Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………
2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ
състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен
съдия : ЙОРДАН Д.
при
секретаря Румела Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №397 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Д.Д.Й.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв. С.Б., срещу Заповед №187
от 28.06.2017 г. на Кмета на район "Младост" - Община Варна за
премахване на незаконен строеж – преустройство на апартамент №11, ет.6, находящ
се в жилищна сграда с административен адрес ---------, гр. Варна, УПИ ******по
плана на 26-ти микрорайон на гр. Варна.
В жалбата са изложени твърдения
за нищожност и незаконосъобразност на жалбата, поради липса на компетентност на
издалия я орган, неспазване на изискванията на чл.59 АПК за форма и съдържание,
както и съществено нарушение на административнопроизводствени правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Подробно
изложение на пороците на обжалваната заповед се съдържат в жалбата. Претендира
се присъждане на направените от жалбоподателката в производството разноски.
Ответната страна, Кметът на район
"Младост" при Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Предявено е възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателката разноски.
Заинтересованото лице М.К.Д. не е
изразила становище по жалбата.
Във връзка с изложения правен спор е образувано административно дело №3288/2017 г. по описа на Административен съд – Варна. В
рамките на това производство е постановено Решение №1911/15.10.2018 г. (по
адм.д. №3288/2017 г. на АдмС - Варна), с което съдът е отхвърлил жалбата на Д.Д.Й., ЕГН **********
срещу Заповед №187 от 28.06.2017 г. на Кмета на район "Младост" -
Община Варна за премахване на незаконен строеж – преустройство на апартамент
№11, ет.6, находящ се в жилищна сграда с административен адрес ---------, гр. Варна,
УПИ ******по плана на 26-ти микрорайон
на гр. Варна. Така постановеното решение е било обжалвано от
жалбоподателката Д.Д.Й.. С решение №1480/29.01.2020 г. постановено по адм. д.
№693/2019 г. по описа на Върховен административен съд е било отменено Решение №1911/15.10.2018 г. по адм.д. №3288/2017 г. на
АдмС – Варна. Решаващите мотиви в тази насока са липсата на произнасяне в
обжалвано решение по преюдициалния в производството въпрос за наличие на
активна процесуална легитимация на оспорващата заповедта Д.Д.Й., която не е
адресат на обжалваната заповед и не е участвала в административното
производство по установяване и премахване на незаконния строеж. Освен това е
посочено, че неизяснен е останал въпроса за датата на влизане в сила на заповед
№187/28.06.2017 г., издадена от кмета на район „Младост“, Община Варна
(обжалваната заповед), за което обстоятелство имало индиректни данни по делото.
Предвид изложеното, в решението на Върховния административен съд е прието, че е
налице съществено процесуално нарушение по чл.172а, ал.2 от АПС – липса на
мотиви, като последица от неизяснена фактическа обстановка, което е основание
за отмяна по реда на чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда. Така е образувано настоящото производство
по административно дело №397/2020 г. по описа на Административен съд – Варна.
В рамките на новообразуваното производство съобразно с постановеното в
Разпореждане №476/22.05.2020 г. на
съдията докладчик на ответника, съобразно с указанията на ВАС, е указано да се
представят всички налични писмени доказателства относно датата на влизане в
сила на Заповед №187/28.06.2017 г. на Кмета на р-н „Младост“, Община Варна. Такива
не са били предоставени до съдебно заседание проведено на 08.07.2020 г., като с
определение от датата на заседанието отново е задължена ответната страна да
представи подобни доказателства. Такива са представени с молба с вх.
№8045/10.07.2020 г. В посочената молба е изразено становище относно
процесуалната легитимация на жалбоподателката, както и по отношение на
редовността на уведомяването при твърдяна като изпълнена процедура по
уведомяване по реда на §4 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на заповедта на вратата
на процесният апартамент№11, ет.6, находящ се в жилищна сграда с административен
адрес ---------, гр. Варна. Посочено е,
че административното производство е водено против М.К.Д., която била собственик
на жилището до 02.06.20217 г., както и че независимо, че Заповедта е издадена
на 28.06.2017 г. следва да се приеме, че процесуално легитимирана дя обжалва
заповедта е именно М.К.Д., а не жалбоподателката Д.Д.Й.. Намира, че процедурата по
§4 от ДР на ЗУТ е изпълнена
законосъобразно, като на 07.08.2017 г. служители на общинската администрация са
извършили съобщение по този ред – чрез залепване на заповедта на вратата на
апартамент №11, ет.6, гр. -------------и на таблото на р-н „Младост“ на
04.09.2017 г. длъжностни лица съставили протокол, че възражение в този период
от време не е било постъпило и заповедта била влязла в сила. Навежда друго
основание за недопустимост на жалбата на жалбоподателката, а именно, че дори да
се приеме, че същата е следвало да бъде уведомена за заповедта, според нейните
твърдения тя узнала за нея след като я намерила залепено на вратата на
апартамента на 06.11.2017 г. уведомление, но подала жалбата след 14-дневния
срок за обжалване, на 24.11.2017 г.
Становище относно жалбата при новото разглеждаане на делото, в съдебно
заседание, е изразил и процесуален представител на жалбоподателката. Последният
сочи, че констативният акт, с който е започнало административното производство
е съставен в нарушение на разпоредбата на чл.223, ал.2 от ЗУТ, тъй като едно от
лицата Р.Г.П. не е служител за контрол на строителството на районната
администрация на р-н Младост и за това не е компетентна да състави констативен
акт. Намира освен това, че към момента на издаване на заповедта – 28.06.2017 г.
жалбоподателката е собственик на имота, тъй като на 02.06.2017 г. и е била
прехвърлена собствеността по силата на прехвърлителна сделка. Твърди, че
заповедта не е била връчена на жалбоподателката.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено
от фактическа страна следното:
По въпроса за процесуалната легитимация на жалбоподателката:
Видно е, че адресат на Заповед №187 от 28.06.2017 г. на Кмета на район
"Младост" - Община Варна за премахване на незаконен строеж е М.К.Д., а не жалбоподателката Д.Д.Й.. В рамките на
производството е установено, че възложител на строежа по смисъла на чл.161,
ал.1 от ЗУТ е М.К.Д.. Към 06.11.2017 г.,
когато жалбоподателката Д.Й. твърди, че
е узнала за обжалваната заповед, е било образувано изпълнително производство по
дял V, глава 17 от АПК, което говори за наличие на годно изпълнително основание
по чл.268 АПК, тъй като заповедта следва да е влязла в сила, като необжалвана
от адресата ѝ М.К.Д.. Поради това е и изпратена поканата за доброволно
изпълнение по чл.277 АПК. Нормата на чл.274, ал.2 от АПК предвижда, че длъжници
по изпълнението могат да бъдат гражданите и организациите, както и органите,
посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници. Предвид това в
качеството си на правоприемник следва да се приеме, че Д.Д.Й. е следвала да бъде
уведомена за воденото производство, тъй като за нея е налице признат законен
интерес да обжалва заповедта. Независимо от представените в производството
доказателства за изпълнение на процедура по уведомяване по реда на §4 от ДР на
ЗУТ не може да се приеме, че е налице уведомяване насочено към жалбоподателката
Д.Д.Й., тъй като в документите се съдържа покана към предходния соственик на
жилището - М.К.Д.. Ето защо като приема,
че няма отправена лично до Д.Д.Й. покана, съдът не може да се приеме, че същата е
била уведомена, в който и да е момент, дори и в момента на твърдяното от нея
узнаване за заповедта на 06.11.2017 г., когато видяла залепено на вратата на
апартамента уведомление. Обстоятелството, че подобна покана не е била
адресирана до нея кара съда да приеме, че същата не е в забава по отношение на
уведомяването за издадената заповед за премахване на незаконен строеж. Следва да се има предвид и това, че съгласно чл. 225
ал. 6 от ЗУТ във връзка с § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №
13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях , адресат на заповедта за премахване на
незаконен строеж може да е всяко от посочените лица - извършител, възложител
или собственик, а разпореждането за премахване на незаконния строеж касае пряко
строежа /предмета на заповедта/ и обвързва правоприемниците при изпълнението.
Предвид гореизложеното съдът приема, че за жалбоподателката Д.Д.Й. съществува признат
от закона правен интерес да обжалва заповедта, както и, че по отношение на нея
не е изтекъл предвиденият в закона срок за обжалване. Ето защо жалбата следва
да се приеме за допустима, като подадена от легитимирано лице, собственик на
имота, предмет на оспорения акт, пред надлежен съд, в предвидения от закона
срок, при наличие на правен интерес от оспорването, поради което производството
е допустимо.
Съдът, като прецени
законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК и предявените с жалбата доводи и основания, при събраните по делото
доказателства, приема следното:
По делото е
установено и не е спорно между страните, че по силата на Нотариален акт за продажба -------на нотариус Ж.Т.,
вписан в Службата по вписванията дв.вх.рег. №13605, вх. №13715 от 02.06.2017
година --------, жалбоподателката Д.Д.Й. е станала собственица на имот –
апартамент №11 с идентификатор № ***********находящ се на седми етаж в
жилищната сграда в ------------с площ от 68.69 кв.м. застроена площ, заедно с избено помещение №21, както и 6.44 кв.м. идеални части от
дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 336 кв.м. по
нот. акт, представляващо поземлен имот с идентификатор №**********Праводател на
жалбоподателката по договора за продажба е адресатът на оспорената заповед М.К.Д..
Последната е конституирана като заинтересовано лице в производството и е била собственица
на имота, предмет на договора за продажба от 02.06.2017 година, към датата на
съставяне на Констативен акт №02 от 10.04.2017 г., на основание НА за продажба
на право на строеж -------от 30.06.2008 година на Служба по вписванията гр. Варна.
На основание писмо
РД16025171ВН от 22.11.2016 г. на Началника на РО «НСК» - Варна при
РДНСК-Североизточен район, Кметът на Община Варна е разпоредил на кмета на
район «Младост» при Община Варна да извърши проверка за изпълнени
нерегламентирани СМР в сградата, находяща се в -----------, УПИ ******по плана
на 26-ти м. р. на гр. Варна. След съставени два констативни протокола от
13.12.2016 г. и 20.12.2016 г. от специалисти
«Контрол по строителството» в район «Младост» за неосъществен оглед при
посещение на апартамент №11, ет.6 на --------- поради отсъствие на собственика,
на 29.12.2016 г. до заинтересованата страна М.Д. е изпратено писмо от кмета на
район «Младост» с указание в петдневен срок да се яви в районната администрация
като представи документ за собственост и строителни книжа, доказващи законното
извършване на СМР. В писмото е посочено, че неизпълнението на указанието ще се
счита за липса на документи, доказващи законността на извършеното строителство
и писмото – като уведомление за предприемане на действия по чл.225а от Закона
за устройство на територията. След нови три неуспешни опита за оглед, за които
са съставени констативни протоколи от 04.01.2017 г., 10.01.2017 г. и 18.01.2017
г., до М.Д. е изпратено писмо с обратна разписка от 02.02.2017 г. с указание да
осигури достъп до посоченото жилище на 15.02.2017 г. в 10.00 часа за извършване
на проверка относно законността на строежа. Обратната разписка е върната на
27.02.2017 г. със забележка, че пратката не е потърсена от получателя. На
15.02.2017 г. отново е съставен протокол за неосъществен оглед поради отсъствие
на собственика на апратамента.
На 10.04.2017 г. работна група от специалисти «Контрол по строителството» към район
«Младост» и «Регистрация и паспортизация на строежи» към район «Младост», в
отсъствие на собственика съставят Констативен акт №2 за извършена проверка на
строеж – преустройство на апартамент №11, ет.6, намиращ се в жилищна сграда с
административен адрес ---------, гр.Варна, УПИ ******по плана на 26-ти м. р. на гр. Варна, обхващащо следните промени :
1.Премахнат парапет на тераса пред спалня. Терасата, с размери 408см/100 см. и
площ 4.08кв.м. е иззидана с итонг /15 см./, с височина 215 см. Монтиран е един
брой прозорец с размери 300см./95 см., с подпрозоречен зид 105см. и
надпрозоречна плътна част 15см. Изграден е покрив от дървена конструкция с
покритие от битумни керемиди с размери 410см./110см.; 2. Премахнат парапет на
тераса пред трапезария. Удължена е плочата на терасата със 160 см.
Новообразуваната плоча с размери 260см./230см. и площ 5.98 кв.м. е иззидана с
итонг /15 см./, с височина 210 см. Монтирани са 3 броя прозорци с размери
55см.8120см., 180см./120см., 85см./105см., с подпрозоречен зид 75см. Изграден е
покрив от дървена конструкция с покритие от битумни керемиди с размери
280см./250см.
Констативният акт е съставен от
длъжностни лица, чиято компетентност се установява от представените с
административната преписка длъжностни характеристики.
В констативния акт
като собственик на имота, в който е извършено преустройството е посочена М.К.Д.
с отразяване на документите ѝ за собственост. Там тя е упомената и като
възложител, и като изпълнител на преустройството. Прието е, че преустройството
е извършено без разрешение за строеж и е
квалифицирано като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ,
поради нарушение на разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Строежът е завършен
към деня на проверката, като е в съответствие с упоменатото в закона - чл.137,
ал.1, т.4, б. «д» от ЗУТ на четвърта категория на незаконни строежи.
Констативният акт е
изпратен до собственицата с писмо с
обратна разписка от 04.05.2017 г. На 29.05.2017 г. писмото с обратна разписка е
върнато със забележка, че не е потърсено. Съобщаването на акта е извършено по
реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, като е залепено на вратата на ап.11, ет.6 на ---------
на 02.06.2017 г. и на таблото в район «Младост»- Община Варна, съгласно
служебна бележка от същата дата на изпълнилите го служители. В установения от
закона срок не е постъпило възражение от
собственика на строежа.
На основание
констативния акт, установяващ изпълнение на описания в него строеж без
изискваните от закона строителни книжа и разрешение за строеж, като е съобразил
издаденото разрешение за строеж №44/03.04.2006 г., както и Удостоверение за
въвеждане в експлоатация №17/07.04.2008 г., и преценява, че по отношение на
строежа не могат да бъдат приложени разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ, §184, §183
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, кметът на район
«Младост» при Община Варна е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на
чл.225, ал.2 от ЗУТ и на основание чл.225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2 от ЗУТ, е
разпоредил премахването му.
По делото няма изявления на жалбоподателката за времето на извършване на
строежа. Няма твърдения и не са представени доказателства за осъществяване на
преустройството въз основа на строителни
книжа.
По делото е прието
като доказателство заключение на съдебно-техническа експертиза, което
потвърждава констатациите в заповедта за наличието на строежа, представляващ
преустройство на ап.11, находящ се на етаж 7 в жилищната сграда на ---------, гр.
Варна, УПИ ******по
плана на 26-ти м. р. на гр. Варна. Експертизата установява извършеното
преустройство на терасите към спалнята и трапезарията на апартамента с
превръщането им в остъклени тераси, като са премахнати металните парапети и
металната мрежа и на тяхно място са изградени стени със светла височина от 216,
съответно 211 см; стените според експертизата са изградени вероятно от
газобетонни блокчета с дебелина от 10 см; остъклени са с прозорци с посочени
размери, като подпрозоречните зидове са съответно – 105 см и 75 см; подовата
стоманобетонна плоча на ниво седми етаж при терасата към трапезарията е
разширена с 90 см, покривите на двете тераси са изпълнени като едноскатни от
дървена конструкця със стреха от 25 см, покривното покритие е от битумни
керемиди.
Съгласно т.4 на експертизата процесното
преустройство не е декларирано по реда на §16, ал.1, §127, §183 и §184 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ, тези разпоредби са и нериложими към него. В заключението е
посочено условието, което следва да бъде изпълнено спрямо действалите от 2006
година досега правила и нормативи, за да бъде определен процесния строеж като
допустим – той следва да отговаря на изискването на чл.92, ал.1 от Наредба №7
от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони – изградените архитектурни елементи над покривната
плоскост от 45 градуса, проведена съгласно чл.74, ал.2 от наредбата, могат да
бъдат с максимална височина до 0.7 м. В с. з. на 17.09.2018 г. вещото лице,
предвид констатациите в заключението за превишаване на допустимите от
действащите нормативни актове размери на преустройството, извършени без
строителни книжа, заявява, че то подлежи на премахване.
Изпълнението на
строежа без строителни книжа, както и без да са извършени процедури по
узаконяване и без да са подавани заявления по реда на §16, ал.1, §127, §183 и §184
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, се установява и от писмата на Община Варна и район
«Младост», изготвени въз основа на съответни проверки.
Въз основа на установеното от
фактическа страна и преценявайки предявените в жалбата оплаквания, съдът прави
следните изводи:
Обжалваният административен акт е
издаден от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ – Кметът на
район «Младост» при Община Варна въз основа на изрично делегирани правомощия
със Заповед №4794 от 25.11.2015 година на Кмета на Община Варна. Заповедта е
издадена в изискуемата от закона форма, като са изложени фактическите и правни
основания за постановяването ѝ.
Извършеното преустройство в апартамент №11, находящ се на 7-ми етаж в
сградата на -----------представлява строеж по смисъла на специалния закон - т.38 на §5 от ДП ЗУТ,
независимо от установените от експертизата несъответствия в размерите на
отделните елементи, които съдът намира за несъществени. За процесното
преустройство нормата на чл.148 от ЗУТ предвижда възможност за изпълнение само
при издадено разрешение по същия закон. Събраните по делото доказателства
категорично налагат извод за осъществяването на строежа без наличие на издадено
разрешение за строеж и другите, предвидени в нормативни актове книжа. В хода на
административното производство и пред съда не са предявени възражения и не са
представени доказателства за подавани както жалбоподателката, така и от нейната
праводателка, заявления за установяване на търпимост на строежа по реда на § 16, ал.1 ПР на ЗУТ и §127, ал.1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ,
търпимост на строежа по смисъла на посочените законови текстове не се
установява и от заключението на експертизата.
По делото няма спор, че строежът
съществува понастоящем. Безспорното качество на жалбоподателката на собственик
на имота я определя и като възложител на процесната постройка по смисъла на
чл.161, ал.1 от ЗУТ, правоимащ по чл.148, ал.4 ЗУТ, на който следва да бъде
издадено и разрешението за строеж по чл.148, ал.1 от ЗУТ. За собственика като възложител
тежи и задължението по чл.148 , ал.1 ЗУТ да предприеме осъществяване на строежа
само при наличие на издадено съответно разрешение от главния архитект.
Неизпълнението на това задължение, реализирането на строеж без разрешение за
строеж, без одобрени инвестиционни проекти е квалифицирано от нормата на
чл.225, ал.2 т.2 от ЗУТ като незаконен строеж, който подлежи на премахване.
Правно ирелевантен за законността
на строежа е обстоятелството кога е придобито право на собственост върху имота,
в който е извършено преустройството. Доводът, че имота е придобит в настоящият му
вид не променя обстоятелството, че строежа е незаконен, съобразно действащите
устройствени правила, както и не променя предвидените законови последици. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че процесната заповед е законосъобразна и като
такава следва да бъде оставена в сила, а жалбата на жалбоподателката Д.Д.Й., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
От страна на
ответника няма претенция за присъждане на разноски в производството.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 предл. последно АПК, настоящият състав на Варненски
административен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.Й., ЕГН-**********,***
срещу Заповед №187/28.06.2017 г. на Кмета на район „Младост“ – Община Варна за
премахване на незаконен строеж – преустройство на апартамент №11, ет.6, находящ
се в жилищна сграда на адрес – ------------УПИ -----------по плана на 26
микрорайон на гр. Варна.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: