№ 4316
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110148579 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 124 и следващите от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждане на
Прокуратурата на Република България да заплати в полза на ищеца сумата в размер на
17 000 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателното решение –
15.04.2022 г., до погасяването, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от водено срещу него наказателно производство, което е завършило с влязло в сила
решение, с което ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Ищецът – М. В. С., твърди, че с постановление от 20.07.2020 г. ищeцът е бил
привлечен като обвиняем по ДП № 1226/2020 г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр.
преписка № 26078/2020 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 325, ал.1
във вр. чл.20, ал.2 във вр. ал.1 от НК - хулиганство. С Постановлението от 20.07.2022г.
на С. е била определена и мярка за неотклонение „Гаранция в пари" в размер на 1
500.00 лв., като същата е била отменена с Определение №183415 от 24.08.2020 г.,
постановено по н.ч.д №9615/2020г. по описа на СРС, НО, 4 състав. На 02.04.2021 г. на
ищеца му е било предявено и Постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 01.04.2021 г., като му е било повдигнато обвинение по
чл.325, ал.1 във вр. чл.20, ал.2, във вр. ал.1 от НК. След приключване на досъдебното
производство, СРП изготвила постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, като било образувано НАХД №
5918/2021 г. по описа на СРС, НО, 107 състав. Твърди, че с решение от 30.03.2022 г. по
НАХД № 5918/2021 г. по описа на СРС, НО, 107 състав ищецът бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като решението е влязло в сила на 15.04.2022 г. Излага, че
в резултат на повдигнатото му обвинение е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в следното: в стрес, негативни емоции и притеснение, породени от
висящото срещу него наказателно производство, през целия му период, като особено
интензивни са станали те, когато е наближавало провеждане на процесуално-
следствено действие в досъдебната фаза или съдебно заседание, с дни преди датата на
всяко призоваване М. В. С. не е могъл да спи, бил е притеснен и напрегнат. Нанесените
на ищеца щети се разпростирали и върху доброто му име, с което същият се ползвал в
обществото, доколкотото същият е бил известен като високообразован, умен и
1
интелигентен ерудит, който служил винаги за пример и норма на поведение, бил е
авторитетна личност, уважавана от обществото и която ежедневно оказвала
положително влияние върху хората, в това число на неговото семейство и клиенти,
ищецът е завършил право през 1985г. в Софийският университет „Св. Климент
Охридски“, имал докторска степен по административно право, повече от 35 години бил
и практикуващ адвокат, бил е също областен управител на Област Ямбол, както и
народен представител в XXXIX и в XL Народно Събрание, а на президентските избори
през 2016 г. се кандидатирал за вицепрезидент заедно с Татяна Дончева, поради което
имал качеството „обществено значима личност“. Особено неприятна и унизителна за
него е била извършената му в 01 РУ СДВР полицейска регистрация, включваща
дактилоскопиране и фотографиране, с който противозаконен акт ищецът бил подложен
на перманентно обществено порицание. Твърди, че е изпитвал силни притеснения от
евентуалната санкция по чл. 325 от НК, в случай че бъде признат за виновен, изпитвал
също много терзания, безпокойство, затруднени били контактите му с близки и
околни. Наказателното производство станало причина да преживее интензивни и
продължителни емоции на стрес, тревожност, обида, смут, възмущение и гняв,
съпроводени с влошаване на физическата и психическата му стабилност, нарушило се
душевното му равновесие, здравето му, отразило се неблагоприятно както върху
ежедневието и върху контактите му с близки и приятели, така и върху почивката и
работоспособноста му, довело го е до безсъние, до постоянно силно главоболие,
направило го е раздразнителен и много чувствителен. Стресът и притеснението от
воденото срещу него наказателно дело се е отразило, както на семейните му
отношения, така и на професионалните му ангажименти, в работата си като адвокат и
защитник е станал изнервен, разконцентриран и неефективен, тъй като често е мислел
за висящото срещу него наказателно производство, притеснявал се е дали няма да
загуби клиентите си, както и дали това няма да се отрази при работата му с бъдещи
такива, като те биха имали недоверие и съмнения спрямо него, работата и
професионализма му. Посочва се, че в периода от 20.07.2020 г. и към настоящия
момент задържането наказателно производство срещу ищеца е било широко
разпространено по медиите, включително и националните. Излага, че 08.01.2022 г.
множество български медии, в това число национални радия и телевизии,
разпространили новината, че главния прокурор на Република България, заедно с други
прокурори изпратили писмо, адресирано до 67 получатели, като на стр. 18 от писмото
се твърдяло следното за ищеца: „Самият С. беше задържан на 21.07.2020 г. за това , че
прекъсна електрозахранването на метрото в гр. София и му бе повдигнато обвинение за
хулиганство, за което му бе наложено административно наказание „глоба“.“, като с
писмото освен, че се клеветял С., се внушавало и че същият е извършил престъпление,
доказано по безспорен начин и съответно е получил наказание „глоба“ преди още да
имало произнасяне на решение на съда по висящото спрямо ищеца дело, с което се
нарушавала презумпцията за невиновност. Това довело до още по – голям стрес за
ищеца, чувствал се сякаш някой настройва целия свят срещу него, започнал да се
тревожи от факта, че клеймото му ще виси по отношение на всичките сезирани
евродепутати, посланици и обикновени граждани, чувствал се е унизен и уязвим пред
обществото, притеснявал се е как всичко това ще се отрази върху неговата кариера, а и
изцяло на живота му и репутацията му, както на него, така и на неговите деца, още
повече, доколкото писмото достигнало чрез медийните публикации в чужбина и до
неограничен брой хора по света, като във връзка с него били публикувани и множество
статии, посочени в исковата молба. Твърди, че търпи неимуществени вреди и към
настоящия момент, като същите оценява на 17 000 лв., която сума иска да му бъде
присъдена по делото, като претендира и разноски по производството.
Ответникът – Прокуратурата на Република България, оспорва иска по основание и
размер. Твърди, че по делото не е доказано да са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ, като оспорва да е налице причинна връзка между претендираните вреди и
незаконното обвинение. Излага, че Прокуратурата на РБ не може да се държи
отговорна за извършената полицейска регистрация, доколкото същата се извършвала
от полицейските органи. Ответникът поддържа становище, че липсват доказателства
органи на прокуратурата да се извършвали спрямо ищеца действия, извън
2
правнорегламентираните в хода на наказателното производство. В отговора на
исковата молба са развити подробни съображения относно приложението на чл.52 от
ЗЗД. Обръща се внимание, че на ищеца по процесното наказателно производство не е
била взета мярка за неотклонение, поради което интензивността на отрицателното
въздействие на повдигнатото обвинение по отношение личността на ищеца е ниска в
сравнение с лицата, на които е взета и приложена по-тежка мярка за неотклонение.
Обяснява се, че сама по себе си оправдателната присъда дава морално обезщетяване и
компенсира до известна степен изтърпените страдания. Според ответника изложените
в исковата молба обстоятелства не сочат на необичайно претърпени неудобства от
воденото наказателно производство. С оглед на това се поддържа становище за
неоснователност на предявения иск, а в условията на евентуалност – за прекомерност
на претендираното обезщетение.
Настоящият състав, като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал.
1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязъл
в сила акт на съд, с който ищеца е оправдан по повдигнатото обвинение; претърпени
имуществени и неимуществени вреди; причинна връзка между претърпените вреди и
незаконното обвинение.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите
по чл.1, ал. 1 и чл.2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни
органи – юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени
структури без правосубектност. Доколкото Прокуратурата на Република България е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София /чл. 137 ЗСВ/, по
делото е налице пасивна легитимация на ответника.
Видно от приложеното по делото копие на ДП и събраните доказателства се
установява, че на 20.07.2020 г. при условията на чл. 212, ал. 2 НПК е започнато ДП №
1226/2020 г. по описа на 01 РУП-СДВР, пр. пр. № 26078/2020 г. по описа на СРП,
срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Още на
21.07.2020 г. по отношение на ищеца е изготвено и му е връчено постановление за
привличане на обвиняем в извършване на горепосоченото престъпление, като е
проведен и разпит в качеството му на обвиняем. С постановление от 02.04.2021 г. на
ищеца е предявено постановление за привличане на обвиняем от 01.04.2021 г. като му
е повдигнато обвинение по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и е извършен
разпит на ищеца в качеството на обвиняем. С Постановление от 16.04.2021 г. по пр. пр.
№ 26078/2020 г. по описа на СРП досъдебното производство е внесено в съда с
предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание на основание чл. 78а, ал. 1 НК за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Въз основа на него е
образувано НАХД № 5918/2021 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, приключило с
решение от 30.03.2022 г., с което М. Виктор С. е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. Производството пред СРС е приключило в рамките на три
открити съдебни заседания. Срещу постановеното решение не е постъпила жалба или
протест, поради което същото е влязло в законна сила на 15.04.2022 г. Видно от
материалите по приложеното ДП, спрямо обвиняемия прокуратурата е наложила мярка
за неотклонение „гаранция в пари“ с постановлението от 21.07.2020 г., която е била
3
отменена изцяло с определение от 25.08.2020 г. на СРС по НЧД № 11209/2020 г.
Оправдаването на подсъдимия е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е
било незаконно и че е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата
за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността на Държавата, в лицето на неин орган - Прокуратура на Република
България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са
били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен
повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали
процесуално[1]следствените действия са били извършени в съответствие с
изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното
длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Отговорността е
обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице,
пряк причинител на вредата – в този смисъл т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Следва да се отбележи, че едно висящо наказателно
производство винаги води до негативни преживявания, свързани със стрес,
притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с
повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна,
като отделен е въпросът до какъв размер същата следва да бъде уважена, на който
въпрос може да се отговори, след като бъде установено конкретно какви са
неимуществените вреди, причинени на ищеца.
От изложеното съдът намира, че спрямо ищеца е било проведено наказателно
производство за период около една година и девет месеца, приключило с влязла в сила
оправдателна присъда. Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е
достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото
е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било
противоправно. Ето защо ответникът дължи обезщетение за всички неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ.
При незаконно повдигане и поддържане на обвинение се засяга по един
недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице,
което несъмнено води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от това увреждане. Обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда на
ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост. Понятието
„справедливост” по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение –
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение,
данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение
за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото,
работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания. В този смисъл – постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., IV г.о.
За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от
незаконното обвинение и техния вид по делото са събрани гласни доказателства чрез
4
разпита на свидетеля С. А. П. – адвокат, с който ищецът работи в обща кантора.
Същият разказва, че по време на воденото производство ищецът чувствал постоянно
напрежение и безпокойство. Бил посърнал, угрижен и замислен. Станал разсеян.
Свидетелят разбрал от ищеца и от медиите, че му е повдигнато обвинение за
хулиганство. Бил много изненадан, тъй като го познавал от доста години и преди
инцидента се ползвал с много добро име и репутация сред колеги, партньори и
клиенти. Разказва, че след инцидента му звънели да го питат дали това е „вярно в
действителност и дали му е повдигнато обвинение“. Повдигнатото обвинение му се
отразило негативно както в личен, така и в служебен план. Сочи, че основно ищецът
носел доходи на семейството си и бил силно притеснен как обвинението ще се отрази
на приходите му и евентуалната загуба на клиенти. Имало клиенти, които се отказали
да работят с него. Разказва, че ищецът му се оплакал и разказал за писмо от Главния
прокурор Иван Гешев до европейските институции, в което писмо пишело, че ищецът е
осъден и му е наложено наказание глоба. Свидетелят бил учуден, тъй като му било
известно, че последното заседание по делото, на което бил оправдан било през м.март
2022 г. Сочи, че повдигнатото срещу ищеца обвинение се коментирало от много медии,
вкл. и след оправдаването му.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като намира същите за логични
последователни и кореспондиращи помежду си и с останалите събрани в
производството доказателства. От същите се установява,че след като му било
повдигнато обвинение, у ищеца настъпила промяна в негативен аспект. С. се чувствал
притеснен и унизен, което се отразило негативно както в личен, така и в служебен
план. Поради изложеното може да се приеме, че наличието на причинна връзка между
действията на ответника и причинените на С. неимуществени вреди е доказана по
делото
Не за всички последици, които са в резултат на незаконното обвинение в
извършване на престъпление може да се търси отговорност от ответника, а само за
преките и непосредствени вреди – чл. 4 ЗОДОВ. Не може да се търси отговорност и да
се иска обезвреда от ответника на претърпени вреди, които не са преки и
непосредствени от действията на органите на прокуратурата, а са опосредени от други
лица, действия или поведение на увреденото лице. В този смисъл, не може да се търси
отговорност от Прокуратурата на Република България за това, че органите на МВР са
извършили полицейска регистрация по ЗМВР, включваща дактилоскопиране и
фотографиране на лицето.
Настоящият съдебен състав намира, че всяко образуване на едно наказателно
производство и повдигане на обвинение срещу конкретно лице предизвиква състояние
на стрес, притеснения, тревожност и напрегнатост, както и негативна обществена
реакция спрямо обвиняемия. Безспорно такива отрицателни емоции, които да са
резултат от повдигнатото обвинение, се установи, че е преживял и ищецът, поради
което се доказа причиняването на конкретни неимуществени вреди. При извършване
на преценка за справедливия размер на обезщетение следва да се вземат предвид още
продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство,
извършваните процесуално-следствени действия, взетите по отношение на него мерки
за неотклонение и други мерки за процесуална принуда.
В случая като начален момент за продължителността на наказателното
производство следва да се вземе предвид датата, на която е започнало наказателно
преследване срещу С., а именно от 21.07.2020 г., когато с постановление му е
повдигнато обвинение за извършено престъпление. От този момент за ищеца е било
5
възможно да има каквито и да било негативни последици, имащи характер на
неимуществени вреди. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ. Установи се, че
наказателното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 15.04.2022
г., тоест, по отношение на С., от момента на привличането му като обвиняем за
извършено престъпление, производството е имало приблизително от около 1 години и
9 месеца.
Като част от логическите разсъждения за справедливия размер на обезщетението
следва да се вземе предвид и фактът, че след като е бил привлечен в качеството му на
обвиняем, досъдебното производство е имало сравнително ритмичен характер, без да
се отчита неоправдано забавяне, за което да се държи отговорност на ответника. Съдът
намира, че срокът на воденото наказателно производство срещу ищеца е бил разумен с
оглед извършените процесуални действия и същият не е прекомерен.
Следва да се отбележи още, че повдигнатото на ищеца обвинение не е било за
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Квалификацията по чл.
325, ал. 1 НК предвижда в санкционната си част възможността да бъде наложено
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание. Ето защо, и с оглед на квалификацията на деянието, в което е бил обвинен
ищецът, може да се обоснове извод за неблагоприятни преживявания по-ниски по
интензитет от тези на лицата, които са привлечени за престъпления, които имат
характера на тежки умишлени.
По време на наказателното производство се установи, че по отношение на ищеца
е била взета мярка за неотклонение – „парична гаранция”, налагаща относително малко
ограничение на личността. Съгласно чл. 61, ал. 1 НПК гаранцията може да бъде в пари
или ценни книжа, като в случая същата е отменена с определение от 25.08.2020 г. на
СРС по НЧД № 11209/2020 г. Следва да се отчете, че по делото липсват данни за други
прилагани по отношение на ищеца мерки за процесуална принуда, както и малкия брой
процесуално-следствени действия, извършени с негово участие в хода на досъдебното
производство. Не без значение е освен това, че в съдебната фаза на наказателното
производство са проведени само три съдебни заседания.
В същото време съдът следва да вземе предвид и личността на ищеца като в тази
връзка отчита, че ищецът е неосъждано лице (факт установен от приложените по
досъдебното производство ни пред СРС справки за съдимост), и повдигането и
поддържането на обвинение срещу него за умишлено престъпление само по себе си
сочи на настъпило неблагоприятно отражение върху психиката му като неосъждан
човек, както и на претърпени неимуществени вреди с по-високо интензитет от тези,
които би преживяло лице, което е привличано като обвиняем за извършено
престъпление. Ищецът за първи път е търпял негативните емоции, породени от това да
бъде посочен като автор на престъпление. Следва да бъде взет предвид и широкия
медиен отзвук, който несъмнено се отразява негативно върху доброто име, с което
ищецът се ползва в обществото.
Съобразявайки всичко това, както и обществено-икономическите условия на
живот в страната в процесния период и личността на ищеца, настоящият състав
намира, че сумата 5000 лева е справедливият размер, който ще репарира причинените
му неимуществени вреди от воденото срещу него незаконно наказателно преследване.
Според съда, това е размерът, който съответства на степента и характера на търпените
болки и страдания, както и на вида на упражнената процесуална принуда спрямо
ищеца и тази сума справедливо ще поправи вредите, които М. С. е понесъл от
6
незаконно повдигнатото и поддържано срещу него обвинение. Искането на ищеца за
присъждане на обезщетение в по-висок размер е в противоречие с изискването за
определяне на обезщетение по справедливост и не е съобразено с установените в
настоящия случай конкретни обстоятелства, имащи отношение към преценката за
размера на дължимото обезщетение.
Ответната страна дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на
забавата-датата на влизане в сила на съдебния акт, с който ищцовата страна е призната
за невиновна по повдигнатите обвинения- 15.04.2022 г. (така-ТР № 3/2004 г. на ВКС-
ОСГК, т. 4, абз.ІІ).
По разноските:
При този изход на спора единствено ищецът има право на разноски. На
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, предвид изхода на делото, ответникът следва да
заплати на ищеца държавна такса в размер на 2,94 лева, а с оглед предоставената
безплатна правна помощ на ищеца от процесуалния му представител и предвид
изричното искане в тази насока, съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от претенцията по чл.38, ал.1, т. 3 ЗАдв. Вр. чл.36, вр. чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, който е в размер на 567.64 лева.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „В.“
№ 2, да заплати на М. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „В.“ № 1, ет. 2, ап.
8, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 5 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди от повдигането срещу ищеца на обвинение по
ДП № 1226/2020 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 26078/2020 г. по описа на
СРП, за което впоследствие е оправдан с Решение от 30.03.2022 г., постановено по
НАХД № 5918/2021 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, ведно със законната лихва от
15.04.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 2,94 лв. – разноски по делото за държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 17 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „В.“ № 2,
да заплати на адв. П. А. В. от САК, с личен № **********, с адрес: гр. София, ул.
„Доспат“ № 36, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 567.64 лева – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на М.
В. С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7