Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Червен
бряг, 12.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
ЧЕРВЕН БРЯГ, четвърти състав в открито заседание на пети
юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Марияна Тодорова и в присъствието на прокурора…………………………..,
като разгледа докладваното от съдията АНД №151 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН
Образувано е по жалба на К.М.М. с ЕГН **********, адрес: *** против
Наказателно постановление №18-0374-000640/21.05.2018г. на Началник РУ Червен
бряг, с което за това, че на 09.04.2018г. в гр. ***“ малолетният син на К.М. – М. К. М. с
ЕГН ********** като се движел на път с две пътни ленти в лявата лента,
предназначена за насрещно движещите се моторни превозни средства, реализирал
пътнотранспортно произшествие, като се блъснал в правилно движещ се лек
автомобил *** с рег.№*** с което нарушил чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП., поради което на основание чл.179 ал.2 вр. чл. 179 ал.1 т.5, пр.5 от ЗДвП
му била наложена „Глоба“ в размер на 200 лв. Със същото наказателно
постановление на К.М.М. за нарушение на чл.150 от ЗДвП /управлява МПС без да е
правоспособен водач/, осъществено от малолетния му син Менгин Киров М., на
основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП била наложена „Глоба“ в размер на 300 лв.
Посочва се в жалбата, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно. Твърди се, че родителя К.М.М. не е предоставил съзнателно на
синът си мотоциклета. Твърди се, че жалбоподателят бил на работа на процесната
дата и час. Посочва се, че непълнолетният живее със своя баща след развода с майката.
Признава се обстоятелството, че К.М. закупил мотоциклет марка *** с рег.№***, но ключовете на мотоциклета не били
предоставени на малолетния поради обстоятелството, че последният нямал
свидетелство за управление на МПС.
Посочва се, че АУАН и издаденото въз
основа на него наказателно постановление са издадени в нарушение на ЗАНН.
Твърди се, че АУАН е подписан един месец
след съставянето му, а наказателното постановление не е връчено лично на
жалбоподателя, а на непълнолетният му син. Твърди се, че административно
наказващият орган не е доказал обстоятелството, че деянието е извършено
съзнателно в съответствие с нормата на чл. 26 ал.3 от ЗАНН. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с пълномощник адв.Р.М. ***. Страната и процесуалният й представител молят съда
да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно.
РУ
Червен бряг, редовно призовано, не се представлява и не взема становище по
жалбата.
Районна
прокуратура – гр. Червен бряг, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът намира подадената жалба за допустима, като
подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2
пр.І от ЗАНН.
Разгледана по
същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На
9.04.2018г. непълнолетният М. К. М. с ЕГН ********** решил да покара притежаваният от баща му мотоциклет *** с рег.№***. За целта с помощта на отвертка
запалил двигателя на мотоциклета и го управлявал в лявото платно за движение
/предназначено на насрещно движещи се МПС/ на кръстовище образуван от ул. „***“ и ул. „***“. При управлението на превозното средство, М.М. се блъснал в
правилно движещ се лек автомобил „***. Детето паднало и си счупило лявата
си ръка. Водачът на автомобила „***Ц. К. незабавно потърсил спешна медицинска
помощ. На място дошла линейка, която откарала М. М. ***. На място пристигнали
служители на МВР- св. В. Г.В., П.С.Д. и П.Ц.К.,
които извършили оглед на местопроизшествието, установили механизма на
осъществяване на пътно транспортното произшествие, както и че М. К. М. не
притежава свидетелство за управление на МПС.
По случая
десет дни по-късно бил съставен
от св. В.В. АУАН ф.№0724598 на 19.04.2018г. в присъствието на К.М.М. за
нарушение на чл. 150 и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на
19.04.2018г.
Било
издадено и Наказателно постановление №18-0374-000640/21.05.2018г. на Началник
РУ Червен бряг, с което за това, че на 09.04.2018г. в *** малолетният син на К.М. – М.К. М. с
ЕГН ********** като се движел на път с две пътни ленти в лявата лента,
предназначена за насрещно движещите се моторни превозни средства, реализирал
пътнотранспортно произшествие, като се блъснал в правилно движещ се лек
автомобил „***с рег.№*** с което нарушил чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП., поради което на
основание чл.179 ал.2 вр. чл. 179 ал.1 т.5, пр.5 от ЗДвП му била наложена
„Глоба“ в размер на 200 лв. Със същото наказателно постановление на К.М.М. за
нарушение на чл.150 от ЗДвП /управлява МПС без да е правоспособен водач/, осъществено
от малолетния му син М. К. М., на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП била
наложена „Глоба“ в размер на 300 лв. Наказателното постановление било връчено
на 28.05.2019г. на непълнолетния М. К. М. , на когото като служители на РУ
Червен бряг указали да подпише своя баща. С жалба вх.№374000-2790/3.06.2019г. е
инициирано производството по АНД №151/2019г.
Горната фактическа обстановка се установява от
писмените доказателства по делото
вкл. жалба с вх.№
374000-2790803.06.2019г., оригинал на НП № 18-0374-000640/21.05.2018г.,оригинал
на АУАН ф.№0724598/19.04.2018г.; копие на постановление за прекратяване на
наказателно производство от 28.06.2018г. по досъдебно производство №
Д-105/2018г. по описа на РП-Червен бряг; справка за нарушител; констативен
протокол за ПТП №3/2018.; график за дежурства, удостоверение рег.№
316000-21159/17.06.2019г. и др.
От писмените
доказателства, разгледани по отделно, съдът установи следните факти и
обстоятелства, от значение за предмета на делото.
Установява се от копие на постановление за прекратяване на
наказателното производство от 28.06.2018г., че в РП Червен бряг било образувано
досъдебно производство №Д-105/2018г. /ЗМ 187/2018г. на РУ Червен бряг/ за
престъпление по чл.343 ал.1 буква „б“ вр. чл.342 ал.1 от НК, като досъдебното
производство било прекратено на основание чл. 24 ал.1 т.1 и т.9 от НПК.
Видно от справка
за нарушител на К.М.М. в периода 2006-2018 г. на жалбоподателя са издадени
девет наказателни постановления за нарушения на ЗДвП и КЗ.
Видно от удостоверение
рег.№316000-21159/17.06.2019г., издадено от ОД на МВР Плевен, към дата
21.05.2018г. главен инспектор в.б.в. е заемал длъжността Началник на РУ Червен
бряг при ОД на МВР Плевен, а към 09.04.2018г. мл. инспектор В.В. е заемал
длъжността мл. автоконтрольор в РУ Червен бряг при ОД на МВР Плевен.Видно от
удостоверението съгласно т.2 т.8 от МЗ №8121з-515/14.05.2018г. Началникът на РУ
при ОД на МВР е определен да издава наказателни постановления по ЗДвП на територията
на РУ, а съгласно т.1 т.3 от МЗ №8121з-952/20.07.2017г. заемащите длъжността
мл. автоконтрольори в РУ при ОД на МВР били определени да съставят АУАН по
ЗДвП.
Установява се от
педагогическа характеристика изх.№460/5.06.2019г., издадена от СУ „*** че М. К. М. е ученик в 10 клас дневна
форма на обучение в СУ ***“ е с добри характеристични
данни.
По делото са приобщени и гласни доказателства,
подкрепящи установената по-горе фактическа обстановка.
Видно от показанията на свидетелите П.Ц.К. и Е.
А. А. водачът на МПС – мотоциклет участник в ПТП –то на процесната дата на
кръстовище на ул. „*** „ и „***“ е бил именно малолетния М. К. М..
Установява се от
показанията на свидетеля А. че жалбоподателя има добри характеристични данни и се
грижи сам за трите си деца. Свидетеля А. е категоричен, че К.М. е бил на работа
на дата 9.04.2018г. , както и впоследствие съпроводил детето си при
транспортирането му до лечебно заведение.
Видно от заверено
копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица №3/2018г., участник №1 в
ПТП на 9.04.2018г. в гр. Койнаре, около 15 часа е мотоциклет *** с рег.№***, собственост на К.М.М., с водач М. К.
М. /неправоспособен/, а участник №2 лек автомобил „***с рег.№*** собственост на М. Х. А. от село Е.с
водач Ц. С. К.. Видно от констативния протокол и двамата водачи били изпробвани
за употреба на алкохол, като предоставените от тях проби били отрицателни. Били
нанесени материални щети на мотоциклета, а от ПТП-то пострадал М. К. М. с
фрактура на лява ръка и носа.
Установява се от
показанията на непълнолетния М. К. М., че детето разбило ключалката на
мотоциклета въпреки забраната на неговия баща да управлява мотоциклета, както и
при издаване на наказателното постановление.
Съдът кредитира изцяло с доверие показанията
на разпитаните по делото свидетели както поради съответствието помежду им, така
и поради обстоятелството, че изцяло кореспондират с писмените доказателства по
делото. Свидетелите логично и последователно
излагат възприетите факти и обстоятелства, възпроизвеждат ги последователно и
непротиворечиво. Гласните доказателства хармонизират помежду си и в своето
единство изцяло съответстват на останалата част от доказателствения материал по
делото.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи по основателността на жалбата:
АУАН и НП-то са издадени от компетентни органи
при условията на материална и териториална компетентност, както на
актосъстовителя на АУАН, така и на административно наказващият орган.
АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя, макар и на дата, различна от датата на осъществяването на твърдените
нарушения / десет дни след твърдяното административно нарушение/. Няма пречка
обаче при обективна невъзможност АУАН да бъде изготвено в деня на извършване на
деянието, той да бъде изготвен на по-късен етап при спазване на изискванията на
чл. 40, 42 и 43 ЗАНН.
При
внимателен анализ на съдържанието на АУАН ф.№ 0724598/19.04.2018г. и Наказателно
постановление №18-0374-000640/21.05.2018г. съдът установи, че е налице разминаване в описателната част на
нарушението, като причинителят на
пътнотранспортното нарушение в АУАН е посочен като М. К. М., а в НП-то – М. К.М.. Видно от НП-то , последният е съставен на
основание АУАН Д724598/19.04.2018г., а последният „на основание чл.26 ал.3 ЗАНН“. Това обстоятелство / чл.26, ал.3 ЗАНН/ обаче не е отбелязано в самия
акта за установяване на административно нарушение, а отбелязано само нарушение
на чл.16, ал.1 т.1 и чл.150 ЗДвП. В случая,
както в АУАН, така и в обжалваното НП не е посочено, че ответника по касация е
допуснал извършването на описаното нарушение, за което е санкциониран.
Съгласно чл. 26, ал.1 ЗАНН административнонаказателно отговорни са
пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни
нарушения в състояние на вменяемост. Административнонаказателно
отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили
18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното
нарушение и да ръководят постъпките си, по арг. от ал.2 на
същата норма. Съгласно чл.26, ал.3 ЗАНН
за
административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от
14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно
родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали
извършването им. Разпоредбата на чл.26, ал.3 ЗАНН от своя страна
съдържа три възможни хипотези – чл.26, ал.3 пр.1 ЗАНН относно административни нарушения, извършени
от малолетни; чл.26, ал.3 пр.2 ЗАНН - относно непълнолетни на възраст между 14
и 16 г. и чл.26, ал.3 пр.3 ЗАНН / поставени под пълно запрещение/, поради което
следва да бъдат разграничавани и субектите на административно наказателна
отговорност, които я поемат вместо тези лица – родители, попечители или
настойници. В конкретния случай в АУАН не е посочено, че нарушенията се
вменяват на жалбоподателят на основание чл.26, ал.3 ЗАНН, не е конкретизирано
на коя от трите хипотези се основава издаването на АУАН и НП-то, както и факта,
че административно наказателната отговорност на К.М.М. следва от
обстоятелството, че е родител на М. К. М..
Не е отбелязано както в
АУАН, така и в НП-то, че по същество отговорността на К.М.М. е за това, че е
допуснал извършване на административни нарушения от неговия непълнолетен
син, и то съзнателно. В конкретния случай не само не е спазена разпоредбата на чл. 42, ал.1 т.
4 ЗАНН като не е описано нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, но и тази на чл.42, ал.1 т.5 ЗАНН - не са посочени законните разпоредби, които
са нарушени. В тази връзка следва да се отбележи и обстоятелството, че
извършителят на ПТП-то е бил на 15г. към датата на извършване на деянието,
поради което вписването на текст, че детето е малолетно в описанието на
нарушението, не кореспондира с обективната действителност и обуславя препратка
към разпоредбата на чл. 26, ал.3 пр.2 ЗАНН, а не към чл.26, ал.3 пр.1 ЗАНН
/малолетни/.
Следва да се обърне вниманието и на факта, че
за да е налице състава по чл.26, ал.3 ЗАНН и да се търси отговорност от родител, попечител или настойник, то следва
да са налице доказателства, че са допуснали осъществяването на административно
нарушение от своите деца респ.поставени под запрещение, съзнателно. Съгласно
т.5 от Постановление №10/28.09.1973г. по н.д.№ 9/1973г., на Пленума на
Върховния съд, родителите, попечителите и настойниците на
малолетните, непълнолетните до 16 години и поставените под пълно запрещение
носят административнонаказателна отговорност, когато умишлено са допуснали
лицата, за които отговарят, да извършат административно нарушение. Върховният съд на Република България е приел, че в чл. 26, ал. 3 ЗАНН те са обявени за
административнонаказателно отговорни, ако "съзнателно са допуснали"
извършването на нарушението от поставените под техен контрол лица. Понятието
"съзнателно" допускане на извършване на административно нарушение от
малолетните, непълнолетните до 16 години и от поставените под пълно запрещение
има пред вид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и
настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и
непредпазливостта. В конкретния случай по делото не са
представени доказателства за умисъл от страна на жалбоподателя бил той пряк или
евентуален умисъл. Видно от показанията на св. Е. А. А., на процесната дата К.М. е бил на работа. Същевременно самият
М. М. признава пред съда, че е запалил мотоциклета с отвертка, а ключовете са
били в баща му. Последното обуславя извод, че не е налице умисъл в поведението
на жалбоподателя, а по-скоро последния е проявил небрежност при закупуването на
вещта като е следвало да предположи поведението на непълнолетния. За наличието на умисъл в действията на
едно лице - в случая за "съзнателно допускане" по чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, следва да са налице данни в обективната действителност, установени с
доказателства, от които да бъде направен извод, че лицето (допустител) е знаело
за действията на извършителя и по никакъв начин не е предотвратило извършването
на нарушението, а такива "уличаващи" бащата доказателства наказващият
орган не е представил, което прави недоказана най-важната в случая -
субективната страна, на процесното твърдяно нарушение, и представлява още едно
основание за отмяна на НП.
С оглед на
гореизложеното, съдът счита, в хода на административно наказателното
производство при съставянето на АУАН и НП-то са допуснати груби процесуални
нарушения на чл. 42 ал.1 т.4 и 5 респ. на чл. 57, ал.1 т. 6 ЗАНН, което е
накърнило правото на защита на жалбоподателя.
Друго процесуално
нарушение съдът открива в обстоятелството, че наказателното постановление е
връчено на непълнолетното дете, вместо на жалбоподателя. Съдът кредитира с
доверие показанията на непълнолетния М. К. М., който откровено и по детски
сподели пред съда, че причината да получи наказателното постановление е била
покана от страна на служители на МВР да се подпише вместо своя баща. Подобно
поведение от страна на служители на МВР
не следва да бъде коментирано, но е откровено незаконосъобразно и
неморално. Връчването на друго лице, а не и на посоченото в НП-то като субект
на административно наказателната отговорност, е допълнително нарушение на адм.наказателното производство. Съгласно
чл.58, ал.1 ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва единствено и
само на нарушителя и на поискалия
обезщетение. Когато тези лица не са намерени на техните адреси или новият им адрес е неизвестен, наказващият
орган отбелязва това обстоятелство върху
наказателното постановление и същото се счита връчено в деня на отбелязването
на основание чл.58, ал.2 ЗАНН. В конкретния случай не е спазена разпоредбата
както на чл.58, ал.1 , така и тази на ал.2 ЗАНН и връчването на наказателното
постановление е опорочено като част от цялостния административно наказателен
процес.
Ето защо,
съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е издадено в хода на опорочено
административно-наказателно производство и по тази причина следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№18-0374-000640/21.05.2018г. на Началник РУ Червен бряг, с което на К.М.М.
с ЕГН **********, адрес: *** за това, че на 09.04.2018г. в гр. *** малолетният син на К.М. – М. К. М. с ЕГН ********** като се движел на път с две
пътни ленти в лявата лента, предназначена за насрещно движещите се моторни
превозни средства, реализирал пътнотранспортно произшествие, като се блъснал в
правилно движещ се лек автомобил „***с рег.№*** с което нарушил чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП., поради което на
основание чл.179 ал.2 вр. чл. 179 ал.1 т.5, пр.5 от ЗДвП му била наложена
„Глоба“ в размер на 200 лв. Със същото наказателно постановление на К.М.М. за
нарушение на чл.150 от ЗДвП /управлява МПС без да е правоспособен водач/,
осъществено от малолетния му син М. К. М., на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП била
наложена „Глоба“ в размер на 300 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от
съобщението му до страните пред Административен съд гр.Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: