РЕШЕНИЕ
№128/26.7.2018г.
Гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Девненският районен
съд - II-ри състав, в публичното заседание на 27.06.2018г., в състав:
Районен съдия:
ДИМИТЪР В.при секретаря Петя Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 43 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. ***, ал.1 ГПК от К.В.Б. , ЕГН ********** и Б.И.Б., ЕГН **********
против М.Г.М., ЕГН ********** и Н.П.Н., ЕГН **********, за приемане на
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на основание
давностно владение за периода от 2000г. до датата на предявяване исковата молба
– 07.06.2017г., на реална част с площ от 885 кв. м. от ПИ с идентификатор
10135.2571.1, заключена между
действителните граници на имот с идентификатор 10135.2571.1 и имоти с
идентификатори 10135.2571.4636, 10135.2571.5, 10135.2571.2, 10135.2573.274,
отбелязани с черен цвят и изчертаната червена линия в имот с идентификатор
10135.2571.1, както са посочени на скицата към исковата молба, находяща се на л. 23 от гр. д. №7564/2014г. на РС Варна,
при граници на имот с идентификатор 10135.2571.1 - целият с площ от 1916 кв. м. – както следва : 10135.2571.4636, 10135.2571.456,
10135.2571.5, 10135.2573.274, 10135.2571.2
и 10135.2573.273.
В исковата си молба
ищите твърдят следните факти и обстоятелства :
М.Г.М. по време на
брака си с Н.П.Н. и К.В.Б. по време на брака си с Б.И.Б. са закупили с нот. Акт
№30, том 7, дело 1449/2003г. следния недвижим имот : лозе в землището на гр.
Варна, местност „ Липов кладенец „ , цялото с площ от 1500 кв. м. ,
представляващо парцел I-3404, кв.
15 по плана КК „ Чайка „ , при граници:
имоти II -3405, XXIII -3402,
XXIV -3403. На 20.07.2011г. страните се снабдили с нотариален акт за
собственост на недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка с №34,
том 61, дело №9756/2011г. на АВ Варна за 416 кв. м. идеални части от имота, вече идентифициращ се като ПИ с идентификатор 10135.2571.1, находящ се в
гр. Варна, район „ Приморски „ КК „ Чайка „ , площ от 1916 кв. м. , трайно
предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване лозе, номер по
предходен план парцел I -3404, граници
ПИ с идентификатори 10135.2571.4636,
10135.2571.456, 10135.2571.5, 10135.2573.274, 10135.2571.2 и 10135.2573.273. От 2000 г. страните устно
разпределили ползването на имота, като ответниците заели западната част от
имота с площ от 1031 кв. м., а ищците владяли източната част с площ от 885 кв.
м. През лятото на 2006г. ответниците оградили владяната от тях реална част от
имота с телена мрежа, с което материализирали така определената между страните
граница. От 2005. г. ищците разположили във владяната от тях реална част от
имота преместваеми обекти по чл. 56 ЗУТ
– последно разрешение от Район „ Приморски „ , Община Варна с №Ч-90/29.05.2013г. със срок до 29.05.2018г., за което
ответниците дали своето съгласие. Ответниците също имат свои преместваеми
обекти в тяхната западна реална част от имота. Реалните части от имота са
електроснабдени със самостоятелно захранване и електромери, в частта на ищците
има вода и канализация. Ищците са
облагородили източната част от имота, като засадили трева, поставили тротоарни
плочи, бетонови рампи, бетонови канавки, водна площ, дървен мост, стъпала,
навеси, дървена постройка –баня, декоративна ограда, насадили са цветя и плодни дръвчета, в имота са гостували и забавлявали внуците им.
Ответниците са офертирали за продажба западната част от имота със съобщение от 16.07.2010г. в “ Имоти.нет “,
както и на 16.08.2013г., като посочили за контакт брата на ответницата – Б. М..
За имота има изготвен ПУП ПУР на КК „ Чайка „ , одобрен с Решение №3408-7 по
протокол №3 от 22, 23 и 29.06.2011г. на ОС Варна. През 2016г. е изготвена
геодезическа снимка на имота със заснемане на границата между реалните части,
като западната част е с площ от 1031 кв. м. , а източната с площ от 885 кв.м.
С оглед изложеното
се претендира за уважаване на така предявения иск, претендират се и сторените
съдебно деловодни разноски.
Обстоятелствата, от
които произтичат възраженията на ответниците са:
Оспорват се
твърденията на ищците за действия, с които същите да са демонстрирали намерение
своене реална част от имота спрямо ответниците. Твърдят се от отговора на
исковата молба следните факти и обстоятелства : Страните са придобили имота в КК
„ Чайка „ , гр. Варна в съсобственост с трайното намерение да го застроят при
подходящи условия и средства при уговорка всяко семейство да ползва част от
имота до застрояването. Ответниците са се настанили в западната част от имота,
но никога не са демонстрирали намерение за своене реална част от имота, същите
са изградили лека ограда най –вече за ограничаване достъпа на странстващи
кучета. На 02.03.2007г. М.М. и К.Б. подали заявление в Кметство „ Приморски „
за допускане изработка на проект за ПУП. На 06.06.2007г. Гл. Архитект на Община
Варна издава предписание №4224, с което допуска изработване на ПУП – план за
регулация и застрояване за съсобствения имот. Ищците не са се противопоставяли
на тези действия на администрацията, като активно са участвали в разноските.
През 2009 г. съсобствениците получили писмо
от МРРБ с изх. №АУ 17-63/13.04.2009г. , адресирано до Б. и М.,*** и „
Геозащита“ ЕООД гр. Варна за
предварително разрешение за извършване на строителни работи в имота при
определени условия. Тъй като производството по одобряване ПУП – ПРЗ в Община
Варна се забавило, страните станали нетърпеливи и Б. и М. съставили, подписали
и предали на 12.08.2011г. пълномощно на М. К. А.за представителство пред всички държавни и общински служби и
организации, занимаващи се с присъединяване към комуникации във връзка с
молбата за учредяване на ПУП. При комуникацията с администрацията документите
били подавани от всички съсобственици – напр. заявление с вх. №АУ
№033518/20.06.2012г., с което страните поискали от Кмета на Общината да се
произнесе с допускане или отказ за мотивирано предписание по преписката. През
всичкото това време страните са демонстрирали, че се стремят към общ резултат –
застрояване на целия имот, а не за части от него – в този смисъл Заповед от
05.07.2013г. на Кмета на Община Варна за одобряване плана, даден за
инвестиционно проучване и проектиране на целия имот. Ищците са построили със
съгласие на ответниците - декларация на М.
М.от 17.03.2010г. пред нотариус В.и декларация
на Н.Н. от 22.05.2013г., в имота 8 модула
по 15 кв. м. преместваеми търговски обекти, в които развиват търговска
дейност. Отношенията между страните се влошили рязко, когато Б.Б. подал жалба с
рег. №9553/2018г. до III РПУ на МВР Варна против ответника по делото Н.Н., като
в тази жалба се съдържат твърдения на ищеца, че всички страни са съсобственици
на имота с идентификатор 10135.2571.1 и няма изявление кой е съсобственик на реална част от имота. Тези действия на
ищеца довели до оттегляне на декларацията за съгласие и на осн. чл. 67 от
Наредба за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ЗУТ Кмета на
Община Варна със заповед от 17.04.2017г. отменя разрешението на Кмета на район
„ Приморски „ за поставяне преместваем
обект върху имот с идентификатор 10135.2571.1
С оглед изложеното
се моли за отхвърляне на така предявения иск
По делото няма спор
между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че М.Г.М.
по време на брака си с Н.П.Н. и К.В.Б.
по време на брака си с Б.И.Б. са закупили следния недвижим имот : лозе в
землището на гр. Варна, местност „ Липов кладенец „ , цялото с площ от 1500 кв.
м. , представляващо парцел I -3404, кв.
15 по плана к.к. „ Чайка „ , при
граници: имоти II -3405, XXIII -3402,
XXIV -3403, която сделка е
обективирана в нот. Акт №63, том 1, рег. №779 дело 55/2000г., на нотариус П. П.,
рег. №224 , район на действие РС Варна, вписан в СВ Варна с вх. рег. №2462 от
23.03.2000г. , акт 30, дело 1449.
Понастоящем по КК и
КР, одобрени със Заповед №РД -18-92/14.10.2008г. горния имот се идентифицира
като ПИ с идентификатор 10135.2571.1, находящ
се в гр. Варна, район „ Приморски „ КК „ Чайка „ , площ от 1916 кв. м. , трайно
предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване лозе, номер по
предходен план парцел I-3404, квартал
15, граници ПИ с идентификатори
10135.2571.4636, 10135.2571.456, 10135.2571.5, 10135.2573.274,
10135.2571.2 и 10135.2573.273.
С нотариален акт
№192, том 1, рег. №5627, дело №192/2011г. на нотариус Б. В., рег. №***, район
на действие РС Варна, страните по делото са признати за собственици на основание давностно владение на 416 кв. м.
идеални части от ПИ с идентификатор
№10135.2571.1, номер по предходен план
I -3404, кв. 15 по плана КК „
Чайка „ , гр. Варна, целият с площ от 1916 кв. м., трайно предназначение урбанизирана територия, начин на трайно
ползване лозе, при граници ПИ с идентификатори
10135.2571.456, 10135.2571.5, 10135.2573.274, 10135.2571.2 .
Представено е
издадено разрешение за поставяне за преместваеми обекти за търговия в горния
имот за площ от осем модула х15 кв. м. от Община Варна с №***/29.05.2013г. на
името на ищцата К.Б.. Представени са декларации с нотариална заверка на подписа
от 17.03.2010г. за М.М. и от
22.05.2013г. за Н.Н. за съгласие К.Б. като съсобственик на ПИ с идентификатор
10135.2571.1 да има в имота преместваеми обекти. Представен е констативен
акт №13 от 29.03.2018г. за започване на
административно производство по чл. 57а, ал.1, т. 2 ЗУТ поради оттегляне на
съгласието от ответниците по делото за
поставяне преместваеми обекти в имота
от ответниците по делото. Видно от
приложена скица към констативния акт в имота са разположени общо 13 модула –
тип магазини и бунгала по чл. 56 ЗУТ, както следва : 4 броя павилиони тип
магазини в североизточната част на имота, 4 броя бунгала в средата на имота, 5
броя бунгала в югозападната част на имота.
Представени са
протокол на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ВАРНА за въвеждане в експлоатация, становище
за присъединяване към ел. мрежа и
фактура за платена сума за присъединяване на обект по чл. 56 ЗУТ на К.Б..
Представени са
доказателства относно инициирана процедура от М.М. и К.Б. по изработване ПУП
ПРЗ за ПИ с идентификатор 10135.2571.1.
Представено е
становище от 13.04.2009г. на Министерството
на регионалното развитие и благоустройство
за даване предварително разрешение за
извършване на строителни работи в ПИ с идентификатор 10135.2571.1.
Представени са
обяви от „ Имоти. Нет „ за парцел от
1080 кв. м.в в гр. Варна , местност ***,
срещу хотел „ ***„ и под хотел „ ***„ от
16.08.2013г. и 16.07.2010г.
с посочено лице за контакти Б. М.на обява от 16.08.2013г..
Представени са
жалба от ищците по делото от 07.11.2016г., обяснение на ответника Н. Н. по нея
и становище на Етичната комисия при ***.
Представен е проект
„ геодезична снимка „ на ПИ с идентификатор 10135.2571.1 от 2016г. за
съществуващото състояние в имота относно владение, площи, граници и подобрения,
извършени в частта от имота, владяна от ищците по делото.
В своите показания
пред съда свидетелите на ответната страна С. П. М.и В. К. Н., и двамата без
родство и дела със страните, излагат, че след като закупили имота през 2000 г.
ищците и ответниците го разделили по между си, като семейство Б.взели долната
източна част, а семейството на ответниците взели останалата западната част,
която граничи с две улици. От самото начало двете части от имота били разделени,
като през 2005 -2006 г.
ответника Н. Н. поставил метални колове с мрежа. Свидeтелите
не са виждали никой от семействата на ищците и на ответниците да е влизал в частта на другия, не знаят
някой от тях е оспорвал частта на другото семейство. Всяко от семействата,
първо това на ищците, а впоследствие това на ответниците, започнало да си
изчиства мястото и да го поддържа. На по-късен етап някъде около 2002 – 2003 г.
всяко от семействата е поставило бунгала в съотв. реална част, а в частта на
семейството на ищците били поставени и търговски обекти, шадраванче, райграс,
овошки. Така обособените реални части са водо-
и електроснабдени, като имат отделни
партиди за ток и вода. Понастоящем свидетелите явстват, че частта на
ответниците е видимо занемарена и изоставена. Излагат, че страните са имали
намерение за застрояване в имота срещу обещетение, като инициативата за това е
изхождала от ответника Н. Н.. Излагат, че откакто са се пенсионирали през
2012г. семейство Б.са непрекъснато в частта, която ползват, посещават ги
внуците и децата им, преди да се пенсионират семейство Б.също са посещавали
имота – събота и неделя. Свидетелите явстват за обява от страна на семейството
на ответниците за продажба на ползваната от тях реална част от имота.
Показанията на
свидетелите се кредитират от съда като обективни и безпристрастни относно фактите и
обстоятелствата, които свидетелите са възприели лично и непосредствено.
По делото е
изслушана СТЕ на вещо лице Р.П., неоспорена от страните. Съдебният експерт
излага, че процесния имот попада в строителните граници на КК „ Чайка „ гр.Варна, процесната реална част от 885 кв.
м. , представлява част от имот с №10135.2571.1
по КК на гр. Варна, одобрена със Заповед
№ РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, при граници : на изток -
имот №10135.2571.2 , на юг – имот №10135.2571.5 и имот №10135.2571.4 на запад останалата част от имот № 10135.2571.1 и на север – имот 10135.2571.274. Процесната реална част от 885 кв. м. е с лице
от 27,64 м и изпълнява техническите
изисквания на чл. 19, ал.1 , т. 2 ЗУТ
Съдът цени
експертното заключение като компетентно дадено и обосновано.
Съдът намира така
предявения иск за допустим. В ТР №1/2012 г. по тълк.д. №1/2012г. на ОСГК на ВКС
се приема, че в отношенията между съсобственици презумпцията на чл.69 ЗС, а
именно, че владелеца владее вещта като своя, намира приложение на общо
основание, но се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е
установена фактическата власт върху вещта, показва съвладение. Тогава
съсобственикът, който се позовава на придобивна давност, е длъжен да докаже, че
е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да завладее и техните идеални части.
За казуса е
налице спор между страните за придобиване по давност на реална част от съсобствен
имот от двама от съсобствениците, които следва съгласно мотивите на горното ТР №1/2012
г. по тълк.д. №1/2012г. на ОСГК на ВКС да установят дали владеят изключително
за себе си тази реална част и от кога. Правната теория и практика приемат, че упражняването
на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато
не бъде променено. Тъй като основанията, на които ищците по
делото - съсобственици са придобили фактическата власт върху процесната реална
част съгласно представените нотариални актове – правна сделка и изтекла
придобивна давност в полза на страните по делото, признава такава и на
останалите съсобственици ответници по делото, то тези основания не обосновават
намерение за своене на реална част от ПИ с идентификатор 10135.2571.1. Това прави
ищците държатели на идеалните части на ответниците от тази реална част и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава отново
съгласно мотивите на ТР №1/2012 г. по тълк.д. №1/2012г. на ОСГК на ВКС, за да
придобият по давност правото на собственост върху чуждите идеални части от
процесната реална част от имот с идентификатор 10135.2571.1, ищците по делото,
следва да превърнат с едностранни действия държането им във владение с
намерение да ги своят, като тези действия следва са доведени до знанието на
останалите съсобственици и да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на ответниците по делото. Това е т. нар
преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът
съвладелец се превръща в съсобственик владелец.
Съдът
намира, че извършваните от ищците действия не могат да обосноват извод за
отричане на правата на останалите съсобственици на процесната реална част. Вътрешното
убеждение на ищците за настъпила промяна в тяхното съдържание само по себе си
не би могло да обоснове и обективното настъпване на такава промяна, ако не
достигне до другата страна чрез недвусмислени действия, обективиращи техните
намерения и достигнали до знанието на ответниците – в този смисъл и Решение №291/09.08.2010г. на ВКС по гр. д.
№859/2000г. , II гр. отд., докладчик съдия З. П., Решение №381/25.10.2010г. на ВКС по гр. д.
№37/2010г. , II гр. отд., докладчик съдия К. М.. Необезпокояваното ползване на процесната реална част в
продължение на повече от десет години, облагородяването и поддържането й в
добро състояние, изграждане на водопроводна и ел. инсталация, както и извършването
на подобрения в нея от ищците, не представлява обективиране на такова намерение
и не означава отричане правата на останалите съсобственици а представлява упражняване
на правата по чл. 31 от Закона за собствеността. Съгласно чл. 31 от ЗС всеки
съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно
дела си, а когато сам е поел целите разноски за съсобствената вещ, може да иска
от останалите съсобственици, да му заплатят такава част от тези разноски, която
съответства на техния дял в съсобствеността – в този смисъл Решение №302/24.06.2011г. на ВКС по гр. д.
№1168/2010г. , I гр. отд., докладчик съдия Б.
Д.. Извършваните от ищците действия по поставяне на преместваеми обекти по
чл. 56 ЗУТ са сторени със съгласието и на ответниците видно от представените
декларации, а за обектите, за които няма издадено разрешение от Общината, представлява
акт с последици за другите. Ограждането на имота съгласно практиката на ВКС
също не се приема за намерение за своене, ако липсва изрично ограничаване
достъпа на останалите съсобственици – в този смисъл Решение №205 от 06.10.2014 г. на ВКС по гр.д.№2399/2014 г., I гр. отд.,
докладчик съдия Г. М., Решение №87
от 07.05.2015 г. на ВКС по гр.д.№6486/2014 г., I гр. отд., докладчик съдия
Св. К.. По отношение публикуваните обяви в „ имоти. нет „ за продажба на парцел
от 1080 кв. м. няма изразено становище по тези факти от ответниците по делото, дори
и евентуално да се приеме, че лицето, посочено за контакти в обявата, е
действало с тяхно знание и съгласие, то така предприетите действия са извършени
най-рано през м. 07.2010г.
Твърденията на
ищците, че са давностили частите на ответниците от процесната реална част се
опровергават и от представена жалба от 07.11.2016г, в която същите
сами са посочили, че са съсобственици наред с ответниците на целия имот Т.е към
момента на подаването на жалбата с оглед наведените твърдения за неизгоден за тях
факт, няма как да се приеме демонстрация намерението им да владеят и идеалните
части на ответниците от процесната реална част, тъй като владението следва да е
явно, постоянно и непрекъснато.
С оглед изложеното
така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
С оглед изхода на
делото в полза на ответниците се дължат сторените съдебно деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение. Ответниците по делото са представлявани от един
адвокат, на когото са заплатили възнаграждение в размер общо от 2000 лв. Съдът
намира възражението на ищцовата страна за прекомерност на така претендирания
адвокатски хонорар за основателно, доколкото делото не се отличава с правна и
фактическа сложност, същото се проведе и приключи в едно о.с.з., поради което
размера на претендираното адвокатско възнаграждение на проц. представител на
ответниците следва да се намали до размера на 1231,29 лв съгласно чл. 7, ал2 ,
т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от
изложеното съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск с правно основание чл. ***, ал.1 ГПК от К.В.Б., ЕГН **********, и Б.И.Б.,
ЕГН **********, против М.Г.М., ЕГН **********, и Н.П.Н., ЕГН **********, за
приемане на установено в отношенията между страните, че ищците са собственици
на основание давностно владение за периода от 2000г. до датата на предявяване
исковата молба – 07.06.2017г., на реална част с площ от 885 / осемстотин
осемдесет и пет / кв. м. от ПИ с идентификатор 10135.2571.1 / десет хиляди сто
тридесет и пет точка две хиляди петстотин седемдесет и едно точка едно/, заключена между действителните граници на
имот с идентификатор 10135.2571.1 и имоти с идентификатори 10135.2571.4636,
10135.2571.5, 10135.2571.2, 10135.2573.274, отбелязани с черен цвят и
изчертаната червена линия в имот с идентификатор 10135.2571.1, както са
посочени на скицата към исковата молба, находяща се на л. 23 от гр. д. №7564/2014г. на РС Варна,
при граници на имот с идентификатор 10135.2571.1 - целият с площ от 1916 кв.
м. – както следва : 10135.2571.4636,
10135.2571.456, 10135.2571.5, 10135.2573.274, 10135.2571.2 и 10135.2573.273.
ОСЪЖДА К.В.Б., ЕГН **********
и Б.И.Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Г.М., ЕГН ********** и Н.П.Н., ЕГН **********,
сумата от 1231,29 лв / хиляда двеста тридесет и един лева и 29 стотинки /,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването за това пред ОС Варна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ.......................