни цифри и договори, акцентирайки особено върху
заключението, касаещо част електро от дейностите по сградата, което прокурорът
определя като изготвено при неразбиране на поставените от съда задачи от
експерт К. и неосновано на обективни данни по делото. В този смисъл претендира
да бъдат кредитирани заключенията на експерти В., П., К. и К., посочвайки и
конкретни основания за това. На финала на своето изложение представителят на
държавното обвинение анализира показанията на двама от свидетелите по делото – А.Д.
и Т.П.. По отношение на първия свидетел той заявява, че има основателно
съмнение в достоверността на нейните показания и го базира на поведението й,
което определя като нелогично – сочи, че
през 2009г., когато на Д. е извършвана проверка от РДНСК и е й бил издаден АУАН
и впоследствие наказателно постановление, с което е санкционирана за
неизготвяне на актове –образец 12 за скрити работи в строителството, тя не е
представила тези актове на проверяващите въпреки риска, станал и реален, от
нейно наказване по административен ред, но е предоставила всички твърдяни от
нея 64 броя актове – образец 12 в съдебната фаза на процеса, където липсва
подобна угР. за свидетеля. Именно това поведение на Д. злепоставя показанията й
пред прокурора. Не подобно е отношението му към втория свидетел – всички,
дадени от П. показания в хода на досъдебното производство, които той не е потвърдил
в съдебната фаза на процеса, са отчетени като непротиворечиви и последователни,
съответстващи и на данните от банковата експертиза за теглене пари в брой от
страна на М. и св. П.В. от сметка на търговското дружество, за които липсват
данни да са внесени в касата на дружеството. Промяната в показанията на този
свидетел в хода на съдебното следствие е отдадена на случилото се с него след
депозиране на показания по делото – физическа разправа с причинени телесни
увреди и отвличане заради свидетелстването му по настоящото производство.
Показанията на св. Т.П. в досъдебната фаза на процеса дават основание на
прокурора да очертае връзките между подсъдимите Д. и Д., М. и Д., както и предаване
на парични суми от самия П. на М., пренасяни в брой в раница с автобус, давани
му от подсъдимите Д. и М.. При направен извод за пълна доказаност на
обвиненията, в заключение претендира да бъдат наложени следните наказания на
подсъдимите: по отношение на Е.М. – наказание „лишаване от свобода“ между
средния и максималния размер, визиран за престъплението, конфискация на цялото
й възбранено и запорирано имущество, както и лишаване от права по чл.37, ал.1,
т.6 и 7 НК за максимален срок, по отношение на Д.Д. – „лишаване от свобода“ между
средния и максималния размер и лишаване за максимален срок от правата по чл.37,
ал.1, т.6 НК, по отношение на И.П. – „лишаване от свобода“ в размер на три
години, чието изпълнение бъде отложено за петгодишен изпитателен срок, по
отношение на В.Д. – „лишаване от свобода“ между средния и максималния размер на
определеното в санкционната част на приложиманата спрямо него материалноправна
норма, конфискация на запорираното и възбранено имущество и лишаване от права
по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК за максимален срок, спрямо М.М. – „лишаване от
свобода“ между среден и максимален размер на наказанието, конфискация на
запорираното и възбранено имущество и лишаване в максимален срок от права по
чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК и за Р.С. – „лишаване от свобода“ между средния и
максималния размер на наказанието.
Защитникът на подс.
Д.Д. заявява, че внесеният за разглеждане обвинителен акт има разказвателно –
описателен характер и съдържа разсъждения и предположения, неподкрепени от
доказателства. Защитата разглежда в теоретичен аспект съставомерните белези на
деянието, квалифицирано като престъпление по чл.282, ал.3 НК, каквото обвинение
е предявено на нейния подзащитен. След тези обосновки вниманието се фокусира
върху длъжностното качество на подсъдимия и функциите, които той е изпълнявал
към момента на подписване на инкриминираната заповед № 825 от 06.11.****г. –
функции на м. поради отсъствие на подс. М., възложени му с изрична заповед. При
своите разсъждения защитата изразява недоумението си относно посоченото от
прокуратурата съучастие между подсъдимата М., подсъдимия П. и нейния подзащитен
при издаване на цитираната заповед – конструкция, определена като невъзможна от
гледна точка на административната компетенция. Впоследствие изнася твърдения за
липса на нарушаване от страна на подсъдимия Д. на визираните в неговото
обвинение норми на ЗОП и ЗФУКПД. След като изразява несъгласието си с позицията
на обвинението за нарушаване на цитираните законови разпоредби, адв. Й.
коментира правното значение на особеното мнение на св. М.Б. по повод вида на
провеждане на процедурата, определяйки го като становище на юридически
съветник, което не обвързва компетентния орган по начин да го задължи да се
съобрази с него, още повече, че към момента на издаване на заповедта нейният
подзащитен не е притежавал знание за позицията на св. Б.. Прави се обобщението,
че издадената от нейния подзащитен заповед не е незаконосъобразна и към нея
няма отношение становището на свидетелката Б., тъй като заповедта касае
създаване на комисия за изготвяне на документи за процедура „договаряне с
обявление“, а не за стартиране на тази процедура и поради това и позицията на
свидетелката е неотносима към съдържанието на тази заповед. По отношение на
настъпилите вредни последици се декларира, че изготвянето на коментираната
заповед не се намира в причинна връзка с твърдяните в обвинителния акт
последици в размер на над 11 000 0000 лева, които всъщност не биха могли
да настъпят в ущърб на Държавата, тъй като тя била публичноправен субект,
субект на международното публично право и като такава не е могла да търпи
имотни вреди в какъвто и да било размер. Разглежда се въпросът при претенции за
настъпила щета за държавния бюджет – декларира се, че подсъдимият Д. няма служебни
задължения и отговорности към държавния бюджет, за да му причини вреда като
липсват и доказателства той да е получил финансова облага от твърдяното
престъпление. В заключение защитата коментира поведението на свидетеля П.,
обективирано чрез неговите показания, от гледна точка на морала му и този на
прокуратурата за използването му в качеството на свидетел, уличавайки други
лица, за да не бъде ангажирана неговата отговорност. Моли безалтернативно съда
да постанови оправдателна спрямо нейния подзащитен присъда поради неизвършване
на престъплението от негова страна.
Защитата на
подсъдимата Е.М. в лицето на адв.Л. заявява принципната си позиция, че
конструкцията на обвинителния акт по начина, представен на вниманието на съда,
не предполага постановяване на осъдителна присъда спрямо нейната подзащитна. Разглеждайки
конкретно предявеното обвинение по чл.203 НК с улесняващо престъпление по
чл.282 НК, защитникът излага съображения по отделните белези на престъпните
състави. На първо място се коментира, че прокуратурата поддържа присвояване на
сума от страна на подсъдимата заедно с подсъдимия М. като съизвършител и
подсъдимия Д. като помагач и същата сума е предмет на обвинение по чл.282 НК
във вид на вредна последица, но при други съучастници – съизвършители - подсъдимите
Д. и П. и помагач – подсъдимият Д.. Това, според защитата, води до неяснота на
обвинението, породена от невъзможност да се установи с кое от двете деяния е
причинена вредата и дали тя е една или са две. Подробно се анализират в
пледоарията и датите, на които се твърди, че подсъдимите М., Д. и П. са извършили
противоправни деяния и неъответствието между тези дати, игнориращи възможността
за тяхно съучастие. Несъответствие защитата посочва и в обвиненията на
различните твърдяни съучастници на подзащитната й относно вменената задружна
престъпна дейност както относно отсъствието на Д. при част от обвиненията като
помагач, така и по отношение различията в отразените лица, за които е целяно
настъпването на имотна облага – М. и Д. или М., Д. и Д.. По отношение обвинението
за извършено престъпление по чл.203 НК – коментира се невъзможността подс. М.
да е действал като съизвършител с подсъдимата М. при присвояване на сумите, тъй
като се касае за отговорност на длъжностно лице, което се разпорежда неправомерно
с пари, поверени му именно в това качество, а М. и М. са притежавали различни
длъжностни качества спрямо едни и същи суми и тези пари на МТСП не са били поверявани
на М.. Като задълбочаване на хаоса в обвинителната теза защитата определя изявлението,
че М. *** ****“ ООД, тъй като, за да бъдат присвоени тези пари трябва да са
получени правомерно в дружеството и респективно веча да са излезли от
патримониума на МТСП, което е още един аргумент за невъзможността за съвместна
престъпна дейност между М. и М. в качеството им на съизвършители. След това
адв. Л. задържа вниманието си към обвинението спрямо дейността на Д.,
определена от прокурора като помагаческа, излагайки датите на твърдяната негова
и на подсъдимите М. и М. престъпна дейност, посочвайки липса на тъждественост
между тях /въпреки обвинението за задружна престъпна дейност/ и между
изнесените факти. Отново се акцентира на рамкираната от прокуратурата вреда –
веднъж като вредни последици от
престъплението по чл.282 НК, веднъж като присовена сума чрез действия, квалифицирани
като престъпление по чл.203 НК, след това – като предмет на престъпление по
чл.212 НК и накрая като вреда в резултат на измама по чл.211 НК от страна на Р.С.,
като отново се афишира позицията, че се касае за различни времеви отрязъци както
на отделните твърдяни престъпни посегателства, така и на съучастническата
дейност на отделните подсъдими по тях, което определя неяснота относно действителния
размер на паричната сума, твърдяна като вреда, облага или целяна вредна
последица. На следващо място се развива тезата за несъвместимост между
извършване на деяния, квалифицирани като престъпление по чл.203 НК и по чл.212 НК, улесняващо присвояването, тъй като при присвояването субектът действа
неправомерно по отношение на средствата, а при документната измама той действа
правомерно, тъй като е въведен в заблуждение от измамливи действия на друго
лице, в резултат на които се е разпоредил с процесните суми. С това мотивира и
невъзможността нейната подзащитна да извърши в съучастие престъпление с М.М.,
тъй като е навъзможно да има два източника на една и съща вреда и да има
съучастници, които да са с различни обвинения - съучастието е форма на задружна
престъпна дейност, извършвана при пряк умисъл. Защитата насочва своето внимание
към начина на определяне на вредата в хода на наказателното производство,
разсъждавайки над правната природа на експертното заключение и неговият статут
в процеса, след което коментира субективизма при определяне на цените и
невъзможността на прокуратурата да фиксира точния размер на предмета на
престъпленията по чл.203 НК, чл.282 НК и чл.212 НК – навъзможност, водеща и до недоказаност
на обвинението. При коментара на съставомерността на престъплението по чл.282 НК адв. Л. се спира на въпроса дали правилно е приложена процедурата по чл.84,
т.2 ЗОП и нейният отговор е позитивен, обоснован с показанията на свидетелите П.К.,
А.И., С.А. и И.П.. В контекста на цитирани от нея показания на тези свидетели
се разглеждат и показанията на св. М.Б., определени като изхождащи от лице с
юридическо, но не и със специално техническо образование, което поради своята
компетентност не е в състояние да преценява възможност за остойностяване на
строително–ремонтни работи, определени от проектанта като невъзможни за
детайлизиране на този етап от строителството. Излагат се разсъждения и относно
решение на АССГ, приложено по делото и влязло в сила, с което е прието, че
проведената по процедурата по чл.84, т.2 ЗОП поръчка е законосъобразна и защитата
моли съда да приеме задължителната сила на изложеното в този съдебен акт, тъй
като именно на административен съд е възложено да упражнява контрол върху
законосъобразността на констатации на контролни институции за допуснати
административни нарушения. Посочва се, че констатациите на административния съд
определят и липса на субективна страна у подсъдимите и неналичие на съзнателно
нарушаване на чл.84, т.2 ЗОП. По отношение инкриминираното нарушение на чл.40
ЗОП – излагат се съображения, че подобно нарушение не е налице, тъй като не е
била обявявана открита процедура по договаряне, за да има нужда тя да бъде
прекратена и в този смисъл начинът на процедурата по ЗОП – договаряне с
обявление е всъщност единственият вид процедура по ЗОП без да е налице
нарушение по нефинализиране на открита процедура, тъй като всъщност тя не е
започвала. По-нататък се анализират конкретно действията на подсъдимия Д. и подсъдимата
М. по време на процедурата, отново се коментира невъзможността за съизвършителство
при съставяне на заповед 825/06.11.****г. от зам.м. Д., тъй като защитата
твърди, че по своята същност това е административен акт на едноличен орган, както
и детайлно се разглежда всяко едно от действията на подсъдимата М. по издаване
и подписване на инкриминирани от прокурора документи, в обобщение на което е
направен изводът, че те са правомерни и законосъобразни. Именно поради тяхната
законосъобразност и постановяване в резултат на предходна дейност на колективен
орган, адв. Л. заявява, че не може да бъде ангажирана наказателната отговорност
на нейната подзащитна.
Адвокат Д., също
като защитник на подсъдимата М., продължава развитата от нейната колега теза,
обръщайки внимание конкретно на всяка една от разпоредбите, определени като
нарушени от подзащитната й в обвинителния акт. По отношение претендираните от
прокуратурата нарушени разпоредби на ЗОП – защитата твърди, че визираното в
чл.2 ЗОП изразява принципите на закона, поради което не може с конкретни действия
от страна на нейната подзащитна да бъдат нарушени принципи, тъй като те са
въплътени в конкретни разпоредби на самия закон и ако тези конкретни разпоредби
не са били нарушени, то не може да се носи нито наказателна, нито
административна отговорност за нарушаване на принципа. Спрямо посочения в
обвинителния акт чл.15, ал.7 ЗОП адв.Д. твърди, че тази норма се отнася до
определяне стойност на договор за строителство, а такава стойност не е
определяна, още повече, че посочената норма не създавала служебни задължения за
възложителя /в случая нейната подзащитна/, а регламентирала съдържанието на
договора, а и този договор бил в резултат решението на колективен орган.
Относно нарушението на чл.41, ал.2 ЗОП, регламентиращ, че договорът за
обществена поръчка включва задължително всички предложения от офертата на
участника, въз основа на които е определен за изпълнител и поддържаното
обвинение, че нарушението на Е.М. се изразява в неизключване на възможността за
използване на подизпълнители, каквото неизползване било декларирано от М. - аргументите
на защитата са, че „С.З.****“ ООД е избрано за изпълнител не поради
изявлението, че няма да използва подизпълнители, тъй като всички останали участници
в процедурата също са заявили това, а поради най-ниска предложена цена, а и и
изявлението на подсъдимия М. е било записано единствено в протокола от заседанието
на комисията от 04.12.****г., но не е
било елемент от предложената от него оферта. Вмененото нарушение на чл.86, ал.3
ЗОП се оборва с показанията на св. М.Н. и неотложността на действията по осигуряване
на помещения за служби на МТСП, а срокът по чл.86, ал.1 ЗОП бил определен, според
обвинителния акт, с обявлението от 09.11.****г., за чието подписване нейната
подзащитна нямала обвинение. А на твърденията на държавното обвинение, че
съкратеният срок препятствал други кандидати да участват в процедурата, адв. Д.
противопоставя факта, че тази поръчка е
била предвидена в предварителната програма за ****г. на МТСП, която е била обявена и в Агенция за
обществени поръчки и по този начин е била известна на всички заинтересовани. След
това защитата изразява позиция, че ЗФУКПС е общ спрямо ЗОП – специален, на
полето на обществените поръчки и не може да е налице едновременно прилагане на
двата закона, тъй като в принципен план специалният закон дерогира действието
на общия, след което защитата конкретно фокусира анализа си върху твърдяните от
прокурора за нарушени от нейната подзащитна норми на ЗФУКПС – чл.3, ал.1, чл.6,
ал.1 и чл.7, ал.1, т.4, в обобщение на което се посочва, че те не съдържат
конкретни императивни задължения за подзащитната й, които да бъдат нарушени и
твърденията, че в резултат на нарушения на тези норми са настъпили вредни
последици е единствено базирано на предположения от страна на прокурора, но не
и на конкретни факти по делото. В обобщение се посочва, че всички действия на
подзащитната й са в резултат на решения на колективни органи, на които е
възложена по закон подготовката и
провеждането на обществена поръчка и игнориране от нейна страна на тези решения
би обезсмислило наличния механизъм по ЗОП
за провеждане на поръчка, като обратно поведение, изискуемо от прокурора, би
довело до игнориране от нейна страна на разписаното в закона. А и бездействието
на подзащитната й, твърдяно от прокуратурата, изтъкнато при нарушението на чл.7
ЗФУКПС, касаело период преди датите на инкриминираното спрямо М. деяние, като и
не е било налице законово разписание за действие от нейна страна по търсене на
методическо съдействие от други лица. Коментира се и наличието на спекулативни
твърдения в акта за близки отношения между М., Д. и Д., както и неналичие на
изложени факти за помагаческата дейност на подсъдимия Д. при извършеното от
подсъдимата М. деяние, квалифицирано като престъпление по чл.282 НК, както и
това по чл.203 НК. Специално внимание се обръща на показанията на свидетеля Т.П.
и след тяхното кратко пресъздаване, защитата прави извод за алогичността им и
депозирането им в период, в който този свидетел е бил под угР. от ангажиране на
негова наказателна отговорност за други простъпки. В пледоарията показанията на
св.П. са противопоставени на тези на св. Б.К. и на свидетели А. и С., като не се
подминава и фактът, че те не са поддържани от него в съдебната фаза на процеса.
В заключение, освен игнориране на тези показания, защитата в лицето на адв. Д. пледира
към съда нейната подзащитна да бъде оправдана поради недоказаност на
обвинението, както и поради немислимост на определените в обвинителния акт от
прокурора правни конструкции – невъзможност за осъществяване на присвояване, улеснено
от документна измама, невъзможност за съучастие между „присвоител“ по смисъла
на чл.201 и сл. НК и „измамник“ по смисъла на чл.212 НК за едно и също
имущество и невъзможност нарушенията по служба да се изразяват в самото присвояване.
Подходът на защитата на подсъдимия И.П. – адв.
З. К. е насочен към оборване на твърдения в обстоятелствената част на
обвинителния акт, определяйки ги като тенденциозни, с превратно и неточно
представяне на факти, за които не били налице каквито и да било доказателства. Своето
изложение тя започва с примери за недостоверно отразяване в акта на начина на
заемане на длъжността „главен секретар“ от подзащитния й, причините за
неизпълняване към момента на разглеждане на делото на функциите, съвместими с
длъжността му, смесването на понятия за стартиране на процедура по обществена
поръчка и некоректното отразяване в акта на нейното начало, правната природа на
становището на св. М.Б., авторът на докладната записка, която е инкриминирания
за П. документ, станал основа за предявеното и поддържано спрямо него обвинение
по чл.282 НК, /не/формалността на съгласуването на докладната записка с Д.В.,
свидетелите М.Н., С.А. и С. К., съдържимото изчерпателно изброяване в количествената
сметка, предоставена от проектанта на видовете и количествата
строително-монтажни работи, манипулативното поведение на подсъдимите Д. и П.,
които притежавали знание за наличието на количествена сметка, която не била
представена на комисията, назначена със заповед 825/06.11.****г. – в противовес
на това твърдение защитата посочва правилата за документооборота в МТСП и
невъзможността тази количествена сметка да е била „укрита“ от Д. и П., тъй като
документацията в цялост се съхранява от св. С. К.. Адвокат К. твърди за
превратно поднасяне на фактите в обвинителния акт и относно задълженията на
нейния подзащитен при подготовка, провеждане и изпълнение на обществена поръчка
и мотивира липса на знание от негова страна при изготвяне на докладната записка
/твърдяна като напълно законосъобразна и правилна от нея/ за последващите
решения на комисията, действията на подсъдимата М. и сключване на договора със
„С.З.****“ ООД с конкретните параметри. Като пример за тенденциозност на поднесената
с обвинителния акт информация защитата сочи и твърдението за назначаване в
комисията по обществената поръчка на лица без опит, заявявайки, че е подминат
фактът, че преди работата си в МТСП св. С. К. /член на тази комисия/ е била
главен експерт в Агенция за обществени поръчки. Обръща се внимание и на
задълженията на св. Р.Ч., който е имал задължение до приключване на работата на
комисията по организиране на процедурата да отговаря за цялостното съхранение
на документацията по поръчката и след това да представи доклад на главния
секретар, след което той да бъде внесен при м.а на ТСП – задължение, което Ч.
не бил изпълнил. Както и останалите защитници, адвокат К. коментира и липсата на факти, и липсата на доказателства
за налична съучастническа дейност между подсъдимите М., Д. и П.. В пледоарията
си излага своето виждане за налично у подзащитния й знание към момента на
изготвяне на процесната докладна записка, отграничавайки го в няколко насоки: знание
за заповед 155/20.02.****г. на подс. М. за назначаване на комисия за
организиране и провеждане на открита процедура за възлагане на обществена
поръчка с предмет реконструкция на Сградата, знание, че тази комисия не е
изготвила документацията, знание, че поради изтичане на срока действието на
заповед 155/22.02.****г. е било преустановено, знание, че е била откривана
„открита“ процедура, знание за недоброто състояние на Сградата, знание за
становището на проектантския колектив от 11.09.****г. за наличие на риск от
неточност при определяне на количествата работи и тяхното остойностяване,
знание за вида на строителната сисТ., по която е изпълнена сградата. В
изложението си коментира каква информация е придобил подс. П. от представеното
му становище от св. М.Б. и заключва, че напълно законосъобразно той го е
насочил към негови подопечни, пряко ангажирани с тази дейност „за сведение“,
непоставяйки срок за това /в каквото е обвинен от прокуратурата/, тъй като това
действие не касаело изпълнение на задача, а представяне на нечие внимание. Не
оставя без внимание и анализ всяка една от нормите на ЗОП, определени от
прокуратурата като нарушени от нейния подзащитен, достигайки до извода, че той
не е извършил нарушение, тъй като не притежавал функции на възложител, каквито
притежава м.ът, нормите не касаели разглежданата процедура, тъй като не е имало
започната друга процедура и самата процедура „договаряне с обявление“ е била
законосъобразна и адекватна при конкретната ситуация със състоянието на обекта
– предмет на обществената поръчка. Също, както и при предходно пледиралите
защитници, се коментира решението на административния съд, отменил наказателно
постановление, издадено срещу подсъдимата Е.М. за констатирани нарушения при обявяване
и провеждане на процедура „договаряне с обявление“. В обобщение посочва, че в
многото томове по делото не са налични или събрани доказателства за умисъл у
подзащитния й за нарушаване на служебните си задължения, за обществената опасност
на деянието, за наличието на специална цел – набавяне на имотна облага, за
механизма, по който с деянието на П. се причиняват значителни вредни последици,
за наличието на задружна престъпна дейност между него и подсъдимите М. и Д. и
конкретните действия на подзащитния й, тъй като те предполагат самостоятелна
дейност – подписване на докладна записка, сочено от прокурора като „предложение
да се започне процедура за възлагане на обществена поръчка“. Моли да бъде
постановен справедлив съдебен акт като подсъдимият И.П. бъде признат за
невинен, тъй като извършените от него действия са правомерни, не покриват
изискуемите съставомерни елементи за ангажиране на наказателната му отговорност
и липсват доказателства за извършване на престъпление по служба както от
обективна, така и от субективна страна.
Адвокат Б. като
защитник на подс. И.П. изразява категоричната си увереност, че още от началото
на наказателния процес прокуратурата е била убедена в невинността на неговия
подзащитен, но поради отказа му да съдейства на следствието, той е привлечен в
качеството на обвиняем. Защитата критикува подхода на прокуратурата за
попълване дефицита от доказателства за връзка между подсъдимите с желание за
свидетелстване на лице, намиращо се високо в административната йерархия или със
свидетелства на лице като Т.П.. Този подход е определен като недобросъвестно
боравене с правата на прокуратурата във вреда на справедливостта. Заявява, че
една оправдателна присъда ще реабилитира подзащитния му пред обществото и до
известна степен ще заличи неблагоприятните последици върху доброто му име и
имидж на честен и почтен гражданин пред хората, но няма да върне нито
изгубеното му здраве, нито изгубената му вяра в справедливостта.
В хода на съдебните
прения своята позиция по обвиненията изразява и адвокат Д. като защитник на
подсъдимия В.Д. и тя е насочена към коментар на невъзможността подзащитният й
да бъде помагач в престъпление по чл.282 НК, тъй като не притежава длъжностно
качество, за да осъществи престъпление по служба. Развива тезата, че чл.84, т.2
ЗОП не само не е нарушен, но е бил приложен при наличието на необходими за това
предпоставки, в подкрепа на което цитира и влязлото в сила решение на
административен съд, с което се прогласява това обстоятелство. В пледоарията си
насочва вниманието на съда към възможността информация за обществената поръчка
да е станала достояние на неустановен брой лица и като доказателство за това
сочи започналото обследване на сградата в края на 2006г., публикуване в
началото на ****г. в списъка на Агенция за обществените поръчки на уведомление,
че обектът вероятно ще бъде предмет на такава поръчка и учредяване на право на
строеж през месец юни ****г. – все индикации, че предстои обявяване на
обществена поръчка за този обект. На коментар е подложен и мотивът за създаване
на консорциум и впоследствие на ООД като адв. Д. дава разяснения за причините
за това, свързани с невъзможността едно дружество да притежава възможности за
извършване на строително – ремонтни дейности във всички сфери на
строителството, за търговската нецелесъобразност за поддържане на щат на нискоквалифицирана
работна ръка, а не наемането й ad hoc, за липсата на нужда да бъде създадено едно търговско
дружество, а не гражданско сдружение /в конкретния случай/ при неяснота дали ще
бъде спечелен конкурса. Не са подминати и твърденията на прокуратурата,
базирали се на заключението на експерти, че дружеството – изпълнител на обекта
е следвало да работи по цени, по които са работили подизпълнители. На тези
твърдения са противопоставени доводи за принципите на търговския оборот и за
нормалното търсене на търговска печалба от изпълнителя. Защитата посочва, че
липсва яснота как подсъдимите М. и Д. са присвоили сумите и докато за подсъдимата
М. прокуратурата е ползвала показанията на свидетеля П. /също подложени на
коментар, насочен към тяхното дискредитиране/, то за Д. защитата твърди, че
липсват каквито и да било доказателства както за този факт, така и за това, че действията
на подс.М. като управител на дружеството – изпълнител са били изцяло ръководени
от Д. и че дружествата, участвали в консорциума и впоследствие в „С.з.“ ООД са
негова собственост. Адвокат Д. счита, че показанията на свидетеля П. не следва
да бъдат преценявани като годен доказателствен източник дори и в чисто
процесуално отношение, тъй като проведеният му разпит по реда на чл.223 НПК е
извършен в град С.з. от съдия при Софийски градски съд, а не от съдия по местоизвършване
на разпита. Моли подзащитният й да бъде оправдан по обвинението, което му е
повдигнато, поради липса на доказателства.
Другият защитник на
подсъдимия Д. – адв. Н., започва изложението си с факта на постановяване на
влязъл в сила съдебен акт – решение № 602/05.04.2010г. на АССГ, което е
следвало да доведе като последица прекратяване от страна на прокуратурата на
обвинението, свързано с обстоятелства по твърдяно нарушение на чл.84, т.2 ЗОП,
за да бъде спазен принципа „non bis in idem“, в каквато връзка цитира няколко решения на Европейския
съд за защита правата на човека. На следващо място анализира времевия интервал
на твърдяната от нейния подзащитен дейност като помагач на подсъдимата М.,
рамкирана в диспозитива на обвинителния акт като извършена само спрямо договора
от 18.12.****г. и наличното противоречие между тази дата с изложените в обстоятелствената
част на акта действия на Д. по твърдяно осигуряване на участници в процедурата
– действия, които предхождат тази единствена инкриминирана дата. В изложението
си защитата прави подробен анализ на доказателствената обосновка на твърденията
на прокуратурата за решаващата роля на подзащитния й при сформирането на „С.З.****“
ООД като посочва показанията на св. Т.П., който не е работил в дружеството към
момента, за който депозира твърдения в показанията си. Твърди, че по делото
липсват доказателства за провеждане на разговори между подсъдимите Д.Д. и Е.М.
и подсъдимия В.Д. по повод предстоящото обявяване на обществена поръчка,
свидетелство за което е краткият срок, в който се е създало гражданско
сдружение за участие в процедурата, а не към момента на придобиване на
твърдяното знание. На анализ са подложени и показанията на св. П.Н. и в
частност депозирана от него информация кога и от кого е рабрал за предстоящата
поръчка и за вакантната длъжност „инвеститорски контрол“ – в този смисъл са
посочени показанията на свидетелите Т.Т., коментиращ, че именно той е уведомил Н.
– факт, който защитата твърди, че се потвърждава впоследствие и от самия Н..
Адвокат Н. заявява, че не се доказват и твърденията на обвинението, че през
месец септември ****г. подзащитният й е провел няколко срещи с представители на
дружествата – участници впоследствие в консорциума, както и че е присъствал на
учредителното събрание – в тази насока визира показания на свидетелите Н.К., Б.М.,
Н.З., А.Т. и Д.Н., отричащи това обстоятелство. В пледоарията се излагат
разсъждения за противоречие в обвинителната теза – от една страна се твърди, че
дружествата „К.Е.Р.“, „К.“ и „ДБМ Т.“ реално се ръководят от Д. наред с
неговите дружества „А.“ и „Т.“ и че тази обвързаност не била афиширана, а от
друга страна се твърди, че тези дружества са позиционирани в една и съща сграда
– в гр. С.з., на ул. „***“ № ** – обстоятелство, което според защитата, е
афиширано и не индикира прикриване на дейността на дружеството. В този ред на
мисли се обяснява - чрез показанията на св. П.В. - иззетата като доказателство
по делото „справка за приходите и разходите на фирмата“ и причината за
създаването й – участие на посочените в нея четири търговски дружества при
кандидатстване за получаване на банков кредит по повод закупуване на имот. Цитирайки
описанието в обвинителния акт за ролята на подзащитния й, свързана с ръководене
работата на техническия ръководител на обекта и на управителя М., както и с
намеса в документиране извършването на СМР за постигане на поставената от него
цел – получаване на печалба не по-малко от 50 % от всяка обществена поръчка,
която ръководел, адв. Н. заявява, че тези твърдения се основават единствено на
показанията на св. Т.П., депозирани в хода на досъдебното производство и
обективирани в т.170, л. 63-64 и отречени впоследствие от самия него в
съдебната фаза на процеса. Все по отношение на тези твърдения в акта адв. Н.
прави съпоставка на изнесената информация от свидетелите Т.Т., Х.Р., А.Д. и П.Н.,
за да аргументира извода си, че не са налице доказателства в посочената от
прокурора насока. Защитата спира своето внимание на изложените твърдения в акта
за механизма на установяване на излишъци от дейността на процесното дружество,
които впоследствие са присвоени, като детайлно анализира доказателствените
източници, касаещи отношенията с ЕТ „Д-М-М. К.“, „У.“ ООД, „М.“ ООД и „В.К.“
ООД, заявявайки, че доказателства за твърденията на прокурора не са налице. По
отношение на кредитите, предоставяни от физически лица на нейния подзащитен, се
акцентира, че заемите са върнати преди строежа на сградата, за което
свидетелствали както писмените доказателствени източници, така и заемодателите
в своите показания. В пледоарията се коментира и правната квалификация на
присвоителните действия в светлината на твърдения, че на М.М. не са му
поверявани държавни средства да ги пази и управлява – липсва функционална
връзка между субекта и имуществото, а се касае за плащане от държавата на
средства по договор за изработка и тези държавни средства са преминали в
патримониума на „С.з.“ООД в резултат на изпълнение на задължения по договора и
договорирана цена. Отново се обръща внимание на невъзможността престъплението
присвояване да бъде квалифицирано като улеснено от документна измама като се
посочват и няколко съдебни решения в този смисъл. В заключение моли нейният
подзащитен В.Д. да бъде оправдан поради недоказаност на фактите, изложени в
обвинителния акт и поради невъзможност на правната конструкция, определена от
прокурора.
Адвокат М. като
защитник на подсъдимия М.М. конструира своята пледоария върху фактическите изводи
в решението на административен съд, коментирано преди това от други защитници
по делото и достига до извода, че не са налице нарушения в процедурата по ЗОП,
развивайки тезата, че съгласно параграф 1, т.1 от ПЗР на ЗОП договорът по ЗОП е
възмезден писмен договор, който се подчинява на общите правила на гражданското
и търговското законодателство и именно поради това цената е определена в него,
а не по средни пазарни цени. На тази основа защитникът гради извода си, че
сумите, получавани от М., са в резултат на извършени от дружеството –
изпълнител действия по договора за изработка и те са постъпили напълно
правомерно в патримониума на дружеството. Коментират се показанията на
свидетелите Д.Н., Н.К., В.П., К.К., П.К. и обясненията на подсъдимия М.М. в
поддържане на позицията за специфичността на сградата и дейността по нейното
преустрояване и реконструкция, както и за изначалната неопределяемост на
количествата работи и тяхното остойностяване. В пледоарията си, след изложение
относно начина на изготвяне на отчетните документи към МТСП от страна на
дружеството – изпълнител, упреква прокуратурата, че в инкриминираните фактури
не са посочени неизвършените строително-монтажни работи и предвид наличие на обвинение
за продължавана престъпна дейност, не са визирани и всички елементи от състава
на всяко едно престъпно деяние. По отношение на престъплението присвояване се
декларира, че след като не бил доказан механизмът за формиране на определена
сума - чрез остойностяване на неизвършени, но заплатени СМР или остойностяване
на цени, определени над договорени такива, то липсва предмет на престъплението.
Моли съда да бъде постановен акт на справедливост, който да е обективен и
почиващ на доказателствата по делото, с който неговият подзащитен бъде признат
за невиновен.
В своята пледоария
адвокат М. като защитник на подсъдимия М. категорично заявява, че обвинението
не е доказано по несъмнен начин и е несъставомерно и единствената справедлива
присъда спрямо подзащитния му би била оправдателната. Заявява, че подсъдимият М.
не се е отклонил от клаузите на сключения с МТСП договор и не го е нарушил, а
актовете, които са прилагани от него заедно с фактурите пред МТСП – актове
образец 19 – съгласно Наредба 3 не са нормативно изискуеми, тъй като в своите
заключителни разпоредби тази наредба отменя Наредба № 7 /2001г., по която
наредба акт - образец 19 е бил задължителен. В този ред на мисли обръща
внимание на факта, че за тези актове е ангажирана наказателната отговорност
освен на М. и на подсъдимия Р.С., но само за една част от актове - образец 19,
но не и за тези, съставени от св. Х.Р.. Стъпвайки на показанията на свидетелите
С., Т., Н., Ч., К. и на обясненията на своя подзащитен, аргументира тезата, че
по време на изпълнение на договора, е възникнала необходимост от извършване на
множество непредвидени работи и респективно разходи и че количествено-стойностната
сметка е била на фаза предвидимост и предполагаемост. След това се коментират
заключенията на строително-техническите експертизи и невъзможността да бъдат
определени точно по размер вложените средства по договора, водещо и до
неточност и неяснота на обвинението. В заключение пледира за оправдателна
присъда спрямо М..
Защитата на
подсъдимия Р.С. в лицето на адв. Ц. заявява, че в договора между подзащитния му
и МТСП и в допълнението към него, не са вменени задължения на С. да подписва
актове –образец 19, а и те не са основание за разплащане от страна на МТСП.
Посочва, че в диспозитива на обвинителния акт не е визирано кои лица от МТСП
неговият подзащитен е въвел в заблуждение, както и липсват доказателства
неговите действия да са насочени с цел набавяне на имотна облага на
юридическото лице „С.З.****“. Счита, че обвинението е неясно и объркващо. Излагат
се и аргументи, че подсъдимият С. не е бил единственият механизъм за контрол на
извършваното като се посочват останалите лица, ангажирани с тази дейност както
на обекта, така и в МТСП. Излага доводи, идентични с тези на адв. М., че
актовете - образец 19 не са документи, а и те са проверявани от множество лица
и в крайна сметка приемането на обекта от комисия в състав от 15 души е
гаранция за правомерност на извършеното и за липса на невярност в съдържанието
на процесните документи. Моли подзащитният му да бъде признат за невиновен
поради несъставомерност на обвинението и по начина на неговото формулиране то
не било доказано като подсъдимият С. изпълнил всички задължения, които бил
поел.
В хода по същество подсъдимата
Е.М. заявява, че в обвинителния акт и в пледоарията на прокурора се съдържат инсинуации
и неистини, които трудно могат да бъдат преглътнати. Декларира, че е работила
честно, отговорно и не е нарушавала законите на страната, поради което моли да
бъде оправдана.
Подсъдимият Д.Д.
изразява позицията, че в своя дълъг трудов стаж се е придържал към спазване на
служебните си задължения и закона. Не приема отправените към него обвинения, не
е извършвал никакво престъпление и моли да бъде оправдан.
Подсъдимият И.П.
също заявява, че не е извършил престъплението, в което е обвинен и ако отново
се наложи да подпише относно вида на процедурата при тези характеристики на сградата,
той отново би подписал за провеждане на процедура „договаряне с обявление“.
Подсъдимият В.Д.
поддържа заявеното от своите защитници.
Подсъдимият М.М.
застъпва същата позиция, афиширайки и гордост, че е бил управител на дружество,
което е изградило сградата.
Подсъдимият Р.С.
поддържа заявеното от своя защитник и моли да бъде оправдан.
При дадената им
възможност за последна дума всички подсъдими заявяват желанието си да бъдат
оправдани.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установи
следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Е.Р.М.
е родена на ***г. в гр. Я., живее в гр. С., ул. „****“ № **, българска гражданка,
омъжена, неосъждана, с висше образование, ЕГН: **********.
Подсъдимият Д.Н.Д.
е роден на ***г. в гр. Б., живее в гр.С., ул. „**. ****“ №*, български
гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, сътрудник към НС на БСП, ЕГН:
**********.
Подсъдимият И.К.П.
е роден на ***. в гр. М., живее в гр.С., ул.”****” № **, български гражданин,
женен, неосъждан, с висше образование, консултант, ЕГН: **********.
Подсъдимият В.И.Д.
е роден на ***г. в гр. И., живее в гр.С.з., ул.”*** ***” № **, ет.*, ап.*,
български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, управител на
търговско дружество, ЕГН: **********.
Подсъдимият М.Б.М.
е роден на ***г. в гр. Н.З., живее в гр.С.з., бул.”Н. ***” № **, вх.*, ап.**, български
гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, управител на търговско
дружество, ЕГН: **********.
Подсъдимият
Р.Г.С. е роден на ***г. в гр. С., живее в гр.Б., жк „***” бл.**, вх.*, ет.*,
ап.**, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, студент,
ЕГН: **********.*** *** се намирала сграда, чиято конструкция – скелетно -
панелна безгредова,предварително напрегната на строежа, била построена през
1984г. Тази конструкция била предназначена за медицинско заведение - Работническа
поликлиника в УПИ II,
кв.93. След изпълнение на
конструкцията не били извършвани довършителни работи по сградата и към ****г.
тя все още била на ниво груб строеж. Сградата се състояла от три корпуса - блок
Б със застроена площ 475 кв.м. на 4 етажа и сутерен - бл.В1 със застроена площ 428
кв.м. на четири етажа и сутерен и бл. В2 със застроена площ 555 кв.м. на три етажа
и сутерен. Тя била построена върху парцел с площ 7 200 кв.м. Тези два имота -
парцела и описаните корпуси са били предмет на актове за частна държавна
собственост с номера 1149/11. 09.2000г. и 4715/25.11.2005г.
Подсъдимата Е.М. била избрана за М.НА Т.И С.П.
политика с Решение на 40-то Народното събрание от 16.08.2005 г. за избор на членове на Министерския
съвет на Република България, на основание чл. 84, т. 6 и чл. 108 и във връзка с
чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България. Тази длъжност тя
изпълнявала до 27.07.2009г., когато с Решение на 41-то Народно събрание бил
избран следващият Министерски съвет.
Подсъдимият
Д.Д. бил назначен за заместник- М.НА Т.И С.П. политика със Заповед № КВ-187 от
02.09.2005г. на м.-председателя С.С.. Тази длъжност Д. заемал до м. юли 2009 г.
Подсъдимият И.П. бил назначен на длъжност главен секретар в М. на Т. и
С.П. със Заповед № АР-092 от 23.
01.2006г. на м. Е.М.. Тази длъжност той изпълнявал до м.февруари
2010г.
На
28.01.2004г. областният управител на област С.з. с писмо уведомил всички
министри за съществуването на описания по-горе обект в гр.С.з., предлагайки същия
или негови части за управление от министерствата. Към този момент към тази
сграда, изпълнена в груб строеж, не бил проявен интерес от никоя от държавните
институции. Единствено директорът на РДВР – С.з. с писмо от 07.11.2005г. и МТСП
в лицето на подс. Е.М. с писмо от 14.11.2005г. проявили интерес към
предложението, като подс. М. се обърнала към областния управител с молба за
съдействие по предоставяне на описания имот за нуждите на Дирекция „Бюро по Т.”
- С.з.. В резултат на кореспонденция и обсъждане между М.то и областната
управа, със заповед № 361/15.06.2006г. областният управител на област С.з.
предоставил парцела и сградите върху него, обозначени „Работническа
поликлиника, изпълнена в груб строеж, състояща се от три корпуса - Б, В1 и В2 в
град С.з., УПИ II, кв. 93”, за безвъзмездно управление на МТСП и с протокол от
21.06.2006г. имотът бил предаден на упълномощен представител на М. на Т. и С.П.
/МТСП/. В писмо на м. М., изх. № 06/154/ 29.12.2006г. било посочено, че се
предвижда извършването на реконструкция, пристрояване и допълващо застрояване,
поради което в допълнение било поискано и отстъпване правото на строеж. С решение
на Министерски съвет № 443/02.03.**** г. било дадено съгласие за учредяване
безвъзмездно право на строеж в полза на МТСП, за което следвало да се сключи
договор, като имотът е бил обявен за публична държавна собственост и
предоставен за безвъзмездно управление на МТСП. В изпълнение на това решение, на
20.06.**** г. в гр.С.з., бил сключен договор за безвъзмездно учредяване на
право на строеж на МТСП върху имот - УПИ II, в кв. 93 по плана на С.з. с площ 7
200 кв. м. Страни по договора били Държавата, представлявана от областния
управител на област С.з. и МТСП, представлявано от подс. Е.М. - М.НА Т.И С.П.
политика, чрез пълномощника - св.С.Х.А.. Предмет на договора бил безвъзмездно
учредяване в полза на МТСП право на строеж върху описания имот за допълнително
изграждане на стълбищна клетка и 20 бр. гаражни клетки. Към този момент състоянието
на сградата било на груб строеж като в продължение на 23 години
същата била изложена на атмосферното влияние. От строително-техническа
гледна точка сградата се нуждаела както от ремонт на част от съществуващата
конструкция, така и от изпълнение на нови и неизпълнени до този момент
строителни работи.
На 05.07.2006г.
м. М. издала заповед № 522, с която назначила комисия за изготвяне на
документация за провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка чрез
открита процедура, съгласно ЗОП, с предмет - „Изготвяне на проект на
Административна сграда за нуждите на регионалните структури на МТПС чрез
реконструкция на обект „Работническа поликлиника” в град С.з. в УПИ И, кв.93” и
на 03.08.2006 г. с решение № 103 обявила започването на открита процедура за
възлагане на тази обществена поръчка. Със заповед № 713/27.09.2006г. тя, в
качеството си на м., назначила комисия, която да разгледа, оцени и класира
постъпилите оферти за участие в посочената процедура, в резултат на чиято
дейност на 27.10.2006г. бил сключен договор № ПК-14/81 от 2006 г. между МТСП и
„А. К.” ЕООД. Предмет на договора бил „Изготвяне на проект за реконструкция на
обект: „Работническа поликлиника - град С.з., ул.”***” № **, УПИ II, в кв. 93
по плана на град С.з. в Административна сграда за нуждите на регионалните
структури на МТСП”. Този проект бил изготвен и на 12.12. 2006г. комисия с
председател подсъдимият Д.Д. - зам. м. на М. на Т. и С.П. разгледала изготвения
от “А. К.” ЕООД проект за изграждане на обект: „Административна сграда за
нуждите на регионалната структура на МТСП чрез реконструкция на обект:
„Работническа поликлиника” – град С.з.”. След проведено обсъждане проектът бил
приет като били дадени препоръки да се обобщят количествените сметки по всички
части на проекта и да се определи цялостната
стойност по окрупнени технико - икономически показатели. Протоколът от проведеното обсъждане и дадените
препоръки бил утвърден от подс.Е.М.. След дадената с протокола от 12.12.2006г.
препоръка проектантът в лицето на „А. К.“ ЕООД изготвил обобщена количествена
сметка, която не била остойностена. Количествената сметка, която проектантът представил
през месец декември 2006г. съдържала изчерпателно изброяване на видовете и
количествата строително-монтажни работи, подлежащи на изпълнение и определени
въз основа на изготвения А.урен проект, но не съдържала стойности на отделните СМР и обща
стойност. С
писмо от 13.09.****г. подсъдимият Д.Д. изискал от св. П.К. в качеството му на
управител на „А. К.“ ЕООД изготвяне на допълнителна обяснителна записка към
проекта за изясняване на причините за невъзможност за остойностяване на
количествата работи. Такава записка последвала, а впоследствие св. К. изготвил
и допълнително становище на 08.06.2009г., в което проектантският колектив
направил уточнение, че приложените в проекта количествени сметки следва да се
приемат за ориентировъчни поради вида на сградата и невъзможността строителните
работи да се остойностят.
Със Заповед №155/20.02.****г. подсъдимата М. в качеството си на м. назначила комисия, която да изготви документацията за
участие и организиране на провеждането на открита процедура
за възлагане на обществена поръчка
за строителство с предмет „Реконструкция на обект „Работническа поликлиника,
УПИ И, в кв. 93 по плана на град С.з., в административна сграда за нуждите на
регионалните структури на МТСП и допълващо застрояване - гаражи и стълбищна
клетка”. Контролът по изпълнението на заповедта бил възложен на главния секретар
на МТСП – подсъдимият И.П.. В докладна записка № 800502/24 от 02.04.**** г. председателят на
комисията Х.Н. уведомявал м.а на Т. и С.П., че не е отстъпено право на строеж за
обекта и нямало издадено разрешение за строеж, което препятствало изготвяне в
пълнота на необходимия комплект документация за обществената поръчка като
предлагал сформираната комисия да продължи своята работа след учредяване на
право на строеж. На 28.02.****г. с писмо № 12/325 м. М. изпратила на Агенцията
за обществените поръчки (АОП) предварителни обявления за всички процедури за
възлагане на обществени поръчки, които МТСП възнамерявало да обяви до края на ****
г., за да бъдат вписани същите съгласно чл.23 от ЗОП в регистъра на
обществените поръчки. Сред тях фигурирало и това за
реконструкцията на обект: „Работническа поликлиника, УПИ II, в кв. 93 по плана
на град С.з., в административна сграда за нуждите на регионалните структури на
МТСП и допълващо застрояване - гаражи и стълбищна клетка”. В
обявлението била посочена прогнозна стойност на строителството 11 млн. лева без
ДДС.
На
20.06.****г. бил сключен договор за безвъзмездно учредяване на право на строеж
на МТСП върху имота, а на 17.10.****г. било издадено разрешение за строеж №
РС-И 840, въз основа на което МТСП следвало да извърши строителство на
„Административна сграда и гаражи /Реконструкция и преустройство на сграда:
Работническа поликлиника, изпълнена в груб строеж, бл.А-ЗП 475 кв.м, РЗП 1726
кв.м., бл.Б - ЗП 428 кв.м., РЗП 2194 кв.м., бл.С - ЗП 555 кв.м., РЗП 1628 кв.м,
изграждане на пристройка, стълбищна клетка с ЗП 20,20 кв.м. и РЗП 39,20 кв.м.,
изграждане на 20 броя гаражи с ЗП и РЗП 676,56 кв.м., строеж IV-та
категория от основното и допълващото застрояване/ в УПИ № II от кв.93 по плана
на град С.з.”.
На
29.10.****г. на св. М.С. /Б./ в качеството й на началник отдел „Правен“ в МТСП
бил предоставен проект на документация за обществена поръчка за реконструкция
на Сградата, но по друга процедура - договаряне с обявление. Този проект за
документация за вида на обществената поръчка се съгласувал и с директор на
дирекция „Човешки ресурси“, главният счетоводител, финансовият директор и
началник кабинета на м.а. Мнението на св. С. /Б./ относно вида на процедурата
било обективирано в писмено становище с № 800402/33/29.10.07 г. В него тя изразявала
позицията си, че процедурата трябвало да продължи като „открита” съгласно чл.
40 и 64-74 от ЗОП, тъй като работата на
комисията, назначена със заповед № 155/20.02.****г. била временно спряла и след
издаването на разрешението за строеж, тя следвало да продължи дейността си,
докато цитираната заповед не бъде отменена или изменена, а подобна отмяна или
изменение не било налице, още повече, че и Комисията не предложила промяна във
вида на процедурата съгласно чл.11, ал.3 от Вътрешните правила. Становището на
св. С. /Б./ било адресирано до Главния секретар на МТСП – подс. И.П., който на
на 31.10.****г. след като се запознал с него, поставил резолюция “за сведение
на С.А. и А.И.”.
На
06.11.****г. подс. П. изготвил докладна записка до подс. Д.Д. /на когото със заповед
№ 821/****г. на подс. М. поради непребиваването й на територията на Република
България били възложени функциите на м. на МТСП за периода от 06.11.****г. до 11.11.****г./, с която предложил да започне
процедура за възлагане на обществена поръчка по чл.84,т.2 от ЗОП за обект:
„Административна сграда за нуждите на регионалните структури на МТПС,
реконструкция, преустройство и пристройка на Работническа поликлиника, гаражи и
ограда” в УПИ II, кв.93, град С.з.”. В записката изрично било посочено, че била налице невъзможност за
определяне на количествата видове работи, поради факта, че съществуващата сграда била подложена на
променливи външни условия. В нея било посочено също, че в МТСП са постъпили
писма от областния управител на област С.з., с които министреството било
уведомено за необходимостта от освобождаване на общинските сгради и помещения,
в които били разположени структури на МТСП - Дирекция „Бюро по Т.” и Дирекция „С.П.”
в град С.з., поради реализиране на инфраструктурни проекти на община С.з.. Под докладната
записка били положени съгласувателни подписи на Д.В. за законосъобразност, на св.
М.Н. - директор на Дирекция „ФСУДС”, св. С.А. - началник отдел „ИСД” и св. С.М.
/К./ - главен експерт в отдел „ИСД”. Върху докладната записка подсъдимият Д.
поставил резолюция: „He възразявам!“ и на същата дата издал заповед № 825/****г., с която определил вида на
обществена поръчка „договаряне с обявление” по чл. 84, т. 2 от ЗОП и назначил
комисия, която да изготви документацията за участие и да организира
провеждането на процедура за възлагане на обществената поръчка чрез договаряне
с обявление с цитирания по-горе предмет. Подсъдимият Д. определил и състава на
комисията – председател - св.Р.Ч. - главен експерт в отдел „ИСД” (ИСД) и
членове - св. С.М. /К./ - главен експерт в отдел „ИСД” и св. Г.Д. - главен
експерт в отдел „ИСД”, както и срок за работа на комисията - три дни. На 09.11.****г.
св.Р.Ч. изготвил докладна записка до завърналата се в Република България Е.М.,
с която я уведомил, че документацията за обществена поръчка чрез договаряне с
обявление с посочения предмет е подготвена и предлагал тя да бъде утвърдена. В
докладната записка се сочело, че документацията съдържала и количествена
сметка. На 09.11. **** г. м. М. одобрила вида на процедурата и предложената от
комисията документация. На същата дата тя подписала решение № ЗОП 4/4/09.11.****
г. В точка IV.1 от решението било записано, че предметът на настоящата поръчка
е реконструкция на обект: „Административна сграда за нуждите на регионалните
структури на МТПС, реконструкция, преустройство и пристройка на Работническа
поликлиника, гаражи и ограда” в УПИ II, кв.93, град С.з.” съгласно
инвестиционен проект, техническа спецификация и количествена сметка. Като мотив за избор именно на процедурата по
чл.84,т.2 от ЗОП в цитираното решение подсъдимата М. посочила, че в обекта била
налице
невъзможност за определяне на
количествата по изброени видове работи. Тя одобрила и обявлението за обществена
поръчка, изх. № ЗОП5/3/09.11.****г., в което било визирано, че поради изключителна спешност
се определя и най-краткият
възможен срок за получаване на заявленията за участие - 10 дни, считано от
09.11.****г., аргументи за която спешност се извеждали от приложените към
обявлението две писма - от кмета на Община С.з. до областния управител на
област С.з. и от областния управител св. М.Н. до м. Е.М. съответно от 08.02.****г.
и 23.02.****г., в които се посочвало, че предстояла реализацията на инфраструктурни проекти и община
С.з. изпитва остър недостиг от
помещения. По това време
две от структурите на МТСП -
Бюрото по Т. - С.з. и Дирекцията „С.П.” С.з. били настанени в помещения,
собственост на община С.з.. В писмото на областния управител се сочело
неналичието на подходящи свободни помещения, в които да бъдат настанени Бюро по
Т. и Дирекция „С.П.” – С.з.. Обявлението заедно с другите документи, касаещи
поръчката, били изпратени на АОП на 09.11.****г. в 15.35 часа, където незабавно
били регистрирани и публикувани. В точка 1.3.3. на обявлението бил посочен срок
за получаване/закупуване на документацията за участие - не по-късно от 16.30
часа на 19.11.****г. В точка VI.3.4.
бил определен краен срок за получаване в
МТСП на офертите или заявленията за участие - не по-късно от 17.30 часа на
19.11.****г.
На
12.11.****г. търговски дружества „К.Е.Р.” ЕООД и „Р.”АД закупили пакет тръжна
документация. В този пакет се намирала и количествената сметка, изготвена от „А.
К.”*** бил сключен договор за създаване
на гражданско дружество „С.З.****” като страни по договора били дружествата:
„К.”
ЕООД, със седалище и адрес на управление град С.з., ул. ”*** и ***” № *, вх. *,
ет. *, ап. **, вписано по ФД № 1761/2003 г. по описа на СТОС, представлявано от
подс. М.Б.М. - едноличен собственик на капитала на дружеството и негов
представител;
„Е.”
ООД, със седалище и адрес на управление град С.з., ул.”***”, № **, вх.*, ап. *,
вписано по ФД № 1791/1997 г. по описа на СТОС, представлявано от св. А. Д. Т. -
управител на дружеството;
„Б. -
Н” ЕООД, със седалище и адрес на управление град С.З., ул. ”******” № *, ет.*,
вписано по ФД № 1563/2005 г. по описа на СТОС, представлявано от св. Д.Н.Н. -
едноличен собственик на капитала;
„И.М.”
ООД, със седалище и адрес на управление град С., район „****”, ж.к.”****” - 3,
бул. ”****” № **, вписано по ФД № 10447/2004 г. по описа на СГС, представлявано
от Г.Д.К. - управител на дружеството
и „М.”
ООД със седалище и адрес на управление град В., ул.’’*****” № **, вписано по ФД
№ 4758/1996 г. по описа на ВОС, представлявано от св. Б. Х. М. - управител на
дружеството.
По
силата на договора тези дружества обединявали усилията си за осъществяване на
стопанска дейност с цел изпълнение на проект „Административна сграда за нуждите
на регионалните структури на МТПС, реконструкция, преустройство и пристройка на
Работническа поликлиника, гаражи и ограда” в УПИ II, кв. 93, град С.з.”.
Адресът на управление на гражданското дружество бил - гр.С.З., ул. „*****” № **.
За управляващ съдружник бил определен „К.” ЕООД, представлявано и управлявано от
едноличния собственик на капитала М.Б.М..
На
19.11.****г. подсъдимият М.М. от името на гражданско дружество “С.З.****”
изготвил заявление до М.то на Т. и С.П. за участие в предварителен подбор в
процедура на договаряне с обявление за възлагане на обществена поръчка с обект:
Процедура по договаряне с обявление на обществена поръчка с обект:
“Административна сграда за нуждите на регионалните структури на МТСП -
реконструкция, преустройство и пристройка на работническа поликлиника, гаражи и
ограда в УПИ ІІ кв. 93, гр. С.з.. Това гражданско дружество преустановило
своята дейност на 09.12.****г. като било учредено търговско дружество - „С.З.****”
ООД, чиято регистрация станала с Решение на Окръжен съд - С.з. № 4245/10.12.****г.
След
като изтекъл срокът за подаване на оферти и заявления за участие, на 20.11.****г.
подсъдимата М. издала заповед № 872, с която назначила комисия в състав:
председател – св. С.А. - началник отдел „ИСД” и членове: св. Р.Ч. - гл. експерт
в отдел „ИСД”, св. С.К. - старши счетоводител в отдел „Счетоводен”, св. А.И. -
ст. юрисконсулт в отдел „Правен” и със задача да разгледа постъпилите заявления
и да извърши предварителен подбор на кандидатите въз основа на представените
документи. Срокът за работа на тази комисия бил от 20.11.****г. до 10.12.****г.
На
20.11.****г. в изпълнение на тази заповед било проведено заседание на
комисията, на което присъствали всички нейни членове. Тя установила, че
заявления са подали трима кандидати - ГД „С.З.****” - на 19.11. ****г. в 10.54
часа; „Р.” АД - на 19.11.****г. в 11.10 часа и „К.Е.Р.” - на 19.11.**** г. в
11.20 часа. В изготвения от заседанието протокол се предлагало да бъдат
поканени трите дружества, за да представят своите оферти. Това предложение било
обективирано в решение № ЗОП-07/1/22.11.**** г., с което подс. Е.М. обявила
кандидатите, предложени от комисията, които ще бъдат поканени да представят
оферти – гражданско дружество „С.З.****“, „Р.“ АД и „К.Е.Р.“ ООД. Определена
била и датата - 04.12.****г., до която комисията трябвало да разгледа, оцени и
класира офертите на поканените кандидати, както и краен срок за приключване на
работа и съставяне на протокол - 07.12.**** г.
На
23.11.****г. главният секретар И.П. изпратил до изпълнителния директор на АОП
копия от Решение № ЗОП-07/1/22.11.**** г., с което били обявени кандидатите, които щели да бъдат поканени да представят оферти в
процедура на договаряне с обявление за възлагане на обществена поръчка с обект:
„Административна сграда за нуждите на регионалните структури на МТПС,
реконструкция, преустройство и пристройка на Работническа поликлиника, гаражи и
ограда” в
УПИ II, кв.93, град С.з.”. На 23. 11.****г. с писма от подсъдимия П. трите
дружества били поканени да представят оферти. Такива били представени от тримата участници
в процедурата.
На
30.11.**** г. подс. М.М. *** ****” представил в МТСП ценова оферта с предложена
цена 18 806 601.76 лева, без ДДС (респ. 22 567 922.11 лева с ДДС). Посочил, че
предлаганата цена била образувана на база УНС, ТНС и СЕК (УНС
- уедрени сметни норми в строителството; ТНС - трудови норми в
строителството; СЕК -„Стройексперт СЕК” - консорциум за консултантска
информационно-издателска дейност за строително-инвестиционния процес) и по технико-икономическите показатели, както следва:
Часова
ставка - 5 лева на час; допълнителни разходи върху труд - 120%; допълнителни
разходи върху механизация - 45%; доставно-складови разходи - 15%; печалба
- 10%.
В
ценовата оферта било посочено също, че допълнителни видове СМР, невключени в
количествената сметка ще се оценяват по същия начин, като ще се прилагат същите
ставки разходи и печалби. Като приложение на ценовата оферта била включена
количествена сметка с конкретни стойности за всяка позиция на СМР.
Приложена
била и оферта за участие в процедурата от същия участник, съставена отново от подсъдимия
М., в която било посочено, че поръчката ще бъде изпълнена за срок от 18 месеца,
но не повече от 24 месеца, като е предложен гаранционен срок за конструкцията
на сградата и съоръженията - 8 години, а за хидроизолационни, топлоизолационни
и звукоизолационни и антикорозионни работи на сградата, за всички видове СМР,
за вътрешните инсталации на сградата, за монтажа на машини и съоръжения и
системи - 5 години.
Вторият
участник в процедурата - „К.Е.Р.” ЕООД чрез своя представител Н.К., подготвил и представил в
МТСП ценова оферта, по която общата офертна цена била 19 990 130.44 лева без
ДДС (съответно 23 988 156.53 лева с ДДС). Предложената цена, образувана на база
УНС, ТНС и СЕК и по технико-икономически показатели, както следва:
Часова
ставка - 5.20 лева/час, допълнителни разходи върху труд - 125%; допълнителни
разходи върху механизация - 50%, доставно-складови разходи - 18%,
печалба - 10%. В ценовата оферта
било посочено също, че допълнителните видове СМР, невключени в количествената
сметка, ще се оценяват по същия начин, като ще се прилагат същите
ставки разходи и печалби. Като приложение на ценовата оферта била включена
количествена сметка с конкретни стойности за всяка позиция на СМР. Този
участник предложил изпълнение на поръчката за срок от 22 до 24 месеца, а
гаранционните условия били като на предходния участник.
Третият
участник в процедурата „Р.” АД до 29.11.****г. чрез свой представител - М.С.
подготвил и представил в МТСП ценова оферта за 21 433 960.05 лева без ДДС
(съответно 25 720 752.06 лева с ДДС). Предложената цена, образувана на база
УНС, ТНС и СЕК и по технико-икономически показатели, била както следва:
Часова
ставка - 5.40 лева/час, допълнителни разходи върху труд - 130%; допълнителни
разходи върху механизация - 60%, доставно-складови разходи - 20%,
печалба - 12%.
В
ценовата оферта било посочено също, че допълнителни видове СМР, невключени в
количествената сметка ще се оценяват по същия начин като ще се прилагат същите
ставки разходи и печалби. Към ценовата оферта била приложена количествена
сметка с конкретни стойности за всяка позиция на СМР. Предложеният срок за
изпълнение на поръчката бил 24 месеца. Предложени били същите гаранционни
условия, както и от предходния участник.
На
04.12.****г. комисията провела заседание за договаряне за възлагане
на обществената поръчка с последователното участие на всеки един от допуснатите
участници. На заседанието с участието на всеки един от представляващите
дружествата било проведено договаряне, но на него не били постигнати
по-благоприятни параметри от предложените. Всички те потвърдили параметрите от
подадената вече ценови оферти и заявили, че няма да ползват подизпълнители.
Въз
основа на тези изслушвания бил изготвен доклад на комисията от същата дата, в
който били обобщени данните от изготвените протоколи от срещите с участниците и
била извършена тяхна оценка. На първо място било класирано гражданско дружество
„С.З.****” и било предложено с този участник да се сключи договор за възлагане
на обществена поръчка. Докладът бил адресиран до св.Л.Л. /зам.м. на МТСП/,
който изпълнявал функциите на м. на МТСП в периода 04.12.****г. - 06.12.****г.
С
Решение № ЗОП-04/10 от 06.12.****
г. на св. Л.Л. били обявени
резултатите от обществената поръчка, като на първо място било класирано ГД „С.З.****”
с 98.57 точки. На второ и трето място били класирани другите две дружества - съответно
с 91.60 точки и 87.04 точки. След обявяване на резултатите, както бе
отбелязано, гражданското дружество „С.З.****” преустановило своята дейност и
било създадено търговско дружество „С.З.****” ООД.
На
18.12.****г. между М. на Т. и С.П., представлявано от Е.М. като възложител и „С.З.****”
ООД, представлявано от М.М. като изпълнител, бил сключен Договор № ПК 14/155/****г.
Договорена била цена 18 806 601.76 лева и 20% ДДС в размер на 3 761 320.35
лева.
Съгласно
договора 30% от общата стойност на поръчката с включен ДДС се заплащала по
банков път в срок от 15 работни дни след сключване на договора и след
представяне на протокол за предаване на строителната площадка и план за
безопасност. 100% от общата стойност на действително извършените СМР с включен
ДДС щели да се заплащат ежемесечно след подписване на констативен протокол
между изпълнител, възложител и консултант. Според него плащането ще се извършва
по единични цени, предвидени в количествено-стойностната сметка, представена от
спечелилият обществената поръчка кандидат, които цени не подлежали на промяна.
А основания за плащането били освен описания констативен протокол
/представляващ акт образец 19/, и фактура от изпълнителя и доклад на
консултанта.
На
18.12.****г. главният секретар на МТСП – подс.И.П. с писмо изх.№12/2651 уведомил
АОП за сключения договор, изпращайки “Информация за сключен договор”.
На 19.12.****г.
Е.М. изготвила искане до банка „ДСК”, клон „К.” за откриване на акредитивна
сметка в лева IBAN: ***
№ ******* **********
и посочила, че с парите по сметката ще могат да се разпореждат тя, св. Т.Г., св.
Л.Л., св.С.Д. и св. М.Н. като било представено и пълномощно от подс. М., в което
било посочено, че с право на първи подпис могат да се подписват свидетелите Т.Г.
и Л.Л., а с право на втори подпис – свидетелите С.Д. и М.Н..
На
27.12.****г. св. А.Д., св. Р.Ч. и подс. М.М. съставили протокол за откриване на
строителната площадка на обекта, а на 28.12.****г. бил съставен протокол за
определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата
инфраструктура. На строителния обект подс. М. назначил технически ръководител -
св. Т.Т., който допреди това бил служител на „К.Е.Р.” ЕООД.
По
отношение на строителния процес по реконструкция на Сградата следвало да бъде
осъществяван контрол по точното изпълнение на всички видове и количества СМР. Контролът
се осъществявал в няколко насоки – инвеститорски контрол - контрол от страна на
инвеститора, авторски контрол - контрол от страна на проектанта и строителен
надзор - контрол от страна на независим строителен надзорник.
Инвеститорския
контрол от страна на М. на Т. и С.П. като инвеститор се осъществявал чрез негов
представител, чийто функции били свързани с представителство на М.то пред
институциите в град С.з., упражняване на ежедневен контрол по влаганите количества
строителни материали, контролиране на качеството на изпълнение на
строително-монтажните работи, извършване на предварителна проверка на актовете
за действително извършеното строителство от изпълнителя и подписване на
документи във връзка с извършване на строително- монтажни и инсталационни
дейности. Пълномощникът на М.то следвало да съставя доклади, в които да описва
извършеното от него и от изпълнителя по изпълнение на договора. Правата и
задълженията на пълномощника, който от името на МТСП щял да контролира точното
изпълнение на СМР били регламентирани в договори и пълномощни. По време на изпълнение
на строително-ремонтните работи по реконструкция на обекта от началото на 2008
г. до м. май 2009 г. МТСП използвало услугите на три лица, изпълнявали в
различни последователни времеви отрязъци функциите на представители на МТСП като
инвеститорски контрол. Това не били щатни служители на М.то, а външни лица,
които притежавали съответно образование и квалификация, за да могат да контролират
точното изпълнение на строителните работи. Тези лица били свидетелите П.Н., Х.Р.Х.
и подсъдимият Р.С..
Свидетелят
П.Н. придобил знание за нуждата от пълномощник на МТСП като инвеститорски
контрол на обекта от св. Т.Т. и починалия Т. К.. Т. и К. го уведомили, че
трябва да подаде автобиография в хотел „А.“
на СтаР.горски минерални бани. Свидетелят Н. трикратно подавал автобиография в
хотела – от месец февруари ****г. до месец декември ****г., след което и след
среща в МТСП със св. Р.Ч., на 09.01.2008г. бил сключен договор № Р/014 между
МТСП, представлявано от Е.М. и св. П.Н.. Предмет на договора бил Н. да
представлява МТСП пред институциите в град С.з., да упражнява ежедневен контрол
по влаганите количества материали и качество на изпълнение на СМР,
предварително да проверява актовете за действително извършеното строителство от
фирмата - изпълнител, по които ще става разплащането, да подписва документи във
връзка с извършване на строително-монтажни и инсталационни работи.
Св. Н.
започнал да изпълнява своите задължения като въз основа на този договор той
изготвил три доклада - от 15.01.2008 г., 05.03.2008 г. и 27.03.2008 г., които
доклади били предоставяни на св. Р.Ч.. От тяхното съдържание е видно, че през
периода м. 01 - м. 03.2008 г., строителят, въпреки че бил предприел строително-монтажни
работи по ремонта на сградата, не представял на П.Н. актове образец № 19 с
описание на количеството и стойността на извършените до момента
видове СМР. Към края на м. март на св. Н. била представена чернова на Акт обр.
19 от техническия изпълнител св. Т.Т.. Въпреки че липсвало изискване за
предоставяне на количествена сметка от строителя при изготвяне на акт образец
19, Н. поискал такава сметка за представения проект на Акт обр. 19 от
изпълнителя, но тя не му била дадена и той отказал да подпише акта. Свидетелят Т.
уведомил подсъдимият В.Д. за отказа, в резултат на което се провела среща между
Д. и Н. като в края на м. март **** г. св. Н. се оттеглил от
функцията на инвеститорски контрол поради заболяване и непредоставяне на искана
от него количествена сметка от страна на св. Т.Т..
През
месец март 2008г. св. Х.Р. научил, че се овакантява мястото на пълномощник на
МТСП на обекта, който да осъществява инвеститорски контрол и отишъл до МТСП,
където се срещнал със св. Р.Ч.. След като кандидатурата му била одобрена, на
27.03.2008 г. бил сключен договор № Р/230 между МТСП, представлявано от подс. И.П.
и св. Х.Р.Х. с предмет, идентичен с предмета на договора със св. П.Н.. По
изпълнението на този договор св. Х.Р. е изготвил доклади и отчети, които лично
предавал на св. Р.Ч. /пряко ангажиран служител на МТСП с изпълнението на СМР по
Сградата/. Били съставяни и актове образец 19 – първо Р. извършвал оглед на
място, а след това в офиса на подсъдимия М.М. сравнявали
количествено-стойностните сметки. Представените от Р. в МТСП констативни
протоколи, представляващи по своята същност актове образец 19 били подписвани
от него и подс. М. и били следните: протокол №1 от 15.04.2008г., протокол №2 от
15.04.2008г., протокол №3 от 04.07.2008г., протокол №4 от м.септември 2008г. и
протокол №5 от 30.09.2008г. В тази дейност св. Р. установявал и несъответствия
между действително извършените СМР, възприети от него и КСС, което било
обективирано в корекционни сметки. Докладите, които предоставял на св. Ч., били
обект на лична проверка от последния, който и утвърждавал актовете –образец 19.
Своите функции като инвеститорски контрол св. Р. осъществявал до месец октомври
2008г., когато с допълнително споразумение от 20.10.2008 г. неговият договор с
МТСП бил прекратен по взаимно съгласие, считано от същата дата. От тази дата
бил и последният доклад на Р. за извършеното от него по договора.
На
21.10.2008г. бил сключен Договор № Р-823 между МТСП, представлявано от главния
секретар – подс. И.П. и подс. Р. С..
Според договора С. следвало да представлява МТСП пред институциите в град С.з.,
да упражнява ежедневен контрол по влаганите количества строителни материали и
качеството на изпълнение на СМР, предварително да проверява актовете за
действително извършеното строителство от фирмата-изпълнител, по които ще става
разплащането, да подписва документи във връзка с извършване на
строително-монтажни и инсталационни работи. От същата дата било сключено
Допълнително споразумение № 1 между същите страни, с което С. се задължавал да
упражнява ежедневен контрол по влаганите количества и качества на изпълнение на
СМР, предварително да проверява актовете за действително извършеното
строителство от фирмата-изпълнител. На тази дата било изготвено и Пълномощно №
РД - 08/192 с упълномощител Е.Р.М. като м., с което Р.Г.С. бил упълномощен да
представлява МТСП пред институциите в град С.з.. С допълнително споразумение №
2 № Р/042/ 12.01.2009 г. бил удължен срока на действие на основния договор и
неговото пълномощие.
Главното
задължение на подс. Р.С. било да извършва действителен контрол на извършваните
строителни работи, предварително да проверява актовете за действително
извършеното строителство от фирмата- изпълнител, по които ще става
разплащането, на място да установява завършването и подлежащи на заплащане
натурални видове строително- монтажни работи, отразени в протоколите образец 19
на обект „Административна сграда за нуждите на регионалните структури на МТСП
реконструкция, преустройство и пристройка на работническа поликлиника, гаражи и
ограда в УП II кв. 93 С.з.”. Изпълнението на своите задължения обв. С. трябвало
да удостовери с подпис върху протоколите образец 19.
На
04.11.2008г. С. подписал Протокол №6/04.11.2008г., в който било записано, че към 31.10.2008г.
са изпълнени и подлежали на заплащане описани СМР на обща стойност 2 257 737.97
лв. След като го подписал, протоколът бил представен от М. в МТСП, за да
удостовери чрез него, че били извършени строителни дейности за 2 257 737.97
лв. Срещу този документ МТСП платило 2 257 737.97 лв. Така в Протокол № 7/
15.12.2008 г. вписал, че към 15.12.2008 г. били извършени и подлежат на
заплащане СМР на стойност 2 207 621.94 лв., в Протокол № 8/ 15.12.2008 г.
вписал, че към 15.12.2008 г. били извършени и подлежат на заплащане СМР на
стойност 461 821.20 лв., в Протокол № 9/25.02.2009г. вписал, че към 24.02.2009г..
били извършени и подлежат на заплащане СМР на стойност 1 549 939,71лв., в
Протокол № 10/ 25.02.2009г. вписал, че към 24.02.2009г. били извършени и
подлежат на заплащане СМР на стойност 780 890.61 лв., в Протокол №
11/10.04.2009 г. вписал, че към 09. 04. 2009 г. били извършени и подлежат на
заплащане СМР на стойност 1 092 280.12 лв, в Протокол № 12/10.04.2009г. вписал,
че към 09.04. 2009 г. били извършени и подлежат на заплащане СМР на стойност
491 011.83 лв. и в Протокол № 13/13.05.2009г. вписал, че били извършени и
подлежат на заплащане СМР на стойност 357 161.20 лева.
От
03.11.2008г. подс. С. започнал да изготвя и доклади до главния секретар на МТСП
– подс. И.П., в които описвал извършеното от него. Такива доклади имало от
03.11.08 г., 25.02.2009 г., 09.04.2009 г. и от 13.05.2009 г. В периода на
своята дейност като инвеститорски контрол подс. С. подписал 8 протоколи /акт
образец 19/: протокол № 6 от 04. 11.
2008 г., протокол № 7 от 15. 12. 2008 г., протокол № 8, от 15. 12. 2008 г.,
протокол № 9 от 25.02. 2009 г., протокол № 10 от 25. 02. 2009 г., протокол № 11
от 10. 04. 2009г., протокол № 12 от 10.04.2009г. и протокол № 13 от 13.05.2009 г.,
Контролът от страна на независим строителен
надзорник бил
поверен на св. А.Д. - управител на „Г.” ЕООД по силата на договор № ПК-14/166
между МТСП, представлявано от подс. Е.М. и „Г.” ЕООД, представлявано от св. А.Д.,
сключен на 27.12.****г. Предмет на договора бил строителен надзор на строеж:
„Административна сграда за нуждите на регионалните структури на МТСП -
реконструкция, преустройство и пристройка на Работническа поликлиника, гаражи и
ограда в УПИ II, кв.93 в град С.з.”. Задълженията на изпълнителя били подробно
регламентирани в чл.5, ал.1 на договора и в тях влизало пълното и правилно
съставяне на актовете и протоколи по време на строителството и точното
изпълнение на СМР. Св. Д. била лицето, което осъществявало тази функция до
окончателното изпълнение на договора и въвеждане на сградата в експлоатация. Тя
изготвяла и заменителни таблици за извършени скрити работи на обекта.
Контролът от страна на проектанта
бил поверен на „А. К.” ЕООД с
представител управителя на това дружество – св. П.К.. Контролът произтичал от сключен на 23.05.2008г. договор
№ РД-04/79 между МТСП, представлявано от подс. Е.М. и „Арх. К.” ЕООД,
представлявано от св. П.К.. Предмет на договора бил авторски контрол по всички
части на проекта.
По
повод изпълнение на задълженията си по договора с МТСП, „С.З.****“ ООД в лицето
на своя управител – подс. М., сключило договори с дружествата, които участвали
при създаването на гражданско дружество „С.З.****“.
Така
на 19.12.****г. подс. М.М. сключил договор № РП- 1/**** г. с „Б. -Н” ЕООД,
представлявано от св.Д.Н.Н. с предмет изпълнение на строително-монтажни работи
на обект: „Административна сграда за нуждите на регионалните структури на МТПС,
реконструкция, преустройство и пристройка на Работническа поликлиника, гаражи и
ограда” в УПИ II, кв.93, град С.з.”, възложени за изпълнение от „С.З.****” ООД
на изпълнителя „Б.-Н” ООД. Според клаузите на договора възложителят дължал
авансово 300 000 лева на изпълнителя, а общата стойност на поръчката била
438 742.81 лева /без ДДС/. Дружеството – изпълнител се занимавало със сухо
строителство като дейността си фактурирали към „С.З.****“ ООД и получавали
заплащане по банков път от дружеството. Основното изискване в отношенията между
дружествата било да не бъдат коригирани рамките, отразени в договора.
На
21.12.**** г. подс. М.М. сключил договор № РП- 2/****г. с „И.М.” ЕООД,
представлявано от Георги Калинов с предмет изпълнение на СМР на обект:
„Административна сграда за нуждите на регионалните структури на МТПС,
реконструкция, преустройство и пристройка на Работническа поликлиника, гаражи и
ограда” в УПИ II, кв.93, град С.з.”. Според клаузите на договора възложителят
дължал авансово 300 000 лева на изпълнителя, а общата стойност на
поръчката била 950 000 лева /без ДДС/.
На същата дата М. сключил договор № РП- 3/****г. и с
„Е.” ООД, представлявано от св.А.Т.
с предмет - изпълнение на СМР на обект: „Административна сграда за нуждите на
регионалните структури на МТПС, реконструкция, преустройство и пристройка на
Работническа поликлиника, гаражи и ограда” в УПИ II, кв.93, град С.з.”,
възложени за изпълнение от „С.З.****” ООД на изпълнителя „Е.” ООД. Според
клаузите на договора възложителят дължал авансово 300 000 лева на
изпълнителя, а общата стойност на поръчката била 1 580 077.78 лева
/без ДДС/. Дружеството – изпълнител трябвало да осъществи дейност по електР.хранване
на Сградата като тази дейност се фактурирали към „С.З.****“ ООД. До края на
изпълнението на този договор “Е.“ ООД нямало право да променя договорираната
цена и всички непредвидени разходи били за негова сметка.
На
03.01.2008г. подс. М.М. сключил договор с „К.” ЕООД, представлявано от самия
него с предмет изпълнение на СМР на същия обект. На 04.01.2008г. и на
07.01.2008г. той сключил още два договора с включени допълнителни строително
–монтажни работи и с определени цени, подробно описани в приложенията към тях.
На
06.05.2008г. подсъдимият М. сключил Договор № 605/06.05.2008г. с „М.” ООД,
представлявано от св. Б.М. с предмет изработване, доставка и монтаж: на
интериорни врати и офис обзавеждане, предназначено за същия обект. Количествата
и стойностите на стоките били описани в Спецификация № 1 към договора. Свидетелят
М. познавал както подсъдимият М., така и подсъдимият Д., тъй като управляваното
от него дружество изпълнявало поръчка и за хотел „Р.“, което се стопанисвало от
търговско дружество „Т.“, чийто управител бил подс. Д.. Ангажиментите към хотел
„Р.“ „М.“ изпълнявала по време на договора, касаещ Сградата и във втората
половина на 2009г. като фактурирала извършеното на „Т.“. Стойността на договора
със „С.з.“ ООД била 1 074 000 лева и извършеното била фактурирано от
изпълнителя на възложителя „С.з.“ ООД.
След
сключването на договора с МТСП М.М. като управител на изпълнителя „С.З.****”
ООД сключил множество договори за подизпълнение с дружества извън кръга на бившите
съдружници в гражданско дружество „С.З.****“. Това били „Р.” ЕООД, „И.” ЕООД, „С. Е.” ЕООД, „А. В.“ ЕООД, „Р.л.” ЕООД, ЕТ "'А.-Д. Д.”, "А.'" ЕООД, „А.” ЕООД, “А. к.” ЕООД, “Б.” ООД, “Б.-Т” ООД, “Б.” ЕООД, “Б.ПП” ЕООД, „В.
Д. Е. И.” ООД, “Д. Т.С.” ООД, “Д. 1”
ЕООД, “Е. БРД” ООД, “Е.”ООД, “Е.” ЕООД, “Е.” ООД, “К.И.И.” ЕООД, “К.” ЕООД, “К.Е.Р.”
ЕООД, “М.” ООД,“М.” ООД, ЕТ “Д-М-М. К.”, “М. т.” ООД, “Н.” ЕООД, “Н.-**” ЕООД, “П.-****”
ЕООД, „О. е. сървис”ООД, “П.” ООД, ЕТ “Б. С.-Р.С.”, „С. М” ЕООД, “С.” ЕООД, „С.-г.”
ООД, „С.”ЕООД, „ТБ П.” ЕООД, “Т.”ООД, “Т. **” ООД, “Ф. п.” ЕООД, “Ч.” ООД и „Я.-Д.
с.” ООД.
По
принцип изпълнението на Договор № ПК 14/155/****г. трябвало да доведе до
изпълнение на всички предвидени в количествено-стойностната сметка
строително-монтажни работи. Пълното и точно изпълнение на всички СМР било
задължение на подс. М. и трябвало да се контролира от представителя на МТСП при
инвеститорския контрол. След като бъде изпълнен определен обем видове и
количества СМР, подс. М. като управител на изпълнителя трябвало да състави
протокол образец 19, в който да опише видовете, количествата и стойностите на
извършените СМР, а заедно с това да предостави на упълномощения от МТСП контрольор
/Н., Р. или С./ конкретни писмени данни за извършените видове работа.
Упълномощеният от МТСП контрольор трябвало да извърши лична проверка,
измервания и изчисления и да съпостави предоставените от М. данни с резултатите
от своите изчисления и ежедневни наблюдения. По този начин пълномощникът на
МТСП установявал дали действително са изпълнени СМР, които изпълнителят сочел
като изпълнени. Протоколът се подписвал от М. и от пълномощника на МТСП,
осъществяващ инвеститорски контрол през съответния период, които с подписите си
гарантирали достоверността на данните. Към този протокол подс. М. изготвял
фактура, която била на стойност, съответстваща на стойността на строително-монтажните
работи в акта образец 19. Тези два документа - фактурата и протокола обр. 19 М.
представял в МТСП за плащане. На основанията, посочени в тези документи, МТСП
правело банкови преводи, които представлявали плащания по Договор № ПК 14/155/****
г. за извършените СМР. Така основания за плащане по договора били самият
договор и изпълнението на конкретни СМР, отчетени с протокол обр.19 и фактура.
През
2008г. подс. Д. се договорил с управителите на ЕТ„Д-М-М. К.”, „У.“ ООД и на “В.К.”
ООД да извършат дейности на други обекти - на хотел “Р.” и в с. Л., общ. Ц..
Почивна
станция „Р.” се намирала непосредствено до хотел „А.” на СтаР.горските
минерални бани. И за двата обекта се грижел подс. Д.. От 29.10.****г. до 27.11.2008 г.
собственик на почивна станция „Р.” било „ДБМ Т.” ЕООД. С договор от 29.10.**** г. “Напоителни системи” ЕАД продало
на „ДБМ Т.” ЕООД с представител подс. М.М. почивна станция „Р.” в СтаР.горски
минерални бани ведно с дворно място и триетажна постройка. С договор от
27.11.2008г. „ДБМ Т.” ЕООД продало на „Т.” ООД с представител В.Д. почивна
станция „Р.”, СтаР.горски минерални бани, ведно с дворно място и триетажна
постройка за сумата от 190 000 лева без ДДС, която била преведена изцяло по
банков път преди подписването на този договор.
През
м. април и май 2008г. подс. Д. провел няколко срещи със св. К.Т. и на тях те се
договорили за работата, която трябвало да се извърши и за нейната цена. В
резултат на разговорите бил сключен Договор № РП-18-Р от 26.05.2008г., по който
страни били подс. М. *** ****” ООД и „Д-М-М. ***, представляван от дъщерята на
св. К.Т. - М. К. Т.. В заглавната част на договора било посочено, че строежът - предмет на договора, бил
„Административна сграда за нуждите на регионалните структури на МТСП - реконструкция, преустройство на пристройка на „Работническа
поликлиника” - гаражи и ограда в УПИ II, кв.93 - гр.Ст.***”. Посочено било също, че „С.З.****”
ООД е възложител, а изпълнител „Д-М-М. ***. Св. Т. се усъмнил дали не е станала
грешка, че възложител е „С.З.****” ООД, но В.Д. му обяснил, че това е негова
фирма и това бил договорът, който Т. трябвало да подпише. За времето от м. май
до октомври 2008г. св.Т. изпълнил всички договорени с Д. количества видове
работи по хотел “Р.”. От договорената цена 42 513.40 лева Д. платил на св. Т.
17 980 лева и 1 876 лева за превоз. Остатъкът от около 22 000 лева Д. не платил
на Т.. Т. направил няколко опита да се срещне с Д., за да си иска парите, но Д.
го избягвал.
На
сградата на МТСП в гр. С.з. Т. не бил извършвал никакви дейности, а единствено
на хотел „Р.”. Въпреки това подс. М.М. съставил Протокол № 10/19.06.2008г., в
който отразил извършени СМР на сградата на МТСП - разваляне на зидове, на
хидроизолации и бетони от ЕТ „Д-М-М. К.”. В счетоводството на „С.З.****” ООД
били осчетоводени фактури с доставчик ЕТ„Д-М-М. К.”. В тези фактури се сочел договор
№ РП-18-Р от 26.05.08 г.
Въз
основа на тези фактури и Протокол № 10/19.06.2008 г. подс. М. съставил
протоколи - образец 19, които представил в МТСП и посочил, че било извършено
разваляне на зидове, на хидроизолации и бетони на сградата на МТСП. В
действителност такава строителна дейност не била извършена. По тези протоколи и
фактури МТСП направило плащания.
Подобна
била ситуацията и с поставяне на шапки за терасите и шапки за комините на хотел
„Р.”, СтаР.горски минерални бани, който, както бе отбелязано, бил придобит от „Т.”
ООД с управител подс. В.Д.. Управител на „У.“ ООД, чийто предмет на дейност бил
облицовка с камъни, бил св. Н.Д.К.. Чрез св. Т.Т. той се договорил с подс. М. и
извършил дейността, за която бил нает, като изготвените от него актове образец
19 и фактури предавал на служителка в офиса на подс. М., която оформяла
документите с посочен възложител „С.З.****“ ООД. Именно тази служителка е посочвала на св. К.
дружеството, което да бъде отразено във фактурите. Тази служителка и
подсъдимият М. са казвали на свидетеля да вписва в протоколите различни от
обективно извършваните дейности, както и обектът, на който са извършвани и
съответно – търговското дружество – възложител. Така в протокол обр. 19 било
отразено, че извършеното от управляваното от Н.К. дружество на хотел “Р.”
представлявало „поставяне на подпрозоречните первази с дебелина два сантиметра
с общо количество над двеста и пет линейни метра на обект „Административна
сграда за нуждите на регионалните структури на МТСП С.з.”. На сградата на МТСП
нямало монтирани подпрозоречните первази с дебелина два сантиметра и такива
изобщо не са били поставяни.
При
обзавеждането на хотел “Р.” подс. В.Д. решил да използва услугите на „М.” ООД,
с чийто изпълнителен директор - св. Н.З. се познавали от 2004г. Св. З. знаел,
че Д. *** ****” ООД и от него разбрал, че предстои обзавеждане на
Административната сграда в С.з.. Св. З. провел с Д. поредица от разговори и
решил да участва при обзавеждането на сградата. Разговорите по участието на „М.”
като съдружник в „С.З.****” ООД З. провел с Д., а не с неговия управител М..
Окончателната
оферта на „М.” ООД за обзавеждане на Административната сграда на МТСП в град С.з.
била адресирана не до М., а до В.Д.. Стойността на окончателната оферта била
315 285 лева.
„С.З.****”
ООД и „М.” ООД сключили договор № 605/06.05. 2008г. за обзавеждане на сградата.
Договорена била цена - 429 600 лева, с включен 20% ДДС. Освен този договор №
605/06.05.2008 г. между „С.З.****” ООД и „М.” ООД били сключени още няколко
по-малки договори-поръчки на по-ниска стойност.
До
30.03.2009 г. „С.З.****” ООД чрез М. превело на „М.” ООД общо 1074 000 лева с
ДДС. Стойността на цялото подвижно обзавеждане на сградата на МТСП била в
размер на 338 418.52 лв. Тази сума включвала цялото доставено и монтирано
обзавеждане на сградата от страна на „М.” ООД, но също и друго подвижно
обзавеждане, доставено от други подизпълнители.
На
25.09.2008г. М. *** ****” ООД сключил договор № 2509/25. 09. 2008 г. с „М.” ООД
с предмет - изработка, доставка и монтаж на парапети за хотел „Р.”. Към тази дата хотелът бил собственост
на „ДБМ Т.” ЕООД с управител М. М. и би трябвало страна по договора да бъде
„ДБМ Т.” ЕООД. Договорена била цена - 429 600 лева, с включен 20% ДДС.
Парапетите били монтирани през м. ноември 2008 г. Освен, че договорът бил
сключен от „С.З.****” ООД офертата за тези парапети била адресирана „На
вниманието на г-н Д.”. Два месеца по-късно (на 27.11.2008 г.) хотелът бил
прехвърлен на „Т.” ООД със съдружник, управител и материално-отговорно лице В.Д..
От
20.11.2008 г., „М.” ООД започнала да изпраща оферти на Д. с предмет доставка,
монтаж и обзавеждане за хотел „Р.”. Офертите били адресирани до Д., но
едновременно с това като възложител бил сочен „С.З.****” ООД с МОЛ подс. М.М..
На
02.12.2008 г. св. З. като представител на „М.” ООД изпратил до „С.З.****” ООД,
но „на вниманието на г-н В.Д.” предложение за „Договор-поръчка” № 8319/02.12.08 г.
с предмет доставка, монтаж и обзавевдане за
х-*** ***. Предложението на „М.”
ООД било одобрено от обв. Д. и в резултат на това още на същата дата обв. М. *** ****” ООД сключил Договор №
8319/02.12.08 г. за доставка, монтаж и обзавеждане за хотел „Р.”.
В
изпълнение на сключените договори „М.” ООД започнала да произвежда договореното
обзавеждане едновременно и за двата обекта - за сградата на МТСП и за хотел “Р.”
Свидетелката
В.П. - П. трябвало да приема както изработеното обзавеждане за сградата на
МТСП, така и обзавеждането за хотел “Р.”. За готовата продукция П. и
представител на „М.” ООД съставяли приемо-предавателни протоколи. На
06.11.2008г. „М.” ООД изработила и подготвила за доставка стелажи и гардероби с
лост и рафт по договор № 605/06.05.08г. за „С.З.****” ООД, които били
натоварени в камион и бил съставен пътен лист № 0025846/06.11.2008 г., с
маршрут до хотел „Р.” в СтаР.горските минерални бани. Това обзавеждане обаче не
било доставено на сградата на МТСП в град С.з., а на хотел „Р.”, СтаР.горски
минерални бани. Въпреки че доставката била за хотел „Р.”, св. В.П. в протокол
от 07.11.2008 г., с който приела изработеното, посочила, че била получила
стелажи и гардероби с лост и рафт за сградата на МТСП.
На
19.12.2008 г. „М.” ООД е изработила и подготвила за доставка панти, дибли,
дръжки, крак - с височина 72 см, разглобка - болт, разглобка - втулки, колела -
мебелни, винтове и други по Договор № 605/06.05.08 г. за „С.З.****” ООД, които били
натоварени в камион и бил съставен пътен лист № 0025870/19.12.08 г., с маршрут
до хотел „Р.” в СтаР.горските минерални бани. Това обзавеждане обаче не било
доставено на сградата на МТСП в град С.з., а на хотел „Р.”, СтаР.горски минерални
бани, а св. В.П. в протокол от 19.12.2008г.
отразила, че била получила панти, дибли, дръжки, крак - с височина 72 см,
разглобка - болт, разглобка - втулки, колела - мебелни, винтове и други за
сградата на МТСП.
Действието на
Договор № 605/06.05.08 г. приключило с подписването между страните
на окончателен Предавателно-приемателен протокол от 30.03.2009 г.
Свидетелят
Т.Х. като управител на „В.К.“ ООД сключил договор с подс. В.Д. на 25.03.2008г.
с предмет – строителство на три еднофамилни жилищни сгради в с. Л. като
неразделна част от договора били и три количествено-стойностни сметки, касаещи
всяка една от сградите. По повод на договора подсъдимият Д. неколкократно лично
контролирал работата по строежа им, а впоследствие били постигнати и устни
договорки между свидетеля Х. и подс. М. по повод на извършвани СМР на този
обект. В процеса на работа били изготвени множество актове – образец 19 и
фактури на „С.З.****“ООД като за работата си управляваното от Т.Х. дружество
получавал заплащане от подс. В.Д.. Това дружество, както и ЕТ „Д-М-М. К.“ не е
извършвало каквато и да било дейност по обекта – предмет на договора между МТСП
и „С.З.****“ ООД.
В
подписаните от подс. М. протоколи обр. 19 били посочени като изпълнени СМР, които не били изпълнени, както и такива, които били изпълнени, но в по-малко
количество от отразените в протоколите или на по-ниска стойност, но тяхното
детайлизиране не бе възможно да се установи въпреки изготвените множество
комплексни строително-технически експертизи, като те не са конкретизирани и във
внесения за разглеждане обвинителен акт и поддържаното от прокурора обвинение. Според
експертите по назначената в досъдебната фаза на процеса експертиза, средната
пазарна стойност на реално изпълнените на обекта строително-монтажни работи била
7 766 601.21 лева /без ДДС/. Според последваща, назначена в хода на
съдебното следствие, експертиза общата стойност на реално извършените работи на
обекта била 6 781 057.74 лева, а по част „Електро“, която не
залегнала при предходното експертно изследване – 2 854 891.32 лева
или общата стойност на реално извършените строително –монтажни дейности от „С.З.****“
ООД на Сградата била 9 635 949.06 лева /без ДДС/, а подс. М. подписал и представил в МТСП
протоколи образец 19 и фактури на обща стойност 18 805 006.79 лева /без ДДС/
като въз основа на тях М.то превело
на изпълнителя по договора 18
805 006.76 лева /без ДДС/.
Както
бе отразено, подсъдимият М. като управител на изпълнителя „С.з.-****” ООД
представил в МТСП фактури, към които прилагал и
сметка – опис, както и протоколи
актове - образец 19, както
следва:
-
Фактура **********/27.12.****г. със следните
реквизити:
•
Получател - МТСП, гр. С., ул.”Т.”
№* идент. № *********, съответно доставчик „С.З.****”ООД, гр.С.з., ул.”**” № **,
ид.№ *********;
•
Основание за плащане -
авансово плащане по договор №ПК 14/155 от 18.12.**** год., съгласно чл.5, ал.1,
т.1;
•
Стойност по фактура в размер
на 5 641 980.30 лв. плюс 20% ДДС - 1 128 396 лв.
•
Сума за плащане - 6 770 376.30
лв.
•
Начин на
плащане - по сметка/банково плащане
- Фактура **********/16.04.2008г. със следните реквизити:Получател - МТСП. гр. С.. ул.“Т.“ №2 идент.№
*********. съответно доставчик „С.З.****“ ООД. гр.С.з., ул“****" № 74.
идент. № *********;
•
Основание за плащане -
„Плащане по договор №ПК 14/155 от 18.12.**** год., съгласно Протокол 19 №1 и 2;
•
Стойност по фактура в размер
на 3 907 040.23 лв. приспада се аванс 30% по чл.5,ал.1,т.2 - 1 172 112.07 лв.
приспада се гаранция 5% по чл.5, ап.1, т.1 - 195 352.01 лв. данъчна основа 2
539 576.15 плюс 20% ДДС - 507 915.23 лв.
Сума за плащане - 3 047 491.38 лв.
•
Начин на
плащане - по сметка/банково плащане
-
Фактура **********/04.07.2008 г. със следните
реквизити:
•
Получател - МТСП, гр. С., ул.”Т.” №2 идент.№ *********,
съответно доставчик „С.З.****”ООД,гр.С.з., ул.”****”
№ 74, ид.№ *********;
•
Основание за плащане -
„Плащане по договор № ПК 14/155 от 18.12.**** год., съгласно Протокол 19 № 3;
•
Стойност по фактура в размер
на 3 376 933.59 лв. приспада се аванс 30% по чл.5,ал. 1 ,т.2 - 1 013 080.08 лв.
приспада се гаранция 5% по чл.5, ал.1, т.1 - 168 846.68 лв. данъчна основа 2
195 006.83 плюс 20% ДДС - 439 001.37 лв.
Сума за плащане - 2 634 008.20 лв.
•
Начин на
плащане - по сметка/банково плащане
- Фактура **********/18.08.2008 г. със следните реквизити:
•
Получател - МТСП, гр. С., ул.”Т.”
№2 идент.№ *********, доставчик „С.З.****”ООД,гр.С.з., ул.”****” № **, ид.№
*********;
•
Основание за плащане -
„Плащане по договор №ПК 14/155 от 18.12. ****г., съгласно Протокол 19 № 5;
•
Стойност по фактура в размер
на 2 322 508.74 лв. приспада се аванс 30% по чл.5,ал.1,т.2 -696 752.62 лв.
приспада се гаранция 5% по чл.5, ал.1, т.1 - 116 125.44 лв. данъчна основа 1
509 630.68 плюс 20% ДДС - 301 926.14 лв.
Сума за плащане - 1 811 556.82 лв.
•
Начин на
плащане - по сметка/банково плащане
•
- Фактура **********/18.08.2008 г. със следните реквизити:
•
Получател - МТСП, гр. С., улДТ.” №2 идент.№ *********,
доставчик „С.З.****”ООД,гр.С.з., ул.”****” № 74, ид.№
*********;
•
Основание за плащане -
„Плащане по договор №ПК 14/155 от 18.12.**** год., съгласно Протокол 19 № 4;
Стойност
по фактура в размер на 1 188 305.77 лв. приспада се аванс 30% по чл.5,ал.1,т.2
- 356 491.73 лв. приспада се гаранция 5% по чл.5, ал. 1, т. 1 - 59 415.29 лв.
данъчна основа 772 398.75 плюс 20% ДДС - 154 479.75 лв.
Сума за плащане - 926 878.50 лв.
-
Фактура **********/18.08.2008г. със следните реквизити:
•
Получател - МТСП, гр. С., ул. „Т.“ №2 идент.№ *********, съответно
доставчик „С.З.****”ООД,гр.С.з., ул.”****” № 74, ид.№ *********;
•
Основание за плащане - „Плащане по договор №ПК 14/155 от 18.12.****
год., съгласно Протокол 19 № 5;
•
Стойност по фактура в размер на 1 134 202.97 лв.
приспада се аванс 30% по
чл.5,ал.1,т.2 -340 260.89 лв.
приспада се гаранция 5% по чл.5, ал. 1, т. 1 - 56
710.15 лв. данъчна основа 737 231.93 плюс 20% ДДС - 147 446.37 лв.
Сума за плащане - 884 678.32 лв.
•
Начин на плащане - по сметка/банково плащане
- Фактура **********/10.10.2008
г. -
Кредитно известие към фактура № *********/ год. със следните реквизити:
Получател -
МТСП, гр. С., ул.”Т.” №* идент.№ *********, съответно доставчик „С.З.****”ООД,гр.С.з.,
ул.”****” № ***, ид.№ *********;
Основание
за плащане - „Плащане по договор №ПК 14/155 от 18.12.****г. съгласно
Протокол 19 № 5;
•
Стойност по фактура в размер на 1 134 202.97 лв. приспада се аванс 30%
по чл.5,ал.1,т.2 -340 260.89 лв. приспада се гаранция 5% по чл.5, ал.1, т.1 -
56 710.15 лв. данъчна основа 737 231.93 плюс 20% ДДС - 147 446.37 лв.
Сума за плащане - 884 678.32 лв.
•
Начин на плащане - по сметка/банково плащане
- Фактура **********/10.10.2008 г. със следните реквизити:
•
Получател - МТСП, гр. С., ул.”Т.” №2 идент.№ *********,
съответно доставчик „С.З.****”ООД,гр.С.з., ул.”****” №
74, ид.№ *********;
•
Основание за плащане - „Плащане по договор №ПК 14/155 от 18.12.****
год., съгласно Протокол 19 № 5;
•
Стойност по фактура в размер на 1 134 262.62 лв.
приспада се аванс 30% по
чл.5,ал.1,т.2 -340 278.79 лв.
приспада се гаранция 5% по чл.5, ал.1, т.1 - 56 713.13
лв. данъчна основа 737 270.70 плюс 20% ДДС - 147 454.14 лв.
Сума за плащане - 884 724.84 лв.
•
Начин на плащане - по сметка/банково плащане
Фактура **********/10.10.2008
г. -
Кредитно известие към фактура № *********/ 18.08.2008год, със следните
реквизити:
• Получател - МТСП, гр. С., ул.”Т.” №2 идент.№ *********,
съответно доставчик „С.З.****”ООД,гр.С.з., ул.”****” №
**, ид.№ *********;
Основание за
плащане - Плащане по договор №ПК 14/155 от 18.12.200/
год.. съгласно Протокол 19 № 5;
Стойност по фактура в размер на 1
134 202.97 лв.
приспада се аванс 30% по чл.5,ал.1,т.2 -340 260.89 лв.
приспада се гаранция 5% по чл.5, ал.1, т.1 - 56 710.15 лв. данъчна основа 737
231.93 плюс 20% ДДС - 147 446.37 лв.
Сума за плащане
- 884 678.32 лв.
•
Начин на плащане - по сметка/банково плащане
Фактура **********/24.10.2008
г. ,
представляваща Дебитно известие към фактура № ********** от 16.04.2008 год. със
следните реквизити:
•
Получател - МТСП, гр. С., ул.“Т.” №* идент.№ *********,
доставчик „С.З.****”ООД,гр.С.з.,
ул.”****” № 74, ид.№ *********;
•
Основание за плащане - „Съгласно по договор №ПК 14/155 от 18.12.****
год., чл.5, ал.1,т.3; /приспадната гаранция в размер
на 5% по ф-ра №3/16.04.08/
•
Стойност по фактура в размер на 195 352.01 лв.
данъчна основа 195 352.01 плюс 20% ДДС - 39 070.01 лв.
Сума за плащане - 234 422.41 лв.
•
Начин на плащане - по сметка/банково плащане
Фактура **********/24.10.2008
г. ,
представляваща Дебитно известие към фактура № ********** от 04.07.2008 год. със
следните реквизити:
•
Получател - МТСП, гр. С., ул.”Т.” №* идент.№
*********,
съответно доставчик „С.З.****”ООД,гр.С.з., ул.”****” №
**, ид.№ *********;
•
Основание за плащане - „Съгласно по договор №ПК 14/155 от 18.12.**** год., чл.5, ал.1,т.З; /приспадната
гаранция в размер на 5% по ф-ра №5/04.07.08/
•
Стойност по фактура в размер на 168 846.68 лв.
данъчна основа 168 846.68 плюс 20% ДДС - 33 769.02 лв.
Сума за плащане - 202 616.02 лв.
•
Начин на плащане - по сметка/банково плащане
Фактура **********/24.10.2008 г. , представляваща Дебитно
известие към фактура № ********** от 18.08.2008 год. със следните реквизити:
•
Получател - МТСП, гр. С., ул.”Т.” №* идент.№
*********,
съответно доставчик „С.З.****”ООД,гр.С.з., ул.”****” №
**, ид.№ *********;
•
Основание за плащане - „Съгласно по договор №ПК 14/155 от 18.12.**** год., чл.5, ал.1,т.З; /приспадната
гаранция в размер на 5% по ф-ра №5/04.07.08/
•
Стойност по фактура в размер на 59 415.29 лв. данъчна основа 59 415.29
плюс 20% ДДС - 11 883.06 лв.
Сума за плащане - 71 298.35 лв.
•
Начин на плащане - по сметка/банково плащане
-
Фактура **********/24.10.2008 г. , представляваща Дебитно известие към фактура №
********** от 10.10.2008 год. със следните реквизити:
Получател
- МТСП. гр. С., ул."Т.“ №* идент.№ 0006953
/5.
съответно доставчик „С.З.****”СЮД,гр.С.з., ул.”****” №
**. ид.№ *********;
Основание
за плащане - „Съгласно по договор №ПК 14/155
от 18.12.**** год., чл.5, ал.1,т.З;
/приспадната гаранция в размер на 5% по ф-ра №5/04.07.08/
•
Стойност по
фактура в размер на 56 713.13 лв.
данъчна основа
56 713.13 лв. плюс 20% ДДС - 11 342.63 лв.
Сума за плащане
- 68 055.76 лв.
•
Начин на плащане
- по сметка/банково плащане
-
Фактура **********/04.11.2008
г., със
следните реквизити:
•
Получател - МТСП, гр. С., ул.”Т.” №* идент.№ *********, съответно
доставчик „С.З.****”ООД,гр.С.з., ул.”****” № **, ид.№ *********;
•
Основание за плащане - „Плащане по договор №ПК 14/155 от 18.12.****
год., съгласно Протокол 19 № 6;
•
Стойност по фактура в размер на 2 257 737.97 лв. приспада се аванс 30%
по чл.5,ал. 1 ,т.2 - 677 321.39 лв.
-
на фактурата е отбелязано „ в
т.ч. удържане на сума по чл.5,ал.1,т.2 в размер на 122 886.90 лв. /не е
приспадната от дан.основа/
данъчна основа 1 580 416.58 лв. плюс 20% ДДС - 316
083.32 лв.
Сума за плащане - 1 896 499.90 лв.
•
Начин на плащане - по сметка/банково плащане
Фактура **********/16.12.2008
г., със
следните реквизити:
•
Получател - МТСП, гр. С., ул.’’Т.” №* идент.№
*********,
съответно доставчик „С.З.****”ООД,гр.С.з., ул.”****” №
**, ид.№ *********;
•
Основание за плащане - „Плащане по договор №ПК 14/155 от 18.12.****г. съгласно
Протокол 19 № 7;
•
Стойност по фактура в размер на 2 207 621.94 лв. приспада се аванс 30%
по чл.5,ал.1,т.2 -662 286.58 лв.
-
на фактурата е отбелязано „ в
т.ч. удържане на сума по чл.5,ал.1,т.2 в размер на 110381.10 лв. /не е
приспадната от дан.основа/
данъчна основа 1 545 335.36 лв. плюс 20% ДДС - 309
067.07 лв.
Сума за плащане - 1 854 402.43 лв.
•
Начин на плащане - по сметка/банково плащане
Фактура **********/16.12.2008 г., със следните реквизити:
•
Получател - МТСП, гр. С., ул.”Т.” №* идент.№
*********,
съответно доставчик „С.З.****”ООД,гр.С.з., ул.”****” №
**, ид.№ *********;
•
Основание за плащане - „Плащане по договор №ПК 14/155 от 18.12.****г. съгласно
Протокол 19 № 8;
•
Стойност по фактура в размер на 461 821.20 лв. приспада се аванс 30% по
чл.5,ал.1,т.2 - 138 546.36 лв.
-
на фактурата е отбелязано „ в
т.ч. удържане на сума по чл.5,ал.1,т.2 в размер на 23 091.06 лв. /не е
приспадната от дан.основа/
данъчна основа 323 274.84 лв. плюс 20% ДДС - 64 654.97
лв.
Сума за плащане - 387 929.81 лв.
Начин на плащане - по сметка/банково плащане
Фактура **********/26.02.2009 г., със следните реквизити:
•
Получател - МТСП, гр. С., ул.’’Т.” №* идент.№
*********,
съответно доставчик „С.З.****”ООД,гр.С.з.,
ул.”****” № **. ид.№ *********;
•
Основание за плащане - „Плащане по договор №ПК 14/155 от 18.12.****г. съгласно
Протокол 19 № 9 и №10;
•
Стойност по фактура в размер на 2 330 830. 32лв. приспада се аванс 30%
по чл.5,ал.1,т.2 -699 249.10 лв.
-
на фактурата е отбелязано „ в
т.ч. удържане на сума по чл.5,ал.1,т.2 в размер на 116 541.52 лв. /не е
приспадната от дан.основа/
данъчна основа 1 631 581.22 лв. плюс 20% ДДС - 326
316.84 лв.
Сума за плащане - 1 957 897.46 лв.
•
Начин на плащане - по сметка/банково плащане
Фактура **********/10.04.2009 г., със следните реквизити:
•
Получател - МТСП, гр. С., ул.”Т.” №* идент.№
*********,
съответно доставчик „С.З.****”ООД,гр.С.з.,
ул.”****” № **, ид.№ *********;
•
Основание за пращане - „Плащане по договор №ПК 14/155 от 18.12.****г. съгласно Протокол 19 № 11
и №12;
•
Стойност по фактура в размер на 1 583 291.95лв. приспада се аванс 30%
по чл.5,ал.1,т.2 - 474 987.59 лв.
-
на фактурата е отбелязано „ в
т.ч. удържане на сума по чл.5,ал.1,т.2 в размер на 79 164.59 лв. /не е
приспадната от дан.основа/
данъчна основа 1 108 304.37 лв. плюс 20% ДДС - 221
660.87 лв.
Сума за плащане - 1 329 965.24 лв.
•
Начин на плащане - по сметка/банково плащане
Фактура **********/15.05.2009 г., със следните реквизити:
•
Получател - МТСП, гр. С., ул.’’Т.” №* идент.№ *********, съответно
доставчик „С.З.****”ООД,гр.С.з., ул.”****” № ***, ид.№ *********;
•
Основание за плащане - „Плащане по договор №ПК 14/155 от 18.12.****
год., съгласно Протокол 19 № 13;
•
Стойност по фактура в размер на 357 161.20лв. приспада се аванс 30% по
чл.5,ал.1,т.2 - 107 626.61 лв.
-
на фактурата е отбелязано „ в
т.ч. удържане на сума по чл.5,ал.1,т.2 в размер на 17 858.06 лв. /не е
приспадната от дан.основа/
данъчна основа 249 534.59 лв. плюс 20% ДДС - 49 906.92
лв.
Сума за плащане - 299 441.51 лв.
•
Начин на плащане - по сметка/банково плащане
При постъпването на
документите в МТСП същите били представяни на св. Р.Ч.. Той извършвал проверка
дали отразените в протоколите СМР фигурират в договорената КСС и подписвал
придружаващата протокола фактура. След това Ч. ги предавал в счетоводството на
МТСП на главния счетоводител св. С.Д.. На
база на представените от изпълнителя документи в счетоводството на МТСП по
нареждане на св.Д. се изготвяло платежно нареждане, което
се подписвало от упълномощените от м. М. лица и както бе отбелязано, това били – с право на
първи подпис св. Т.Г. - началник на кабинета на м.а на ТСП и св. Л.Л. - заместник - м., а с право на втори подпис били – св. С.Д. - главен счетоводител при МТСП и св. М.Н. - директор на Дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на
собствеността”. Писмата-нареждания
до банката се подписвали и плащанията по договора се извършвали по нареждане на
главния счетоводител св. С.Д., след писмени уведомявания от директор дирекция
„ФСДУС” – св. М.Н. и началника на кабинета на м.а – св.Т.Г., че по бюджета на МТСП имало осигурено
финансиране.
Финансирането за
проекта било подготвяно още през ****г., когато в Агенция за обществените
поръчки била обявена предстоящата
обществена поръчка за реконструкция на Сградата.
Подсъдимата
Е.М. предложила на Министерския съвет 10 милиона лева да бъдат целево
предназначени за Административна сграда в С.з.. Предложението й било възприето
и залегнало в Постановление № 298/07.12.**** г. на Министерския съвет. Видно от
приложената таблица към постановлението били разпределени средства в размер на
1 млрд. 380 млн. и 522 хил. лева. От тях на МТСП били предоставени 10 млн. лева
за изграждане на Административна сграда на МТСП в С.з..
Първата
корекция на бюджета на МТСП за ****г. била направена на основание цитираното
ПМС № 298/****г., с което и поради преизпълнение на Републиканския бюджет
сумата от 10 000 000.00 лв. била предоставена на МТСП.
С
писмо, изх. № 0413/896 от 10.12.**** г. до м.а на финансите Е.М. поискала да
бъде извършена корекция по бюджета на МТСП за ****г. с предоставения
допълнителен бюджетен кредит от 10 млн. лева. С писмо от 14.12.**** г. исканата
промяна била извършена и на 21.12.****г. акредитивната сметка в ТБ
„ДСК” ЕАД била захранена с превод
от 10 000 000.00 лв., прехвърлени от разплащателната сметка на МТСП
в БНБ с №*************.
През ****г.
ръководеното от М. М. успяло да направи икономии от обезщетения и помощи по
социалното подпомагане в размер на 6 600 000 лева. С писмо № 0413/947 от 27.12.****г.,
адресирано до м.а на финансите, подсъдимата поискала да бъде извършена промяна
на бюджета на МТСП за ****г. като бъдат намалени разходите за текущи трансфери,
обезщетения и помощи за домакинствата по §42-02 - „обезщетение и помощи по
социалното подпомагане” в размер на 6 600 000 лева и със същата сума да бъдат
увеличени капиталовите разходи по § 51-00 - „основен ремонт на дълготрайни
активи”. С писмо изх. № 04-13-600/27.12.****г. м. О. уведомил подс. М., че
исканата промяна е направена. Така през ****г. обв. М. осигурила 16 600 000
лева, които МТСП да преведе на изпълнителя.
С вальор от 28.12.****г. МТСП
превело на „С.З.****” ООД, в изпълнение на задълженията си по договора, сума в размер на 6 770 376.30 лв.,
представляваща авансово плащане по договора.
Към
31.12.**** - 01.01.2008 г. по акредитивна сметка в „БАНКА ДСК” ЕАД - IBAN: ***, BIC : ***реходен
остатък/салдо в размер на 9 829 623.70 лв.
Годишната
задача по утвърдения поименен списък за капиталови разходи на МТСП по бюджет
2008 г. предвиждала за обекта в С.з. усвояването на 487 311.00лв. Резервираните
от ****г. 9 829 623.70 лв. били налични по акредитивната сметка на МТСП. Осигурените
до този момент 16 600 000 лева все още не били достатъчни, за да бъде платена
цялата цена по договора със „С.з.-****”ООД.
През
2008г. ръководеното от подс. М. М. успяло да направи икономии от помощи по
Закона за семейните помощи за деца, §42- 00 „Текущи трансфери, обезщетения и
помощи за домакинствата” в размер на 2 420 000.00 лева. На 10.12.2008г. М.
подписала и изпратила писмо изх. № 0413/1041 до м.а на финансите с искане за
извършване на промяна по бюджета на МТСП, като бъдат увеличени парите за
капиталови разходи за сметка на намаляване на разходите по дейност 511 „Помощи
по Закона за семейните помощи за деца”, §42-00 „Текущи трансфери, обезщетения и
помощи за домакинствата” в размер на 2 420 000.00 лв. С писмо изх. №
04-13-804/18. 12. 2008 год. м.ът на финансите уведомил МТСП, че исканата
промяна била извършена. Въз основа на това на 22.12.2008г. акредитивната сметка
на МТСП била захранена със сумата от 2 240 433.46 лв.
С
писмо изх. № 0413/937 от 24.11.2008г. м. Е. М. поискала становище от М. на
финансите дали е възможно разплащанията по Договор ПК 14/155 от 18.12.****г. да
се извършат чрез прехвърляне на средства от бюджетната в акредитивната сметка
на МТСП. С писмо изх.№ 04-13-700/04.12.2008 г. Кирил Ананиев - заместник м. на
МФ отговорил, че от писмото на м. М. не ставало ясно дали е налице съответният
бюджетен кредит за извършване на такъв разход. Ако такъв бил налице, то
разплащането можело да се извърши при условие, че операциите по захранването и
превеждането на сумата на доставчика приключат до 30.12.2008 г. На 16.12.2008г.
подс. М. наредила превод на 150 856.81 лв. от бюджетната към акредитивната
сметка на МТСП.
С
ново писмо, изх. № 0413/1101 от 29.12.2008г. м. М. направила ново запитване до м.а
на финансите дали е възможно допълнително захранване на акредитивната сметка на
МТСП чрез прехвърляне на средства в размер на 3 576 631.85 лв. от
бюджетната в акредитивната
сметка на МТСП. С писмо № 04-13-818/30.12.2008г. м. О. уведомил М., че съществуващата акредитивна
сметка можело да бъде използвана за обслужване на плащанията по сключения
договор между МТСП и „С.з.- ****” ООД, но съгласно § 27, ал. 2 от ЗДБРБ за 2008
г. същата следва да бъде закрита до 31.12.2008г., а неусвоените средства да
бъдат възстановени в републиканския бюджет. Въз основа на тези писма Е.М.
наредила прехвърлянето на 3 576 631.84 лв. от бюджетната към акредитивната
сметка на МТСП. Преводът бил направен на 30.12.2008г.
Общият
размер на сумите, прехвърлени от бюджетната към акредитивната сметка на МТСП за
2008г. бил 5 967 922.11 лева.
Към
31.12.2008 - 01.01.2009г. по акредитивната сметка на МТСП останал наличен
преходен остатък/салдо в размер на 3 576 631.84 лв. Поради неизразходване за
текущата година подсъдимата Е.М. като разпоредител с парите на МТСП трябвало да
ги върне обратно в Републиканския бюджет. Вместо това тя оставила тези пари по
акредитивната сметка на МТСП.
Подс.
М. представил пред МТСП документи за извършени СМР на стойност 18 805 006.79
лева (без ДДС). Въз
основа на сключения Договор № ПК-14/155/18.12.****г. и представените пред М.то
протоколи образец 19 и фактури, МТСП превело на изпълнителя пари в размер на 18
805 006.76 лева (без ДДС).
Плащанията по повод
представените от подс. М.М. документи пред М. на Т. и С.П. се извършвали по
банков път от банкова сметка ***: *** , BIC: *** “Б. ДСК”
ЕАД c титуляр
МТСП по сметка на изпълнителя „С.З.****” ООД – IBAN: *** „Ю. И Е.Д.“ - С.з..
Към
24.04. 2009 г. строителните дейности били приключили и на същата дата бил
съставен констативен акт за установяване годността за приемане строежа. Въз
основа на него бил изготвен окончателен доклад за установяване годността за
ползване на строежа от същата дата. Съставителите констатирали, че строежът бил
изпълнен в съответствие с техническите проекти. Изрично било констатирано, че
няма незавършени или недовършени видове строително-монтажни работи по
изпълненото строителство и че строежът бил извършен съгласно законовите изисквания.
На 08.05.2009г. бил изготвен Технически паспорт на „Административна сграда и
гаражи в УПИ II от кв.93 по плана на град С.з.”. На 08. 06. 2009 г. между
представителя на МТСП - св. Р.Ч. и представителя на „С.З.****” - св. В.П.П. бил
съставен приемо-предавателен протокол. На 12.05.2009 г. арх. Н.Ж. - началник
отдел „А.ура и градоустройство” в кметство „С.з.”, изготвила удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строеж от IV-та категория, № УВЕ-2/12.05.2009г.
Изложената фактическа обстановка
се обосновава от събраните в хода на делото гласни доказателствени
средства: обясненията на подсъдимите Е.М., Д.Д., М.М. (т. 3, л. 144 – 145, л.
165 – 189, л. 191 и сл. от СП ) и И.П. (т. 6, л. 69 – 78, л. 101 от СП), от показанията на свидетелите: Р.Г.Ч. (т. 1, л. 394 – л. 401 от
СП); Г.К.Д. (т. 1, л. 411
от СП); М.Б.С. (т. 1, л. 272 – л. 282 от СП);
А.П.И.,
(т. 1, л. 282 – л. 291 от СП), вкл. дадените в
хода на досъдебното производство и приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1
и т. 2, предл. 2 НПК (т. 180, л. 30 – 38 относно времето и съдържанието на
разговора със С. Атанасов, колко време преди стартирането на втората поръчка е
работил по предходната, както и с кой е обсъждал съдържанието на процедурата и
изготвеното писмено становище), приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 НПК (т. 180, л. 33 в частта, в която свидетелят
обяснява по какъв начин е получил нареждане за вида на процедурата), както и
приобщените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК (т.180, л. 33
относно знание от страна на свидетеля за наличие на изготвена от арх. К.
количествена сметка); С.А.М. (т. 1, л. 401 – л. 410 от СП), вкл. дадените в хода на досъдебното производство и
приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК (т. 153, л. 46-47 в
частта последно изречение на отговор на трети въпрос на л. 46 и отговор на
трети въпрос на л. 47), както и приобщените на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК (т. 154, л. 14 относно обстоятелствата дали и кога на свидетелката е
предоставена количествена сметка); А.Д.Т. (т. 1, л. 299 – 305 от СП); И.Т.В. (т. 1, л. 322 – л. 327 от СП); Н.Г.З. (т. 1, л. 314 – 322 от СП),
вкл. дадените в хода на досъдебното производство и приобщени на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 НПК (т. 63, л. 11 в частта кого е
познавал свидетелят като управител на „С.З.****“, провеждани ли са
предварителни разговори с подс. Д., той знае ли и участвал ли е в решението за
участие в търга и участвал ли е в подготовката на необходимата документация с
конкретна оферта, както и относно номера и датата на договора), както и приобщените
на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК (т. 63, л. 11 относно факта на
изпълнение на всички отразени в спецификацията продукти); Б.В.С. (т. 2, л. 652 – 654 от СП и т. 4, л. 141 – 144 от СП), Д.Н.Н. (т. 1, л. 305 – л. 314 от СП), вкл. дадените в хода на досъдебното
производство и приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК (т.
64, л. 68) в частта от къде и от кого е
получил обаждане за участие в консорциума, колко срещи са проведени преди учредяването
и дали подс. Д. е присъствал на срещите, П.К.К. (т. 1, л. 431 – 442 от СП и т. 4, л. 52 – 67 от СП), вкл. дадените
в хода на досъдебното производство и приобщени на основание чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК (т. 153, л. 50 относно обстоятелството дали
свидетелят е представил обяснителна записка при предаването на проекта в МТСП); частично от теза на А.Т.Д. (т. 2, л. 500 – 505 от СП
и т. 3, л. 129 – 136 от СП), вкл. дадените в хода на досъдебното производство и
приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК (т. 153, л. 140 относно
отговора на предпоследния въпрос); П.Д.Н. (т. 2, л. 486 – 494 от
СП), вкл. дадените в хода на досъдебното производство и приобщени на основание
чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК в посочените части (т. 154, л. 69 – 77); Х.Р.Х. (т. 2, л. 645 – 651 от СП), вкл. дадените в хода на досъдебното
производство и приобщени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2,
предл. 2 НПК (т. 153, л. 108 и л. 110 в посочените части);
Т.Д.Т.
(т. 2, л. 654 – 664 от СП); В.П.П.-П. (л. 495 – 500 от СП), вкл.
дадените в хода на досъдебното производство и приобщени на основание чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК (т. 154, л. 4, посл. абзац); С.Х.А. (т. 1, л. 291 - 297 от СП), вкл. дадените в хода на
досъдебното производство и приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
1 НПК (т. 154, л. 216 – 219 относно причините, поради които не е направено
остойностяване на количествената сметка), Н.Д.К.
(т. 1, л. 415 – 422 от СП), вкл. дадените в
хода на досъдебното производство и приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 НПК (т. 153, л. 93 – 95 в частта дали свидетелят е участвал в
подготовката на количествената сметка за участие в конкурса и относно
обстоятелството дали П.В. е служител в дружеството); Б.Х.
М. (т. 1, л. 422 – 430 от СП); Т.Х.Х. (т. 2, л. 637 – 644 от
СП), вкл. дадените в хода на досъдебното производство и приобщени на основание
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 НПК (т. 154, л. 92 – 94 в
посочените части); К.А.Т. (т. 2, л. 515 – 520 от СП), С.Т.Д. (т. 2, л. 505 – 507 от СП), Н.Д.К. (т. 2, л. 509 – 515 от
СП), вкл. дадените в хода на досъдебното производство и приобщени на основание
чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК (т. 170, л. 40 – 43 относно на кого се е отчитал и
относно лицата, които са му казвали да пише конкретното съдържание на фактурите
и актовете); Силва И.К. (т. 1, л. 412 – л. 415 от
СП); Н.С.Ш.
(т. 2, л. 664
от СП); Х.Е.Н.
(т. 2, л. 521
от СП); Н.К.К.
(т. 2, л. 521 – 522 от СП), вкл.
дадените в хода на досъдебното производство и приобщени на основание чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК (т. 181, л. 28 относно момента на връщане на част от
парите); С.К.Х. (т. 2, 636 – 637
от СП); М.Ж.К. (т. 2, л. 664 – 665 от
СП); Р.К.Ю.
(т. 2, л. 665
– 666 от СП); Р.В.П.
(т. 2, л. 666
от СП); В.Н.П.
(т. 2, л. 666
– 667 от СП); К.И.М.
(т. 2, л. 480
– л. 485 от СП), вкл. дадените в хода на досъдебното производство и приобщени на
основание чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК (т. 154, л. 6 – 10 относно датата
на провеждане на телефонния разговор с подс. Д., конкретни реплики,
препредадени от името на подс. Д. и дали е приканван да извършва проверки по
повод функциите си, както и относно датата на наводнението; т. 154, л. 9 и 10
относно начина на свързване на свидетеля М. с Тинко Василев и какво е
основанието за подаване на жалбата); К.С.К.
(т. 2, л.729 – 732 от СП); И.Х.П. (т. 2, л. 733 – 735 от
СП); М.С.С. (т. 2, л. 738 – 742 от СП); П.А.В.
(т. 2, л. 742 – л. 747 от СП); Мариана Н.П. (т. 2, л. 735 –
738 от СП), Т.Т.Г. (т. 2, л. 754 – 757 от СП); М.Н.Н. (т. 2, л. 750 – 754 от
СП); Б.З.К. (т. 2, л. 757 – 758 от СП); Ю.
С. К. (т. 2, л. 760 – 763 от СП); К.Б.Ш. (т. 2, л. 764 от СП); М.Н.К.
(т. 2, л. 758 – 760 от СП) и Л.М.Л. (т. 3, л.
160 – 165 от СП), от писмените доказателства: заверено
фотокопие на Решение на СРС, НО, 93 състав от 04.12.2009 г. по НАХД № 8975/09
г., заверено фотокопие на Решение № 602 от 05.04.2010 г. на Административен съд
– С.-град, I кас. с-в по КНАХД
№ 8895/09 г.; Заповед № 825 от 06.11.**** г. (т. 154, л.67-68 от ДП); Заповед №
872 от 20 ноември **** г. (т. 6, л. 88); Договор № 605 от 06.05.2008 г. (т. 75,
л. 29-34 от ДП); Писмо изх. № 26/347 от 03.09.**** г. (т. 39, л. 60 от ДП);
Констативен протокол (т. 39, л. 61 – 63 от ДП); Обяснителна записка (т. 39, л.
64 – 66 от ДП); Допълнително становище (т. 39, л. 67 – 70 от ДП); Количествена
сметка (т. 39, л. 71 – 121 от ДП);
Фактура **********/16.04.2008 год. на стойност 3 907 040.23 лева и приложен
към нея Протокол №1/15.04.2008 г. на стойност 3 592 783.50 лева и Протокол
№2/15.04.2008 г. на стойност 314 256.73 лева,
Фактура **********/04.07.2008 год. на стойност 3 376 933.59 лева и приложен
към нея Протокол №3/04.07.2008 г. на стойност 3 376 933.59 лева,
Фактура **********/18.08.2008 год. на стойност 1 188 305.77 лева и приложен
към нея Протокол № 4/без дата на стойност 1 188 305.77 лева,
Фактура 00000000010/10.10.2008 год. на стойност 1134 262.62 лева и приложен
към нея Протокол № 5/30.09.2008 г. на стойност 1 134 262.62 лева,
Фактура **********/24.10.2008 год., представляваща Дебитно известие към
фактура № ********** от 16.04.2008 год.
Фактура **********/24.10.2008 год., представляваща Дебитно известие към
фактура № ********** от 04.07.2008 год.
Фактура. **********/24.10.2008 год., представляваща Дебитно известие към
фактура № ********** от 18.08.2008 год.
Фактура **********/24.10.2008 год., представляваща Дебитно известие към
фактура № ********** от 10.10.2008 год.
Фактура 00000000019/04.11.2008 год. на стойност 2 257 737.97 лева и
приложен към нея Протокол № 6/04.11.2008 г. на стойност 2 257 737.97лева,
Фактура 00000000020/16.12.2008 год. на стойност 2 207 621.94 лева и
приложен към нея Протокол № 7/15.12.2008 г. на стойност 2 207 621.94 лева,
Фактура 00000000021/16.12.2008 год. на стойност 461 821.20 лева и приложен
към нея Протокол № 8/15.12.2008 г. на стойност 461 821.20 лева,
Фактура 00000000022/2602.2009 год. на стойност 2 330 830.32 лева и приложен
към нея Протокол № 9/25.02.2009 г. на стойност 1 549 939.71 лева и Протокол №10/25.02.2009 г. на стойност 780 890.61 лева,
Фактура 00000000024/10.04.2009 г. на стойност 1 583 291.95 лева и приложен
към нея Протокол №11/10.04.2009 г. на стойност 1 092 280.12 лева и Протокол №
12/10.04.2009 г. на стойност 491 011.83 лева,
Фактура 00000000025/15.05.2009 год. на стойност 357 161.20 лева и приложен
към нея Протокол №13/13.05.2009 г. на стойност 357 161.20 лева, както и от множеството останали писмени доказателства - договори, доклади,
писма, намиращи се в материалите по досъдебното производство и приобщени от
съда в хода на съдебното следствие, от заключенията на компютърна
експертиза (т. 151, л. 87 – 89 от досъдебното
производство), финансово-икономическа
експертиза (т. 188, л. 7 и сл. от досъдебното
производство), тройна комплексна
съдебно-счетоводна, икономическа и техническа оценителна експертиза и
допълнение към нея (т. 155 – т. 169 и т. 174 от досъдебното
производство), съдебно-икономическа
експертиза (т. 175 от досъдебното производство), съдебно-счетоводна експертиза (т. 3, л. 17 и сл. от съдебното производство) и допълнения към нея (т. 3, л. 25 и сл.
и л. 117 и сл. от съдебното производство), съдебно-медицинска експертиза на подсъдимия И.П. (т. 3, л. 387 и сл. и т. 4, л. 37 – 42 от съдебното производство), съдебнопсихиатрична
и съдебнопсихологична експертиза (т. 3, л. 394 и сл. от от съдебното производство), комплексна
строително-техническа експертиза (т. 155 – 169 от досъдебното производство) и допълнение към нея (т. 174 от досъдебното производство), комплексна
строително-техническа експертиза (т. 5, л. 149 – 185 от от съдебното производство) и допълнения към нея (т. 5, л. 241 – 265
и т. 6, л. 13 – 38 от от съдебното производство).
Информация за нуждата от обявяване на
обществена поръчка за реконструкция на Сградата носят показанията на св. М.Н.,
която в периода август 2001г. – август 2009г. е изпълнявала длъжността областен
управител на област С.з.. От нейните показания се установява необходимостта от
осигуряване на помещения за „Бюро по Т.“ - С.з. – необходимост, мотивирана от
писмо от кмета на град С.з. – Е. Ж.. Депозираните показания за налична
кореспонденция между свидетелката и две министерства и последващи нейни действия
по предоставяне на парцела и сградите върху него за безвъзмездно управление от
МТСП се потвърждават и от приобщените писмени доказателства – писма и заповеди
на обастния управител, финализирани и с последващо решение на Министерски съвет
№ 443/02.03.****г. и договор от 20.06.****г. за безвъзмездно учредяване на
право на строеж на МТСП върху имота. Подкрепата на показанията на този свидетел
с писмените доказателства по делото по отношение на изнесената информация дава
основание на съда да ги възприеме като правдиви. Подобна е позицията на
съдебния състав спрямо показанията на свидетелите Р.Ч., С.М. /К./ и Г.Д., които
са били в състав на комисията за изготвяне на документацията и организиране
провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка чрез договаряне с
обявление по отношение на
обект „Административна сграда за нуждите на регионалните структури на МТСП -
реконструкция, преустройство и пристройка на работническа поликлиника, гаражи и
ограда в УП II кв. 93 С.з.”. От техните показания се установява, че членовете на комисията не са били
запознати с изготвената от св. П.К. количествена сметка, но са притежавали
знание за невъзможността за остойностяване на отделните предстоящи
строително-монтажни работи. С най –ниска доказателствена стойност са
показанията на св. Г.Д., която коментира единствено времевия си престой в М.то
и отрича изготвяне от нейна страна на каквато и да било документация по повод
поръчката. Свидетелката Силва К., която заемала длъжност „счетоводител“ в МТСП
изнася твърдения, подкрепени и от останалите, ангажирани с тази дейност,
свидетели, за начина на провеждане на процедурата за обществена поръчка и за
спечелилото търговско дружество. От показанията на св. М. /К./ освен, че се
изяснява, че притежава опит по провеждане на обществени поръчки поради битието
си на експерт в Агенция за обществени поръчки, тя не е изпитвала съмнения
относно вида на процедурата – договаряне с обявление, тъй като са били
предоставени мотиви както за спешността на нуждата от осигуряване на помещения
за служби на МТСП, така и за невъзможността да бъдат остойностени предстоящите
работи. Това свое мнение е обективирала и в докладната записка от 06.11.****г.,
инкриминирана по отношение на подс. П.. Тези показания съответстват и на
твърденията на св. Р.Ч., който е бил и председател на комисията и в това си
качество коментира начина на провеждане на процедурата, както и критериите,
взети предвид при определяне на спечелилия кандидат. Между неговите показания и
тези на свидетелите Д. и М. /К./ не са налице разминавания – напротив, същите
са еднопосочни и взаимодопълващи се, поради което и, както бе отбелязано,
съдебният състав ги кредитира. Всъщност в своите показания св. Ч. депозира и
относима информация за начина на провеждане на строителството и упражнявания от
него непосредствен физически контрол, тъй като именно той е бил лицето от М.то,
на което са докладвали свидетелите Н., Р. и подсъдимия С. и което е извършвало
и лични проверки на обекта. В тази част неговите показания съответстват на
изнесеното и от свидетелите Н. и Р., които са изпълнявали функциите на
инвеститорски контрол на обекта и които заявяват както това обстоятелство, така
и че св. Ч. лично е идвал на обекта, за да контролира строително-монтажните
работи, сравнявайки извършеното с отразеното в количествено-стойностната сметка.
От възприеманите с доверие показания на Ч. се изяснява и механизма на контрол
върху извършваните работи и осъществяваната последваща съпоставка от негова
страна между отразеното в предоставената от подс. М. фактура и съдържимото в
подписаните от подс. М. от една страна и Р. и С. – от друга, актове - образец
19. Непротиворечиви са и изявленията на К. и Ч. за липса на оказван спрямо тях
натиск по отношение провеждане на обществената поръчка и избора на спечелил
кандидат.
В своите показания свидетелите А.И. и С.А.,
които съответно са заемали длъжност експерт в отдел „Провеждане на обществени
поръчки“ /И./ и началник отдел „ИСД /А./, коментират провеждани разговори по
повод вида на започналата обществена поръчка като в техните показания се констатират
разминавания относно позицията им за вида на процедурата. Докато И. застъпва
позицията, че процедурата за провеждане на обществената поръчка е следвало да
бъде „открита“, то А. е на мнение, че тя правилно е проведена като „договаряне
с обявление“. Освен израза на различни мнения по този въпрос, свидетелите са
единни, че са притежавали знание за позицията на св. К., обективирана в негово
становище до М.то, че количествата работи не могат да бъдат остойностени като
св. А. конкретизира, че в документацията, касаеща поръчката, е имало единствено
количествена сметка – факт, потвърден и от останалите коментирани свидетели.
Показанията на свидетеля А.И. в частта за вида на провежданата процедура намират
пълна подкрепа и в показанията на св. М.С. /Б./ и в съдържимото в писменото
доказателство по делото – нейно становище № 800402/33 от 29.10.****г.,
адресирано до подс. И.П.. Тази свидетелка е изпълнявала длъжността началник
отдел „Правен“ в МТСП и показанията й отразяват завявеното от нея и в писменото
й становище, мотивирало прокуратурата да поддържа обвинение и срещу Главния
секретар на МТСП – подс. И.П.. В него тя в качеството си на юрист изразява
позицията си за незаконосъобразно обявяване на нова процедура за обществена
поръчка при неприключила започнала такава като открита, тъй като липсва заповед
от м.а за преустановяване на дейността на комисията, сформирана от 20.02.****г.
или доклад на председателя й в този смисъл и след като е била отстранена
пречката за продължаване дейността на комисията с председател Х.Н. – учредено
право на строеж на МТСП върху имота /от 20.06.****г./ и издадено разрлешение за
строеж на 17.10.****г., процедурата е следвало да бъде продължена като открита.
В унисон със заявеното от св. И., св. С. изнася информация за проведен между
тях разговор в този смисъл и за еднопосочната им позиция, че е
незаконосъобразно започване на нова процедура - договаряне с обявление, а не
продължаване на започнатата вече открита такава. Аргументи от правен характер в
тази насока св. С. /Б./ излага, за да обоснове налична възможност за
остойностяване на предстоящите строително-монтажни работи. В показанията й се
съдържа и относима информация, подкрепена и от останалите доказателствени
източници, че подс. П. е бил запознат със становището й /в какъвто смисъл е и
деловодното отразяване на получаване на съобщението й и фактът, че самият
подсъдим е положил резолюция върху него на 31.10.****г./ и че проектът за
документация за провеждане на процедура „договаряне с обявление“ е бил
съгласуван освен с нея – за законосъобразност, и с директор на дирекция
„Човешки ресурски“, главният счетоводител, финансовия директор и началника на
кабинета на м.а.
Фокусът на показанията на финансовия
директор в МТСП – св. М.Н., началникът на кабинета на подс. М. – св. Т.Г. и
заместник –м. в МТСП – св. Л.Л. бе насочен към техните дейности по контрол на
изпълняваните строително-монтажни работи по Сградата и последващото заплащане
от страна на М.то за тях. Информацията, изнесена от тях, е както
вътрешнонепротиворечива, така и взаимнодопълваща се и изяснява обстоятелства,
свързани с предмета на доказване по делото – проверка от страна св. Р.Ч. на
получените актове образец 19, внасяне на корекции от негова страна, включително
и след негова лична проверка на обекта, и предоставяне за подпис на св. М.Н. на
фактура, изготвена от подс. М. и акт 19. Самата Н. извършвала маТ.тическа
проверка на идентичността между отразеното в акта и фактурата, предоставяйки го
на лицата с право на първи и втори подпис според пълномощното на подсъдимата М..
Тези факти са потвърдени и от другите свидетели, като св. Л. пресъздава целият
механизъм на извършване на плащане от страна на М.то, а св. Г. освен за тях,
депозира показания и за документооборота в кабинета на м.а. Свидетелката Ю.К. в
качеството си на директор „Административно обслужване и канцелария“ в М.то внася
яснота за начина на подготвяне на документацията, касаеща всяка една провеждана
от МТСП обществена поръчка – документация, изготвяна от името на Главния
секретар – подс. П., но проверявана от правния и финансовия отдел за
законосъобразност при спазване на Вътрешните правила за провеждане на обществени
поръчки в МТСП /приложени по делото/.
Информацията, касаеща сформиране на
гражданско дружество „С.З.****“, причината за сформирането му, прекратяване на
дейността му и впоследствие регистриране на „С.З.****“ ООД и извършваните
строително-монтажни работи по Сградата, се носи от гласни доказателствени
източници, напълно съответни на писмените такива – договори, съдебни решения и
документация по обществената поръчка. Тези източници са свидетелските показания
на управителите на „Е.“ ООД – св. А.Т., на „Б. –Н“ ООД – св. Д.Н. и на „М.“ ООД
– св. Б.М.. По непротиворечив помежду си начин тези свидетели депозират
твърдения за областта, в която е специализирано да извършва дейност
управляваното от тях дружество, инициаторът на участието им в гражданското
дружество и впоследствие в „С.з.“ ООД, сочейки подсъдимия М.М., наличието на
лични и служебни отношения с подс. В.Д. и подс. М., отричайки действия на Д.
при сформиране на гражданското дружество и впоследствие на търговското
дружество, сключило договор с МТСП. Показанията им хвърлят светлина и върху съотношението
на дяловете на отделните дружества в „С.з.“ ООД
по 0.2 % за всички, освен „К.“ – 99.2 % /показания на св. Т./. Напълно
еднопосочни са и изявленията на тези свидетели за договореностите по повод
работата на Сградата, съответстващи и на обективираното във всеки един от
договорите между „С.З.****“ ООД и съответните дружества – получаване на аванс
обичайно от 300 000 лева, изплащане при изпъленние на условията на цялата
договорирана сума, но вменяване на задължение на тези дружества, станали и
изпълнители на отделните части по Сградата, да не променят ценовите показатели
на договора и извършване на всякакви други възникнали в хода на реконструкцията
допълнителни дейности за своя сметка – т.нар. „оферта под ключ“. Освен за тези
факти, показанията на коментираните свидетели хвърлят светлина и върху
състоянието на Сградата към момента на започване на строително-монтажните
работи, описвайки го като лошо – в тъждествен смисъл са и показанията на св. П.К.,
изготвил А.урния проект за Сградата и дал становище, че е в невъзможност да остойности
необходимите бъдещи количества работи. Свидетелите изясняват, че плащанията за
извършваната от тях дейност са получили по банков път от „С.З.****“ ООД в
размера, посочен като цена по договорите им. Освен за тези обстоятелства, в показанията
на св. Б.М. в качеството му на управител на „М.“ ООД се коментират и договори
за поръчки между управляваното от него дружество и подс. В.Д., заявявайки, че
по време на доставяне на мебели по повод договора на „С.З.****“ ООД с МТСП,
касаещ Сградата, е изпълнявал и поръчки за хотел „Р.“, доставяйки парапети за
хотела. От показанията му се изяснява, че продукцията, вкл. за хотел „Р.“, е
поръчвана от „С.З.****“ ООД и е фактурирана на това дружество, но за детайлите
по изпълнението и за самото изпълнение е комуникирано с подс. В.Д.. Тези
твърдения се подкрепят и от показанията на св. Н.З..
Обединяващият елемент в показанията на
свидетелите И.В. и Н.К. е тяхното качество на управители на дружества – „Р.“АД
и „К. Е.Р.“ ЕООД, които са участвали заедно с ГД „С.З.****“ в обществената
поръчка „договаряне с обявление“, спечелена от гражданското сдружение. Докато
св. В. заявява липса на знание за детайли по отношение участието в поръчката
поради наличие на отдел в дружеството, който е специализиран в това, св. К.
/роднина по съребрена линия на подс. Д./ депозира детайлни твърдения за лицата,
изготвили количествено-стойностната сметка при подаване на документите на
дружеството, между които и св. Т.Т., станал впоследствие технически ръководител
на Сградата, за начина на провеждане на процедурата и за статута на св. П.В. –
счетоводите на неговото и на още няколко търговски дружества, включително с
управители подсъдимите М. и Д.. Съдебният състав възприема като достоверни
показанията на свидетелите, още повече, че св. В. напълно добросъвестно при предявяване
на документи, сочени като изхождащи от него, по повод участието на „Р.“ АД в
обществената поръчка, заявява, че подписите не са положени от него, а от името
на дружеството е действала М.С. – секретар и в „И.М.“ /за което свидетелства Б.С./,
които са изпълнявали СМР по сградата.
Както бе посочено, инвеститорски
контрол – контрол от страна на МТСП по време на реконструкцията на Сградата са
осъществявали три лица – свиетелите П.Н. и Х.Р. и подсъдимият Р.С., извършвали
тази дейност в различни последователни темпорални периоди. Съобразявайки
тъждествеността на задълженията и на тримата, съдебеният състав формира своите
изводи за действията на подс. С. както от писмените следи по делото в
изготвяните от него протоколи и доклади, така и от показанията на двамата
свидетели за извършваната от тях дейност, а показанията на Р. и Н. са взаимодопълващи
се и непротиворечиви помежду си. Значимата за делото информация касае
необорените, а подкрепени с писмени доказателства по делото, твърдения на
двамата за механизма при изготвяне на актовете образец 19. От тях се
установява, че в тримесечното изпълняване на тези функции от страна на Н.,
такива актове не са изготвяни като на него не му е била предоставяна
количествено-стойностна сметка за преценка на извършеното спрямо нея. П.Н.
свидетелства, че по повод на своята работа като инвеститорски контрол е
провеждал разговор с подс. Д., а и в началото на своята работа е присъствал на
оперативка в хотел „А.“ по повод реконструкцията на Сградата, ръководена от
подс. Д.. Допълнителни щрихи към това внася и св. Р., който е бил предупреден
от св. Н. да бъде внимателен при контрола, който упражнява и да изисква
количествено-стойностна сметка, каквато му е била предоставена. Всъщност той е подписвал актове – образец 19,
за първия от които е констатирал несъответствие между КСС и отразеното и това е
обективирано в корекционна сметка – част от доказателствената маса по делото.
Свидетелят категорично заявява, че останалите актове – образец 19 са изготвяни
в офиса на подс. М. след извършвани замервания на обекта и сравняване с КСС,
като обективираното напълно съответствало на извършеното и на количествено-стойностната
сметка. Свидетелят Р. коментира и действията
на св. Д., упражнявала строителен надзор на обекта, потвърждавайки извършване
на т.нар. скрити работи и изготвяне на заменителни таблици от страна на св. А.Д.,
за които МТСП впоследствие било уведомено. В потвърждение на това е и обстоятелството,
че в хода на съдебното следствие бяха изискани и предоставени от МТСП всички 64
бр. заменителни таблици за извършени „скрити“ работи, осъществени в хода на
строителството. В подобна насока са и показанията на самата Д. – от тях се
изясняват действията, които е следвало да осъществи като управител на „Г.“ ЕООД – строителен надзорник на обекта и
изготвянето на заменителни таблици /актове образец 12/ за осъществени скрити
работи не след всяка една такава работа, а едновременно няколко такива акта в
края на месеца, обяснявайки идентичността на датите за различни по вид работи,
извършени в рамките на реконструкцията. Свидетелката изнася информация и на
кого е предоставяла тези актове, както и от кого са били подписвани – от
управителя на дружеството и от специалист в съответната област – изявления,
подкрепени и от обективираното в самите актове като писмени доказателства по
делото. С немалка тежест към предмета на спора са твърденията на св. П.К.,
осъществявал авторски контрол в качеството си на управител на дружеството –
проектант на обекта и те са значими за преценка на състоянието на Сградата
преди започване на строително-монтажните работи, за хода на реконструкцията и
за лицата от МТСП, с които е контактувал по повод на това – св. Ч., св. А. и
подс. П.. По отношение на изготвената от него количествена сметка, св. К.
поддържа заявеното от него и в обяснителната записка след изискване от М.то, че
тази сметка е изчерпателна дотолкова, доколкото са могли да се предвидят
предполагаеми количества материали, но липсата на чертежи и сертификати за
елементите, спецификата на строителството и дългото влияние на атмосферните
условия, е препяствало възможността за остойностяването им. Показания в тази
насока депозира и св. И.П. – представител на конструкторския колектив,
разработил проекта за Сградата. Тя потвърждава заявената от св. К. невъзможност
за уточняване на точните количества за възстановяване по нея, допълвайки и
информацията от К., че действия по обследване на Работническата поликлиника са
били предприети от нея и К. още през 2006-****г. преди обявяване на
разглежданата по делото обществена поръчка. Фактът на изготвяне на количествена
сметка, въпреки твърдяната невъзможност за конкретизиране, обяснява с необходимостта
да се изпълнят изискванията на приложимия закон – ЗУТ. Допълнителна информация,
идентична с коментираната до момента по повод дейността по изпъление на обществената поръчка изнася и
св. В.П. – П., св. К.К. и св. Т.Т. – техните показания потвърждават заявеното
от Д., К., Н. и Р. за изготвяне на актове – образец 12, времето на изготвянето
им, пребиваването на обекта по време на извършване на работите на лицата,
осъществяващи инвеститорски контрол, вкл. и подс. Р.С.. Свидетелят Т.Т. –
технически ръководител на обекта е бил в най – непосредствена степен свързан с
извършваното като той е извършвал и замервания по повод на изготвяните актове –
образец 19, представяни впоследствие в М.то заедно с инкриминираните фактури. Той,
също като св. П. – П., е бил служител на „К.Е.Р.“ ЕООД, управляно от св. Н.К.. Освен
за описаните по-горе обстоятелства, Т. афишира твърдения и за извършеното
строителство на три къщи в с. Л. и на хотел „Р.“ и дейността на заетите с това
– „В.К.“ ООД, „У.“ ООД и ЕТ „Д-М-М. К.“, отричайки да са осъществявали дейност
на Сградата, чиято реконструкция и ремонт е инвестирана от МТСП – факт,
потвърден и от управителите на търговските дружества – Т.Х. и Н.К., и от св. К.Т..
В същото време Т. афишира несигурност при индивидуализиране персонално на
платилия за работата на св. Т.Х., колебаейки се между „С.З.****“ или подс. Д. –
колебание, преодоляно от св. Т.Х., който заявява, че всичко, извършено от
управляваното от него търговско дружество е фактурирано на „С.З.****“ ООД.
Именно въз основа показанията на Т.Х.,
Н.К. и К.Т., възприети от съда като достоверни, тъй като съответстват на
първичните счетоводни документи, приложени по делото и приобщени като писмени
доказателства по него, съставът на съда прие за установени фактите, касаещи
извършвани от тях дейности на обекти, различни от Сградата, но фактурирани на „С.З.****“
ООД. Въпреки че тримата свидетели, независимо един от друг, са осъществявали
различни по своя характер строителни работи на хотел „Р.“ – СтаР.горски
минерални бани и в с. Л., те депозират неотличаваща се съществено информация за
лицата, които са им възложили работата – подс. М. на хотел „Р.“ по отношение на
„У.“ ООД и подс. В.Д. – по отношение на ЕТ „Д-М-М. К.“ – отново за хотел „Р.“ и
„В.К.“ ООД – за три къщи в с. Л., както и за повтарящия се модел при
контролиране, отчитане и заплащане на работата им - както св. Н.К., така и св. Т.Х. са предавали
изготвените актове – образец 19 и фактури на неустановено по делото лице със
собствено име Кремена – служител в офиса на подс. М. или са ги попълвали там,
като св. К. конкретизира, че тя или подс. М. са му казвали да внася промени в представените
протоколи образец 19, както и да вписва във фактурите търговско дружество „С.З.****“
ООД, а не действителния възложител – подс. Д.. В унисон с тези изявления е и
твърдяното от св. К.Т., че работата му е била възложена от В.Д., но
впоследствие възприел, че сключеният договор е между едноличния търговец и „С.З.****“
ООД. Както бе посочено, и тримата свидетели са категорични в изявленията си, че
не са осъществявали дейност на сградата на бившата Работническа поликлиника.
Съдебният състав не съзря значимост за
изясняване на рамкирания с обвинението предмет на разглеждане по делото на
показанията на разпитаните Х.Н., Н.К., Н.Ш., М.К., Р.Ю., Р.П. и В.П., които
свидетелстват за давани от тяхна страна парични суми в немалък размер в заем на
подс. В.Д., върнати от него през 2008г., поради което и не ги коментира в
настоящото изложение.
Специален акцент в пледоариите и на
прокуратурата, и на защитата, бе поставен на показанията на свидетеля Т.П. , разпитван
многократно в хода на досъдебното производство – показания, приобщени по реда
на чл.281 НПК и с които прокуратурата обосновава своята обвинителна теза спрямо
един от подсъдимите по делото – Е.М. и обвинението й за присвояване пари на
Държавата и на подс. М.М.. По искане на защитата бяха допуснати и разпитани в
качеството на свидетели М.П. – А. и М.С., които изнесоха негативна личностно - характеристична
информация за този свидетел и за осъществени от него противоправни действия в
битието му, предхождащ инкриминирания по настоящото дело период. В тази насока
показания депозира и св. Н.К., който е бил работодател на П. в „К.Е.Р.“ ЕООД –
дружество, което св. П. безвестно е напуснал при установяване на нарушения по
организиран от него проект. Въпреки еднопосочността на доказателствената
информация относно неприемливи действия на свидетеля по отношение на А. и С.,
можещи да бъдат охарактеризирани като измамливи на плоскостта на регулираните
от гражданското или наказателно право обществени отношения, съдебният състав ще
фокусира вниманието си върху депозираните по настоящия казус показания от Т.П.,
формиращи позицията му, че те са колебливи и не могат да бъдат възприети като източник
на достоверна информация, която да стане основа и за възприемане на фактическа
обстановка, каквото е посочена и поддържана от прокуратурата. Всъщност в
показанията си относно дружеството, в което е работил, времевия период,
счетоводителя на дружеството и счетоводителя на „К.“ и на останали, описани от
него дружества, собственост на подсъдимите М. и Д., в лицето на св. П.В.,
неговите показания се подкрепят както от тези на В., така и от тези на св. Н.К..
Не се забелязва разнобой в показанията на свидетеля с останалите и по отношение
причината за напускането му и неуведомяване от негова страна за това на „К.Е.Р.“
ЕООД. Основният въпрос, по който е налице категорично противоречие между
заявеното в хода на съдебното следствие и депозирано в досъдебното производство
е дали свидетелят е пренасял като пътник в автобус пари, предавайки ги на подс.М.
в ползвания от нея служебен автомобил, дали е придобивал знание, че такива суми
на М. е предоставял и подс. М., както и размерът на паричната сума. В съдебната
фаза на процеса св. П. категорично отрече дадените от него показания в
досъдебната, обективиращи давани му от страна на подсъдимите М. и Д. пари в
неконкретизиран размер, които той ги пренасял в автобус по редовна линия С.з. -
С., следван от автомобил с лице, което да удостовери предаването на сумата,
последваща среща на бул. „Цариградско шосе“ в района на хотел „Плиска“, където
подс. М. е очаквала свидетеля и получавал от него сумата, срещу което му
предавала бележка. Дори да бъде игнориран фактът на неколкратно категорично
изявление на П., че не е извършвал тези действия, не е получавал пари от
подсъдимите М. и Д. и не ги е предавал на подсъдимата М., не познава Е.М. лично,
съдът, на собствено основание преценява показанията му, дадени в досъдебната
фаза на процеса като неправдиви и лишени от елементарна логика, депозирани в
резултат на желание на свидетеля да не бъде наказателно ангажиран за негови
противоправни действия, за които свидетелстват А. и С.. На 21.10.2009г.
свидетелят е разпитван по реда на чл.223 НПК от съдия при Софийски градски съд
в град С.з. като защитата както в хода на съдебното следствие, така и при
съдебните прения принципно възрази срещу процесуалната пригодност на това
дейстиве, тъй като то е извършено извън град С., където е района на действие на
Софийски градски съд. Действително, компетентността за провеждане на разпит
пред съдия по това производство е на съответния съд, който, съобразно правилата
на чл.35, ал.3 НПК е Софийски градски съд и в това производство значение има качеството
на съдията, пред когото се провежда разпита, а не мястото на провеждането му,
тъй като процесуалният закон държи сметка за това действието да се извърши пред
„съдия от съответния първоинстанционен съд“, а не в сградата на съответния
първоинстанционен съд или в населеното място, където той е местно компетентен. В
конкретната ситуация разпитът се е провел пред съдия от СГС и настоящият
съдебен състав не съзира процесуален проблем при извършване на действието.
Подобно отношение има и към възражението за неподписване от страна на свидетеля
на протокола от проведения негов разпит, тъй като по своята същност протоколът,
в който са обективирани неговите изявления представлява съдебен протокол и
отразеното в него се легитимира с подписа на съдията и съдебния секретар.
Именно депозиране на показания от съотвения свидетел пред съдия от компетентния
съд е гаранция за тъждествеността на заявеното от свидетеля и отразеното в
съдебния протокол. След тези уточнения настоящият съдебен състав приема за
противоречащи на обективната действителност изявленията на св. П. в настоящото
съдебно производство, че не е заявявал „нещата, записани в протокола“. Отделен
е въпросът, както бе отбелязано, доколко изявленията на свидетеля съответстват
на реално възприети или осъществени от него дейстивя. Никой от свидетелите по
делото, пряко ангажирани с реконструкцията на Сградата, не коментира
ангажираност или присъствие на свидетеля Т.П. на обекта, в какъвто смисъл той
многократно е направил изявления в досъдебната фаза на процеса. И от разпита на
св. Н.К. – негов работодател и от разпита на св. П.В., се изяснява, че той е
бил ангажиран с организиране на дейности по програма за развитие на
конкуретноспособността, свързана с обучение на наети лица и в това си качество не е имал самостоятелен достъп до касата на
дружеството. Неопровергани от други доказателствени източници са твърденията на
свидетелката, че не е предоставяла парични суми на П. /освен в порядъка на 100
до 500 лева за оперативни разходи/, както и не е получавал нареждания от подс. Д.
да предоставя суми в размера, коментиран от П.. По делото липсват каквито и да
било гласни или писмени следи за твърденията на П. за получаване на сумите, за
изнасяне на документи и за „бележките“, които му е предоставяла подс. М. след
получаване на 40-50 пачки банкноти и в този смисъл твърденията на св. Т.П.,
обективирани в приобщените по реда на чл.281, ал.1 НПК показания остават
напълно изолирани, а както бе отбелязано, съдът ги възприема и като
несъответстващи на житейската логика. Тези несъответствия се изразяват в
изначално противоречащата теза на прокуратурата за близки отношения между подсъдимите
М., Д. и М., въпреки които се твърди, че Д. и М. са използвали външно за тях
лице, на което да възложат задача, очевидно нуждаеща се от дискретност по
предаване на парична сума на м. М. срещу разходооправдателен документ. В
коментираните показания от досъдебното производство свидетелят не уточнява и
размерът на предаваната сума от него и тази, за която му е споделял и М., че е предавал на М.. Допълнителен щрих
към алогичността на показанията му внася и описанието на механизма на доставяне
на сумата – като пътник в автобус, предполагащо наличие на немалък брой други
пътници, следван от автомобил, а не пътувайки в автомобил или сам шофирайки
такъв до С.. Твърденията на П. за изчакване от страна на подс. М. със служебен
автомобил на спирката на автобуса на хотел „Плиска“ също не намират опора в
доказателствената маса по делото като дори са налице гласни доказателства в
обратния смисъл – шофьорът на подсъдимата М. – св. Б.К., отрича подсъдимата да
е ползвала лек автомобил „Тойота“, твърдян като марка автомобил, в който П. е
предавал сумите, както и изобщо да е откарвал М. за срещи с Т.П. на хотел
„Плиска“ или другаде. Опровергаването на твърденията на Т.П. от други
източници, тяхната нелогичност и свидетелската му нестабилност с отричане на
показания, депозирани от него в досъдебната фаза на процеса, депозиране на изявления
в хода на съдебното следствие при прочитане на други негови показания по реда
на чл.281, ал.4 НПК, че ги поддържа, но е преувеличавал пред разследващия,
отказ да заяви ясна позиция дали поддържа или не други, приложени в т.191, показания,
неналичието на ясно изразена позиция за причините за промяна на поведението му
относно възпроизвеждани от него факти, не дава възможност на съда да подходи
към показанията му с доверие и въз основа на тях да обоснове своя акт.
В унисон с показанията на свидетелите К.,
В. и К. са и обясненията на подсъдимия М.М., в които отрича сам да е
предоставял пари на подс. М. или да е разпореждал на св. В. да му дава големи
суми пари, а единствено в рамките на 100-200 лева, да е получавал указания в
този смисъл и от подсъдимия Д., както и разпореждания от него по отношение на
изготвяне на актове образец 12. Потвърждение обясненията на М. намират и в
показанията на свидетелите К.Т. и Т.Х. за неангажираност на „В.К.“ и ЕТ „Д.М-М.
К.“ със строително-монтажните работи по Сградата. В своите обяснения
подсъдимият взема отношение и по заключенията на съдебно-счетоводна експертиза
и две допълнителни такива /вкл. и назначени в хода на съдебното следствие/, изготвени
от експерт А., които съдът възприема като обективни и обосновани. В
заключенията си експертът е категоричен, че от разплащателна сметка на „С.З.****“ООД,
открита на 13.12.****г. са установени три тегления на каса – на 16.07.2008г. и
на 18.07.2008г – по 50 000 лева от подс. М. и на 15.10.2008г. – 20 000
лева – от св. В., които суми са осчетоводени по сметка 501 и не са установени
за какво са разходвани, а наред с това на 24.09.2009г. и на 05.10.2009г.
подсъдимият М. е захранил сметката със сумата от 55 000 лева и 518 000
евро. От депозитната сметка на дружеството експертът установява теглене на каса
от подс. М. на 19.03.2009г. на 518 000 евро, осчетоводена по сметка 502,
чрез която предприятията отчитат постъпилите в брой парични средства в
чуждестранна валута. Вещото лице, след изследване на всички относими към
експертизата писмени доказателства, дава заключение, че не са налице обективни
находки са плащания от страна на „С.З.****“ ООД към подсъдимите М. и Д.. По
отношение на сумата от 518 000 евро експертът не се ангажира с позиция дали
изтеглената на 19.03.2009г. сума в евро от страна на М. и внесената на
05.10.2009г. по сметка на дружеството е идентична въпреки тъждествения й
размер, като констатира, че в счетоводството на дружеството липсват
касовооправдателни документи, че сумата за периода от 19.03.2009г. до
05.10.2009г. е внесена в касата на дружеството. По отношение на нея подсъдимият
М. изнася твърдения, че до 05.10.2009г. тази сума е била в еврова равностойност
в касата на „С.З.****“ ООД и са възстановени пак като евро, но в левова равностойност
в банката, която ги превалитура по курса на деня – тези обяснения не намират
опора в наличните по делото писмени доказателства за движението по сметката и
са в дисонанс на установеното от експерта за липса на обективна следа, че
парите са се намирали в дружеството, каквито следи биха били касовооправдателни
първични счетоводни документи.
Обяснения по делото депозира и
подсъдимият И.П., в които детайлно разкрива хронологията на събитията преди
изготвяне на инкриминираната докладна записка от 06.11.****г., заявявайки, че е
притежавал знание за наличие на открита процедура, но поради изтичане на срока,
действието на заповед № 155 е преустановено. Обясненията на П., че докладата
записка е изтовила св. С.М. /К./ се подкрепя и от нейните твърдения в тази
насока, както и изявленията му, че не е разговарял със св. М.Б. след получаване
на становището й, излагайки обосновани обяснения за това – този факт се
подкрепя и от изявленията на самата Б.. Опора намират и обясненията на
подсъдимия за изискване на евентуална експертна позиция от АОП – от показанията
на св. К.Ш. /гл.секретар в АОП за периода 07.09.2005г. – 31.03.2008г./ се
изяснява, че е провеждал разговори с подс. П. по инициатива на П. и са постигнали
уговорка експерти от АОП да се свържат с експерти от МТСП по повод на
поръчката. Съответства и на обективните дадености обяснението на И.П. в частта,
в която коментира, че в качеството си на главен секретар няма правомощия да
възлага ангажименти за консултации на дирекция „Вътрешен одит“ при МТСП, тъй
като това не е залегнало в неговата длъжностна характеристика.
Подсъдимите М. и Д. не дават обяснения
по съществото на обвиненията, а афишират позицията си, че в дейността си са
действали законосъобразно.
Събраните в хода на досъдебното
производство огромен обем писмени доказателства, обективиращи действията на
изпълнителя и възложителя по процесния обект, включително и двукратни огледи от
експертите на Сградата са станали основа за изготвяне заключение на камплексна
строително-техническа и икономическа експертиза от експерти В., П. и К.. При
изслушване в съдебни заседания на експертите, възникна необходимост и от допълнително
изследване от тяхна страна на изискани от съда актове образец 12 /за
непредвидени работи/. Именно на заключението на тази експертиза прокурорът
основава и своята теза за осъществени от подсъдимите престъпни деяния или както
е посочено в обвинителния акт, с чиито посочени факти е обвързан съда: „В подготвените от Д. и подписани от М.
протоколи обр. 19 били посочени като изпълнени СМР, които изобщо не били изпълнени. Такива
са СМР по позиции 48, 49, 101, 102, 111, 153, 172, 538, 557, 611, поз. 4 на с.
38, и позиция 39 на с. 39 (съгл. таблица № 2, том 157). Въпреки, че тези
строителни работи не били реално изпълнени, МТСП платило за тях. В подготвените от Д. и подписани от М.
протоколи обр. 19 били посочени като изпълнени количества и обеми СМР, които в
действителност били изпълнени в по-малко
количество/обем. Такива
са дейностите по позиции 27, 42, 56, 57, 58, 61, 66, 86, 89, 90, 91, 98, 109,
113, 334 (и още десетки други по таблица № 2, том 157). Въпреки, че тези
строителни работи не били изпълнени в посочения обем, МТСП платило за тях.
Всички несъответствия между действително извършени и посочените като извършени
СМР са изчерпателно отразени в цитираната таблица. В подготвените от Д. и подписани от М. протоколи обр.
19 били посочени стойности на изпълнени СМР, които в действителност били изпълнени от
подизпълнители на “С.З.****” ООД на много
по-ниски цени, като тяхното
общо оскъпяване било с 242.15%. След като се уверял, че подизпълнителя е
извършил необходимото, обв. Д. разпореждал на обв. М. да издаде фактура и да
подпише протокол образец 19, в който било записано, че “С.З.****” ООД е
извършило това, което в действителност било осъществено от подизпълнителя.
Вместо стойността, на която подизпълнителят реално бил изпълнил конкретната
СМР, Д. и М. посочвали по-висока стойност, която съответствала на стойността на
конкретната СМР по договорената с МТСП количествено- стойностна сметка.
Фактът, че подготвените от Д.
и подписани от М. протоколи обр. 19 не отразявали вярно вида, количествата и
най-вече реалната стойност на действително извършените СМР, предопределя
тяхното невярно съдържание. Невярното съдържание на тези протоколи относно
извършените СМР и тяхната стойност се пренесло автоматично като невярно
съдържание и на стойността по фактурите, които ги придружавали.
Средната пазарна стойност на реално изпълнените на обекта СМР е изчислена
от експертите на 7 766 601,21 лева /без ДДС/.
Подпомаган, ръководен и контролиран от Д.,
М. подписал и представил в МТСП протоколи обр. 19 и фактури на обща стойност 18
805 006.79 лева/без ДДС/.
Срещу тези документи МТСП превело на
изпълнителя по договора 18 805 006.76 лева/без ДДС/.
Стойностите по
подписаните от обв. М. протоколи обр. 19, сравнени със стойностите на тяхното
реално и действително изпълнение, са посочени съгл. съдържанието на следващата таблица:___________________________________________
|
АКТ обр. 19
|
СТОЙНОСТ
|
|
АКТУВАНО от
"С.З. ****”ООД
|
АКТУВАНО
установено от експертизата
|
ИЗПЪЛНЕН И СМР
установено от
експертизата
|
РАЗЛИКА
(2)-(4)
|
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
|
АКТ /Протокол/ №1
|
3 592
783,50
|
3 592 882,21
|
1 765 179,59
|
1 827
603,91
|
|
АКТ /Протокол/ №2
|
314 256,73
|
314 400,08
|
132 223,85
|
182 032,88
|
|
АКТ /Протокол/ №3
|
3 376
933,59
|
3 376 933,59
|
1 595 143,67
|
1 781 789,92
|
|
АКТ /Протокол/ №4
|
1 188
305,77
|
1 188 305,77
|
457 156,51
|
731 149,26
|
|
АКТ /Протокол/ №5
|
1 134
262,62
|
1 134 262,48
|
282 404,25
|
851 858,37
|
|
АКТ /Протокол/ №6
|
2 257
737,97
|
2 257 805,09
|
969 987,10
|
1 287
750,87
|
|
АКТ /Протокол/ №7
|
2 207
621,94
|
2 207 628,34
|
877 893,64
|
1 329
728,30
|
|
АКТ /Протокол/ №8
|
461 821,20
|
461 821,20
|
160 041,90
|
301 779,30
|
|
АКТ /Протокол/ №9
|
1 549
939,71
|
1 549 939,71
|
293 409,11
|
1 256
530,60
|
|
АКТ /Протокол/№10
|
780 890,61
|
781 367,79
|
311 827,50
|
469 063,11
|
|
АКТ /Протокол/ №11
|
1 092
280,12
|
1 092 280,12
|
293 260,13
|
799 019,99
|
|
АКТ /Протокол/ №12
|
491 011,83
|
492 368,03
|
268 808,69
|
222 203,14
|
|
АКТ /Протокол/ №13
|
357 161,20
|
357 161,20
|
359 265,27
|
-2 104,07
|
|
ОБЩО:
|
18 805
006,79
|
18 807
155,61
|
7 766
601,21
|
11 038 405,58
|
(В колона 1 изчерпателно са изброени съставените от
изпълнителя протоколи образец 19, в колона № 2 са посочени вписаните от изпълнителя
стойности на всеки от протоколите обр. 19, в колона № 3 са посочени стойности, в резултат на
направени от експертите изчисления, в колона № 4 са посочени стойностите на действително
извършени СМР по цени, съизмерими със средните пазарни стойностите и в колона № 5 е размера
на платените от МТСП средства, които в действителност не били вложени в ремонта
на сградата.)
Съпоставката
между реално преведените пари от МТСП на изпълнителя и реално вложените от него
в обекта формира разлика от 11 038 405,55 лева. Тази разлика е сбор от:
-
стойността на видове СМР, които в
действителност изобщо не са изпълнени (позиции 48, 49, 101, 102, 111, 153, 172,
538, 557, 611, поз. 4 на с. 38, и поз. 39 на с. 39 на таблица 2);
-
от стойността на видове СМР, които в
действителност са изпълнени в по-малки количества/обеми (позиции 27, 42, 56,
57, 58, 61, 66, 86, 89, 90, 91, 98, 109, 113, 334 и още десетки други в таблица
2) и
-
от стойността на видове СМР, които в
действителност са изпълнени от подизпълнители на много по-ниски цени от
обявените от изпълнителя (таблица 2).
Сред тези три групи фактори най-голям е относителният
дял на СМР, които в действителност били изпълнени на много по-ниски цени от
обявените от изпълнителя. Това са всички СМР, които били изпълнени от т.нар.
„подизпълнител” или от „подизпълнител на подизпълнителя”.
Изпълнението
от страна на подизпълнителя на цена, упомената в договорите за подизпълнение,
означавало ясно, че строителният пазар реално предлага възможност за изпълнение
на дадената дейност на такава цена. И именно това трябвало да бъде реалната
цена на извършените СМР. По този начин макар конкретната СМР да е изпълнена от
подизпълнител на цена, близка до пазарната, в представените в МТСП протоколи
обр. 19 и фактурите към тях М. с помощта на Д. *** ****” ООД е извършил СМР на
много по-високи цени, като тяхното общо оскъпяване било с 242.15%. В нито един
от представените в МТСП протоколи обр. 19 обв. М. не посочил, че строителните
работи са извършени от подизпълнител. Във всички протоколи М. *** ****” ООД е
изпълнило всички СМР.“
При
изслушване на експертите в съдебни заседания те поддържат представеното в
досъдебната фаза на процеса и уточнено с допълнение в съдебната като изрично
неколкократно заявяват, че не приемат представените от МТСП по искане на съда
актове –обр.12, изготвени от св. А.Д., тъй като отразеното в тях по дати не
съответства на реалната хронология на строителния процес, базирайки се на
актове за извършени скрити работи от една и съща дата или дати, следхождащи
други работи, давайки пример с отразяване на монтиране на ПВЦ дограма на 90% на
дата, когато съобразно актове обр.12 са били съборени зидове. Вещите лица в
дисонанс с отразеното в актовете и с показанията на свидетели, чиято дейност
пряко е свързана с извършване на СМР и техен контрол, игнорират факта на
разваляне на зидове и респективно изключват от своето заключение количествата,
стойността и видовете работи по актове обр.12. Всъщност игнорирането на актове
обр.12, както бе отбелязано, е поради това, че актовете за извършени СМР
предхождат като дата отразеното в заповедната книга осъществяване на непредвидени
работи и впоследствие обективирано и в актове обр.12. При искане за
конкретизиране дали по съответна конкретна фактура, обективираща извършена
дейност, е имало плащане от МТСП, експертите не могат да се ангажират с отговор
на този въпрос. При устните уточнения в съдебно заседание експертите обективно
коментират причините за неприемане като действителни заявени извършени
строително-монтажни работи, давайки пример, че при РЗП от 7045 кв.м., е
посочено в акт образец 19, че са окачени 10 000 кв.м. тавани и 9000 кв.м.
конструкция за окачени тавани – очевидно несъответстващо на реалната площ на
целия обект. Несъответствията между вида на изследваните части /напр.врати,
чиято мерна единица е брой, а не квадратни метри/ и отразеното в таблицата към
експертизата, както и неизследването на осъществените СМР по част електро и ОВИ,
мотивира съда на назначи комплексна съдебно строително-техническа експертиза,
позиционирана в том 4 от съдебното производство и изготвена от експерти В., П.,
Х. и К.. Изключая недопустимото вземане на отношение по правни въпроси и даване
на квалификации от експерт К. на съдържанието на документите /част, която съдът
напълно игнорира/, при изслушване заключението на експретизата се установи и
нейна вътрешна противоречивост в частта, изготвена от експ. К. по отношение
осветителни тела като този недостатък се задълбочава с изявлението на експерта,
че е настъпила щета за МТСП, тъй като осветителните тела са монтирани без
проект, без заповед, без договор за монтаж. След тази позиция за настъпила щета
за Министреството, обаче експертът коментира, че от изпълнителя са актувани 26
броя осветителни тела с височина 0.8 метра, за които МТСП е платило, а наличните
поставени и установени от експертите на обекта са повече - 29 броя. В
заключение експертите посочват, че общата стойност на реално извършените
строително – монтажни работи на обекта е 7 838 436.80 лева, от които
926 673.90 лева – непредвидени СМР, докато са актувани от изпълнителя
извършени СМР на стойност 18 807 155.61 лева, от които
1 667 842.91 непредвидени СМР. Констатираните от съдебния състав
несъответствия в заключението и неговата вътрешна противоречивост, за част от
които бяха посочени примери, мотивира съда да назначи друга – повторна
комплексна строително техническа експертиза, чието заключение не само не изясни
и не конкретизира извършените строително-монтажни работи на обекта, тяхното
актуване и съответно заплащане от МТСП, но доведе до невъзможност съдът да
формира своята позиция относно отграничаване на стойността на видове СМР, които в действителност
изобщо не са изпълнени, стойността на видове
СМР, които в действителност са изпълнени в по-малки количества и стойността на видове СМР, които в
действителност са изпълнени от подизпълнители на много по-ниски цени от
обявените от изпълнителя. При нея експертите М., Д., К. и Л. дори не бяха посочили общата сума на
реално извършените работи /в какъвто смисъл беше поставената задача/, а едва
при изискване на второ допълнително становище те изчислиха, че общата сума на
реално извършените СМР е 6 781 057.74 лева, по част „Електро“ –
2 854 891.32 лева или на обща стойност 9 635 949.06 лева
/без ДДС/ като в хода на изслушването експеритте не можаха да обосноват въз
основа на какво са достигнали до своите изводи, посочвайки конкретни документи,
а се задоволяваха, особено експерт К., да се мотивират с „практика и опит“. При
своето изследване тези вещи лица възприемат изцяло отразеното в актове образец
12, но игнорират описаното в актове образец 19, тъй като те не са изискуеми от
нормативен акт документи. При тази ситуация съдът счита, че не може да възприема
безрезервно заключението на тази експертиза като в същото време има резерви и
към заключението на условно обозначената първа комплексна строително-техническа
експертиза /експерти В., П. и К./, достигайки до становището, че не може по
категоричен начин да бъде установено какъв е стойностният израз на реално
извършените строително-монтажни работи и съответно те да бъдат съпоставени със
заплатената от М.то сума, тъй като прокуратурата поддържа, че разликата между
тези суми всъщност е предмет на присвояване. Още по-малко в хода на съдебното
следствие, въпреки положените усилия за изясняване чрез единствения възможен, какъвто
е експертния, път, успя да се изясни кои от представените от М. пред М.то
фактури точно кои видове работи отразяват или дали те са със завишени цени,
дали обективират неизвършени СМР или
извършени в по-малък обем или количество.
Подсъдимата
Е.М. е обвинена от прокуратурата за това, че в
периода от 06.11.****г. до
15.05.2009г. като
длъжностно лице - М.НА
Т.И С.П. политика, при условията на продължавано престъпление, като извършител и
в съучастие с М.Б.М. - съизвършител и В.И.Д. - помагач, присвоила, заедно с
другите двама съучастници, пари на Държавата
в размер на 11 038 405.55 лв. и на М.М., в качеството му на управител и
представител на изпълнителя като за улесняване на присвояването е извършила
престъпление по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1 и 2 вр.
чл. 26, ал. 1 НК, за което не се предвижда по-тежко наказание, а именно:
- в периода от 06.11. до 18.12.****г., в гр. С., като длъжностно
лице - М.НА Т.И С.П. политика,
при условията на продължавано престъпление, в ролята на извършител и в
съучастие с Д.Н.Д. - заместник - м.
на М. на Т. и С.П., който за периода 06 - 09. 11. **** г. изпълнявал функциите на М.НА Т.И С.П. политика,
съгласно заповед №821/**** г. - съизвършител, И.К.П. - главен секретар на М. на Т. и С.П. -
съизвършител и В.И.Д. - помагач, нарушила служебните си задължения,
регламентирани в чл. 2, ал. 1, чл. 15, ал. 7, чл. 40, чл. 41, ал. 2, чл. 84, т.
2 и чл. 86, ал. 3 от Закона за обществените поръчки и чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал.
1 и чл. 7, ал. 1 от ЗФУКПС, като
- на 09.11.****г. одобрила документация за участие в
процедура на договаряне с обявление,
- на 09.11.****г. взела Решение № ЗОП 04/4 за откриване
на процедура за възлагане на обществена поръчка,
- на 20.11.****г. издала заповед № 872,
- на 22.11.**** г. взела Решение № ЗОП 07/1
- на 18.12.**** г. сключила договор № ПК-14/155 за
възлагане на обществена поръчка със „С.З.****” ООД, с цел да набави за себе си
и за В.И.Д. облаги под формата на пари, от деянието са настъпили значителни
вредни последици в размер на 11 038 405.55 лв., извършено е от лице, заемащо
отговорно служебно положение - м. и представлява особено тежък случай, длъжностното присвояване е в особено големи размери
и представлява особено тежък случай.
Прокуратурата поддържа, че конкретните действия на
подсъдимата по присвояване пари на Държавата и на подс. М.М. са улеснени чрез
извършване на престъпление по служба, изразяващо се в действия на м.а по одобряване
на документация за участие в процедура по договаряне с обявление, вземане
решение за откриване на такава процедура, издаване на заповед след доклада от
комисията и сключване на договор със спечелилия кандидат. Първият, поставен по
делото въпрос е, доколко е било допустимо при наличие на твърдяна от
прокуратурата започната открита процедура, касаеща обекта, да се започне друга
процедура за същия обект – договаряне с обявление, без да бъде преустановена
първата и с това на М. се вменява
нарушение на чл.40 от ЗОП. Всъщност отговорът на този въпрос касае и
обвиненията спрямо Д.Д. и И.П.. Разпоредбата
на ЗОП дословно звучи: „Възложителят може да открие нова процедура за възлагане
на обществена поръчка със същия предмет само когато първоначално обявената
процедура е прекратена и решението за прекратяване не е обжалвано или ако е
обжалвано, спорът е решен“. Позицията на съдебния състав е, че не е била налице
първоначално обявена процедура, за да бъде изискуемо нейно прекратяване. По
делото безспорно е установено, че със заповед № 155/20.02.****г. подс. М. назначава
комисия, която да изготви документация
за организиране провеждането на открита процедура за възлагане на обществена
поръчка, като с докладна записка от 02.04.****г. председателят ан комисията
уведомява м.а, че са в невъзможност да подготвят пълния комплект изискуеми
документи, тъй като все още не е било отстъпено право на строеж в полза на М.то
и липсва издадено разрешение за строеж и едва след отстраняване на тези
празноти комисията може да продължи своята работа. Съобразно разпоредбата на
чл.23, ал.1 ЗОП възложителят изпраща за обнародване в електронната страница на
Държавен вестник и до агенцията за вписване в регистъра на общестевните
поръчки. Тези действия, извършени от подсъдимата М., обаче, не могат да бъдат
възприети като стартиращи откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка,
тъй като нормата на чл.25, ал.1 ЗОП недвусмислено посочва началния момент за
започване на такава процедура – „възложителят взема решение за откриване на
процедура за възлагане на обществена поръчка, с което одобрява обявлението за
обществена поръчка и документацията за участие в процедурата. Решението и обявлението
се изпращат до агенцията за вписване в регистъра за обществените поръчки и в електронен
вид.“ При тази ретроспекция на относимите към стартиране на процедура за
възлагане на обществена поръчка норми, недвусмислено следва да се приеме, че
процедурата започва именно с акта по чл.25, ал.1 ЗОП - действие, което подс. М.
е осъществила на 09.11.****г. Именно
поради това и липсва нарушение на нормата на чл.40 ЗОП от страна на подс.М.. Подобна
е позицията на съда и по отношение на инкриминираната нарушена норма на чл.84,
т.2 ЗОП: “Възложителите могат да възлагат обществена поръчка чрез процедура
договаряне с обявление само, когато по изключение естеството на доставката,
услугата или строителството, или рисковете, свързани с тях, не подволяват
предварително определяне на стойността“. В хода на производството
безпротиворечиво се установява от показанията на свидетелите К., И., А., П., че
дори след направените измервания не може да се обоснове изготвяне на подробни
количествени сметки поради липса на чертежи, на сертификати за елементи по
сградата – фундаменти, колони и др. Допълнителни затруднения внасят и вида на
конструкцията на сградата, както и многогодишното влияние върху нея на
атмосферните условия и тези констатации са направени много преди да бъде
заявено намерението на МТСП за възлагане на обществена поръчка, касаеща
Сградата. Именно това е залегнало и в мотивировката на подс. П. при представяне
на докладна записка до м. Д., касаеща вида на процедурата. Както Д., така и П.,
и М. не са притежавали специални знания и тяхното мнение се е формирало въз
основа на становището на проектанта – арх. К., който ясно го е заявил в
обяснителната си записка до подс. Д., обосновавайки невъзможността предварително
да бъде определена стойността. Това схващане на съда е залегнало и в решение на
АССг от 05.04.2010г. по КНАХД 8895/2009г., с което се отменя НП
11010756/20.07.2009г., с което подс. Е.М. е санкционирана за нарушение на
чл.84,т.2 вр. чл.7, т.1 и чл.3, ал.1, т.3 ,б.“б“ ЗОП за своето решение № ЗОП 04/4 за откриване на процедура за
възлагане на обществена поръчка – едно от инкринимираните й решения, с които, според обвинението е
осъществила състава на чл.282 НК. За коректност към фактите следва да бъде
посочено, че с коментираното наказателно постановление подс. М. е санкционирана
за свои действия, разглеждани и по настоящото наказателно производство и посочени
от административно наказващия орган като нарушаващи разпоредбата на чл.84, т.2
ЗОП. Обемът от факти, предмет на разглеждане в административно-наказателното
производство, касаещо тази норма, е идентичен с предмета, рамкиран с
обвинителния акт и разглеждан в това наказателно производство. При тази
процесуална ситуация с влизане в сила на съдебен акт на АССг, отменящ
наложената административна санкция и за да не бъде нарушен принципа non bis in idem, настоящият
състав дори само на това основание следва да приеме, че не може да бъде
ангажирана отново,този път наказателната, отговорност на подс. М. при
идентичност на изложените факти в двете производства – административно - наказателно и наказателно.
По отношение на поддържаното
нарушение на чл. 2, ал.1 ЗОП : „Обществените поръчки се възлагат по
процедурите, предвидени в този закон, в съответствие със следните принципи: 1.
Публичност и прозрачност..“, то мнението на този съдебен състав е, че за да се
претендира осъществен състав на престъпление, прогласен с бланкетна правна
норма, отговорността на едно лице може да бъде ангажирана за нарушаване на
такава норма, която изисква определено дължимо поведение от субекта, а не
възвежда принципни положения, а нормата на чл.2, т.1 ЗОП е именно такава – прогласяваща
принцип за възлагане на обществена поръчка без конкретизиране на изискуемо поведение
от определен субект, поради което и изначално не може да се коментира
нарушаване на така посочения текст на ЗОП от страна на М. или на който и да
било друг субект. Следващата нарушена, според прокуратурата, норма е тази на
чл.15, ал.7 ЗОП: „При определяне стойността на договор за строителство не се
допуска включване на доставки или услуги, които не са необходими за неговото
изпълнение“ като от изложените фактически положения в акта се установява, че
тезата на обвинението е, че със сключване на договор за възлагане на обещствена
поръчка е нарушила тази норма, тъй като от съдържанието на количествената
сметка се предвижда доставка на обзавеждане, офис техника и оборудване. Тази
норма е неприложима в конкретния случай към поведението на подс. Е.М., тъй като
стойност на договора не е била определена именно поради коментираната
невъзможност за остойностяване, а сключеният между МТСП и „С.З.****“ ООД
договор от 18.12.****г. е бил в резултат на доклада на комисията, ангажирана с
провеждане на процедурата договяране с обявление и в този смисъл представлява
изпълнение от страна на м.а на волята на този колективен орган. Именно с
определения за изпълнител участник в резултат на проведената процедура
възложителят сключва писмен договор като съгласно чл.41, ал.2 ЗОП договорът за
обществена поръчка включва задължително всички предложения от офертата на
участника, въз основа на които е определен за изпълнител. Прокуратурата твърди,
че сключвайки договор с подс. М., в който е отразено, че ще бъдат използавни
подизпълнители от „С.З.****“ ООД, подс. М. е нарушила тази разпоредба, тъй като
в своята оферта подс. М. е заявил, че няма да ползва такива. Всъщност, при
внимателно запознаване с представената документация, подобно изявление от
страна на подс. М.М. е налице единствено в заседанието на комисията при
разглеждане на офертите, а в самата оферта /съобразно задължителните изисквания
на чл.56, ал.1 ЗОП/ е отразено, че са приложени изискуемите декларации за
участника и подизпълнителите. Извън това, не без значение е и обстоятелството,
че представляваното от подс. М. дружество не е класирано на първо място поради
заявлението на подсъдиимя М. пред комисията,че няма да ползва подизпълнители, а
поради предложена най-ниска цена, тъй като и останалите участници - „Р.“АД и „К.Е.Р.“ЕООД
също са заявили пред комисията идентични обстоятелства за неползване на
подизпълнители. На последно място на подсъдимата М. е вменено нарушение на
чл.86,ал.3 ЗОП: „При възникване на обстоятелства от изключителна спешност, в
резултта на които е невъзможно спазването на срока по ал.1, възложителите по
чл.7, ал.1-4 могат да определят срок за получаване на заявления за участие в
процедурата по договаряне не по-кратък от 15 дни от датата на изпращане на
обявлението или не по-кратък от 10 дни, когато обявлението е изпратено по
елекронен път“. Както бе посочено при описание на възприетата от съда
фактология, на 06.11.****г. подс. П. изготвил докладна записка до подс.
Д.Д. /на когото със заповед № 821/****г. на подс. М. поради непребиваването й
на територията на Република България били възложени функциите на м. на МТСП за
периода от 06.11.****г. до 11.11.****г./,
с която предложил да започне процедура за възлагане на обществена поръчка по чл.84,т.2
от ЗОП за обект: „Административна сграда за нуждите на регионалните структури
на МТПС, реконструкция, преустройство и пристройка на Работническа поликлиника,
гаражи и ограда” в УПИ II, кв.93, град С.з.”. В записката изрично било
посочено, че била
налице невъзможност за определяне на количествата видове работи, поради факта, че съществуващата сграда била
подложена на променливи външни условия. В нея било посочено също, че в МТСП са
постъпили писма от областния управител на област С.з., с които министреството
било уведомено за необходимостта от освобождаване на общинските сгради и
помещения, в които били разположени структури на МТСП - Дирекция „Бюро по Т.” и
Дирекция „С.П.” в град С.з., поради реализиране на инфраструктурни проекти на
община С.з.. Под докладната записка били положени съгласувателни подписи на Д.В.
за законосъобразност, на св. М.Н. - директор на Дирекция „ФСУДС”, св. С.А. -
началник отдел „ИСД” и св. С.М. /К./ - главен експерт в отдел „ИСД”. Върху
докладната записка подсъдимият Д. поставил резолюция: „He възразявам!“ и на същата дата издал заповед № 825/****г.,
с която определил вида на обществена поръчка „договаряне с обявление” по чл.
84, т. 2 от ЗОП и назначил комисия, която да изготви документацията за участие
и да организира провеждането на процедура за възлагане на обществената поръчка
чрез договаряне с обявление с цитирания по-горе предмет. Подсъдимият Д.
определил и състава на комисията – председател - св.Р.Ч. - главен експерт в
отдел „ИСД” (ИСД) и членове - св. С.М. /К./ - главен експерт в отдел „ИСД” и
св. Г.Д. - главен експерт в отдел „ИСД”, както и срок за работа на комисията -
три дни. На 09.11.****г. св.Р.Ч. изготвил докладна записка до завърналата се в
Република България Е.М., с която я уведомил, че документацията за обществена
поръчка чрез договаряне с обявление с посочения предмет е подготвена и
предлагал тя да бъде утвърдена. На 09.11.****г. м. М. одобрила вида на
процедурата и предложената от комисията документация. На същата дата тя подписала
решение № ЗОП 4/4/09.11.**** г. В точка IV.1 от решението било записано, че
предметът на настоящата поръчка е реконструкция на обект: „Административна
сграда за нуждите на регионалните структури на МТПС, реконструкция,
преустройство и пристройка на Работническа поликлиника, гаражи и ограда” в УПИ
II, кв.93, град С.з.” съгласно инвестиционен проект, техническа спецификация и количествена сметка. Като мотив за избор именно на процедурата по
чл.84,т.2 от ЗОП в цитираното решение подсъдимата М. посочила, че в обекта била
налице
невъзможност за
определяне на количествата по изброени видове работи. Тя одобрила и обявлението
за обществена поръчка, изх. № ЗОП 5/3/09.11.****г.,
в което било визирано, че поради изключителна спешност
се определя и
най-краткият възможен срок за получаване на заявленията за участие - 10 дни,
считано от 09.11.****г. От тази неоспорена и от страните фактология по спора се установява, че наличието
на предпоставките по чл.86, ал.3 ЗОП се обосновават в докладната записка на
подс. П., а наред с това прокуратурата не инкриминира спрямо подс. М. одобряване на обявлението за обществена поръчка с изх. № ЗОП 5/3/09.11.****г. При описание на действията, с
които е нарушила коментираните до момента правни норми, прокуратурата
претендира, че те са нарушени от М. чрез одобряване на документация за участие в процедура на договаряне с
обявление от 09.11.****г. , вземане решение № ЗОП 04/4 от 09.11.****г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, издаване на заповед № 872/20.11.****г.,
вземане решение № ЗОП 07/1 от 22.11.****г. и сключване на договор № ПК-14/155 от 18.12.****г. за възлагане на обществена поръчка със „С.З.****”
ООД, но не и
одобряване на обявление за обществена поръчка № ЗОП 5/3/09.11.****г.
Освен за нарушения на
ЗОП, на подсъдимита М. и на подсъдимия Д. се вменяват нарушения на чл. 3, ал.1,
чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от ЗФУКПС, с които нарушения на служебните си
задължения двата в съучастие като съизвършители осъществили и състава на
престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК. Според чл.3, ал.1 „Ръководителите на организациите
по чл. 2 отговарят за осъществяване на финансовото управление и контрол във
всички ръководени от тях структури, програми, дейности и процеси при спазване
на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност“. Вече бе отразена
позицията на съда по отношение вменяване на нарушение на норми, прокламиращи
принципи като съдът в този си състав поддържа мнението, че всяка една от тези
норми, коментиращи цел и принципи на закона, следва да бъдат запълнени с
конкретно съдържание и конкретно
поведение, което се изисква от съответния субект, за да може да се претендира
негова отговорност при неизпълнение на тези задължения. Разпоредбата на чл.3, ал.1 не съдържа такива
задължения, които прокурорът вменява на подзащитната ни. Според изложеното в обвинителния акт неостойностяването на поръчката изпълва
съдържанието както на коментираната до
момента правна норма, така и тази на чл.6, ал.1, според която:
„Ръководителите на организациите по чл. 2 отговарят за постигане
целите на организациите, като управляват публичните средства по
законосъобразен, икономичен, ефикасен и ефективен начин“. Тезата на
прокуратурата е, при неналичие на знание за
количествената сметка, изготвена от екипа на св. П.К., водеща до приблизителна
представа за стойността на поръчката, комисията, разгледала офертите, не би
могла да претендира по-благоприятни условия на договарянето, ккавито би могла да изисква,
ако имаше знание за количествената сметка. Освен, че тези твърдения са единствено в сферата на предположенията и по
делото липсват доказателства в обратната насока, то количествената сметка,
изготвена от проектантския колектив не е съдържала стойност, а такава не е
могла и обективно да бъде определена въпреки изискванията на подс. Д. преди
стартиране на обществената поръчка. Не почива на събраната по делото доказателствена
съвкупност и позицията, изложена от обвинението, че тези нарушения са
допуснати и защото подсъдимите
не са изискали експертно съдействие от Агенцията за
обществените поръчки или на одитното звено при МТСП. Нито подсъдимият Д., нито
подсъдимата М. имат вменени подобни задължения за изискване на съдействие, още
повече, че създадената за това комисия от няколко души, един от които бивш
експерт в АОП, е имала ангажименти за правилното и законосъобразно приложение
на ЗОП. Всъщност непотърсването на методическа помощ /в контекста на изложеното
в целия обвинителен акт/ е описано като нарушение на чл.7, ал.1 ЗФУКПС: „Ръководителите на организациите отговарят за спазването на
принципите за добро финансово управление и прозрачност на публичните средства,
както и за законосъобразното им управление и разходване“ като конкретно в
обвинителния акт се претендира, че двамата „не спазили принципите за добро управление и
прозрачност на публичните средства, както и за законосъобразното им управление
и разходване, като игнорирали механизмите, които позволявали постигането на
горните цели“. Твърде
неясната теза на обвинението касателно тази нарушена разпоредба с твърдения за
игнориране на механизмите, които позволяват постигане на определени цели, както
и заявената вече позиция на съда, че нарушена норма следва да бъде запълнена
със съдържание и изискване на конкретно дължимо поведение от субекта, води до възприемане
на позицията, че тя не претендира нито от подс. М., нито от подс. Д. конкретни
задължения. Следва да бъде отбелязано и това, че, за да обоснове своята
обвинителна теза по отношение на подс. М., прокуратурата некоректно интерпретира
факти от действителността в частта за действията на подсъдимата по
коментираното изпращане на обявление за обществената поръчка за ****г. съгласно
чл.23 ЗОП, именно по който начин всички заинтересовани субекти са били
запознати с намеренията на М.то да възложи обществена поръчка за Сградата в гр.
С.з.. Това уведомление с непосочване на дата за започване на процедурата се
възпирема от държавното обвинение като създаване на предпоставка за последващи
действия, включитебно и такива на подс. Д., а вече съдът коментира, че обявлението
по чл.23, ал.1 ЗОП не представлява начало на обещствена поръчка, тъй като
чл.25, ал.1 ЗОП е недвусмислен относно началния момент на стартиране на една
обществена поръчка и той е различен от действията по чл.23, ал.1 ЗОП, който не
визира изисквания за нейна конкретизация по дата и други реквизити.
Сама по себе си позицията на съда
за липса на нарушения от страна на подс. М. на сочените от обвинението норми на
ЗОП и ЗФУКПС игнорира като извършени от нейно страна деяния, квалифицирани като
престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК, но само за пълнота следва да бъдат разгледани, въпреки че част от тях бяха
коментирани в досегашното изложение, конкретните, посочени от прокурора, действия
от нейна страна, с които се твърди да е нарушила коментираните норми:
Първото деяние е одобряването от страна на подс. М. на документация за участие в процедурата по договаряне
с обявление на 09.11.**** г. На 09.11.****г. св. Р.Ч., определен със заповед на подс. Д. за председател
на комисия в процедура за възлагане на обществена поръчка, която да изготви документацията за
участие и да организира провеждането на процедурата за възлагане на
обществената поръчка чрез договаряне с обявление,
представя на подс. М. документацията за обществена
поръчка с предложение същата да бъде утвърдена. Част от тази документация,
видно от самото й съдържание, а и от изискванията на чл.28,ал.1,т.1 и т.2 ЗОП е и решението за обявяване на
поръчката и самото обявление за обществена поръчка. Документацията, която е
изготвена от комисията, е изцяло съобразена с изискванията на чл. 28 ЗОП, който
регламентира нейното съдържание. Предложението на комисията и работата й е съответно
на изискванията на закона и с одобряването на тази документация м. М. е приела
становището на комисията, одобрила е документите, поради което е действала напълно законосъобразно като ЗОП не вменява задължение
за подсъдимата, а и не е налице подобно обвинение, М. да контролира действията
на комисията. Следващото инкриминирано деяние е подписването на решение
№ ЗОП 04/4 от 09.11.****г. за откриване на
процедура за възлагане на обществена поръчка. Цялата документация във връзка с
обществената поръчка по чл. 28 ЗОП е подготвена от назначената за това комисия и е съгласувана без възражения с началник кабинета на м.а,
с главния секретар на М.то, с главния счетоводител, с директора на дирекция
ЧРАПИО, с началник отдел ИСД и началник отдел „Правен“, който единствено е подписал с особено мнение и то за вида на процедурата. Вече бяха изложени аргументи за несъзряни от съда
нарушения при определяне вида на процедурата, а както бе отбелязано за одобряване на документацията, изготвена
съгласно изискванията на закона от комисия, а не еднолично от възложителя, не
може да се носи отговорност за престъпление по служба, защото законът не
поставя специални изисквания към възложителя за контрол на действията на
комисията. Третото деяние, за което се твърди, че е извършено от подсъдимата във връзка с обвинението по чл.282 НК, е издаването на заповед № 872/20.11.****г.
Издаването на тази заповед е в изпълнение на императивната разпоредба на чл.
88, ал. 1 вр. чл. 34, ал. 1 от ЗОП, според които за провеждане на процедурата
възложителят назначава комисия, като определя нейния състав и резервни членове.
Съставът на комисията, който е определен от М. с тази заповед, е съответен на
изискването на чл. 34, ал. 2 ЗОП. Определен е срок за приключване на работата
на комисията съгласно чл. 34, ал. 5 ЗОП и на комисията е възложено, според
изискването на закона, да разгледа постъпилите заявления на кандидатите и да
извърши предварителен подбор въз основа на посочени критерии. Издаването на
тази заповед е в изпълнение на императивното изискване на закона. Следващото деяние, икриминирано с
обвинителния акт, е постановяването
на решение № ЗОП 07/1/22.11.****г. По отношение на това решение бяха изложени възпирети от
съда факти и те са, че след
приключването на работата на комисията, която е разгледала заявленията за
участие, на основание чл. 88, ал. 7 от ЗОП е бил съставен протокол за
резултатите от подбора. Този протокол е представен на м. М. и въз основа на
него тя е подписала решение № ЗОП 07/1/22.11.**** г., с което са обявени
кандидатите, предложени от комисията, които да бъдат поканени да представят
оферти за участие в процедурата, като е одобрена и поканата за участие в
договарянето. Съгласно чл. 88, ал. 8 от
ЗОП в срок от 5 работни дни от датата на протокола по ал.7, който е бил
изготвен от комисията, възложителят обявява с решение кандидатите, предложени
от комисията, които да бъдат поканени за участие в договарянето, т.е. решението на възложителя следва съдържанието на протокола на комисията и м.ът е лишен от право на самостоятелна преценка, издавайки решение с друго съдържание. Петото деяние е сключването на договор с
изпълнителя на 18.12.**** г. Въз основа на решение № ЗОП 07/1/22.11.**** г.
комисията, която е била вече определена със заповед № 872/20.11.**** г., е
провела преговори с кандидатите на 04.12.****г., за което са изготвени
протоколи от същата дата и след приключване на договарянето с кандидатите и
съобразно резултатите, отразени в протоколите, комисията е изготвила доклад до св. Л.Л., действащ в
този момент за М.НА Т.И С.П. политика, към който е приложен и протокол за
класиране. С този протокол комисията класира на първо място „С.З.****“ с 98,57
точки, като е посочено, че въз основа на класирането следва да се сключи
договор за възлагане на обществената поръчка по установения нормативен ред с
избрания кандидат. Решението на комисията за класиране на кандидата е взето
единодушно. С решение № ЗОП 04/10/06.12.**** г. Л.Л. обявява резултатите от
обществената поръчка, като класира на първо място съобразно решението на
комисията „С.З.****“ и в изпълнение решението на комисията и на основание чл.
41 вр. чл. 89, ал. 5 ЗОП на 18.12.****г. подс. М.
сключва договор с участника, определен за изпълнител от комисията като така е изпълнила свое, визирано от закона, задължение. Друг е въпросът, засегнат и по-горе, че подсъдимата е
действала след и в унисон с изразена воля на колективен орган, какъвто е
създадената комисия по ЗОП и това е резонно, за да бъде избегната възможността
резултатите от процедурата да са в зависимост от едноличната воля на
административния ръководител /в случая м./. При изложението за останалите,
посочени като извършители и помагачи с М., лица – Д., П. и Д., ще бъдат
посочени аргументи за тях, като част вече бе засегната спрямо подс. Димиров за
нарушенията на чл.3, ал.1, чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 ЗФУКПС – аргументи,
идентични с изложените за подс. М.. Приемайки липсата на съставомерни белези на
посоченото от прокурора като улесняващо длъжностното присвояване, престъпление
по чл.282 НК по отношение на подс. Е.М., на коментар подлежи обвинението за
длъжностно присвояване спрямо нея в съучастие с подс. М.М. и подс. В.Д..
Съдебният състав е на позиция, че
обвинителният акт при така построената теза и по този начин рамкирано
обвинение, не може да породи целените от прокурора последици за постановяване
на осъдителен съдебен акт, тъй като съдът е обвързан от правните рамки, в които
прокурорът ограничава фактите.
Според обвинителния акт подс. М. е извършила в качеството си на М.НА
Т.И С.П. политика през периода 6.11.****г. до 15.05.2009г. при условията на
продължавано престъпление в съучастие с М.М. като съизвършител и В.Д. като помагач,
присвояване на пари на държавата в размер на 11 038 405, 55 лв.,
които са й в качеството на м. да ги управлява, и
връчени на М.М., в качеството му на управител на „С.З.****“ ООД управлява. Тази правна конструкция е
немислима, тъй като едно лице може да бъде субект на престъплението длъжностно
присвояване, ако в негово качество са му поверени съответните пари или вещи със
съответна парична равностойност и то се разпорежда непарвомерно с тях. В този
смисъл подс. М. не може да присвои пари на подс. М., който е управител на
юридическо лице – „С.З.****“ ООД, а той
няма длъжностно качество спрямо парите на Държавата /каквото е обвинението/, за
да бъдат двамата съизвършители в престъплението по чл.203 НК. В пледоарията на
прокурора бе променена тезата в смисъл, че подс. М. се разпорежда без правно основание със средства на
дружеството и така присвоявал пари на „С.З.****“ ООД. За да присвояват пари
от дружеството, то те трябва да са получени там на правно
основание, трябва да са връчени и то в резултата на правомерното действие, което предполага напускането им на патримониума на МТСП, което от своя страна игнорира съизвършителство между М. и М. при конструкция, в която М. е
присвоила 11 038 405.55 лева пари на Държавата. Съществува и разнобой
в тезата на прокурора относно времевите рамки на обвиненията на тримата
съучастници – м., М. и Д. – разнобой, който може да бъдесаниран единствено с
оправдателна по своя характер присъда. Подс.
М. се обвинява за периода от 06.11.**** г. до 15.05.2009 г., подпомогана от В.Д., но обвинението
на В.Д. като помагач обаче е за това, че присвоявал, подпомагал от 18.12.****
г., т.е. според обвинението на М. той я е подпомагал от 06.11.****г. , обаче според обвинението на Д. той осъществявал
тази дейност от 18.12.****г. Наред с това подс. Д. е бил помагач на подс. М. в извършване на престъпление по чл. 282 НК на 18.12.****г.,
но заедно с това той действа като помагач в присвояването
като извършва престъпление – документна измама по чл. 212 НК - периода 15.04.2008г. до 15.05.2009г. е помагач на подс. М.М., който извършил присвояването, улесняван от престъплението документна измама чрез
използване на фактури с невярно съдържание. Според
обвинението на подс. М. подс. М. действа с нея като съизвършител от 06.11.****г. до 15.05.2009г., а според
неговото обвинение той е действал в периода 15.04.2008 г. до 15.05.2009 г.,
т.е. М. е съизвършител с него от месец ноември
**** г. до месец април 2004 г., но той не е съизвършител с
нея, като за улесняване на присвояването, което той е
извършил заедно с нея, той е осъществил състав на престъпление по чл.212 НК с предмет
11 038 405.55 лева. Недопустимо е за извършване на длъжностно
присвояване да бъде ангажирана отговорност на когото и да било за осъществяване
на улесняващо го престъпление по чл.212 НК, касаещ същият предмет, тъй като
при присвояването длъжностното лице се разпорежда с поверените му пари или
други ценности неправомерно и с това осъществява присвояването. Докато при
документната измама длъжностното лице действа правомерно, защото е въведено в
заблуждение, като му е представен документ, който представлява основание за
плащане. По силата на този документ длъжностното лице се разпорежда с
повереното му имущество с убеждението, че действа правилно и длъжностното лице
е измаменото лице. Патримониумът се ощетява, но не от действията на
длъжностното лице, а от престъпния деец, който е представил основанието за
плащане. По тази причина не може да има присвояване, улеснено от документна
измама, защото вредата може да се причини само веднъж. Невъзможна е и конструкцията,
че Е.М. е присвоила процесната сума в
съучастие с М.М., като е извършила престъпление по чл. 282 НК, а от друга
страна, че М.М. е извършил престъплението като съизвършител с Е.М., като
улесняващо престъпление е извършил такова по
чл. 212 НК, тъй като може да има два източника на една и съща
вреда и не може да има съучастници, които да имат различни обвинения, понеже
съучастието е форма на задружна престъпна дейност, извършвана при общност на
умисъла. Отделно
стои и въпросът, че в хода на наказателното производство не бе възможно да се
установи томния размер на вредата – било като настъпили вредни послидииц, било
като присвоено имущество като единственият безспорно установен факт в тази
насока бе за размерът на сумата, която е платила МТСП на „С.З.****“ ООД. Размерът
на вредата /понятие, използвано в най-общ смисъл по настоящото дело, тъй като
според обвинението сумата от 11 038 405.55 лева е предмет на
обвиненито по чл.282 НК, чл.203 НК и чл.212 НК/ се твърди в обвинителния акт
след извършено експертно изследване. В хода на съдебното следствие,обаче, този
въпрос отново бе поставян за изследване и стана обект на още две изследвания с
множество допълнения към тях, но в крайна сметка не бе възможно категорично да
се изрази експертно мнение, каквото именно е необходимо за подпомагане на съда
със специалните знания на експертите както относно факт на настъпила вреда,
неин размер и конкретизиране на причините за настъпването й – констатации в
този смисъл бяха изложени от съда при обсъждане заключението на експертите в
настоящите мотиви. Въпреки категоричната си позиция, изразена в обвинителиня
акт, държавното обвинение изрази известно отстъпление в хода на ъсдебните
прения, неангажирайки се с посочване на размера на предмета на престъпленията,
визирайки го в граници – около 8000000 лева и апелирайки към съда да прецени за
размера на присвоените иили придобит в резултат на документа измама, или
настъпили като вредни последици по чл.282 НК. При тази ситуация, дори и извън
изложените до момента разсъждения, следва да се приеме, че обвинението,
повдигнато и поддържано от прокуратурата не е доказано.
Подсъдимият Д.Д. е обвинен за
това, че на 06.11.****г.
в гр. С., като длъжностно лице, изпълнявайки за периода 06 - 09.11.****г.
функциите на М.НА Т.И С.П. политика като извършител и в съучастие с Е.Р.М. - М.НА Т.И С.П. политика и И.К.П. - главен секретар на М.
на Т. и С.П.
- и двамата като съизвършители и в нарушение на служебните си задължения,
регламентирани в чл. 2, ал. 1, чл. 15, ал. 7, чл. 40 и чл.84, т.2 от ЗОП и в
чл.3, ал.1, чл.6, ал.1 и чл.7,
ал. 1 от ЗФУКПС, на 06.11.**** г. издал заповед № 825, с която определил вида
на обществената поръчка - договаряне с обявление, съгл. чл.25, ал.4 и чл.84,
т.2 от ЗОП по отношение на обект „Административна сграда за нуждите на
регионалните структури на МТСП - реконструкция, преустройство и пристройка на
работническа поликлиника, гаражи и ограда в УПИ II, кв. 93, гр. С.з.” с цел да
набави за себе си, за Е.Р.М. и за В.И.Д. облаги под формата на пари, от
деянието са настъпили значителни вредни последици в размер на 11 038 405.55
лв., извършено е от лице, заемащо отговорно служебно положение – заместник - м.
и представлява особено тежък случай - престъпление по чл. 282, ал.3 вр. ал.2
вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.1 и 2 НК. Всъщност наказателната отговорност на подс. Д. е
ангажирана единствено по повод издаване на заповед № 825/06.11.****г., с която
е обявил вида на обществената поръчка „договаряне с обявление“ в нарушение на
посочените и за подс. М. норми от ЗОП и ЗФУКПС. Аргументи по повод нарушенията
на ЗФУКПС и тяхна липса бяха изложени в коментара спрямо подс. М., засягайки и
действията на Д. и съдът не счита за нужно отново да ги преповтаря. Подобна е
позицията и спрямо визираните нарушени от Д. норми на ЗОП – чл.2, ал.1, чл.15,
ал.7, чл.40 и чл.84, т.2 ЗОП. От доказателствата по делото се установява,
възприето и от съда като фактология по спора, че инкриминираната за Д. заповед
е в резултат на изготвена на 06.11.****г.
от подс. И.П.
докладна записка до него в качеството му на лице, на което са възложени функциите на м. на МТСП за периода
от 06.11.****г. до 11.11.****г.
и с която докладна записка подс. П. предложил да се започне
процедура за възлагане на обществена поръчка по чл.84,т.2 от ЗОП за обект:
„Административна сграда за нуждите на регионалните структури на МТПС,
реконструкция, преустройство и пристройка на Работническа поликлиника, гаражи и
ограда” в УПИ II, кв.93, град С.з.”. В записката изрично били посочени мотивите за вида на процедурата и под нея били положени
изискуемите съгласувателни подписи. Именно въз основа на нея Д. издал заповед № 825/****г., с която
определил вида на обществена поръчка „договаряне с обявление” по чл. 84, т. 2
от ЗОП и назначил комисия, която да изготви документацията за участие и да
организира провеждането на процедура за възлагане на обществената поръчка чрез
договаряне с обявление с цитирания по-горе предмет. Подсъдимият Д. определил и състава
на комисията – председател - св.Р.Ч. - главен експерт в отдел „ИСД” (ИСД) и
членове - св. С.М. /К./ - главен експерт в отдел „ИСД” и св. Г.Д. - главен
експерт в отдел „ИСД”, както и срок за работа на комисията - три дни. С това и неговите действия
приключили. По отношение на поддържаното
нарушение на чл. 2, ал.1 ЗОП : „Обществените поръчки се възлагат по
процедурите, предвидени в този закон, в съответствие със следните принципи: 1.
Публичност и прозрачност..“, то, както вече бе посочено, мнението на този
съдебен състав е, че за да се претендира осъществен състав на престъпление,
прогласен с бланкетна правна норма, отговорността на едно лице може да бъде
ангажирана за нарушаване на такава норма, която изисква определено дължимо
поведение от субекта, а не възвежда принципни положения, а нормата на чл.2, т.1
ЗОП е именно такава – прогласяваща принцип за възлагане на обществена поръчка
без конкретизиране на изискуемо поведение от определен субект, поради което и
изначално не може да се коментира нарушаване на така посочения текст на ЗОП от
страна на който и да било субект. Следващата посочена като нарушена норма е
тази на чл.15, ал.7 ЗОП: „При определяне стойността на договор за строителство
не се допуска включване на доставки или услуги, които не са необходими за
неговото изпълнение“ като от изложените в обвинителния акт се установява, че
тезата на обвинението е, че с издаването на своята заповед Д. е нарушил тази
норма. Всъщността заповедта касае вида на обществената поръчка и единствените
норми, чието наличие или липса на нарушение следва да се обсъжда спрямо Д. са тези
на чл. 40 и чл.84, т.2 ЗОП, тъй като нормата на чл.15, ал.7 ЗОП не е относима
към твърдяни като извършени от негова страна действия. Съдът вече коментира
въпроса по отношение на вида на процедурата, но за изчерпателност отново ще ги
преповтори спрямо обвинението на Д.Д.. Разпоредбата
на чл.40 ЗОП е следната: „Възложителят може да открие нова процедура за
възлагане на обществена поръчка със същия предмет само когато първоначално
обявената процедура е прекратена и решението за прекратяване не е обжалвано или
ако е обжалвано, спорът е решен“. Позицията на съдебния състав е, че не е била
налице първоначално обявена процедура, за да бъде изискуемо нейно прекратяване.
По делото безспорно е установено, че със заповед № 155/20.02.****г. подс. М.
назначава комисия, която да изготви
документация за организиране провеждането на открита процедура за
възлагане на обществена поръчка, като с докладна записка от 02.04.****г.
председателят ан комисията уведомява м.а, че са в невъзможност да подготвят
пълния комплект изискуеми документи, тъй като все още не е било отстъпено право
на строеж в полза на М.то и липсва издадено разрешение за строеж и едва след
отстраняване на тези празноти комисията може да продължи своята работа.
Съобразно разпоредбата на чл.23, ал.1 ЗОП възложителят изпраща за обнародване в
електронната страница на Държавен вестник и до агенцията, за вписване в
регистъра на обществените поръчки. Тези действия, извършени от подсъдимата М.,
обаче, не могат да бъдат възприети като стартиращи откриване на процедура за
възлагане на обществена поръчка, тъй като нормата на чл.25, ал.1 ЗОП
недвусмислено посочва началния момент за започване на такава процедура –
„възложителят взема решение за откриване на процедура за възлагане на
обществена поръчка, с което одобрява обявлението за обществена поръчка и
документацията за участие в процедурата. Решението и обявлението се изпращат до
агенцията за вписване в регистъра за обществените поръчки и в електронен вид.“
При това положение съдът приема, че процедурата започва именно с акта по чл.25,
ал.1 ЗОП - действие, което подс. М. /а
не подс. Д./ е осъществила на 09.11.****г. поради това и с изготвяне на
посочената заповед за определяне вида на процедурата и назначаване на комисия подс. Д. не е нарушил разпоредбата на чл.40
ЗОП, а и тази на чл.84, т.2 ЗОП: “Възложителите могат да възлагат обществена
поръчка чрез процедура договаряне с обявление само, когато по изключение
естеството на доставката, услугата или строителството, или рисковете, свързани
с тях, не подволяват предварително определяне на стойността“. Както бе посочено
едностранни са показанията на свидетелите за невъзможността за стойностно
определяне на предстоящите количества СМР, като в докладната записка на подс. П.
също подробно е мотивирана нуждата именно от този вид процедура за възлагане на
обществена поръчка. Тези аргументи мотивират съда да приеме, че липсват
описаните в обвинението нарушения, извършени от Д. на разпоредби на ЗОП и
ЗФУКПС, поради което и същият бе признат за невиновен поради липса на
съставомерност на осъщественото от него, още повече, че по делото не бяха
събрани иникакви доказателства за
изискуемата от закона за ангажиране на отговорност специална цел и тя е налична
у Д. – набавяне на имотна облага за себе си, М. и Д.. Само фактът на рождена
свързаност на Д. с гр.С.з. и наличие на познанство между тримата подсъдими не е
достатъчно, за да бъде поддържано от прокуратурата доказана специална цел за
подс. Д. – обогатяване на себи си, на М. и Д..
Подсъдимият И.П. е подведен под
наказателна отговорност с внесения за разглеждане обвинителен акт за това, че на 06.11.****г. в гр.С. като длъжностно лице -
главен секретар на М. на Т. и С.П. като извършител и в съучастие с подс. Е.М. и
подс. Д.Д., в докладна записка до заместник - м. Д.Д. с дата 06.11.****г.
предложил да се започне процедура за възлагане на обществената поръчка -
договаряне с обявление, съгл. чл. 84, т. 2 от ЗОП по отношение на обект
„Административна сграда за нуждите на регионалните структури на МТСП -
реконструкция, преустройство и пристройка на работническа поликлиника, гаражи и
ограда в УПИ ІІ, кв. 93, гр. С.з. в нарушение на служебните си задължения,
регламентирани в чл.2, ал.1, чл.15, ал.7, чл.40 и чл.84, т.2 от Закона за обществените
поръчки с цел да набави за Е.Р.М., Д.Н.Д. и В.И.Д. облаги под
формата на пари, от деянието са настъпили значителни вредни последици в размер
на 11 038 405.55 лв., извършено е от лице, заемащо отговорно служебно положение
- главен секретар на МТСП и представлява особено тежък случай - престъпление по чл.
282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.1 и 2 НК.
Всички аргументи, изложени по отношение на подсъдимите М. и Д. касателно вида на посочените и за П. нарушени норми на ЗОП са напълно относими
и спрямо неговото обвинение. За П. прокурорът твръди, че е осъществил състав на
престъпление по чл.282 НК с представяне на подс. Д. докладна записка за
характера на обществената поръчка. Поради пълна неотносимост на нормите на
чл.2, ал.1 и чл.15, ал.7 ЗОП по отношение инкриминираните действия на П. и
изложена вече позиция на съда за това при предходно обсъждане обвиненията на М.
и Д., съдът ще вземе отношение /отново/ към визираните от прокурора норми на
чл.40 и чл.84, т.2 ЗОП и тяхната несъстоятелност за подсъдимия П.. Защитата на П.
коректно посочва установените по делото факти - със заповед № 155/20.02.**** г.
на м.а на Т. и С.П. е назначена комисия, която да изготви документацията за
участие и организиране на провеждането на открита процедура по ЗОП за обекта в С.з.
и контролът по изпълнение на заповедта е възложен на подс. П. в качеството му
на Главен секретар на МТСП, чиито правомощия, съгл. чл.8 от неговата длъжностна
характеристика се свеждат до контрол за срочност. Всъщност с тази заповед на
подс. М. е стартирала подготовка на документация за провеждане на обществена
поръчка и тя не е част от законово регламентираната процедура по ЗОП. Заповед №
155/20.02.****г. не представлява по съществото си стартиране на обществена
поръчка по смисъла на ЗОП. С тази заповед се определя комисия за подготовка на
документация за провеждане на обществена поръчка и срок за работата на тази
комисия по подготовка на документацията. Откриването на процедурата за
възлагане на обществена поръчка става с нарочен акт на възложителя -
решение по чл. 25, ал. 1 от ЗОП, с което
одобрява обявлението за обществена поръчка и документацията за участие в
процедурата. В разглеждания случай в МТСП откриването на процедура за възлагане
на обществена поръчка се извършва със заповед на м.а на Т. и С.П. като
възложител по чл. 7, т. 1 от ЗОП, в качеството му на орган на държавна власт и това е станало на 09.11.****г. В чл. 25, ал. 1
от ЗОП е визирано, че възложителят
взема решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с
което одобрява обявлението за обществена поръчка и документацията за участие в
процедурата и поради това заповед № 155/20.02.**** г. не представлява акт по
чл. 2, ал. 1 от ЗОП. На 02.04.****г. е била преустановена подготовката на
документация за открита процедура. Налице са и други обстоятелства, правещи
невъзможно продължаването на работата на комисията, назначена със заповед №
155/20.02.****г. Срокът на изпълнение на тази заповед е изтекъл на 30.03.****г.
и този срок не е бил продължаван. В случая назначената със заповед № 155/20.02.****г.
комисия в рамките на своя мандат - до 30.03.**** г., не е правила предложение
за промяна вида на процедурата. След 30.03.****г. дейността на комисията е
приключила и не е било възможно да са прави предложение за промяна вида на
процедурата. Както вече бе посочено, в конкретния случай не е приложима
хипотезата на чл. 40 от ЗОП, тъй като процедура за обществена поръчка не е
откривана. В предходен момент е имало само подготвителни действия, които са
били преустановени поради липса на открито право
на строеж и дадено
разрешение за строеж. Не
може да бъде ангажирана и отговорността на главния секретар по тази разпоредба съобразно
длъжностната му характеристика, тъй като той не
притежава функциите на възложител - не е
м. и не е упълномощено от м.а лице, на следващо място – не е откривана
преди това процедура за възлагане на обществена поръчка и поради това не е
извършена замяна на открита процедура по чл. 64-71 от ЗОП с процедура на
договаряне с обявление по чл. 84 от ЗОП, защото процедурата се счита за открита
от датата на вземане на решение от възложителя, което в случая означава да има
подписана заповед от м.а. Такава заповед за открита процедура за обществена
поръчка за сградата в С.з. по чл. 64-71 от ЗОП не е издавана.
По
отношение инкриминираното нарушение на чл.84, т.2 ЗОП:
според него възложителите могат да възлагат
обществена поръчка чрез процедура на договаряне с обявление само, когато по
изключение естеството на доставката или услугата или строителството, или
рисковете, свързани с тях, не позволяват предварително определяне на
стойността. Като субект на отговорност по чл. 84 от ЗОП законът е предвидил възложителя,
какъвто не е главния секретар по длъжностна характеристика. Защитата излага аргументи,
възприети изцяло от състава на съда по отношение обосновката за вида на процедурата,
пряко свързана с преценката на подсъдимия П., обективирана в предоставената на
подс. Д. докладна записка и те са следните: „Процедурата на договаряне с обявление отговаря на
естеството на строителството и рисковете, свързани с него в сградата в С.з.. Те
не са позволявали предварително определяне на стойността, тъй като сградата е
била изпълнена не по традиционния начин, а по скелетно-панелна безгредова, с
напрягане на местостроежа, строителна. Това е
било експериментално производство на Завода за строителни конструкции - гр. С.з..
Сградата е била зле изпълнена като груб
строеж, с много видими дефекти. липсвала проектната документация на сградата
–липсвали са всякакви сертификати за елементите на сградата – фундаменти,
колони, строителни разтвори, марките. Извършените
от екипа на св. К.
измервания от всички специалисти и контролни измервания на елементи на
сградата, са се оказали
недостатъчни за изготвяне на
най-подробни количествени сметки по всички части, тъй като сградата е криела
много неизвестни невъзможно е било прогнозирането на състоянието на подложения
на корозия четвърт век незавършен строеж – конструкцията е била подложена на
всякакви неблагоприятни атмосферни условия, и всичко това се е отразило крайно
неблагоприятно върху относимостта на
строителната конструкция. тази ситуация е налагала освен изпълнението на
предвидими СМР, и нови, непредвидими СМР, а така също и реконструкции,
преустройства и ремонти. съществувал е риск евентуално проектно-предвидените
количества да се окажат неточни и ако проектът е по открита процедура и е
предвидена точно определена сума, същата да се окаже недостатъчна и да бъде застрашена
сигурността на сградата“. Тези мотиви са залегнали и в предоставената на
вниманието на подс. Д. докладна записка, мотивирали последният да издаде
заповед 825/06.11.****г. С описаните свои действия, П. не е нарушил посочените
от прокуратурата норми на ЗОП и респективно не е осъществил от обективна страна
съставът на престъпление по чл.282 НК, още по-малко в съучастие като
съизвършител с Е.М. и Д.Д.. Наред с това от коментира на събраните по делото
доказателства не се установява по какъвто и да било начин и последния изискуем
елемент от състава на престъплението по служба – специалната цел за набавяне на
М., Д. и Д. облага. Поради липса на съставомерност на деянието, вменено като
извършено от Иван П., съдът го призна за невинен.
Спрямо подсъдимия Р.С. е поддържано
обвинение за това, че самостоятелно в периода от 04.11.2008г. до 10.04.2009г. в
гр. С.З. и в гр.С., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави
за „С.З.****” ООД имотна облага, възбудил заблуждение у съответните длъжностни
лица при МТСП, че по отношение на обект „Административна сграда за нуждите на
регионалните структури на МТСП - реконструкция, преустройство и пристройка на
работническа поликлиника, гаражи и ограда в УП II кв. 93 С.з.” е извършил
действителен контрол за СМР, предварително е проверил актовете за действително
извършеното строителство от фирмата - изпълнител, по които е станало
разплащането и на място е установил завършването и подлежащи на заплащане
натурални видове строително-монтажни работи, отразени в подробно изброени протоколите
образец 19, в резултат на което е причинена имотна вреда на МТСП в размер на 5
666 075.31 лева и измамата е извършена от пълномощник съгласно пълномощно № РД
08/192/21.10.2008 г. с упълномощител Е.Р.М. като М.НА Т.И С.П. политика и
упълномощен Р.Г.С., в кръга на неговото пълномощие и длъжност, регламентирани с
Договор № Р 823/21.10.2008г., допълнително споразумение № 1/21.10.2008г. и
допълнително споразумение № 2 № Р/042/12.01.2009г. като измамата е в особено
големи размери и представлява особено тежък случай - престъпление по чл. 211
вр. чл. 210, ал. 1, т. 3 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Измамливите действия, твърдяни като
осъществени от С., се изразяват във възбуждане заблуждение у лицата с право на
първи и втори подпис в МТСП – свидетелите Т.Г. и Л.Л., С.Д. и М.Н. и заблуждението се е изразявало в това, че е извършил
действителен контрол за СМР, предварително е проверил актовете за действително
извършеното строителство от фирмата - изпълнител, по които е станало
разплащането и на място е установил завършването и подлежащи на заплащане
натурални видове строително-монтажни работи, отразени в подробно изброени
протоколите образец 19. От събраните по делото гласни доказателства /коментирани
при анализа на доказателствата/ не се установява подсъдимият С. да не е
извършвал действителен контрол на извършваните строително-монтажни работи и да
не е проверявал предварително актовете, въз основа на които е ставало
последващото плащане от МТСП, още по-малко да не е установявал на място
извършеното. В този смисъл са показанията на свидетелите, присъствали поради
своите задължения перманентно на обекта – Т., К., Д., както и тези на св. Ч..
Всъщност от показанията на последния, подкрепени и от други доказателствени
източници по делото, се изяснява, че самият Ч. също е контролирал лично
извършваните СМР с физическо пристигане на обекта и той именно е проверявал
актовете и докладите на С. преди те да бъдат предоставени на последващите,
посочени като измамени, длъжностни лица за подпис и разрешаване последващо
превеждане на сумите към „С.З.****“ ООД. Недоказването на твърдяните в
обвинителния акт неизвършени действия на С., както и извършване на плащане от
МТСП неединствено върху подписани от него актове, мотивира съда да приеме
обвинението му за недоказано. Само за пълнота следва да бъде отразено, че част
от инкриминирани други документи – актове образец 19 са подписани от св.Х.Р.,
който добросъвестно свидетелства за извършената от него дейност, идентична с
тази на подс. С., но поведението на свидетеля е невъзприето от прокуратурата
като измаливо. Всъщност обвинението на Р.С. е още един белег за невъзможността
на правната конструкция, предложена от прокурора, според която С. е измамил
длъжностни лица от МТСП, които са разпоредили превеждане на суми, като тези
суми са предмета и на присвояване от страна на подс. Е.М. в качеството й на м.
на МТСП.
Тъй като
обвиненията на подсъдимите М. и Д. в голямата си част са обвързани помежду си,
те ще бъдат разгледани в съвкупност. По отношение на В.Д. е налице обвинение за
това, че в периода 18.12.****г. - 15.05.2009г. в гр. С.з. и
гр. С., при условията на продължавано престъпление и в съучастие като помагач
на подс. Е.М. - М.НА Т.И С.П. политика - извършител, а също и подбудител и
помагач на подс. М.М. - управител и представител на изпълнителя “С.З.****” ООД,
присвоил заедно с другите двама съучастници пари на държавата в размер на 11
038 405.55 лв., връчени на Е.М. в качеството й на м. и поверени й да ги
управлява и на М.М. в качеството му на управител и представител на изпълнителя
по договор № ПК-14/155 от 18.12.****г. - „С.З.****” ООД, като за улесняване на
присвояването е извършил две престъпления:
- по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал.
4 НК, за което не се предвижда по-тежко наказание, а именно:
на 18.12.****г. в гр. С. като
помагач и в съучастие с длъжностното лице Е.Р.М. - М.НА Т.И С.П. политика й
помогнал тя да наруши своите служебни задължения, регламентирани в чл. 2, ал.
1, чл. 15, ал. 7, чл. 40, чл. 41, ал. 2, чл. 84, т. 2 и чл. 86, ал. 3
от Закона за обществените поръчки и чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от
ЗФУКПС при сключването на договор № ПК-14/155 за възлагане на обществена
поръчка със „С.З.****” ООД, с цел да набави за себе си, за Е.Р.М. и за Д.Н.Д.
облага под формата на пари, от деянието са настъпили значителни вредни
последици в размер на 11 038 405.55 лв., извършено е от лице, заемащо отговорно
служебно положение - м. и представлява особено тежък случай;
- и по чл. 212,
ал. 5 вр. ал. 1 пр. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което не
се предвижда по-тежко наказание, а именно:
в
периода 15.04.2008 - 15.05.2009
г. в гр. С.з. и гр. С., при условията на продължавано престъпление и в
съучастие като подбудител и помагач на извършителя - М.Б.М. - чрез използване
пред съответните длъжностни лица при М. на Т. и С.П. на документи с невярно
съдържание – изчерпателно изброени фактури и приложени към тях протоколи, получил
чрез М. без правно основание държавно имущество под формата на пари в общ
размер на 11 038 405.55 лева., като документната измама е в особено големи
размери и представлява особено тежък случай, длъжностното присвояване е в
особено големи размери и представлява особено тежък случай - престъпление по
чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т.1 вр. чл. 201 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2 вр. вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 и във вр. чл.
212, ал. 5 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
М.М. е обвинен за това, че в периода 15.04.2008г. -
15.05.2009г. в гр. С.з. и гр. С., при условията на продължавано престъпление,
като длъжностно лице - управител и представител на „С.З.****” ООД като
извършител и в съучастие с Е.М. - съизвършител и В.Д. - подбудител и помагач,
присвоил, заедно с другите двама съучастници, пари на държавата в размер на 11
038 405.55 лв., връчени на Е.М. в качеството й на м. и поверени й да ги
управлява и на М.М. в качеството му на управител и представител на изпълнителя
по договор № ПК-14/155 от ****г. - „С.З.****” ООД, като за улесняване на
присвояването е извършил престъпление по чл. 212, ал. 5 вр. ал. 1, пр. 1 вр.
чл. 20, ал. 3 и 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което не се предвижда по-тежко
наказание, а именно:
В периода 15.04.2008г. - 15.05.2009г. в гр. С.з. и
гр. С., при условията на продължавано престъпление, като управител и
представител на изпълнителя по договор № ПК-14/155 от **** г. - „С.З.****”
ООД, в ролята на извършител и в съучастие с В.И.Д. - подбудител и помагач, чрез
използване пред съответните длъжностни лица при М. на Т. и С.П. на документи с
невярно съдържание – изчерпателно изброени фактури и протоколи, получил в
соченото по-горе длъжностно качество без правно основание сума в общ размер от 11 038
405.55 лева, като документната измама е в особено големи размери и представлява
особено тежък случай, като длъжностното присвояване е в
особено големи размери и представлява особено тежък случай - престъпление по чл.
203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 20, ал. 1 и 2 вр. чл.
26, ал. 1 вр. чл.212, ал.5 вр. ал.1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 1 и 2 вр. чл. 26,
ал.1 НК.
Обвинението
на Д. за осъществено от него в качеството на помагач на подсъдимата Е.М.
улесняващо длъжностното присвояване престъпление по служба, квалифицирано от
прокурора като такова по 282, ал.3 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.4 НК е имплицитно
свързано с това на подсъдимата М., въпреки че касае поддържана съпричастност
само към едно от петте, инкриминирани на М. действия – това на 18.12.****г. в
гр. С. при сключването на договор № ПК-14/155 за възлагане на обществена
поръчка между МТСП и „С.З.****” ООД. Подробни аргументи, изложени в мотивите,
за позицията на този съдебен състав относно липса на извършени нарушения от
страна на М. и съответно несъставомерност на обвинението спрямо нея по чл.282 НК, води като естествена последица и оправдаване на Д. за поддържаната му
съучастническа дейност с М.. Съдът вече изложи своите основания, за да приеме,
че не е налице нарушаване на служебни
задължения, регламентирани в чл. 2, ал. 1, чл. 15, ал. 7, чл. 40,
чл. 41, ал. 2, чл. 84, т. 2 и чл. 86, ал. 3 от Закона за обществените поръчки и
чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от ЗФУКПС от страна на подс. Е.М. /посочени и в
обвинението на Д./, поради което и не е налице необходимост отново да бъдат преповтаряни
спрямо помагача на твърдяния от обвинението извършител. Съгласно разпоредбата
на чл. 21, ал.2 НК подбудителят и помагачът отговарят само за онова, за което
умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя, а приемайки, че
извършителят не е осъществил състава на соченото от прокурора престъпление,
това определя и игнориране на наказателната отговорност на помагача за същото,
както и допълнителен коментар в тази насока. Единствено в отговор на
възражението на защитата, че Д. поради липса на длъжностно качество не може да
бъде наказателно преследван като съучастник в престъпление, за което се изисква
специфичино качество на субекта „длъжностно лице“, следва да се посочи нормата
на чл.21, ал.3 НК, която гласи: „Когато поради определено лично свойство или
отношение на дееца законът възвежда извършеното деяние в престъпление, за това
престъпление отговарят и подбудителят, и помагачът, за които тези обстоятелства
не са налице“.
В обвинителния акт пространно е развита
тезата, че подс. Д. е изиграл решаваща роля при сформиране на дружество „С.З.****“
и че той е ръководел действията на подс. М. в целия процес на работа по
обществената поръчка, поради което и прокуратурата го обвинява в помагаческа
дейност на М. при извършване присвояването и в подбудителска и помагаческа
дейност на М. при извършване на присвояване чрез същата дейност в осъществяване
на улесняващото престъпление по чл.212 НК. Доказателства за подобни, описани в
акта дейстивя в хода на производството не бяха събрани. На тезата, че подс. Д.
през месец февруари е знаел за предстоящата реконструкция на Сградата поради
личните си връзки с М., противостои обективното доказателства, че подсъдимата тогава
е изпратила обявление до Агенцията за обществени поръчки за процедурите, които М.то възнамерява да
обяви през ****г. – обявление, станало
достояние на неограничен кръг субекти. Това се
потвърждава и от показанията на св. К. и П., че през 2006 -****г. те са извършвали
предпроектни проучвания, финализирани със становище до МТСП. При наличието на тази доказателствена съвкупност обосновано св. Н. е разбрал за
предстоящата реконструция преди да бъде сключен договора между МТСП и „С.З.****“
ООД на 18.12.****г. и трикратно е подавал необходимите документи, още повече,
че той е узнал от св. Т.Т. и починалия Т. К., а не от подс. Д.. Не се доказва и тезата на обвинението, че срещите на управители или
представители на дружествата, които е следвало да участват в гражданското
дружество, са били инициирани и ръководени от подс. Д.
– всички разпитани управители на дружествата – свидетелите Т., Н., Н.К. и М. едностранчиво заявяват, че те са поканени от
подс. М. и че на срещите е присъствал Т. Римпопов,
а не са били ръководени от подс. Д.. Не бяха събрани никакви гласни или писмени
доказателства по делото и за твърденията в обвинителния
акт, че на оперативката приз септември ****г.
подс. Д. е дал указания на подс. М. – те не само, че не са конкретизирани дори
в самия обвинителен акт, но
не намираха и доказателствена опора в множеството наличини по делото материали.
По отношение изразената позиция на прокуратурата, че всички дружества,
управлявани от подсъдимите М., Д. и К., са действали
като една голяма фирма, наречена „Фирмата“ - и този
факт не е безспорно доказан по делото. Действително,
по делото е приобщена справка, представляваща счетоводен анализ на „К.“, „Т.“,
„А.“ и „К.Е.Р.“ като непротиворечиво по делото се установява, че св. П.В. е
водила счетоводството на тези дружества. Неопровергани от гласни или писмени
доказателствени източници по делото са твърденията на този свидетел, че по
повод предстоящо искане за отпускане на банков кредит за закупуване на немалък
имот и наличен замисъл за създаване на гражданско сдружение между управлявани от М., К. и Д. дружества, тя е изготвила този
анализ. Липсват преки доказателства прибощения по делото
фанансов анализ да е изява на действия на подсъдимия В.Д. по повод договора между МТСП
и „С.З.****“ ООД. По отношение твърденията на прокуратурата, че Д. ръководел работата на св. Т.
и на подс. М. и участвал при документирането на извършените строително-монтажни
работи, единствени показания в тази насока депозира св. Т.П. в хода на
досъдебното производство, които не бяха поддържани от него в съдебната фаза на
процеса, като негативно отношение към тяхната достоверност съдът изрази в
коментара на доказателствата по делото, изключвайки ги от доказателствената
маса. Не са налице доказателства за контрол от страна на Д. върху начина, по
който са изпълнявани работите при съставяне на актове образец 19, тъй
като липсват каквито и да било доказателства, че той е проверявал съдържанието
на протоколите, внасял е корекции и съответно ги е одобрявал. Нито един от разпитаните свидетели, които
пряко са имали ангажимент с контрол
отчитане на строително –монтажни работи не установяват подобна
намеса. Коректно защитата посочва, че св. Т.Т. като технически ръководител коментира,че данните за
извършените СМР се подавали в офиса на „С.З.****“, където имало
производствено-технически отдел и неустановено лице със
собствено име Кремена се занимавало с изготвянето им по данни за изпълнените
количества, подавани от техническия ръководител. Тези данни за протокол 19 не
са били еднозначни, имало и противоречия по тях като поради неизпълнение на
част от отбелязаните СМР, св. Х.Р. е направил корекции. Свидителят
Т. е
работил само със св. Р., но не и с подс. Р.С.. Подобна е
и информацията, депозирана и от св. В.П. – тя коментира, че лично е правела
измервания на обекта и ги е предавала в офиса, а подс.Р.С. като
инвеститорски контрол е правил свои замервания. Свидетелят П.Н. не говори
изобщо за срещи и намеса на подс. Д. след единствената среща, която описва. Св.А.Д.
като независим строителен надзор посочва, че е работела със
свидетелите Т.Т. и Х.Р.,
и подс. Р.С., както и с подс. М. и с всички
проектанти, като нейната задача е била да съставя актове за скрити работи – образец
12. Свидетелят Х.Р. сочи лицата, заети с отчитането на СМР и между тях не визира
подс. Д. и независимо, че актовете се
съставяли в офиса, поради това, че цялата документация е била на компютър,
винаги се е измервало на място.Всъщност такъв съвет е получил той от предходния
инвеститорски контрол – св.П.Н. и е категоричен, че е проверявал първо КСС, после
е сравнявал изпълненото и след проверка твърди, че е изготвил корекционни
сметки- намереното в по-малко е приспаднал, а е взел предвид извършеното за
неща, които ги няма в проектосметната документация..
Във
внесения за разглеждане обвинителен акт се описва механизма на реализиране на
паричен излишък от сумите, които МТСП заплаща за извършени строителни работи,
като според обвинението те са насочени към заплащане на СМР, осъществявани от
„Д-М М. К.“, „У.“ и „В.К.“ на извършени СМР на хотел „Р.“, а не на сградата
на МТСП, като се посочват три вида начини за реализиране на този излишък - неизпълнение на
видове работи, които са отчетени като изпълнени, изпълнение в
по-малко от отчетените количества и изпълнение от подизпълнители на цени, много
по-ниски от тези, които са договорени в договора с МТСП. Коментарът
на тези действия касае и обвинението на подсъдимия М. и позицията на съда е, че
по отношение на последния начин за реализиране на излишък, в резултат на което
е последвало присвояване, следва да се отчете, че договорът от 18.12.****г. на цени, които са фиксирани, представляват
израз на свободна воля между двете договарящи се страни, като евентуална промяна в хода на изпълнение
на договора на цените на труд и материали през съответния период, е в
ущърб на изпълнителя и за негова сметка, поради което и в условията на пазарна
икономика и свобода на договаряне не може да се коментира, че са налице изготвени
документи с невярно съдържание от страна на подс. М. поради несъответствие на
посочените от изпълнителя цени с тези на подъизпълнителите, тъй като иначе би
се игнорирала целяната търговска печалба, каквато е и крайната цел на дейността
на всяко едно търговско дружество, още повече, че между „С.З.****“ООД и подизпълнителите
са налице договори с взаимно договорена цена и други условия.
Заявеното
от държавното обвинение, че на оперативки, на които присъствали подчинените на подс. Д.
– подс. М., свидетелите В.П. и Т.Т., както и
Т. К.,
Д. обяснявал как да бъдат пренасочвани пари от МТСП към хотел „Р.“, не се
подкрепя от показанията на твърдените като присъставли свидетели П. и Т., а
единствено за тях коментира св. Т.П., чиито показания съдът възприема като
дискредитирани по описани вече причини.
Следващият
коментар касае както обвиненията на В.Д., така и тези на М.М. по повод тезата
на прокуратурата, че чрез използване пред длъжностни лица от МТСП от М.,
подбуждан и подпомаган от Д., на документи с невярно съдържание – фактури и
протоколи, с намерение противозаконно да бъдат присвоени, са получили сумата от
11 038 405.55 лева. При изложение на фактите, както бе описано по
–горе, прокурорът общо описва в каквото се изразява невярността в съдържанието
на документите - неизпълнение на
видове работи, които са отчетени като изпълнени, изпълнение в
по-малко от отчетените количества и изпълнение от подизпълнители на цени, много
по-ниски от тези, които са договорени в договора с МТСП. По
отношение на третата част /декларирана като в най-голям обем в документи от
прокуратурата/ съдът вече взе отношение при коментиране дейността на Д., който
коментар е приложим и спрямо М.. По отношение на останалите условно обозначени
две групи документи – такива, в които са отразени строително-монтажни работи,
които не изпълнени и такива, които са изпълнени в по-малко, отколкото са
отчетени, съдебният състав е на различна от позицията на защитата, че не е
налице подобно отразяване. Основание за това са показанията на свидетелите К.Т.,
Т.Х. и Н.К., от които безпротиворечиво се установява, че са извършвали дейности
на обекти, различни от административната сграда за нуждите на МТСП в гр. С.з.,
но са фактурирали извършеното на „С.З.****“ ООД. Въпреки тази констатация,
обаче, съдът не може да постанови осъдителен по своя характер акт по тази част
на обвинението, тъй като нито в обвинителния акт при посочване на фактите, нито
в неговия диспозитив, нито в заключението на експертите – специалисти се
детайлизира кои са тези дейности, на каква стойност и най-вече кои са конкретно
тези актове, както и не е категорично установено дали именно по конкретно тези
фактури МТСП е осъществявало плащания. Именно поради това и съдебният състав е
в обективна невъзможност да произнесе спрямо тези дейности, които са
обективирани във фактури, непосочени от обвинението и недетайлизирани, осъдителен
акт било то по твърдяното обвинение или за осъществено/осъществени деяние/деяния,
квалифицирани като документни престъпления. В този смисъл с непосочване от
прокурора на това кои строително-монтажни работи по съответния протокол не са извършени и кои са извършени в
по-малко количество, се изразява неясната позиция на прокуратурата по
отношение на инкриминираните документи, последица от което е и невъзможността
съдът да се произнесе по такова обвинение, тъй като в обвинителния акт е посочена единствено
разликата в стойността на работите, които са актувани и тази, която според
обвинението е действителната, която разлика е посочена като предмет на
присвояване и документна измама.
В
заключение следва да се коментира относимостта помежду им на правните рамки на
фактите, дадени с обвинителния акт. Според него средствата на
Държавата са поверени и на
подсъдимита М. в качеството й на м., но и на М. в качеството му на управител и
представител на изпълнителя по договора за строителство – „С.З.****“
ООД. Съдебният
състав е на позиция, че държавни средства не са били поверявани на подсъдимия
М. в
качеството му на управител на дружеството, тъй като имуществото, което му е поверено да пази и управлява е
това на управляваното от него търговско дружество и това е така, тъй като той
получава плащания по договор за изработка, какъвто е договорът за строителство,
той получава цената на своя труд и вложените материали, а не му се предоставя
чуждо имущество за пазене и управление и в този смисъл извършваните от М.то
преводи са плащания за извършени строително-монтажни работи и са дължими по силата
на договора. Получателят на имущество по една търговска сделка не получава имущество, за
да го пази и управлява, а като цена на извършена от него строителна дейност. Отделно от това, ако хипотетично бъде възприето, че той си служи с
документи невярно съдържание, то неговата отговорност не може да бъде едновременно
ангажирана по чл.212 НК и по чл.202 НК, а по-скоро само по чл.212 НК
или документно престъпление, тъй като съучастие за длъжностно присвояване под
формата на съизвършителство е възможно единствено в ситуация, в която имуществото е
поверено и връчено на повече от едно длъжностно лице. Улесняващото престъпление
трябва да се изразява в друга самостоятелна дейност и тя не може да бъде
вредоносна и като улесняващо престъпление, и като присвояване. Отделно
от това изпълнителното деяние на престъплението по чл.212 НК се изразява в
ползването на документ с невярно съдържание и получаването на имущество с намерение то да
бъде присвоено, а доказателства и в този смисъл по делото не са налице.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 НПК направените по делото разноски
в размер на 25 039.64 лева (двадесет и пет хиляди тридесет и девет лева и
шестдесет и четири стотинки) бе постановено да останат за сметка на държавата.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
: