№ 1469
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20221100901376 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 74 от ТЗ.
Ищецът С. Р. К. твърди, че е съдружник в ответното дружество –„Л.Б.“ ООД, като
притежава 48150 дяла по 1 лев всеки или 25% от капитала на дружеството. Твърди, че на
22.07.2022г. в 9,00ч. е проведено Общо събрание на съдружниците, на което той и
представител на другия съдружник – „Л.“ АД – Италия не били присъствали, тъй като не
били редовно уведомени. Твърди, че присъствали другите двама съдружници – И.К.С. и
П.К.С., всеки от които притежаващ 25% от капитала. Сочи, че съгласно представения в ТР
протокол от ОС, то било с описания дневен ред и взети решения, както следва: по т.1 –
доклад на управителя относно действия и бездействия на съдружника С. Р. в съответствие с
отправени предупреждения за изключването му; т.2 – изключване на С. Р.; т.3 –
преразпределяне на дяловете му и записването им от другите съдружници; т.4 –
освобождаване на С. Р. като управител; т.5 –приемане на нов дружествен договор и т.6 –
разни. Сочи, че той е бил изключен съобразно описаното решение, дяловете му са
преразпределени между другите съдружници, освободен е като управител и е приет нов
дружествен договор, а по т.6 – разни било отправено отново предупреждение по чл. 126,
ал.3 от ТЗ до него, съгласно посоченото в т.1, както и покана за ново събрание. Ищецът
счита, че решенията са незаконосъобразни по подробно изложените доводи, като изтъква, че
не е спазена процедурата по свикване и провеждане на ОС, тъй като не е получил покана в
предвидените срокове, не е получил и предупреждение за изключване, решението не е взето
с единодушие, каквото е изискването на чл. 13, ал. 2 от дружествения договор, незаконно са
поети дяловете на изключения съдружник, тъй като няма решение за изплащането им.
Твърди, че не са взети решенията с изискуемото мнозинство – над 50% за изключването му,
1
за приемането на нов дружествен договор, а за т.6 – счита, че от ОС не може да се вземе
такова решение. Поддържа, че въпросното ОС е проведено във Вайбър група, което е
незаконно и не е предвидено нито в ТЗ, нито в дружествения договор. Ищецът оспорва и
съдържанието на протокола, в който са обективирани атакуваните решения. В
допълнителната искова молба от 04.10.2022г. ищецът изтъква, че не е представено,
отправено и получено от изключвания съдружник - С. К. писмено предупреждение за
изключване, в което да е определен подходящ период от време, за да може евентуално
съдружникът да съобрази поведението си с изискванията на закона и дружествения договор,
ако е нарушил съшите, каквото е изискването на чл.126 от ТЗ и не е спазена процедурата по
чл. 126 от ТЗ за изключване на съдружника. Ищецът сочи, че след изтичането на
горепосочения период от време следва да се отправи отново лично предупреждение до
съответния съдружник, а не да е в поканата за ОС на дружеството, която същият да получи
по-малко от 7 дни преди датата на събранието, а в случая твърди, че и няма такава покана,
което също опорочава взетите решения на обжалваното ОС. Сочи, че въпреки че в отговора
си ответникът твърди, че е отправил по вайбър покана за ОС на дружеството, която е
представил с отговора си на исковата ни молба, такава той не е получил, поради което и ако
действително е представена такава на съда, то е налице процесуално нарушение. Оспорва и
да му е връчена седем дни преди събранието и счита, че няма как същата да се приеме като
доказателство, без да се установи кога е получена. Поддържа, че представения за вписване
протокол от ОС не е подписан от присъствалите съдружници. Сочи и че е незаконно взетото
решение за поемане на дяловете на изключения съдружник от останалите съдружници в
дружеството, тьй като такова „поемане” не е регламентирано в ТЗ, нито в дружествения
договор и такъв прехвърлителен способ не съществува. Възможни са други хипотези, които
конкретно са посочени в ТЗ, но в конкретния случай не е представено доказателство, че е
внесен в банка капитала за поетите дялове на изключения съдружник, което също е
нарушение на процедурата за изключване на съдружник. Сочи и че взетите решения от ОС
не са взети с мнозинството, с което са предвидени, нито в Дружествения договор, нито това
по чл.137 от ТЗ и дори да се приеме, че единодушието се отнася до присъстващите, а не до
всички съдружници, то по чл.137 се изисква 75% за част от решенията и 50+1 % за
останалите решения, а така представеното решение е с по-малко от тези проценти, поради
което е невалидно взето и трябва да се отмени. В хода на производството поддържа исковете
чрез процесуалния си представител адв. Д., като претендира уважаването им и присъждане
на разноски по списък.
Ответникът „Л.Б.“ ООД е получил препис от ИМ за отговор видно от съобщението на
стр. 32 от делото на 10.08.2022г. Подал е отговор с вх.№54131/26.08.2022г., за който съдът
му е указал да представи доказателства, че е подаден в срок, тъй като няма данни да е
изпратен по пощата, а двуседмичният срок за отговор по чл. 367 от ГПК е изтекъл на
24.08.2022г., сряда, работен ден. Ответникът не е ангажирал такива доказателства, а неясно
защо счита, че отговорът му е в срок, сочейки че съобщението бил получил на 12.08.2022г.,
което не е така, тъй като отбелязаната дата на връчване е ясна и четлива и то е получено на
10.08.2022г. При това положение съдът счита, че няма подаден в законоустановения срок
отговор по чл. 367 от ГПК, но ще изложи доводите му като становище на ответника.
Ответникът счита, че искът е неоснователен, тъй като според него това, че събранието е
2
проведено във Вайбър група не е забранено от законодателството. Сочи, че при наличие на
противоепидемични мерки, провеждането на събрания в електронна среда е
препоръчително. Счита, че са били поканени всички съдружници, като за ищеца сочи, че е
редовно поканен със покана, която е изпратена чрез приложението Viber, което е VoIP
приложение (интернет телефон, чат програма) за смартфони, работеши на платформите
Android, ios и Windows Phone и компютри с операционни системи Windows, macos и Linux.
Сочи, че приложението се интегрира в адресната книга и се авторизира по номера на
телефона, като позволява да се разговаря между устройства с инсталиран Viber и може съшо
да се изпращат текстови съобщения, картинки, видеоклипове и аудиосъобщения. Твърди, че
ищецът притежава телефонни номера **** и ****, а И.С. притежава телефон с номер **** и
в качеството му на управител на „Л.Б.” ООД на 14.07.2022г. изпратил до ищеца в
качеството му на съдружник в „Л.Б.” ООД текстово съобщение с прикачена към него покана
за ОС, насрочено за 22.07.2022г. Твърди, че на същата дата е поканен и другия съдружник
“Л." АД - Италия да присъства на Общото събрание, насрочено за 22.07.2022г. Заявява
искане в случай, че ищецът оспорва получаването на поканата, да се назначи експертиза,
която да установи дали прикачения файл с поканата е идентичен с представения. По
отношение на довода на ищеца, че решенията на ОС от 22.07.2022г. не са взети с
единодушие, каквото е изискването на чл. 13, ал.2 от дружествния договор във връзка е
чл.137. ал.3 от ТЗ, сочи, че решението е взето единодушно от присъстващите съдружници.
За довода на ишеца, че дяловете на изключения съдружник са незаконно поети от
оставащите в дружеството съдружници, които не може да се поемат преди да се изплатят на
изключения съдружник, сочи, че правото на уравнение на дела на изключения съдружник се
урежда от разпоредбете на чл.125, ал.3 от ТЗ и е предмет на осъдителен иск, какъвто не е
предявен с исковата молба. Идентични на горепосочения мотив, че решенията са надлежно
взети, изтъква и по отношение на другите доводи за липса на мнозинство, като се позовава
на това, че били взети единодушно от всички присъстващи. В писмена молба от 13.12.2022г.
е поддържал, че е в преговори за споразумение с ищеца, а в случай че искането му за
спиране на делото по взаимно съгласие не бъде уважено, поддържа оспорването на иска и
претендира отхвърлянето му като неоснователен.
Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори и се установява от справка по публичния ТР, включително и
представените от ищеца чрез процесуалния му представител извадки, че ищецът С. Р. К. е
съдружник в търговско дружество „Л.Б.“, като притежава 48 150 дяла с номинална стойност
от 1 лв., или 25% от капитала на дружеството. Останалите съдружници са „Л.“ АД,
чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Италия, И.К.С. и П.К.С., всеки от които
също притежава по 25% от капитала.
Със заявление с вх.№20220722102547 по партидата на ответното дружество е
поискано вписване на промени, а именно заличаване като управител на ищеца, а също и
като съдружник, като е приложен препис от протокол от проведено ОС на дружеството на
22.07.2022г., на което видно от отразеното, че са присъствали И.С. и П.С., а е отразено, че
ищецът е поканен и не присъства, което е отразено и за другия съдружник – „Л.“ АД –
Италия. По т.1 е отразено и изслушан доклад относно действия и бездействия на
съдружника С. К., като е посочено, че му било отправено предупреждение, но въпреки това
не бил започнал да изпълнява задълженията си за оказване на съдействие за осъществяване
на дейността на дружеството и не бил спрял да действа против интересите на дружеството,
3
като е посочено, че то има от една година проблем с ликвидността, което произтича от
слабата производителност и задържане на стока в склада в Бургас, за което е посочено, че
вина има С. К., тъй като той трябва да организира прекия производствено-складов
мениджмънт. Посочено е, че е сключвал сделки с „К.Б.“ АД, с което е създал задължения в
огромен размер. Посочено е, че участва в конкурентна фирма – „К.Б.“, на която е
мажоритарен акционер и изпълнителен директор. Посочено е, че от 28.04.2022г. отказва да
подписва и забавя дейността на дружеството. Посочено е, че неподписването на платежните
нареждания към НАП и доставчиците поставя фирмата в опасност от фалит. Посочено е, че
спирането на производствената линия и задържането на готова продукция в сграда в Бургас
за над 300 000 лв. заплашва съществуването й. По т.2 във връзка с горепосочения доклад е
посочено, че се взема решение за изключването на ищеца, като за същото са гласували
96 300 дяла при условията на чл. 13, ал.5 от дружествения договор. По т.3 е взето решение за
преразпределяне на дяловете на С. К., като всеки от тримата съдружници записва по равен
брой от неговите дялове, а именно по 16 050. По т. 4 ищецът е освободен като управител, а
по т. 5 във връзка с преразпределението на дяловете е прието изменение в дружествения
договор. По т. 6 е предложено протокола да послужи като предупреждение за С. Р., като е
възпроизведено съдържанието по т.1 във връзка със соченото поведение на съдружника и
дори е решено да се свика ново събрание на 14.09.2022г.
С исковата молба на стр.26 и следващите е представен и дружествения договор на
„Л.Б.“ ООД, в чл.13 от който са регламентирани въпросите, решавани от ОС, а съгласно ал. 5
– изключваният съдружник не участва в гласуването при решаване на въпроса за неговото
изключване. В чл. 13, ал.2 от дружествения договор е предвидено, че всички решения по
предходната алинея, сред които по т.2 – приемане и изключване на съдружник и по т.1-
изменение и допълнение на дружествения договор, се приемат с единодушие. В чл. 15 от
дружествения договор е предвидено, че Общото събрание се свиква с писмена покана до
всеки съдружник, най-малко седем дни преди заседанието, като в поканата се посочва и
дневния ред.
От ответника са представени в препис две покани до ищеца и до „Л.“ АД, които са
без дата, с описания в пет точки дневен ред, като в самата покана е посочено, че събранието
ще се проведе на 22.07.2022г. от 9,00 ч. във вайбър група, а в долната част е посочено, че
регистрацията на съдружниците и техните пълномощници ще започне на 22.06.2015г. в 8,45
и ще приключи в 9,00ч. Други доказателства не са представени от ответника, още повече, че
дори и тези две покани не са представени в срока по чл. 131 от ГПК, тъй като подаденият от
него отговор е след срока.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ всеки съдружник или акционер може да предяви
иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото
събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на
учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Правото на съдружника е
4
потестативно и се упражнява със специално регламентирания конститутивен иск, който
следва да се предяви в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал
или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването,
но не по-късно от 3 месеца от деня на Общото събрание. В случая не е отразено в протокола
от атакуваното ОС от 22.07.2022г. ищецът да е присъствал на процесното ОС, спорно е и
поканването му, но е факт, че исковата молба е подадена на 25.07.2022г., което е в рамките
на 14-дневния срок от събранието, а се твърди и узнаване с входиране на заявлението за
вписване на промени в ТР, което е също в срок. Между страните не се спори, а и е видно от
справките по публичния ТР, че ищецът, до процесното ОС, е съдружник в ответното
дружество, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
Първият довод на ищеца е, че не е надлежно поканен за процесното Общо събрание.
Съгласно разпоредбата на чл. 139 от ТЗ Общото събрание на съдружниците се свиква с
писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието,
освен ако не е предвидено друго в дружествения договор. Търговският закон не предписва
конкретен способ на връчване на съдружника на поканата за Общото събрание, както и на
предупреждението за изключване, поради което в съдебната практика се приема, че
връчването може да се осъществи по различни начини - с нотариална покана, по пощата,
чрез телефакс или други средства. В чл.15 от дружествения договор на „Л.Б.“ АД не е
предвидено друго, поради което следва да се приеме, че няма изрично уговорен способ за
връчване на поканата. Следователно, макар да не е изрично регламентиран начин,
уведомяване чрез съобщение във вайбър, както се твърди от ответника, е принципно
допустим начин, но ответникът е този, който следва при пълно и главно доказване да
установи твърденията си и да докаже, че е отправил такова съобщение до ищеца и че
същото е получено. С приложените към неподадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор две
покани не се установява горното, тези покани са и без дата на изготвяне, а в тях дори се
цитира възможност за регистрация на събрание през 2015г. / седем години преди
процесното/. Съдът споделя доводите на ищеца, както е постановил и по искането за
съдебно-техническа експертиза, че първо ответникът следва да установи, че е изпращал и
уведомявал ответника за въпросното събрание, за което не е ангажирал никакви
доказателства, а не дали приложение към файл във вайбър е идентичен с приложеното като
документ, още повече, че тази покана е спорно дали е редовна, тъй като първо е без дата,
второ в нея се сочи възможност за регистрация на ОС седем години по-рано от процесното.
Предвид горното съдът намира, че по делото не се установи по надлежния ред от ответника,
чиято е доказателствената тежест, че ищецът – съдружник е надлежно поканен седем дни
по-рано за процесното ОС.
Независимо от горното съдът намира, че са основателни и другите изтъкнати от
ищеца доводи за незаконосъобразност на взетите решения. Съгласно разпоредбата на чл.
137, ал.3 от ТЗ решенията на ОС по чл.137, ал.1 т.1 – изменение и допълване на
дружествения договор, по т.2 – приемане и изключване на съдружник, и по т.9 – за
допълнителни парични вноски се вземат с мнозинство повече от ¾ от капитала, като в
5
дружествения договор може да се предвиди и по-голямо мнозинство. Съгласно чл. 13, ал.2
от представения и приет като неоспорен дружествения договор на „Л.Б.“ АД всички
решения по ал. 1 се приемат с единодушие, като съдът констатира, че в чл. 13, ал.1 е
посочено решение по т. 1 – изменение и допълнение на дружествения договор, по т.2 –
приемане и изключване на съдружници, по т.3 – даване съгласие за прехвърляне на дялове,
по т.4 – увеличение и намаляване на капитала. Следователно за вземане на решение за
изключване на съдружник и за изменение на дружествения договор, каквито са решенията
по т.2 и по т. 5 от атакуваното ОС, се изисква в конкретния случай единодушие. Вярно е, че
изключваният съдружник не гласува, но в случая за решението са гласували само двама
съдружници – И.С. и П.С., които общо притежават 50% от капитала, и които не могат да
формират нито единодушие, нито квалифицирано мнозинство както се изисква от чл. 137,
ал.3 от ТЗ, тъй като другият съдружник „Л.“ АД ,Италия не е присъствал и не е гласувал
„за“. Не може да се счете, че мнозинството се определя на база присъствалите поканени
съдружници, тъй като разпоредбата на ТЗ е предвидила квалифицирано мнозинство от
капитала, т.е. за изменение на дружествения договор и изключване на съдружник следва да
се вземе решение с минимум ¾ от капитала или 75% от капитала. Двамата съдружници
Стоянови, които са гласували „за“ са с едва по 25% от капитала и формират мнозинство от
50%, поради което не може да се приеме, че нито са с квалифицирано мнозинство, а още по-
малко единодушно. При това положение така взетите решения, дори и при съобразяване на
отпадането на гласа на изключвания съдружник, не са взети нито с единодушие, нито дори с
квалифицирано мнозинство и това на самостоятелно основание налага отмяната им.
Предвид горното при съобразяване на доводите и установените пороци, съдът намира, че
взетите решения на ОС на 22.07.2022г. следва да бъдат отменени.
За пълнота следва да се посочи, че за законосъобразността на процедурата по вземане
на решение на Общо събрание за изключване на съдружник е необходимо да се установи
получаването на предупреждението за това като документ, а за наличието на материалните
основания за изключване по чл. 126, ал. 3 от ТЗ значение имат фактите, относими към
описаните в предупреждението действия или бездействия на съдружника, съставляващи
основания за изключване. Връчването на писмено предупреждение по чл.126, ал.3 от ТЗ
поставя началото на процедурата по изключване на съдружник в дружество с ограничена
отговорност, като същото би могло да е материализирано в самостоятелен писмен документ
или да се съдържа в поканата за събранието. Налице е задължителна практика на ВКС,
обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 106/26.01.2010г. по т.д.
№ 379/2009г., І т.о., че предупреждение по чл. 126, ал.3 от ТЗ следва да се връчи като
документ на съдружника при всяка една предприета процедура по изключването му.
Полученият писмен документ – предупреждение следва да е такъв именно с оглед
конкретното ОС, на което е взето решението на изключване, а не може да се ползват дадени
преди това предупреждения. Както се посочва изрично в решение № 160 от 26.01.2010 г. по
т. д. № 379/2009 г. на ВКС-ТК, I т. о., постановено на основание чл. 290 ГПК, целта на
писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ е да уведоми съдружника за наличието на
констатирани нарушения по повод на участието или неучастието му в дружествените
6
работи, а също така представлява и известие, че дружеството би могло да предприеме
действия по изключването му, като на съдружника му се предоставя и възможност да се
подготви за ОС, на което ще се разглежда този въпрос, като при желание той би могъл да
изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи в някое от
основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, евентуално и да коригира и поведението си, ако
нарушението позволява това, като е възможно писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3
ТЗ да бъде материализирано и в самостоятелен документ, но и да се съдържа в поканата по
чл. 139, ал. 1 ТЗ за събранието. В предупреждението следва да бъде ясно посочено
основанието/основанията за изключване по т. 1-4 на чл. 126, ал. 3 ТЗ, със съответната им
конкретизация - в какво се изразява неизпълнението на задължение за съдействие: кое
решение/решения на ОС не е изпълнено; естеството на действията против интересите на
дружеството, като следва да са конкретизирани действията или бездействията на
съдружника, като в този смисъл е налице и задължителна съдебна практика по реда на чл.
290 от ГПК, като напр. решение № 3 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 482/2009 г., I т. о., ТК
и др. Налице е практика, че действия на съдружника в качеството му управител на
дружеството, дори и при доказването им от страна на дружеството не съставляват
основание за изключването му като съдружник, а би могло единствено да се ангажира
договорната му отговорност при евентуални вреди за дружеството, в който смисъл е и
постановеното по чл. 290 от ГПК решение № 56 от 08.09.2010 г. по т.д. № 472/2009 г., ІІ т.о.
на ВКС и др. В този смисъл следва да се установи от ответника при пълно и главно
доказване, не само връчването на поканата за процесното ОС, но и на съдържащо се в нея
предупреждение за изключване са в подходящ и разумен срок, който да даде възможност на
съдружника да поправи евентуално поведението си. В случая от поканата, която се твърди,
че е изпратена, но връчването й не е установено, не се вижда да е отправено
предупреждение за изключване, но дори и да съдържаше и да бе установено, че е получена,
то се твърди това да е станало на 14.07.2022г. / без доказателства/, а срокът от седем дни по
свиканото ОС е крайно недостатъчен и не може да се приеме за разумен. Друго
предупреждение не се твърди да е връчвано на изключения ищец и не се установява, още
повече, че в самия протокол, едновременно с изключването му се съдържа отправяне на
ново такова към вече изключения според предходната точка съдружник за следващо ОС, т.е.
очевидно е, че и присъстващите съдружници са осъзнавали незаконосъобразността на
действията си по изключването на С. Р., след като едновременно с предходните точки от
ОС, по т.6 са гласували ново предупреждение.
Предвид гореизложените доводи съдът намира ,че предявения иск за отмяна на
решенията на ОС е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и изричното искане, на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски, които възлизат на сумата от 80 лв. – държавна такса и 1250
лв. – адвокатски хонорар, който съгласно представения договор за правна защита и
съдействие № 31780 по образец от 12.12.2022г. е заплатен изцяло и в брой. На ответника
разноски не се следват с оглед изхода на спора.
7
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иска по чл. 74 от ТЗ, предявен от С. Р. К., ЕГН **********, с адрес –
гр. Бургас, к/с **** и със съдебен адрес – гр. Бургас, ул.“**** – адв. С. Д., срещу „Л.Б.“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул.“****, склад 1-2,
всички решения на Общо събрание на съдружниците от 22.07.2022г., както следва: по т.1 –
доклад на управителя относно действия и бездействия на съдружника С. Р. К. в
съответствие с отправени предупреждения за изключването му; т.2 – изключване на С. Р. К.;
т.3 – преразпределяне на дяловете му и записването им от другите съдружници; т.4 –
освобождаване на С. Р. К. като управител; т.5 –приемане на нов дружествен договор и т.6 –
разни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Л.Б.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление – гр. София, ул.“****, склад 1-2,да заплати на С. Р. К., ЕГН **********, с
адрес – гр. Бургас, к/с **** и със съдебен адрес – гр. Бургас, ул.“**** – адв. С. Д., сумата от
1330 лв. / хиляда триста и тридесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на
страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8