Решение по дело №253/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 70
Дата: 29 октомври 2021 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия: Васил Анастасов
Дело: 20214300600253
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Ловеч, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20214300600253 по описа за 2021 година
С присъда № 260015/29.04.2021 г., постановена по НЧХД № 348/2020 г., Тетевенският
районен съд, трети състав е признал Ж. Р. Щ., ЕГН ********** от с.Г., обл.Ловешка, за
виновна в извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.146 ал.1 от НК,
като я е осъдил на глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, които да заплати в полза на
държавата и на обществено порицание, което да се изпълни чрез залепване на присъдата
пред сградата на Кметство, с.Г., обл.Ловешка. Оправдал е подсъдимата Щ. по повдигнатото
й обвинение, за това да е обидила тъжителката Д.Р. С. с думите : „парцал“, „мърша“ и
„некадърница“.
Осъдил е подсъдимата Ж. Р. Щ. да заплати обезщетение за причинените неимуществени
вреди на тъжителката Д.Р. С. в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, ведно със
законната лихва върху нея начиная от 16.06.2020 г., до окончателното й изплащане, както и
сторените по делото разноски в размер на 662 лева. Искът до пълния претендиран размер на
сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан.
Осъдил е Щ. да заплати съдебно-деловодните разноски по сметка на РС-Тетевен в размер на
60 /шестдесет/ лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и
сумата от 241,10 /двеста четиридесет и един лева и 10 ст./.
Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от подсъдимата Ж. Р. Щ.
чрез упълномощения й защитник адв. СТ. Г. от ЛАК. Развиват се съображения за това, че
1
цитираната присъда е необоснована, незаконосъобразна и постановена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да я отмени изцяло, като
оправдае подзащитната му или да приеме, че е налице реторсия и да я освободи от
наказателна отговорност.
В съдебно заседание въззивникът Ж. Р. Щ., редовно призована, се явяват лично и с
упълномощения си защитник – адв. Г.. Заявява, че поддържа казаното от нейния защитник и,
че желае да бъде оправдана. Твърди, че никога на директорката С. не й е бил представян
празен бележник. Изтъква, че бележникът е бил при класната, която им обещала, че ще го
оформи, само детето да слезе и г-жа директорката да го подпише. Твърди, че е била
извикана лично от директорката С. в училището. Излага, че на досъдебното производство
свидетелите на пострадалата са дали показания, като там всяка една е заявила, че взаимно са
се обиждали, а пред съда тук твърдят, че само тя я обиждала, като това не е вярно, излага
доводи в тази връзка. Заявява, че е нарекла С. : „курва и проститутка“, но тя й била казала :
„Я се погледни на какво приличаш, каква си бъчва.“. Излага, че й отговорила : „Ако бях по-
слаба, сигурно щях да стана някаква курва и проститутка“, че не го е казала буквално на нея
и не е виновна, че С. така го е възприела, че е за нея.
Защитникът адв. Г. счита, че присъдата е постановена при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Заявява, че още в първото по делото заседание, на
18.02.2021 г., са направили искане за отвод на докладчика по делото, обосновавайки същото
с това, че той е участвал при разглеждането на няколко наказателни дела против
подзащитната му и е постановил негативни за нея съдебни актове. Сочи, че само по себе си
такова обстоятелство не е посочено като основание за отвод в процесуалния закон, но от
друга страна няма как един магистрат, който разглежда няколко дела на едно и също лице,
постановява съдебни актове в негова вреда, да не създаде свое вътрешно убеждение за
личността на това лице. Излага, че такова вътрешно убеждение твърдят, че е налице за
докладчика по делото, но същият е отказал да приеме искания му отвод. Твърди, че както
подзащитната му е заявила, първо е била издрана по лицето от тъжителката, след това й е
ударила шамар, като при тези действия е бил налице един вербален контакт от страна на
двете. Излага, че ТРС е приел, че са причинени, тъй като са налице заключения на съдебно-
медицинската експертиза, че са налице доказателства свързани с причинени увреждания,
двете една на друга, но едностранно е приел, че липсват доказателства за това, че
тъжителката също да е извършила по вербален път действия, с които е унижила честта и
достойнството на подзащитната му, излага аргументи в тази връзка. Изтъква, че двете са се
драли по лицата, били са се, като задърЖ. под стража е подсъдимата, а незнайно защо не е
била задърЖ. и тъжителката. Излага, че в съда делото се развива по същия начин, дава се
вяра на думите на тъжителката, не се дава вяра на обясненията на подзащитната му, като
съдът е обосновал своето становище на това, че е имало безспорни свидетелски показания,
за това какво била изрекла и извършила подсъдимата и затова, че тези свидетели не били
чули обратни реплики от страна на тъжителката. Твърди, че са подчертали в съдебното
производство пред ТРС, че всички тези свидетели са подчинени на тъжителката, като техен
2
административен ръководител и от която те зависят във връзка с тяхната работа и
функциите, които изпълняват в това училище, но възражението им не е било взето предвид
от съда. Сочи, че няма как да бъдат приобщени свидетелските показания, които са дадени
пред полицейския орган по разследването, като там ще се установят много ярко едни такива
противоречия. Твърди, че съществената липса на доказателства е дала възможност на съда
да направи погрешен правен извод, като ТРС е приел, че подзащитната му е извършила
деяние против учителката, в качеството й на длъжностно лице директор, като не са налице
писмени доказателства, за това че тъжителката е директор на това училище, няма
приложени и ангажирани писмени доказателства, свързани с длъжностни задължения или
длъжностна характеристика на тъжителката, от които да се установи дали деянието е
извършено срещу длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК и дали то е
извършено против тъжителката при и по повод на нейната служба и функция. Твърди, че
при внимателен анализ на свидетелските показания ще се установи, че в нито един момент
на конфликта, не е имало по повече от двама души, да присъстват било при какви реплики
са разменени или какви физически действия всяка една от двете е извършила. Счита, че
неправилен е извода на съда, че деянието е извършено при наличието на този квалифициращ
елемент от състава на престъплението, извършено публично. Сочи, че като краен извод
съдът се е позовал на разпоредбата на чл.148, ал.3 от НК в мотивите си, излагайки
становището, че не може да се приложи института на реторсията, тъй като деянието било
квалифицирано по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. Счита, че при
липсата на доказателства, свързани с това, че деянието не е извършено против длъжностно
лице, при и по повод на неговите служебни и функции, а както и не е извършено публично,
спокойно може да се разсъждава за наличието или липсата на доказателства свързани с
реторсията, а такива са налице, излага аргументи в тази връзка.
По отношение заявеното от свидетелката З. А. Ив. – дъщеря на подсъдимата, разпитана от
настоящия състав след възобновяване на съдебното следствие, счита, че същите следва да
бъдат възприети като достоверни. Сочи, че макар и притеснено, това 12-годишно дете е
възпроизвело това, което се е случило пред очите му и това, което е чуло с ушите си. Счита,
че поводът за възникналия конфликт е желанието на подзащитната му да получи
документите за детето си от училище, за да го запише в друго такова, като по повод на това
е възникнал конфликт, първо в едно от служебните помещения на училището, където
конфликтът е бил само словесен между двете. Твърди, че на излизане от това помещение
частният тъжител е посегнала и е одраскала по лицето подзащитната му, което се установява
от заключението на съдебномедицинската експертиза, след което Щ. я ударила по лицето с
отворена длан. Изтъква, че е имало е няколко реплики, като моли съдът внимателно да
анализира показанията на свидетелите, свързани със съдържанието на тези реплики между
двете.
Излага, че като се вземе предвид обстоятелството, което са изтъквали до сега, че
свидетелките, които са разпитани, са в едно субординационно отношение с тъжителката и
3
през тази призма следва да се разглеждат техните показания, доколко те не са такива в
услуга на своята работодателка. В тази връзка счита, че най-достоверни в случая следва да
се преценяват като такива показанията на детето, излага аргументи в тази връзка.
Моли настоящата инстанция да приеме, че деянието, за което е обвинена подзащитната му,
е несъставомерно. Счита, че деянието на Щ. не е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Твърди, че е възникнал конфликт между двете, в който и двете са взели участие, като
думите, които се твърди, че е изрекла подсъдимата, не са изречени по адрес на тъжителката,
поради което моли съда да я оправдаете.
С оглед този изход на процеса, моли настоящия състав да отхвърли предявения граждански
иск, като неоснователен и недоказан и да присъди направените от подзащитната му
разноски по делото.
В съдебно заседание въззиваемата Д.Р. С., редовно призована, се явява лично и с повереник
- адв. П. от ЛАК. Заявява, че поддържа казаното от адвоката й и, че желае жалбата да бъде
оставена без уважение, а присъдата на ТРС да се потвърди. Твърди, че и до ден днешен не
знае защо въпросният бележник е бил представен пред нея празен и се иска от нея да го
подпише, като това е задължение на класния ръководител.
Повереникът дава становище жалбата да бъде оставена без уважение, счита, че не са налице
основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда. Моли съда при постановяване
на крайния си акт да отчете факта, че с определение № 249/14.06.2021 г. на защитника на Ж.
Р. Щ. е вменено задължението да представи писмено изложение за допълване на доводите в
жалбата до даване ход на делото, като такова изложение не е било представено до даване
ход на съдебната прения.
Излага, че както в първоинстанционното, така и в настоящото производство, са твърдели и
продължават да твърдят, че тъжбата, по която е образувано делото, е с предмет на обидите,
които Ж.Щ. е нанесла на доверителката му, а не взаимното причиняване на лека телесна
повреда.
Твърди, че обидите, които е нанесла Ж.Щ., се доказват от петима свидетели, разпитани пред
съдия в първоинстанционния съд, а фактът на заплюването се потвърждава и от самата
Ж.Щ., която на л. 94-95 от първоинстанционното дело и пред настоящия съдебен състав в
съдебно заседание, проведено на 07.07.2021 г. е потвърдила този факт.
По отношение твърдението на защитата на Щ., че свидетелите, които са разпитани пред
първоинстанционния съд, давайки показанията, са били в зависимост от доверителката му
като директор на училището сочи, че част от тези свидетели, които потвърждават тези
обиди, в т.ч. и свидетелка, посочена от защитата на Щ. - Г.Н.П., на л. 92 от
първоинстанционното дело заявява: „Ж. обиждаше директорката. Не си спомням
директорката да е обиждала Ж.“. Твърди, че по същият начин стоят тези въпроси и с
4
показанията, които дава А.А.У. на л. 93 от делото, като тя също потвърждава, че Ж. е
обиждала директорката, а към момента на даването на тези показания, тя вече не е член на
колектива, който оглавява подзащитната му, тя е пенсионер.
Излага, че в пълно противоречие със събраните по делото доказателства е твърдението на
защитата, че по делото не е имало доказателства, които да доказват служебното качество,
длъжностно лице на доверителката му. Изтъква, че още с образуване на делото с тъжбата са
поискали от първоинстанционния съд да приложи преписката по образуваното ДП № 133 по
описа на РУ на МВР- Тетевен, като аналогично искане е било направено и от защитата на
Щ. в съдебно заседание на 18.02.2021 година. Сочи, че с протоколно определение от
04.03.2021 г. ТРС съд е приел и вложил като доказателство по делото ДП № 133/2020 г., в
което на л. 51 е приложено допълнително споразумение, от което е видно длъжностното
качество на доверителката му, а на л. 56 е приложена и длъжностната й характеристика.
По отношение показанията на детето на Ж.Щ., дадени в съдебно заседание пред ЛОС
твърди, че същото не си спомня в кой клас е било миналата година, не си спомня името на
класната си, а в същото време с подробности си спомня какво е казала доверителката и
Ж.Щ. – майката. Моли, при обсъждане на показанията на детето, да се има предвид, че то е
заинтересовано, тъй като подсъдимата му е майка.
В заключение моли жалбата на основание събраните по делото доказателства да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Моли да им бъдат присъдени разноските,
сторени в настоящото съдебно производство.
Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните,
събраните по делото доказателства от нас и от Тетевенския РС, и след като провери изцяло
правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :
Въззиваемата Д. Р. С. живеела в с.Г., обл. Ловешка и изпълнявала длъжността „директор“ на
ОУ „Васил Априлов“ в същото село. Същевременно С. работила и като учител в
горецитираното училище. Тези обстоятелства се установяват от приложените по делото
служебна бележка № ЧР – 07-346/05.10.2021 г. на РУО – гр.Ловеч, допълнително
споразумение и рамкова длъжностна характеристика за длъжността „директор“ общинско
училище.
На дата 16.06.2020 г., сутринта въззиваемата С. била на работа и забелязала, че дъщерята на
подсъдимата – свидетелката З. А. Ив., към момента ученичка в училището стои в коридора
и при нея се намирала св. П.Ц. – преподавател в училището. При проведен разговор с детето
се установило, че същото било изпратено от майка си - подсъдимата Щ., за да си вземе
попълнен ученическия бележник, за да може на следващия ден да отидат до гр.П., където
детето да бъде записано в друго училище. Св. И. се обадила по телефона на майка си и
въззиваемата провела разговор с подсъдимата Щ., като й обяснила, че учебната година
приключва на 16.06.2020 г. и, че бележниците се дават от класния ръководител на децата, в
5
случая св. Чернина, като директорката само се подписва и поставя печат на училището, но
самият бележник се попълва от класния ръководител. По делото безспорно е установено, че
учебната 2019/2020 година за четвърти клас приключва на 16.06.2020 година. Въззиваемата
влязла в стаята на счетоводителката на училището - св. Г.П. като седнала на бюрото срещу
нея. Малко след това в стаята влязла Ж.Щ. като започнала да говори на висок тон, при което
тъжителката се обърнала към нея като и казала да спре и да изчака класния ръководител на
детето. Веднага след това въззивничката Щ. хванала химикала, който пострадалата държала
в ръката си и го ударила в земята, хванала дръжката на вратата на стаята, която била
отворена и с вратата блъснала тъжителката като удара от вратата попаднал в лявата страна
на главата, в лицето и в лявата ръка на С.. Последната казала на Щ. да престане с действията
си, но в следващия момент двете излезли в коридора на училището, а св. Поева застанала
между тях. Тогава подсъдимата през св. Поева нанесла удар с ръка в лявата част на главата
на тъжителката, а последната от своя страна издрала с нокти подсъдимата в дясната част на
лицето. През цялото това време обаче подсъдимата обиждала С., като я нарекла „курва“,
„проститутка“, „боклук“ и я заплюла в лицето. По същото време в коридора на училището
излезли и свидетелите Д.М., М.А., Й.С., Г.П., А.У., които станали очевидци на случващото
се и на изречените обидни думи и действия по адрес на въззиваемата. Въззивничката Щ.
преустановила физическите си действия спрямо въззиваемата и след като изрекла обидните
думи по нейн адрес, и я заплюла в лицето напуснала училището. За възникналия инцидент
бил подаден сигнал на тел. 112 от пострадалата и на място пристигнали полицейските
служители К. и Ц., които разговаряли с тьжителката, с подсъдимата и със свидетелите на
инцидента. Впоследствие Щ. била задърЖ. от органите на полицията и след преглед в
болницата в гр.Тетевен била освободена. За случая било образувано и досъдебно
производство – ДП № 133/2020 г. по описа на РУ МВР – гр.Тетевен, което с постановление
на наблюдаващия прокурор от 04.02.2021 г. било спряно на основание чл.244, ал.1, т.1 във
вр. с чл.25, ал.1, т.6 от НПК.
От заключението на назначената по време на съдебното следствие пред ТРС съдебно-
медицинската експертиза (л.104 от НОХД), се установява, че на тьжителката С. са били
причинени кръвонасядания по главата и лявата ръка, които увреждания са й причинили
болки и страдания, което е лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК.
От заключението на назначената по време на съдебното следствие пред ТРС съдебно-
медицинската експертиза (л.101 от НОХД), се установява, че на подсъдимата Щ. са били
причинени охлузвания по главата и дясната ръка, които увреждания са й причинили болки и
страдания, което е също лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК.
При така приетата фактическа обстановка настоящата инстанция прави категоричния и
безспорен извод, че въззивничката Ж. Р. Щ. е осъществила от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.146
ал.1 от НК.
6
Този състав на съда намира, че Тетевенският РС обективно е събрал, проверил и подложил
на прецизна преценка, както доказателствата, свързани с тезата на тъжителя, така и тези
свързани със защитната теза, аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени
източници основава изводите си, като изложените за това доводи се споделят напълно и от
въззивния съд, и не се нуждаят от допълване и преповтаряне.
Настоящата инстанция не споделя възражението на защитата, че свидетелите Д.М., М.А.,
Й.С., Г.П. и А.У., на чийто показания решаващият съд е основал своите изводи досежно
авторството на деянието, тъй като всички тези свидетели са подчинени на тъжителката, като
техен административен ръководител и от която те зависят във връзка с тяхната работа и
функциите, които изпълняват в това училище, предвид което показанията им не следва да
бъдат кредитирани с доверие. В тази връзка следва да се има предвид, че и петте свидетелки
са категорични, че именно подсъдимата Ж.Щ. е нарекла тьжителката с обидните думи :
„курва“, „проститутка“, „боклук“ и я заплюла в лицето. Показанията на тези свидетели се
потвърждават отчасти и от показанията на св. П.Ц.. Показанията на посочените свидетели се
намират в логическа последователност, правдоподобни са и взаимно се допълват.
Действително, почти всички от визираните свидетели работят в училището, в което
тьжителката Д.С. изпълнява длъжността „директор“, тъй като към момента на разпита си
пред ТРС св. А.У. е заявявила, че един месец преди това се е пенсионирала. Следва да се има
предвид също, че свидетелката Г.Н.П. е била посочена от защитата на Щ.. Няма как обаче да
не се приемат за достоверни показанията на горецитираните свидетели, тъй като същите са
непротиворечиви, последователни, подробни и логични досежно механизма на деянието и
неговия автор и най-вече изхождат от очевидци присъствали на извършването му.
Пред настоящия състав бе разпитана в качеството на свидетел и дъщерята на подсъдимата -
свидетелката З. А. Ив.. Тъй като последната е непълнолетна, разпитът в съответствие с
изискванията на глава 30 от НПК беше проведен в присъствието на психолог. В показанията
си св. И. заяви, че : „Мама тръгна да излиза и директорката я хвана за рамото, посегна да я
одраска и мама се обърна и й плесна шамар. Само кака Галя беше там, Г.Н.П.. И след това
директорката започна да обижда майка ми, че е била дебела, че не прилича на нищо и май
това беше, и че е бъчва. И мама започна и тя да я обижда, че е много слаба, нещо такова. Ние
тръгнахме да си тръгваме с мама. След това лелките и бащата на директорката дойдоха и
ние си тръгнахме тогава. Не съм виждала мама да е заплюла със слюнка директорката. Чух
все едно я наплюва, но не съм я видяла със слюнка. Не съм чула думите „курва“ и
„проститутка“ да бъдат изречени от някого.“ Настоящият състав цени тези показания
частично, само в частта им досежно наличието на инцидент между подсъдимата и
тъжителката и по-конкретно, че подсъдимата е обиждала тъжителката, „плеснала й е
шамар“, както и че я наплюла. Заявеното от св. И., че първо пострадалата С. е обидила
подсъдимата, казвайки й, че : „не прилича на нищо и, че е бъчва“, не се потвърждава от
показанията на свидетелите Д.М., М.А., Й.С., Г.П. и А.У.. Последните са категорични, че
само подсъдимата е обиждала тъжителката, но не и обратното. Също така всичките са
7
категорични, че на инцидента е присъствала и дъщерята на подсъдимата, докато св.И.
заявява, че е видяла само св. Г.П.. Показанията на св. З.И. с оглед възрастта на същата и
роднинската й връзка с подсъдимата следва да се разглеждат като опит да бъде
подпомогната защитната теза на Ж.Щ..
Правилно първостепенният съд е кредитирал частично обясненията на подсъдимата Щ.
доколкото същите не противоречат на показанията на посочените по-горе свидетели и е
ценил същите основно като средство за защита. Теорията и съдебната практика са
единодушни, че обясненията на обвиняемия (подсъдимия) освен доказателствено средство
са и средство за защита. Същите не следва да се игнорират априори, ако съдържат относими
към предмета на делото сведения. Не може обаче да бъде пренебрегвано обстоятелството, че
подсъдимият е най-заинтересованата страна в процеса от благоприятен изход на делото.
Съпоставяки обясненията на подсъдимата в частта им досежно заявеното от нея, че не е
обиждала тьжителката, с изложеното от горепосочените свидетели, което е коренно
противоположно на становището на Щ., обясненията правилно са били игнорирани в тази
им част от решаващия съд.
Безспорно по делото се установява, че вследствие на инцидента и на подсъдимата Щ. са
били нанесени телесни увреждания изразяващи се в охлузвания по главата и дясната ръка,
които увреждания са й причинили болки и страдания, което е лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 от НК. Следва обаче да се има предвид и, че конкретното обвинение е по
чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.146 ал.1 от НК – квалифициран случай на обида, а не за
лека телесна повреда по чл.130 от НК, предвид което реторсия е невъзможна. Също така
следва са се съобрази, че причината за инцидента е поведението на подсъдимата Щ., която
след излизането в коридора първа е нанесла удар с ръка в лявата част на главата на
тъжителката, а последната от своя страна издрала с нокти подсъдимата в дясната част на
лицето.
Настоящата инстанция намира, че първостепенният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита
на страните в процеса. Наведените в тази насока доводи, че съдията докладчик Н.М. не е
приел направения му от защитата отвод в с.з. проведено на 18.02.2021 г., като във връзка с
това се сочи, че последният е участвал при разглеждането на няколко наказателни дела
против подсъдимата и е постановил негативни за нея съдебни актове, не се приемат за
основателни и от въззивната инстанция. Няма законова забрана един и същ съдия да участва
в различни наказателни дела по които подсъдимият е едно и също лице, извън случаите на
чл.29, ал.1 от НПК, като конкретният казус не е такъв. На следващо място, в сочените от
защитата доводи не се съдържат данни които да очертават основания за отвод и с оглед
хипотезата на чл.29, ал.2 от НПК, тъй като не навеждат на извод за пристрастност или
заинтересованост пряко или косвено от изхода на делото от страна на първостепенния съд.
Въззивният съд приема, че така наложените от РС – Тетевен наказания съответстват на
8
извършеното деяние и обществената опасност на подсъдимата. Същите са наложени при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, в минимално предвидения от законодателя
размер, явяват се справедливи и съобразени с целите на закона, визирани в чл.36 от НК.
Настоящата инстанция счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение на
тъжителката Д.Р. С. е съобразено с критерия за справедливост възведен в нормата на чл.52
от ЗЗД, както и със съдебната практика в тази връзка, поради което не се налага изменение
на присъдата в гражданската й част.
Съобразявайки изложеното, въззивният съд приема, че следва да бъде потвърдена като
правилна присъда № 260015/29.04.2021 г., постановена по НЧХД № 348/2020 г., от
Тетевенския районен съд, трети състав.
При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските за повереник
сторени пред настоящата инстанция от въззиваемата Д. Р. С. в размер на 500 /петстотин/
лева, следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимата Ж. Р. Щ..
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260015/29.04.2021 г., постановена по НЧХД № 348/2020 г., от
Тетевенския районен съд, трети състав.
ОСЪЖДА Ж. Р. Щ., ЕГН ********** от с.Г., обл. Ловешка да заплати на Д. Р. С. от с.Г.,
обл. Ловешка сумата от 500 /петстотин/ лева, представляващи разноски за повереник
сторени пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9