РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Сандански, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20241250100096 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Л. Я. Б., с ЕГН-
**********, с адрес-гр.С., ул.”Л.К.”, № **, срещу „Емили -2013“ ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление-гр.К., ул.”М.”, № ***, ет.*, ап.*, представлявано от
управителя Т.Г., с която е предявен иск за заплащане на сумата от общо 15625,84 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди,
настъпили в резултат на допуснато с определение № 774 от 17.02.2020 год. по гр. дело № 28/
2020 год. по описа на Окръжен съд-Благоевград обезпечение на предявен иск, който е
отхвърлен с влязло в сила решение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяването на иска до окончателното й изпащане.
Правно основание- чл.403, ал.1, пр.1 от ГПК във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД.
Сочи се в исковата молба, че ищецът е работел по трудов договор в ответното
дружество като шофьор на товарен автомобил, както и че през м. януари 2020 год. бившият
му работодател е предявил срещу него иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ, във
връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 31 281, 98 лева, представляваща
главница за претърпени щети по договор за превоз от 10.01.2017г., възникнали вследствие на
настъпило на 12.01.2017г. ПТП, както и сумата от 6360, 67 лева, съставляваща законната
лихва върху сумата за периода от 12.01.2017 г. до 13.01.2020 год., а също и законната лихва
върху главницата от датата на предявяването на исковата молба до окончателното й
изплащане, по която искова претенция е било образувано гр.д. № 28/2020 год. по описа на
1
Окръжен съд- Благоевград. Твърди се, че по това дело „Емили -2013“ ЕООД е направило
искане за обезпечение на предявените от него искове, по което искане е било постановено
определение № 774 от 17.02.2020 год., с което е допуснато обезпечение на предявените
искове чрез налагането на обезпечителните мерки, а именно: запор на банковите му сметки в
редица банки на територията на РБългария и възбрана на собствения му недвижим имот,
представляващ поземлен имот – нива с пл. № 001018, с площ от 4,000 дка, находяща се в м.
„В.“ в землището на с. К., общ. С., както и че в тази връзка са издадени и обезпечителни
заповеди. Твърди се, че с влязло в сила на 09.07.2022 год. решение № 901009/24.08.2021г.,
постановено по гр.д.№28/2020г. по описа на ОС-Благоевград, са отхвърлени като
неоснователни предявените срещу него искове, както и че с определение № 902084 от
30.08.2022г., влязло в сила на 18.10.2022г., е отменено допуснатото с определение №
902084/30.08.2022г. по гр.д.№28/2020г. по описа на ОС-Благоевград обезпечение на
предявените искове и са обезсилени издадените обезпечителни заповеди. Твърди се, че въз
основа на допуснатото обезпечение ищецът е претърпял имуществени вреди в следните
размери: сумата от 4007, 40 лева, изразяваща се в пропуснати ползи в размер на законна
лихва върху сумата от 43 480, 07 лева, запорирана по банковата му сметка с IBAN-
BG04RZBB915540*********, разкрита в „Обединена българска банка“-АД, с предишно
наименование „Райфайзенбанк“-ЕАД, за периода от 20.02.2020 год. до 31.10.2022 год. със
запорно съобщение по образуваното въз основа на обезпечителната заповед изп.д.№
62/2020г. на ЧСИ Г.С. и която сума е формирана от ежемесечни постъпления на плащания на
получавано по тази сметка трудово възнаграждение; сумата от 522,88 лева за претърпени
загуби, изразяваща се в заплатени от него възнаградителни лихви по два договора за заем, от
която сума 285,63лв. е възнаградителна лихва за периода от 02.09.2020г. до 01.11.2022г. по
договор за паричен заем от 02.09.2020г., сключен с И. Н. Р., а 237,25лева е възнаградителна
лихва за периода от 14.01.2021г. до 01.11.2022г. по договор за паричен заем от 14.01.2021г.,
сключен с И. Н. Р., които договори за заем е бил принуден за сключи заради запора на
банковите му сметки, за да плати семестриалните такси за обучението си в „Нов български
университет“-гр.София, където в периода от 2017-2021г. е бил записан като студент със
специалност „управление на бизнеса и предприемачество“, с размер на семестриалната
такса в размер на 1300лв. на семестър или общо 2600лева годишно; сумата от 8000 лева за
претърпени загуби, изразяващи се в заплатена от него неустойка на Д. К. И.-купувач по
сключен с него на 10.01.2020г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, представляващ нива с пл.№ 001018, с площ от 4000дка, находяща се в землището на
с.К., община С., който договор е развален от купувача поради наложената върху имота
възбрана, вследствие на допуснатото обезпечение на предявения от „Емили -2013“ ЕООД
иск по гр.д.№28/2020г. по описа на ОС-Благоевград; сумата от 2 095, 56 лева за претърпяна
загуба, изразяваща се в заплатена от него възнаградителна лихва за периода от 03.04.2020г.
до 01.11.2022г. по договор за паричен заем от 03.04.2020г., сключен с В.К.Т., който договор за
заем е бил принуден да сключи, за да заплати дължимата от него неустойка по разваления
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, върху който е била
наложена възбрана. Ищецът твърди също, че в резултат на допуснатото обезпечение е
2
претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки, страдания,
тревожност, напрегнатост и емоционален стрес, които оценява на 1000 лева. По изложените
съображения ищецът предявява настоящия иск, в подкрепа на който представя писмени
доказателства и сочи гласни такива.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като
неоснователни. Същият твърди, че обезпечителната заповед е била издадена за сумата в общ
размер на 37964,16лева и че именно тази сума е била запорирана от съдебния изпълнител, а
не твърдяната от ищеца сума в размер на 43480,07лв., както и че ищецът в периода на
запора е могъл да разполага с несеквестируемия си доход. По отношение на претендираните
обезщетения за претърпени загуби ответникът оспорва верността на удостоверените факти
в представените от ищеца частни документи-описани в т.7-16 на исковата молба, както и
тяхната дата на съставяне, като твърди, че те са съставени само за нуждите на процеса.
Ответникът оспорва и иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди, тъй като твърденията за преживян стрес и отключване на здравословни проблеми не
са скрепени със съответни медицински документи.
По делото е конституирано трето лице-помагач на страната на ответника, а именно
Адвокатско дружество „Л. и партньори“. Същото е депозирало отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения срещу „Емили -2013“ ЕООД иск като неоснователен. По
отношение на претендираната сума съставляваща обезщетение за пропусната полза твърди,
че запорирана сума е била в размер на 37964,16лева, а не в твърдения от ищеца размер. По
отношение на претендираните суми съставляващи обезщетение за претърпени загуби
твърди, че исковете са недоказани по основание и размер. Третото лице-помагач оспорва
наличието на връзка между настъпилата вреда и наложеното обезпечение. Същото прави
възражение, че ищецът е действал недобросъвестно при сключването на договорите за заем,
като сам е утежнил допълнително положението си сключвайки неизгодна за себе си сделка-
да заплаща лихви по договор за заем; че е действал недобросъвестно при заплащането на
неустойка по разваления предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
тъй като не е оспорил факта, че не дължи неустойка поради липса на виновно поведение от
негова страна и чрез бездействието си в защита на своите права и законни интереси сам е
допринесъл за вредите. Третото лице-помагач също оспорва истинността на представените с
исковата молба частни документи- описани в т.7-16 на исковата молба, включително и датата
на съставянето им, като твърди, че са нарочно съставени за целите на настоящото
производство.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо
лице.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С определение № 774/17.02.2020г. на Окръжен съд-Благоевград, постановено по гр.д.
№28/2020г. по описа му, е допуснато обезпечение на предявения по делото иск по чл.203,
ал.2 от КТ, предявен от „Емили -2013“ ЕООД, с ЕИК: *********, чрез адвокат Й. Л., против
Л. Я. Б., с ЕГН-**********, за постановяване на решение, с което се иска да се осъди
3
ответника да заплати на ищеца следните суми: 31281,98лв.-главница, 6360,67лв.-законна
лихва за периода от 12.01.2017г. до 13.01.2020г., както и законната лихва от датата на
завеждане на делото до окончателното заплащане на претендираната сума, чрез налагане на
две обезпечителни мерки: 1.запор на банковите сметки на Л. Б. до размера на
претендираната сума от 31281,98лв. в посочените в определението банки, сред които и
„Обединена българска банка”-АД и „Райфайзенбанк (България)”-ЕАД, и 2.възбрана върху
поземлен имот-нива, пл.№001018, с площ по документи-4.000дка, местност „В.”, област Б.,
община С., с.К., и е била издадена обезпечителна заповед. Въз основа на тази обезпечителна
заповед е било образувано изп.д.№ 62/2020г. по описа на ЧСИ Г.С., по което е бил наложен
запор върху банковите сметки и възбрана върху недвижимите имоти на Л. Я. Б. /безспорно
между страните/. Искът, по който е допуснато обезпечението, е отхвърлен като
неоснователен с влязло в сила на 09.07.2022г. решение №901009/24.08.2021г. на Окръжен
съд-Благоевград. С определение № 902084/30.08.2022г., постановено по гр.д.№ 28/2020г.,
ОС-Благоевград е отменил допуснатото по делото обезпечение и е обезсилил издадената по
делото обезпечителна заповед.
Върху наличностите по поддържаната от Л. Б. сметка с IBAN-
BG04RZBB915540******* е наложен запор въз основа на получено на 20.02.2020г. запорно
съобщение по изп.д.№ 62/2020г. по описа на ЧСИ Г.С. за обезпечаване на задължение в
размер на 37964,16лв., изчислено към 19.02.2020г., като на клиента се предоставя при
поискване несеквестируемите постъпления /представената по делото банкова референция/.
По тази сметка са постъпвали средства по трудово правоотношение на Л. Б. /безспорно
между страните/, като наличностите по сметката за периода от 20.02.2020г. до 31.10.2022г.-
датата на вдигане на запора, са посочени в справка за наличности по сметка, представена от
ОББ към банковата референция приложена по делото.
В запорното съобщение, изпратено от ЧСИ Г.С. до „Райфайзенбанк(България)”-ЕАД, е
посочено, че общото задължение по изпълнително дело № 62/2020г. към 19.02.2020г. е в
размер на 37964,16лв., като се налага запор върху банковите сметки на длъжника Л. Б. до
размера на сумата от 31281,98лв. главница, ведно със законна лихва от датата на извършване
на деликта /12.01.2017г./ до предявяване на исковата молба /13.01.2020г./ в размер на
6360,67лева, както и законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното
заплащане на претендираната сума.
Видно от заключението на вещото лице е, че по банкова сметка с IBAN-
BG04RZBB915540*******, с титуляр Л. Я. Б., за периода от 20.02.2020г. до 31.10.2022г. са
налични 43480,07лв., като за този период размерът на запорираната сума е 37964,16лева,
като размерът на законната лихва върху запорираната сума за периода от 20.02.2020г. до
31.10.2022г. възлиза на 3991,12лв. В приложението към експертизата е посочен размера на
законната лихва за горевизирания период на всяка една от сумите постъпвали в сметката.
Ищецът е бил записан в Нов български университет за есенен семестър 2020/2021 и за
пролетен семестър 2020/20 като студент-четвърти курс, редовно обучение (представените
2бр.уверения от НБУ). Л. Б. е заплатил в брой на 02.09.2020г. и на 14.01.2021г. на Нов
4
български университет сумите от по 1300лв.-студентски такси за есенен семестър 2020/2021
и пролетен семестър 2020/2021 (2бр.квитанции към приходен касов ордер, ведно с 2бр.касов
бон и издадената служебна бележка от 22.04.2025г. на НБУ).
По делото е представен договор за паричен заем от 02.09.2020г., сключен между И. Н.
Р., като заемодател, и Л. Я. Б., като заемател, с предмет-предоставяне на заемна сума в
размер на 1300лв., която подлежи на връщане в срок до 7 дни от вдигане на наложения
запор по банковата сметка на заемателя, разкрита в Райфайзенбанк България, ведно със
законната лихва върху заемната сума, считано от сключване на договора до нейното
погасяване. По делото е представен и договор за паричен заем от 14.01.2021г., сключен
между същите лица и със същия предмет и условия като договора за заем от 02.09.2020г.
Разпитаният по делото свидетел И. Р. потвърждава сключването на двата договора за
паричен заем с Л. Б., като сочи, че сумите са били необходими на заемателя, за да заплати
семестриалните си такси в НБУ. Свидетелят сочи също, че предоставените в заем суми са му
били върнати, ведно с уговорената лихва, на 01.11.2022г., за което е съставена и разписка,
приложена по делото. Съгласно последната, Л. Б. му е върнал по първия договор за заем
сумата от 1585,63лв., от която 1300лв.-главница, и 285,63лв.-лихва, а по втория договор за
заем е върнал сумата от 1537,25лв., от която 1300лв.-главница и 237,25лв.-лихва.
По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 10.01.2020г., сключен между Л. Я. Б., като продавач, и Д. К.И., като купувач, с
предмет-сключването на окончателен договор за покупко-продажба/нотариален акт/ на
собствения на продавача недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
35818.1.18 по КККР на с.К., находящ се в с.К., м.”В.”, с площ от 4000кв.м., с трайно
предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-нива, стар номер-
001018, в срок до 10.03.2020г., при заплащане на продажна цена в размер на 12000лв., от
която при подписване на договора е платима сума в размер на 8000лв.-капаро/задатък/, а
остатъкът в размер на 4000лв. е платим в деня на изповядване на сделката. В чл.6 от
предварителния договор са предвидени задължения на продавача до нотариалното
изповядване на сделката, а именно да не извършва действия, които биха накърнили правата
на купувача, сред които и имотът да не е обременен с вещни тежести /законови или
договорни ипотеки, възбрани/. В чл.8 от този предварителен договор е предвидено, че ако не
бъде подписан окончателен договор в уговорения срок и при условията на този договор по
вина на продавача, той дължи на купувача връщане на полученото капаро в двоен размер, а
съгласно чл.11, т.2 от договора-същият се прекратява и с едностранно писмено
волеизявление при виновно неизпълнение на задълженията по договора от изправната
страна, отправено до другата. По делото е представено писмено уведомление за разВ.не на
предварителния договор от Д. К.И. до Л. Б., с отразяване връчването му на последния на
ръка на 30.03.2020г. В това уведомление се сочи, че предварителния договор се разВ.,
поради установена от купувача наложена възбрана върху имота и се претендира връщане на
заплатеното капаро в двоен размер. Представена е по делото разписка от 05.04.2020г. за
върнато в двоен размер капаро по този предварителен договор, а именно сумата от 16000лв.
5
Разпитаният по делото свидетел Д. И. потвърждава сключването на предварителния договор
за покупко-продажба на недвижим имот, разВ.нето на този договор и връщането на
даденото капаро в двоен размер, като сочи, че договорът е бил сключен от негова страна с
инвестиционни намерения-изграждане на фотоволтаична централа.
По делото е представен договор за паричен заем от 03.04.2020г., сключен между В.К.Т.,
като заемодател, и Л. Я. Б., като заемател, с предмет-предоставяне на заемна сума в размер
на 8000лева, която подлежи на връщане в срок до 7 дни от вдигане на наложения запор по
банковата сметка на заемателя, разкрита в Райфайзенбанк България, ведно със законната
лихва върху заемната сума, считано от сключване на договора до нейното погасяване.
Разпитаният по делото свидетел В.Т. потвърждава сключването на договора за паричен заем
с Л. Б., като сочи, че сумата е била необходима на заемателя, за да се разплати с купувача по
сключен предварителен договор за продажба на нива, който договор е бил развален от
купувача. Свидетелят сочи също, че предоставената в заем сума му е била върната, ведно с
уговорена неустойка, през м.ноември 2022г., за което е съставена и разписка /приложена по
делото/. Съгласно последната, Л. Б. му е върнал на 01.11.2022г. сума в размер на 10095,56лв.,
от която 8000лв.-главница, и 2095,56лв.-лихва.
Видно от представената справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба
по вписвания-Сандански е, че по персоналната партида на Л. Я. Б. е вписана на 18.02.2020г.
възбрана, по определение но ОС-Благоевград №774/17.02.2020г., върху поземлен имот пл.
№001018, площ по документ-4.000дка, м.”В.”, с.К., община С., която възбрана е заличена на
07.11.2022г.
Разпитаният по делото свидетел В. С. сочи, че за Л. Б. е бил труден периода, в който му
е била запорирана банковата сметка, тъй като не можел да си покрива разходите-не можел да
си плаща квартирата, поради което я напуснал и ходел да спи при приятели; взимал заеми, за
да си заплаща семестриалните такси; не можел да ходи на почивка с приятелката си.
Свидетелката С. сочи, че в този период ищецът се променил-станал затворен, не искал да
говори, да излиза на кафе или разходка, не можел да спи, изпитвал срам. Тази свидетелка
сочи още, че Л. Б. имал проблеми със стомаха, поради което ходил на гастроентеролог, както
и че имал проблеми с кръста, които се засилили, поради недостатъчно провеждана
рехабилитация, а също и че дългогодишната му връзка с приятелката приключила.
Разпитаният по делото свидетел А.В. сочи, че Л. Б. трудно е преживял периода, в който
му е била запорирана банковата сметка- сменял квартири и е спал при него; почти не
излизал от вкъщи; не искал да излиза с приятели; разделил се с приятелката си, която дори
сама ходила на екскурзии. Този свидетел сочи, че когато говорили за наложения запор, Л. Б.
се задъхвал и получавал паник атаки; че трудно се фокусирал върху задачите си; че всеки
месец около един час му отнемало да излезе от банката при теглене на полагащите му се
пари от сметката, както и че не можел да си позволи физиотерапии относно проблемите,
които имал с кръста.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
6
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че ищецът е
претърпял вреди-имуществени и неимуществени, от наложен запор на банковата му сметка
и от наложена възбрана върху негов недвижим имот по уважено искане на ответника,
отправено до ОС-Благоевград, за допускане на обезпечение на предявения от него
осъдителен иск, с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ, срещу Л. Б., който иск е отхвърлен
като неоснователен.
По основателността на предявения иск съдът излага следното:
Съгласно разпоредбата на чл.403, ал.1, пр.1 от ГПК, ако искът, по който е допуснато
обезпечението, бъде отхвърлен, ответникът може да иска от ищеца да му заплати
причинените вследствие на обезпечението вреди. Отговорността по този ред е безвиновна и
произтича от общата забрана да не се вреди другиму, като причинителят на вредите
отговаря, съобразно правилото на чл.51, ал.1 от ЗЗД, за всички преки и непосредствени
вреди, които са в причинно-следствена връзка с неоснователно допуснатото обезпечение.
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установи, че с
определение № 774/17.02.2020г. на Окръжен съд-Благоевград, постановено по гр.д.
№28/2020г. по описа му, е допуснато обезпечение на предявения по делото иск от „Емили -
2013“ ЕООД, с ЕИК: *********, против Л. Я. Б., с ЕГН-**********, чрез налагане на две
обезпечителни мерки: 1.запор на банковите сметки на Л. Б. до размера на претендираната
сума от 31281,98лв. в посочените в определението банки, сред които и „Обединена
българска банка”-АД и „Райфайзенбанк (България)”-ЕАД, и 2.възбрана върху поземлен
имот-нива, пл.№001018, с площ по документи-4.000дка, местност „В.”, област Б., община
С., с.К., и е била издадена обезпечителна заповед; че въз основа на тази обезпечителна
заповед е било образувано изп.д.№ 62/2020г. по описа на ЧСИ Г.С., по което е бил наложен
запор върху банковите сметки и възбрана върху недвижимите имоти на Л. Я. Б., както и че
искът, по който е допуснато обезпечението, е отхвърлен като неоснователен с влязло в сила
на 09.07.2022г. решение №901009/24.08.2021г. на Окръжен съд-Благоевград.
Спори се между страните дали от наложеното обезпечение Л. Я. Б. е претърпял
имуществени и неимуществени вреди.
По отношение на претендираните имуществени вреди:
В константната практика на ВКС по приложението на чл.403, ал.1 от ГПК и на
аналогичната разпоредба на чл.322, ал.1 от ГПК-отм. се приема, че вредата в хипотезата на
чл.403, ал.1, пр.1 от ГПК е съизмерима, като минимален размер, със законната лихва върху
учредения като обезпечение залог в пари за периода, като пряка и непосредствена последица
от същото това обезпечение.
Предвид изложеното съдът намира, че минималният размер на причинените вреди е
законната лихва върху запорираната сума. Това следва и от правилото на чл.86 от ЗЗД,
съгласно което на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва, когато той
не получава дължима парична престация. Следователно, за периода, през който Л. Б. не е
7
могъл да разполага с паричните средства по запорираната му по молба на „Емили -2013“
ЕООД банкова сметка, му се дължи обезщетение за пропуснати ползи в размер на законната
лихва.
Установи се, че е бил наложен запор по банкова сметка с IBAN-
BG04RZBB9155407******, с титуляр Л. Я. Б., за периода от 20.02.2020г. до 31.10.2022г.
Установи се също, че Окръжен съд-Благоевград е допуснал обезпечение на предявения иск
от „Емили -2013“ ЕООД срещу Л. Б. и е издал обезпечителна заповед за налагане на запор
на банковите сметки на Л. Б. до размер на сумата от 31281,98лв., съставляваща
претендирана главница по иска, както и че по изпратено запорно съобщение от ЧСИ Г.С. по
изп.д.№ 62/2020г. по описа на този ЧСИ е била запорирана сума в размер на 37964,16лв.,
включваща както главница, така и лихви по обезпечения иск на „Емили -2013“ ЕООД срещу
Л. Б.. Следователно, запорираната от ЧСИ сума по банковата сметка на Л. Б. надвишава
сумата, за която ОС-Благоевград е уважил молбата на „Емили -2013“ ЕООД за обезпечение
на иска. За наложения запор на сумата от 6682,18 лева (разликата между сумата, за която
съдът е уважил молбата на „Емили -2013“ ЕООД за обезпечение на иска и сумата, която е
била запорирана от ЧСИ по образуваното въз основа на съдебния акт изпълнително
производство) „Емили -2013“ ЕООД не носи отговорност за причинени вреди по реда на
чл.403, ал.1 от ГПК. За вредите от запориране на сумата от 6682,18 лева може да се търси
отговорност от частния съдебен изпълнител издал запорното съобщение /чл.441, изр.първо
от ГПК/, но не и от ответника по настоящото дело, тъй като тези вреди не са пряка
последица от поведението на ответника по настоящото дело. Неоснователна е претенцията
на ищеца и в частта за вреди от пропуснати ползи от запориране на банковата му сметка над
сумата от 37964,16лв. до 43480,07лв., тъй като наличната по сметката му сума над размера
от 37964,16лв. не е била запорирана, поради което ищецът е могъл да оперира с нея -не е
налице твърдяната вреда от поведението на ответника по настоящото дело.
Изхождайки от изложеното съдът намира, че е доказан по основание иска за заплащане
на пропуснати ползи от запориране на сумата от 31281,98лв. по банковата му сметка с IBAN-
BG04RZBB9155407****** за периода от 20.02.2020г. до 31.10.2022г. Съдът, изхождайки от
разпоредбата на чл.162 от ГПК, основавайки се на приложенията към съдебно-счетоводната
експертиза и с помощта на електронен калкулатор, определи размера на законната лихва
върху сумата от 31281,98лв. за периода от 20.02.2020г. до 31.10.2022г. на 3849,76 лева.
Ищецът претендира и причинена имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна
загуба-заплатена неустойка в размер на 8000лв. по развален предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 10.01.2020г. В тази връзка по делото е представен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.01.2020г., писмено
уведомление от 30.03.2020г. за разВ.не на предварителен договор и разписка от 05.04.2020г.
за върнато капаро по разваления предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот. Това са частни документи и затова са доказателство, че съдържащите се в тях
изявления са направени от лицата, които са ги подписали /чл.180 от ГПК/. В настоящия
случай не се оспорва автентичността на тези частни документи, а само верността им, в това
8
число и датата на съставянето им. Сами по себе си автентичните частни документи не са
доказателство за верността на вписаната в тях дата на издаване /на съставяне на
документите/. Доказателство е, че писменото изявление за датата е направено от издателя
им, но не и че датата, която издателят е написал в документа е вярната календарна дата на
съставянето на този документ. Ответникът, който оспорва достоверността на датата на
представените частни документи, е трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК (същият
не е участвал при съставяне на документите и би могъл да бъде увреден от тяхното
антидатиране /поставената на документите дата е от период, в който би било фактически
възможно правата на третото лице да бъдат увредени/). При оспорване, в тежест на ищеца е
да докаже датата на съставяне на тези документи с други доказателствени средства, като
свидетелски показания са недопустими, поради което съдът не кредитира събраните в тази
насока свидетелски показания . При неангажиране на други доказателства от страна на
ищеца съдът намира, че е оборена достоверността на отразените в тези документи
(предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, писмено уведомление за
разВ.не на предварителен договор и разписка за върнато капаро) дати, което е еквивалентно
на липса на такива. Оборването достоверността на датата налага изключването на тези
документи като доказателства по делото. Изключването като доказателства на документите,
на които ищецът основава претенцията си, обосновава неоснователност на иска за
причинена имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна загуба-заплатена неустойка в
размер на 8000лв. по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 10.01.2020г.
Ищецът претендира и причинена имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна
загуба-заплатени лихви по договори за паричен заем от 03.04.2020г., 02.09.2020г. и от
14.01.2021г. В тази връзка по делото са представени както самите договори за паричен заем,
така и разписките за заплатени суми по тях, които също са частни документи, на които
датите на съставяне са оспорени от ответника. Съдът намира, че е оборена достоверността
на отразените в тези документи дати (по същите съображения като изложените по-горе
относно достоверността на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим
имот), поради което ги изключва от доказателствата по делото. Изключването като
доказателства на документите, на които ищецът основава претенцията си, обосновава
неоснователност на иска за причинена имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна
загуба- заплатени лихви по договори за паричен заем от 03.04.2020г., 02.09.2020г. и от
14.01.2021г. в размер съответно на 2095,56лв., на 285,63лв. и на 237,25лв. Дори да се
приеме противното /че е доказано сключването на договорите за заем на 03.04.2020г.,
02.09.2020г. и от 14.01.2021г. и заплащането на лихви по тях на 01.11.2022г./, то искът в тази
му част е неоснователен и поради следното: По договорите за паричен заем е уговорено
заплащането на законна лихва за периода от сключването на договорите до връщането на
сумите-на 01.11.2022г. Следователно, уговорената по тези договори възнаградителна лихва
не е в по-висок размер от законната лихва по чл.86 от ЗЗД, поради което ищецът не е
претърпял вреда над законната лихва върху заетите суми, а за запорираните суми (от които
ищецът би заплатил семестриалните си такси и неустойката, ако не бе наложен запор на
9
банковата му сметка) ищецът е удовлетворен с получаване на законната лихва по уважения
иск за заплащане на вреди от невъзможността да използва паричните си средства по
банковата си сметка.
По отношение на претендираните неимуществени вреди:
Ищецът твърди, че претърпяните от него неимуществени вреди се изразяват в болки,
страдания, тревожност, напрегнатост и емоционален стрес, който стрес е отключил и
здравословни проблеми.
От свидетелските показания на В. С. и А.В. се установи, че след налагането на запора
на банковата му сметка ищецът по делото се е променил-станал затворен, не излизал с
приятели, изпитвал срам, не можел да спи и трудно се фокусирал върху задачите си, намалил
стандарта си на живот.
Съобразявайки изпитваните от ищеца притеснения и отрицателни емоции от
наложения запор на банковата му сметка и тяхната продължителност, отчитайки неговата
възраст през периода на наложения запор /31г. -33г./, както стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, съдът
намира че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 400лева.
Съдът не кредитира показанията на В. С. и А.В. в частта им относно наличие на
здравословни проблеми на ищеца и връзката им с наложения запор, тъй като за тези
обстоятелства са необходими специални знания, а по делото няма данни свидетелите да
притежават такива. Освен това, по делото не се ангажира експертиза, нито се представиха
медицински документи относно влошено здравословно състояние на ищеца и причините за
това, поради което съдът намира за недоказано твърдяното от ищеца обстоятелство, че е
отключил здравословни проблеми вследствие на наложените обезпечителни мерки по
предявения срещу него иск от ответника.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да уважи иска на Л. Я. Б. срещу „Емили -
2013“ ЕООД за заплащане на сумата от 3849,76 лева-обезщетение за претърпени
имуществени вреди, и сумата от 400лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на допуснато с определение № 774 от 17.02.2020 год. по гр. дело № 28/
2020 год. по описа на Окръжен съд-Благоевград обезпечение на предявен иск, който е
отхвърлен с влязло в сила решение, ведно със законната лихва върху тези суми от
предявяване на иска-19.01.2024г., до окончателното им изплащане, като отхвърли като
неоснователен иска над уважения размер до общо претендираната сума от 15625,84 лева, от
която 14 625,84лв. за имуществени вреди и 1000лева за неимуществени вреди.
Относно разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 1010,38лева за направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска.
Ищецът следва да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от
10
1456,06лева за направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК съдът не присъжда разноски на третото
лице-помагач.
Водим от горното и на основание чл.403, ал.1, пр.1 от ГПК във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Емили -2013“ ЕООД, с ЕИК: 202492246, със седалище и адрес на
управление-гр.К., ул.”М.”, № ***, ет.*, ап.*, представлявано от управителя Т.Г., ДА
ЗАПЛАТИ на Л. Я. Б., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.”Л.К.”, № **, сумата от 3849,76
лева (три хиляди осемстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки)-
обезщетение за претърпени имуществени вреди, и сумата от 400лева (четиристотин лева)-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на допуснато с
определение № 774 от 17.02.2020 год. по гр. дело № 28/ 2020 год. по описа на Окръжен съд-
Благоевград обезпечение на предявен иск, който е отхвърлен с влязло в сила решение, ведно
със законната лихва върху тези суми от предявяване на иска-19.01.2024г., до окончателното
им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска над уважения размер до общо
претендираната сума от 15625,84 лева, от която 14 625,84лв. за имуществени вреди и
1000лева за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА „Емили -2013“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление-гр.К., ул.”М.”, № ***, ет.*, ап.*, представлявано от управителя Т.Г., ДА
ЗАПЛАТИ на Л. Я. Б., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.”Л.К.”, № **, сумата от
1010,38лева (хиляда и десет лева и тридесет и осем стотинки) за направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Л. Я. Б., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.”Л.К.”, № ** ДА ЗАПЛАТИ
на „Емили -2013“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление-гр.К.,
ул.”М.”, № ***, ет.*, ап.*, представлявано от управителя Т.Г., сумата от 1456,06лева (хиляда
четиристотин петдесет и шест лева и шест стотинки) за направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на Адвокатско дружество „Л. и
партньори“-трето лице-помагач на страната на ответника по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
11