На същата дата- **** г., подс.Ф.
имал рожден ден. Започнал да го празнува
още от сутринта, консумирайки алкохол.
Вечерта отишъл в дома на майка си - свидетелката А.Ф.. Той влезнал в една от
двете стаи, по- голямата, в която живеели майка му, баща му, множество деца на
различна възраст. В този момент майката не била вкъщи, тъй като била на поклонение при
починала жена в същия квартал. Подсъдимият останал да я чака. Малко по-късно в
дома на св.А.Ф. дошъл свидетелят Н.Н.. Двамата с подсъдимия седнали за кратко пред
входа на дома и започнали да пият бира. След
това влезли в стаята. В същата стая били сестра му – св. А.Ф. и св. В.Л.. Първоначално
четиримата водели общ разговор- „ мохабет“, седнали
на двете легла в стаята. В момент, в
който подсъдимият излязъл до тоалетна, пострадалият започнал да отправя неприлични предложения към
сестрата на подсъдимия. Неколкократно ставал, приближавал я, опипвал я по гърдите,
предложил пари, искайки я за жена. Двете
свидетелки се разпищели. Подсъдимият чул това. Част от действията - опипване по гърдите на момичето, предлагане на пари,
възприел лично, след връщането си в стаята. Ядосан направил забележка на св. Н.
да не закача сестра му и го приканил да излезе от къщата. Самият подсъдим
седнал отново до масата, където бил и преди излизането си. Двете свидетелки и
при нормално воденият преди това разговор, и при посегателството на пострадалия
били на странично разположеното спрямо подсъдимия легло. Пострадалият не излязъл,
продължил с непристойните си действия. Подсъдимият Ф. взел намиращия се до
масата, пред която седял пистолет марка ***, модел ****, **** сериен № ****. Оръжието
било заредено с един стандартен шумов
пистолетен патрон калибър 9x22 мм., снаряден
допълнително с барутен заряд и метални сачми. Подс. Ф.
насочил оръжието в коремната област на св.Н. ***, в която се намират жизненоважни
органи и магистрални кръвоносни съдове. В този момент пострадалият Н. бил прав,
до вратата, обърнат към подсъдимия. Последният
възпроизвел изстрел, прицелвайки се в корема на пострадалия. Куршумът проникнал
в горната коремна трета на св.Н.. В резултат на причиненото му огнестрелно
нараняване св.Н. паднал на земята. Изплашени от случилото се,свидетелките А.Ф.
и В.Л. вдигнали св.Н. от земята, хванали го от двете страни и го извели от дома
на А.Ф.. Завели Н. до жилището, в което живеел, намиращо се в гр.П., ул.“***“ №
10 и го оставили на двора. Свидетелят Н. започнал да вика за помощ. Чула го св.И.Г..
Тя излязла и видяла, че св. Н. бил паднал до вратата и има кръв по корема и по
двете ръце. Н. уведомил св.Г., че е бил прострелян с пистолет в корема от подс.Ф.. Като причина за конфликта й обяснил, че е искал от
„Т.“ сестра му за жена. Свидетелката Г.
незабавно позвънила на телефон 112 и съобщила за случилото се. По повод
полученото обаждане на място дошъл полицейски екип от III РУ на МВР гр.П. - св.А.
и Д. М.. Малко по-късно пристигнали и други полицейски служители от III РУ на
МВР - св.В. и М.. Малко по-късно дошла и линейка от Центъра за спешна
медицинска помощ. Лекарят прегледал пострадалия Н. и с линейка същият бил
закаран в УМБАЛ „****“ ЕАД гр.П. за оказване на медицинска помощ. В болничното
заведение на св.Н. била извършена операция в спешен порядък, която била
животоспасяваща.
След като оставили св.Н. пред жилището му,
свидетелките А.Ф. и В.Л. се върнали на мястото на инцидента - ул.“***“ № 31 в
гр.П. Свидетелката В.Л. взела пистолета **** модел ****, **** сериен № **** и го занесла в дома на св. А..
Св.В.А. в този момент отсъствал и тя предала пистолета на свидетелката А., за
да го скрие, което последната сторила- взела пистолета, завила го в една блуза
и го оставила в гълъбарника.
След като прострелял св.Н., подс.Т.Ф.
се изплашил от стореното и отишъл в дома на сестра си С.Ф. ***. Там бил намерен
при извършените ОИМ от полицейски служители при III РУ на МВР гр.П.
Извършен бил оглед на местопроизшествие в гр.П.,
ул.“***“ № 31, за което бил съставен протокол /том 1, л.4-5 дос.
произв./, ведно с фотоснимки /л.6-8 т. 1 дос.
произв./. Извършено било претърсване в дома на св.В.А.,***.
При претърсването в гълъбарника бил намерен и иззет пистолета марка **** модел ****, калибър **** мм сериен № ****,
ведно с пълнител. Съставен бил надлежен протокол /том 1, л.79-80 дос. произв. /. Направени били
фотоснимки /том 1, л.82- 88 дос.
произв. /.
Възприетата фактическа установеност на деянията съдът намира за установена по несъмнен и
категоричен начин от кредитираните доказателства. Следва да се отбележи, че
преобладаваща част от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели са с
изключително ограничен речников ресурс на езика, който владеят, независимо от
степента им на образование / не всички са неграмотни/. Част от противоречията, заложени в
показанията им, са израз на ниския им интелектуален капацитет, а не на осъзнато
желание да заявят неистина. Соченото от
подсъдимия, пострадалия, близките им време на извършване на
престъпленията варира от 10 до 2 часа вечерта
на Нова година, т. е на **** г., като преобладаващо се сочи около 11 часа вечерта. По делото е несъмнено установено, вкл. от
писмените доказателства за получен сигнал в ІІІ-то РУ на МВР- гр. П. и
показанията на свидетелите- полицейски служители, че сигналът за простралването на пострадалия Н. е заведен в ІІІ-то РУ на МВР
на **** г в 20 ч. 55 мин. Очевидно
събитието се е случило поне няколко минути преди това. На същата причина следва
да се отдаде и невъзможността да се установи точно колко и кои са лицата,
обитаващи стаята, в която са реализирани инкриминираните деяния. Несъмнено е
установено, че на тях са присъствали подс. Ф., сестра
му- свид. А.Ф., съжителката му- св. Л., постр. Н.. Заявеното многократно от свидетелите – очевидци
за „ удар“ от подсъдимия спрямо пострадалия беше установено чрез уточняващи
въпроси, че касае възпроизведения от подсъдимия изстрел.
В източниците на гласни доказателства се очертават
три групи. Първата включва подсъдимия, сестра му- свид.
А.Ф., съжителстващата с него св. В.Л., майка му- свид.
А.Ф., братовчед му- св. С., съжителстващият със сестра му свид.
А., ползващите се с доверието на свид. Л. свидетели В.А.
и В. А. / К./. Втората група са
пострадалият и близките му- свид. М.Н. / майка/, П.Н.
/ баща/, И.Г. / съжителстваща с брат на пострадалия/, И.Ф. /негов братовчед/.
Очертават се противоречия между заявеното от двете групи лица. Основните са досежно причината пострадалият да е в дома на подсъдимия,
поведението на всеки един от двамата мъже там. И към двете групи може да бъде
причислен свид. М.. Той е чичо на подсъдимия,
пострадалият му е шурей. Показанията му не сочат повлияване от родството. Незаинтересовани
от изхода на делото са свидетелите- полицейски служители Е. Т., О. А., Б. В., Х.
А.. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия Ф., депозирани в хода на
съдебното следствие / л. 148 гръб- л.151 т. 1 съд. дело/, относно
предходното приятелство между
него и пострадалия; датата и мястото, на които е станал инцидентът; употребата
от него на значително количество алкохол преди това; видимата употреба на
алкохол и за пострадалия; присъствалите в стаята лица и взаимното им положение;
обстановката в тази стая и в съседната стая, в която живеел самият подсъдим;
поведението му след инцидента. За обстоятелството, че пистолетът преди да дойде
пострадалият е бил в шкаф, намиращ се в
близост до масата в стаята, съдът кредитира присъединените обяснения на
подсъдимия от досъдебното производство / л. 24-25 т. 1 дос.
произв./. Съдът не кредитира обясненията в частта, в
която подсъдимият сочи, че пострадалият е осъществил непристойни действия и
спрямо св. В.Л., като намира заявеният от подсъдимия интензитет за свое
противодействие за силно преекспониран. Не възприема
твърденията му, че три пъти е „изхвърлял“ пострадалия на двора и той три пъти
се е връщал, все с цел да посегателства срещу намиращите се в стаята жени. В некредитираната част обясненията на
подсъдимия имат ярко изразен защитен характер и не се подкрепят от останалите
подлежащи на кредитиране доказателства. Противоправното поведение
на пострадалия спрямо св. А.Ф., заявено от подсъдимия, съдът възприема,
тъй като за него се сочи както в показанията на свидетелките- очевидци на
деянието, така и в показанията на полицейските служители- свид.
Т., свид. В. и свид. А..
Направеното непосредствено след разкриване на престъплението изявление на
подсъдимия пред тях съдът цени само като производно доказателство, което ползва
за проверка на преките такива- заявени от подсъдимия, от пострадалия, от св. А.Ф.
и св. Л.. И пред тримата свидетели –
полицаи подсъдимият е посочил реализирано от пострадалия неправомерно поведение
спрямо сестра му- „ закачал сестра му“, „искал да я опипва по гърдите“ „ Т. опитал
да го изгони, но Н. не искал да си тръгва“. Косвено доказателство за
реализирани такива намерения спрямо св. А.Ф. е и заявеното от св. И.Г.- съжителстваща
с брат на пострадалия, че самият пострадал в инкриминираната вечер е съобщил
като причина за прострелването това, че „ искал А. от Т. за жена и Т. за това го застрелял“. Косвени доказателства са показанията, че и в други случаи, след употреба на алкохол,
пострадалият Н. ставал необуздан. В
присъединените показания от досъдебното производство на св. И.Г. и свид. М.Н. се
съдържа твърдение, че след употреба на алкохол пострадалият „става нервен като
пие“, закача се, бута майка си, удря баща си.
Братовчед му- св. И.Ф. също сочи, че след употреба на алкохол
пострадалият се карал с баща си. И св. Г., и свид. И.Ф.
отричат пострадалият да е извършвал подобни действия извън дома си. Следва да
се отчете, че близката им връзка сочи на обяснимо желание да обрисуват св. Н. в
по- добра светлина. Заявеното от
подсъдимия, св. А.Ф. и св. Л. за нападателни и непристойни действия спрямо
подсъдимия и Л. съдът не кредитира, тъй като го намира за неподкрепена от доказателствата по делото защитна теза. Свид. Т., св. В. и свид. А.,
чиито показания съдът ползва за проверка на достоверността на заявеното от
заинтересованите от изхода на делото лица, са категорични, че подсъдимият след деянието не
е споделял за противоправни действия, осъществени
спрямо него самия или св. Л..
Съдът кредитира показанията на пострадалия свидетел Н.
/ л. 95-97 т. 1 съд. дело/, че двамата с подсъдимия са били в приятелски отношения преди
инкриминираната дата, общували са, а на инкриминираната дата той е отишъл на гости в дома на майката на
подсъдимия, в стаята, в която по същото време са били подсъдимият, сестра му и
жената, с която подсъдимият е бил във фактическо съжителство / наричана от св. Н.
„ снахата“/; че и двамата с подсъдимия са били употребили алкохол; че подс. Ф. е
възпроизвел един изстрел спрямо пострадалия, наранил го е; че до дома му
са му помогнали да се придвижи сестрата-
св. А.Ф. и „ снахата“- съжителстващата с подс. св. В.Л.. За обстоятелствата, за които бяха
присъединени по надлежния процесуален ред показанията на пострадалия свидетел
от досъдебното производство/ л. 56-57 и л. 60-61 т. 1 дос.
произв./ съдът кредитира последните, тъй като са
депозирани във време по- близко до
инкриминираните събития. От присъединените показания не възприема твърдението
на свидетеля, че в стаята са присъствали и други лица, освен подсъдимия, сестра
му и св. Л.; че до дома му го е завел
синът на лицето, което го е простреляло / подсъдимият няма деца/. За тези обстоятелства кредитира заявеното от
св. Н. пред съда, тъй като и в хода на досъдебното производство същите
обстоятелства са различно сочени от пострадалия при различните му разпити,
а по делото относно броя на
присъствалите на инцидента лица и хората, завели пострадалия до дома му са
налице доказателства, изводими и от други доказателствени
източници. Съдът не възприема заявеното от пострадалия относно времето на
посещението. То очевидно е било преди подаването на сигнал на тел. 112 /в 20 ч. 51 мин.
съобр протокола на л. 120 т. 1 от дос. произв./ и е невъзможно да е било около 2 часа през
нощта. Следва да се констатира, че постр. Н. не сочи
каквито и да е свои укорими действия, насочени към
присъствалата на инцидента св. А.Ф.,
каквито съдът намира за несъмнено установени по делото.
Съдът кредитира показанията на свид.
Л., депозирани в хода на съдебното следствие / л. 97-98 т. 1 съд. дело/, с
изключение на твърденията й, че пострадалият е влязъл в стаята преследвайки още
от улицата крещяща от действията му сестра на подсъдимия; че целта на посещението му е била „ за да се закача
пред брата на А.“, т.е пред подсъдимия; че непристойни действия- опипване по
гърди, са били реализирани и спрямо нея;
че пострадалият св. Н., след като е бил
прострелян, е тръгнал сам към дома си. За обстоятелството, че първоначално след
посещението на св. Н. четиримата- той,
подсъдимият, сестра му и фактическата му съжителка са седели вътре в стаята и
са разговаряли -„правели мохабет“, съдът
кредитира присъединените по предвидения за това ред показания на свидетелката от досъдебното
производство / л. 79-80 т. 1 дос. произв/.
Съдът
кредитира показанията на свид. А.Ф., депозирани в
хода на съдебното следствие / л. 100- 101 т. 1 съд. дело/, че пострадалият е
имал непристойно поведение спрямо нея, опипвал я е по гърдите, че свидетел на
това непристойно поведение е станал брат й- подс. Ф.,
че последният го е приканил да излезе, но пострадалият е останал, че
подсъдимият е стрелял по пострадалия. Съдът не възприема твърденията на
свидетелката, че пострадалият е извършил действията, описани от нея и извън
дома им, при което се е озовал техен гост преследвайки я. Тук следва да се
констатира, че свид. Л. твърди да е излизала на
улицата, чувайки виковете на Ф. и да е видяла лично случващото се. Св. Ф. сочи,
че Л. е била вътре в стаята, не е излизала навън. Такова излизане с цел
купуване на безалкохолно не сочи и подсъдимият. Съдът не кредитира твърденията
на св. А.Ф., че подсъдимият е извършвал идентични действия спрямо „ жената“ на
брат й. В тази част показанията й
противоречат на останалите кредитирани от съда доказателства,
установяващи, че пострадалият, не за пръв път, отишъл в дома на майка им, за
среща с брат й и е влязъл спокойно там, разговаряли са, след което е имал
неприемливо поведение спрямо свидетелката.
При оценката на изводимото от показанията на тримата
свидетели- очевидци, съдът отчете на първо място личната им заинтересованост.
Св. Н. е пострадал по делото. Той не се възползва от правото си да участва като
акцесорна страна в процеса, подчертава приятелството
си с подсъдимия, но не може да се приеме, че не е заинтересован. Несъобщаването
на собствените му укорими действия съдът възприема като желание да не се установява
неприемливото му поведение. Макар интелектуалното му равнище да е в „дефицитни
стойности“, а познанията и уменията му
да са на елементарно и примитивно ниво
според заключението на кредитираната СППЕ, което личи и от начина му на
изразяване, отразен в съдебния протокол при проведения разпит, той очевидно съзнава укоримостта
на собствените си действия спрямо Ф.. И за двете свидетелки- Л. и Ф., следва да се отчете близостта им с подсъдимия.
Първата е лице, живеещо на семейни начала с него, втората- сестра. И двете се явяват заинтересовани от
изхода на делото, което се отразява и на депозираните от тях показания, целящи
да обслужат защитната теза на подсъдимия, вкл. чрез заявяване и на несъобщени
от него благоприятстващи го обстоятелства. И двете свидетелки се опитват да създадат впечатление, че посещението
на пострадалия е било в резултат на преследване на св. Ф.. Това не съответства на
кредитираните от съда доказателства, вкл. и на кредитираните обяснения на подс. Ф.. Множеството противоречия и причините за тях в
заявеното от четирите посочени- по- горе лица относно времето на посещението
съдът вече обсъди.
Съдът кредитира показанията на свид. А. Ф.,
депозирани в хода на съдебното следствие / л. 102 т. 1/ относно битовите
условия в дома им и обитателите му към инкриминираната дата. В частта, в която
възпроизвежда споделеното й за инцидента, на който не е присъствала,
показанията й имат производен характер. Като такива съдът ги ползва за проверка
на преките доказателства и приема, че установяват истинността на заявеното от
подсъдимия и свидетелките- очевидци за противоправни
действия на пострадалия спрямо св. А.Ф.. В останалата част показанията на
свидетелката сочат на заинтересованост от изхода на делото, тя е майка на
подсъдимия и цели да даде показания, обслужващи защитната му теза.
Съдът кредитира показанията на свид.
С. / л. 105 гръб т. 1 съд. дело/, които не съдържат твърдения за
инкриминираните събития, но установяват приятелски отношения между пострадалия
и подсъдимия и гостувания по този повод на свид. Н. в дома на подсъдимия.
Показанията на свид. А./
т. 1 л. 105/ съдът възприема в частта относно обстоятелствата, които е възприел
лично- видимо нетрезвото състояние на подсъдимия преди инцидента, отиването му в дома на А.,
обстоятелството , че около 9.00 часа вечерта на инкриминираното място
вече са били полицаите, а подсъдимият е бил у дома му и е спял. В останалата
част показанията на свидетеля имат производен характер, целят да обслужат
защитната версия на подсъдимия / негов шурей/ и не следва да се кредитират.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. М./ л. 106 гръб т. 1/, като за обстоятелствата, за които бяха
присъединени показанията му от досъдебното производство възприема последните.
Макар и в близка родствена връзка и с подсъдимия, и с пострадалия, съдът
намира, че показанията му са добросъвестни и неповлияни от родството му. От тях
се установява, че вечерта преди инцидента е видял подсъдимия и пострадалия да
пият бира до вратата на къщата, при
което разговаряли спокойно. Те.е описаният от св. Л. и св. А.Ф. механизъм на насилствено
появяване на пострадалия в дома им
противоречи на съобщеното от св. М..
Съдът кредитира показанията на свид.
М.Н. / л. 107-108 т.1/, в частта, в която сочи за собствените си възприятия, а
не за споделено й от други лица, като за обстоятелствата, за които бяха
присъединени показанията й от досъдебното производство, възприема последните.
Изцяло
кредитира показанията на свид. П.Н.- баща на пострадалия, присъединено по
делото по надлежния процесуален ред. Показанията на свид. И.Г., депозирани в хода на съдебното
следствие / л. 108 гръб- 110 т. 1/, като за обстоятелствата, за които бяха присъединени дадените в досъдебното
производство, възприема последните.
Кредитира и показанията на свид.
И.Ф.. За обстоятелствата, за които бяха присъединени показанията на същия
свидетел от досъдебното производство, съдът възприема последните.
Съдът кредитира присъединените по надлежния
процесуален ред показания на свидетелите Е. Т., О. А., Б. В., Х. А.- полицейски
служители, както и на св. В. А. и В.А..
Изцяло следва да бъдат кредитирани и приложените по
делото писмени доказателства, както и веществените такива- обтривки от лява и дясна ръка на подс.Т.Ф.,
пистолет е със сериен № ***** е сигнално газов, марка **** модел ****, калибър
**** мм. / ****. , предал яке,
черно на цвят с надпис на гърба „С- SBAL FASHION“, предадено
доброволно от подсъдимия.
В хода на досъдебното производство е била
назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза на пострадалия Н.. Видно от заключението й /
приложено в том 2, л.5-8 дос. произв./
на **** г. на пострадалия св. Н.П.Н. е било причинено: огнестрелна рана в
областта на корема; наличие на кръв в коремната кухина. Установено е едно
огнестрелно нараняване, проникващо в коремната кухина с входна рана,
разположена в горна коремна трета вдясно в близост до срединната
линия и сляпо завършващо в нея. Огнестрелното нараняване е причинено от
действието на огнестрелно оръжие. Посоката на раневия
канал с начало описаната входна рана е отпред назад. По хода на раневия канал са засегнати черния дроб /предимно трети,
четвърти Б и отчасти пети сегмент/, както и около главата на панкреаса, меките
тъкани по срединна линия, както и в областта на умбилиуса дорзално /интраабдоминално/перитонеално/.
Огнестрелното нараняване в областта на корема би могло да доведе до летален
изход, тъй като е попаднало в анатомична област, в която се намират
жизненоважни органи и магистрални кръвоносни съдове /черен дроб, коремна аорта,
горна и долна празни вени, портална вена, опорък на
тънки и дебели черва и др./. Огнестрелното нараняване е проникващо в коремната
кухина само по себе си е довело до нараняване. Така описаното нараняване в
областта на корема, засегнало черния дроб и меките тъкани в коремната кухина и
довело до кървене в коремната кухина, клинично проявено с намаляване на
хемоглобина и наложило хемотрансфузия /кръвопреливане/
е причинило и разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на
чл.129 от НК. Тъй като към момента на изготвяне на експертизата пострадалият Н.
все още е бил на лечение във II Хирургия на УМБАЛ „****“ гр.П. и лечението не е
било приключило, експертът не е могъл да отговори на въпроси, свързани с
продължителността на възстановителните процеси и евентуалните усложнения, които
биха могли да настъпят. По делото била назначена допълнителна съдебно
медицинска експертиза. В заключението по същата /том 2, л.11-15 дос. произв./ са потвърдени
направените изводи в първоначалното заключение.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-балистична експертиза /том 2, л.27-30 дос. произв. / се установява, че
представеният за изследване пистолет е със сериен № **** е сигнално газов,
марка *** модел ****, калибър *** мм. / ****/. Същият е технически неизправен /от
канала на цевта е демонтиран/отвинтен ограничителния елемент - муфата - стеснение
/диафрагма/, което позволява изстрелването на твърди тела, но е годен да
възпроизведе изстрели, както със стандартни газови и шумови пистолетни патрони
калибър ***, така също и с патрони от същия калибър, снарядени с твърди тела. Липсата на ограничителен елемент в
канала на цевта на пистолета позволява стрелба с патрони снарядени
с твърди тела, с максимален размер около 7 мм - вътрешния диаметър на канала на
цевта. Ето защо съгласно чл.4 ал.З от ЗОБВВПИ пистолетът се определя като
огнестрелно оръжие. Гилзата, извадена от патрона на представения за изследване
пистолет *** сериен № *** е част от стандартен шумов пистолетен патрон
калибър **** мм,
предназначен за сигнално газови пистолети от същия калибър. Възможно е липсата
на запалителния капсул, деформацията и нарушенията,
които се наблюдават по гилзата да са причинени от връщането на изгорели газове
назад към патрона, които може да са от производствени дефекти на патрона, както
и от ръчно снарадяване на патрона с допълнителен
барутен заряд или метална съчма/и или с двете
едновременно.
От съда беше назначена, изготвена и приета химическа експертиза относно концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия. Според заключението й, при изследването на иззетата след инцидента
кръвна проба не е установено наличието
на алкохол в кръвта на Т.Ф.. Съдът кредитира заключението на експерта, което
намира за добросъвестно изготвено.
Вещото лице е изследвало кръвна проба, занесена в Специализираната
химическа лаборатория на УМБАЛ „***“ на 03.01.2018 г. От приложения на л. 119 т. 1 от дос. произв. амбулаторен лист се
установява, че подс.
Ф. е постъпил за преглед с цел изследване на алкохолно съдържание в
кръвта на 02.01.2018 г. в 16.00 часа. Видно от приложения протокол на л. 35- 36
т. 2 от дос. произв.,
кръвната проба на подсъдимия е била взета
на 02.01.2018 г. в 16.ч и 10 мин.
Установеното по делото за времето, през което подсъдимият е употребявал
алкохол, е на **** г. до преди 21.00
ч. Кръвната проба е взета почти
20 часа след употребата на алкохол. Ето защо това заключение не препятства
извода, че подсъдимият е бил видимо алкохолно повлиян, за което свидетелстват
всички лица, имали контакт с него на инкриминираната дата. Състоянието му – на
обикновено алкохолно опиване, е установено и от изготвената в хода на
досъдебното производство и приета по надлежния процесуален ред по делото
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /том 2, л.53-60 дос. произв./, както и от назначените от съда идентични експертизи.
От извършената комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза /том 2, л.53-60/ се установява, че Т.А.Ф. не се води на
психиатрично диспансерно наблюдение към ЦПЗ гр.П., не страда от психично
заболяване, алкохолна, наркотична или друга зависимост, налагаща лечение.
Интелектуалното ниво на Ф. е в дефицитни стойности, съобразно приетите
критерии. Те обаче не са болестно обусловени и не са в резултат на изоставане в
нервно-психичното развитие, а са изводими от нивото на социално-битово
функциониране, в рамките на ежедневните му потребности и интереси. Наличните
познания и умения са на примитивно ниво. Формираната личностова
структура е на елементарно и примитивно ниво. Налични са незрели защитни
механизми на поведение. Установените стойности съответстват на календарната му
възраст. Т.Ф. може правилно да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства
от значение за делото и може с оглед физическото си и психическо състояние да
дава достоверни обяснения и да участва като обвиняем в наказателния процес. Т.Ф.
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си към момента на извършване на инкриминираното деяние.
Психологичното състояние на Т.Ф. към момента на обсъжданото деяние е било
обичайно за него, не е излизало извън рамките на обикновеното алкохолно
опиване, не е бил болестно мотивиран. Към момента на освидетелстването
емоционалното му състояние е обичайно и съответно на спецификите му. Той не е бил в помрачено състояние, не е
бил под влияние на психопатологични
изживявания. Т.А.Ф. не е бил в състояние на физиологичен афект. Действията и
поведението му към момента на инкриминираното деяние се определят от личностовите му особености.
В хода на съдебното следствие беше назначена,
изготвена и прието комплексна СППЕ на подс. Ф., както и допълнителна такава. Според заключението
им – т. 1, л. 129- 135 и 178-182 съд.
дело, към инкриминирания момент подсъдимият не е бил в състояние на уплаха или
смущение.
От заключението но изготвената в хода на
досъдебното производство химическа експертиза /том 2, л.68-71/ , в пробата,
иззета от лявата ръка на Т.А.Ф. са регистрирани 91 капсулни
микрочастици в състав: олово, антимон и барий. В пробата, иззета от дясната
ръка на Т.Ф. са регистрирани 67 капсулни микрочастици
в състав: олово, антимон и барий. По представената за изследване гилза са
регистрирани капсулни микрочастици в състав: олово,
антимон и барий. Капсулните микрочастици,
регистрирани по ръцете на Т.Ф. съответстват по състав с тези, регистрирани по
представената за изследване гилза.
От извършената в хода на досъдебното
производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /том 2,
л.40-46/ се установява, че Н.П.Н. не се води на психиатрично диспансерно
наблюдение към ЦПЗ гр.П., не страда от психично заболяване, алкохолна,
наркотична или друга зависимост, налагаща лечение. Интелектуалното равнище е в
дефицитни стойности, според клинично приетите критерии по специализирани
методики. Тези стойности не са болестно обусловени и не са в резултат на
изоставане в нервно- психологичното развитие, а са изводими от нивото на
социално-битово функциониране, изводими от рамките на ежедневните му
потребности и интереси. Наличните познания и умения са на
елементарно-примитивно ниво. Формираната личностова
структура е на елементарно примитивно ниво. Наблюдаваните емоционални индикации
са в унисон с декларираните преживявания. Установените стойности съответстват
на календарната му възраст, съобразно нивото на образованост и натрупан
житейски опит. Н.П.Н. може правилно да възприема и възпроизвежда факти и
обстоятелства от значение за делото и може с оглед физическото си и психическо
състояние да дава достоверни обяснения и да участва в наказателния процес.
Според заключението на изготвената по делото
комплексна съдебно- медицинска и балистична експертиза / л. 185-200 т. 1 съд.
дело/, данните по делото не позволяват да се определи точното разстояние между
подсъдимия и пострадалия при провеждането на изстрела. Вещите лица считат, че
няма данни той да е от упор. При произвеждането на изстрела каналът на цевта на оръжието е бил насочен
към предната част на пострадалия Н., входната огнестрелна рана е на едно и също
ниво с канала на цевта. При разпита пред съда вещите лица уточниха, че пострадалият и подсъдимият са
били лице в лице, един спрямо друг.
Възможно е да са били и двамата в
седнало, и двамата в изправено положение, но е възможно и подсъдимият да е бил
седнал, при, а пострадалият- прав. Съдът възприема последното положение на двамата, тъй като в
тази насока са кредитираните обяснения на подсъдимия и показания на
свидетелите.
Съдът кредитира заключенията на всички изготвени
по делото експертизи, като добросъвестно съставени от лица с необходимите
специални знания и опит. Не намира, че на
л. 34 от досъдебното производство е налице експертиза. Постановлението
за назначаването й е след датата на изготвяне на протокола. Това нарушение беше
отстранено, чрез назначаване, изготвяне и приемане на експертиза с идентични
задачи в хода на съдебното следствие.
При възприетата фактическа обстановка на извършеното, съдът
намира, че подсъдимият Т.А.Ф. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, визирано в чл. 119, във вр.
чл. 115, вр. чл.18 ал.1 от НК.
За
посоченото престъпление не се изисква специална правосубектност.
Подсъдимият е бил вменяем, а установеното по делото
за състояние на обикновено алкохолно опиване не е ограничавало способността му
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Несъмнено е установено, че телесното увреждане на
пострадалия Н. е причинено от действията на подс. Ф.-
той е възпроизвел спрямо пострадалия огнестрелен изстрел, който е проникнал в
тялото на последния. Причинените на св. Н. телесни увреждания са пряка и непосредствена
последица от този изстрел- засегнати са
били черния дроб /предимно трети, четвърти Б и отчасти пети сегмент/, както и
около главата на панкреаса, меките тъкани по срединна
линия, както и в областта на умбилиуса дорзално /интраабдоминално/перитонеално/. Огнестрелното нараняване в областта на
корема би могло да доведе до летален изход, тъй като е попаднало в анатомична
област, в която се намират жизненоважни органи и магистрални кръвоносни съдове
/черен дроб, коремна аорта, горна и долна празни вени, портална вена, опорък на тънки и дебели черва и др./. Смъртта не е настъпила поради своевременната
медицинска помощ, оказана на пострадалия. Използваното огнестрелно оръжие
спрямо намиращият се наблизо / под 2
метра разстояние/ пострадал и посоката
на изстрела сочат на намерение на подсъдимия Ф. да причини смърт, а не телесно
увреждане.
Пловдивският окръжен съд намира, че в момента на произвеждане
на изстрела, довел до съставомерния резултат,
подсъдимият Т.Ф. е действал в състояние на неизбежна отбрана. Той е защитавал
от непосредствено противоправно нападение
сестра си- св. А.Ф., действията му са били насочени спрямо нападателя й-
пострадалия Н.. Пострадалият е извършил действия по опипване на свидетелката по
тялото и гърдите, с отправяне на неприлични предложения, вкл. за заплащане, които пряко и непосредствено застрашавали половата
неприкосновеност на св. А.Ф.,
накърнявали честта и достойнството й. Младото момиче- 16 годишно, е крещяло, несъгласно с поведението на
пострадалия. Макар съдебната
практика, вкл. т. 3 на Постановление № 12
от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС да приема, че е достатъчно
нападението да е общественоопасно и укоримо, без да е задължително да е наказуемо, в конкретния
случай поведението на постр. свидетел Н. съдържа
белезите на престъпление по чл. 150 ал. 1 от НК и по чл. 146 ал. 1 от НК. Подсъдимият
го е приканил да напусне стаята. Нападението не е било прекратено при произвеждането на изстрела. В този момент
пострадалият е бил до вратата, обърнат към подсъдимия, в непосредствена близост до тях са се
намирали св. А.Ф. и св. Л.. Няма доказателства по делото, които да оборват
кредитираните от съда обяснения на подсъдимия и показания на свидетелките-
очевидки, че пострадалият не е бил прекратил действията си, явяващи се
нападателни спрямо свид. А.Ф.. Н. не е демонстрирал намерение да напусне, отиванията
му до мястото, където се е намирала Ф. / на близкото легло/ са били множество,
положението му в конкретния момент- до
вратата на стаята, но не с цел да излезе, е позволявало извършване отново и
отново на същите по вид действия. Нападението не е било приключило, нито
прекратено. Стреляйки срещу св. Н., подс. Ф. е извършил
действия към преустановяване на реално, противоправно,
общественоопасно и неприключило нападение спрямо
сестра му. В т. 5 на цитираното ППВС
е указано, че нападането е прекратено,
когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е
отказал да го завърши или го е завършил. По делото не са налице доказателства,
които да сочат, че нападението е било завършено или пострадалият се е бил
отказал от по- нататъшни идентични действия спрямо св. Ф.. Кратковременното
прекъсване на нападението не значи прекратяването му.
Макар подсъдимият да е действал в ситуация на
неизбежна отбрана, защитавайки лични права на нападната от пострадалия св. А.Ф.,
то защитата явно не е съответствала на нападението. Преценката за необходимостта на пределите на защита и тяхното
превишаване винаги е конкретна, в съобразие с данните
по делото. В закона няма легално изискване отбраняващият се да подбере възможно
най-лек и безболезнен за нападателя начин на защита, както и за равностойност
между причинените и предизвикани вреди. Законът позволява упражняване на
активна защита. Тогава, когато защитата явно не съответства на характера и
опасността на нападението, е налице нейно превишаване. В настоящия случай и
нападението, и защитата са касателно обществените
отношение, защитаващи правата на личността. Защитата, реализирана чрез изстрел
с огнестрелно оръжие, насочен към жизненоважна област на човешкото тяло, с цел летален
изход, която възможност според изготвената по делото СМЕ на пострадалия е била
реална, надвишава значително допустимата отбрана на осъществените спрямо св. А.Ф.
блудствени действия / опипване/ и действия по предлагане на пари за очаквана от пострадалия
интимна близост /засягащи честта и достойнството й/. Пострадалият е бил сам, видимо пиян, невъоръжен. Подсъдимият обективно е имал възможност да отблъсне противоправното нападение, без да използува
значително по-опасни средства за защита.
Налице
е явно несъответствие на защитата с характера и опасността
на нападението по смисъла на чл.
12, ал. 2 от НК.
Не са налице основания за
приложението на чл. 12, ал. 4 от НК.
Превишаването на пределите на неизбежната
отбрана поради уплаха и смущение изисква от една страна деецът да се намира в
особено психическо състояние на уплаха или смущение, а от друга това състояние да
е ограничило в значителна степен възможността му правилно да прецени
обстановката и да се защитава в пределите на неизбежната отбрана.
Безспорно
от комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза е установено, че
подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да
ръководи постъпките си, имал е нормално протичащ абстрактно-логически мисловен
процес и е бил годен да възприема и преценява различни факти и обстоятелства.
Този извод кореспондира изцяло и с приетото по делото заключение назначената от
съда КСППЕ и допълнителната такава. Експертните становища са непротиворечиви-
към момента на извършване на деянието подсъдимият Ф. не се е намирал в
състояние на уплаха и смущение, което да е намалило или ограничило
възможностите му да възприема и оценява действителната обстановка. Следователно
той е имал способността да контролира собственото си поведение и да избира
какви действия да предприема. Ето защо деянието следва да бъде квалифицирано
като осъществяващо съставомерните признаци на
престъпление по чл. чл. 119, във вр. чл. 115, вр. чл.18 ал.1 от НК. По възведеното обвинение за правната квалификация на извършеното по чл. 115
във вр. чл. 18 ал.1 от НК подс.
Ф. следва да бъде признат за невинен и
оправдан.
Не са налице основанията на чл. 18 ал. 3 от НК.
Изпълнителното деяние е довършено. Вредните му последици не са настъпили не
поради предотвратяващи настъпването им действия на подсъдимия, а поради
своевременна и успешна медицинска намеса.
Престъплението е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че упражняваната от него защита надвишава
значително вида и интензитета на
нападението, че вида на използваното
оръжие и насочеността му ще причинят на
пострадалия увреждания, несъвместими с живота, искал е настъпването на най- тежкия за пострадалия резултат.
Възведеното обвинение за престъпление по чл. 115 вр. с чл. 18 ал. 1 от НК, е недоказано. В обвинителната
теза не са намерили отражение фактите, съдържащи се още в хода на досъдебното
производство, вкл. в показанията на свидетелите полицейски служители Т., В. и А.,
които съдът прие за доказани- че
пострадалият е извършвал общественоопасни и противоправни действия, явяващи се нападение спрямо
сестрата на подсъдимия и че последният е възпроизвел изстрела, за да
преустанови тези действия. Оценката на събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, както и на присъединените такива от досъдебното производство, налагат
несъмнения извод за реално, неприключило общественоопасно
нападение на пострадалия спрямо правнозащитени права
на св. А.Ф., което е причина подсъдимият да реализира ответни защитни
действия.
Заявената от защитата и подсъдимия правна
квалификация на извършеното – по чл. 118 от НК, не намира опора в
доказателствата по делото. Заключенията на експертизите, изследвали
психическото и психологическо състояние на подс. Т.Ф.,
са еднопосочни, че поведението му не носи белези на физиологичен, още по- малко
на патологичен афект. Свидетелските показания, обясненията на подсъдимия и
посочените експертизи установяват, че подсъдимият е бил алкохолно повлиян, в
степен на обикновено алкохолно опиване. Това, съобразно константната съдебна
практика, препятства всякога приложимостта
на чл. 118 от НК. В частност- не са налице данни за такова емоционално
състояние, което да покрива критериите на „силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия“ , под въздействието на което подс. Ф. да
е обективирал инкриминираното по делото поведение.
За
престъплението по чл. чл. 119, във вр.
чл. 115 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до пет
години. Фактът, че е налице опит по чл. 18 ал. 1 предл. 2 от НК, тъй
като изпълнителното деяние е довършено,
но не са настъпили предвидените в закона и целени от деца общественоопасни
последици, следва да се отчете като
смекчаващо отговорността му. Други такива обстоятелства са: младежка възраст, чисто
съдебно минало, частични самопризнания, изразено съжаление за случилото
се. Като отегчаващи такива съдът
възприема осъществяването на престъплението след употреба на алкохол, както и
извършването на две умишлени престъпления от общ характер, едното от които
тежко умишлено / по чл. 339 ал. 1 от НК/,
при реална съвкупност, което налага извод за по- висока от обичайната обществена
опасност на дееца. Съпоставяйки относителната тежест на индивидуализиращите
отговорността на дееца обстоятелства, съдът намира, че наказанието следва да
бъде определено под средния размер на предвиденото за престъплението. За
отговарящо на изискванията на чл. 35 ал. 3 от НК и годно да обезпечи целите,
визирани в чл. 36 от НК Пловдивският окръжен съд намира наказанието от две години лишаване от свобода.
Не са налице основанията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. В смекчаващите
отговорността на подсъдимия на обстоятелства не е налице изключително такова,
нито в своята съвкупност те се отличават с многобройност. Не следва да намери
приложение и нормата на чл. 58 б.а от
НК. Налице е довършен опит. Независимо,
че общественоопасният резултат не е настъпил, изцяло
по независещи от дееца причини, то обществената опасност на деянието и дееца
не налагат извод, че наказанието би се
явявало справедливо и годно да постигне целите по чл. 36 от НК и при
определянето му в по- нисък от приетия от съда размер, вкл. и по чл. 55 ал. 1
т. 1 от НК.
Съдът намира за
несъмнено установено, че на инкриминираната дата подс.
Ф. е осъществил и съставомерните признаци на
престъплението, визирани в чл.339 ал.1 от НК, тъй като на ****
г. в гр. П. е държал огнестрелно оръжие - 1 бр. пистолет марка „****“ модел „****“,
**** със сериен номер „***“, ведно с 1 бр. пълнител, без
да има за това надлежно разрешение. От
заключението на кредитираната от съда съдебно-балистична експертиза /том 2, л.27-30 дос. произв. / се установява, че
приложеният като веществено доказателство по делото и
изследван пистолет със сериен № ****, марка *** модел ****,
калибър *** мм. / ****/ е сигнално газов. Същият е технически неизправен /от
канала на цевта е демонтиран/отвинтен ограничителния елемент - муфата -
стеснение /диафрагма/, което позволява изстрелването на твърди тела. Той е
годен да възпроизведе изстрели, както със стандартни газови и шумови пистолетни
патрони калибър ***, така също и с патрони от същия калибър, снарядени с твърди тела. Липсата на ограничителен елемент в
канала на цевта на пистолета позволява стрелба с патрони снарядени
с твърди тела, с максимален размер около 7 мм - вътрешния диаметър на канала на
цевта. Съгласно чл.4 ал.З от ЗОБВВПИ „ Всеки предмет с външен вид на
огнестрелно оръжие, който има конструкция и е изработен от материал, позволяващ
този предмет да бъде така видоизменен, че да произведе изстрел с куршум или
снаряд чрез действието на взривно вещество, се смята за огнестрелно оръжие“. Процесният пистолет отговаря на посочените характеристики и
се определя като огнестрелно оръжие. Разрешение
да го държи като такова подс. Ф. не е имал.
И за това престъпление не се изисква специална правосубектност. Подсъдимият е бил вменяем,
а алкохолната му повлияност не е ограничавала
способността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи. С факта на държането на оръжието, чиито характеристики са му били
известни и което е употребил именно с оглед характеристиките му на огнестрелно
оръжие, той е обективирал поведение, изпълващо
съдържанието на правната норма. Престъплението е извършено с пряк умисъл.
За посоченото престъпление се предвижда наказание от две до осем години
лишаване от свобода. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства следва да се
вземат: младата възраст, чистото съдебно минало, пълните самопризнания още в
хода на досъдебното производство, с признаване на вината и пред съда чрез
депозираните обяснения, непродължителният период на държането на оръжието- един
ден. Като отегчаващо следва да се има предвид, че подсъдимият е и употребил
оръжието спрямо друго лице, което, макар и при явно превишаване пределите на
неизбежна отбрана, е искал да лиши от живот. Наказанието следва да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. За годно да
постигне целите, визирани в чл. 36 от НК, съдът намира наказанието от три години лишаване от свобода.
Не са налице основанията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. В смекчаващите
отговорността на подсъдимия на обстоятелства не е налице изключително такова,
нито в своята съвкупност те се отличават с многобройност. Не може да бъде
направен и извод, че и най- лекото предвидено за престъплението наказание се
явява несъразмерно тежко съобразно обществената опасност на деянието и дееца.
И двете престъпления са били извършени на една и съща дата, деецът не е
бил осъждан за което и да е от тях. Ето защо и при условията на чл.23
ал.1 от НК на подсъдимия Т.Ф. следва да се
определи едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от
свобода. Съдът намира, че за постигане на целите на наказанието не се налага да
бъде приложен институтът на увеличаването му, регламентиран в чл. 24 от НК.
Чистото съдебно минало, младежката възраст, изразеното критично отношение към
извършеното мотивират настоящият съд да приеме, че определеното общо най- тежко наказание от три
години лишаване от свобода ще постигне и специалната, и генералната превенция.
Налице са формалните
изисквания за приложение на чл. 66 ал. 1 от НК- подс.
Ф. не е осъждан преди инкриминираните по настоящето дело деяния, размерът на
наложеното наказание лишаване от свобода
не препятства приложението на института на условното осъждане. Съдът намира, че
не е налице специалното изискване на закона- установеното по делото относно
обществената опасност на извършителя, изразена чрез реализираните от него две
престъпления, не сочи на възможност целите на наказанието, и най- вече
превъзпитанието на подсъдимия да са възможни без ефективното му изтърпяване.
Ето защо наложеното общо най- тежко наказание три години лишаване от свобода следва
да бъде изтърпяно ефективно. Чистото съдебно минало на дееца и размерът на наказанието съответстват на критериите,
установени в чл. 57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Наложеното наказание от три години лишаване от свобода подсъдимият
Т.Ф. следва да изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК
от изтърпяването на
наложеното на подсъдимия Ф.
наказание три години лишаване от свобода следва да се приспадне времето,
през което е бил задържан по ЗМВР и с
мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от ****
г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се счита за един ден
лишаване от свобода.
Веществените доказателства: 1 брой пакет, съдържащ 1
бр. гилза и отривки от лява, дясна ръка контролна
проба от Т.А.Ф., запечатани с печат на ЦЕКИ-НИК МВР, следва да се унищожат като вещи без стойност,
след влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство 1 брой черно яке с надпис на гърба „С-SBAL
FASHION“ , следва да се върне на подсъдимия Ф.,
след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 53 ал. 2, б. „А“ от НК вещественото
доказателство 1 бр. пистолет марка „****“ модел „****“,
****
със сериен номер „****“, ведно с 1 бр. пълнител, следва да бъде отнето в полза на държавата.
С оглед на постановената осъдителна
присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски
следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия. Той следва да заплати по сметка на
ОД на МВР гр. Пловдив направените разноски в досъдебното производство в размер
на 1733,76 лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд
гр. Пловдив направените по делото
разноски в размер на 1510 лв., в полза
на Националното бюро за правна помощ гр. София сумата от 300 лв.– направени разноски
за служебно назначен му защитник в хода на досъдебното производство.
Причини за извършване на
престъпленията- употреба на алкохол, материална и социална нищета, формирали личност с ниска правна култура.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: