РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Перник , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500510 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: М. С. И. с адрес ***
ЧРЕЗ: адв. П.В. със съдебен адрес ***,
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 178 от 09.01.2020 г. постановено по гр. дело № 281 / 2019
г. по описа на Районен съд – Радомир.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно,
необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства, иска се неговата
отмяна и постановяване на решение, с което да се уважи предявения иск. С жалбата се
оспорва постановеното решение и в частта за разноските, като се иска да бъде постановено
решение, с което да бъде осъдена ответницата /въззиваемата страна/ да заплати на
жалбоподателката направените разноски по делото - за двете съдебни инстанции.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че по делото първоинстанционния
съд е формирал изводите си, без те да се основават на събраните доказателства. Твърди се,
че са игнорирани изцяло представените от въззивника доказателства пред първата
инстанция. Според нея е безспорно установено, че именно тя и останалите ищци са
собственици на процесния имот, като правото им на собственост е придобито на основание
давностно владение в продължение на повече от ** години. Поради което иска да се отмени
като незаконосъобразно от Решение на РС Радомир по го.дело № 281/2019г., с което бил
отхвърлен предявения от жалбоподателката - М. С. И. с ЕГН ********** от *** против В. З.
1
А., с адрес: *** иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответницата, че именно жалбоподателката и останалите ищци били
собственици на основание добросъвестно давностно владение, продължило повече от **
години - от *** г. до настоящия момент, на недвижим имот, представляващ част от имот с
пл. номер *** в квартал ** по плана на ***, останала извън УПИ, с площ от около 500 кв.м.,
при граници: УПИ ** за имот с пл. № ***, имот пл. № ** и имот пл. № ***, която част е
заключена между букви Б-В-Г-Д-Е-Б и с площ от 236 кв.м. по изчертаната към
първоначалното заключение на вещото лице - А. Ц. (стр.56 от делото) скица и вместо него
да бъде постановено решение, с което да се уважи предявения от нея иск.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата е
подала отговор на въззивната жалба, с който моли да бъде потвърдено първоинстанционното
решение, като правилно, законосъобразно и обосновано, като бъдат отхвърлени доводите на
жалбоподателя,
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържа
така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде постановен съдебен акт в съответствие
със събраните по делото доказателства и да бъде уважен иска по подробно изложените във
въззивната жалба съображения.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител моли
да бъде оставена въззивна жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд,
като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Моли при постановяване на съдебен
акт съдът да се съобрази със събраните по делото доказателства от които по категорична
начин се установявало несъстоятелността на твърденията в жалбата.
Претендира присъждането на разноски направени пред настоящата инстанция
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
С Решение № 178 / 09.01.2020г. по гр.д. № 21/2019г. по описа на Районен съд
Радомир, първоинстанционния съд e отхвърлил предявения от О. И. Ш. с ЕГН **********
от ***, Г. С. Ш. с ЕГН ********** от *** и М. С. И. с ЕГН ********** от *** против В. З.
А., с адрес: *** иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответницата, че ищците са собственици на основание добросъвестно
давностно владение, продължило повече от ** години – от *** г. до настоящия момент, на
недвижим имот, представляващ част от имот с планоснимачен номер *** в квартал ** по
плана на ***, която останала извън УПИ, с площ от около 500 кв.м., при граници: УПИ ** за
имот с пл. № ***, имот пл. № ** и имот пл. № ***, която част е заключена между букви Б-
В-Г-Д-Е-Б и с площ от 236 кв.м. по изчертаната към първоначалното заключение на вещото
лице – А. Ц. (стр.56 от делото) скица, като е осъдил О. И. Ш. с ЕГН ********** от ***, Г. С.
Ш. с ЕГН ********** от *** и М. С. И. с ЕГН ********** от *** да заплатят на В. З. А., с
адрес: *** сумата в размер на 600.00 (шестстотин) лева, представляваща разноски по делото.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по предявен иск
правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, с който се искало от съда да постанови решение, с
което да признае по отношение на ответницата В. З. А., че ищците са собственици на
основание добросъвестно давностно владение, продължило повече от ** години – от *** г.
2
до настоящия момент, на недвижим имот, представляващ част от имот с планоснимачен
номер *** в квартал ** по плана на ***, която останала извън УПИ, с площ от около 500
кв.м., при граници: УПИ ** за имот с пл. № ***, имот пл. № ** и имот пл. № ***, като им се
присъдят направените по делото разноски..
Районният съд при подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства установил липсата на идентичност между имота на ищците и собствения на
ответницата имот, поради което приел, че ищците не могат да се легитимират за
собственици на процесния имот, поради което приел, че предявения от ищците иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за неоснователен и недоказан и като такъв го отхвърлил.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия при Районен съд Радомир, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Настоящият съдебен състав, преценявайки изложените и от двете страни
доводи, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, в пределите на чл. 263 от ГПК подлагайки на самостоятелна преценка
всички релевантни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
С оглед трайната съдебна практика наличието на правен интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на всички искове, вкл. на
установителните искове за собственост, за която съдът следи служебно и преценява
конкретно с оглед естеството и съдържанието на всеки конкретен правен спор, за
разрешаването на който е сезиран. Правен интерес от предявяване на установителен иск за
собственост е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът
оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия.
Съгласно задължителното разрешение, дадено в т. 3б ТР № 4 от 14. 03. 2016г. по т. д. №
4/2014г. на ОСГК на ВКС, действителният собственик има правен интерес от предявяване
на иск за собственост и срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди
завеждането на исковата молба, тъй като разпореждането с чужда вещ в най – сериозна
степен оспорва и отрича правото на собственост на ищеца, отричайки правомощието му да
се разпорежда със собствената си вещ. Според ТР № 8 от 27. 11. 2013г. по т. д. № 8/2012 г.
на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. При съобразяване с горепосочените задължителни разрешения,
дадени в цитираните тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, иск за собственост срещу
лице, което нито твърди да е собственик, нито владее имота, предмет на този иск, би бил
допустим ако от конкретния правен спор между страните по делото може да бъде изведен
правен интерес за ищеца от установяване или отричане със сила на пресъдено нещо на
3
спорното право на собственост – предмет на предявения иск. Не е налице правен интерес от
положителен установителен иск за собственост срещу ответник, който не твърди и не е
твърдял в никой минал момент право на собственост върху предмета на спора, освен ако е
праводател на трето лице по вещнотранслативни сделки, предхождащи предявяването на
иска, и това трето лице, позовавайки се на тези сделки, вследствие на които е придобило
спорния предмет по приращение /чл. 92 ЗС/, оспорва правото на собственост на ищеца,
който спор независимо дали е по инициатива на третото лице или на ищеца, е съдебно
предявен в същото исково производство. Съединяването на горепосочените искове за
собственост върху една и съща вещ, но срещу различни ответници, е допустимо само при
условията на евентуалност, като главен е иска за собственост с предмет спора между ищеца
и третото лице, позоваващо се на чл. 92 ЗС като придобивен способ за правото си на
собственост върху процесната вещ. В случай, че по главния иск бъде отречено правото на
собственост на третото лице върху вещта поради непризнаване на приращение по чл. 92 ЗС,
заради липса на вещнотранслативен ефект на сделките с праводателя му, ще следва да бъде
разгледан евентуално съединения иск срещу праводателя, който като останал неразпореден
собственик на земята би бил собственик и на постройките. Кумулативно съединяване на
тези искове за собственост е недопустимо. / В този смисъл Решение № 211 / 14.12.2016г. по
гр. дело № 1386 по описа за 2015г. I г.о. /
Изложените хода на производството факти и обстоятелства недвусмислено сочат, че
пред районния съд е предявен иск, с който се иска да бъде признато за установеното правото
на собственост на ищците, по отношение на ответницата В. З. А., на основание
добросъвестно давностно владение, продължило повече от ** години – от ***г. до
настоящия момент, на недвижим имот, представляващ част от имот с планоснимачен номер
*** в квартал ** по плана на ***, която останала извън УПИ, с площ от около 500 кв.м., при
граници: УПИ ** за имот с пл. № ***, имот пл. № ** и имот пл. № ***. С оглед забраната за
придобиване на реална част от дворищнорегулационен парцел по давност, установена с
първоначалната редакция на чл. 59 ЗТСУ (отм.) така предявената искова претенция е
допустима в хипотезата, в които се прилага изменението на текста на чл. 59 ЗТСУ (отм.)
ДВ, бр. 34/2000 г., с която е допусната възможност за придобиване по давност или чрез
сделка на реално определени части от поземлени имоти в населените места, но само ако
отговарят на изискванията за минимални размери на площ и лице, определени с правилника
на закона, или ако се присъединяват към съседен имот при условията на чл. 28 ЗТСУ (отм.),
а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също
се присъединява към съседен имот. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.200, ал. 1 и ал.
2 ЗУТ. чл. 59 ЗТСУ (отм.) Хипотезите, в които се прилагат чл. 59 ЗТСУ (отм.); , редакция
ДВ, бр. 34/2000г., и чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, са изяснени в практиката на ВКС - Решение №
102 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I-во г. о., Решение № 105/12.11.2018 г.
по гр. д. № 3109/2017 г. на ВКС, I-во г. о.; Решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. №
3533/2016 г. на ВКС, II-ро г. о. С които се приема се, че при действието на ЗУТ реална част
от УПИ може да се придобие по давност само ако отговаря на изискванията за минимални
размери по чл. 19 /чл. 200, ал. 1 ЗУТ/, както и в случаите на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Придобиване
по давност при условията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ е възможно само ако се касае за хипотезата
на одобрен подробен устройствен план по чл. 17, с който се урегулират неурегулирани
дотогава поземлени имоти. С регулацията по чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ се извършва
упълномеряване на поземлени имоти, които не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ,
чрез придаване към тях на части от съседни имоти. В тези случаи регулацията няма
отчуждително действие /за разликата от дворищнорегулационния план при ЗТСУ (отм.), тъй
като е предвидено доброволно уреждане на промяната в собствеността. Преди одобряването
на плана в общината следва да се представи предварителен договор за прехвърляне на
собствеността върху придаваемите части с изискване за нотариална заверка на подписите
като форма за действителност – чл. 17, ал. 3 ЗУТ. Само при наличие на такъв договор се
одобрява планът по чл. 17, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ. Едва след одобряването на плана се сключва
окончателен договор за прехвърляне на собствеността върху придаваемите части от
4
съседния имот. В случай, че не бъде сключен окончателен договор, чл. 200, ал. 2 ЗУТ
предвижда възможност за придобиване по давност на придадените с регулацията по чл. 17,
ал. 2, т. 2 части от съседния имот. Макар чл. 200, ал. 2 ЗУТ да препраща изрично само към
чл. 17 ЗУТ, следва да се приеме, че разпоредбата се отнася и за хипотезата на чл. 15, ал. 3
ЗУТ, при която границите на УПИ се променят с план за регулация въз основа на съгласие
на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на
собственост с нотариално заверени подписи. Хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ е аналогична на
чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ, но не е предвидена изрично в чл. 200, ал. 2 ЗУТ поради това, че е нова,
ДВ бр. 65/2003г., и не е съществувала към момента на създаване на редакцията на чл.200, ал.
2 ЗУТ.
Поради сходството в двете хипотези с Решение № 154 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр.
д. № 4689/2019 г., I г. о., ГК върховния съд приема, че изключението в чл. 200, ал. 2 ЗУТ се
отнася както за плана по чл.17, ал. 2, т.2, така и за плана по чл. 15, ал. 3 ЗУТ. И в двата
случая, ако не бъде сключен окончателен договор, но има осъществявано владение в срок от
10 г. върху придадените с плана части от съседния имот, те могат да бъдат придобити по
давност на основание чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Съдът е длъжен служебно да прилага чл. 200, ал. 1
и ал. 2 ЗУТ, тъй като разпоредбите са императивни – в този смисъл е Решение №
105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/17 г. на ВКС, I-во г. о. В определени случаи твърденията
на ищеца за придобиване по давност на реална част от УПИ са свързани не с прилагането на
чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, а с проблематиката на прилагане на заварен от ЗУТ ДРП.
Дворищнорегулационните планове по ЗПИНМ (отм.) и ЗТСУ (отм.), с които се придават
части от един имот към съседен парцел, имат непосредствено отчуждително действие. С тях
собствеността върху придаваемите части преминава по силата на плана, макар за да влезе
във владение на тези части собственикът, който ги придобива, следва да ги заплати на
собственика, от когото се отчуждават. До заплащане на обезщетение за придаваемите части
техният бивш собственик има право на задържане и може да откаже да предаде владението
им на новия собственик, преди да е получил дължимото обезщетение – Решение № 578 от
18.03.1996 г. по гр. д. № 1744/95 г. на ВКС, IV-то г. о.; Решение № 491/25.03.1961 г. по гр. д.
№ 608/61 г. на ВС, IV-то г. о. Той формално осъществява фактическа власт върху реална
част от чужд парцел, но това не е владение върху чужд имот и не може да се свърже с
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗТСУ (отм.); , редакция ДВ, бр. 34/2000 г. или с чл. 200, ал. 2
ЗУТ, тъй като по същество фактическата власт е упражняване на право на задържане. Ако
към момента на изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ не бъде заплатено
обезщетение за придаваемите части, отчуждителното действие на заварения от ЗУТ
неприложения ДРП се прекратява и това става автоматично, без необходимост от
провеждане на административната процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал.
2 от ПР на ЗУТ/ - в този смисъл ТР № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на
ВКС. В този случай собствеността върху придаваемите части се връща в патримониума на
собственика, от когото са били отчуждени със заварения от ЗУТ ДРП и който е упражнявал
право на задържане.
Когато пред съд се претендира придобиване по давност на реална част от съседен
парцел /УПИ/, съдът следва да прецени дали дворищнорегулационният план е бил приложен
и служебно да преценява предпоставките на чл. 200 ЗУТ. Като предвиденото в чл. 200, ал. 2
ЗУТ изключение намира приложение единствено в хипотеза на присъединяване към съседен
имот по реда на чл. 17 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията. Съображенията
за това са, че при действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж
урегулирани имоти се извършва само по предвидения в закона ред, какъвто е този по чл. 15
от закона. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ изрично предвижда, че собствениците на
съседните имоти могат да постигнат съгласие за промяна на границите на урегулирани
поземлени имоти, обективирано в заявление и предварителен договор за прехвърляне на
собственост с нотариално заверени подписи, при което вещноправният ефект, т.е. промяна в
принадлежността на правото на собственост върху съответната реална част от урегулиран
имот, ще настъпи само ако по реда на чл. 15, ал. 6 ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на
5
плана за регулация, с който се променят границите между урегулираните поземлени имоти
след извършването на преценка дали с проекта за изменение не се предвижда създаване на
недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи
/чл. 15, ал. 9 ЗУТ/, и дали не се предвижда създаване на урегулирани поземлени имоти с
лице и повърхност под минимално установените по закон /чл. 15, ал. 10 ЗУТ/, едва след
което ще може да бъде сключен и окончателен договор. Това означава, че след като веднъж
дадена територия бъде урегулирана, законът допуска промяна в границите на имотите само
при наличие на определени предпоставки, подлежащи на преценка от администрацията, при
което промяната в пространствените предели на правото на собственост настъпва след
одобряването й по административен ред. Предвид недопустимостта, извън изрично
предвидените в закона случаи, да се придобива реална част от УПИ чрез правна сделка, то
на същото основание не е допустимо такова придобиване и по давност, освен ако са налице
изискванията на чл. 200, ал. 1 ЗУТ. Следователно реална част от поземлен имот, която не
отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да бъде присъединена към съседен чрез
придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл. 17
ЗУТ, само ако и двата имота не са урегулирани. Присъединяване на реални части от
урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на
изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 от същия закон. / В
този смисъл Решение № 67 от 16.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3533/2016 г., II г. о., ГК/
Касателно настоящия случай в обстоятелствената част на подадената искова молба
изрично се посочва, че ответницата В. З. А. се е снабдили с документи за собственост и
нотариален акт на част от имот пл.№ *** в кв.** по плана на ***, която останала извън УПИ
парцел *** кв. ** по плана на *** с площ около 500 кв.м. при граници УПИ ** за имот пл. №
***, имот пл. №** и имот пл. № ***, които ищците владеели въз на наследство, делба и
признаване на изключителни собственици въз основа на давностно владение с нот. № ***.
том *, дело № 32/1985г.
С оглед задължителната съдебна практика настоящия съдебен състав по реда на чл.
267 от ГПК служебно е допуснал съдебно – техническа експертиза която да отговори
процесната част от имот с пл. номер *** в квартал ** по плана на ***, останала извън УПИ,
с площ от около 500 кв.м., при граници: УПИ ** за имот с пл. № ***, имот пл. № ** и имот
пл. № ***, която част е заключена между букви Б-В-Г-Д-Е-Б и с площ от 236 кв.м. по
изчертаната към първоначалното заключение на вещото лице - А. Ц. (стр.56 от делото)
скица отговаря ли на изискванията на чл. 19 ЗУТ, ако не отговаря налице ли е хипотезата на
чл. 17 ЗУТ. Видно от заключението на вещото лице приобщено, като доказателствен
материал по делото и неоспорено от страните процесната част заключена между букви Б–В–
Г–Д_Е–Б с площ от 236 кв.м. изчертаната към първоначалното заключение на съдебно –
техническата експертиза (ст. 56 по гр.д. №281/2019.г. по описа на РС Радомир ) не е
присъединена към имот пл.№***, не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ – няма
необходимата площ, но е налице хипотезата на чл. 17 от ЗУТ, но няма данни за заявление до
общината и предварителен договор за прехвърляне на собственост.
Съдът кредитира изцяло приобщеното, като доказателствен материал заключението
на вещото лице, като обективно и компетентно изготвено и формира фактическите си
изводи въз основа на изложеното в него.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 4 от 17.12.2012 г. по т. д. № 4/2012 г. на
ОСГК, позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.
79 ЗС, а само процесуално средство за защита на материалноправните последици на
давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, т. е. няма пречка да се
признае владелецът за собственик по давност на реална част от поземлен имот, който към
момента на позоваването на давността вече е урегулиран, щом фактическият състав на чл.
6
79 ЗС се е осъществил преди урегулирането на територията.
С оглед наведените в исковата претенция твърдения, че ищците са собственици на
процесния имот повече от ** години, а именно О.И. Ш. и наследодателят на ищците са
владели имота считано от ***г. съдът съобрази, че действащия регулационен план на *** е
утвърден със Заповед № ***г. и че по регулационния план УПИ *** е съставен от част от
имот пл. № ***, имот пл. № *** имот пл. № ** и имот пл. № ***. Както и че процесната
част от имот с пл.№ *** по плана на ***, при граници: улица, имот пл.№ ** и имот пл.№
***, която част е заключена между букви Б-В-Г-Д-Е-Б с площ от 236 кв.м. по изчертаната
към първоначалното заключение на вещото лице А. Ц. (стр. 56 от делото) скица не отговаря
на изискванията по чл. 19 от ЗУТ - няма необходимата площ, а е налице е хипотезата по чл.
17 от ЗУТ и за имот пл.№ *** и за имот пл.№ ***, но няма данни за заявление до общината
и предварителен договор за прехвърляне на собственост. Прие, че тъй като имотът е имал
статут на урегулиран, към момента за който се позовават като начална дата за установяване
на фактическата си власт ищците – ***г., не е установено регулацията да е била отменена,
поради което с оглед установената в чл.59 ЗТСУ отм. забрана, както и с оглед разпоредбата
на чл.200 ЗУТ следва да се приеме, че правото на собственост върху заключена между букви
Б-В-Г-Д-Е-Б с площ от 236 кв.м. по изчертаната към първоначалното заключение на вещото
лице А. Ц. (стр. 56 от делото) може да бъде придобита по давност, включително и от
собствениците на съседния парцел *** само ако отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ за
съответната територия. И доколкото подобно съответствие не е налице и, както вече беше
отбелязано, разпоредбата на чл.200, ал.2 ЗУТ не може да намери приложение по причина, че
имотът е урегулиран, предявения положителен установителен иск се явява неоснователен.
За пълнота на изложеното следва да бъде добавено, че макар да са вещото лице да е
посочило, че са налице предпоставките на чл. 17 ЗУТ и няма данни за подадено до общината
заявление и предварителен договор за прехвърляне на собствеността, с оглед по – горе
изложеното, а именно че имота е урегулиран, то промяната може да се извърши само по
реда на чл. 15 от същия закон. / В този смисъл Решение № 67 от 16.06.2017 г. на ВКС по гр.
д.№ 3533/2016 г., II г. о., ГК/
С оглед изложеното макар и с различни мотиви, подадената въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а постановеното от
първоинстанционно решение - предмет на въззивното обжалване, следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на
осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат, направените в
хода на въззивното производство разноски, претендират и доказват разноски във въззивното
производство в размер 350.00 лв. – заплатено адв. възнаграждение по договор за защита и
правно съдействие №23597 от 27.01.2021г., които следва да й се присъдят .
Предвид изложеното и след съвещание СЪДЪТ
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 178 / 09.01.2020 г., постановено по гр. д. № 281 /
2019г. по описа на Районен съд Радомир.
ОСЪЖДА М. С. И. с ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на В. З. А., с адрес: ***
сумата в размер на 350.00 лева / триста и петдесет лева/, представляваща направени
разноски за заплатен адвокатски хонорар в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО на осн чл. 280, ал.3,т.1 от ГПК подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8