№ 6619
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20251100502362 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД
срещу решение № 11392/12.06.2024г., постановено по гр. д. № 56476/2022г. на СРС, 75
с-в.
Решението се обжалва в частта, в която „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б,
ОББ Милениум център е осъдено да заплати на Н. О. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
****, на основание чл.459, ал.1 КЗ, вр. чл.448, ал.7 КЗ сумата от 1000 лева /хиляда
лева/, представляваща медицински разходи за импланти.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди
се, че този разход е изключен от покритието по застрахователния договор, съгласно т.
9.17 от договора. Излага доводи, че неправилно СРС е приел, че цитираната клауза е
неравноправна. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната
жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли
решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените
пред въззивната инстанция разноски.
1
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя
и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
намира следното.
Законодателят е регламентирал възможност за сключване на застраховки, които
са свързани с личността на застрахования. Една от тях е застраховката "Злополука",
намираща своята законова уредба в чл. 459, ал. 1 от КЗ и е свързана пряко със събития,
свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, което може да
бъде застрахованият или трето лице. Тя може да бъде с покритие за случай на смърт
или за други рискове, които се покриват от застрахователния договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 448 от КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие или на определените в договора условия по застраховка „Злополука“
застрахователят е длъжен да заплати застрахователната сума или частта от нея,
определена в застрахователния договор.
За да уважи предявения иск, съдът следва да установи, че е налице сключен
застрахователен договор, че е възникнало застрахователно събитие, т.е. настъпил е
покрит риск в периода на застрахователното покритие /съгласно легалната дефиниция
на понятието „застрахователно събитие”, дадена в пар. 1 т. 4 от Допълнителните
разпоредби на КЗ/.
В тежест на застрахователят е да докаже наличие на изключен застрахователен
риск, на който се позовава в отговора на исковата молба в производството пред СРС.
Това е и единственото оплакване в депозираната въззивна жалба. Твърди се, че
неправилно СРС е приел, че клаузата, уреждаща изключен застрахователен риск е
неравноправна. Във връзка с така релевираните оплаквания, въззивният съд намира
следното.
Застрахованите лица се явяват потребители на застрахователната услуга и
съответно се ползват с потребителската защита, предвидена в ЗЗП, тъй като
2
притежават качеството потребител.
Съгласно чл. 7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в
потребителските договори. Предвид този основен принцип в ГПК съдът следва да
извърши преценка на разпоредбата на т.9.17 от Раздел IV от Общите условия на
застраховка „Злополука и заболяване“, дали е уговорка във вреда на потребителя, дали
отговаря на изискването за добросъвестност и води ли до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, което
следва от изискванията в чл. 143, ал.1 ЗЗП. В разпоредбите на чл. 143, т. 1, т. 18 ЗЗП са
изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от т. 19
на чл. 143 ЗЗП изброяването е примерно, а не изчерпателно.
В случая в застрахователната полица – л. 67 от делото на СРС, е посочено, че се
възстановяват медицински разходи следствие на злополука – до 10 % от
застрахователната сума. В преддоговорната информация – л. 69 т делото на СРС, е
посочено: „При настъпване на застрахователно събитие, ние ще изплатим суми в
случай на временна неработопособност, престой в болница или претърпяна операция,
както и ще възстановим направените от вас медицински разходи“.
Константна е съдебната практика, че при констатирано противоречие между
различни разпоредби и условия в договора, приложенията и Общите условия, ОУ
нямат приоритетно приложение, тъй като тяхното приложение е изключено винаги,
когато друго е предвидено в договора, техническата спецификация или предложение
за изпълнение.
На практика потребителят е въведен в заблуждение, предвид това, че в
застрахователната полица и преддоговорната информация се посочва, че част от
покритите рискове са именно за медицински разходи. Тоест договорът е представен
като покриващ медицински разходи, а след това чрез посочване на тази клауза в
общите условия, се изключват съществени компоненти, включително импланти, които
често са медицински необходими, а това ограничава основни права на потребителя.
Приложението на посочената клауза на т. 9.17 от общите условия поставя
резонно въпросът какъв всъщност е покритият от застрахователя риск, след като и
разходите, покрити от НЗОК са изключени от застрахователното покритие.
Същевременно задължението на потребителя за плащане на застрахователна премия е
безусловно.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съдът приема, че клаузата не е
индивидуално уговорена, доколкото е в общи условия, към които препраща договора, а
в тежест на ответника е да докаже, че е индивидуално уговорена въпреки това, но той
не е представил доказателства в тази връзка. Освен това, в случая е налице хипотеза
по чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, според която не са индивидуално уговорени клаузите, които са
3
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В случая клаузата на изключения застрахователен риск е твърде широка,
формулирана е общо и неясно, като същата не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора /чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП/. Не е
ясно и за какви точно импланти става въпрос.
Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 6 ГПК, неравноправна е тази клауза (съдържаща се в
адхезионен договор), която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си
по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на
потребителя. В случая, спорната клауза е именно такава. Не са представени
доказателства потребителят да е бил ясно информиран предварително, а клаузата се
съдържа само в общите условия, което противоречи на изискванията за прозрачност и
добросъвестност.
Неравноправните клаузи са нищожни и не пораждат правно действие, поради
което съдът няма право да ги променя, а не следва да ги прилага изобщо, като с оглед
настоящото дело съдът приема, че валидна уговорка, предвиждаща изключен риск не е
налице. В този смисъл Решение на от 20 април 2023 г по Дело C-263/22. на СЕС, с
което се приема, че член 3, параграф 1 и членове 4—6 от Директива 93/13 трябва да се
тълкуват в смисъл, че: когато клауза от застрахователен договор относно изключването
или ограничаването на покритието на застрахования риск, с която съответният
потребител не е могъл да се запознае преди сключването на договора, е
квалифицирана като неравноправна от националния съд, този съд трябва да я остави
без приложение, така че тя да не поражда задължителни последици за посочения
потребител.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да
се потвърди в обжалваната част.
По разноските за въззивната инстанция:
С оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваемата страна.
Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия до предвиденото
такова, съгласно Наредбата, което възражение е основателно. С оглед фактическата и
правна сложност на делото и извършените процесуални действия, въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 400 лв. – адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11392/12.06.2024г., постановено по гр. д. №
56476/2022г. на СРС, 75 с-в в обжалваната част, в която „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б, ОББ Милениум център е осъдено да заплати на Н. О.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, на основание чл.459, ал.1 КЗ, вр. чл.448, ал.7 КЗ
сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща медицински разходи за импланти.
ОСЪЖДА ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, ОББ Милениум център да
заплати на Н. О. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, на основание чл. 273 ГПК вр.
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лева, представляваща направените във въззивното
производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5