ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№____________
гр. Варна, 15
май 2017г.
Варненският административен съд - VІІІ състав, в закрито заседание на петнадесети
май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдията Димитрова адм.дело
№ 1286 по описа
за 2017 год. за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.166, ал.4
от АПК.
Образувано е по жалба на Д.П.Н., ЕГН: **********,***,
чрез адв.А.Д. – ВАК, против Заповед № 17-0324-000232/21.03.2017г. на началника
на група в РУ Провадия при ОДМВР – Варна, с която на основание чл.171, т.1,
буква „б“ от ЗДвП, за това, че с АУАН № Г878226/21.03.2017г. са установени
нарушения по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на Д.П.Н. е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6
месеца.
С жалбата е направено искане за спиране
предварителното изпълнение на наложената ПАМ, като са изложени следните
съображения: заповедта за налагане на ПАМ е правораздавателен акт на особена
юрисдикция и следва да бъде мотивиран с оглед чл.121, алл.4 от Конституцията на
РБ. Липсата на мотиви прави тези актове незаконосъобразни, поради което не е
приложимо действието на специалната норма на чл.172, ал.5 от ЗДвП. Предвиденото
от закона предварително изпълнение на наложената ПАМ може да бъде спряно в хипотезата
на чл.166, ал.2 от АПК, която разпоредба дава възможност на съда да спре
предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане от органа издал заповедта,
което не е влязло в законна сила. Заявява, че в случая предварителното
изпълнение е допуснато с разпореждане на органа, издал акта, а не по силата на закона.
Иска се спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед.
Ответната страна не изразява становище по
направеното искане.
Искането е направено в рамките на висящо
производство по обжалване на заповед за налагане на ПАМ, от надлежна страна и е
ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
На първо място следва да се посочи, че
неправилно жалбоподателят смесва хипотезите на „допуснато предварително
изпълнение с разпореждане на органа, издал акта“ и на „допуснато по силата на
закон предварително изпълнение“. В зависимост от това в коя от двете хипотези е
допуснато предварителното изпълнение на административния акт, спиране на
изпълнението може да бъде постановено от съда или в хипотезата на чл.60, ал.6
от АПК – при обжалвано разпореждане за допуснато предварително изпълнение или в
хипотезата по чл.166, ал.4 от АПК- при допуснато по закон предварително
изпълнение.
В конкретния случай съгласно приложимата
разпоредба на чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на
приложената административна мярка. Според чл.166, ал.4 АПК и ТР № 5 от 8.09.2009г. по тълк. дело №
1/2009г. на ОС на съдиите от ВАС, разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК е приложима и в случаите, когато
законът не урежда изрично правомощие за съда да постанови друго.
Когато законът разпорежда предварителното
изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на
една, повече или на всички предпоставки по чл.60 АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал.6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи
предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният
закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал.6 ЗДвП заповеди, за които е дерогирал
суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката
на чл.172, ал.5 ЗДвП се прилага нормата на чл.60 АПК, уреждаща общите основания за допускане
на предварителното изпълнение. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ
искането за спиране по чл. 166, ал.2 АПК на актове по чл. 172, ал.1 ЗДвП, преценява дали незабавното му
изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата,
която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. Следователно, за да бъде спряно
предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на
предпоставките по чл. 60, ал.1 АПК, както и вида и вероятността за
настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали
са значителни като основание за спирането му (арг. чл.172, ал.5 ЗДвП). Т.е., в контекста на изискванията на
чл.166, ал.2 АПК следва да установи, че от допуснатото
по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима
вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на
значимите права, които законът охранява. В конкретния случай от страна на
жалбоподателя не е доказана нито една от предпоставките за спиране по чл.166,
ал.2 от АПК. Всъщност, жалбоподателят изобщо не навежда такива твърдения. Доводът,
с който се обоснована искането за спиране – че в заповедта липсват мотиви, е
относим към законосъобразността на заповедта и разпоредените с нея правни
последици, поради което не може да обоснове извод за опасност от настъпването
на вреди от предварителното ѝ изпълнение. В този смисъл и практиката на
ВАС изразена в Определение № 2832 от 26.02.2014г. по адм. д. № 2637/2014г; Определение №
10444 от 07.10.2016г. по адм. д. № 9861/2016г; Определение № 3249 от
07.03.2014г. по адм. д. № 3030/2014г;
По така изложените съображения
искането за спиране следва да се остави без уважение.
Водим от
горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
искането
на Д.П.Н., ЕГН: **********,***, за спиране на предварителното изпълнение на
Заповед № 17-0324-000232/21.03.2017г. на началника на група в РУ Провадия при
ОДМВР – Варна, с която на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, му е
наложена ПАМ – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 6 месеца.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 – дневен срок от съобщаването
му на страните.
Административен
съдия: