РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Варна, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора А. Вл. П.
като разгледа докладваното от Павлина Г. Д. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223000600065 по описа за 2022 година
и за да асе произнесе взе предвид следното:
Окръжен съд - Силистра, с присъда № 18 по НОХД № 131/2018г. по описа
на същия съд, постановена на 04.10.2018г. е признал подсъдимия В. А. Ц. за
виновен в извършване на деяние, наказуемо по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и
т.7, вр. чл.20 ал.2 и ал.4 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което на основание чл.54 от
НК му е наложил наказание от три години лишаване от свобода,
изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 5 години.
Със същия съдебен акт подс. И. И. Д. е признат за невинен и оправдан
по възведеното му обвинение по чл. 255, ал.3, във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7,
във връзка с чл.20, ал.2 и 3 и във връзка с чл.26 НК.
Налице е произнасяне и по направените по делото разноски.
За проверка на цитирания първоинстанционен съдебен акт се образува
въззивно производство пред АпС-Варна за трети път, т. к. ВКС два пъти /с
решения № 264/20.01.2020г по НД № 1071/19г на І НО и № 27/10.03.2022г на
по НД № 648/21г на ІII НО/, е отменял постановените въззивни присъди на
АпС-Варна /с които подс.И. И. Д. е бил признават за виновен по възведеното
му обвинение, респ. и подс. В. Ц. във връзка със съучастническата му дейност
с първия подсъдим/, връщайки делото за ново разглеждане на въззивния съд.
1
В отменителните решения, и в частност последното такова, не са дадени
задължителни указания за събиране и проверка на доказателства.
В протеста, инициирал въззивната проверка и допълнителните
съображения към него, се развиват доводи за неправилна оценка на
доказателствата съвкупност и нарушения по см. на чл.13, ал.1 от НПК.
Навеждат се доводи и за несправедливост на наложеното наказание на подс.
В. Ц. с искане за увеличаване на същото, респ. отмяна на приложението на
чл.66 от НК; твърди се неправилност в подхода на първостепенния съд по
отношение присъдените разноски по делото.
Пред настоящия съдебен състав протестът се поддържа от
представителя на АпП -Варна.
Защитата на подс. Ив. Д. –адв. Т. /АК-Благоевград/ изразява становище
за правилност и законосъобразност на присъдата поради недоказаност на
обвинението. Навежда доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правата на подзащитния й.
Защитникът на подс. В. Ц. – адв. Д. намира протеста за неоснователен,
бланкетен и неконкретизиран, като счита, че наказанието, наложено на
неговия подзащитен е справедливо и адекватно на целите на закона.
И двамата подсъдими в своя защита заявяват, че няма какво да
допълнят към казаното от техните процесуални представители.
В последна си дума пред въззивния съд подс. Ив.Д. заявява, че не е
виновен за нищо, желае да се потвърди присъдата на ОС – Силистра;
Подсъдимият Ц. моли за потвърждаване на съдебния акт на първата
инстанция.
Варненският Апелативен съд в настоящия си съдебен състав, на
основание чл.313 и 314 от НПК, след като съобрази изложеното в протеста и
допълнението към него, развитите съображения от страните в съдебно
заседание, както и след преценка на всички доказателствени източници,
събрани на досъд. производство, в хода на първоинст. и въззивно съдебно
следствие, относими към предмета на доказване, установи от фактическа
страна следното:
Търговско дружество „Дулово лес 2012“ ЕООД, ЕИК201851237, със
седалище и адрес на управление с.Черковна, обл.Силистра, ул.“Седма“ №67
е вписано в Търговския регистър на 12.01.2012г., а на 20.01.2012г. е
регистрирано по ЗДДС. Едноличен собственик на капитала на дружеството е
бил св.Х. Д.. На 13.02.2012г. с решение на Общото събрание на „Дулово лес“,
св.Х. Д. е избрана на управител на дружеството, като това обстоятелство е
вписано в Търговския регистър на 16.02.2012г. Основният предмет на
дружеството бил дърводобива и то започнало да осъществява такава дейност.
На 22.02.2012г. св.Х. Д. упълномощава св.Н. Д. за търговски пълномощник в
Дулово лес. Осъществявайки основната си дейност, дружество „Дулово Лес
2012“ ООД“, участва в конкурси с предмет, „Извършване на добив на
дървесина“ в държавни горски територии, на територията на ТП ДГС
2
„Каракуз“ Дулово. Въз основа на спечелване на тези конкурси са били
сключени три договора, съответно № 17, № 18 и № 19, всичките от
26.03.2012г. От приложените по ДП документи е видно, че дружеството е
добивало дървесина, т.е. реално е осъществявало дейност. През 2013г.
„Дулово Лес 2012“ ООД е определен за купувач на дървесина на ТП ДГС-
Силистра, като е сключен договор № 18/14.02.2013г.
С оглед осъществяване на дейността си, „Дулово Лес 2012“ ЕООД е
издавало фактури за продажба на дървесина, извършване на услуги, по които
е начисляван ДДС. Дружеството е извършвало и покупка на материали и
услуги, в резултат на което имало право да приспада данъчен кредит, за
реално получените покупки съгл. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В дневниците за
покупки на “Дулово Лес 2012“ ООД е вписано, че през 2012-2013г. са били
осъществени доставки на дървесина и услуги - сеч, сеч и извоз, сеч и подвоз с
доставчик „Каси Лес“ ЕООД. На 28.11.2012г. св.Х. Д. в качеството й на
управител на Дулово лес, упълномощила подс.Д. като търговски
пълномощник в дружеството.
Търговското дружество „Каси Лес“ ЕООД с ЕИК ********* е вписано в
търговския регистър на 21.11.2012 г., със седалище и адрес на управление гр.
Дулово, ул. „Стефан Караджа“ № 31. Едноличен собственик и управител на
капитала е обв. В. А. Ц.. Дружеството е регистрирано по ДДС на 29.11.2012 г.
В. Ц. се снабдил с фактури, издадени на „Каси Лес“ ЕООД като
получател, и с доставчик „В.Л.И.“ ЕООД със собственик и управител св.
В.Д.Т., „Съни Палас 1“ ЕООД, със собственик и управител св. М.Г.Ж. и
„Елбрус Експорт Импорт“ ЕООД със собственик и управител Д.Г. И. и МОЛ
Н.Т.Н.. Тези фактури съответно са:
- от „Съни Палас 1“ ЕООД - фактури № 34/30.11.2012 г.; №
35/07.12.2012 г. и № 45/27.12.2012 г. Трите фактури са за сеч и извоз до
временен склад на 4012 куб. м. дървесина на обща стойност 118 354.00 лева.
Посочените фактури не са отразени в дневниците за продажби на „Съни
Палас 1“ ЕООД, но са отразени в дневниците за покупки на „Каси Лес“
ЕООД.
- от „Елбрус Експорт Импорт“ ЕООД - фактури с № 20/08.12.2012 г.; №
21/08.12.2012 г.; № 22/08.12.2012 г.; № 23/08.12.2012 г.; № 24/08.12.2012 г.;
№ 25/09.12.2012 г.; № 26/09.12.2012 г.; № 27/09.12.2012 г.; № 28/09.12.2012
г.; № 29/10.12.2012 г.; № 30/10.12.2012 г.; № 31/10.12.2012 г.; №
32/10.12.2012 г.; № 36/14.12.2012 г.; № 37/14.12.2012 г.; № 38/14.12.2012 г. и
№ 39/14.12.2012 г. Фактурите са за покупка на 686.949 тона технологична
дървесина на обща стойност 47 883.68 лева. Посочените фактури не са
отразени в дневниците за продажби на „Елбрус Експорт Импорт“ ЕООД, но
са отразени в дневниците за покупки на „Каси Лес“ ЕООД.
- от „В.Л.И.“ ЕООД - Фактури № 1/23.01.2013г.; № 2/25.01.2013г.; №
3/25.01.2013г.; № 4/28.01.2013г.; № 5/28.01.2013г.; № 6/12.02.2013г.; №
7/15.02.2013г.; № 8/20.02.2013г.; № 9/22.02.201 Зг.; № 10/25.02.2013г.; №
3
11/05.03.2013г.; № 12/07.03.2013г. и № 17/29.03.2013г. Фактурите са за сеч,
извоз и подвоз на 5 327.95 куб.м. дървен материал на обща стойност 142
934.68 лева. Посочените фактури са включени в дневниците за продажби на
„В.Л.И.“ ЕООД, но не съответстват по дати и е посочено различно основание
за издаването им, а именно: „услуга“, а не както ги декларира „Каси Лес“
ЕООД, като „сеч и извоз на дървесина“.
В хода на разследването е установено, че посочените фирми „Съни
Палас 1“ ЕООД, „Елбрус Експорт Импорт“ ЕООД и „В.Л.И.“ ЕООД, не са
имали обективна възможност да извършат такава дейност, тъй като не са
имали сключени договори за сеч на дървесина, не са имали нает персонал,
нито са разполагали със съответния транспорт, т. е. издадените от тези фирми
фактури са с невярно съдържание. В хода на досъдебното производство св.
В.Т. - управител на „В.Л.И.“ ЕООД е посочил, че на негово име има
регистрирани около 10 фирми, с дейността на които той не е запознат по
никакъв начин. Сходни са и показанията на св. М.Ж., който е управител на
„Съни Палас 1“ ЕООД. Той е получавал дребни суми, за да бъдат
регистрирани на негово име различни фирми, включително и “Съни палас“,
като той лично не е осъществявал никаква дейност от името на фирмата.
Св.Ж. е категоричен, че не познава подсъдимите и не е влизал с тях в никакви
отношения. Собственикът на „Елбрус Експорт Импорт“ ЕООД Д. И. не е
установен и не е разпитван, както и вписаният като МОЛ във фактурите Н.Н..
Това се потвърждава и от извършената данъчна ревизия на „Каси лес“, в хода
на която са осъществени насрещни проверки на посочените три дружества,
като издатели на инкриминираните фактури, получател на които е Каси лес.
Фактурите представляват документи с невярно съдържание, тъй като им е
придаден вид, че са издадени от посочените дружества, а в действителност
това не е така. Представителите на тези фирми, нямат никакво отношение към
съставянето им. Извършените от ревизионните органи насрещни проверки са
установили, че те нямат материални и трудови ресурси за осъществяване на
посочените доставки, нямат офиси, не са водили счетоводство, липсват
доказателства за транспортиране и плащане на стоките, и изобщо липсват
каквито и да е доказателства, че са осъществявали каквато и да е търговска
дейност.
Тези констатации се потвърждават и от заключението на изготвената
ССЕ. Посочените фактури не са включени в дневниците за продажби на
„Съни палас“ и „Елбрус Експорт“, а от „ВЛИ“ са включени, но не
съответстват по дати и е посочено различно основание за издаването
им-„услуга“, а не както са декларирани от „Каси лес“ -„сеч и извоз на
дървесина“.
По този начин, документално са симулирани сделки и по покупките и
по продажбите, без такива реално да са осъществявани по смисъла на чл.6 и
чл.9 от ЗДДС. Доставките, които са били описани в счетоводните документи
не са били реално извършвани от Каси лес, и с включването им в СД се е
целяло доказването на несъществуващо право на получаване на ДДС, респ. на
4
приспадане на неследващ се данъчен кредит по ЗДДС. Това пък означава, че
подс.Ц. ползвайки документите с невярно съдържание удостоверяващи
фиктивни сделки, е потвърдил неистина в подадените СД, като по този начин
е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит за инкриминирания
период. Той е съзнавал, че реални сделки не са извършвани, и посочените в
СД обстоятелства са неистина, като по този начин е целял представянето на
невярна информация, относно действителния размер на дължимия за внасяне
ДДС. Така от обективна страна са били осъществени три форми от
изпълнителното деяние на престъплението по чл.255 НК, а именно:
потвърждаване на неистина в подадените СД, приспадане на неследващ се
данъчен кредит и ползване на счетоводни документи /фактури/ с невярно
съдържание. Укритите данъчни задължения са в размер на 61 834.46 лева и
значително надхвърлят 12 000 лева, като съгласно чл.93, т.14, предл.2 НК
съставляват особено големи размери. Безспорно е налице пряк умисъл, със
знанието за общественоопасния характер и искането на настъпилите
последици.
При индивидуализацията на наказанието спрямо този подсъдим,
окръжния съд е отчел чистото съдебно минало, влошеното здравословно
състояние, недоброто семейно положение, процесуално поведение, липсата на
данни за други противообществени прояви, а като отегчаващо –
многобройността на отделните деяния. Превесът на смекчаващите факти,
очертават определената санкция като справедлива и ответна на извършеното,
а отлагането изтърпяване на наказанието държи сметка за постигане на
целите, съобразно чл.36 от НК. Липсата на доказателства за имотното
състояние на дееца не е адекватна причина за неналагане на наказанието
конфискация. Съдът е длъжен винаги, когато нормата предвижда такава
възможност да изисква и събере служебно доказателства за наличното имотно
състояние на подсъдимия и едва тогава да направи преценка ще наложи или
не допълнителното наказание. Естествено, липсата на съответен протест и
жалба, прави невъзможна намесата на този състав в коментирания аспект.
Според представителя на държавното обвинение, наказанието на подс.
Ц. следва да бъде увеличено, съзира се необходимост и от отмяна на
приложението на чл.66 от НК. Доводите, които се изтъкват касаят
продължителността на отделните прояви, както и размера на причинената
щета. Повдигнатото обвинение и осъдителният диспозитив, касаят
извършването на продължавано престъпление по см. на чл.26 от НК. Ето
защо, многократността на проявите се обхващат от единната правна
конструкция и определят общият престъпен резултат. А това означава, че
двойното отчитане на едни и същи обстоятелства/особено във вреда на
подсъдимия/ са недопустими, съобразно изискването на чл.56 от НК, както и
на трайната и последователна практика на Върховния касационен съд на
РБЪлгария – напр. Р. 87-2004-I; Р. 188-91-I. Тези аргументи са относими и
към размера на причинена вреда, поради което и не следва да бъдат
преповтаряни отново.
5
Изложеното дотук мотивира този въззивен състав да приеме, че
наложеното наказание спрямо подс. В. Ц. е справедливо и ответно, същото
държи сметка за извършеното и би постигнато целите на индивидуалната и
генерална превенция.
По обвинението спрямо подс. И. Д.:
Събраните по делото преки и косвени доказателства не водят до
безспорния извод за виновността на подсъдимия Д., поради което и в тази й
част, постановената присъда следва да бъде потвърдена. Разпитани в хода на
първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, свидетелите посочват,
че активно участие в дейността на дружеството „Дулово лес“ имат други
лица, не и подсъдимия Д..
Св.К.И. твърди, че при изпълнение на функциите си на счетоводител
обслужващ „Дулово лес“, е контактувал основано със свидетелите Х. Д. и Н.
Д..
Съпругата му-св.Д. И., която е обслужвала основно „Каси лес“, заявява,
че е работила предимно в къщи с документите, които св.И. й е носил. Тя не
познава и не е контактувала с подсъдимите.
Св.Х. Д., като собственик на дружество „Дулово лес“ твърди, че той
също е участвал в дейността на фирмата наред с управителя на дружеството-
св.Х. Д. и търговските пълномощници-подс.Д., св.Н. Д. и св.Величка
Станчева. Той сочи, че основните функции които е изпълнявал подс.Д., са
били да участва в насрочените търгове.
Св.Т. назначен като лесовъд в „Дулово лес“ твърди, че е контактувал
основно със свидетелите Х. Д. и Н. Д..
Св.В. С.-работник в Дулово лес е контактувал основно със св.Х. Д..
Св.Ж.С., който се е занимавал с позволителното за сеч, трасирането на
района и самата сеч в „Дулово лес“, заявява, че при осъществяване на
дейността си е работил основно със св.Н. Д..
Св.Р. Д. заявява, че като шофьор на камион е обслужвал и двете фирми-
и „Дулово лес“ и „Каси лес“, като е контактувал основно с двамата
собственици-св.Х. Д. и подс.Ц.. Твърди също така, че е виждал и подс.Д. на
сечищата.
Св.И. И., която е обслужвала счетоводно и двете дружества, чрез
счетоводната си фирма „И. Консулт“ твърди, че в процеса на работа е
контактувала и със собствениците на дружествата, и с търговските
пълномощници, и както тя се изразява: „с всички вкупом“. Тя не е имала
задължение да проверява истинността на отразените във фактурите данни, а е
трябвало да ги включи в дневниците за покупки и продажби, съответно с
резултата който е за месеца- дали е ДДС за внасяне или за възстановяване,
осчетоводява ги и месечно ги отчита в ТД на НАП.
Св.О. Х. твърди, че чрез фирмата си „Еко форест“ ООД е имал
6
търговски взаимоотнношения с „Дулово лес“, но не и с „Каси лес“. Познава
подс.Д. и в процеса на работа е контактувал и с него, но основно е работил
със св. Х. Д. и Н. Д.. Същият е разпитан и в хода на въззивното
производство/ВНОХД №65/22г./, като заявява, че отношенията му с подс. Д.
касаят участието по търгове, а цените са били договаряни от сестрата или
съпругата на подсъдимия. Поддържа заявеното при предходните
разглеждания на делото.
Св.М.М., като водач на камион е извършвал транспортни услуги и на
двете дружества, като твърди, че познава собствениците им-подс.Ц. и св.Х.
Д.. За последният твърди, че той се е занимавал с организационната работа на
фирмата, и с него е контактувал основно. Показанията на свидетеля дадени в
хода на ДП са прочетени на основание чл.281, ал.4, вр.с ал.1, т.2 НПК.
Св.Е.И.-нает като резач в „Дулово лес“ заявява, че заплащането си за
свършената работа е получавал основно от св.Х. Д., и по-рядко от св.Н.
Д..Той споменава, че първоначално е работил за подс.Д. в техния край, а след
това е дошъл в гр.Дулово.
Св.Р.П., като собственик на фирма „Платан“ ЕООД е имала търговски
взаимоотношения с „Дулово лес“, изразяващи се в доставяне на дървесина.
Свидетелката твърди, че в процеса на работа е контактувала както с подс.Д.,
така и със св.Н. Д..
Св.Г.П.-представител на „Платан“ потвърждава за взаимоотношенията с
„Дулово лес“, като твърди, че в процеса на работа е контактувал единствено с
подс.Д..
Н. Д. е имала пълномощно от управителя на фирмата, изготвяла е
тръжни документи. Твърди, че пряк ангажимент с дейността е имал
собственика на „Дулово лес“ Х. Д..
К.А. заявява, че е работил като общ работник в „Дулово лес“. Познава
подсъдимия Д., но не знае кой е бил собственикът на фирмата. Имало е много
началници и отговорници.
Информацията, която се извлича от тези показания и имаща отношение
към основния факт на доказване, касаещ деятелността на подс.Д., не
кореспондира с обвинителната теза. В този унисон са и значителна част от
писмените доказателства, касаещи дейността на „Дулово лес“, и по-специално
документооборота на дружеството.
В процедурата по реализиране на спечеления търг в ДГС „Каракуз“,
подс.Д. изобщо не е участвал, поради пребиваването си в затвора през този
период, а видно от приложената към делото документация /т.9/ дейността на
„Дулово лес“ е осъществявана основно от св.Х. Д. и св.Н. Д..
„Дулово лес“ е представлявано при сключване на договорите за
счетоводно обслужване от св.Х. Д., като едноличен собственик на
дружеството и от свидетелите Х. Д. и Н. Д.-първата като управител, втората
като търговски пълномощник – т.3, л.138.
7
Документите касаещи дейността на фирма „Дулово лес“ в периода
01.01.2013г.-31.12.2013г. са предадени с приемо-предавателен протокол от
„И. Консулт“ ЕООД на „Дулово лес“, представлявано от св.Х. Д., в
качеството й на управител. Спесименти на подписите, по повод дейността на
дружеството с обслужващите банки имат както подс.Д., така и свидетелите Х.
Д. и Н. Д.-т.6, л.3-8 от ДП.
Налице са и редица платежни документи от които е видно, че както
подс.Д., така и свидетелите Х. Д. и Н. Д. /основно последните две/ са
комуникирали с банковите институции.
В документите материализиращи „търговските отношения“ между
„Дулово лес“ и „Каси лес“, като представител на първото дружество фигурира
св.Х. Д., в качеството си на управител, а като представител на второто
дружество е вписан подс.Ц.-т.10, л.71-105 от ДП.
В търга за продажба на дървесина в ДГС-Силистра, като пълномощник
на дружество „Дулово лес“, представлявано от св.Х. Д. е участвал и подс.Д.,
което потвърждава версията му, че той е участвал предимно в търговете-т.13,
л.3-9 от ДП.
От представените по делото фактури материализиращи търговските
отношения между „Платан“ ЕООД и „Дулово лес“ е видно, че и тук, като
представители на второто дружество фигурират, както подс.Д., така и св.Х. Д.
и Н. Д.-т.16, л.99-117 от ДП, което кореспондира с показанията на св.Р.П..
В ревизионната проверка на „Дулово лес“, като пълномощник на това
дружество, обяснения пред ТД НАП е дала св.Н. Д.-т.2, л.36 от ДП.
От заключението на назначената съдебно-графическа експертиза /т.4/,
става ясно, че нито положените подписи, нито ръкописния текст са
изпълнени от подс.Д. в представените за изследване фактури /с доставчик
„Каси лес“/, докато същото заключение установява, че подписите в тези
фактури от страна на „Каси лес“ са положени именно от подс.Ц.,
обстоятелство, което той не отрича.
При така установените факти възивният съд приема за недоказано по
изискуемия от закона несъмнен начин, че подсъдимият И. Д. е осъществил
състава на престъплението по чл. 255, ал.3, във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7, във
връзка с чл.20, ал.2 и 3 и във връзка с чл.26 НК.
Тезата на първоинстанционния съд, че същият не може да бъде субект
на данъчно престъпление, не кореспондира със становището на Наказателната
колегия на Върховния касационен съд, изразено в ТР №4/2016г. по т.д.
№4/2015г. В случая обаче, дали лицето може да бъде или не субект на
деянието по чл.255 от НК няма такова съществено значение, защото след
анализ и съпоставка на всички доказателствени източници, виновността на
подс. Д. остава недоказана. А след като това е така, то първоинстанционния
съдебен акт следва да бъде потвърден и в тази му част.
8
В този смисъл протестът се явява неоснователен, респ. присъдата на
ОС-Силистра – правилна и законосъобразна.
Представителят на прокуратурата претендира, че неправилно ОС –
Силистра е присъдил разноските, сторени в хода на досъдебното
производство в полза на ОДМВР Силистра, вместо на ОП – Силистра. След
проверка се установи, че действително действията по разследването са
извършени от следствен отдел при ОП – Силистра, поради което присъдата на
следва да бъде изменена в тази й част, а в останалата като правилна и
законосъобразна – потвърдена.
Доколкото подс. В. Ц. е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ при повторното разглеждане на делото от състав на АпС-Варна
/ВНОХД № 19/20г/, изменена след постановяване на въззивната присъда с
определение по реда на чл.309 ал. 1 от НПК в „Подписка“, следва да бъде
зачетено времето, през което е бил задържан под стража, на основание чл.59
от НК в настоящия съдебен акт.
При служебна проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК,
въззивният съд не констатира други нарушения, налагащи друго изменение
или отмяна на същата.
Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.2 и чл. 338 от НПК,
съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 18 на Окръжен съд – гр. Силистра по НОХД
131/2018г., постановена на 04.10.2018г. в наказателно-осъдителната й относно
направените по делото разноските, като
ОСЪЖДА В. А. Ц. да заплати сторените на досъдебното производство
разноски в размер на 1833.38 (хиляда осемстотин тридесет и три лева и
тридесет и осем стотинки) в полза на ОП – Силистра. /вместо на ОД на МВР –
Силистра/.
Зачита времето, през което подс. В. А. Ц. е бил задържан под стража.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10