РЕШЕНИЕ
№ 12106
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110149357 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Ц. И. Г., за сумите, по които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6314/2023г. по описа на
СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 2796.02 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент №.., находящ се в гр. София, ж.к. „Ф. ж.“, бл., вх. ет.,
абонатен номер .., за периода 01.05.2019г. - 30.04.2022г., както и сумата 57.13 лева за
извършено дялово разпределение за периода 01.01.2020г. - 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2023г.,
до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 337.20 лева - лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 24.01.2023г.,
както и сумата 10.41 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 05.03.2020г. – 24.01.2023г.
Ищецът- „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че било налице облигационно
отношение, възникнало с ответника Ц. И. Г., въз основа на договор за продажба на топлинна
1
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот –
апартамент №.., находящ се в гр. София, ж.к. „Ф. ж.“, бл., вх., ет., като ответникът имал
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, която се
извършвала от „Техем сървисис“ ЕООД. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в
сила от 10. 07.2016г., ответникът имал задължение за заплащане на дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за
забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след
изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Твърди, че
представител на етажната собственост в сградата – етажна собственост, в която се намира
процесният имот, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД, с оглед на което претендира цената на услуга
за дялово разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на
паричните му задължения, ответникът изпаднала в забава. Вземанията се претендират от
ответника в качеството й на потребител за битови нужди като лице със запазено право на
ползване по отношение на топлоснабдения имот /вещен ползвател/. Ищецът обосновава
правния си интерес от предявяване на установителни искове с издадената в негова полза
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6314/2023г.,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. С оглед на тези обстоятелства, моли да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответника търсеното вземане. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени
искания. Претендира разноски. Прави искане за привличане на трето лице- помагач.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131
ГПК от ответника Ц. И. Г., чрез назначения особен представител, с който оспорва исковата
претенция по основание и размер с довод за недоказаност наличието на облигационно
отношение между ответника и ищеца, а с това и да е била потребител на топлинна енергия.
Поддържа, че не е обвързана от общите условия за продажба на топлинна енергия, като
оспорва същите да са публикувани и влезли в сила. Намира, че издаваните от ищеца
документи не доказват реална доставка на топлинна енергия, която да е на стойността,
претендирана от ответника. Счита, че не е доказано и наличието на облигационно
отношение между СЕС и ищеца, както и оспорва общото събрание на етажната собственост
да е редовно свикано, както и през исковия период да е действал валиден договор за
извършване на услугата дялово разпределение. Поддържа, че не е настъпила изискуемостта
на процесните задължения, като навежда възражение, че ищецът не е издавал фактури през
процесния период и не е връчвал същите на ответника, с оглед на което оспорва да е
надлежно поставена в забава за изпълнение на процесните задължения. Оспорва
доказателствената стойност на всички представени с исковата молба документи. В
условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните вземания по
давност.
2
Конституираното трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД представя изисканите
документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици в
жилищната кооперация, където се намира процесния имот – апартамент №.., находящ се в
гр. София, ж.к. „Ф. ж.“, бл., вх., ет., на което е взето решение за сключване на договор с
„Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР
– „Техем Сървисис“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС
решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото,
поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота, които се явяват
обвързани и от последващия договор между двете ФДР. От представените от третото лице
документ е видно, че при проверка на 04.05.2022г. потребителят е присъствал.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/,
както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените
измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на
потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания.
Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна
енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. За имота
е била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване. Топлонната енергия за отопление е разпределена за два броя отоплителни
тела с разпределители. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана
по данни на редовно отчетен водомер, като количествата топлинна енергия за подгряване на
битова вода са изчислени по т.5.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за
топлоснабдяването. Разпределението на топлинната енергия за сградна инсталация е
извършвано съгласно зависимост, описана в Приложение км чл. 61, ал. 1, т.7. от Наредба №
Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, като за имота „сградна инсталация“ се
разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 93 кум.м и този на ЕС – 6884 кв.м.
Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е
3013.65 лева, от които 2109.09 лева за отопление на имота и за сградна инсталация, и 904.56
лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след
изравнителните сметки възлиза на 3044.06 лева – главница топлинна енергия, който размер
е по-голям от общия размер, посочен в исковата молба.
3
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база
на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
С договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ правото
на собственост върху топлоснабдения имот – жилище № 24, находящо се в сграда-блок №..,
вх., ет. в ж.комплекс „Ф. ж.“ гр. София, е придобито от Ц. И. Г.. Лицето е прехвърлило
правото си на собственост върху този имот с договор за дарение от 29.09.2021г., акт №.., том
I, рег. № .., дело № 35/2021г., на племенника си И. Д. И., запазвайки си правото на ползване
върху него пожизнено и безвъзмездно, видно от т. 2 от нотариалния акт.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
4
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем
сървисис“ ЕООД. Доказа се още от експертното заключение, че за процесния имот е
осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради
това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение
не представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките
на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за
възникване на облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че
потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
5
централно отопление в сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза
на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се
явяват установени по основание. При тези мотиви съдебният състав не споделя
възражението, че липсва договор между ищеца и ФДР, респ. Между ЕС и ФДР. Такива
договори са сключени, като не е нобходимо договорът с ФДР да е сключен с конкретния
потребител, а с ЕС, както е сторено. Освен това, в настоящото производство не подлежи на
оспорване решението на ОС на ЕС за избор на ФДР, тъй като законът е предвидил изричен
ред и срок за това, които не могат да се избегнат чрез оспорване в производството като това.
Щом експертното заключение установява, че дяловото разпределение е извършвано
съобразно нормативните изисквания, то търсената с исковата молба сума се дължи.
Заключението дава основание да се приеме, че монтирания в етажната собственост
топломер е годен и е преминал е метрологична проверка. Вещото лице е изследвало
необходимите документи и е дало отговор, че устройството е преминавало нужния
технически преглед, а количеството енергия е отчетено съобразно Наредбата. Заключението
дава основание да се приеме също, че имотът е топлоснабден, противно на оспорванията. По
делото са представени и отчети, от които е видно, че потребителят е присъствал на един от
тях, поради което съдът приема, че е спразена процедурата по отчитане на топлинната
енергия.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
6
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
От доказателствата по делото се извежда, че ответника Ц. И. Г. е ползвател на
топлоснабдения имот. Ц. И. Г. е била собственик на имота от 1979г., като едва пред
септември 2021г. се е разпоредила с правото си на собственост върху топлоснабдения имот
в полза на трето за спора лице – нейния племенник И. И. Въпреки извършената
прехвърлителна сделка обаче, ответницата Ц. И. Г. е запазила пожизнено правото си на
ползване върху имота, което се приравнява на учредено вещно право на ползване върху
него. Установяването на качеството на ответницата на ползвател на топлоснабдения имот,
воденето на партидата на нейно име видно от посочването във фактурите и при
съобразяване на цитираните по горе норми и разбирания на съдебната практика
легитимират като потребител на електрическа енергия по силата на закона собственика на
електроснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който
случай потребител се явява третото лице - ползвател. Този извод се налага от изричното
разграничаване на хипотезата на учредено вещно право на ползване в законовата дефиниция
и определянето на титуляра на същото като потребител на доставяната в имота
електрическа енергия. Възприетото в специалния закон разрешение съответства и на общата
уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в
негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.
Като ползвател на имота ответникът се явява страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да
е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г.
по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника с направените от
него възражения, които не явяват и подкрепени с доказателства.
7
Съобразявайки установеното за дължимо според заключението и рамките, заложени с
исковата молба, при липса на оспорване на размера на задължението, дължими от ответника
се явяват следните суми: 2796.02 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот
– апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „Ф. ж.“, бл., вх., ет., абонатен номер ..., за
периода 01.05.2019г. - 30.04.2022г., както и сумата 57.13 лева за извършено дялово
разпределение за периода 01.01.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2023г., до окончателното изплащане; 337.20
лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. –
24.01.2023г., както и сумата 10.41 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 05.03.2020г. – 24.01.2023г.
По делото се възразява срещу размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, противно на оспорването в отговора, тъй като съобразно тази
клауза от ОУ изискуемостта на вземанията не е обусловена от връчването на фактурите.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2019г., а заявлението по чл. 410
ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение, е депозирано на
03.02.2023г. Вземанията, възникнали преди 03.02.2020г. се явяват погасени по давност и
възлизат в общ размер на 232.92 лева главница за топлинна енергия, доставяна за периода
05.2019г.-11.2019г., и 55.92 лева мораторна лихва върху тази сума, с които суми
задължението следва да се намали. Погасеното по давност вземане съдът изчисли
възприемайки заключението на съдебно-техническата експертиза и съобразявайки
обстоятелството, че изискуемостта на вземанията съгласно чл. 33 от ОУ настъпва в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Заключението е съобразило и
сумите за доплащане/получаване. Така, погасеното по давност вземане обхваща период на
консумация от месец май 2019г. до месец ноември 2019г. включително, защото
изискуемостта на вземанията за този последен месец се включва в тригодишния давностен
срок, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Изискуемостта на
вземанията за месец ноември настъпва след 03.02.2020г., поради което те и вземанията след
този период не са обхванати от давностния срок.
Общият размер на вземанията спрямо ответника Ц. И. Г., чиято изискуемост е
настъпила след 03.02.2020г., при съобразяване на горните изводи досежно какъв размер от
погасените по давност вземания следва да се приспаднат, възлиза на 2811.14 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №.., находящ се в гр.
София, ж.к. „Ф. ж.“, бл., вх., ет., абонатен номер .., за периода 01.05.2019г. - 30.04.2022г.,
8
333.35 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. –
24.01.2023г. Този размер е по-голям от търсения в исковата молба за главница топлинна
енергия. Това е така, тъй като вещото лице в заключението си установява по-висока
стойност на тази услуга, поради което именно тя следва да се вземе предвид. При все това
обаче и доколкото съдът е обвързан от заявения в исковата молба размер, то ответницата ще
дължи главницата за топлинна енергия, посочена в исковата молба, тъй като след
приспадане на погасената по давност част от главницата за топлинна енергия, то отново
дължимата сума е по-голяма от търсената с исковата молба, което вероятно се дължи на
зачитане на това обстоятелство. В заявения в исковата молба размер следва да се присъди и
мораторната лихва върху тази главница, която е изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК
посредством лихвен калкулатор.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо 10.41 лева
- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 05.03.2020г. –
24.01.2023г.
В допълнение, исковата молба е подадена от лице, имащо представителна власт, тъй
като има приложено пълномощно по делото да представлява ищеца в производството.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 1178.05 лева, от които 114.02 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 6314/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, и 1064.03 лева – разноски в настоящото производство, включващи
64.03 лева държавна такса, 350.00 лева депозит за вещо лице, 550.00 лева депозит за особен
представител и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и
определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях,
дължими от ответника Ц. И. Г. съобразно уважената част от иска /3190.35 лева/ и при
материален интерес /3200.76 лева/ са разноски в общ размер на 1174.20 лева, от които
113.64 лева по ч.гр.д. № 6314/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и 1060.56 лева – разноски в
настоящото производство. Останалите направени от ищеца разноски, следва да се понесат от
9
него поради отхвърляне на исковете.
С оглед отхвърляне на иска за главница за топлинна енергия и лихва върху нея, както и
отхвърляне на иска за лихва върху главницата за дялово разпределение право на разноски
има ответника. Разноски обаче не са претендирани и няма доказателства да са направени в
исковото и заповедното производство, тъй като ответникът е бил представляван от особен
представител, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Ф. ж.“, блок, вх., ет., ап., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК.., следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6314/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката сумата
от 2796.02 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент
№.., находящ се в гр. София, ж.к. „Ф. ж.“, бл., вх., ет., абонатен номер .., за периода
01.05.2019г. - 30.04.2022г., както и сумата от 57.13 лева за извършено дялово
разпределение за периода 01.01.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2023г., до окончателното
изплащане;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите сумата от 337.20 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г. – 24.01.2023г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
05.03.2020г. – 24.01.2023г. в размер на 10.41 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ц. И. Г., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК.., сумата 1174.20 лева - разноски съобразно размера на
уважената част от иска, от които 113.64 лева по ч.гр.д. № 6314/2023г. по описа на СРС, 55
състав, и 1060.56 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК.., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11