Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-102                           17.10.2019 година                               град Бургас

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски Окръжен съд                                                                       Трети състав

На двадесет и четвърти септември                                                     година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенева  

                                                                                             2. Кремена Лазарова                

                                                                Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  1018 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 2389/21.05.2019г. на ПРС от Ж.С.И., с ЕГН: **********, с адрес: с.Г., общ.П., ул.“С. К.“ № *, Г.П.Г., ЕГН: ********** с.Г., общ.П., ул.“С. К.“ № * и С.П.Т., ЕГН: ********** от гр.Б., ул.“П. Е.“ № ***, ет.*, ап.десен, чрез адв.П.Грошкова, против решение № 78/18.04.2019г. по гр.д.№ 234/18г. на ПРС, в частта, с която съдът е отхвърлил предявеният от тях установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ГПК против Българската държава, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, по отношение на описаните в диспозитива на обжалваното решение имоти. Твърдят, че решението не е правилно и неправилно са преценени ангажираните доказателства. Молят да бъде отменено и постановено ново, с което искът им бъде изцяло уважен. Ангажират нови доказателства. Молят за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна -  Българската държава, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, чрез Ст.Костадинова, гл.ю.к. на ОД „Земеделие“ Бургас, оспорва въззивната жалба. Заявява, че постановеното решение е правилно и съобразено със закона в обжалваната част. Моли да бъде потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не ангажира нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица и е допустима.

Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.124 ГПК.

Производството пред ПРС е образувано по искова молба от Ж.С.И., с ЕГН: **********, с адрес: с.Г., общ.П., ул.“С. К.“ № *, Г.П.Г., ЕГН: ********** с.Г., общ.П., ул.“С. К.“ № * и С.П.Т., ЕГН: ********** от гр.Б., ул.“П. Е.“ № ***, ет.*, ап.*****, против Българската държава, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите по реда на чл.47, ал.1, предл.І ППЗСПЗЗ с иск да се приеме за установено, че ищците са собственици на описаните в исковата молба недвижими имоти: 1. Земеделска земя от 2 250кв.м., представляваща имот № 003059 в земл. на с.Горица, общ.Поморие, подробно описана по исковата молба, заедно с изградената в имота сграда № 01 с площ от 323кв.м., представляваща по документи Овчарник, Свинарник-Запад, западно крило и 2. Земеделска земя 1500кв.м., представляваща имот № 003058 в земл. на с.Горица, общ.Поморие, подробно описана по исковата молба, заедно с изградената в имота сграда № 01 с площ от 258кв.м., представляваща по документи Овчарник-запад, западно крило. Твърдят, че имотите са придобити в резултат от участие в обявен от ТКЗС в ликвидация с.Гълъбец търг от 26.09.1994г. Твърдят, че с цитираните в исковата молба платежни документи са заплатили цената на сградите и земята и са ги владели повече от 10 години добросъвестно. При опит да се снабдят с нотариални актове за земята и сградите, установили, че терените са заведени като държавна собственост – ДПФ. Ето защо е образувано настоящото производство, в което да се установи собствеността им. Ангажирали са доказателства. Претендират разноски.

В отговора срещу исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл.131 ГПК, Българската държава, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, чрез гл.ю.к.В.Димитрова-Даалова при ОД „Земеделие“ - Бургас е оспорила исковете. На първо място се позовава на недопустимост на иска, като твърди, че липсата на документи, доказващи финализиране на търга от 26.09.1994г. лишават ищците от правен интерес да установяват права върху процесните имоти. На следващо място се позовава на неоснователност и моли искът да бъде отхвърлен. Твърди, че ищците не са придобили права на собственост. Излага аргументи. Моли за присъждане на разноски.

Както бе изложено по-горе, решението е влязло в сила по отношение на сградите в процесните имоти и настоящият съд следва да се произнесе само по отношение на двата, посочени по-горе терена.

По допустимостта на иска и наличието на правен интерес за провеждане на съдебно производство за спорните имоти, съдът съобрази следното: съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1, предл.II ГПК: „Всеки може да предяви иск, за да … установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това“. Установяването на право по съдебен ред и търсенето на съдебна защита са предпоставени най-малко от смущаване на това право на ищеца от страна на ответника. То следва да бъде оспорвано или да се манифестират действия от ответната страна, водещи до извод за незачитането му от страна на ответника.

В настоящия случай безспорно Държавата оспорва правата на въззивниците върху двата терена. Както става ясно от отговора срещу исковата молба, въззивната жалба и приложената пред районния съд скица и отразяване от страна на Общинска служба по земеделие, гр.Поморие, процесните имоти са заведени като частна държавна собственост на ДПФ - МЗХГ. Следва заключение, че Държавата има претенции за собственост. Явно е, че спор между страните  съществува, затова съдът приема, че искът е допустим.

По основателността му съдът приема следното: видно от исковата молба въззивниците твърдят придобиване на двата терена като прилежащи площи към закупени от тях чрез търг стопански сгради: сграда № 01, овчарник, свинарник – запад, западно крило в имот № 003059 и сграда № 01, овчарник – запад в имот № 003058 и двата в земл. на с.Горица, общ.Поморие.

Видно от приложените протоколи – стр.41 – 48 по гр.д.№ 234/2018г. на ПРС, след влизане в сила на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, ЗК „Хаджийска долина“  с.Гълъбец е прекратена по реда на § 12 ПЗРЗСПЗЗ и дълготрайните материални активи на организацията са обявени за продажба на търг по реда на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ, в редакцията на нормативния акт, действаща към онзи момент.   

 От протоколите става ясно, че на търг са изнесени дълготрайни активи – навеси, траншеи, оранжерии, овчарници и др., но не и терени.

След участие в търга, видно от протокол от 25.09.1994г., П. П. (понастоящем починал и наследен от Г.Г. и С.Т. –  у-е  за наследници изх.№ 5/31.01.2018г. на кметство с.Горица), Г.Г., С.Т. и Ж.И. са спечелили търга за „овчарник запад, западно крило“ при цена от 62 500лв. и за „овчарник свинарник запад ½ западно крило“ при цена от 62 500лв. За заплащане на двете суми ЛС на бившата ЗК „Хаджийска долина“ с.Гълъбец е съставил две фактури: № 296/28.09.1994г. и № 295/28.09.1994г., всяка от които на стойност от 62 500лв., като всяка една носи щемпел „изплатена“.

Видно от двата, приложени на стр.18 и стр.19 по гр.д.№ 2072/18г. на БРС оценителни протоколи, за всяка от двете сгради е изчислена по реда на чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ, действащ към провеждане на търга, нормативно необходимата площ съгласно ПМС № 41/23.11.1982г. За сграда „овчарник запад, западно крило“ тази площ е определена на 1500кв.м. с цена от 7 500лв., а за втората - „овчарник свинарник запад ½ западно крило“ – на 2250кв.м. с цена от 11250лв.

Въззивниците твърдят и в подкрепа на твърдението си са приложили квитанция № 717/29.11.1994г. – стр.13, че са заплатили сумата от 13 125лв., съответстваща на оценката на 1500кв.м. площ, необходима за правилното функциониране на първата сграда и на ½ от 2250кв.м., площ, необходима за функционирането на втората сграда. От квитанцията се установява, че сумата е заплатена в полза на ЗК „Хаджийска долина“ с.Гълъбец.

Други писмени доказателства, в подкрепа на твърденията на въззивниците за собственост върху процесните терени, по делото не са представени. Събрани са гласни доказателства, касаещи анимуса за придобиване на собственост чрез упражняване на владение и удостоверения за данъчна оценка на двата имота, от които се установява, че за имотите няма данъчни задължения, т.е. те са заплащани от въззивниците до настоящия момент.

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема, че постановеното решение е правилно и съобразено със закона.

Действително, не е спорно, че въззивниците са заплатили сумите, определени като цена на нормативно определените за всяка от сградите терени, но тази цена е заплатена в полза на прекратената ЗК „Хаджийска долина“, а не в полза на Републиканския бюджет, както постановява разпоредбата на чл.48а, ал.2 ППЗСПЗЗ, в редакцията, действаща към провеждане на търга. Освен това не е изпълнена цялата процедура по продажба на търг, която изисква след провеждане на търга за сградите, предмет на продажба, определяне и оценяване на нормативно необходимия терен за правилното функциониране на тези сгради, изготвяне на парцеларен, регулационен или план на новообразуваните имоти, скици и т.н. и заплащане на цената, накрая да бъде сключен договор, съобразен с чл.18 ЗС, така, както постановява чл.16 от Наредбата за търговете, доколкото това е нормативният акт, уреждащ провеждането на търгове за приватизиране на имущество към онзи момент.

Така терените, в които са построени процесните сгради, са останали собственост на държавата и са били актувани като такива от ДПФ и дори и върху тях да е упражнявано владение от страна на въззивниците, то е упражнявано върху вещ, държавна собственост, която независимо от това дали се касае за публична или частна такава, не може да бъде придобита по давност, поради изричната забрана на закона – чл.86 ЗС и §1 ЗД ЗС.

В заключение се налага извод, че в тази част решението на ПРС е правилно и съобразено със закона и установената съдебна практика и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

 Водим от изложеното БОС

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 78/18.04.2019г. по гр.д.№ 234/18г. на ПРС в  обжалваната част.

ОСЪЖДА Ж.С.И., с ЕГН: **********, с адрес: с.Г., общ.П., ул.“С. К.“ № *, Г.П.Г., ЕГН: ********** с.Г., общ.П., ул.“С. К.“ № * и С.П.Т., ЕГН: ********** от гр.Б., ул.“П. Е.“ № ***, ет.*, ап.д., да заплатят на Българската държава, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждание, съобразно изхода на спора

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

          

 

 

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: