№ 3
гр. А., 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20232110100488 по описа за 2023 година
Предявен e иск с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът „ЗAД Армеец“ АД, ЕИК ***, твърди, че нa 18.04.2018г. сключил със С. Т.
договор зa имуществена застраховка "Защитена фамилия", с предмет застрахован имот,
находящ се в гр.А., ***, със срок на действие от 18.04.2018г. до 17.04.2019г. при уговорено
покритие съгласно ОУ. Сочи, че в срока на действие на договора /на 15.02.2019г./ била
счупена дървена фасадна дограма, със счупено стъкло на партерния етаж на застрахования
имот, като деянието било извършено от ответника, който признал вината си. Поддържа, че в
резултат на застрахователното събитие на 15.02.2019г. застрахованият собственик подал
претенция пред застрахователя, като последният му изплатил по договора /на 14.03.2019г./
сумата от 236,45 лв. Предвид изложеното моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 246,45 лв., включваща изплатеното застрахователно обезщетение и 10 лв. –
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на депозиране нa ИМ до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 и сл. ГПК от ответника М. Й. П., ЕГН **********, не е постъпил
отговор на исковата молба. В о.с.з. ответникът се явява и представлява лично, оспорвайки
предявения иск, считайки го за неоснователно. Моли за отхвърлянето му, развивайки
подробни съображения.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното: Фактите на настъпилото по време и
място застрахователно събитие с характер на нанесени вреди върху имот, собственост на
С.Т., сключеният договор за имуществена застраховка, имащ за обект увредения имот на
1
застрахованото лице, покриващ този риск, определеното и изплатено от ищеца на
застрахования застрахователно обезщетение за поправяне на причинените имуществени
вреди върху застахованото имущество, в каквато връзка са изложените в исковата молба
твърдения, са безспорни и установени по делото от приетите по делото писмени
доказателства /констативен нотариален акт – л.99, договор за доброволна делба - л.12-15,
платежни нареждания – л.26-27, уведомление за щета л.8, констативен протокол – л.10,
стойностни сметки, доклад по щета, експертно заключение по щета – л.19, описи на
повредено имущество л.11, застрахователна полица –л.7, удостоверение и др./. Оценъчната
стойност на щетите, нанесени на недвижим имот, собственост на увредения /застрахования/,
находящо се в гр.А., ***, към момента на застрахователното събитие по средни пазарни
цени, възлизат на сумата от 261,60 лв. съгласно приетото и неоспорено от страните
заключение на СОЕ на ВЛ Д.. Описаните по-горе факти осъществяват предпоставките,
визирани в чл. 410, ал. 1 КЗ. С плащането на застрахователното обезщетение в изпълнение
на договора, ищецът- застраховател е встъпил в правото на застрахования /С.Т. като
собственик на застрахования имот с адрес: гр.А., ***, сключил договора за имуществена
застраховка, претърпял вредите от събитието/ до размера на изплатеното и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, което увреденият е притежавал срещу
ответника в тази връзка, а именно да получи обезщетение за поправяне на претърпените
вреди на основание чл. 45 ЗЗД. Регресното си право ищецът е упражнил с предявения иск,
подлежащ на уважаване в пълен размер /установеният размер на вредите със заключението
на ВЛ е по-голям, но съдът съобрази размера на исковата претенция съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес/, тъй като този размер отразява
действителната стойност на вредите по см. на чл. 386, ал. 2 КЗ. Процесното увреждане на
имуществото на застрахования е настъпило по причина, която следва да се вмени във вина
на ответника, която поначало се предполага /чл.45, ал.2 ЗЗД/. В снетото от РУ сведение от
ответника от 15.02.2019г. /намиращо се на л.6 от приложената по делото пр.пр. №231/19г. на
АРП/ същият е заявил, че на 15.02.2019г. нарочно и умишлено е увредил чуждо недвижимо
имущество /много стара и изгнила дървена дограма/, собственост на ищцата, т.к. ответникът
имал с последната имуществени спорове по отношение на имота. Обясненията на страните,
дадени в предварителното наказателно производство, имат характера на документ и
притежават доказателствена сила срещу подписалия ги, когато той удостоверява неизгодни
за себе си факти. Затова извънсъдебното признание на ответника, съдържащо се в обяснение
пред органите на предварителното производство, не може да бъде игнорирано от
гражданския съд, а следва да бъде обсъдено и взето предвид при постановяване на
решението /Р.№ 28/28.01.1999 г. по гр. д. № 3114/1997 г. на ІV ГО, Определение № 817 от
22.12.2020 г. по гр. д. № 3017/2020 г., двете на ВКС/. Документите в представената по
делото пр. преписка са годни доказателства и тяхното приемане и обсъждане е процесуално
допустимо. По своя характер тези документи от досъдебното наказателно производство са
частни документи със свидетелстващо съдържание, чиято доказателствена сила се преценява
от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 180 вр. с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като за тази преценка е без значение обстоятелството дали е
2
приключило или не наказателното производство /Р. № 921/11.12.2009 г. по гр. д. №
5299/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Сведението от 15.02.2019г., дадено от ответника, не е
оспорено от последния и представлява частен свидетелстващ документ, подписан от
ответника, ползващ се с доказателствена сила, т.к. удостоверява неизгодни за издателя
/ответника/ факти, имащ силата на извънсъдебно признание на ответника за осъществения
от него деликт спрямо имущество на застрахования С.Т.. Сочената доказателствена сила на
коментираното сведение, снето от ответника, не се разколебава от останалите доказателства,
събрани по делото. Поради изложеното за ответника възниква задължение да обезщети
вредите, намиращи се в причинна връзка с неговото противоправно поведение, които са
били причинени от него осъщественото от него противоправно деяние на 15.02.2019 г.
спрямо чуждо застраховано недвижимо имущество.Само за пълнота следва да се посочи, че
съдът не дължи обсъждане на заявените от ответника след изтичане на срока за ОИМ
възражения, направени във всяко едно от проведените по делото о.с.з., вкл. че
застрахованото /увреденото/ имущество било негова собственост, каквото възражение дори
да се приеме за допустимо е неоснователно с оглед събраните по делото доказателства,
установяващи собствеността на С.Т. върху застрахования имот. Съгласно т.4 от ТР № 1 от
9.12.2013г. по т.д.№1/2012г. на ОСГТК на ВКС с изтичането на срока за отговор на ИМ се
преклудира възможността ответника да противопоставя възражения, основани на
съществуващи и известни нему към този момент факти. Нови възражения ответникът може
да заяви в последващ етап от процеса само при условията на чл.147 ГПК. В случая по делото
ответникът не е депозирал отговор на ИМ. Когато в срока по чл.131 ГПК, ответникът не е
извършил указаните в чл.133 ГПК процесуални действия – не е взел становище, не е
направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, или не е упражнил
правата си по чл.211 ал.1, чл.212 и чл.219 ГПК, той губи възможността да направи това по-
късно. В цитираната норма на чл.133 ГПК е посочено само едно изключение и то е: ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, каквито в случая нито се
твърди, нито се установява да са налице за ответника, възпрепятстващи го да спази срока по
чл.133 ГПК поради което заявените от него по делото възражения са преклудирани и не
подлежат на разглеждане по същество /Р.№ 165 от 09.11.2016 г. по гр. д. № 1172/2016 г. на
ВКС/. С оглед гореизложеното съдът намира предявения иск за изцяло основателен.
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата
от 280лв., представляваща направени по делото разноски, от които 50 лв. – ДТ, 180 лв. –
депозит за СОЕ и юрк.възнаграждение в минималния размер от 50 лв., предвиден в чл. 25a,
ал. 3 НЗПП вр. чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП. Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн.чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД М. Й. П., ЕГН **********, да
заплати на „ЗAД Армеец“ АД, ЕИК ***, сумата от 246,45 лв., от които 236,45 лв. - изплатено
застрахователно обезщетение от ищеца за настъпило застрахователно събитие на
15.02.2019г. по договор зa имуществена застраховка "Защитена фамилия", с предмет
3
застрахован имот, находящ се в гр.А., ***, със срок на действие от 18.04.2018г. до
17.04.2019г., сключен между ищеца и С. В. Т., както и 10 лв. – ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва от датата на депозиране нa ИМ до окончателното изплащане,
както и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 280 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
4