РЕШЕНИЕ
№671
гр. П., 25.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 10- ТИ състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при секретаря Божура Антонова, разгледа гражданско дело № 3443 по описа за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е делбено във втората му фаза – по
извършване на допуснатата с решението по делото №1174
от 18.10.2018 година, съдебна делба, като с решението е
постановено следното: съдът е допуснал извършването на съдебна делба върху
следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
№44, находящ се в гр. П., ул.”****”, състоящ
се от две стаи, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 65.30 кв.
метра, при съседи: изток-ап.43, запад-пр.стена, север- улица, юг-двор, заедно с
избено помещение № 16, с площ от 3.96 кв.м., при съседи: изток-пр.стена,
запад-коридор, север-коридор, юг-мазе, заедно с 0.539% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото, който апартамент
представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****.***.***.*.**
по КККР на гр. П., с адрес на имота: гр. П., ул.”****,
самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор *****.***.***,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, посочена площ в документа: 65.30 кв.м., прилежащи части: избено
помещение № 16, с площ от 3.96 кв. м. и 0.539% идеални части от общите части на
сградата, ниво 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.***.1.45,
*****.***.***.1.23, под обекта: *****.***.***.1.41, над обекта – няма МЕЖДУ
И ПРИ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ:1. Н.И.Г. ***, с ЕГН **********,
при - 7/18 идеални части от гореописания недвижим имот и
Л.И.С. ***., е ЕГН **********, №3, ет.4, ап.13, - 11/18 идеални части от гореописания недвижим имот. Съдът с решението
си е постановил и след влизане в сила на
решението допускане извършването на съдебно - техническа експертиза със задача,
да даде заключение за пазарната стойност на допуснатия до делба апартамент и
евентуалната му поделяемост, при депозит в размер на 120,00 лева, вносими от
ищците, по сметка на съда, в седмодневен срок от съобщението.
Междувременно, съдът е
постановил и Решение от 12.02.2019 г. по делото, с което е допуснал поправка на
ОФГ в диспозитива на горецитираното решение, като е допълнил диспозитива в
следния смисъл:” Намалява по искане на Н.И.Г. ***, с ЕГН **********, завещателното разпореждане, сторено със саморъчно
завещание, съставено на 11.07.2013 г., от наследодателят И.С. Г., в полза на Л.И.С. ***., е ЕГН **********, №3, ет.4, ап.13, до запазената част от 2/3
идеални части или 8/18 идеални части. Това решение също е влязло в сила, заедно
с първото такова.
По делото след влизане в сила на Решенията е била извършена СТЕ от вещото лице Е.А. /стр.58 и следващи от делото/, като в заключението си вещото лице е посочило, че се касае за неподеляем имот, като е определил и стойността на същия за сумата в размер на 68 240 лева. Тази експертиза е била приета по делото, като това е станало още в първото по делото с.з. след решението по допускане на делбата. В това съдебно заседание е била назначена отново СТЕ, с вещо лице Р.Н.Н., като е посочено, че вещото лице следва да отговори на въпросите на ответната страна, обективирани в молба от 21.10.2019 г., като вещото лице даде заключение, относно пазарната оценката на процесния имот, както и с каква сума се е увеличила пазарната оценка на процесния имот на база твърденията за извършени подобрения в същия. Видно от цитираната молба, рег № 29371 от 21.10.2019 г. /стр. 60 от делото/, то Л.С. заявява следните претенции за подобрения: сочи, че след смъртта на майката на страните по делото, а в последствие приживе и след смъртта на бащата на страните по делото, само той единствено продължил да ползва и владее недвижимия имот, описан в решението по допускане на делбата - апартамент 44, находящ се в гр. П., ул. Ю.Г., бл**вх*като в апартамента твърди и посочва, че е извършил следните подобрения върху имота и в имота със лични средства и без такива предоставени от молителката - ищца както следва:
1.
Заплатил на майстори /материали и труд / за външна
изолация с алпинист и минерална мазилка - 48 кв.м х 60лв. = 2880лв. от
северната страна - /кухня и тераса/ и за външна изолация и минерална мазилка -
20 кв.м х 60лв. = 1200лв. от южната страна -/хол/.
2.
Поръчал и заплатил нова Дограма - топ Шуко с комарник на
стойност - 1030 л.,
- Дограма - Шуко с
комарник - 500лв. за кухнята,
- Дограма - Шуко с комарник
- 570лв. за терасата и заплатих на майстор за демонтаж на стара и монтаж на
нова дограма -250лв.
3. Платил на майстори за
обръщане на прозорци - 2 х 50лв. и 1 х 90лв. =190лв.
1.
Заплатил на майстори /за материали и труд /за
- Грундиране и
шпакловка на стени - 40 кв.м х 12лв. = 480лв.
- Шпакловка, грундиране
и боядисване с латекс на тавана - 20 кв.м х 20лв. = 400лв.
2.
Закупил Тапети -винил - 7бр. х 16лв. = 112лв. и заплатил
на майстор за залепване - 120лв.за труд.
3.Закупил и положил подова настилка -
мокет - 20 кв.м х 25лв. = 500лв.
РЕМОНТ
на ТЕРАСАТА - КУХНЯ през 2015г.
1 .Заплатил на майстори /материали и труд /за:
- Грундиране и
шпакловка на стени - 30 кв.м х 12лв. = 360лв.
- Минерална мазилка от
вътре - 30 кв.м х 30лв. = 900лв.
- Направа на таван
растар - 10 кв.м х 32лв. = 320лв.
- Изработване на
вграден шкаф - 250лв.
2. Закупил осветително
луминесцентно тяло -на стойност 25лв. и заплатих на майстор за монтиране на -
20лв.
3.Закупил плочки за
пода и зад печката - 15 кв.м х 25лв. = 375лв. и заплатил на майстор за
залепване - 200лв. за труд.
РЕМОНТ НА БАНЯ през 2017г.
1.
Закупил плочки /испански теракот/ - 30 кв.м х 42лв.
=1260лв. и заплатил на майстор за поставяне = 1200лв.
2.
Таван минерална мазилка - 5 кв.м х 30лв. = 150лв. + 100 лв.труд.
3.
Заплатил на майстор за смяна на цялото ВиК за материали и
труд - 500лв.
4. Закупил нови
аксесоари — душ батерия - 200лв., моноблок - 250лв., мивка -150лв., ботуш
-100лв., смесител - 150лв. и заплатих на майстор - 250лв.за труд.
В
КОРИДОРА НА АПАРТАМЕНТА през 2017год.
1.
Закупил нова входна врата на стойност - 850лв.и заплатих
100лв. на майстор за монтаж.
2.
Заплатил на майстори /за материали и труд /за:
- Смяна на електрическо
табло - с монтаж - 120лв.
- За монтиране на
осветителни тела -тип луна голяма с траф - 5бр. - 100лв.
- За направа на таван
комбиниран - растар и гипсо картон 15 кв.м х 32лв. = 480лв.
- За шпакловка на стени
- 25 кв.м х 12лв. = 300лв.
3.
Закупил тапети - немски винил с фриз - ббр. х 32лв. =
192лв.и заплатил на майстор за залепване - 140лв.за труд.
4.
Закупил Камък -гранит 4 м. х 40лв. =160лв. и заплатил на
майстор за залепване -100лв. за труд.
5. Закупил и положил
подова настилка - мокет - 10 кв.м х 15лв. = 150лв.
1 .Заплатил на майстори /материали и труд /за:
- Шпакловка на стени -
20 кв.м х 12лв. = 240лв.
- За направа на таван -
растар - 10 кв.м х 32лв. = 320лв.
2.
Закупил осветително луминесцентно тяло -на стойност 25лв.
и заплатил на майстор за монтиране на -20лв.
3.
Закупил плочки - 4 кв.м х 25лв. = 100лв. и заплатил на
майстор за залепване -100лв. за труд.
4.
Закупил тапети - винил 5бр. х 26лв. = 130лв. и заплатил
на майстор за залепване - 100 лв.за труд.
5.
Закупил и положил подова настилка - мокет - 9 кв.м х
15лв. = 135лв.
6.
Закупил нов смесител за мивка -150лв.
7. Закупил нови кухненски
шкафове, които вградил в стената - 650лв.
1.
Заплатил на майстори /материали и труд /за:
- Изработка на окачен
таван -акустика, шпакловка и боядисване - 20 кв.м х 50лв. = 1000лв.
- Шпакловка и
грундиране на стени 70 кв.м х 12лв. = 840лв.
- Електро инсталация - смяна
на контакти, табло, кабели ,трафове, лунички, скрито осветление и полилей -
700лв.
2.
Поръчал и закупил щори на стойност -185лв. и заплатил за
монтаж - 50лв.
3.
Закупил тапети -винил-японска мазилка 8бр. х 37лв. =
296лв. и фототапет на стойност- 160лв. и заплатил на майстори - 310лв.- за
труд.
4. Закупил и положил
подова настилка -мокет - 20 кв.м х 25лв. = 500лв.
РЕМОНТ НА ТЕРАСА
ХОЛ през 2018г.
1 .Закупил плочки - 10 кв.м х 25лв.
=250лв. и камък 4 м. х 30лв. = 120лв.за перваз и заплатил на майстор- 150лв.за
труд.
За всичко гореизложено и извършените СМР за посочените
по-горе периоди описва, че е заплатил собствени лични средства на майсторите,
които извършили тези СМР, както следва:
- 2040 лв. на майстори
за външна изолация.
- 250 лв. на майстор за
демонтаж и монтаж на Дограма -Шуко.
- 190 на майстори за
обръщане на прозорци.
- 50 лв. на майстор за
монтаж на щори.
- 1750 лв.на майстори
за лепене на плочки и гранит.
- 3520 лв. на майстори
за минерална мазилка, шпакловка ,грундиране и боядисване с техни материали.
- 2220 лв. на майстори
за изработка на тавани с техни материали.
- 670 лв.на майстори за
разлепване на стари и залепване на нови тапети.
-
960 лв. за електро инсталация.
-
750 лв.за ВИК инсталация и монтаж на аксесоари в баня.
100 лв.на майстор за изработка на място на вграден шкаф. 100 лв.на
майстор за монтаж на входна врата. Общата
стойност като материали и труд за описаните по горе подобрения в имота възлиза
на 19 555 лв. - 6 955 лв. - вложени материали и 12 600 лв. за труд .С оглед гореизложеното заявява претенция по сметки съдът да осъди ищцата -
молителката - съделител да му заплати съответстващата и се стойност от подобренията
извършени в имота подробно описан в ИМ и съдебното решение по допускане на
делбата, както следва: 2704.72 /две хиляди седемстотин и
четири лева и 72 стотинки/ за вложените материали и 7700.00 /седем хиляди и
седемстотин/ лева за труд, платими от молителката и представляващи 7/18 идеална
част от общата стойност като материали и труд за описаните по горе подобрения в
имота възлиза на 19 555 лв. - 6 955 лв. - вложени материали и 12 600 лв. за
труд, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати разноските
направени по делото в тази му част. В тази насока е било отправено и искането за СТЕ, уважено от съда в
първото по делото с.з., в което молбата е била докладвана като такава с правно основание чл. 346 от ГПК и с протоколно
определение съдът е посочил, че се правят искания за плащане на подобрения
извършени в съсобствения имот. Също с протоколно определение съдът е приел и
отправеното в молбата искане и по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане в
полза на ответника процесното жилище.
Допуснал и до разпит досежно посочените обстоятелства събирането и на
гласни доказателства, като впоследствие в следващо с.з. е бил разпитан
свидетелят К..
Следователно
съдът на основание чл. 349, ал. 4 ГПК за съвместно разглеждане в
производството е приета претенция за възлагане на процесния имот предявена от ответника, за което не се противопоставя в хода на делото и ищцовата
страна, като сочи, че са налице законовите предпоставки за възлагането на
имота.
По делото са били събрани гласни доказателства,
ангажирани и от двете страни в производството, като са разпитани свидетелите: Г. К. /за ответника/ и Г. Г., и В.М. на ищцата/.
Във връзка с оспорване, направено от ищцата, с депозирана
писмена молба, по делото от 12.11.2019
г., досежно подобренията в имота, като в същата е посочено, че всички са
направени в периоди преди смъртта на наследодателя и попадат в хипотезата на
чл.12, ал.2 ЗН, както и че чрез направеното завещание ответникът е бил
възнаграден, и освен това е посочено, че имотът е саниран по програма на община
П., както и че са теглени два заема приживе и от наследодателя И. Г.- на 13.12.2007
г., от Банка ДСК в размер на 9353 лв, за
саниране на апартамента и да подмяна на ПВЦ дограма и цялостен ремонт на
апартамента, до вида, в който същият е описан в молбата по чл. 346 ГПК, за
което поръчител по кредита е станала именно ищцата, са били издадени от съда
съответни съдебни удостоверение за снабдяване с писмени доказателства в
посочения смисъл. На следващо място, в молбата е посочено, че е бил изтеглен и
втори заем от наследодателя през 2013 г., като кредитът е бил в размер на 3000
лева и се сочи, че отново е бил за подобренията в имота. В този смисъл са
ангажирани и писмени и гласни доказателства, като освен разпитаните по-горе посочени
свидетели, в последното по делото съдебно заседание е представено и съдебно
удостоверение, с изх. №****-***-*****-*/13.02.2020 г. от Банка ДСК, подписано за банка ДСК от Г.Д., Мениджър, в което е даден отговор и на двата въпроса, за
които са били издадени съдебните удостоверения, като съдът с нарочно
определение го е приел към доказателствената съвкупност по делото. Видно от
удостоверението /стр.102 от делото/, то
в същото е посочено, че И.С. Г., е ползвал кредит за текущо потребление в
размер на 3000 лева с дата на договора 27.11.2013 г., като е посочено, че
кредитът е обезпечен с поръчителството на И.С., като този кредит е бил погасен.
В удостоверението е посочено и че досежно кредитът от 2007 г., предвид
обстоятелството, че в банката документите се пазят на хартиен носител пет
години, не може да се даде информация за същия, като обаче е посочено, че видно
от системата на банката е наличен нередовно обслужван кредит за текущо
потребление през периода -01.09.2009 г. -07.01.2013 г., обезпечен с поръчителството
на Н.Г.. Посочено е и че по данни от същата система, то към дата 01.09.2009 г.,
оставал редовен остатък от главница – 7 404, 12 лева. Не се разполага с
информация за датата на този договор, размер на кредита, както и за датата на
окончателното му издължаване. Същевременно, ответната страна е оспорила
посочените твърдения, като досежно кредита през 2013 г., е посочила, че е бил
за лечение на ответника по делото,за което по делото е представено епикриза за
претърпян инцидент с увреда на ляв лакът
на ответника от 18.11.2013 г., което
наложило оперативна интервенция от
03.12.2013 г., каквото становище поддържа и лично в с.з. съпругата на
ответника, явяваща се наред с упълномощения представител- адв. В..
По делото в последното съдебно заседание във втора фаза
на делбата е било изслушано и заключението на вещото лице –Р.Н., като
последният е бил разпитан в с.з., в това число и досежно давността на СМР-тата,
извършени в имота, предвид обстоятелството, че това е основен спорен момент между
страните, като вещото лице е посочило, че предвид факта, че апартаментът се
поддържа много добре, не може да каже с каква давност са СМР-тата и същите
могат да са и с по-дълга от посочената от ответната страна, но предвид
описаните по дати СМР-та в молбата и извършил изчисленията си по години, така
както страната ги е заявила. Във връзка със санирането на блока е посочил, че –„договорът за саниране с общината е сключен през 2016 г., на 18.11.2016 г.,
което означава от 2017 г. е започнало или 2018 г. вече санирането. В „Гугъл
Мапс“, във връзка с питане на процесуалния представител на ищцовата страна е
посочил, че е „виждал блока на снимка и личи, че има изолация, с червеникав или
кафеникъв оттенък. Но там е дадена дата 2012 г. Но в „Гугъл Мапс“ няма тази
възможност, не съм сигурен скрин вю, като минавали с камерите давали моментното
състояние, и е дадена тази дата, дали е правено по-ранно заснемане не може да
кажа и няма как, защото при „Гугъл Земя“ можело да се минава назад във времето
и да се вижда какво е построено. Този блок отгоре се виждал, а изолацията била отстрани.
Към момента на снимката, която е поставена на скрийн вю е имало някаква
изолация. След като е имало изолация, но от снимката не може да се види дали
дограмата е дървена или ПВЦ, но топлоизолация е имало към момента на снимката.
За по-ранен момент не може да се каже…”.
Относно един от
основните спорни моменти по делото, във връзка с времето, когато е правен
ремонтът на банята /като ответната страна твърди, че е след смъртта на
наследодателя, а ищцовата, че е преди това, като такива данни се съдържат в
показанията на свидетеля Г./ вещото лице, посочва, че-” Банята в процесното жилище е с плочки, които са с един цвят, като на
всяка от стените има фриз, който е вертикален. Декоративните плочки, за които
всъщност се говори по делото, представляват не плочки, а фриз. Не мога да кажа
какво е имано предвид, защото под плочка се разбира една или две плочки, които
са с различен цвят от другите, просто дизайнерско хрумване на собственика. Но тук
нямаме плочка, а тези фризове са съставени от много плочки - те са 3 плочки на
фриз с височина около 2,50 метра, т.е. 10 плочки във височина и три плочки в -на широчина. На всяка една от стените е
поставен фриз. Те са с един мотив – цвете, като на едната стена фриза е с едно
цвете, на втора стена има фриз с две цветя
един лист на третата пак цветя
с един лист, и са различно разположени. Поставени са заедно според мен.
Останалите плочки също са поставени по едно и също време. Няма разлика в цвета
на плочките в банята, т.е. еднакво износени изглеждат плочките и са с еднаква
давност на поставянето им и на трите стени. Няма нито една, която да се
различава като нюанс. Принципно би могла да се различава като нюанс, ако бяха
поставени само една плочка 20/20 см., но тук е цял фриз и те са комплект и са
поставени заедно. Принципно заедно се продават тези фризове. За другите
обследвани СМР-та по делото – те са извършени…..Апартаментът е подържан,
така че и дори и да са няколко години по-рано, както е дадено 2015-2018 г.,
апартаментът е поддържан и няма как да се каже, че е в лошо състояние и не може
да се установи точно кога е извършен ремонтът. Апартаментът е добре
поддържан и дори амортизацията не би могла да се установи и по тази причина не
мога да кажа с каква давност са СМР-та. Не мога да кажа и кога точно са
извършени СМР-та. Това се отнася за всички СМР-та. Единственият
конкретен документ, който ми е представен, е за дограмата, която е на място и е
взета при оценката, дори и с отстъпката, която е направена от фирмата. Другите
са изчислявани по средни цени в строителството за даден вид работа. Т.е. по
този начин съм сметнал подобренията, отразени в заключението и възлизащи на
19125 лв., от които стойността на труд е 7100 лв. Тези стойности са
изчислявани към момента на годината, в която са извършвани, тъй като са дадени
към коя година са извършени СМР и аз съм ги смятал по тези средни цени към тези
години, подадени ми по делото. Договорът между общината и страната го има в
Община П., където ми го предоставиха за сведение, и където има и още няколко
договора с различните фирми, които са правили проекта, изпълнението, цялата
документация и тези чертежи, които са за
блока за изолацията, вътре за мрежите,за реконструкция на блока. В проекта е
предвидено да бъде запазена поставената дограма и изолация, тъй като преди
няколко години когато се правеше изолация принципно хората поставяха 3 или 5
см. стиропор, като през последните две-три години се взе предвид в България, че
санирането трябва да е с 10 см. стиропор. Фактически те допълват там където е
направена санировка, т.е. запазена е санировката. Достъп до имота ми осигури
ответника по делото. Двамата със съпругата си живеят там, в апартамента…”.
При така застъпеното становище на вещото лице в с.з., съдът е приел
експертното заключение на вещото лице, като с протоколно определение го е
приобщил към доказателствата по делото. В заключението си вещото лице е извело
извод, че пазарна стойност на процесния имот: Апартамент № 44, находящ се в гр. П.,
ул. „Ю.Г.”, бл**вх. „Б”, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, със
застроена площ от 65,30 кв.м., заедно с избено помещение № 16, с площ от 3,96
кв.м., заедно с 0,539 % идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, който апартамент представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****.***.***.*.** по КККР на гр. П. - 68
900 лв. Сумата с която се е
увеличила пазарната оценка на процесния имот на база на твърденията за
подобрения в същия е 9 600 лв.
В имота описан в исковата молба, респ. решението по
допускане на делбата и находящ се в гр. П., ул. Ю.Г., бл**вх. Б, ап**вещото
лице е посочило, че са извършени
подробно описаните в молбата подобрения.
Стойността на извършените СМР е както следва:
През 2015 г.
1.
Външна изолация с алпинист и минерална мазилка - 3360 лв.
2.
Дограма - 3410 лв.
3.
Обръщане на прозорци - 140 лв.
Ремонт на спалня през 2015 г.
1.
Грундиране и шпакловка на стени - 240 лв.
2.
Шпакловка, грундиране и боядисване с латекс на тавана -
210 лв.
3.
Тапети - 390 лв.
4.
Мокет - 400 лв.
Ремонт на терасата - кухня през 2015 г.
1.
Грундиране и шпакловка на стени - 120 лв.
2.
Минерална мазилка от вътре - 280 лв.
3.
Направа на таван растар - 150 лв.
4.
Изработване на вграден шкаф - 200 лв.
5.
Осветително луминесцентно тяло - 40 лв.
6.
Плочки за пода и зад печката - 190 лв.
Ремонт на баня през 2017 г.
1.
Теракот - 1680 лв.
2.
Таван минерална мазилка - 90 лв.
3.
Смяна на ВиК - 150 лв.
4.
Душ батерия - 180 лв.
5.
Моноблок - 240 лв.
6.
Мивка - 120 лв.
7.
Ботуш - 60 лв.
8.
Смесител - 120 лв.
В коридора на апартамента през 2017 г.
1.
Входна врата на стойност - 950 лв.
2.
Смяна на електрическо табло - с монтаж - 120 лв.
3.
Монтиране на осветителни тела -тип луна голяма с траф - 5
бр. - 100 лв.
4.
Направа на таван комбиниран - растар и гипсокартон - 210
лв.
5.
Шпакловка на стени - 170 лв.
6.
Тапети - немски винил с фриз - 330 лв.
7.
Камък - гранит - 140 лв.
5.
Подова настилка - мокет - 170 лв.
В кухнята през 2018 г.
1.
Шпакловка на стени - 170 лв.
2.
Направа на таван - растар - 250 лв.
3.
Луминесцентно тяло - 45 лв.
4.
Плочки - 100 лв.
5.
Тапети - винил - 220 лв.
6.
Подова настилка - мокет - 200 лв.
7.
Смесител за мивка - 110 лв.
8.
Кухненски шкафове - 600 лв.
Ремонт на хол през 2018 г.
1.
Изработка на окачен таван - акустика, шпакловка и
боядисване - 1000 лв.
2.
Шпакловка и грундиране на стени - 340 лв.
3. Електро инсталация -
смяна на контакти, табло, кабели, трафове, лунички, скрито осветление - 460 лв.
4.
Щори - 180 лв.
5.
Тапети - винил - 420 лв.
6.
Фототапет на стойност- 210 лв.
7.
Подова настилка - мокет - 540 лв.
Ремонт на тераса хол през 2018 г.
1.
Плочки - 190 лв.
2. Камък за перваз -130
лв.
Обща стойност на извършените СМР,
вещото лице е посочило, че е в размер на сумата от -19 125 лв.
Стойността на труда относно
извършването на тези СМР е определил на сумата от 7 100 лв.
Досежно банята
изрично е посочил, че към настоящия момент при огледа на банята, са били налице
декоративни вертикални фризове с флорални мотиви на стените, като на всяка от
трите стени фризовете са различни.
Относно санирането на
блока е описано, че е имало сключен договор № 220/18.11.2016 г. между община П.,
в качеството й на довереник по сключен договор със Сдружение на собствениците
на Изток - П., ул. „Ю.Г." бл**вх. А, Б, В, Г, Д, Е, Ж във връзка с участие
в „Национална програма за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради"
и изпълнителя „Геобул” ДЗЗД. Предметът на договора включва изготвяне на работен
проект за изпълнение на енергоспестяващи мерки и мерки по конструктивно
възстановяване/усилване/основен ремонт, съгласно Техническа спецификация;
изпълнение на необходимите мерки; осъществяване на авторски надзор.
Извършено е саниране
на блока, при което по проект е запазена сменената дограма на повечето
апартаменти, както и поставената преди санирането топлоизолация е запазена и
допълнена до равна повърхност за целия блок.
Във връзка с така направените от вещото лице
изчисления в последното по делото съдебно заседание, процесуалният представител
на ответника е отправил искане по реда на чл.214 ГПК, като е поискал изменение
в размерите на заявените претенции, във връзка с изслушаното заключение от
съда, като ищцовата страна не се е противопоставила на същото, съдът го е счел
за процесуално допустимо и го е приел, като с протоколно определение е
постановил,
че приема
изменение на иска, като същият да се счита предявен както следва: увеличаване
размера на предявения иск за сумата от 6955 лв. първоначално заявена претенция,
на сумата 19125 лв. заявена претенция за вложени СМР-та, както и намаляване на
иска за сумата от първоначално заявената 12600 лв. до 7100 лв., като за разликата
между предявените суми 5500 лв. исковата претенция е оттеглена, поради което
производството в тази част за посочената сума следва да бъде прекратено, поради
оттегляне на иска. Претенциите следва да се считат предявени в посочените
размери и смисъл и е прекратил производството по делото за разликата между
предявените суми от 5500 лв., разлика за сумата от първоначално заявената 12600 лв. до 7100 лв.
Процесуалните представители и на двете страни по делото,
пледирали по съществото на спора, поддържат заявените позиции в хода на делото,
като ищцовата страна не възразява имотът да бъде предоставен на ответната
страна, но в допълнително депозирани писмени бележки по делото, оспорва всяка
една от претенциите за подобрения, извършени в апартамента, като сочи, и че
същите са по реда на чл.12, ал.2 ЗН, за което ответникът е бил възнаграден чрез
завещанието на починалия наследодател, като относно останалите СМР-та, също
поддържа, че са били извършени приживе на наследодателя и с изтеглените суми по
кредитите, като ги намира за неоснователни. Алтернативно само досежно ремонтът
на банята описва, че в случай, че съдът счете, че досежно същият претенцията е
основателна, то отношенията следва да се уредят по правилата на водене на чужда
работа без натоварване по реда на чл. 60 и следв. ЗЗД. Моли, съдът да кредитира показанията на св. Г., досежно
процесната баня, като сочи, че същият макар и съпруг на ищцата няма как да е
знаел, че плочките в банята са сменени и е имало различни такива, при
положение, че след смъртта на наследодателя през 2015 г. не е посещавал имота.
Моли се за произнасяне в този смисъл и отхвърляне на претенцията по сметки.
Ответната страна, чрез своя представител намира
претенциите си за основателни и доказани и моли
за пълното им уважаване, както досежно възлагането на имота, така и
относно претенциите по чл. 346 ГПК. И двете страни претендират разноски в
производството и навеждат възражения досежно адвокатския хонорар на всяка една
от страните по делото.
Пернишкият районен съд, преценявайки всички събрани
по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, намира за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетите два броя
експертни заключения по делото се
установява, че процесният недвижим имот е неподеляем съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ. Имайки предвид, че предмет на делбата е неподеляемо жилище, както и
че в срока по чл. 349, ал.4 от ГПК, е направено искания за възлагане на
жилището в полза на
ответника, което не се оспорва и от ищцата, съдът намира
че същото следва да бъде разгледано по същество.
Съгласно чл. 349,
ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище,
всеки съделител, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в негов дял.
Ответникът е декларарил, че процесното жилище, е единствено за него и семейството му. Нещо повече, още в първа
фаза по делбата по делото са били представени и други писмени доказателства в
тази насока, освен удостоверенията за смърт на наследодателя, актове за
граждански брак, и саморъчно завещание в полза на ответника, с което
наследодателят- негов баща му завещава процесното жилище, обитавано съвместно
приживе от наследодателя и семейството на ответника, за което и не се спори по
делото, като в тази насока са събрани и гласни доказателства и за което
обстоятелство свидетелстват и ангажираните свидетели и от двете страни в
производството, по делото е представено и извлечение от вписвания и
отбелязвания за имот, видно от което действително процесното жилище е единствено за лицето-ответник. Представен и е
нотариален акт от 05.11.1990 г., с който жилището е било закупено от
наследодателя- И.С. Г. /стр.4 от делото/. Видно от заявеното от
разпитаните свидетели по делото- Г. Г., Г. К.
и В.М.,
то не е спорно кои са били лицата, живеещи в имота преди и
след смъртта на „дядото” /наследодателят на страните/ – наследодател, а именно
ответната страна по делото, която и не притежава друг жилищен имот.
Спорни по делото са
въпросите, които касаят извършените подобрения в имота, които следва да бъдат
обсъдени по-долу в решението при разглеждането на претенцията по чл.346 ГПК.
Същевременно, видно от решението
в първа фаза по делбата, с която е уважена претенция за намаляване на
завещателното разпореждане на наследодателя, с оглед обстоятелството, че
последният е завещал целия имот на ответника- негов син /като от брака си
преживелият съпруг има две деца- син и дъщеря/, то съдът е постановил, както по
–горе бе посочено, по
извършване на допуснатата с решението по делото №1174
от 18.10.2018 година, съдебна делба, като с решението е
постановено следното: съдът е допуснал извършването на съдебна делба върху
следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
№44, находящ се в гр. П., ул.”****”, състоящ
се от две стаи, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 65.30 кв.
метра, при съседи: изток-ап.43, запад-пр.стена, север- улица, юг-двор, заедно с
избено помещение № 16, с площ от 3.96 кв.м., при съседи: изток-пр.стена,
запад-коридор, север-коридор, юг-мазе, заедно с 0.539% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото, който апартамент
представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****.***.***.*.**
по КККР на гр. П., с адрес на имота: гр. П., ул.”****,
самостоятелният обект се намира в сгада №1, разположена в ПИ с идентификатор *****.***.***,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, посочена площ в документа: 65.30 кв.м., прилежащи части: избено
помещение № 16, с площ от 3.96 кв. м. и 0.539% идеални части от общите части на
сградата, ниво 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.***.1.45,
*****.***.***.1.23, под обекта: *****.***.***.1.41, над обекта – няма МЕЖДУ
И ПРИ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ:1. Н.И.Г. ***, с ЕГН **********,
при - 7/18 идеални части от гореописания недвижим имот и
Л.И.С. ***., е ЕГН **********, №3, ет.4, ап.13, - 11/18 идеални части от гореописания недвижим имот. Съдът с решението
си е постановил и след влизане в сила на
решението допуска извършването на съдебно - техническа експертиза със задача,
да даде заключение за пазарната стойност на допуснатия до делба апартамент и
евентуалната му поделяемост, при депозит в размер на 120,00 лева, вносими от
ищците, по сметка на съда, в седмодневен срок от съобщението.
Междувременно, съдът е
постановил и Решение от 12.02.2019 г. по делото, с което е допуснал поправка на
ОФГ в диспозитива на горецитираното решение, като е допълнил диспозитива в
следния смисъл:” Намалява по искане на Н.И.Г. ***, с ЕГН **********, завещателното разпореждане, сторено със саморъчно
завещание, съставено на 11.07.2013 г., от наследодателят И.С. Г., в полза на Л.И.С. ***., е ЕГН **********, №3, ет.4, ап.13, до запазената част от 2/3
идеални части или 8/18 идеални части. Това решение също е влязло в сила, заедно
с първото такова. Тоест ответникът е придобил имота по наследство /впоследствие
в посочените ид.ч./, и има качеството наследник на починалия.
Във връзка с изложеното,
съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 349, ал.2 от ГПК, и предвид
направеното искане в срок, както и изразеното съгласие от ищцовата страна, то
апартаментът предмет на настоящата делба следва да бъде поставен
в дял на ответната страна- Л.С., като съответно дялът на другата съделителка- ищца следва да бъде уравнен в пари съобразно делбената й
квота, от 7/18 ид.ч от имота.
За определяне стойността на
процесния имот са назначени и изслушани 2
броя
съдебно - технически експертизи, като съдът възприема определената оценка на
процесния апартамент със заключението на вещото лице Р.Н., тъй като определената пазарна оценка включва и
размера на извършените подобрения в апартамента, като в заключението си това вещо лице е посочило, че Въз основа на
извършения оглед, направените проучвания и анализ на пазара на недвижими имоти
в района предлагам следната пазарна стойност на процесния имот: Апартамент №
44, находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г." бл**вх. „Б", състоящ се от две
стаи, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 65,30 кв.м., заедно с
избено помещение № 16, с площ от 3,96 кв.м., заедно с 0,539 % идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, който апартамент
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.** по
КККР на гр. П. - 68 900 лв.
Сумата с която се е увеличила
пазарната оценка на процесния имот на база на твърденията за подобрения в същия
е 9
600 лв.
Предвид горното, Л.С. на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, следва да заплати
на ищцата
Н.Г. сумата в
размер на 26
794.44 лева, за уравняване
на дяловете им и съобразно делбените им квоти в размер на 7/18 от
наследеното имущество, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
На ответника Л.С.., следва да се укаже, че плащането се извършва по
реда на чл. 349, ал.5 от ГПК - в шестмесечен срок, заедно със законната лихва
върху сумата, като в случай на неизплащане на сумата в законоопределения срок,
решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична
продан.
По претенцията по сметки:
В преклузивния срок
по чл. 346 ГПК съделителят Л.С. е предявил срещу съделителката Н.Г. чрез нарочна писмена молба, цитирана по-горе искания по сметки,
като впоследствие след изслушването и приемането на последната
експертиза по делото е променил размера на претенцията си, съобразно
екпертизата в горепосочения смисъл и размер, като с нарочно протоколно
определение по реда на чл.214 ГПК, съдът е приел изменението на иска, като претенцията
по реда на чл. 346 ГПК, е посочил, че следва да се счита предявена, както
следва-
приел е изменение на иска, като същият е посочил, да се
счита предявен както следва: увеличаване размера на предявения иск за сумата от
6955 лв. първоначално заявена претенция, на сумата 19125 лв. заявена претенция
за вложени СМР-та, както и намаляване на иска за сумата от първоначално
заявената 12600 лв. до 7100 лв., като за разликата между предявените суми 5500
лв. исковата претенция е оттеглена, поради което производството в тази част за
посочената сума следва да бъде прекратено, поради оттегляне на иска.
Претенциите следва да се считат предявени в посочените размери и смисъл и е
прекратил производството по делото за разликата между предявените суми от 5500
лв., разлика за сумата от
първоначално заявената 12600 лв. до 7100 лв
Видно от експертизата, както съдът посочи
по-горе при изброяване на претенциите по чл. 346 ГПК, ответникът е посочил
периоди, който се простират през различен темпорален диапазон, а именно през 2015,
2017 и 2018 г., като основният спорен момент по делото е не дали са извършени
подобрения в имота, което вещото лице Н. и при разпита си в с.з. посочва, че е
установил при огледа, което се потвърждава и от двете групи разпитани свидетели
по делото, и за което ищцовата и ответната страна не спорят, а се спори кога са
извършени тези подобрения- преди или след смъртта на наследодателя и
респективно с какви средства и по какъв начин следва същите да бъдат
овъзмездени, ако такова овъзмездяване се дължи, като ищцовата страна сочи, че
ремонтите и всички подобрения са били извършени приживе на наследодателя
-2007-2008, 2009 г., за което сочи, че са изтеглни два
броя заеми през 2007 г. и през 2013 г., за първият от който поръчител е била
ищцата, докато ответната страна твърди,
че ремонтите са извършени след смъртта на наследодателя и респ. средствата от
втория заем са били за оперативна интервенция на ответника, за което се
представя епикриза по делото. В с.з. съпругата на ответника –Стоянова явяващо
се лично, изрично твърди, че свекърът й е починал през май 2015 г., а ремонтите
са започнали през август същата година. В показанията на разпитаните свидетели
по делото също са наблюдават разлики в посочения смисъл, като свидетелят К.-
свидетел на ответната страна /съсед/, сочи, че ремонтът на банята и коридорът, както и кухнята е
извършен след смъртта на наследодателя / „Живея в гр. П., ул. „Ю.Г.“, бл.44 комшии сме, искаше да му направя банята /на
ответника/ бел.и плочките в кухня и коридор. Това се случи 2017 г. Направих
ремонт на банята – ВиК инсталация, лепене на плочки на стените и пода почти до
тавана, монтаж на тоалетна чиния, душ, мивка. В коридора пред входната врата
лепих гранит около 3 кв.м. В кухнята на стената лепих плочки и на терасата също
поставих плочки. След като извърших възложената работа Любо ми заплати, без
договор а с устна договорка. Виждал съм бащата на Л., но не го познавам.
Познавам Любо отдавна. Баща му не беше жив когато правих ремонта.”/. Писмени доказателства, досежно посочените ремонти, не са ангажирани по
делото, като вещото лице, в съдебно заседание посочва, че не може да определи
кога са или извършени и остойностяването на претендираните подобрения е
извършил на база описаното като претенция от ответната страна. Същевременно
свидетелят на ищцовата страна- Г., съпруг на ищцата, чийто показания следва да
се преценяват по реда на чл. 172 ГПК, посочва, че процесните ремонти и
подобрения са били извършени приживе на наследодателя, баща на неговата съпруга
и в показанията си описва за кои точно подобрения става въпрос, като ги
изброява и посочва, че за сумите, дължими за ремонтите са били теглени два
заема, като за единият поръчител е станала неговата съпруга. Свидетелят
отбелязва изрично и че след смъртта на „дядото” с неговата съпруга не са ходили
в процесния апартамент, като досежно банята описва и поставянето на
„допълнителна декоративна плочка”, по-късно от останалите, за което е била
поставена и задача на вещото лице, което обаче посочва, че се касае не за
декоративни плочки, а за фризове, които са на три от стените в банята, описва,
че вероятно са поставени по едно и също време и са с различни флорални мотиви.
Следователно, в показанията на този свидетел се наблюдава заявена теза,
противоположна на ответната страна и на свидетеля К., като свидетелят Г.
описва- „Дядото /бащата на съпругата ми/
изтегли заем през 2007 г., Декември месец от Банка ДСК за 10000 лв. и съпругата
ми му беше поръчител. Дядото каза, че иска саниране, дограма и ремонт вътре в
самия апартамент. Посещавал съм апартамента, всеки месец по няколко пъти
ходихме със съпругата ми да видим дядото. Следващата и по-следващата година
2008 г.-2009 г. дядото си санира северната страна на апартамента и там има една
остъклена с винкел тераса, която се остъкли с ПВЦ. След това ремонтира банята,
сложи нови плочки, душ, тоалетна, мивка, огледала и шкафчета над нея. Плочките
бяха испански, като цвят не мога да си спомня точно. След 2015 г. не съм влизал
в апартамента. Особеното в плочките в банята беше, че на две от стените
трябваше да се сложи по една декоративна плочка. Едната я сложи веднага.
Другата я сложи по-късно и се различава по оттенък от останалите. Първата
декоративна плочка беше поставена още в началото на ремонта. В банята преди
това имаше други плочки, които се махнаха и се залепиха тези новите. В кухнята
– мазилка, тапети, шпакловане, мазилка на тавана. Спалнята - гардероб,
цветарник. Този ремонт се прави приживе на дядото. Част от покъщнината
закарахме на вилата. Това беше 2008 г. Тогава започнахме да правим ремонта.
Външната врата я смени 2013 г. с нов заем от 3000лв., който дядото изтегли. Със
съпругата ходихме по два три пъти в месеца да го видим. Веднъж като отидохме
видяхме, че вратата е нова, защото съпругата ми нямаше ключ от нея. Прага пред
вратата беше иззидан с мраморни плочки. От вътрешната страна мисля, че също
имаше плочки два реда, за да не се цапа, като стъпваш с мръсни обувки. Моята
съпруга се съгласи да стане поръчител, защото взима хубави пари, можеше да гарантира
заема и аз се съгласих….дядото санира апартамента през 2008 г., северната
страна и направи нова ПВЦ дограма. Това е терасата откъм кухнята. Другите дълги
стени не са санирани, те са вътрешни. От южната страна също остана несанирано.
Дядото плати санирането и ремонта. Аз не съм присъствал на самото плащане, но
той е коментирал с мен. Последно посетихме апартамента преди смъртта на дядото,
може би 2015 г. Той почина Май месец, в болница. Докато го вкарат в болницата
съпругата е ходила по-често. На първия му кредит съпругата ми беше поръчител.
Последната година й се обаждаха доста често, че има забавяне на плащанията, но
лично тя не е плащала с нейни средства, само имаше обаждания, че вноската не е
погасена. Сега в момента целия блок е саниран”. Третият разпитан свидетел- В.Ц.М./без родства и дела със страните/, в разпита си посочва, данни, свързани само със санирането на
апартамента, че е станало приживе на наследодателя/”Познавам Н.. От 2002 г. работим заедно. Винаги пътувахме заедно със
служебния транспорт. В бл.44 живеят бащата и майката на жената с която аз живея.
На гости на Н. не съм ходил, но сме пътували и сме коментирали къде живее
жената с която живея. Бащата на Н. живее на 8 етаж. Там имаше саниране. Не беше
саниран целия блок, но апартамента който ми показа беше саниран. Това беше след
2000 г., не съм сигурен точно кога, може би 2002 г. Н. ми е казвала, че баща й
е извършил санирането. Не знам с какви средства. Баща й беше още жив, когато е
правено, но не знам кой е давал парите.”/. Тук следва да се посочи, че
освен горецитираните в СТЕ доказателства, досежно санирането и извършването му
от страна на Общината, в с.з. процесуалният представител на ответника, заявява,
че поддържат описаното в молбата си по чл.346 ГПК относно претенцията за
санирането, като сочи, че е имало такова и преди това, извършено от общината,
върху което се е насложило общинското. /….претенция
относно санирането в молбата?- Да,
защото е извършена самостоятелно с лични средства през 2015 г. За тази
извършена от общината нямаме претенции. Тя се извърши 2016 г. с евро-средства.
Нашата изолация от 5см. остана, върху нея беше положена още 5см., защото през
2016 г. беше саниран целия блок с 10см. Изолация/. Същевременно вещото
лице, в разпита си пред съда по този въпрос посочва, че –„Единственият конкретен документ, който му е бил представен, е за
дограмата, която е на място и е взета при оценката, дори и с отстъпката, която
е направена от фирмата. Другите са изчислявани по средни цени в строителството
за даден вид работа. Т.е. по този начин съм сметнал подобренията, отразени в
заключението и възлизащи на 19125 лв., от които стойността на труд е 7100 лв.
Тези стойности са изчислявани към момента на годината, в която са извършвани,
тъй като са дадени към коя година са извършени СМР и аз съм ги смятал по тези
средни цени към тези години, подадени ми по делото. Договорът между общината и
страната го има в Община П., където ми го предоставиха за сведение, и където
има и още няколко договора с различните фирми, които са правили проекта,
изпълнението, цялата документация и тези
чертежи, които са за блока за изолацията, вътре за мрежите,за реконструкция на
блока. В проекта е предвидено да бъде запазена поставената дограма и изолация,
тъй като преди няколко години когато се правеше изолация принципно хората
поставяха 3 или 5 см. стиропор, като през последните две-три години се взе
предвид в България, че санирането трябва да е с 10 см. стиропор. Фактически те
допълват там където е направена санировка, т.е. запазена е санировката. Достъп
до имота ми осигури ответника по делото. Двамата със съпругата си живеят там, в
апартамента… Договорът е сключен през 2016 г., на 18.11.2016 г., което означава
от 2017 г. е започнало или 2018 г. вече санирането. В „Гугъл Мапс“ съм го
виждал блока на снимка и личи, че има изолация, с червеникав или кафеникъв
оттенък. Но там е дадена дата 2012 г. Но в „Гугъл Мапс“ няма тази възможност,
не съм сигурен скрин вю, като минаваха с камерите даваха моментното състояние,
и е дадена тази дата, дали е правено по-ранно заснемане не мога да кажа и няма
как, защото при „Гугъл Земя“ може да се минава назад във времето и да се вижда
какво е построено. Този блок отгоре се вижда, а изолацията е отстрани. Към
момента на снимката, която е поставена на скрийн вю е имало някаква изолация.
След като е имало изолация, но от снимката не може да се види дали дограмата е
дървена или ПВЦ, но топлоизолация е имало към момента на снимката. За по-ранен
момент не може да се каже”/.
При така изложеното
като доказателствена съвкупност по делото са налице две противоречиви, до
степен на почти взаймоизключващи се тези за подобренията, извършени от
ответната страна и времето на извършването им. Тук съдът намира, че следва
преди да изведе конкретните си правни изводи по спора, да посочи някои
теоритични постановки при претенциите по сметки и начина на квалифицирането им,
а именно: претенции, преди смъртта на наследодателя и претенции след смъртта на
наследодателя, което безспорно
обстоятелство променя квалификацията на претенцията по сметки, а именно: като
такава с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН, преди смъртта
на наследодателя и такава по чл. 60 и
следв. ЗЗД, след това. Съображенията досежно правната природа на двете
претенции са следните: Съгласно
чл. 12, ал.2 от ЗН-„Сънаследници, които
приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако
те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне
това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.”
Следва да се посочи, че досежно правната природа и приложението на тази
разпоредба е налице обилна съдебна практика: така още в Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, е посочено, че т.2,
б.б) Размерът на наследствения дял не може да бъде
уголемен поради принос на сънаследник в увеличаване на имуществото на
наследодателя при условията на чл. 12, ал. 2 ЗНасл. Наследникът получава за
приноса си възнаграждение в имот или в пари. И т.4, б) Давността за исканията по чл. 12, ал. 2 ЗНасл. започва да тече от
предявяване на иска за делба /следователно в случая давността не е изтекла-Направата на
подобрения в имот на наследодателя спомага за увеличаване на наследството и
извършилият го наследник може да иска пресмятането му в негова полза при делбата.
Следователно от предявяване на иска за делба започва да тече и давността за
предявяване на претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН. Искът по чл. 12, ал. 2 ЗН е иск по сметки и следва да
се заяви във втората фаза на делбата, по реда на чл. 346 ГПК. Посочената правна
норма визира установената от закона правна възможност за сънаследника,
спомогнал приживе на наследодателя за увеличение на наследството, ако не е бил
възнаграден по друг начин, да иска в делбата увеличението да му се пресметне в
имот или пари. Тази претенция е уредена като имуществен коректив, черпещ
основателността си в принципа на неоснователното обогатяване т. е. по своята
правна същност е извъндоговорна облигационна връзка. За разлика от гестията/ чл. 61 ЗЗД/ лицето, правоотношенията по повод
на извършена чуждата работа без пълномощия не касае правоотношения с трети
лица, а между лица, които от един конкретен момент- смъртта на собственика на
един недвижим имот, в който имот са извършени подобрения и е увеличена
стойността му, са в качеството на сънаследници на същия и при условията на
универсално правоприемство имотът става съсобствен при увеличената
стойност.Фактическият състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН сочи, че
претенцията черпи основанието си в фактите на подпомагането, приноса за увеличение
обема или стойността на имуществени права, съставляващи наследството на едно
лице, от друго лице, имащо качеството на наследник, реализирани преди смъртта
на наследодателя, но като парична стойност изчислени към момента на откриване
на наследството. Формите на увеличението не се дефинират от закона, това
увеличение може да се намира израз във всяко дадено имуществено благо-труд,
пари../в
този см. Решение № 61 от 13.07.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 3439/2016 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела
Балевска
/Важно е при този тип претенция да се акцентира, че наследникът не следва да е
бил възнаграден по друг начин- в този см. Виж-Определение № 65 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5847/2015 г., I г.
о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева –„….правно
основание в чл. 12, ал. 2 ЗН. Съдът е отхвърли тази претенция като неоснователна по
съображения, че за така извършените работи, с които се е увеличила стойността
на трите обекта, касаторът е бил възмезден тъй като след завършване на жилището
е живял със семейството си в него заедно с баща му, което ползване е било
безвъзмездно. Възмезден е бил и с направеното в него полза от наследодателя
универсално завещание…/като и
процесната хипотеза е сходна/. Относно разликата между чл.12, ал.2 ЗН и чл.61,
ал.2 ЗЗД е и Определение №
28 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2245/2017 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията Здравка Първанова. Съдебната
практика е константна относно становището, че претендиращият увеличението по
чл. 12, ал. 2 ЗН не трябва да е бил възнаграден по друг начин – чрез завещание,
дарение или ползване на имота през определен период от време. (в този смисъл Решение № 148 от
11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3243/2008 г., III г. о., Решение № 1233 от
30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4939/2007 г., I г. о., Решение № 248 от
20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4247/2008 г., III г. о. и Решение № 203 от
9.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 625/2002 г. Решение № 70 от 26.03.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 304/2009 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК Определение № 17 от 11.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2018 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева).
От друга страна, следва да се посочи, че в конкретния случай-
претенциите по сметки по чл.346 ГПК, след смъртта на наследодателя, в случай че
се докаже, че са извършени тогава биха попаднали под хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.61 ал.2 от ЗЗД този, който извършва чужда работа без
пълномощно, но я предприема и в собствен интерес заинтересованият отговаря до
размера на обогатяването му, т.е. дължи се увеличението на квотата на всеки
съсобственик съразмерно с идеалната си част от съсобствената вещ или в конкретния
случай при доказване на посочената
претенция ищцата би дължала 7/18 идеални
части от това увеличение. Това е така, тъй като видно от доказателствената
съвкупност по делото, то се установява, че ищцата оспорва всички претенции по
сметки, като сочи, че ответникът е извършил процесните ремонтни дейности
приживе на наследодателя във времевия период от 2007-2009 г., за което са били
изтеглени и два заема, в горепосочения смисъл, като твърди, че всички претенции
следва да се квалифицират като такива по чл.12, ал.2 ЗН, и отделно от това по
същество оспорва основателността на такъв иск и тъй-като със завещанието си
наследодателят вече е овъзмездил- надарил ответника, негов син, като чрез
оставеното саморъчно завещание му е оставил цялото си движимо и недвижимо
имущество, в това число и процесния апартамент; отделно от това се сочи и че ответникът
е и живял в имота, за което и по делото не се спори, видно и от гореизложеното
досежно възлагателната претенция, за която съдът вече посочи мотиви за
основателност на същата. Ответната страна, при така наведените оспорвания
следва при условията на пълно и главно доказване да се домогне да докаже, че
процесните подобрения са направени с лични средства и ангажира доказателства за
размера на извършените разходи, за самите подобрения и времето на извършването
им, което е основният спорен момент по делото.
Съдът, при така изложената
по –горе доказателствена съвкупност и като взе предвид и описаното в
предходните абзаци досежно правната природа на претенцията по сметки и
подлежащите на доказване от страните факти по делото, в конкретния казус,
намира следното: Видно от заключението на СТЕ, изготвена от в.л Н., то по
делото се установява, като не се и оспорва от съделителите, че процесните
подобрения са налични в имота. Спори се за времето и средствата, с които същите
са направени. Отговор в конкретика на този въпрос не дава и СТЕ, като видно от разпита
на вещото лице в с.з., то същият посочва, че при остойностяване на СМР-тата е
следвал молбата на ответната страна по чл.346 ГПК, както относно извършените
СМР, така и времето на извършването на същите, като предвид обстоятелството, че
апартаментът се поддържал „много добре”, вещото лице, посочва, че не може да
даде отговор на въпроса, кога са извършени СМР-тата по години. От друга страна, извън описаната поставена
дограма /преди смъртта на наследодателя/, по делото няма ангажирано нито едно
писмено доказателство, в това число и гласно такова /извън показанията на
свидетеля К., даващ сведения само за ремонта на банята/, които да сочат, че
подобренията са извършени след смъртта на наследодателя, като тези факти, лежат
в доказателствената тежест на ответната страна, която е заявила претенциите си
за подобрения. Следователно се налага извод, за недоказаност на тази претенция
в посочения смисъл, а именно – съдът приема, че подобренията са налице в имота,
както е посочило вещото лице, но не и че същите са извършени след смъртта на
наследодателя на страните.
Това е така по следните съображения: Освен че ответната страна не
ангажира доказателства за посочените факти, с които да установи претенцията си
като време и стойност, то не доказа и че са извършени процесните подобрения с
лични средства. Нещо повече, макар и по делото да не са представени изрично
двата договора за кредит, за които ищцовата страна твърди, че са били изтеглени
за ремонт на апартамента от „дядото”, и че ремонтът е извършен приживе на същия,
то видно от представеното удостоверение в последното по делото с.з., от
ищцовата страна, и от справката извършена в регистъра на банката се установява
както времето, така и приблизителния размер на изтеглените средства, като по
делото не се и спори, че вторият кредит е бил изтеглен, но ответната страна
представя писмено доказателство- епикриза на Л.С., като твърди, че изтеглената
сума от 3000 лева, е била макар и изтеглена от именото на наследодателя,
изразходвана за оперативна интервенция на ответника през 2013 г. /м. ноември/,
като кредитът е изтеглен непосредствено преди това, за което оспорвания навежда
ищцовата страна. В представеното
съдебно удостоверение, с изх. №****-***-*****-*/13.02.2020 г. от Банка ДСК,
подписано за банка ДСК от Г.Д., Мениджър, е даден отговор на двата основни въпроса, за които са били
издадени съдебните удостоверения, като съдът с нарочно определение го е приел
към доказателствената съвкупност по делото. Видно от удостоверението
/стр.102 от делото/, то в същото е
посочено, че И.С. Г., е ползвал кредит за текущо потребление в размер на 3000
лева с дата на договора 27.11.2013 г., като е посочено, че кредитът е обезпечен
с поръчителството на И.С., като този кредит е бил погасен. В удостоверението е
посочено и че досежно кредитът от 2007 г., предвид обстоятелството, че в
банката документите се пазят на хартиен носител пет години, не може да се даде
информация за същия, като обаче е посочено, че видно от системата на банката е
наличен нередовно обслужван кредит за текущо потребление през периода
-01.09.2009 г. -07.01.2013 г., обезпечен с поръчителството на Н.Г.. Посочено е
и че по данни от същата система, то към дата 01.09.2009 г., оставал редовен
остатък от главница – 7 404, 12 лева. Не се разполага с информация за
датата на този договор, размер на кредита, както и за датата на окончателното
му издължаване. Същевременно, ответната страна е оспорила посочените твърдения,
като досежно кредита през 2013 г., е посочила, че е бил за лечение на ответника
по делото,за което по делото е представено епикриза за претърпян инцидент с увреда на ляв лакът на ответника от
18.11.2013 г., което наложило оперативна
интервенция от 03.12.2013 г., каквото
становище поддържа и лично в с.з. съпругата на ответника, явяваща се наред с
упълномощения представител- адв. В.. Следователно при положение, че първият
кредит е бил за текущо потребление и че
изложеното в удостоверението съвпада с изложеното от ищцовата страна, че
кредитът е бил за сумата от 10 000 лева, макар и от удостоверението да не
става ясна точната изтеглена сума, то като се проследи че през периода
-01.09.2009 г. -07.01.2013 г., кредитът обезпечен с поръчителството на Н.Г., е по
данни от същата система, към дата 01.09.2009 г., с оставащ редовен остатък от
главница – 7 404, 12 лева /тоест две години след изтеглянето му/, то при
такъв остатък за такъв период, съотнесен към годината на изтеглянето му, при
приблизителна математическа калкулация, се налага извод, за достоверност
на твърдяната за изтеглена сума в размер
около 10 000 лева, която е била именно за ремонт на апартамента и към
процесния времеви период е представлявала сума, достатъчна, за да бъдат
извършени голяма част от подобренията в имота, за което данни се съдържат в
показанията и на двамата свидетели- Г. и Валентин Цветков Мирчев, като първият
свидетел, макар и да е
съпруг на ищцовата страна и показанията му да следва да се ценят, съотнесени
към останалия доказателствен материал по делото, то съдът намира, същите за
достоверни, това е така, защото видно от горецитираните показания на този
свидетел, то същият освен че сочи данни за изтеглените заеми, описва в
изключително точни детайли за всяка една стоя в апартамента, в това число и
досежно коридора, като описва дори и външната врата и плочките и прагчетата на
същата и онези, които се намират от вътрешната страна, дори и че са мраморни и
ремонтът в банята, без да е посещавал имота след смъртта на дядото, починал в
болница. Следователно, се налага извод, че няма как ако подобренията не са били
налични преди смъртта на И. Г., свидетелят Г. да ги опише в такава точност,
съответна и на описаното от самата ответна страна в претенцията и по сметки по
делото. Тук следва да се посочи, относно санирането, че показанията на този
свидетел, са съответни и на заявеното от другия свидетел- Мирчев, че е
извършено преди смъртта на дядото, което кореспондира и със заявеното от вещото
лице Н. в с.з., че макар и да не е обследвал извън договора с общината от 2016
г. санирането, то преди това при преглед в „гугъл мапс”, да се установява, че е
имало саниране, макар и с по-малък см изолация през 2012 г., когато
наследодателят е бил жив, като житейски логично е и дограмата да е била сменена
преди санирането, за което данни се съдържат в гласните показания, на
свидетелите, ангажирани от ищцовата страна. Тук следва да се отбележи друг
спорен момент по делото, а именно ремонтът на процесната баня и декоративните
плочки в същата- кога те са били поставени и кога е бил извършен този ремонт,
преди смъртта на дядото или след това. Тук следва да се посочи следното:
действително в разпита на св- Г. същият говори за една различна плочка, но
описва много детайлно какви плочки /испански/ и какви принадлежности за баня са
били закупени, които са съответни на описаните като подобрения и претендирани
от ответника и сочи, че същите са били извършени приживе от наследодателя със
средствата от заема. Следователно, при положение, че вещото лице, макар и да
заявява, че са налице фризове, които образуват флорални мотиви на три от
стените в банята, то това не изключва тезата, свидетелят да ги определя като
декоративни плочки, тъй като те са принципно по-различни от останалите. При
тези доводи и при положение, че ответната страна не успя да ангажира нито едно
доказателство и за този ремонт, освен показанията на свидетеля- съсед, който
твърди, че след смъртта на дядото е извършил ремонти дейности в дома на
ответника, за които му е заплатено на ръка, то не се ангажира нито едно писмено
доказателство /пр. фактура за закупени материали или дори свидетелят да посочи
каква сума му е била заплатена „на ръка”/, за да може ответната страна, в чиято
доказателствена тежест е до докаже процесните факти. Следователно, съдът
приема, че претенциите по сметки попадат в хипотезата на чл.12, ал.2 ЗН, като същите
намира, че са извършени преди смъртта на наследодателя, и като такива, и за да
биха били основателни, то ответната страна следва да докаже и целия горецитиран
правопораждащ фактически състав на тази разпоредба, като в случая не се доказва
същият. Нещо повече, освен че съдът намира, че с първия заем на наследодателя
са извършени ремонтни дейности, дори и да се приеме тезата на ответната страна,
че вторият заем е бил не за входна врата, а за оперативна интервенция на
ответника, макар че няма данни за сумата на такава интервенция, което също не
изключва възможността обективно парите, изтеглени през 2013 г. да са послужили
от една страна за операция на ответника, както и от друга предвид нормалната
пазарна стойност на една входна врата /като самият ответник сочи сума от 850 лв
и 100 лв монтаж в молбата си по сметки досежно вратата/,сума, която е далеч под
3 000 лева и за смяна на входната врата. Тоест съдът намира, че
ответникът, не е доказал фактите, които са били разпределени в неговата
доказателствена тежест, като не е ангажирал доказателства не само за размера на
подобренията, но и че съобразно твърдението му същите да са извършени след
смъртта на наследодателя. Следователно, съдът намира, че претенцията по сметки
следва да се третира по реда на чл.346 ГПК, вр.и чл.12, ал.2 ЗН, като
подобренията са били извършени, тъй като тяхната наличност се доказва по делото
приживе на наследодателя и то с негови средства, като наред с горното следва да
се посочи, че абсолютно еднозначна е съдебната практика, че в случай че
наследникът е овъзмезден по друг начин- в случай завещание в негова полза, то не
му се дължи овезмездяване по реда на чл.12, ал. 2 ЗН, какъвто именно е
процесният случай и в какъвто смисъл е и горецитираната съдебна практика на
ВКС. Още повече и в допълнение следва да се посочи и че ответникът е живял в
имота, заедно с наследодателя, като е безспорно, че не е заплащал наем за това,
което практиката на върховната съдебна инстанция също приема за овъзмездяване,
като освен това и претенцията по реда на чл.346 ГПК, видно от изложеното
по-горе остана и недоказана по делото.
Както по-горе се посочи, разликата между претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН и чл.61, ал.2 ЗЗД е моментът на извършването на подобренията, като съдът предвид, обстоятелството, че прие,
че подобренията в имота са извършени приживе на наследодателя и при средства,
които са били на последния, както и че ответната страна е била овъзмездена, то
не следва да се обсъжда хипотезата на гестията, тъй като последната би била
релевантна в случай, ако подобренията бяха извършени в имота, след смъртта на
наследодателя и предвид факта, че съгласно чл.61 ал.2 от ЗЗД този,
който извършва чужда работа без пълномощно, но я предприема и в собствен интерес
заинтересованият отговаря до размера на обогатяването му, т.е. дължи се
увеличението на квотата на всеки съсобственик съразмерно с идеалната си част от
съсобствената вещ или в конкретния случай ищцата би дължала 7/18 идеални части
от това увеличение, като не е не е знаела за извършване на подобрение в имота
след смъртта на баща си тя не само не е могла да се съгласи, но не е могла да
се противопостави на извършването на подобренията, поради което чл.59 от ЗЗД е
неприложим. Искането по чл.
12, ал. 2 ЗН е конкретно, особено приложение на принципа за недопустимост на
неоснователното обогатяване. То е във връзка с увеличаване имуществото на
наследодателя, за което е спомогнал наследникът, т. е. то е имуществено право
на общо основание. За да бъде уважена претенция при тази квалификация следва
претендираищият да има качеството наследник, да е спомогнал за увеличаване на
наследството, действията да са извършени приживе на наследодателя, действията
да са извършени без правно основание и претендиращият да не е бил овъзмезден.
Водим от всичко, до тук
изложено съдът намира, че претенцията по сметки на ответната страна, следва да
бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна такава.
По разноските за производството:
Производството по съдебна
делба е особено исково производство. Процесуалните норми, които го уреждат имат
характера на специални по отношение на общите норми, уреждащи гражданския
процес във всичките му форми. Тъй като при наличие на съсобственост върху вещи
и вещни права, съдебната делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за
делба, предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна.
Отговорността на разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение,
какъвто принцип е залегнал в правилата на чл. 78 ГПК.
Ответникът по иск за делба
не дава повод за предявяване на този иск /макар че и това е възможно/, а
основанието е ликвидиране на съществуващата съсобственост. В делбеното
производство страните имат двойно качество - те са и ищци и ответници един
спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от
страните съобразно стойността на дяловете им. Това се отнася за държавните
такси и другите деловодни разноски.
Разноските за адвокатски
хонорар се понасят от страните така както са ги направили. Когато в делбеното
производство са предявени други искове - например по сметки, тъй като те
зависят от поведението на ответника по тях, нормата на чл. 355 ГПК предвижда
присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК. В този смисъл
Определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч. пр. д. № 6919/2014 г. на Върховен
касационен съд. Предвид отхвърлянето на претенцията по сметки, то следва на ищцовата страна да се присъди адвокатски хонорар за защита по посочената претенция-500
лв, адв. Хонорар, които е в минимален размер в сравнение със заявената
претенция и фактическата и правна сложност на делото, съгласно Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, поради което и не следва да бъде
намаляван. Следва да се
присъди и д.т. заплатена за вписване на и.м. 20, 92 лв.
Разноските в делбеното
производство – възнагражденията на вещите лица по допуснатите два броя СТЕ са направени от ищцата, както следва-
120 лв за първата СТЕ и 60 лв за втората СТЕ или общо 180 лева за експертизи.
Ответната страна е направила също разноски за експертизи-200 лева /съгл. И представен
списък за разноски/, от които 200 лв за втората допусната СТЕ, по която
претенцията е отхвърлена и следователно тази сума не се дължи на ответната
страна, като заплатено от
нея остава за нейна сметка.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че действителната стойност на процесния апартамент възлиза на 68 900 лв., от което следва, че стойността на дяла на ищцата е 26 794.44 лева. Съгласно чл. 355 от ГПК страните дължат държавна такса за делбеното производство в размер на 4% от тази стойност.
Стойността на дяловете на
всеки от ответниците е респ.
на стойност 26 794.44 лева за ищцата и 42 105,56 лв. Съгласно чл. 355 от ГПК страните дължат държавна
такса за делбеното производство в размер на 4% от тази стойност или държавна
такса в размер на 1071, 78 лв- дължи ищцата и 1684,22 лв дължи ответната страна.
Ответникът следва да заплати държавна такса върху отхвърлената си претенция по сметки в размер на 1049 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВЪЗЛАГА на
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК В ДЯЛ на Л.И.С.
***., е ЕГН **********,
№3, ет.4, ап.13, следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №44, находящ
се в гр. П., ул.”****”, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, със
застроена площ от 65.30 кв. метра, при съседи: изток-ап.43, запад-пр.стена,
север- улица, юг-двор, заедно с избено помещение № 16, с площ от 3.96 кв.м.,
при съседи: изток-пр.стена, запад-коридор, север-коридор, юг-мазе, заедно с 0.539%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
който апартамент представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.**
по КККР на гр. П., с адрес на имота: гр. П., ул.”****,
самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор *****.***.***,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, посочена площ в документа: 65.30 кв.м., прилежащи части: избено
помещение № 16, с площ от 3.96 кв. м. и 0.539% идеални части от общите части на
сградата, ниво 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.***.1.45,
*****.***.***.1.23, под обекта: *****.***.***.1.41, над обекта – няма.
ОСЪЖДА на
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК Л.И.С.
***., е ЕГН **********,
№3, ет.4, ап.13 да заплати на Н.И.Г. ***, с ЕГН **********, сумата от 26 794.44 лева за
уравняване на дела й.
УКАЗВА на
основание чл. 349, ал. 3 от ГПК на Н.И.Г.
***, с ЕГН **********, че за вземането си за уравняване на дела може да
впише законна ипотека върху делбения имот.
УКАЗВА на
основание чл. 349, ал. 5 и ал. 6 от ГПК на Л.И.С. ***.,
е ЕГН **********, №3, ет.4, ап.13, че следва да заплати сумата за уравняване на дела на Н.И.Г.
***, с ЕГН ********** в шестмесечен
срок, считано от влизане на настоящото решение в сила, като в противен случай
същото се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
УКАЗВА на
основание чл. 349, ал. 6 от ГПК на Л.И.С.
***., е ЕГН **********,
№3, ет.4, ап.13, че правото на
собственост върху възложения му в дял имот се придобива след изплащане на
сумата за уравняване на дяловете ведно със законната лихва.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Л.И.С.
***., е ЕГН **********, №3,
ет.4, ап.13 срещу Н.И.Г.
***, с ЕГН ********** на основание чл. 346 ГПК претенция по сметки за
заплащане на съответни на дяловете им в съсобствеността части от сумите, както следва заявена общо претенция в размер на сумата 19125 лв. заявена претенция за
вложени СМР-та, както за сумата от 7100 лв.- вложен труд, представляваща
обща стойност на извършени подобрения в делбения имот.
ОСЪДЖА Л.И.С. ***., с ЕГН **********, №3, ет.4, ап.13 да заплати на Н.И.Г. ***, с ЕГН ********** сумата
от 700,92 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 от ГПК Л.И.С. ***., е ЕГН **********, №3, ет.4, ап.13 да заплати по сметка на Районен съд – П., в полза на бюджета на
Съдебната власт сумата от 2733, 22 лв., представляваща държавна такса по иска за делба и отхвърлената претенция по сметки.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 от ГПК Н.И.Г. ***, с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – П., в полза на
бюджета на Съдебната власт сумата от 1071, 78 лв., представляваща държавна такса съгласно дела й, определен в делбата.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: