РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. Пловдив, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501513 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Изи асет мениджмънт АД против Решение №
260910/22.03.2021г., пост. по гр.д.№ 8204/2020, ПРС, с което жалбоподателят е осъден
да заплати на Д. Б. Д. следните суми : - 10,12 лева платена възнаградителна лихва по
договор за паричен заем № 2403481/09.10.2015г. обявен за недействителен на
основание чл. 22 ЗПК за периода от 09.10.2015г. до 09.01.2016г. по влязло в сила
решение считано от 05.06.2020г. № 1425/14.04.2020г. по гр.д № 13258/2019г. по описа
на РС – Пловдив ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата
на подаването на исковата молба – 13.07.2020г. до окончателното изплащане на
вземането; - 59,52 лева платена неустойка за непредставяне на обезпечение по чл.4,
ал.1 по договор за паричен заем № 2403481/09.10.2015г. обявен за недействителен на
основание чл. 22 ЗПК за периода от 09.10.2015г. до 09.01.2016г. по влязло в сила
решение считано от 05.06.2020г. № 1425/14.04.2020г. по гр..д № 13258/2019г. по описа
на РС – Пловдив ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от
датата на подаването на исковата молба 13.07.2020г. до окончателното изплащане на
вземането; както и 900лв. разноски.
1
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи, че е представил доказателства, че е изпълнил задължението си в хода на
производството, поради което и съдът е следвало да вземе предвид извършеното
плащане и да не уважава исковете. Заявява и че не е ставал причина за завеждане на
делото, т.к. е правил многократни опити за доброволно уреждане на въпроса, но не е
получил съдействието на ищцата. Поради изложеното моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови ново такова, с което отхвърли предявените
искове изцяло. Претендира разноски за всички инстанции.
Въззиваемата страна Д. Б. Д. е подала отговор, в който оспорва въззивната
жалба. Заявява, че представител на жалбоподателя не е присъствал в съдебното
заседание, в което е докладвана молбата, с която се представя документа за плащане и,
като в тази връзка от ищеца било направено изявление, че банковата му сметка е
закрита и плащането не е постъпило реално. Моли за потвърждаване на решението.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник по делото, останал недоволен от постановеното съдебното решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Жалбоподателят е ответник в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с обективно съединени искове за осъждането му да заплати недължимо
платени суми по договор за кредит, който е обявен с влязло в законна сила съдебно
решение за недействителен.
За да постанови обжалваното решение, съдът е посочил, че с влязло в сила
съдебно решение № 1425/14.04.2020, по гр.д.№13258/2019, ПРС е признато за
установено, че договорът за паричен заем между страните № 2403481/09.10.2015г. е
недействителен на осн. чл.22 от ЗПК. Кредитирал е приетата по делото ССЕ относно
платените суми по този договор за възнаградителна лихва – 10,12лв. и неустойка –
59,52лв., при което и е приел, че същите са платени без основание и подлежат на
връщане. Приел е, че предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат
уважение. Присъдил е и разноски и по двете дела/ първоначално образуваното и
2
присъединеното такова/.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на
изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
Настоящата инстанция намира, че решението е неправилно, доколкото
първоинстанционният съд изобщо не е коментирал възражението на ответника, сега
жалбоподател относно изпълнение на задължението по двата иска. Не е обсъдил и
представеното доказателство за извършено плащане.
От фактическа страна е категорично установено, че сключеният между Изи асет
мениджмънт АД и Д.Д. договор за кредит № 2403481/09.10.2015г. е недействителен,
като за този факт е налице влязло в сила съдебно решение, което има задължителна
сила за съда и страните. В отговора на исковата молба и с последваща молба
ответникът Изи асет мениджмънт АД е заявявал , че е готов да изпълни задължението
си за връщане на претендираните суми, платена без основание договорна лихва и
неустойка и че не получава съдействие от ищеца. В молба от 21.01.2021г. отново е
заявено признание на дължимостта на сумите, но и е представило доказателства, че
същите са преведени по сметка на ищцата в ПИБ АД на 12.01.2021г. В представеното
платежно нареждане е посочено основанието – процесния договор – възстановяване на
лихви и неустойки , като съвпадат и сумите по исковата претенция. В проведеното на
01.02.2021г. първо и единствено съдебно заседание, не са присъствали представители
на страните. В този смисъл не отговаря на истината твърдението в отговора на
въззивната жалба, че ищецът е възразил по получаване на заплатената с процесното
платежно нареждане сума. Всъщност това твърдение се прави едва с отговора на
въззивната жалба.
При тази фактическа обстановка , съдът намира, че следва да се приеме за
доказано заплащане на процесните две суми, като плащането е станало след завеждане
на иска. Този факт следва да се вземе предвид при постановяване на решението, т.к.
съгл. чл.235, ал.3 от ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска. В този случай искът следва да бъде отхвърлен поради плащане на
задължението. Ответникът, обаче, остава задължен за разноските в производството, т.к.
е дал повод за завеждане на иска / по аргумент от чл.78, ал.2 от ГПК/. Не могат да
бъдат споделени възраженията на Изи асет мениджмът АД, че не е дало повод за
образуване на исковото производство, поради неоказване на съдействие от страна на
ищцата, т.к. извършеното плащане на сумите е могло да стане и веднага след
постановяване на решението по гр.д.№13258/2019, ПРС, а не в хода на настоящето
производство.
3
Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде отменено по отношение на уважаване на исковете и вместо това да бъде
постановено ново, с което същите са отхвърлят. Следва да бъде потвърдено в частта за
разноските.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата следва да заплати на жалбоподателя разноски
в размер на 300лв. юрисконсултско възнаграждение и 25лв., заплатена ДТ.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260910/22.03.2021г., пост. по гр.д.№ 8204/2020, ПРС, с
което Изи асет менджмънт АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Д. Б. Д., ЕГН
**********, сумите : - 10,12 лева платена възнаградителна лихва по договор за
паричен заем № 2403481/09.10.2015г. обявен за недействителен на основание чл. 22
ЗПК за периода от 09.10.2015г. до 09.01.2016г. по влязло в сила решение считано от
05.06.2020г. № 1425/14.04.2020г. по гр.д № 13258/2019г. по описа на РС – Пловдив
ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на подаването на
исковата молба – 13.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането; - 59,52 лева
платена неустойка за непредставяне на обезпечение по чл.4, ал.1 по договор за паричен
заем № 2403481/09.10.2015г. обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК за
периода от 09.10.2015г. до 09.01.2016г. по влязло в сила решение считано от
05.06.2020г. № 1425/14.04.2020г. по гр..д № 13258/2019г. по описа на РС – Пловдив,
ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването
на исковата молба 13.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Б. Д., ЕГН ********** против Изи асет
менджмънт АД, ЕИК *********, иск за осъждането му да заплати сумите : - 10,12 лева
платена възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 2403481/09.10.2015г.
обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК за периода от 09.10.2015г. до
09.01.2016г. по влязло в сила решение считано от 05.06.2020г. № 1425/14.04.2020г. по
гр.д № 13258/2019г. по описа на РС – Пловдив ведно със законната лихва за забава
върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба – 13.07.2020г. до
окончателното изплащане на вземането; - 59,52 лева платена неустойка за
4
непредставяне на обезпечение по чл.4, ал.1 по договор за паричен заем №
2403481/09.10.2015г. обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК за периода от
09.10.2015г. до 09.01.2016г. по влязло в сила решение считано от 05.06.2020г. №
1425/14.04.2020г. по гр..д № 13258/2019г. по описа на РС – Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260910/22.03.2021г., пост. по гр.д.№ 8204/2020,
ПРС, в частта за разноските.
ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН **********, да заплати на Изи асет менджмънт АД,
ЕИК *********, сумата от 325лв., разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5