№ 3048
гр. С. 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, .. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110145998 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба на „И. с. к.” ООД, с ЕИК: --- със седалище и
адрес на управление в гр. С. п.к. 1.., ж.к. ... бл. .. .., представлявано Управителя чрез
адв. С.- АК К.., с адрес за книжа в П.., ул. „Т.“ №, ет. оф. срещу А. В. Д., ЕГН:
**********, с адрес в С. кв. В. ул. Ч. М. бл. вх.В етп.. за постановяване на решение, с
което да бъдат установени вземания в полза на ищеца за следните суми – главница по
договор за Договор за потребителски кредит SO № 31../14.07.2022г., сключен между
ищеца с търговско наименование ... като кредитодател и ответника като
кредитополучател от 3..,30 лв. (след оттегляне по реда на чл. 232 ГПК на част от
предявената претенция с молба от 30.01.2024 г.), договорна лихва в размер на 217,80
лв. за периода от 12.10.2022 г. - дата на първа вноска до 12.10.2022 г. - датата на
падежа на договора; мораторна лихва върху непогА.ата главница от 19,98 лв. за
периода от настъпване на забавата 13.10.2022 г. до 03.04.2023 г. (след оттегляне по
реда на чл. 232 ГПК на част от предявената претенция с молба от 30.01.2024 г.) и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 05.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.
Излага се, че между страните е възникнало заемно правоотношение по Договора
от 14.07.2022г., договарянето по което е осъществено чрез средства за комуникация от
разстояние - електронна поща, уеб-сайт: www.ha... Излага се, че самият договор е
сключен като електронен документ онлайн,при спазване на относимите за това норми
като заемополучателят го е подписал в регистриран за това профил в платформата на
ищеца чрез въвеждане на смс персонален индификационен шест цифрен код, който му
е изпратен от системата на заемодателя и същият служи като потвърждение на волята
му да възникне заемното правоотношение като саморъчен подпис на основание чл. 13,
ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗЕДЕП. Излага се още, че част от задълженията по Договора
са свързани с декларация от кредитополучателя за това, че е получил предварително и
е запознат и приема всички условия в преддоговорната информация за предоставяне на
1
финансова услуга от разстояние, както и тези посочени в ОУ. В негово задължение е да
пази всички изпратени му ел. документи по електронен път вкл. и преддоговорната
информация. Сочи се, че на основание Договора „И.. С. К.“ ООД е отпуснало кредит в
размер на 2200 лв. на А., която сума е усвоена след подписване на договора чрез
банкова сметка на ответника. В задължение на потребителя е било да върне заемната
сума в размер от 3737,80 лв. ведно с дължимата договорната лихва и такса експресно
разглеждане. Договорът е за срок от 90 дни или заемът е следвало да бъде върнат на
12.10.2022 г. с една погасителна вноска. Няма плащания по заема от страна на
заеполучателя като към датата на сезиране на съда със заявление за издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК – 05.04.2023г. Дължимата главница е в размер на 2200 лв.,
договорната лихва като печалба за Дружеството е в размер на 217,80 лв. за периода от
12.10.2022 г. - дата на първа вноска до 12.10.2022 г. - датата на падежа на договора.
Заради забавата се търси и обезщетение за забава върху главница в размер на 1..,33 лв.
за периода от настъпване на забавата 13.10.2022 г. до 03.04.2023 г. Твърди се, че
сумите са били потърсени по реда на заповедното производство, по което е била
издадена заповед по чл.410 от ГПК с по ч.гр.дело с № 18..7/ 2023г., оспорена в срок,
поради което се търси и решение по този ред. Ангажират се доказателства и се
претендират разноски.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК такъв е постъпил
от ответника, с който искът се оспорва като се излага, че сумите се търсят без
основание. Сочи се, че договорът е потребителски, за него се отнасят правилата на
Закона за потребителските кредити като същият е сключен в противоречие с чл. 10,
ал.1. чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20, чл.12, ал.1, т.7 – 9, чл.11, ал.1, т.9 чл.11, ал.1, т.10 и на
основание чл. 20 от ЗПК същият е изцяло недействителен. Оспорва се размерът на
възнаградителната лихва, както и механизма на нейното формиране. Не е налице
възможност за заместване на тези клаузи от норми на закона и ето защо се навежда, че
целият договор е нищожен. Оспорват се начислените суми за такси като начислени в
противоречие със закона. И на основание още, че клаузите по договора не са
индивидуално постигнати се навежда, че като неравнопоставена страна в
правоотношението ответникът излага, че договорът е недействителен и на това
основание. Като се оспорва иска изцяло се желае решение в този смисъл.
Навежда се и че част от сумите, а именно 1974,10 лева са платени като така е
погА.а главницата и се желае решение за отхвърляне на исковете и на това основание.
Ангажират се доказателства.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 18..7/2023г. по описа на СРС, .. състав, се установява,
че по заявление от 05.04.2023г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18..7/2023г. по описа на СРС, .. състав, с която
е разпоредено: „А. В. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С. КВ.В. УЛ.Ч. М. (...), бл., вх
ет, ап.., общ. С.., обл. С.. (столица) да заплати на заявител И. с. к. ООД с ЕИК: .. и
адрес: гр. С. ЖК.... бл..ет ап, общ. С.., обл. С.. (столица) сумата 2 200,00 лева (двe
хиляди и двеста лева), представляваща главница по Договор за кредит Номер: SO
31../14.07.2022 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 217,80 лева (двеста и седемнадесет лева и 80 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 12.10.2022 г. до 12.10.2022 г., сумата
1..,33 лева (сто и шест лева и 33 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
2
от 13.10.2022 г. до 03.04.2023 г., както и държавна такса в размер на 51..0 лева
(петдесет и един лева и..0 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 970,00
лева (деветстотин и седемдесет лева).“
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит SO № 31../14.07.2022 г. със соченото в исковата молба
съдържание, по който ищецът е предоставил в заем на ответника сумата от 2200лв., с
краен срок за погасяване на задълженията по договора на 12.10.2022 г.; че ответника е
заплатил по договора следните суми: сума в общ размер на 1913,70 лева,
представляваща сбор от следните плащания: на 18.10.2022 г. -512..0 лева на 11.11.2022
г. – 512,20 лева и на 19.12.2022 г. -888,90 лева; Горните обстоятелства се установяват
и от представените по делото писмени доказателства.
От представените по делото Анекси за удължаване срокът на договора от
18.10.2022 г., ...11.2022 г. и 19.12.2022 г. се установява, че срокът му е удължено до
25.01.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК, чл. .., ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца:
наличието на валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит
SO № 31../14.07.2022г., сключен между „И. с. к.“ ООД и А. В. Д., и неговото
съдържание; предоставяне на заемната сума на ответника; размера на уговорената
възнаградителна лихва; изпадането на ответника в забава по отношение на
задълженията му по договор за потребителски кредит; размера на обезщетението за
забава; извършване на допълнителните услуги, за които са уговорени възнаграждения;
изискуемост на вземанията.
С оглед възраженията на ответника за неравноправност на клаузи /чл.1 от
договора, в която е уговорена такса за услуга „експресно разглеждане“, както и
клаузата в чл.2, т.9, в която е посочен размера на ГПР по кредита/, съдът указвал, че в
тежест на ищеца е да докаже, че клаузите са договорени индивидуално, както и са
свързани с допълнителна услуга, която не е част от усвояване и управление на кредита,
съответно, че ГПР по кредита е определен съобразно изискванията на чл.19, ал.1 ЗПК
вр. §1, т.1 ДР на ЗПК.
С доклада по делото съдът е обявил на страните, че служебно следи за
неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса
на неравноправност на клаузи от договора, конкретно с оглед принципа на
състезателност съдът е предоставил възможност на страните да ангажират
доказателства във връзка с оспорената неравноправност на цитираните клаузи.
Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, му е указано, че следва да
докаже положителния факт на погасяване на задълженията.
Съдът приема за доказано (с оглед приетия за окончателен доклад по делото, в
който не се спори по сключване и клаузите на договора, че главницата е усвоена,
извършени са плащания на 18.10.2022 г. -512..0 лева, на 11.11.2022 г. – 512,20 лева и
на 19.12.2022 г. -888,90 лева), че ищецът е доказал сключване на договора, усвояване
3
на сумата от ответника – потребител, настъпилата изискуемост на кредита (с оглед
приложения по делото от ответника Анекс 3 от 19.12.2022 г. настъпилия падеж –
кредитът е отпуснат на 14.07.2022г. и е със с крайна падежна дата 25.01.2023г.).
С оглед възраженията на ответника за неравноправност на клаузи /чл.1 от
договора, в която е уговорена такса за услуга „експресно разглеждане“, както и
клаузата в чл.2, т.9, в която е посочен размера на ГПР по кредита и за нищожност на
договора, а и предвид служебното му задължение да следи за неравноправност на
клаузи в потребителски договори, съдът следва да изследва действителността на
договора, респ. на уговорените отделни клаузи, макар да не се претендира сума по
уговорената такса за услуга „експресно разглеждане“. Видно от съдържанието на
договора е, че такава е уговорена и че нейният размер е 1320 лева.
Спорен по делото се явява въпросът дали клаузата за „такса за експресно
разглеждане“ следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно влече ли
невключване на таксата (с оглед уточнението в молба вх. № 28598/30.01.2024г., че
същата не е включена при изчисление на размера на ГПР), недействителност на
договора по чл.22 ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема, че „таксата за експресно разглеждане“
следва да бъде включена при изчисляването на годишния процент на разходите -
индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва
от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси (в който
смисъл са и: Решение № 57 от 04.01.2024 г. по в. гр. д. № 13712 / 2022 г. на Софийски
градски съд; Решение №..612 от 20.12.2023 г. по в. гр. д. № 5744 / 2022 г. на Софийски
градски съд; Решение № 2..4 от 02.05.2023 г. по в. гр. д. № ..92 / 2022 г. на Софийски
градски съд; Решение № 3..8 от 13.07.2023 г. по в. гр. д. №..2 / 2023 г. на Софийски
градски съд; Решение № 2..4 от 31.05.2023 г. по в. гр. д. № 5..5 / 2022 г. на Софийски
градски съд; Решение № 4852 от 20.09.2023 г. по в. гр. д. № 1..67 / 2022 г. на Софийски
градски съд; Решение № ..09 от 04.07.2023 г. по в. гр. д. № 8049 / 2022 г. на Софийски
градски съд; Решение № ..98 от ...05.2023 г. по в. гр. д. № 9124 / 2021 г. на Софийски
градски съд; Решение № 4..7 от 20.07.2023 г. по в. гр. д. № ..89 / 2022 г. на Софийски
градски съд; Решение № ..21 от ...11.2023 г. по в. гр. д. №..095 / 2022 г. на Софийски
градски съд; Решение № 5709 от 09.11.2023 г. по в. гр. д. № 11523 / 2022 г. на
Софийски градски съд). В конкретния случай се установява, таксата е в размер на 1320
лева (над 50 ℅ от главницата по кредита), посочения ГПР по кредита е ....5 ℅, поради
което съдът приема, че с включването на „таксата за експресно разглеждане“ ГПР
надвишава законоустановения максимум. Съдът счита, че вписаните параметри в
договора за кредит не кореспондират на изискуемото съдържание по чл.11 т. 10 ЗПК -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Неизпълнение на горното влече недействителност на договора с оглед чл.22 ЗПК. В
този случай, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата
4
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази
недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита (така и Решение № 50174/...10.2022г. по гр.д. №
3855/2021г. по описа на ВКС и Решение № 50259/12.01.2023г. по гр.д. № ..20/2021г. по
описа на ВКС), съответно ищецът има право само на главницата по кредита, т.е.
сумата от 2200лв. 5 (доколкото се установява по делото, че сумата е усвоена).
Обстоятелството, че в настоящото производство не се претендира заплащане на
таксата не санира недействителността на договора по чл.22 ЗПК вр. чл.11, т.10 ЗПК, с
последиците по чл.23 ЗПК.
По делото се установи, че от страна на ответника е заплатена по процесния
договор сума в размер на 1913,70 лева, представляваща сбор от следните плащания: на
18.10.2022 г. -512..0 лева на 11.11.2022 г. – 512,20 лева и на 19.12.2022 г. -888,90 лева;
Ищецът признава извършените плащания с молба от 30.01.2024 г. като твърди, че сума
в размер на 100 лева, заплатена 19.12.2022 г. касаела процесния договор, но се
отнасяла за заплатена такса за удостоверение за дълг. Доказателства за това не са
представени, отделно от това не се оспорва от ищеца, че сумата е заплатена именно по
процесния договор, поради което и тази сума следва да бъде взета предвид от съда.
В настоящото производство се претендира сумата от 3..,30 лв. (след оттегляне по
реда на чл. 232 ГПК на част от предявената претенция с молба от 30.01.2024 г.,
първоначално предявена в размер от 2200 лева).
Следователно искът за главница е частично основателен за сумата от 2..,30 лева
(2200 лева – 1913,70 лева), ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.04.2023 г. до окончателното изплащане
на сумите, като за горницата над 2..,30 до пълния предявен размер от 3..,30 лева следва
да бъде отхвърлен. Като неснователни следва да бъдат отхвърлени исковете за
договорна лихва в размер на 217,80 лв. за периода от 12.10.2022 г. - дата на първа
вноска до 12.10.2022 г. - датата на падежа на договора и за мораторна лихва върху
непогА.ата главница от 19,98 лв. за периода от настъпване на забавата 13.10.2022 г. до
03.04.2023 г. (след оттегляне по реда на чл. 232 ГПК на част от предявената претенция
с молба от 30.01.2024 г.)
По разноските:
С право на такива разполагат двете страни. Ищецът е доказал сторени разноски в
размер на 50,48 лв. за д.т. и е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на
1200лв. По ч.гр.д. № 18..7/2023г. са сторени разноски в размер на 51..0 лв. и 970лв. за
адвокатско възнаграждение (с оглед т.12 на ТР 4/2014 на ОСГТК на ВКС). Предвид
частичната основателност на предявените искове, извършеното оттегляне на част от
предявените претенции (оттеглянето е след извършените от ответника плащания по
процесния договор, поради което същия не е дал повод за завеждане на делото) и при
съобразяване на съда, че част от кумулативно съединените искове са отхвърлени
поради недействителност на договора по чл.22 ЗПК вр. чл.23 ЗПК (решение от
...07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз) в
полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 113,.. лева разноски по ч.г.д.
20029/2023 г. и сумата от 141,83 лева.
Ответникът претендира разноски в размер на 420 лева адв. възнаграждение за
5
исковото производство, но присъждане на такова не се следва, тъй като не са
представени доказателства по делото, че такова е реално заплатено.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1
ЗПК, че А. В. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С. кв.В. ул.Ч. М. (...), бл., вх ет, ап..,
дължи на И. с. к. ООД с ЕИК: .. и адрес: гр. С. ЖК ... бл..ет ап, сумата от 2..,30 лева,
представляваща главница по Договор за кредит № 31../14.07.2022, ведно със законна
лихва за период от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18..7/2023г.
по описа на СРС, .. състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница над уважения
размер от 2..,30 до пълния предявен размер от 3..,30 лева, за договорна лихва в размер
на 217,80 лв. за периода от 12.10.2022 г. до 12.10.2022 г. и за мораторна лихва в размер
на 19,98 лв. за периода от 13.10.2022 г. до 03.04.2023 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. В. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
С. кв.В. ул.Ч. М. (452- РА), бл., вх ет, ап.., да заплати на И. с. к. ООД с ЕИК: .. и адрес:
гр. С. ЖК ... бл..ет ап, разноски по ч.гр.д. № 18..7/2023г., по описа на СРС, .. гр. състав
в размер на 113,.. лева и разноски за настоящото производство в размер на 141,83 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6