Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 07.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на пети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№2480 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр
чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът основава исковите си
претенции на твърдения, че между трето за делото лице - /"М К" АД/ и ответникът е сключен
договор за заем CrediHome №1182-00018887/29.03.2017г., съгласно който, на
ответника е предоставен заем в размер на 700 лв., като се сочи, че ответникът
се задължил да върне сумата в общ размер 790,81лв. , която включва главница от
700лв. и 90,81лв.-договорна лихва. Сочи, че общото задължение по кредита от
790,81 лв. е следвало да се погаси на 31 равни седмични погасителни вноски в
размер на 25,51лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил
06.04.2017г., а на последната-02.11.2017г.
Ищецът излага твърдения, че на 29.03.2017г. между „М К” и ответника е
сключен договор за допълнителни услуги към договора за заем, като „М К” АД се
задължил да предоставя на ответника посочени в Приложение №1 допълнителни
услуги, чиято пакетна цена била 151,90лв., платима на 31 седмични вноски, всяка
по 4,90лв., като първата е с падеж 06.04.2017г. Сочи се, че на основание
договора за допълнителни услуги „М КАД в качеството застрахователен посредник
предоставя на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с
посредничеството на „М К” застраховка „защита” към застрахователно дружество „У
Ж”АД. Излагат се твърдения, че
ответникът се задължил да върне платената от посредника застрахователна премия,
в срок от 31 седмици, на равни вноски, всяка в размер на 11,55лв. или обща сума
по застрахователна премия-358,05лв. На следващо място се излагат твърдения, че
на длъжника е начислена лихва за забава-по договора за заем-35,42лв. и по
договора за допълнителни услуги-22,84лв. Ищецът заявява, че заемателят е
заплатил само сумата 42лв., като срокът на договора изтекъл на 02.11.2017г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Ищецът сочи, че на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.01.2015г. и приложение №1 от
10.08.2017г. към договора, кредитодателят е цедирал на ищеца вземанията си
срещу ответника по процесния договор за заем и го е упълномощил да уведоми за
това длъжника. Твърди, че на адреса на заемодателя било изпратено уведомително
писмо, изходящо от цедента, върнало се като непотърсено от адресата. На
следващо място посочва, че ответникът може да се счита за уведомен за
извършената цесия с получаването на
исковата молба и приложенията към нея. Сочи, че за вземанията си ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1274/2018г. по описа на ВТРС,
като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47
ал.5 от ГПК, поради което съдът е дал указания по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за предявяване на иск. Предвид на това
моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи по процесния договор
за заем главница в размер на 679,95лв., ведно със законната лихва за забава
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
й изплащане, договорна лихва в размер на 85,31 лв., застрахователна премия по
договора за допълнителни услуги в размер на 346,50лв., сума за пакет услуги по
договор за допълнителни услуги в размер на 147лв., лихва за забава по договор
за заем в размер на 35,42лв. и лихва за забава по договор за допълнителни
услуги в размер на 22,84лв. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото
и заповедното производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ал.6
от ГПК, в който отговор предявените искове са оспорени по основание и
размер. Счита за недоказани претенциите
на ищеца по договора за допълнителни услуги, като сочи, че в представеното
приложение №1 е индивидуализирано само вземане по договора за заем и не е ясно
какво включва графа „общо дължимо по кредита”. Заявява, че не може да се
направи извод за цедиране на суми по договор за допълнителни услуги, както и че
не е доказано изпълнение на задължения на кредитора „М К” по договора за
допълнителни услуги. Особеният представител оспорва и уведомяването на ответника
за цесията, като се аргументира с това, че последния се представлява от особен
представител, а не лично или от упълномощен от него представител, поради което
счита за неспазено изискването на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Прави и възражение,
че договора за заем не отговаря на
изискванията на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК. Отправя искане
за отхвърляне на предявените искове.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 29.03.2017г. между "М К"
АД в качеството заемодател и ответника Г.Д.Д. в качеството заемател е сключен договор за заем CrediHome
№1182-00018887/29.03.2017г., съгласно който, договореният заем е 700лв., от която със сумата 267,08лв. е
рефинансиран друг заем на ответника и остатъка от 432,92лв. е предоставен на
ответника. Видно от договора за заем ответникът се задължил да върне сумата в
общ размер 790,81лв., платима на 31 седмични погасителни вноски, всяка по
25,51лв., платима в четвъртък, с дата на първо плащане 06.04.2017г. В договора
е посочено, че фиксирания лихвен процент е 40,64%, а ГПР е 49,82%.
С договор за допълнителни услуги
към заем CrediHome №1182-00018887/29.03.2017г.,
сключен между "М К" АД и ответника е уговорено , че "М К"
АД ще предостави на ответника пакет от допълнителни услуги „Комфорт”, включващ
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на "М К"
АД ; безплатно внасяне на вноска директно в офис на "М К" АД ;
безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; без наказателна лихва за просрочие
при закъснение от 15 дни, за срок 31 седмици при вноска 4,90лв. Между „М К” и
ответника е договорена застраховка
пакет „Премиум Живот”, за срок от 31 седмици, вноска 11,55лв. на седмица.В
договора за допълни услуги е посочено, че клиентът дължи цената на пакетите
допълни услуги, платима на равни седмични вноски, като в случай, че клиентът е
избрал да сключи застраховка с посредничеството на "М К" АД, то
клиентът дължи връщане на сумата за застрахователна премия на"М К"
АД, на равни седмични вноски.
Видно от Договор за прехвърляне
на вземания от 16.01.2015г. между "М К" АД , от една страна като цедент и „А за с на в” ЕАД,
от друга страна като цесионер, е постигнато съгласие за сключване на договор,
по силата на който се прехвърлят станали ликвидни и изускиеми вземанията на
цедента от длъжниците, които вземания са подборно изброени и индивидуализирани
в опис, представляващ Приложение № 1 от 10.08.2017г., неразделна част от
договора, което ще бъде съставено във вид на електронен документ и на хартиен
носител. Цедентът упълномощава цесионера
да уведоми длъжниците, вземанията от които са предмет на цесията, съгласно
чл.99 ЗЗД. Приложено е пълномощно, по силата на което ищцовото дружество,
цесионер по договора за прехвърляне на вземания, било упълномощено от цедента
да извършва това уведомяване. По делото е представено потвърждение за сключена
цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД.
Видно от известие /обратна
разписка/ и уведомление за извършено прехвърляне на вземания до ответника в
процеса, на посочения от него адрес при сключване на договора, било изпратено
такова, но не е получено – върнато е с отразяване, че пратката е непотърсена.
На 27.04.2018г.
ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Г.Д.Д.. Въз основа
на заявлението на “АСВ” ЕАД, гр.София е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.05.2018г. по ч.г.гр.д.№1274/2018г. на
Великотърновски районен съд против длъжника Г.Д.Д. за заплащане на сумата от 679.95
лева - главница по договор за заем CrediHome № 1182-00018887/29.3.2017 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 27.4.2018 г. до изплащане на
вземането,сумата от 85.31 лева -
договорна лихва за периода от 13.4.2017 г. до 2.11.2017 г., сумата от 147.00
лева - допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към договор за
заем CrediHome № 1182-00018887/29.3.2017 г. за периода от
13.4.2017 г. до 2.11.2017 г.,сумата от 346.50
лева - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги към
договор за заем CrediHome №
1182-00018887/29.3.2017 г. за периода от 13.4.2017 г. до 2.11.2017 г., сумата
от 35.42 лева - лихва за забава по
договор за заем CrediHome №
1182-00018887/29.3.2017г. за периода от 14.4.2017 г. до подаване на заявлението
– 27.4.2018 г.,сумата от 22.84 лева- лихва за забава по договор за допълнителни услуги към
договор за заем CrediHome №
1182-00018887/29.3.2017 г. за периода от 14.4.2017 г. до подаване на
заявлението – 27.4.2018 г.,както и сумата от 76.34 лева – разноски, от които 26.34 лева
заплатена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр.
чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени
на заявителя от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни
установителни искове.
По
делото е постъпило писмо от трето неучастващо в спора лице ЗК „У Ж”АД, в която
е посочено, че във връзка с премия по застрахователна полица за застраховка
„защита” №МС**********-00018887 от 30.03.2017г., на 13.04.2017г. по посочената
застрахователна полица има еднократно пратена премия от „М К”АД в качеството му
застрахователен агент на ЗК „У Ж”АД, за сключени застрахователни полици като
обща сума по всички застрахователни полици, за които се отнася плащането.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422
ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими- предявени са от лице - заявител, имащо
правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски заем.
Безспорно по делото се установи, че между "М К”АД и ответника е налице твърдяното договорно отношение – договор за поребителски заем, по силата на който посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответника потребителски заем в размер на 700 лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума, ведно с договорна лихва, на 31 седмични погасителни вноски, като първата е с падеж 06.04.2017г., последната е с падеж 02.11.2017г. По делото не е спорно, че кредитополучателят е получил сумата по отпуснатия кредит, като с част от сумата е рефинансиран друг заем на ответника, посочен в договора, в който е удостоверено с подписа на заемателя, че е получил заема, поради което съдът приема, че договора има характер и на разписка за отпуснатия и получен заем.
Първият спорен момент е относно породила ли е цесията действие спрямо ответника, доколкото особеният представител на ответника прави с отговора възражение, че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия. Действително, по делото няма данни ответникът лично да е получил преди образуване на настоящото производство приложените към исковата молба уведомления, изходящи от цесионера АСВ, доколкото в известието за доставяне е отразено, че пратката не е потърсена от получателя. С получаването обаче на уведомлението от назначения на ответника особен представител в рамките на настоящото производство по предявените искове по чл.422 ал.1 от ГПК, ответникът следва да се счита уведомен за цесията в хода на процеса. Това е факт настъпил в рамките на производството, който е от значение за спорното право и поради това на основание чл.235 ал.3 от ГПК следва да бъде съобразен при решаване на делото, в какъвто смисъл е съдебната практика/ решение по реда на чл.290 от ГПК Решение №123 от 24.06.2009г на ВКС по т.д. 12/2009г,ІІт.о. ТК/. Обстоятелството, че не ответника лично, а назначения му особен представител е получил уведомлението за цесията не променя извода за надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Това е така, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на нормите на чл.94 ал.1 и чл.99 ал. от ЗГР, кото повеляват, че настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, респ. всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната в настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес, включително осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответникът не е изпълнил разпореденото с тях, като е напуснал вписания в съответните регистри адрес, то същият не следва да извлича позитиви от това обстоятелство. Освен това разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК, която предвижда участие на особен представител на ответника в производството, е гаранция за защита на неговите права и компенсира личното му участие процеса, именно чрез института на особения представител, който от своя страна, по арг. на обратното на чл.29 ал.5 от ГПК може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34 ал.3 от ГПК.Ето защо съдът приема, че особеният представител е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата моба, включително и на уведомяването за извършена цесия.
По отношение на наведените от ответника възраженията за недействителност на договора за потребителски заем поради нарушаване на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК, съдът намира следното: Безспорно, в случай се касае за потребителски заем и приложение намират разпоредбите на ЗПК. Съгласно императивните изисквания въведени с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителния план следва да посочва дължимите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и когато е приложимо допълнителните разходи. В настоящия случай, по делото е представен погасителен план, съдържащ се в договора за заем, но в този погасителен план се посочват единствено общия размер на седмичната вноска, без да е посочен съответния размер главница и лихва, които се погасяват с всяка от вноските, поради което следва да се приеме, че задължението по чл.11 ал.1 т.12 не е изпълнено. Задължение на кредитора, произтичащо от ЗПК е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения кредит, но и на всяка погасителна вноска. В случая не е посочено в стойността на всяка погастелна седмична вноска какъв е размера на главницата, лихвите и допълнителните разходи, които тази вноска включва. С оглед изложеното съдът приема, че процесния договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл.11 ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание- липсва погасителен план, съдържащ информация за какви вземания и в какъв размер всяко от тях включва всяка погасителна вноска, поради което е налице пълна недействителност/нищожност/ на договора-арг. чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл.23 от ЗПК, при констатирана недействителност на процесния договор за кредит, ответникът следва върне само чистата стойност на кредита, без лихви и такси по кредита. В настоящия случай ответникът е получил като кредит сумата 700лв., което не е спорно. Ищецът изложи твърдения ,че ответникът е заплатил по договора сумата 42лв., което не беше оспорено от ответната страна. При това положение, след като се приспадне заплатената от ответника сумата, дължима по кредита остава сумата 658 лв. Искът за установяване дължимост следва да бъде уважен за главницата в частта за сумата 658 лв., а в останалата претендирана част, искът за главница за разликата над 658 лв. до пълния претендиран размер от 679,95 лв. следва да бъде отхвърлен в тази част, като неоснователен и недоказан.
С оглед гореизложеното следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и исковите претенции за установяване дължимост на сумата 85,31лв.- договорна лихва по договор за заем за периода от 13.04.2017 г. до 02.11.2017 г., сумата от 35,42 лв. – лихва за забава по договор за заем за периода от 14.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
С оглед основателност на част от иска за главницата, върху установената за дължима част от главницата от 658 лв. следва да се присъди законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /27.04.2018г./ до окончателното изплащане.
На следващо място, по делото не е спорно, че между „М К”АД и ответника е бил сключен и договор за допълнителни услуги към договора за заем от 29.03.2017г., с предмет допълнителни услуги, визирани в договора. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира, че не се установи, че ищецът има спрямо ответника вземания по тези договори за допълнителни услуги и застраховка. Съдът намира за основателно възражението на особения представител на ответника, че по делото не се установява извършена цесия по отношение на претендираните от ищеца вземания по договора за допълнителни услуги и застраховка „Защита Пакет Премиум Живот”.В представеното по делото извлечение от Приложение към договора за цесия, извън сумите дължими по договора за заем, не става ясно какво включва посоченото в графа „общо дължимо по кредита”и „общо дължимо към деня на продажбата”. Ако сумите включват и вземания по тези допълнителни услуги, то следва това да бъде конкретизирано в приложението, за да е ясен предмета на цесията и какво се включва във вземането, предмет на цесия. Освен това, не се доказа изпълнение на задълженията на кредитора по договора за допълнителни услуги. По делото липсват и доказателства, че „М К”АД, действащ като агент по застрахователно посредничество, е изпълнил задължението си да заплати застрахователната премия на застрахователя, във връзка с допълнителната услуга-финансиране на застрахователна премия. От представената застрахователна полица е видно само, че „М К”АД е действал като застрахователен посредник на ЗК „У” АД. По делото беше изискана от ЗК „У” справка относно плащане на застрахователна премия, но от отговора не се установява по безспорен начин плащане по конкретния договор за застраховка, а само общо изявление, без посочване на конкретна сума на плащане на застрахователна премия. Отделно от това, в договора за застраховка и в искането за сключването му липсва изрична уговорка за плащане на вноските в полза на третото правоимащо лице. С оглед гореизложеното съдът приема, че към датата на цесията „М К”АД не е титуляр на вземания по договор за допълнителни услуги и застраховка и доколкото никой не може да прехвърли права, които няма, то и ответника няма задължение към цесионера да заплати сумите по договора за застраховка. Предвид изложеното съдът намира за неоснователни и недоказани исковите претенции за дължимост на сумите 147лв.-за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 13.04.2017г.-02.11.2017г., сумата 346,50лв., представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 13.04.2017г.-02.11.2017г., сумата 22,84лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 14.04.2017г.-до датата на подаване на заявлението в съда.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно
решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в
заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 76,34лв., от които държавна
такса в размер на 26,34лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В
исковото производство направените от ищеца разноски са 273,66 лв. за държавна
такса и 5лв. държавна такса за съдебно удостоверение, 322,19 лв. за
възнаграждение за особен представител, като има заявена претенция за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350лв. По отношение претенцията на ищеца за
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при
определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към
настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от
2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр.
чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че предвид
на това, че производството не е с голяма фактическа и правна сложност, следва
да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково
производство в минимален размер от 100лв. При това положение общият размер на
разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 777,19 лв.,
като с оглед уважаване на част от
исковите претенции на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата общо 388,29 лв. за разноски в заповедното и в
настоящото исково производство, изчислени съразмерно на уважената част на
исковите претенции.
Ответникът не е претендирал
присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Г.Д.Д., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „А ЗА С НА В” ЕАД, ЕИК*******, с адрес на управление:
************, сумата
от 658 лв. (шестстотин петдесет и осем лева) - главница по договор за за потребителски заем CrediHome №1182-00018887/29.03.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.04.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №601 от 03.05.2018г. по частно гр.дело 1274/2018г
по описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за установяване дължимост за главница в частта за разликата над 658лв. до пълния претендиран размер от 679,95
лв., както и предявените искове за установяване дължимост на сумата от 85.31 (осемдесет и пет лева и
тридесет и една ст.) лева - договорна лихва за периода от 13.4.2017 г. до
2.11.2017 г., сумата от 147.00 (сто четиридесет и седем) лева - допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome № 1182-00018887/29.3.2017 г. за периода от
13.4.2017 г. до 2.11.2017 г., сумата от 346.50 (триста четиридесет и шест лева
и петдесет ст.) лева - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги
към договор за заем CrediHome №
1182-00018887/29.3.2017 г. за периода от 13.4.2017 г. до 2.11.2017 г., сумата
от 35.42 (тридесет и пет лева и четиридесет и две ст.) лева - лихва за забава
по договор за заем CrediHome №
1182-00018887/29.3.2017 г. за периода от 14.4.2017 г. до подаване на
заявлението – 27.4.2018 г.,сумата от 22.84 (двадесет и два лева и осемдесет и
четири ст.) лева - лихва за забава по договор за допълнителни услуги към
договор за заем CrediHome №
1182-00018887/29.3.2017 г. за периода от 14.4.2017 г. до подаване на
заявлението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Г.Д.Д.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „А ЗА С НА В” ЕАД, ЕИК ******** Адрес на управление: гр. **********, сумата общо 388,29 лв./триста осемдесет
и осем лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща разноски за държавна
такса, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение,
направени в заповедното производство по частно гр.дело 1274/2018г по описа на
ВТРС и в настоящото исково производство, изчислени съразмерно на уважената част
на исковите претенции.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1274/2018г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: