№ 2673
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110207057 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на
“Л.Т.“ ЕООД срещу НП № ДАИ-0000090 от 28.03.2023 г., издадено от началник отдел
„АНД“ в ДАИ София при ИААА, с което за нарушение, квалифицирано като такова на чл.
25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, на въззивника (жалбоподателя) на основание
чл. 99, пр. 4 от ЗАвтПрев е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. От страна
на жалбоподателя се излагат конкретни твърдения за съществено нарушаване на
процесуалния закон и за нарушаване на материалния закон, като се твърди, че
постановлението е нищожно, а при условията на евентуалност се иска отмяна на НП.
Лишени от конкретика твърдения за законосъобразност на постановлението и искане за
потвърждаването му се излагат от страна на административно-наказващия орган в
придружителното писмо по изпращане на преписката в съда.
От ангажираните писмени доказателствени материали (приобщените такива въз основа на
определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, респективно с нарочно
определение за приемане и прилагане) освен оправомощаването на наказващия орган с
писмена заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
(съответното законово правомощие за оправомощаване е предоставено на длъжностното
лице, заемащо съответната министерска длъжност, а не на конкретно физическо лице,
поради което е ирелевантно кой точно министър е издал съответната заповед за
оправомощаване) за издаване на НП по реда на ЗАвтПрев по несъмнен и безпротиворечив
начин се установява още описаната в НП фактическа обстановка, към която съдът препраща
(забрана за подобно препращане липсва в приложимата нормативна уредба, като настоящата
1
инстанция, бидейки такава по същество, установява и излага конкретна фактическа
обстановка, чието излагане се осъществява чрез техниката на препращане към текст, с който
страните са запознати), включително с изричното уточнение, че „не е отчел“ означава не е
върнал, имайки предвид правната квалификация на нарушението както по АУАН, така и по
НП, респективно тълкуването на чл. 25 от горепосочената наредба, което – логически – не
може да бъде в друг смисъл, освен че се касае именно за изискване за физическо връщане (а
не само за изпращане, като във визираната наредба липсва разпоредба, установяваща
фикция, съгласно която – касателно отчитането на разрешителни - изпращането по
определен начин се приравнява на постъпване при адресата), както и с изричното
допълнение, че отчитане на процесното разрешително (т. е. постъпването му в ИААА) се е
случило на 02.03.2023 г. (няма защо иначе от тази дата да бъде съответният регистрационен
номер, визиран в тази връзка в АУАН и НП), с допълнението, че процесното разрешително е
било за 2022 г. (виж и съответната визирана и в АУАН справка!), а също и с допълнението,
че юридическото лице-въззивник е било санкционирано с влязло в сила през 2017 г.
предходно НП, издадено за нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПрев. По арг. от чл. 14, ал. 2
от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН разпитът изобщо на свидетели в случая не е задължителен, нито
пък такъв е необходим за разкриване на обективната истина от предмета на доказване по
делото (не е налице и хипотеза на направено искане по чл. 6 от КЗПЧОС за разпит на
свидетелите на обвинението).
При всяко положение липсват съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла
на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, респективно – досежно
съставянето на АУАН – такива, които да не попадат в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
За „нищожност“ на постановлението изначално не може да се говори, доколкото същото не
се явява административен акт по смисъла на АПК и като цяло уредбата по АПК,
респективно тази по ГПК, се явява неприложима за административно-наказателното
производство освен по отношение на присъждането на разноски в полза на страни и по
отношение на касационното производство, а субсидиарно приложима принципно е уредбата
по НПК (чл. 84 от ЗАНН). Наказващият орган и актосъставителят притежават съответната
компетентност съобразно съответно чл. 92, ал. 2 от ЗАвтПрев и чл. 92, ал. 1 вр. чл. 91, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗАвтПрев (съобрази и пар. 5 от ПЗР на посочената по-горе наредба!). Видно от
уредбата по чл. 57 от ЗАНН липсва изискване в НП да се сочат обстоятелства във връзка с
оправомощаването на съответното длъжностно лице, нито правното основание за наличието
на съответната компетентност (аналогични изводи следват и касателно съдържанието на
АУАН и компетентността на актосъставителя). Макар и доста непрецизно,
административното нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено, са описани в
АУАН и НП по начин, даващ възможност в крайна сметка да се упражни по същество
процесуалното право на защита. Изрично е посочено кое конкретно (индивидуализацията е
съвсем достатъчна) е неотчетеното разрешително (включително че се касае за разрешително
по конкретна резервация), като жалбоподателят е имал пълната възможност от тази гледна
точка да изложи аргументите си срещу обвинението в материалноправен аспект и във връзка
с това за коя конкретна година се отнасяло разрешителното. Напълно вярно е, че соченото
2
административно нарушение не е можело да бъде извършено/довършено на 01.03.2023 г.,
доколкото тази дата се е явявала последен ден от срока за отчитане съобразно
горепосочената наредба, но все пак и в АУАН, и в НП изрично е посочено, че отчитането се
е осъществило с регистрационен номер от 02.03.2023 г., т. е. на тази дата (виж и по-горе в
тази връзка!), което означава, че срокът по чл. 25 от визираната по-горе наредба не е бил
спазен. От разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от горепосочената наредба се извлича еднозначно, че
отчитането следва да се осъществява при ИААА, т. е. в гр. София (съобрази и чл. 2, ал. 3 от
ЗАвтПрев!), респективно в АУАН и НП изрично е формулирано обвинение за неотчитане в
гр. София, пред ИААА. Административното нарушение е осъществено чрез бездействие,
явяващо се съставомерно от 00:00 часа на 02.03.2023 г. (тогава е довършено
административното нарушение и релевантните в тази връзка факти, както вече стана дума, в
крайна сметка са намерили място в АУАН и НП). В НП са посочени нарушената и
санкционната разпоредби (респективно в АУАН е посочена нарушената разпоредба), с което
изискванията на процесуалния закон в съответната насока са изпълнени; това, че от друга
разпоредба се извежда къде следва да се отчита разрешителното не означава непълнота на
обвинението в правен аспект (липсва изискване в ЗАНН, а и в КЗПЧОС, в обвинението да
бъдат посочени всички възможни правни разпоредби, които се явяват по някакъв начин
релевантни; иначе би се стигнало например до извода, че във всеки един АУАН и във всяко
едно НП ще следва например да се посочват разпоредбите на чл. 6/чл. 83 от ЗАНН и много
други, каквито крайни изисквания към обвинението приложимото право определено не
съдържа). Липсата на посочване в НП на конкретен съд, пред който постановлението може
да се обжалва, няма как да съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото в който и съд да постъпи жалбата, то той, ако не е родово и местно компетентен,
ще следва да я изпрати по подсъдност, както се е случило с процесната жалба, т. е. никакво
ограничаване на процесуални права не е реализирано и в тази връзка (съобрази чл. 335, ал. 2
вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН!). Релевирането на чл. 99, пр. 4 от ЗАвтПрев в
НП не е некоректно, доколкото се касае за хипотеза на нарушаване на реда за отчитане
(предходните три предложения са тези относно нарушаването на реда съответно за
заявяване, за предоставяне и за ползване).
Налице е, обаче, хипотеза по чл. 28 от ЗАНН, имайки предвид минималното закъснение,
което е от един ден (става въпрос за извършено нарушение, което с оглед незначителността
на вредните последици представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на неизпълнение на задължение към държавата от съответния вид –
пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАвтПрев), независимо от предходното санкционирано с влязло в сила
НП за административно нарушение, осъществено при дейността на същото юридическо
лице (което се явява единичен случай и при което се касае за различен вид нарушение). Така
се стига до извода, че следва да се приложи чл. 63, ал. 4 от ЗАвтПрев, съобразявайки и чл.
314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. За пълнота следва да се посочи, че значимостта на засягане
на съответните охранявани обществени отношения е такава, че все пак не обуславя хипотеза
по чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № ДАИ-0000090 от 28.03.2023 г., издадено от началник отдел „АНД“ в ДАИ
София при ИААА, като ПРЕДУПРЕЖДАВА жалбоподателя „Л.Т.“ ЕООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление съгласно ТРРЮЛНЦ /адрес/, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Препис от решението да се връчи на дружеството-жалбоподател по реда за връчване на
книжа съгласно НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4