№ 61
гр. Пазарджик, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500772 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се Решение №260092 постановено на 12.07.2021г. по гр.дело № 1057 по описа на
Панагюрския районен съд за 2018г., с което е развален договор за покупко-продажба на
недвижим имот рег. № 354/31.07.2014 г., вписан в Служба по вписванията гр. П. с дв. вх.
per. № 1804, Акт № 22, том VIII, от 25.07.2014 г.,сключен между Община П., с ЕИК-
*********, пл. „20-ти април“№ 13, представлявана от Кмета на общината- Н.И.Б. и
„Фишбон“ ЕООД, е ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.
София, район Триадица, ул. „Твърдишки проход“№ 27, ет.9, ап. 41, представлявано от
М.Н.П.,и с предмет: недвижим имот, представляващ: Имот № 074340, находящ се в
местността „Св. Никола“, в землището на с. Б., общ. П., с площ от 1407 кв.м., ведно с
построената в него едноетажна сграда, с площ от 133 кв.м., известна като „Лудата Б.“, при
съседи на имота: имот № 074507- мочурище, имот № 074210-нива, № 074295-нива, имот №
074302-храсти, имот № 074301-пасище, мера и имот № 074726-полски път, за който имот е
отреден идентификатор 02717.74.340 по ККР на неурбанизираните територии на с. Б., общ.
П.. Предявените по чл. 55, ал. 1, предл. I, чл. 55, ал. 1, предл. III от ЗЗД и чл. 28, ал. 1 от ЗЗД
насрещни искове от „Фишбон“ ЕООД, с ЕИК - *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, ул. „Твърдишки проход“№ 27, ет.9, ап. 41,
представлявано от М.Н.П., срещу Община П. за заплащане на сумата от 14 000,00 лв.
представляваща продажна цена за описания недвижим имот, са отхвърлени като
неоснователни.Присъдени са сторените съдебно-деловодни разноски.
1
Решението се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
“Фишбон ЕООД с твърдения,че решението е неправилно поради противоречието му с
материалния закон,допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост. Излагат се подробни съображения,в подкрепа на твърденията:
Въззивникът твърди,че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно
възражението за недействителност на договора, поради липса на предмет. Твърди,че имота -
предмет на договора представлява публична държавна собственост .Посочва,че имотът е с
НТП - територия ЕРВМ, която е в една категория с плажове, дюни, национални паркове,
резервати, защитени местности и т.н., които съгласно чл. 18, ал. 1 от КРБ са изключителна
държавна собственост,като дори и в скицата към досието на АОС имотът е записан като
публична общинска собственост. Не е налице промяна на вида на собственост от публична
държавна собственост в частна общинска собственост ,поради което към момента на
извършване на продажбата имотът е бил извън гражданския договор и сключеният договор е
нищожен. След като договорът е нищожен твърди въззивникът, няма как да бъде
развален,тъй като на разваляне подлежи един действителен договор.
На следващо място, въззивникът твърди,че първоинстанционният съд не е обсъдил
възражението му за забава на кредитора. По безспорен начин в производството се
установило,че от страна на Общината е следвало да бъдат извършени активни действия по
сключване на договор с хидроложко дружество, изготвяне на СОЗ за имота и т.н., които
действия ответникът е следвало само да финансира,но не и да инициира.Още повече, че при
полагане на грижа по-голяма от необходимата и с оглед забързване на тромавата процедура,
въззивникът е възложил изготвянето на хидроложки доклад, приет като доказателство по
делото, но не е могъл да администрира същия по законовия ред, тъй като дружеството е
собственик само на имота, но не и на каптажа, а процедурата може да бъде инициирана само
и единствено от собственикът на водоизточникът, поради което едностранно въведените от
страна на общината инвестиционни намерения, са свързани само с осигуряване на
финансирането, за което още с подаване на тръжната документация ответното дружество се
е съгласило и обвързало.
На следващо място въззивникът твърди,че не са обсъдени и останалите му възраженията за
унищожаемост на договора, които са самостоятелно основание за отхвърляне на предявения
иск.
Неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил насрещните искове за връщане на
продажната цена като последица от разваляне на договора. Въззивникът посочва,че
законовото следствие от развалянето на договора не е задържане на продажната цена от
продавача, а връщането й на купувача като дадена на отпаднало основание по смисъла на
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Твърди,че искането за задържане на продажната цена като
неустойка е изцяло неоснователно,на първо място, защото е нищожна поради прекомерност
и противоречие с добрите нрави, и на второ място: защото е нищожна,тъй като е въведена
едностранно в договора, без съгласието на купувача. Неустойката не била част от
проектодоговора, неразделна част от тръжната документация, с който купувачът се е
2
съгласил да бъде обвързан, а е наложена едностранно от страна на общината след
спечелване на търга и заплащане в цялост на продажната цена и всички разноски по
закупуването на имота. Въззивникът обсъжда ангажираните по делото доказателства, които
доказват въведените от него твърдения. Позовава се на съдебна практика.
Въззивникът формулира искане обжалваното решение да се отмени, и въззивната инстанция
реши спора по същество като отхвърли предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 2 от
ЗЗД, евентуално и само в случай, че съдът сподели доводите на първоинстанционният съд,
досежно основателността на главния иск по чл. 87 от ЗЗД, предявен от Община П. за
разваляне на Договора от 24.07.2014 г. за продажба на право на собственост върху
недвижим имот - общинска собственост, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД вр.
чл. 88 от ЗЗД моли да се осъди Община П. да му заплати сумата в размер на 14 000 лв.
представляваща платена на отпаднало основание продажна цена за недвижим имот,
представляващ поземлен имот № 07430, находящ се в местността „Свети Никола“, в
землището на с. Б., община П., ведно с построената в него едноетажна сграда с площ от 133
кв.м., известна като „Лудото Банче“, поради разваляне на Договора от 24.07.2014 г. за
продажба на право на собственост върху недвижим имот - общинска собственост.
Евентуално, ако съдът уважи възражението на въззивника на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД
за нищожност на Договора от 24.07.2014 г.,на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД вр.
чл. 34 от ЗЗД да му бъде върната сумата в размер на 14 000 лв. представляваща платена без
правно основание продажна цена по договора, както и евентуално ако съдът уважи
направеното възражение за унищожаемост на Договора от 24.07.2014 г. на основание чл. 28,
ал. 1 от ЗЗД поради грешка в предмета, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД вр. чл.
34 от ЗЗД да му върне сумата в размер на 14 000 лв. представляваща платена на отпаднало
основание продажна цена за недвижим имот. Претендира сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор на въззивната жалба,
в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Посочва,че в чл.3 от
Договора въззивникът е поел задължение да направи инвестиции в размер на 20 000 лева, да
финансира изготвянето на доклад за експлоатационните ресурси на находището, да
финансира изготвянето на доклад за санитарно-охранителна зона за сондажа, да възстанови
сградата на Б.та, да я пусне в експлоатация не по-късно от 3 години след подписването на
договора и да осигури обществен достъп до нея. С договора -чл.4 било уговорено също така,
че при забава, продължила повече от 6 месеца, както и при неспазване на чл. 3-ти,
продавачът може да развали договора без да дължи връщане на цената, както и направените
инвестиции. Въззивникът твърди,че така уговорената клауза представлява договорна
неустойка за пълно неизпълнение и е допустима от закона. Твърди,че възражението на
въззивника, че така договорена, клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с
добрите нрави и справедливостта, е несъстоятелно, тъй като страните по взаимно съгласие
са подписали договора, съдържащ въпросната клауза, и с ясното намерение, че тази
неустойка обезпечава самото изпълнение на посочените инвестиции и дейности в имота.
Твърди,че е налице пълно неизпълнение на всички поети ангажименти, заложени и в
3
решението на Общинския съвет, и в конкурсната процедура, и в окончателния договор.
Твърди,че несъстоятелни са и възраженията на въззивника ,че задълженията за
възстановяването на сградата и извършването на инвестициите в имота, са едностранно
въведени от общината след търга и преди сключването на договора,както и твърдението,че
за разваляне на договора е необходимо решение на Общинския съвет. Въззиваемата страна
оспорва твърдението,че имота-предмет на договора представлява публична общинска или
публична държавна собственост.
Посочва,че предмет на покупко-продажбата е именно правото на собственост върху
недвижимия имот и намиращата се в него сграда, а не собствеността или ползването на
водния извор в имота, още повече, че в чл. 6 от договора е записана клаузата, според която
купувачът ще се ползва с предимство при издаването на разрешително за водоползване на
водата от находището, която ясно доказва, че минералният извор и водите от него не са
предмет на сделката, а предмет на бъдещо договаряне и използване в съответствие със
закона. Твърди,че не е налице и грешка в предмета, тъй като минералният извор и водите ,а
така също и дебита на водния извор, не са предмет на договора,освен това посочва,че
въззивникът е бил запознат с характеристиките на извора през ноември 2014 г. - датата,
отбелязана на титулната страница от обосновката за водовземане. Противопоставя
възражение за давност. Въззиваемата страна оспорва твърдението ,че кредиторът е изпаднал
в забава, тъй като не е било оказано нужното съдействие, изразяващо се в сключването на
договор между собственика на водоизточника и лицензирано дружество за изготвяне на
хидроложки доклади. Твърди,че липсват доказателства относно това, че купувачът е имал
готовност за осигури необходимото финансиране на доклад за изготвяне на
експлоатационните ресурси, както и, че е търсено съдействието на Общината за извършване
на каквито и да било действия. Не е доказано,че Хидроложкия доклад- „Обосновка за
водовземане от подземни води, изготвено от „Хидрология и инженерна геология“ ЕООД
през м. ноември 2014 г. е бил представян в община П., респективно, че общината е била
уведомена, че дружеството има намерение или готовност да изпълнява поетите от него
задължения за инвестиции в недвижимия имот. Искането е решението като правилно да
бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция, след като констатира,че въззивната
жалба е подадена в срок от легитимирана страна в процеса, е допустима, провери
изложените в нея оплаквания и съображенията на въззиваемата страна в отговора на
въззивната жалба, обсъди събраните пред първата инстанция доказателства, констатира
следното:
Предявен е иск, намиращ правно си основание в разпоредбата на чл. 87,ал.2 от ЗЗД.
Ищецът Община П. в исковата си молба против „Фишбон“ ЕООД твърди,че на 24.07.2014г.
помежду им е сключен договор за продажба на общински недвижим имот, частна общинска
собственост, с площ от 1407 кв.м., ведно с едноетажна сграда с площ от 133 кв.м., известна
като „Лудата Б.“, за който имот в местността „Свети Никола“, в землището на с. Б., общ. П.,
е отреден имот № 074340.Ищецът посочва,че в миналото сградата е ползвана като Б., а в
4
самия имот има воден извор. Общината е прехвърлила правото на собственост върху имота
на ответника срещу заплащане на продажна му цена в размер на 14000,00 лв.-платена в деня
на сключване на договора, но при уговорени и допълнителни задължения за купувача ,а
именно :да направи инвестиции, в размер на 20 000,00 лв., да финансира изготвянето на
доклад за експлоатационни ресурси на находището, доклад за Санитарно- охранителната
зона на сондажа, както и да възстанови сградата на Б.та, като я пусне в експлоатация не по-
късно от 3 години след подписване на договора и се осигури обществен достъп до нея.
Ищецът посочва,че на 22.08.2017г. служители на Общинска администрация П. са извършили
оглед на имота и сградата в него, като са установили, че поетите от страна на „Фишбон“
ЕООД задължения, регламентирани в чл. 3 от договора за покупко- продажба, не са
изпълнени и закупената сграда е била в същото състояние, в което се е намирала към
момента на разпоредителната сделка.Тъй като липсват каквито и да било факти и
обстоятелства, които да доказват изпълнението на поетите задължения за извършване на
инвестиции, в размер на 20 000,00 лв. в сградата и недвижимия имот, като не са изпълнени
и поетите задължения за финансиране на доклади за експлоатационните ресурси на
находището, за финансиране на доклад за Санитарно- охранителната зона на сондажа, както
и за възстановяването на сградата на Б.та и въвеждането й в експлоатация, които действия е
трябвало да бъдат изпълнени не по-късно от три години след подписване на договора, тоест
най-късно до 24.07.2017 г. ,ищецът иска да развали договора , без да дължи връщане на
платената цена и направените към момента на развалянето на договора инвестиции от
ответниците. Посочва,че ответникът се намира в забава, тъй като не е изпълнил поетите
задължения в договорения краен срок за извършването им, а Община П., в качеството на
продавач на имота, няма интерес от даването на допълнителен срок за извършване на
инвестициите и изпълнение на поетите ангажименти, тъй като е налице хипотезата на чл. 87,
ал.2 от ЗЗД. Искането е договорът да бъде развален.
В отговора на исковата молба, ответникът посочва,че се освобождава от забава,тъй като
кредиторът по сделката Общината-ищеца не му оказала необходимото съдействие за да
изпълни поетите с договора задължения. Посочва,че инвестициите едностранно са
определени от Община П., с решение на Общинския съвет и заповед на Кмета за обявяване
на конкурса и инвестиционните намерения са заложени в самата оферта,като по този начин,
при желание за водоползване, което според общинска администрация е невъзможно без
закупуване на имота, ответникът без право на избор са е съгласил със заложените
инвестиционни намерения,но зя тяхното изпълнение е изискуемо предхождащо активно
поведение от страна на Община П.. Относно първото задължение :финансиране на доклад за
експлоатационните ресурси на находището за минерална вода,ответникът твърди,че тъй
като не е титуляр на правото на собственост върху водоизточника не е легитимиран да
възложи изготвяне на такъв доклад. Посочва,че безусловна предпоставка за започване
изпълнението на поетите задължения е сключване на Договор между собственика на
водоизточника с лицензирано дружество за изготвяне на хидроложки доклади. След
определяне цената за изготвяне на докладите общинската администрация е следвало да го
5
уведоми какъв размер на финансиране следва да се осигури, както и дали средствата следва
да бъдат платени на Общината или директно на лицензираното дружество. Наред с
изложеното,твърди,че Общината е в невъзможност да възложи изготвянето на такъв доклад,
тъй като минералния извор представлява изключителна държавна собственост. Ответникът
заявява,че за ищеца не е възникнало правото да иска разваляне на договора, тъй като не е
предоставил подходящ срок за изпълнение на задълженията от длъжника.
В условията на евентуалност противопоставя: възражение за нищожност на договора, тъй
като предмет на договора е вещ публична държавна или общинска собственост ,извадена от
гражданския оборот;възражение за унищожаемост на договора поради грешка в предмета:
несъответствие на характеристиките на имота, обявени при продажбата му и неговото
действително фактическо състояние, станало известно на ищците след придобиването му.
Ответникът мислел,че закупува имот частна общинска собственост, а не публична такава,
както и че находището в имота, също било общинско. Посочва,че въпреки,че е купил имота
със съзнанието,че находището в имота също е общинско, никъде в конкурсната
документация или договора не е изяснен статута на водоизточника,като на основание чл.
14,ал.2 от ЗВ най-вероятно представлява изключителна държавна собственост.
На следващо място релевира възражение за нищожност на клаузата по чл.4 от Договора
поради противоречие с добрите нрави,както и възражение за нищожност на същата клауза
поради липса на съгласие. Предявява насрещни искови претенции за връщане на дадената
по договора сума в размер на 14 000, 00 лева-представляваща продажната цена на имота на
отпаднало правно основание евентуално ако Договора бъде развален;ако бъде обявен за
нищожен ,и евентуално ако бъде обявен за унищожаем.
С отговора на насрещната искова молба, ищецът в производството оспорва изложените в
нея твърдения.
За изясняване на фактическата страна по спора е допусната съдебно-техническа експертиза,
от заключението на която,се установява,че в поземлен имот с идентификатор 02717.74.340
по КККР на неурбанизираната територия на с.Б. има изоставена сграда-бивша Б.,без врати и
прозорци,с паднала мазилка, ерозирили тухли и бетон от външната страна на
постройката,мазилката на стените в помещенията от вътре също е паднала. Установено е от
вещото лице, че белите фаянсови плочки ,с които са облицовани Б.,тоалетна, басейн са
захабени до негодност, като единствено течащата бистра вода подсказвало ,че сградата в
миналото е била Б.. Вещото лице посочва,че имота на северозапад и югозапад представлява
тресавище,водите от което по естествения наклон се вливат в река „Банска Луда Яна „,както
и че на 2 метра от север на сградата има каптаж-железобетонна конструкция,като имота и
каптажа нямат огради.
Няма спор ,че Б.та е построена през 1965г., със средства на кметството на с.Б. и е
функционирала до 1985г.,след което е изоставена поради липса на средства.
Няма спор,че за периода 24.07.2014г.-24.07.2017г. в имота и сградата не са извършвани
строително-ремонтни, монтажни работи и дейности- в този смисъл е и заключението на
6
вещото лице,както и за периода 2014-2018г. няма издавано удостоверение за въвеждане в
експлоатация.
Няма спор,че за имота няма учредени санитарно-охранителни зони.
За имота е открита партида на 02.03.2000г. в КВС и е регистриран с НТП-територии,заети от
естествени ресурси за възстановителни мероприятия,като до 2019г. не е откривана
процедура за смяна на предназначението на имота.
Първоинстанционният съд след като е съобразил и събраните по делото гласни
доказателства е приел,че ищцовата Община е изпълнила задължението си по Договора от
24.07.2014г. да прехвърли правото на собственост върху имот,представляващ частна
общинска собственост,а именно: имот № 074340, находящ се в местността „Св. Никола“, в
землището на с. Б., общ. П., с площ от 1407 кв.м., ведно с построената в него едноетажна
сграда, с площ от 133 кв.м., известна като „Лудата Б.“ срещу надлежно заплатената от
ответника продажна цена за имота в размер на 14 000,00 лева, но е приел също така,че
ответника не е извършил възложената му с договора инвестиция на стойност 20000 лева, за
изготвянето на доклад за експлоатационните ресурси на находището, изготвянето на доклад
за СОЗ на сондажа, както и строително- монтажни и строително- възстановителни работи по
съществуващата в имота сграда и въвеждането й в експлоатация. На това основание е
приел,че иска за разваляне на договора е основателен.
Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд.
Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали
договора. Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или
прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред -чл. 87, ал. 3 от ЗЗД,
Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ответникът да е страна по
договор, от който се засягат права на ищците; 2. ответникът да не е изпълнил този договор.
Установи се по делото,че с Договора за продажба на общински недвижим имот от
24.07.2014г. ,чл. 3 : купувачът се е задължил да направи инвестиции в размер на 20
000,00лева,да финансира изготвянето на доклад за експлоатационните ресурси на
находището, да финансира изготвянето на доклад за санитарно-охранителната зона на
сондажа, да възстанови сградата на Б.та, да я пусне в експлоатация не по-късно от 3 години
след подписването на договора и да осигури обществен достъп до нея,както и че се ползва с
предимство при издаване на разрешително за водоползване на водата от находището-чл.6. С
договора са уговорили ,че купувачът на имота обезпечава изпълнение на задълженията си
по чл.3 от Договора със запис на заповед за сумата в размер на 25 000,00 лева. Уговорено е
също така в чл.4 от Договора,че при неспазване на задълженията по чл.3 от Договора, поети
от купувача, и при забава продължила повече от 6 месеца, продавача има право едностранно
да развали договора без да дължи връщане на платената цена и на направените до момента
на развалянето инвестиции ,съгласно договора и офертата на купувача.
От ангажираните по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице
7
по несъмнен начин се установи,че въззивникът не е изпълнил нито едно от поетите с
договора задължения.
Както се посочи по-горе, упражняването на потестативното право за едностранно
прекратяване /разваляне/ на договора, съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД е свързано с виновно
неизпълнение задълженията на приобретателя съобразно уговореното между страните.
Едностранното разваляне на договорите е обусловено само от виновно неизпълнение на
задълженията на другата страна и е недопустимо, когато след определяне на подходящ срок
за изпълнение, кредиторът може и има интерес да получи дължимата престация /чл. 87, ал. 1
и ал. 2 от ЗЗД/, или когато неизпълнението е незначително с оглед обективния интерес на
кредитора /чл. 87, ал. 4 от ЗЗД/.
Настоящият съдебен състав приема, че към настоящият момент изпълнение на уговореното
от въззивника е невъзможно ,а вече е и безполезно за ищеца,тъй като изпълнението не е
извършено в уговорения от страните срок: пускане на Б.та в тригодишен срок от
сключването на договора,т.е най-късно до средата на 2017г. ,в. това и число и изготвяне и
финансиране на всички необходими книжа за експлоатация на минералния извор.
От гласните доказателства по делото се установи,че въззивникът е искал да закупи
имота,единствено за да ползва водата от намиращото се в имота находище, с цел да развива
дейността на дружеството,като липсват каквито и да било доказателства ,че той е предприел
действия към изпълнение на поетите с договора задължения, още по-малко да покани
кредитора за съдействие или пък да изрази готовност за финансиране,което пък да обоснове
въведеното в настоящият процес възражение за забава на кредитора.Последователна и
безпротиворечива е съдебната практика в насока на това, че разваляне на договора не се
допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на
кредитора, като значителността или незначителността на неизпълнението следва да се
преценява във всеки случай конкретно – с оглед вида на договора, на неизпълненото
задължение и останалите специфики на договора.
Без излишно теоретизиране следва да се посочи, че договорите се сключват, за да се
изпълняват, а не да се развалят, поради което и когато от характеристиките на
правоотношението може да се направи извод, че и кредиторът – изправна страна, има
интерес от изпълнението на договора, дори и да е налице неизпълнение, но ако същото е
незначително с оглед интереса му, то и следва да надделява правния принцип за запазването
на договора и наложителното му, реално изпълнение. В конкретният казус обаче ,липсват
каквито и да било данни,че ответникът е предприел действия за изпълнение на договорните
си задължения, още по-малко пък ,някои от тях да са изпълнени,ето защо следва да се
приеме,че потестативното право за разваляне на договора от Община П. е надлежно
упражнено,и приемайки,че неизпълнението на договорните задължения е в резултат
единствено на виновното поведението на въззивника, договора следва да бъде
развален.Изводите на първоинстанционния съд в този смисъл са правилни.
Несъстоятелни са възраженията на въззивника,че е налице грешка в предмета на договора.
Както се посочи,от изявленията на страната,и от събраните гласни доказателства се
8
установи,че дружеството е закупило имота единствено мотивирано от желанието си да
ползва находището в същия. Липсват обаче каквито и да било данни, че това находище
представлява част от имота-предмет на сделката. В този смисъл ,очакванията, намеренията и
представите на дружеството-въззивникът ,не опорочават сделката и не влияят на нейната
действителност, тъй като както се посочи по-горе ,това находище не е част от процесния
имот. Липсват доказателства,че така въведените обстоятелства са били част от
съдържанието на действителните отношения между страните по делото, респ. представляват
същинското съдържание на правния спор, с разрешаването на който настоящият съд е
сезиран. Тези съображенията и твърдения на въззивника като несъответни на действително
установените по делото обстоятелства,са несъстоятелни, поради което съдът не дължи
произнасяне по така конкретно релевираната недействителност. С оглед заявените при
условията на евентуалност, не дължи произнасяне и по насрещните искове за връщане на
продажната цена , дадена без правно основание, и на отпаднало правно основание.
Панагюрският районен съд е приел,че не е налице отпаднало основание за изплатената сума
от 14 000,00лв. по реда на чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, тъй като не е осъществено основанието,
на което „Фишбон“ ЕООД са получили възможността да се възползват от бъдеща концесия
на намиращия се в имота водоизточник на минерална вода, а не обратното - не са получили
никакво съдействие от Община П., която според насрещната искова молба, е следвало сама и
за сметка на общината, да осъществи допълнителните инвестиционни намерения, поети от
ответното дружество - да вложат сумата от 20 000,00 лв. за осъществяване на тези
инвестиционни намерения, и поради тези си съображения съдът е приел,че искът е
неоснователен.
Изводите на съда са неправилни.
Общото правило за действието на разваляне на договора, съдържащо се в чл.88, ал.1 от ЗЗД
е, че развалянето има обратно действие. Това означава, че след разваляне на договора, който
не е за продължително или периодично изпълнение, обвързаността на страните се премахва
с обратна сила. На това основание те следва да си върнат престациите, които са си
разменили, за да бъде възстановено преддоговорното състояние. Договорът, като правно
основание за размяна на престациите е отпаднал, поради което се дължи връщане на
полученото вече на отпаднало основание/ чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД/. Съгласно закона
отпадането на основанието за даване на престацията по договора не е обусловено от вината
за неговото неизпълнение, поради което обратното действие на развалянето на договора,
който не е за продължително или периодично изпълнение, настъпва независимо по
инициатива на коя от двете страни е настъпило развалянето. Вината е от значение за
упражняване на правото за развалянето му, но не и за отпадане на основанието да се
задържи получената вече престация.
Изводите на Панагюрския районен съд, че ищецът- продавач не дължи връщане на
продажната цена, поради виновното поведение на ответника-купувач при изпълнение на
договора, са направени в противоречие на чл.55, ал.1, предл. трето във вр. с чл.88, ал.1 от
ЗЗД. След като безспорно е прието, че договорът е развален по инициатива на ищеца, с
9
обратна сила е отпаднало основанието му да задържи изплатената от ответника сума в
размер на 14 000,00 лева, независимо от неговата неизправност. Законът постановява
връщането й, поради отпадане на основанието за даването й, без да държи сметка за
виновното поведение на ответника при изпълнението на договора.
Релевираните от въззиваемата страна съображения,че с тази сума се обезщетяват вредите от
неизпълнение на договора са несъстоятелни, тъй като на първо място, уговорената продажна
цена на имота, няма обезщетителна функция, и на второ място : защото с чл.5 от Договора,
страните са уговорили обезпечение на изпълнението на задълженията на купувача с
издаване на запис на заповед за сумата в размер на 25 000,00 лева,която уговорка обаче
съдът не обсъжда,тъй като не е предмет на настоящия правен спор.
По изложените дотук съображения, обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлен
предявения от „Фишбон“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл.88, ал.1 във вр. с 55,
ал.1, предл.трето, от ЗЗД за сумата в размер на 14 000,00 лева следва да бъде отменено, а
искът като основателен бъде уважен.
Решението в останалата част като правилно следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260092 постановено на 12.07.2021г. по гр.дело № 1057 по описа на
Панагюрския районен съд за 2018г., в частта, с която искът на „Фишбон“ ЕООД, е ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, район Триадица,
ул. „Твърдишки проход“№ 27, ет.9, ап. 41 против Община П., с ЕИК- *********, пл. „20-ти
април“№ 13, представлявана от Кмета на общината- Н.И.Б. за заплащане на сумата от 14
000,00 лв. представляваща продажна цена за недвижим имот-предмет на Договор от
25.07.2014г. е отхвърлен като неоснователен,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община П., с ЕИК- *********, пл. „20-ти април“№ 13, представлявана от Кмета
на общината- Н.И.Б. да заплати на „Фишбон“ ЕООД, е ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление на дейността: гр. София, район Триадица, ул. „Твърдишки проход“№
27, ет.9, ап. 41 сумата в размер на 14 000,00 /четиринадесет хиляди / лева -представляваща
заплатена продажна цена по Договор за продажба на общински недвижим имот от
24.07.2014г. -на основание чл.55, ал.1 предл.трето във вр. с чл.87, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.88,
ал.1 от ЗЗД .
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11