№ 58
гр. , 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря Петя Т. Александрова
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
************ по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. ИВ. ТР., ЕГН: ********** от гр.П. срещу Наказателно
постановление /НП/ № *************., издадено от началник група в РУ-П. към ОДМВР-
С., с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП на жалбоподателката е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. В издаденото НП е
посочено, че на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.
Жалбоподателката в своята жалба заявява, че констатациите в Акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ не отговарят на обективната истина, както и че има
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН. Сочи, че въз
основа на порочния АУАН е издадено процесното НП, от наказанията по което не е доволна
и поради това обжалва. Иска се от съда да отмени обжалваното НП като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
В съдебните заседания жалбоподателката не се явява. Представлява се от
упълномощения адв. Н.З. от САК, който поддържа жалбата и в хода по същество на делото
моли съда да отмени НП като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, ведно с
всички законни последици от това и на доверителката му да бъдат присъдени направените
по делото разноски. Сочи, че от събраните по делото доказателства и по-точно от разпита на
свидетеля К. се установяват противоречия. Самите показания на актосъставителя според
адв.З. са противоречиви, тъй като в показанията си веднъж е заявил, че автомобилът е бил
спрян на кръстовището на ул. „С.Р.“ с ул. „Ц.О.“, а втори път е посочил, че това е станало на
1
ул. „К.Б. I“ и ул. „С.Р.“. Свидетелят З. пък посочвал ул. „К.Б. I“ към ж.п. гарата. В АУАН и
НП пък пишело съвсем друго. Освен това, в НП било казано, че Т. е управлявала на
09.12.2021г. в 23:18 часа, а талонът за медицинско изследване бил издаден в 23:20 часа, като
според адв.З. е невъзможно за 2 минути тя да е спряна, проверена за алкохол, да са й
разяснени правата и да е написан талон за медицинско изследване. Адв.З. счита още, че не
следва да се взимат предвид и да бъдат кредитирани документите, представени от
полицията, удостоверяващи че дрегерът е изправен и отразяващи извадка от пробите на
дрегера, тъй като не са заверени „вярно с оригинала“.
Въззиваемата страна- Районно управление - П., както и Районна прокуратура - П. не
изпращат представители в съдебно заседание и не ангажират становище.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 09.12.2021г. в РУ-П. бил получен сигнал от бившия съпруг на жалбоподателката
С.Т., че същата идва към дома му, от който иска да отведе общото им дете и екип на РУ-П. в
състав Ф. Г. К. и ИЛ. СТ. З. посетил адреса на сигналоподателя, с цел да бъде предотвратен
конфликт между бившите съпрузи. При пристигането си на ул. „С.Р.“ №6 в гр.П.
полицейските служители не заварили на мястото С.Т., но били уведомени от бившия й
съпруг и съжителстващата с него Х.Д., че е възможно Т. да дойде, предвид конфликтната й
нагласа. Уведомени били полицейските служители и какъв лек автомобил управлява Т..
Служителите на РУ-П. останали в близост до дома и след няколко минути- часът бил малко
след 23:00 часа – забелязали описания им лек автомобил да приближава, завивайки от ул.
„К.Б. I“ по ул. „С.Р.“, при което те подали сигнал за спиране. Установили, че автомобилът е
„М.“ с регистрация от Чешката република с № **********. Като собственик и водач на
автомобила била установена СТ. ИВ. ТР.. Същата била изпробвана за употреба на алкохол с
„А.Д. №ARDM ****, тариран и годен до месец май 2022г., като уредът отчел концентрация
на алкохол в издишания въздух от 1,15 на хиляда. На С.Т. бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ и й бил издаден талон за медицинско изследване.
Същата заявила, че приема показанията на техническото средство и отказва кръвно
изследване, след което заявила, че няма да подпише талона и акта и че много бърза, след
което си тръгнала. Въз основа на посочения АУАН е издадено и атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.
В хода на процеса са приети и приобщени писмени доказателства, а именно: АУАН
№************ г.; талон за медицинско изследване №*********; докладна записка; заповед
№*************** г. на министъра на вътрешните работи; списък на средствата за
измерване- анализатори на алкохол в дъха, собственост на ОД МВР С., преминали
периодична проверка през ноември 2021г.; данни за резултатите от А.Д. с № АRDM-****;
справка за нарушител/водач на името на СТ. ИВ. ТР.; гласни доказателства, а именно:
показанията на свидетелите Ф. Г. К., ИЛ. СТ. З. и ХР. Д. Д..
Административнонаказателното производство срещу СТ. ИВ. ТР., приключило с
издаване на обжалваното НП, е образувано със съставяне на АУАН №************ г. за
2
нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 ЗДВП. От АУАН се установява, че същият е съставен за
това, че: на 09.12.2021г., около 23:18 часа в гр.П., на ул. „С.Р.“ малко след кръстовището с
ул. „К.Б. I“, в близост до дом №6, СТ. ИВ. ТР. управлява МПС от кат. М1 - лек автомобил М.
ASX, с рег.№ *******, като допуска следното: управлява МПС след употреба на алкохол,
установено с техническо средство „А.Д. **** с фабр. №ARDM-****, годен до 05.22г.,
скалата на който отчела 1.15 промила алкохол в издишания въздух. Като нарушена
разпоредба в АУАН е посочен чл.5, ал.3, т.1, предл.1 ЗДвП. С АУАН е посочено, че са
иззети СУМПС, СРМПС и 2 бр. регистрационни табели. АУАН е подписан от
актосъставителя, свидетеля по установяване на нарушението и от свидетелката Х.Д. -
относно отказа на Т. да подпише акта.
Видно от талон за медицинско изследване актосъставителят Ф. Г. К. е издал талон с №
*********, в който е посочено, че е извършил проверка на лицето СТ. ИВ. ТР. от гр. П. с
А.Д. с фабр. № ARDM-****, годен до 05.2022г., показал положителен резултат от 1.15
промила. В талона е записано, че пробата е взета в 23: 18 часа на 09.12.2021г. Записано е от
издателя на талона, че проверяваното лице е приело показанията на техническото средство и
отказва да бъде изследвано чрез доказателствен анализатор, както и чрез медицинско и
химическо изследване. Талонът носи подпис на издателя си и на свидетелката Х.Д., която е
удостоверила с подписа си, че проверяваното лице отказва да подпише и получи талона.
Видно от извадка за пробите от техническо средство А.Д. с фабр. №ARDM-****, има
отчетена проба от 1.15 промила на 09.12.2021г. в 23:18:35 часа.
Според списъка, изготвен от Лаборатория за проверка на средства за измерване /СИ/ в
полицейска техника към ГДНП МВР, техническото средство, с което актосъставителят е
извършил проверката за алкохол, а именно: Дрегер **** с фабр. № ARDM ****, е
преминало периодична проверка на 02.11.2021 г., която е със срок на валидност 6 месеца.
Видно от справката за нарушител/водач на СТ. ИВ. ТР., издадена от МВР, освен
настоящото наказание, същата има още едно санкционирано административно нарушение по
ЗДвП– през 2005г., което не е свързано с управление под влияние на алкохол.
По делото са разпитани актосъставителят Ф. Г. К. и свидетелят по АУАН ИЛ. СТ. З..
Разпитана е и свидетелката на отказа на жалбоподателката да подпише АУАН – ХР. Д. Д..
Актосъставителят Ф. Г. К., работещ като „младши автоконтрольор“ към РУ-П.,
разказва за случая. Твърди, че били на работа, съвместно с колегата му И.З., нощна смяна- за
времето от 20:30ч. до 08:30ч. и от дежурния в ОДЧ към РУ-П. им бил изпратен сигнал за
възникнал семеен скандал, постъпил от бивш съпруг срещу бившата му съпруга с
твърдение, че тя идва от гр.С. да се „разправя“ във връзка с родителските права над детето.
Отивайки на място на адреса на ул. „С.Р.“ на кръстовището с ул. „Ц.О.“, разговаряли на
място с господина, който подал сигнала и с жената, с която той живее на семейни начала. Те
заявили, че бившата му съпруга е била в чужбина, сега се е прибрала в Б., била доста
афектирана при разговора и вероятно е употребила алкохол. Заявили още, че тя пътува с бял
автомобил, тип джип. Колегата му И.З. дал на семейството сведения, които да напишат
3
вътре, а полицаите изчакали отвън. Докато стояли отвън на улицата забелязали, че към тях,
завивайки от ул. „К.Б. I“ по ул. „С.Р.“ се приближава бял джип, при което свидетелят К.
подал знак с ръка на водача да отбие и да спре в дясно. Водачката установили като С.Т., а
джипът бил с чуждестранна регистрация- чешка. Попитали я дали е употребила алкохол, но
тя заявила, че не е употребявала алкохол и е дошла да си види детето. В автомобила била
сама. Свидетелят К. я приканил да изгаси двигателя, тъй като иска да я изпробва за употреба
на алкохол. По по-забавените й реакции заподозрял, че вероятно е употребила алкохол. При
проверката с техническото средство, което било преминало техническа проверка, се
установили 1.15 промила алкохол в издишания въздух. Т. заявила, че през деня е изпила две
бири. Съставени й били акт и талон за кръвна проба, но тя отказала да ги подпише. За отказа
като свидетел се подписала жената, живееща на адреса. Тя и бившият съпруг на Т.
присъствали на мястото на проверката, видели резултата от техническото средство и това,
че Т. отказва да подпише акта. Екземпляр от акта все пак й бил връчен.
Свидетелят И.З. – „младши инспектор ООР“ в РУ-П., твърди че в процесната вечер
бившият мъж на жалбоподателката се обадил, че тя го е заплашвала по телефона, че ще
дойде да се саморазправят. Твърди, че отишли с колегата му на адреса на ул. „С.Р.“, където
дали на бившия й мъж и на жената, с която живее, да пишат сведения, за което те си влезли
у дома. Казали на полицаите, че Т. ще дойде след 5-10 минути с бял джип, с чуждестранна
регистрация. Твърди, че с колегата му били отвън, когато същият джип дошъл по ул. „К.Б. I“
- от автогарата в посока гарата в гр.П.. Свил към тях, колегата му го спрял и се установило,
че е въпросната жена- С.Т., която била сама в автомобила. Колегата му я попитал дали е
пила, а тя заявила, че е изпила две бири. Направил й проба за алкохол и същата показала
наличие на такъв, за което колегата му й съставил акт и талон за медицинско изследване, но
тя отказала да ги подпише. За свидетел на отказа се подписала жената, живееща с бившия
мъж на Т..
Разпитана е като свидетел и ХР. Д. Д.- живуща на адреса, пред който е била спряна и
проверена С.Т.. Същата заявява, че живее с бившия съпруг на Т. и че я познава, като е
комуникирала с нея по телефона само заради детето, но не е в конфликтни отношения с нея.
Спомня си, че процесният случай е от 09.12.2021г. и че е било четвъртък вечерта. Разказва
как точно са разбрали, че С.Т. пътува към дома им, а именно: обадила им се е по телефона и
е заплашила, че идва и ще им „изпотроши“ колите. Последвало второ обаждане, при което се
чувал шум от кола и поради това възприели сериозно твърдението на Т., че идва към тях.
Обадили се на полицията заради получените заплахи. За възможна употреба на алкохол от
страна на Т. нищо не били споменавали, въпреки че според свидетелката Т. злоупотребявала
с алкохол от дълги години. Решение на полицаите според свидетелката е било да извършат
тест за алкохол. Казва, че когато тя и мъжът й излезли навън тестът вече се извършвал.
Самият резултат на дрегера свидетелката не видяла, както и спирането на автомобила, но
видяла написаното в акта. Полицаите й казали, че им трябва свидетел, който да удостовери,
че Т. отказва да подпише акта, поради което тя се подписала.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
4
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице /соченото за нарушител/
против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление и в
законоустановеният14-дневен срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като обжалваното
НП е връчено на 19.01.2022г. /видно от разписката/, а жалбата е депозирана на 21.01.2022г.
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, намери че наказателното постановление е законосъобразно издадено.
Съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН или при издаване на НП от
формално естество не бяха констатирани, поради което съдът намира, че не са налице
обстоятелства от процесуално и формално естество, които да опорочават обжалваното НП.
Компетентността на актосъставителя и на издаващия наказателното постановление
началник група при РУ-П. се извежда от изричен акт на министъра на вътрешните работи-
Заповед № ********** от 02.12.2021 г., с която е определено кои лица имат правомощия да
съставят АУАН по ЗДвП и да издават НП по ЗДвП. Според т.2.1 във вр. т.1.3.2 от заповедта,
да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да
съставят АУАН по ЗДвП, имат право полицейски органи, заемащи длъжност „младши
автоконтрольор II-I степен“ в областните дирекции на МВР. Именно такава длъжност заема
актосъставителят Ф.К., за което няма спор по делото. Наказателното постановление пък е
издадено от Началник група „Охранителна полиция“ на РУ-П., а според т.3.9 от цитираната
заповед лицата, изпълняващи такава дейност, имат такова правомощие.
Следва да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда
отговорността за жалбоподателката, е било издадено при спазване на изискванията на чл.57
ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък
съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на
фактическата обстановка, липсата на която е най-често допусканият недостатък в
съдържанието на тези актове. Такъв недостатък в конкретния случай няма, а нарушението е
описано пълно и точно чрез описание на времето и мястото на установяване на
нарушението, автомобила на нарушителя, самото нарушение, посредством какъв уред е било
установено. В АУАН е посочена и резултатната стойност от проверката с техническо
средство – 1,15 промила. В обжалваното НП пък се съдържа пълно описание на
нарушението и относимите към него факти, кореспондиращи с АУАН.
Спазен е чл.6, ал.2 от приложимата към датата на нарушението Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози /наричана по-надолу Наредбата/, съдържащ специфични изисквания към
съдържанието на АУАН в случаите на нарушения, свързани с употреба на алкохол, а
именно: да бъдат вписани от страна на контролния орган часа и начина на извършване на
проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или
резултата от теста и номера на талона за изследване. В настоящия случай тези
5
обстоятелства, с изключение на номера на талона за изследване, са намерили отражение в
съставения АУАН. Липсата на посочване на номера на талона за изследване не е
съществена, тъй като в случая той не е бил нито подписан от лицето-нарушител, нито
използван за вземане на кръвна проба.
Според процесуалния представител на жалбоподателката имало противоречия между
записаното в АУАН, НП и свидетелските показания, което съдът следвало да вземе предвид.
Според съда обаче и от АУАН и от свидетелските показания се установява, че проверката е
извършена на ул. „С.Р.“, което вярно е записано от актосъставителя, т.е. реквизитът „място
на нарушението“ отразява верни данни, а доказването на нарушението също не е повлияно.
Вероятно на техническа грешка се дължи заявеното първоначално от актосъставителя пред
съда, че кръстовището, близо до което е установено нарушението и от което е дошъл
автомобилът на Т., е на ул. „С.Р.“ с ул. „Ц.О.“, вместо с ул. „К.Б. I“, която е правилната
улица. На л.33 от делото /л.6 от съдебния протокол от 16.03.2022г./ актосъставителят
посочва вярно имената на улиците от кръстовището, по които се е движила
жалбоподателката. Посочва ги вярно и свидетелят З., който уточнява, че това е към ж.п.
гарата в града. В този смисъл, Съдът не намира проблем с посоченото място на нарушението
в АУАН и НП.
Часът на нарушението също следва да се посочи приблизително в АУАН и НП.
Задължителен реквизит е датата на нарушението, а часът се посочва само за по-голяма
конкретика. В случая бе наведено възражение относно посочения час на нарушението. В
действителност като час на нарушението актосъставителят и впоследствие наказващият
орган са посочили 23:18 часа, което според талона за медицинско изследване е часът, в който
е взета пробата. Пред часа в АУАН и НП обаче стои думата „около“, т.е. часът е
ориентировъчен и приблизителен. Поради тези причини, посочването на час, който е
няколко минути след часа на установеното нарушение, не представлява съществен порок за
АУАН и НП.
Правилно е посочено и в АУАН и в талона за медицинско изследване, че техническото
средство, с което е извършена пробата е тарирано до май месец 2022г., което се установява
от списъка на анализаторите, преминали технически преглед. Видно пък от разпечатката от
техническото средство пробата е отчетена на 09.12.2021г. в 23:18:35 часа. Последните два
документа, от които съдът черпи част от изводите по делото, в действителност не са
заверени „вярно с оригинала“, но са представени с официално писмо, подписано от
началника на РУ-П. и съдът счита, че следва да ги кредитира.
Посоченото за свидетел в акта лице е било и очевидец на установяване на
нарушението, което се установи в съдебно заседание, поради което фактът, че свидетелят е
само един не променя извода за спазване формата на акта, като необходимостта от двама
свидетели законово съществува единствено ако те са свидетели само на съставяне на акта.
Отказът на лицето-нарушител да подпише АУАН и НП също е удостоверен с подписа
на един свидетел, като законът не поставя условия какви лица могат да удостоверяват този
отказ и поради това, макар според съда подходът на контролния орган да не е бил
6
достатъчно правилен, избирайки за свидетел лице, което е в конфликтни отношения с
нарушителя, все пак процесуалните изисквания са спазени.
С оглед на горното, следва да се счете освен, че АУАН и НП съдържат всички
изискуеми реквизити, също и че има достатъчно съответствие между фактите, описани в
АУАН и НП и тези, установени от доказателствения материал.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради
което образуването на административнонаказателно производство е било допустимо. В
чл.52, ал.1 ЗАНН е предвиден едномесечен срок за произнасяне от страна на наказващия
орган, който също е спазен. Произнасянето е реализирано след тридневния срок за
възражения от страна на нарушителя, закрепен в чл.44, ал.1 ЗАНН, като възражения не са
постъпили.
В настоящия случай съдът, доколкото счете обжалваното НП за законосъобразно от
външна страна, при спазени изисквания за форма и съдържание, дължи отговор на въпроса
извършено ли е или не провинението, за което жалбоподателката е била наказана и което тя
оспорва да е извършила. В този смисъл, Съдът намира за доказано извършването на
деянието, представляващо нарушение на ЗДвП и вменено във вина именно на автора на
нарушението – СТ. ИВ. ТР..
На първо място, наличието на алкохол в издишания от жалбоподателката въздух е
установено при спазване на процедурните правила от страна на контролните органи. Освен
това, използваното техническо средство А.Д. фабр. № ARDM-**** е преминало периодична
техническа проверка за годност, поради което не съществува съмнение в изправността на
уреда и факта, че пробата за алкохол е отчетена като „положителна“ и е над 0,5 промила.
Спазено е било изискването на чл.3, ал.2 от Наредба №1 от19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, според което при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на
хиляда или друго упойващо вещество, контролният орган попълва и талон за медицинско
изследване (приложение № 1). Тъй като лицето е заявило, че е приело показанията на
техническото средство и установената концентрация на алкохол е била под 1.2 промила, не е
било необходимо да се спазва чл.7, ал.1 от Наредбата и полицейските служители да
съпровождат лицето до място за извършване на тест с доказателствен анализатор или на
медицинско изследване. На провереното лице е била разяснена процедурата и възможността
да му бъде направено медицинско изследване, като то само е изразило волята си да не дава
кръв за изследване и дори си е тръгнало, без да подпише талона за медицинско изследване.
Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и З.. Свидетелските показания,
възпроизведени по-горе, в които съдът не намери основание за съмнение относно тяхната
истинност и добросъвестно излагане, очертават пълна и цялостна картина на
обстоятелствата, съпътствали нарушението. Посредством тях се доказва, че именно Т. е
управлявала процесния автомобил и че е имала качеството водач към момента на
проверката. Длъжностното качество на лицата, изложили своите възприятия по фактите,
според настоящия съд подсилва гаранцията за истинността на изложеното.
7
Освен това, съставеният от свидетеля К. АУАН има доказателствена сила,
произтичаща от разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП. Съгласно цитираната норма, редовно
съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда.
Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти
е на санкционираното лице. Такива доказателства не са ангажирани пред настоящата
съдебна инстанция, въпреки осигурената възможност на жалбоподателката за това.
Гореобсъдената съвкупност от обстоятелства води до единствения възможен извод, че
нарушението, вменено на СТ. ИВ. ТР., е извършено.
Административнонаказващият орган правилно е приложил материалния и
процесуалния закон и законосъобразно, на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, е наложил на
СТ. ИВ. ТР. административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., както и 12 месеца
лишаване от право да управлява МПС. Тези размери на наказанието не могат да бъдат
намалени, тъй като те са конкретно определени от закона и не могат да варират. Случаят,
освен това, не се явява маловажен с оглед високата степен на обществена опасност на
деянията, свързани с управление на МПС при употреба на алкохол и обществените
отношения, които те поставят в опасност.
В обжалваното НП не е цитирана приложената разпоредба от Наредба Iз-2539 за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение. Въпреки това нормативният акт е цитиран и правилно е
приложен чл.6, ал.1, т.1 от тази наредба, според който за нарушения на ЗДвП на водачите на
МПС се отнемат 10 контролни точки за управление на МПС, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително,
установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух (чл. 174, ал. 1
ЗДвП).
Доколкото страната, която има право на разноски за процесуално представителство –
РУ-П., не е ангажирала свой процесуален представител по делото и разноски не се
претендират от тази страна, то не следва и да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД -
П.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *********, издадено от Началник
група при РУ-П. на 07.01.2022 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП
на СТ. ИВ. ТР. , ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „П.Ш.“ №28, вх.А, ет.3, ап.36 е
8
наложена ГЛОБА в размер 1000 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП и са й отнети 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
С. област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9