О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…………05.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ………………май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.търг.дело
№ 603 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „КОРОНА
РЕЗИДЪНС – А21“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна ж.к. „Бриз-юг“, ул. „128-ма“ №6, ет.4, ап.21, чрез пълномощник адв. И.Д. с.а. гр.***, срещу Решение № 238 от 16.01.2020г., постановено по гр.д.№
5915/2019г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от „КОРОНА РЕЗИДЪНС – А21“ ЕООД ЕИК ********* срещу
„БИЛДИНГ МАСТЪРС“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к. „Бриз“, ул. „Д-р Стойчо
Йорданов“ №6, ет.1, офис 1, обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗЗД
и чл.146, ал.1 ЗЗП за прогласяване нищожността на сключен между страните
Договор за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна
собственост в комплекс „KORONA LUXURY REZIDENCE” на 19.12.2009г., поради липса
на предмет, в условията на евентуалност като сключен в заобикаляне на закона, а
условията на евентуалност и като накърняващ добрите нрави, както и предявения в
условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузите описани в
чл.5, чл.7, чл.13, чл.31 и чл.32 от договора, като неравноправни клаузи.
Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е немотивирано
и неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. На първо
място се поддържа въведеното с исковата молба твърдение, че сградата, в която
са ситуирани имотите, собственост на ищеца, не
притежава белезите на жилищен комплекс от затворен тип. Сочи се, че съдът не е
обсъдил факта, че комплекса не е ограден изцяло и трети лице имат достъп до
него. Оспорва се извода на съда, който независимо, че приемал тезата, че
сградата не отговаря на изискването на ЗУЕС за жилищен комплекс от затворен
тип, счита договора за действителен.
Сочи се, че предмет
на процесния договор е осъществяване на дейности по
управление и поддръжка на общите части на сградата, както и на свободната
дворна площ, прилежаща към сградата. Поддържа се, че доколкото липсва жилищен
комплекс по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗУЕС, а е налице само сграда, е налице
недействителност на процесния договор поради липса на
предмет.
Настоява се, че при
липса на нормативен документ, който да установява наличието на затворен
комплекс ответникът умишлено и целенасочено е заобиколил
закона, представяйки на собствениците, че имотът е обособен комплекс със
задължение на подписване на договор с правно основание чл.2 от ЗУЕС. Според въззивника при сключване на договора страните по него са
търсели постигането на цел, която законът не позволява, а именно – при наличието
на обикновена етажна собственост собствениците да подписват договор по чл.2 от ЗУЕС, по които те нямат права, а само задължения, без право на прекратяване,
като единствената клауза е само „по единодушно решение на собствениците“.
Твърди се, че такова е трудно да се постигне, доколкото ответникът също
притежава собственост в имота.
Твърди се, че със
сключването на договора са нарушени добрите нрави, т.к. чужди граждани са
манипулирани с цел реализиране на печалба и поставяне в позиция, в която
договорът да не може да бъде развален, както и да бъдат лишени от възможността
да изискват изпълнение на основната хипотеза в договора – контролиран достъп до
имота, паркоместата и ограничаването на трети лица до
тяхната собственост, което ограничава комплекса от статута на етажната
собственост. Въззивникът се позовава на съдебна
практика, с която състави на ВКС на РБ дават тълкуване на понятието „добри
нрави“ и преценка на критериите за нищожност на основание накърняване на
добрите нрави.
На следващо място се
поддържа възражението, че в частта относно срока, възможностите за
прекратяване, неустойки и санкции, клаузите на договора не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до значителен дисбаланс в правата на
възложителя, в реалното му лишаване от право да прекрати договора , а неравноправните клаузи в договора са
нищожни и не пораждат ефект /арг. чл.146 от ЗЗП/.
Поддържа се възражението за неравноправна клауза по отношение на неустойката в
размер на 0.2 % на ден.
Искането е за отмяна
на първоинстанционното решение .
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата
страна „Билдинг Мастърс“ ЕООД гр.Варна,
чрез пълномощник адв.Десислава Везенкова
ВАК, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната
жалба с подробни мотиви, обосноващи неоснователност
на въведените възражения, и настоява за нейното отхвърляне и присъждане на разноски.
Страните не са направили искания
по доказателствата.
Постъпилата въззивна
жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна
жалба
на „КОРОНА РЕЗИДЪНС – А21“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна ж.к. „Бриз-юг“, ул.
„128-ма“ №6, ет.4, ап.21, чрез пълномощник адв. И.Д.
с.а. гр.***, срещу Решение № 238
от 16.01.2020г., постановено по гр.д.№ 5915/2019г. по описа на ВРС, с което са
отхвърлени предявените от „КОРОНА
РЕЗИДЪНС – А21“ ЕООД ЕИК ********* срещу „БИЛДИНГ МАСТЪРС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ж.к. „Бриз“, ул. „Д-р Стойчо Йорданов“ №6, ет.1, офис 1,
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗЗД и чл.146, ал.1 ЗЗП за
прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за управление и
поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна собственост в комплекс
„KORONA LUXURY REZIDENCE” на 19.12.2009г., поради липса на предмет, в условията
на евентуалност като сключен при заобикаляне на закона, а условията на
евентуалност и като накърняващ добрите нрави, както и предявения в условията на
евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузите, описани в чл.5, чл.7,
чл.13, чл.31 и чл.32 от договора, като неравноправни клаузи.
НАСРОЧВА
производството по възз.т.дело № 603/2020 год. на ВОС за 17.06.2020г.
от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.