ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………..
гр. Варна, ………… .2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, 23-ти състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при секретаря Нина Атанасова, разгледа
докладваното от съдия Дичева административно дело №2232 по описа за 2021г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.203-207, вр. чл.159 от АПК във връзка с чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ .
Образувано е по иск на «Пица Фамозо» ООД, представлявана от
А.П. , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.Варна, срещу ОДБХ Варна, за присъждане на обезщетение в общ размер
на 300лева за претърпени имуществени вреди, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение за осъществена защита при съдебно оспорване на
Наказателно постановление № КХ-6/12.01.2021 на Директора на ОДБХ-Варна, потвърдено
с решение по НАХД № 281/2021година на Варненския районен съд, отменено с
решение по КНАХД №1035/2021г. на АС Варна. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че НП №
КХ-6/12.01.2021 на Директора на ОДБХ-Варна , с което на дружеството е наложено
административно наказание, е потвърдено с решение по НАХД № 281/2021година на
Варненския районен съд. В проведеното съдебно производство ищецът е направил
разходи с изплащане на адвокатско възнаграждение общо в размер на 300лева. Решението
на ВРС е оспорено пред касационната инстанция, която с Решение №
1079/23.07.2021г. е отменила решението на ВРС, респ. НП. Пред въззивната
инстанция НП не е отменено, респ. не са присъдени разноски. Касационната
инстанция е присъдила разноски в размер на 300лв. за адвокатски хонорар.
С определение от 19.08.21г. ВРС
отхвърля искането за допълване на решението като се осъди ОДБХ Варна да заплати
на дружеството адв.хонорар в размер на 300лв.
Определението не е обжалвано.
Ответната страна ОДБХ-Варна, чрез
процесуален представител, оспорва иска.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура, дава заключение за неоснователност на иска.
Съдът,
преценявайки допустимостта на иска с оглед събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Представените
по делото доказателства, съдържащи се в приложеното НАХД №281 година на
Варненския районен съд, установяват факта на издадено от Директора на
ОДБХ-Варна наказателно постановление № КХ-6/12.01.2021г.,
с което на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 2000лв., на основание чл.134 ал.1 от ЗХраните. НП е потвърдено от
ВРС и отменено от АС Варна.
Безспорно ищецът в настоящото производство, е ползвал адвокатска
защита. Съгласно представения списък на разноските адвокатския хонорар за
първоинстанционния съд е в размер на 300,00лв. /л.8 от въззивното дело/, а за
касационната инстанция също 300,00лв. /л.26 от касационното дело/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63. Ал.(3) ( ДВ, бр.
94 от 2019 г.) в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според
ал.(4) ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.) ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
След
изменението на чл.63 с ДВ. Бр.94 от 2019г. е налице специален ред за
претенцията за разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар и следователно искът е недопустим.
Производството пред касационната инстанция е приключило при действието на чл. 63, ал. 3 ЗАНН. Съдът се е произнесъл по
искането за присъждане на направените от довереника му разноски- платено
адвокатско възнаграждение в общ размер на 300лв., поради което не може да ги
претендира по исков ред. Ищецът е разполагал с възможността да поиска допълване
в частта на разноските на съдебното решение, постановено от Касационната инстанция по реда на чл. 248 от ГПК, ако счита, че му се полагат още едни разноски от 300лв. за пред въззивната
инстанция. Предвид изхода от съдебното обжалване, завършило с отмяна на НП,
ищецът е имал правната възможност да претендира присъждане на всички, сторени
от него разноски в административно-наказателното производство. Като не е
поискал сумата на заплатеното от него адвокатско възнаграждение да му бъде
присъдена като съдебни разноски, ищецът няма материалноправната възможност и
процесуалното право да претендира същите по реда на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, тъй като и при започването и при приключването на
административнонаказателното съдебно производство вече съществува друг законов
ред за присъждането им.
При
тези обстоятелства и предвид обсъдената законодателна промяна, съдът приема, че
предявеният иск с оглед момента на предявяването му – 11.10.21г., е недопустим,
на основание чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно посочената норма, когато закон или указ е предвидил специален начин на
обезщетение, този закон не се прилага. Предвид този текст, възможността по реда
на ЗОДОВ да се търси обезщетение за направените разноски в производствата по
оспорване на наказателни постановления е преградена, след изменението на чл. 63
от ЗАНН - 03.12.2019г. В този см. са: Определение
№ 11585 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6300/2020г., III о., докладчик
председателят Ж. П. ; Определение № 10748 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. №
7741/2020г., III о., докладчик съдията П. П.
; Определение № 2057 от
17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1421/2021 г., III о.; Определение № 4362 от
6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 892/2021 г., III о.; Определение № 7213 от 15.06.2021
г. на ВАС по адм. д. № 5944/2021 г., III о.; Определение № 1656 от 9.02.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 12597/2020 г., III о.
По
изложените съображения съдът намира, че производството по делото е недопустимо
на осн. чл.159 т.1 АПК . Исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото прекратено, на основание чл.130 от ГПК във връзка с
чл. 144 от АПК.
Водим
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
:
ОТМЕНЯ
определението от 07.12.21г., с което е даден ход на делото по същество относно предявен
иск по чл.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 300лв.,
представляващи платен адвокатски хонорар за НАХД №281/2021г. на ВРС.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 14811
от 11.10.21г. на Административен съд – Варна, на «Пица Фамозо» ООД,
представлявана от А.П. , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
срещу ОДБХ Варна, за присъждане на обезщетение в общ размер на 300лева, за
претърпени имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение за осъществена защита при съдебно оспорване на Наказателно
постановление № КХ-6/12.01.2021 на Директора на ОДБХ-Варна, потвърдено с
решение по НАХД № 281/2021година на Варненския районен съд, отменено с решение
по КНАХД №1035/2021г. на АС Варна.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 2232/2021 г., по описа на Административен съд – Варна.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в
седмодневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: