Решение по дело №1570/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 285, ал. 1, изр. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. Варна, чрез старши юрисконсулт С.С против Решение № 694/19.05.2023 г. по адм. дело № 2808/2022 г. на Адм. съд – Варна, с което е уважен изцяло предявения от В.А.Х., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна иск, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с претенция за присъждане законната лихва за периода от м. май 2020 г. до датата 25.09.2022 г. върху сумата от 2 000 лв., представляваща присъдено обезщетение с решение № 1951/29.12.2020 г. постановено по адм.д. 2107/2020 г. по описа на Административен съд Варна за претърпени неимуществени вреди за периода от м.юни 2012 г. до м.май 2020 година настъпили в резултат на бездействието на органите по изпълнение на наказанията от Затвора – Ловеч.

Касаторът намира оспореното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Възразява, че исковата претенция е погасена по давност. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото инстанция. В писмено становище, чрез процесуалния представител касационната жалба се поддържа.

Ответник - В.А.Х. оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на сторените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр. Варна, дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че решението е постановено в противоречие на материалния закон и моли за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Пред първостепенния съд В.А.Х. е предявил иск срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл. 203 АПК за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи законна лихва върху присъдено с решение № 1951/29.12.2020 г. постановено по адм.д. 2107/2020 г. по описа на Административен съд Варна обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от м.юни 2012 г. до м.май 2020 година настъпили в резултат на бездействието на органите по изпълнение на наказанията от Затвора – Ловеч в размер на 2000 лева. Исковата претенция е за период от месец май 2020 г. до 25.09.2022 г. - датата на която е заплатено обезщетението.

В оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с допустим иск. От фактическа страна е приел, че с решение № 1951/ 29.12.2020 г. постановено по адм.д. 2107/2020 г. по описа на Административен съд Варна на В.А.Х. е присъдено обезщетение от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 2000лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от м.юни 2012г. до м.май 2020 година настъпили в резултат на бездействието на органите по изпълнение на наказанията от Затвора – Ловеч. Обезщетението е изплатено на г-н Х. на 25.09.2022г. При анализа на събраните в хода на съдебното производство доказателства, е достигнал до извода, че предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за причинените му неимуществени вреди е основателен. Присъденото обезщетение за вреди е в резултат от бездействието на органите по изпълнението на наказанията в Затвора Ловеч да изпълнят изискванията на чл.21, ал.1 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и чл.151, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията за периода до м.май 2020г., когато са преустановени. Изложил е подробни мотиви по възражението за изтекла погасителната давност на исковата претенция и началния момент на забава. Съдът е приел за основателна исковата претенция и е присъдил законната лихва за претендирания период върху обезщетението.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

В случая не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на приложимия материален закон. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен правилния извод за основателност на предявения иск, при установяване на сочените в исковата молба обстоятелства, от които ищецът извежда причинени имуществени вреди.

Не може да се приеме възражението на касатора, че вземанията на Х. за вреди по ЗОДОВ са погасени по давност, тъй като периодът, за който те се претендират, е с начална дата май 2020 г. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната мораторна лихва е форма на договорна отговорност специфична за паричните задължения, независимо от техния произход. В тази връзка трайно установената съдебна практика е в смисъл, че правилото на чл. 86 ЗЗД се прилага без да се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично задължение и субектите на правоотношението - независимо дали се касае за търговска сделка или такава между граждани, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие, трудови правоотношения и др. Достатъчно е наличието на парично задължение и забава. Кредиторът винаги има право на законната мораторна лихва, без да е необходимо тя да е изрично уговорена.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че се касае за обезщетение по специалния закон и за вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията. Изложил е подробни мотиви по възражението за изтекла погасителна давност и правилно е преценил, че на база събраните в процеса доказателства и в унисон с т. 4 от ТР № 3/2004 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС - вземането за обезщетение за вреди по специалния закон /ЗОДОВ/ - е изискуемо от денят на увреждането, а в конкретиката на разглеждания спор, доколкото вредите са причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи, то правилно съда заключава, че вземането, включително и лихви за забава, става изискуемо от момента на преустановяването им. Давност важи за цялото вземане за обезщетение за вреди, произтекли от незаконосъобразния акт на административния орган, независимо за кой период се претендират, поради което правилен е изводът на първоинстанционния съд, че по отношение на претендираната лихва не е изтекла погасителна давност, тъй като се приема, че бездействието е прекратено през месец май 2020 г., когато е предявен първоначалният иск за обезщетение. Иска за присъждане на лихвите върху присъденото обезщетение е предявен на 09.12.2022 г., тоест преди изтичането, както на тригодишния период определен с чл.111, б.“Б“ от ЗЗД, така и на петгодишния период определен с чл.117, ал.2 от ЗЗД.

С оглед на гореизложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, IX тричленен състав на Административен съд-Варна

РЕШИ:

ОСТАВЯ сила решение № 694/19.05.2023 г. по адм. дело № 2808/2022 г. по описа на Административен съд - Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: