№ 141
гр. К., 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510102661
по описа за 2021 година
В исковата си молба ищцата, чрез пълномощника си адв. Т. заявява, че
на *** г. бащата на детето й - Т.Т.Т. придобил правото на собственост по
отношение на следния недвижим имот - дворно място от 313 кв. м., находящ
се в град К. на ***, заедно с всички постройки в него: жилище, лятна кухня,
навес и други подобрения, чрез нотариален акт за дарение ***. Дарители по
въпросната сделка са неговия баща Т.Т.В. с ЕГН ********** и неговата майка
Ц.А.В., с ЕГН **********, които си запазвили правото на ползване по
отношение на процесния имот.
Твърди, че на *** г. бащата на детето й - Т.Т.Т. починал и дъщеря й, в
качеството си на негов единствен наследник придобила правото на
собственост по отношение на горепосочения имот, чрез опис на наследство. В
тази връзка било заведено частно гражданско дело № 1892/2015 г. по описа на
Районен съд – К., вследствие на което съдът изрично я вписал като такава. С
оглед на горното, счита, че собственик на недвижим имот - дворно място от
313 кв. м., находящо се в град К. на ***, заедно с всички постройки в него:
жилище, лятна кухня, навес и др. подобрения е безспорно дъщеря й С. Т. Т., с
ЕГН **********.
Заявява, че впоследствие единият от ползвателите на процесния имот -
Ц.А.В., с ЕГН ********** починала и преживелият й съпруг – Т.Т.В., с ЕГН
********** сключил граждански брак с ищцата АТ. Й. П., с ЕГН **********.
В тази връзка последната заживяла в процесния недвижим имот, заедно със
съпруга си, в чиято полза е учредено по-рано право на ползване. На *** г.
Т.Т.В. с ЕГН ********** също починал и с оглед на разпоредбата на чл. 59,
ал. 1 от ЗС горепосоченото право се преклудира. Така след настъпването на
това обстоятелство ищцата няма никакво правно основание да продължава да
обитава процесния имот.
1
Сочи, че след датата на смъртта на ползвателя - Т.Т.В. е направила
многократни опити да се разбере доброволно с АТ. Й. П., с оглед
освобождаването на имота, но те билинеуспешни. Нещо повече, на 16.06.2021
г. и изпратила Нотариална покана, с която я помолила в срок от 30 (тридесет)
дни да освободи владението на процесния имот, но тя отново отказала.
Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да осъди
АТ. Й. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., *** да освободи владението на
процесния имот, а именно недвижим имот - дворно място от 313 кв. м.,
находящ се в град К. на ***, заедно с всички постройки в него: жилище, лятна
кухня, навес и др. подобрения. Претендира присъждането на разноски.
С допълнителна молба вх. № 4390/08.09.2021 г. по описа на Районен съд
– К. адв. Т. сочи, че цената на иска по настоящото производство е в размер на
27 334,10 лева.
Заявява, че искът им се основава на правото на собственост, което
считат за безспорно в полза на ищцата С. Т. Т., с ЕГН **********, която се
намира във фактическата невъзможност да го упражнява, поради
неправомерното владение от страна на ответницата - АТ. Й. П., с ЕГН
**********. Последната категорично отказва да възстанови владението на
имота в полза на ищцата като оспорва нейното право на собственост.
Ако не се явят в открито съдебно заседание молят съда да разгледа
делото в тяхно отсъствие.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по
делото А.П., с която заявява, че счита предявения иск за допустим. Признава
го по основание, но не е давала повод да се заведе настоящото дело.
Сочи, че ищцата претендира да освободи владението на имот, находящ
се в град К., представляващ двор с къща, в който тя и покойният й съпруг
Т.В., починал на *** г. живели последните 10 г.
Твърди, че в имота имала лични вещи и семейно имущество, което
трябвало някъде да съхрани. Наела е жилище, в което да се нанесе. Започнала
е да освобождава процесния имот, но предвид това че изпитва финансови
затруднения да осигури къде да си прибере багажа, все още не го е
освободила напълно.
Заявява, че са имали уговорка с ищцата да я изчака да може да си наеме
жилище и да си изнесе багажа. Въпрос на дни е напълното й освобождаване
на имота и счита, че ищцата е следвало да появи разбиране.
Предвид изложеното моли при постановяване на решението да не бъде
осъждана на разноски, тъй като признава иска и не e дала повод за завеждане
на делото.
Прави възражение за недължимост на адвокатски хонорар, евентуално
за прекомерност.
Ответникът АТ. Й. П., признава предявения иск в открито съдебно
заседание на 14.03.2022 г.
В съдебно заседание на 14.03.2022 г. ищецът е направил искане за
постановяване на решение при признание на иска, поради което съдът е
прекратил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на решение,
2
съобразно признанието.
Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение
при признание на иска по чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не
противоречи и добрите нрави и е признато правото, с което ответниците
могат да се разпореждат.
С оглед на това въз основа на признанието на иска следва да бъде
постановено решение, с което предявеният иск по чл. 108 от ЗС от С. Т. Т.,
действаща лично и съгласието на своята майка С.Д. П. да бъде уважен изцяло,
като бъде осъдена ответница АТ. Й. П., ЕГН **********, с адрес: град К., ***
да предаде владението на процесния имот: недвижим имот – дворно място от
313 кв.м., находящ се в град К. на ***, заедно с всички постройки в него:
жилище, лятна кухня, навес и др. подобрения.
По отношение на претендираните от страните разноски, съдът
възприема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. За целта двете предпоставки трябва да
са налице едновременно. В настоящия случай не е налице нито една от двете
предпоставки. Ако ответникът е отказал да изпълни доброволно
задължението си и с това е причинил предявяване на иска, извършеното в
хода на процеса признание на иска от ответника не го освобождава от
разноски. Значението на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е не непременно
изходът на делото, а поведението на ответната страна. Неизпълнението на
задължението на ответника да предаде владението върху процесния
недвижим имот преди предявяване на иска, означава, че същият е дал повод
за завеждане на делото и дължи на ищеца направените разноски – арг. от
чл.78, ал.2 от ГПК /в този смисъл са Определение №605 от 10.06.2002г. на
ВКС по гр.дело №1093/2001г., II г.о., Определение №475 от 1.12.2005г. на
ВКС по ч.т.дело №275/2005 г., II о., ТК/. Съдебната практика приема, че
когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в
хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е
направил отказ или е оттеглил предявения иск /в този смисъл Определение №
62620.08.2012г. на ВКС по ч.гр.д. №275/2010г., IV г.о., ГК, Определение
№277 от 14.05.2014г на ВКС по ч.гр.д. № 2432/2014 г., I г.о., ГК,
Определение № 571/14.07.2010г. по ч.т.д. №558/2010г. на ВКС, II т.о., ТК/.
По изложените съображения съдът намира за основателно искането на
ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството
и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска.
Относно възраженията на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца, съдът намира следното:
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона за
3
адвокатурата /ЗА/. В чл.36 от ЗА е предвидено, че за размера на минималните
адвокатски възнаграждения Висшият адвокатски съвет приема Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно т.3 на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, при намаляване на подлежащото на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл.7, ал.5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и
съдействие по искове по чл.75, чл.76 и чл.108 ЗС възнаграждението се
определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на
ал.2, но не по – малко от 400 лева за движими вещи и не по - малко от 600
лева за недвижими имоти или вещни права върху тях. Видно от
представените по делото пълномощни от 21.01.2021г. договорените и
заплатени от ищеца на пълномощника му адвокат М. Т. е в минималния
размер от 500 лева. По изложените съображения съдът намира направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
неоснователно.
По отношение на претендираните от страните разноски, съдът
възприема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. За целта двете предпоставки трябва да
са налице едновременно. В настоящия случай не е налице нито една от двете
предпоставки. Ако ответникът е отказал да изпълни доброволно
задължението да предаде владението на ищеца върху процесния недвижим
имот и и с това е причинил предявяване на иска, извършеното в хода на
процеса признание на иска не го освобождава от разноски. Значението на
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е не непременно изходът на делото, а
поведението на ответната страна. Неизпълнението на задължението от
ответника чрез предаване на владението на имота на ищеца преди
предявяване на иска, означава, че същият е дал повод за завеждане на делото
и дължи на ищеца направените разноски – арг. от чл.78, ал.2 от ГПК /в този
смисъл са Определение №605 от 10.06.2002г. на ВКС по гр.дело
№1093/2001г., II г.о., Определение №475 от 1.12.2005г. на ВКС по ч.т.дело
№275/2005 г., II о., ТК/. Съдебната практика приема, че когато ответникът е
дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия
процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е
оттеглил предявения иск /в този смисъл Определение № 62620.08.2012г. на
ВКС по ч.гр.д. №275/2010г., IV г.о., ГК, Определение №277 от 14.05.2014г на
ВКС по ч.гр.д. № 2432/2014 г., I г.о., ГК, Определение № 571/14.07.2010г. по
ч.т.д. №558/2010г. на ВКС, II т.о., ТК/.
По изложените съображения съдът намира за основателно искането на
ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска.
4
Относно възраженията на процесуалните представители на ответниците
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищеца, съдът намира следното:
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона за
адвокатурата /ЗА/. В чл.36 от ЗА е предвидено, че за размера на минималните
адвокатски възнаграждения Висшият адвокатски съвет приема Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно т.3 на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, при намаляване на подлежащото на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл.7, ал.5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и
съдействие по искове по чл.75, 76 и 108 от ЗС възнаграждението се определя
съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал.2, но
не по – малко от 400 лева за движими вещи и не по-малко от 400 лева за
движими вещи и не по малко от 600 лева за недвижими имоти или вещни
права върху тях. Видно от представеното по делото пълномощно от
21.01.2021г. договореното и заплатени от ищеца на пълномощника му адвокат
М. Т. е в размер от 500 лева. По изложените съображения съдът намира
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъдена ответницата да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер общо на 773,34
лева, представляващи платена държавна такса за образуване на исковото
производствоr възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай страните са представили списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АТ. Й. П., ЕГН
**********, с адрес: град К., ***, че С. Т. Т., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка С.Д. П., ЕГН **********, и двете с
постоянен адрес: град К., *** е собственик на следния недвижим имот –
дворно място от 313 кв.м., находящ се в град К., ***, заедно с всички
постройки в него, жилище, лятна кухня, навес и др. подобрения, а съгласно
скица на поземлен имот № *** г. на изпълнителния директор АГКК – С., по
5
кадастралната карта и кадастралните регистри на град К., одобрени със
Заповед *** г. поземелен имот с идентификатор 35167.504.358, площ 321
кв.м., трайно предназаначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предлоходен план: 358,
квартал: 236, съседи: 35167.504.9057, 35167.504.357, 35167.504.359,
35167.501.534; сгради, които попадат върху имота: 1. Сграда 35167.504.358.1:
застроена площ 69 кв.м., брой етажи 1, предназаначение: жилищна сграда –
еднофамилна; 2. Сграда 35167.504.358.2: застроена площ 52 кв.м., брой етажи
1, предназначение: постройка на допълващото застрояване; 3. Сграда
35167.504.358.3: застроена площ 9 кв.м., брой етажи 1, предназанчение:
постройка на допълващо застрояване.
ОСЪЖДА АТ. Й. П., ЕГН **********, с адрес: град К., *** да предаде
на С. Т. Т., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка С.Д. П., ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: град К., ***
владението на процесния недвижим имот – дворно място от 313 кв.м.,
находящ се в град К., ***, заедно с всички постройки в него, жилище, лятна
кухня, навес и др. подобрения, а съгласно скица на поземлен имот № *** г. на
изпълнителния директор АГКК – С., по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град К., одобрени със Заповед *** г. поземелен имот с
идентификатор 35167.504.358, площ 321 кв.м., трайно предназаначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м.), номер по предлоходен план: 358, квартал: 236, съседи: 35167.504.9057,
35167.504.357, 35167.504.359, 35167.501.534; сгради, които попадат върху
имота: 1. Сграда 35167.504.358.1: застроена площ 69 кв.м., брой етажи 1,
предназаначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2. Сграда 35167.504.358.2:
застроена площ 52 кв.м., брой етажи 1, предназначение: постройка на
допълващото застрояване; 3. Сграда 35167.504.358.3: застроена площ 9 кв.м.,
брой етажи 1, предназанчение: постройка на допълващо застрояване.
ОСЪЖДА АТ. Й. П., ЕГН **********, с адрес: град К., *** да заплати
на С. Т. Т., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка С.Д. П., ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: град К., ***
сумата от 773,34 лева, представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6